Boys And Girls (2000)

THIEVERY HoldinG
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран представя
МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА
Добър вечер, говори капитанът, извинявай те за закъснението.
То ще продължи само още няколко минути. Благодаря ви за търпението.
Мога ли с нещо да ви помогна? Ами, не знам, а можете ли?
С какво мога да ви помогна?
Искам да знам, защо имаме закъснение?
Ще се задържим само няколко минути. Да ви донеса ли нещо за пиене?
Ами, не знам, а можете ли?
Оттук моля.
Благодаря. Моля.
Здрасти. Казвам се Дженифър.
В последният момент ли си си опаковала багажа?
- Не, дойде ми за първи път мензиса.
Добър вечер, говори отново капитана. Насочваме се към стартовата писта.
Сега ще излетим. Пожелавам ви приятен полет.
Това, че сега кървя, отвращава ли те?
Трябва ли, това е само биология.
- Ако сега го направим, даже няма да забременея.
Получаваш ли оргазми?
Не мисля, че това е твоя работа.
Нищо, още си млад. На колко години си? На десет?
- На дванайсет.
В Лос Анжелис ли живееш, или в Ню Йорк?
- В Лос Анжелис.
Аз също. Баща ми избяга със секретарката си, така че аз и майка ми се преместихме в Калифорния.
Твоите родители заедно ли са?
- Не. Да!
И как е?
- Разведени са, но ще се съберат отново.
Прекрасно.
- Разбира се, вече всичко съм планирал.
Искаш отново да ги събереш?
- Разговарях вече с баща ми
и когато се върна вкъщи, ще обясня на майка ми, че този развод проваля живота ми.
Може вече да не се обичат.
- Ако искаш любовта да продължава,
трябва да се постараеш.
Кой е казал, че любовта трябва да трае вечно?
Те са семейство.
- Те са разведени.
Клели са се във вечна любов, и имат задължения един към друг.
Някой, трябва да им помогне да го осъзнаят.
- Майка ми казва,
че ако любовта е угаснала, само трябва да почистиш и да изхвърлиш боклука.
Точно това е много типично за възрастните.
- Те са мързеливи.
Ти си идиот.
- Ти си идиотка.
A ти си грозен.
Дишай дълбоко.
- Поеми дълбоко въздух. Това ще ти помогне да се отпуснеш.
Аз съм отпуснат. Просто съм си такъв.
1, 2, 3, 4, 5, 6....
ЛИЦЕЙ ХАРДИНГ Четири години по-късно.
Край на първото полувреме с резултат 14 на 7 за Рицарите.
Не би трябвало да е изненада, че Хермън Фицджералд стана крал.
Но какво е крал без кралица,
така че, да посрещнем по кралски тазгодишната кралица - Дженифър!
Хей, подиграваш ли се на кралицата ми?
Мислиш си, че можеш да се подиграваш ли?
И затова ще загинеш.
Мини през главата му! Прегази я.
Не, не прави това.
Всичко наред ли е?
- Главата ми.
Всичко ще е наред.
- Не, къде е главата ми?
Здравей. Как е главата ти?
Не много добре.
Много съжалявам.
Ти сигурно не ме помниш.
Не. A трябва ли?
Не, не... някога летяхме заедно със самолет.
Боже мой! Райън?
Ти ли си броящият Райън?
- Да.
Разбира се, че те помня. Спомням си за теб веднъж в месеца.
Разказвала съм тази история за самолета хиляди пъти.
На мен не си.
- Ще пиеш ли с мен по едно кафе или нещо друго?
A твоето гадже, краля?
- Аз нямам гадже.
Не понасям да съм обвързана. Защо да се ограничавам,
когато целият свят е пълен с различни възможности.
Може би, тези възможности отклоняват вниманието ти от това, което наистина желаеш.
Точно за това не гледам кабелна.
- Защо?
Имам прекалено голям избор.
Затова, имаш толкова късмет, колкото твоя костюм.
Може един ден да се събудиш и да трябва да избереш костюм,
и може така да се получи, че имайки голям избор да се прибереш във вкъщи гол.
Това е глупаво. Разбира се, че си глупак.
Не ме наричай глупак.
- Защо не, това е истина.
Ти си глупак и толкова. Ти си глупак, глупак, глупак, глупак, глупак, глупак.
