The Craft (1996) (The.Craft.DVDRip.XviD.AC3-2ch.CD1.srt) Свали субтитрите
Бихте ли си останали по местата, моля.
Хайде, скъпа. Таксито чака.
- Тук е доста сухо, татко.
- Трябва ни нов покрив.
- Но пък е голямо. Голямо е!
- Пода ми харесва.
- Дамаски завеси ще стоят добре.
- Първо трябва да оправим покрива.
-Да.
Намерих я отзад. Искаш ли я?
Успокой се. Какво ти става?
- Татко!
- Какво има?
Разкарай се от тук! Сара, добре ли си?
Добре съм. Само ме изненада. Това е всичко.
- Сигурна ли си?
- Да. Добре съм.
Татко...
Можеш да изчакаш докато ти взема униформа. Няма нужда да тръгваш веднага.
- Не мога да гледам телевизия през целият си живот.
- Защо не? Аз мога.
- Искам да продължа нататък.
- Изглеждаш добре. Успех.
- Джени ще те вземе.
- Ще походя.
-Сигурна ли си?
-Да.
- Внимание кучки!
- Помислих, че е сатаната.
Тя ме погледна? Тя ме погледна!
В алманаха пише, че днес ще пристигне нещо.
Чудесно. Ще си взема парцала.
Нова цялост и нов баланс. Земя. Въздух. Вода. Огън.
Може би е четвъртата.
-Не ни трябва четвърта.
Нанси, трябват ни четирите края - север, юг, изток и запад.
- Четири ще направят кръга.
- Може би тя може да е четвъртата.
Харесвам жени в униформи.
Здравейте. Надявам се, че сте прекарали добре през уикенда.
Господин Роджър. Вие добре ли си прекарахте?
Много добре, господине.
Какво правихте? На плаж ли ходихте?
На рок концерт? Или излязохте с момиче?
- Cherchez Ia femme?
- Имате предвид дали съм си лягал?
На френски, г-н Роджър, на френски.
Много си лягах.
Какъв смотаняк.
Новата ни ученичка говори отлично френски.
- Какво каза за мен?
- Ако бяхте учил, щяхте да знаете.
В Лос Анджелис сме. Трябва да учим Мексикански.
- Това е испански.
- Да де, испански.
Тя е тук.
- Тя. Коя?
- Четвъртата.
Добре ли си?
Това е тя.
Имате ли нещо против да седна при вас? Трябва да си намеря група.
Ясно.
Не, можеш да седнеш тук.
- Щастлива ли си?
- Какво?
Здрасти.
-Здрасти.
Ти си Сара, нали? Аз съм Крис.
Искам само да се извиня заради ония в часът по френски. Те са задници.
- Е, ти си този който движи с тях.
-Чакай. Задник ли ме нарече?
Направи го, нали?
Извинявай, просто се защитавам. Хората тук са груби с мен.
- Сериозно? Кой друг?
- Трите момичета зад теб.
Не гледай.
Така става.
Мамка му. Това са кучките от Ийстуик!
-Какво?
Каквото и да правиш, стой далеч от тях.
-Защо?
Тази от дясно е голяма мръсница. Не го знам от личен опит, но ...
Тази в средата има белези от изгаряне по цялото тяло.
Аз не съм ги виждал, но мои приятели...
- Както и да е, те ... няма значение.
- Какво?
Те са вещици.
-Вещици ли?
Така казват хората.
- Какво ще правиш след училище?
- Не знам. Предполагам, нищо.
Наистина ли?
-Наистина?
А аз съм зает. Тренировка по футбол. Можеш да погледаш.
Тренировка по футбол ли? Това е много примамливо!
- Сара!
Търсиш ли някой?
-Не?
Някои от футболистите карат гаджетата си да идват и да ги гледат.
- Такива като Крис Хукър.
- Дори не го познавам.
Нанси съжалява за това което стана в биологията.
- Тя е жестока с всички. Не го приемай лично.
-Ти ли си Нанси?
Тя е Нанси, аз съм Бони а това е Рошел.
-Аз съм Сара.
-Знаем коя си.
- Искаш ли да отидем да пием по кафе?
- Не мога. Трябва да се прибирам.
Баща ми ме чака.
Можеш да измислиш нещо.
- Той търчи по всичко което има цици.
- Освен мен.
- Не гледам него.
- Той разпространява болести. Говоря от личен опит.
Бягай. Крис! Хвани топката, скъпи.
Той е смотаняк.
Хайде.
Идваш, нали?
-Къде ще ходим?
На пазар.
-Хайде.
- Нямам никакви пари.
- Имаме пет пръстова отстъпка.
- Къде си живяла преди?
- В Сан Франциско.
- Защо се премести?
- Баща ми искаше.
- И тук е гадно.
- Тук ти трябва кола.
- Какво е това?
- Срязах си вените.
- С какво си го направила?
- С кухненски нож.
- Дори си го направила както трябва.
- Да.
Да вървим.
- Както трябва ли? Ти откъде знаеш как трябва
- Млъквай, Рошел.
- Сара.
Какво?
- Сложи това в чантата си.
- Не.
Всичко в природата краде, нали знаеш? Големите животни крадат от малките.
За оцеляване. Освен това си имам дневник.
Това е за заклинания и мисли които не трябва да прочете никой никога.
Освен може би ние.
- Наистина ли се занимавате с това?
- Нещо такова.
Това не е за теб.
Какъв красив пръстен. Бил е на майка ти.
- Да. Беше.
- Ще платиш ли това?
Не си като приятелките си.
- Знаеш ли как се използват свещите?
- Да, палиш фитила.
Нещо повече. Червената е за любов. Черната е за ...
Защо не прочетеш това? Всичко е обяснено.
20 долара.
Никога преди не съм чела за това. Имам предвид, че не се занимавам.
Може би си естествена вещица. Силата ти идва отвътре.
Хайде, Сара.
- Мисля, че трябва да се прибирам.
- Гледай напред и върви.
- Бебето ми има нужда от храна.
- Не им давай пари.
- Нямам нищо.
- Познавам те. Имам змия за теб.
Чакай. Трябва да говоря с теб. Сънувах те.
В съня ми беше мъртва.
- На теб говоря.
- Върни се към Исус, дете!
Знам какво говоря!
Изслушай ме!
Хайде, Сара. Да се махаме от тук.
- Следи ли ни някой?
- Не.
- Накарахме колата да го бутне.
- Може би. А може би не.
Помислих си: ''Трябва да го бутне''. Сара, ти помисли ли си го?
- Да.
- Това е! Сара е четвъртата.
Север, юг, изток и запад. Можем да караме нещата да се случват.
Това е истинско.
Това е наистина странно.
Той те преследваше. Щеше да те нарани. Ние не сме виновни.
Може би сега той слуша.
-Кой?
-Манон.
Манон.
- Това нещо като Бог ли е?
- Не. Хората са измислили Бог. Манон е по-стар.
- Да не би да почитате дявола?
- Той е като Бог и дявола.
Той е всичко. Дърветата, земята, камъните, луната.
- Всичко.
- Той е природата.
Ако Бог и дяволът играеха футбол, Манон щеше да е стадиона на който играят.
Щеше да е слънцето което грее над тях.
- Случват ли ти се често неща като това което стана тази вечер?
- Такива не. Други.
- Къде си се учила?
-Не знам.
Естествена вещица.
Мразя го. Винаги прецаква нещата.
Искам да завали, спуква се някоя тръба и в стаята ми става наводнение.
Да бе.
Или искам да е тихо и всичко замлъква за три дни.
Ако можеш това...Чувала ли си някога за призоваване на духове?
Това е когато го викаш ...
Манон.
Сякаш го приемаш в себе си. Все едно те изпълва.
Поема всичко лошо което се случва в живота ти и го прави по-добро.
- Нищо не можа да оправи нещата.
- Може би не за теб.
- Къде отиваш?
- Изплашихте ме.
- Тя е уплашена!
- Нанси, имаме нужда от нея.
Ще се върне.
Звучеше странно когато ти се обадих. Не мислих, че ще дойдеш.
- Просто се изненадах
Мислех, че се мотаеш с ония момичета.
-С кои момичета.
-Онези със странните глави.
-Странните глави ли? Какво им е странното?
Една от тях има глава като на мамут. Изглежда като свети Бернард.
- Не съм я забелязала.
- Мразя големите глави.
Разбира се е по-добре от някоя малка главичка ...
- Каква е тази мания за главите?
-Просто отбелязвам колко е хубава твоята.
- Харесваш главата ми?
- Да. Добра е за целуване.
- До скоро, братле.
- Беше ми приятно, че се запознахме, Сара.
- Да отидем у нас. Няма никой.
- Не искам.
Не мога. Трябва да се прибирам.
- Сърдит ли си ми?
- Не.
Не.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
- Как мина?