Не е вярно.
Ти си глупачка.
Почакай, не искаш ли да дойдеш с мен?
- Не.
Защо?
- Защото... това... ние...
Не си пасваме.
- Откога?
От сега. Точно от сега.
- Тази ситуация ни показва, че си пасваме ли?
Аз само предложих да идем да пием по едно кафе. A за теб може да е без кофеин.
За мен това няма смисъл.
Добре. Добре.
- Добре. Добре.
Калифорнийски университет Бъркли
Колко е часът?
- Време е да отивам на летището.
Това е невъзможно. Нагласих алармата точно на минута преди да заминеш.
A аз моята на три минути, само така, за всеки случай.
Обичам те.
- Аз също.
Броящото момче?
- Какво има?
Нищо.
- Това си ти.
Не мога да повярвам.
- Тук ли учиш?
Да.
Това е Бети. Бети това е...
- Дженифър, здрасти. Как си?
С броящото момче се познаваме отдавна.
Престани да ме наричаш така.
- Добре.
Трябва да тръгвам вече. Приятно ми беше да те видя.
На мен също.
- Чао.
Броящото момче?
- Това е дълга история.
Помощ! Има ли някой там?
Ще ми помогне ли някой.
Добре ли си?
- Всичко е наред, нищо ми няма.
Ти си Райън, нали?
- Да.
Здрасти, аз съм Хънтър. Твоят съквартирант- Хънтър.
Какво правеше в тази ракла?
- Ами... това...
Пръв влязох в стаята, преди ти да дойдеш
и си помислих, че ще бъде забавно, ако
изскоча от раклата и ти направя изненада.
Изненада. А другото е вече минало.
Познаваме се само от 20 секунди и вече имаме своя история.
Ще бъде страхотно. Как ще я разказваш?
Какво да разказвам? -Нашата история.
Чакай, чакай. Ще кажеш сигурно, че съм се задушавал а ти си ми спасил живота.
Ами...
- Можеш смело така да казваш.
Мацките обожават драмите.
Добър си.
- Благодаря ти.
Наистина си добър.
Ще ми бъде трудно да те настигна.
Хайде, ела.
4 години.
Канцелария
Значи това е твоето гадже от лицея?
- Да, може така да се каже.
Браво на теб.
Къде учи?
- В Сиатъл.
Това е далеч.
Ще ви трябва много късмет.
- Въобще не ни трябва.
Връзката ни е много силна. Бяхме заедно това лято и всичко беше наред.
Колко дълго я нямаше?
- 6 седмици и 2 дни.
Видяхте се три пъти, звъняхте си всяка вечер.
Точно така. Трябва човек да се ангажира сериозно.
Знам много такива случаи.
Миналата година, всяка връзка на разстояние в моето общежитие, завърши преди да завърши вторият семестър.
Искам само да го осъзнаеш.
- Моля, спазвайте реда си.
Къде живееш?
- В Хърман Хол.
Тогава, мога да ти дам няколко съвета.
- Ти също ли живееш там?
Не, не. Но имам там приятели.
Аз живея с гаджето си извън територията на университета.
- Какво?
Имаш гадже?
- Да.
Кой е той?
- Майкъл Уинърс. Той е музикант.
Той е чудесен.
Живееш с мъж?
- Да.
Ти положи клетва, според която е забранено да правиш избор в името на любовта.
Ами, да. Не е ли странно, какво може да направи любовта, когато си влюбен до уши.
Следващият.
- Аз съм.
Дойдох най-бързо, колкото можах. Какво е станало?
Той ме заряза.
- Защо?
Защото се влюбил в друга.
- В коя?
Не знам в коя. И не ме интересува.
Работата е там, че ме заряза.
- Как го разбра?
18052 -Хвана ли го с някоя? O Боже, на това легло?
Не. O Боже, не! Не, не, не.
Просто ми го каза.
- Каза ти го?
Да, защото имахме уговорка, че ако срещнем някой друг ще признаем на партньора.
Никой не приема сериозно такава връзка. Така се казва, когато
някой иска да се измъкне.
Тогава имам късмет, защото гаджето ми,
наистина държи на уговорките си.
Как тогава разбра? В клуба ли?
Е какво, изпя го в някоя песен ли?
- Не, не, не.
Става дума за музиката ли?
- Не.