Как мина кое?
-Срещата ти с Крис.
- За какво говорите?
- Той вече каза на всички.
- Какво е казал?
- Че сте го направили.
- Не сме ... го правили.
Може би се опитва да си пази имиджа.
Обикаля училището и разправя,
че си най-смотаната с която е лягал.
И казано от него е много кофти.
- Не е!
- Напротив.
- Каза същото за Нанси.
- Казах ти, че е смотаняк.
Може ли поговорим?
Крис е зает. Може би ще можем да уредим нещо за друг ден от седмицата?
- Защо си излъгал за мен?
- Виж...не искам пак да излизам с теб. Ясно?
Моля те, престани да ме умоляваш. Жалко е.
Ей, Крис ...
Майната ти!
Тя ще се разплаче, аз ще се разплача и накрая всички ще плачем.
Започва се...
Акула!
Брилянтно! Великолепно.
О, боже по четката ми има косми.
Не, чакай, това са просто малко от къдриците на Рошел.
Защо правиш това, Лора? За забавна ли се мислиш?
- Наистина ли искаш да знаеш защо?
- Да. Наистина искам да знам защо.
Предполагам защото не обичам негрите. Съжалявам.
Казах ви и преди, но ми се иска наистина да ме разберете.Това е експериментална процедура.
Не даваме никакви гаранции за резултата или страничните ефекти.
Неофициално мога да ви кажа, че има малък риск.
Тази форма на генна терапия е болезнена.
Опитай се да останеш спокойна.
Премествам апаратурата над теб.
Ще усетиш леко ужилване когато влезе иглата.
После малко по-силно когато иглата се мести.
Ще се опитам да я държа възможно най-малко.
Не мърдай, но продължавай да дишаш.
Добре. Дръж тялото си отпуснато.
Само още малко, Бони.
Не мърдай.
Рей, тока спря!
Дадох ти пари а ти не си платил сметката.
Защо се прибираш толкова късно?
Заради бурята е, Грейс.
Затова няма ток.
Съседите имат.
Дадох ти пари и ти ми каза, че си платил ...
Не можеш дори една сметка да платиш? За какво те бива?
Знаеш за какво.
Ей, Сара. Ще ходим на разходка до полето.
Г-це Даунс. Не ми се иска да прекъсвам Малката ви сбирка ...
Извинете, сестро.
- Момичета внимавайте с непознатите.
- Ние сме непознатите, господине.
Земя, въздух, огън, вода.
- Вода. Вода. Вода ...
- Въздух. Въздух. Въздух ...
По-добре да се нанижеш на това острие
отколкото да влезеш в кръга със страх в сърцето си.
- Как влизаш?
- С идеалната любов и вяра.
По-добре да се нанижеш на това острие
отколкото да влезеш в кръга със страх в сърцето си.
- Как влизаш?
- С идеалната любов и вяра.
По-добре да се нанижеш на това острие
отколкото да влезеш в кръга със страх в сърцето си.
Как влизаш?
- С идеалната любов и вяра.
- Браво, момичето ми.
Както отгоре...
...така и от долу.
Пия от сестрите си и се моля да не мразя тези които ме мразят.
Особено руси расистки лайна като Лора Лизи.
Пия от сестрите си и се моля да обичам себе си повече
и да си позволя да бъда обичана повече от другите.
Особено от Крис Хукър.
Пия от сестрите си
и приемам силата да бъда красива отвън така като съм от вътре.
Пия от сестрите си и приемам в себе си ...
... цялата сила на Манон.
Това ли е всичко?
Помислих, че ще се оригнеш.
Боже мой.
-Какво?
Погледнете...
- Това е Манон.
- Толкова е красиво.
Той ни слуша.
Гледайте си в тетрадката, г-н Хукър.
- Мислиш ли, че става?
-Не знам. Мисля, че ме погледна.
- Гледа ли?
- В момента не, но преди малко да.
- Гледа.
- Така ли?
- Още ли е отзад?
- Да.
Сара ...
-Да?
Няма значение.
- Става.
- Или е това или той полудява.
- Мразиш ме, нали?
- Не.
Когато си момче хората очакват разни неща от теб.
Знам, че казах някои гадни неща за теб...
Каза ли на приятелите си?
-Какво?
Че си лъжец.
Не, но утре ще им кажа. Ще има кажа истината.
Добре.
- Може ли да седя до теб по време на службата?
- Да, разбира се.
Гледай сега ... Крис, ще ми ги носиш ли?
И тези на Бони. Боли я гърба. И това. Благодаря.
Крис, ще ми носиш ли якето, че нещо ми е тежко.
Да не си зомби?
Сядай.
Внимавай.
Става. Виж. Заклинанието й действа. Събуди се. Погледни!
- Съжалява. Наистина съм зле.
- Вече вкара един.
На две крачки сте една от друга.
Стани!
- Не съм толкова тежка.
- Лека си като перце в космоса!
Играли ли сте някога на ''Лека като перце, твърда като дъска''?
Едно момиче ляга а останалите си пъхат пръстите от долу ...
Къде си пъхат пръстите?
Съберете показалеца и средният пръст и ги поставете под нея.
Представете си, че е невероятно лека. Че е направена от въздух.
- Цялото й тяло или само главата?
- Крава!
Съсредоточете се иначе няма да стане.
- Мисля, че си изкълчих пръста.
- Млъкни.
Готови? Лека като перце, твърда като дъска.
Лека като перце, твърда като дъска.
Мамка му!
Виждате ли момичета, не става.
Млъкни, че ще паднеш.
Как да сляза?
В кой са инструкциите?
- Просто останете концентрирани.
Невероятно.
- Нося ви чисти кърпи.
Задника ми.
Какво става тук? Да не се друсате?
- Добре ли си?
Трябва да опиташ.
ВЪВЕДЕНИЕ
- Оскуба ме!
- Извинявай, стори ми се, че видях буболечка
Тъпа кучка.
Косата на Лора наистина цъфти. Изглежда не е естествена блондинка. Блондор.
Какво ще й се случи?
Ако те остави на мира нищо няма да стане.
Никакъв шанс.
- Коя е тази?
- Истинската ми майка.
- Къде е?
- Починала е когато ме е родила.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Манон ...
Вземи белезите ми.
Дай ми красота отвън каквато е и от вътре.
Манон, вземи белезите ми.
Вземи белезите ми.
Вземи белезите ми.
- Да не си удариш главата в дъската!
Боже мой!
- Какво става?
- Не знам.
Отврат!
Помнете, че може да мине малко време преди да видим резултата.
- По-добре ли е?
- Още не мога да кажа, скъпа.
- Само секунда ...
- Как изглежда?
Не знам. Просто почакай.
Не мога да повярвам.
- Стана.
- Какво?
Стана!
Бони ...
- Ако не спреш ще ослепееш.
Трябваше да се върне днес. Говори ли с нея?
- Извинете, педикюристката ми закъсня.
- мама му стара!
- Здрасти, Бони.
- Как я караш?
- Да, как я караш, Бони?
Изглеждаш толкова прекрасна! Не мога да повярвам.
- Ти го направи.
- Не съм. Само помогнах.
Накара Крис да те обича. Притежаваш го.
Накара косата на Лора да падне. Сега трябва да носи странна шапка.
Бедната Лора.
- Какво й става на Нанси?
- Заклинанието й не действа.
Какво й е заклинание?
Не иска да е бял боклук повече.
Казах й: ''Ти си бяла, скъпа. просто се примири.''
- Почти можеш да виждаш през това.
- Остави ме на мира!
- Би трябвало да се държиш като баща.
- Не съм и баща.
Баща й ти плати $50 за едно бързо изчукване на задната седалка.
- Никога повече не ме удряй!
- Престани!
Какво по дяволите беше това? Боже мой.
Свиня.
Рей?
Какво се е случило? Какво му се е случило?
Знам, че сега е трудно за вас време,
но трябва да ви задам няколко въпроса преди да продължим със застраховката.
Не разбирам. Каква застраховка.
Г-н Сандерсън имаше застраховка живот.
- Застраховката е в размер ...
- Колко?
Само секунда.
$175.000.
- Да не казвате, че ще дойдат при нас?
- При вас.
- 175 ...
- Боже мой!
175.000 долара!
175.000 долара!
Не мога да повярвам, че е мъртъв. Мислиш ли че ние сме го убили?
Здрасти! Не се срамувай, скъпи.
Готин задник.
- Какво? имаше сладък задник.
- Покани го на среща.
''Харесва ми задника ти. Искаш ли да отидем да хапнем?''
Радвам се, че можахте да дойдете да видите апартамента ни.
''Апартамента ни''. Имаме си апартамент.
Толкова е голям. И вижте гледката.
Това е нашето канапе. Обичам това канапе.
Видях го на витрината и трябваше да го имам.