Това беше същия клуб, в който се срещнахме за първи път.
Това беше същия клуб, където решихме, че ще живеем заедно.
Това беше същата сцена, на която изпя песента...
"Дженифър, Дженифър, това сърце е за двама ни".
A аз просто седях там, и го гледах и си мислех, колко много го обичам.
И сега не мога да повярвам, колко може да се обича някой.
И тогава той изпя своята нова песен. Казваше се,
"Дженифър, Дженифър, молиш ме да бъда откровен със теб"
"Какво мога да кажа" " Намерих си друга".
Това е ужасно.
В действителност, мелодията си я биваше. Втория куплет го пееха всички.
И какво направи?
- Нищо.
Никога преди не съм се чувствала така.
Каква идиотка бях! Защо не послушах инстинкта си?
Знаеш за какво говоря? Защо не го послушах?
Погледни това от друга му страна. Сега ще живееш с мен.
Знам, че сега всичко ти изглежда като лудост и ужасно, но трябва да си дадеш малко време.
Това ми повтаря през цялото време моята терапевтка.
По дяволите с твоята терапевтка, защото аз трябва да се почувствам добре.
Сега!
Да си навре това в задника!
Taм наистина е много тежко.
- Даже не знаеш, какъв късметлия си.
С Бети скъсахме. Какво?
Шегуваш се. Кога?
- Преди няколко дни.
Защо не си ми казал?
Не знам. Мисля, че чак сега започвам да го осъзнавам.
Това е чудесно. Сага сме в еднакво положение.
В еднакво положение? Мисля, че не.
Повярвай ми. Сега, ще ни бъде много по-лесно.
Ти ще се правиш, че си моят ненормален братовчед,
a аз за уикенда ще бъда нежен.
Ще се напиеш и ще почнеш да ме псуваш. Аз ще те набия,
като по този начин ще покажа мъжествеността си.
Не мисля, че съм готов за това.
- Можем да си сменим ролите.
Можеш да ме удариш ти пръв.
- Това се случи преди два дни.
Трябва ми малко време.
- Съжалявам, че страдаш.
Ще се напием и ще отидем да погледаме стриптизьорки.
- Не страдам чак толкова.
По-тихо, моля.
Ще се оправя.
Това беше правилно решение. Имахме различни амбиции.
По дяволите! Удари ме.
- Не.
Хайде, удари ме. Побързай, докато не е излязла.
Кой?
Ти я познаваш?
- Да, малко.
Добре, аз ще те ударя.
- Не.
Здравей.
- Здрасти.
Как е при теб? Всичко е наред, a при теб?
OК. Виждам, че вече си свикнал тук.
- Да.
Свободни ли са ти петъците?
- Да.
Аз също съм свободен в петъците вечер.
Не се съмнявам.
Дженифър, това е Хънтър.
- Здравей.
Иска ми се да си поговорим още, но,
трябва да ходя на гарата да посрещна братовчед си.
Toй е идиот. Цялото ми семейство е такова. Аз също.
Да, аз също съм... идиот.
Чао.
Той ме заряза.
Моят музикант, Майкъл, ме заряза.
A как е твоята връзка на разстояние с Бети?
Не ми се говори за това.
- Но аз ти разказах за моята раздяла.
Казвай, не е по-лошо от моята история.
Защо искаш да знаеш?
- В нещастието е добре да чувстваш близостта на друг човек.
Не. Ти винаги ще намериш някакъв начин да го използваш против мен.
Добре де, добре. Маже би така бих постъпила преди, но се промених.
Казвам ти, сега разсъждавам по друг начин.
Е, добре.
Беше права.
- За това, което ти казах за връзките на разстояние.
Точно за това.
- Знаех си.
На мен това не ми пречеше. Пътувах да я виждам, тя също идваше тук.
Без значение къде бях, в уговорения час и звънях.
Ако съм и казал, да звънне, винаги си бил вкъщи.
Става дума за това, че аз я обичах и за мене не беше толкова трудно.
Но за нея това беше много трудно?
- Да.
Веднъж бях при нея и се целувахме за довиждане,
и дойде нейната съквартирантка с гаджето си, Бети започна да плаче.
Попитах, какво е станало? А тя ми каза, че ние никога не сме прали заедно.
Беше права. Никога не бяхме прали заедно.
И това е всичко.
- Скъсали сте заради прането?
Аз моето го пращам в пералнята.
- Тук не става дума за прането,
а за всички тези неща, които се правят заедно, които би трябвало да се правят заедно.
Нямахме време за всичко това. И точно това не можа да преживее.
Защо не се премести при нея?
- Стипендията.
Тогава, защо тя не се премести тук?
- Стипендията.
Това ли е?
- Да.
Имаше нужда от нещо, което не можех да и дам.
- O, не.
Има и други подробности, но...
прекалено много различни неща правят така, че връзката става невъзможна.
Майкъл и аз не бяхме на едно мнение. Никога.
Toчно това ме привличаше в него. Карахме се, викахме, правехме секс.
Tочно това ми липсва.
- Това не прилича на нормална връзка.
Да, но какво разбираш ти от нормални връзки?
- Какво каза?
Искам да кажа, кой си ти за да осъждаш връзката ми?
- Видя ли,
казах ти, че това е грешка.
- Кое?
Само казвам, че не знаеш какво е нормална връзка.
Във връзката става дума за това, да се обичат различни неща. Става дума за изненади.
Любовта е необикновена, прави да тръпнем от емоции и понякога ни кара да полудяваме така, че
имаме чувството, че ще избухнем. В това е смисъла на всичко.
Мисля, че Майк се е объркал от всичко това.
СЛЕД ЕДНА ГОДИНА.
Никога не съм бил в стаята и. Малко е странно.
Не е въобще странно.
Тя е станала много внимателна. Няма смисъл,
да влизам в живота и, докато не се почувстваме сигурни във връзката си.
Възхищавам ти се.
Какви планове имаш за днес?
Имам занятия по плуване в 15: 00.
- Сериозно?
Не, това е лъжа. Излъгах. Не мога да престана. Постоянно лъжа,
за да правя добро впечатление пред момичетата, и сега не мога да спра да го правя.
Трябва да отидеш при някой с този проблем.
- Така и направих.
Не съм. Виждаш ли, не мога да престана. Не мога.
Ще ти кажа нещо. Ако още веднъж те хвана да лъжеш, ще те издам.
Няма да го направиш.
- Ще го направя.
Няма да лъжеш, нали.
- Не.
Какво, наистина планираш да правиш днес?
- Имам уроци по танци.
Моят терапевт постоянно ми повтаря, да разширявам хоризонта си,
но пред този човек се преструвах само, че съм някой, който не съм.
Не мога да се справя с това.
- Точно затова късаш с него?
Да, но не мислиш ли, че съм страхливка? Моят терапевт иска,
да взимам по-голяма отговорност за своите емоции, но не мисля, че това е моментът.
Няма значение дали ще телефонираш, пускаш факс, e-mail или ще изпееш това като песен.
Всичко това е начин за комуникация. Адиос Амиго.
Но трябва човек да е мил.
Ейми, ти ли късаш с гаджето си или аз късам с твоето гадже?
Знаеш ли, въобще не бих го нарека мое гадже. Аз почти не го познавам.
Тогава не се занимавай с него.
- Но той е толкова сладък,
и не искам да го виждам как страда.
- Знам.
Здравей.
- Здравей.
Какво правиш тук?
Дойдох да се видя с Ейми.
Това е интересно.
- A ти, какво правиш тук?
Аз съм нейна съквартирантка.
Тя тук ли е? Трябва да поговорим.
Не си пасваме!
- Само повтарям, какво ми каза тя.
Не приемай това толкова навътре.
- Защото, така се казва ли? Как да не го приемам навътре?
Значи, тя не ме харесва.
- Добре, приеми го навътре.
Защо, тя не ми го каза?
- Защото, не искаше да нарани чувствата ти.
A ти, искаше ли?
- Не, не. Аз даже не знаех, че ставаше дума за теб.
Знаех, че става дума за Райън, но не за Райън и теб.
Ама че глупост!
- Какво каза?
Казах на латински: не убивай пратеника.
Струва ми се, че много добре се забавляваш.
- Старая се да не го правя.
Постарай се още!
Това не е смешно.
- Не, не се смея на теб.
Смея се на момичетата. Те обожават, когато мъжете са изложени на тежки изпитания.
- Това не е изпитание. Тя скъса с мен.
- Това е тест.
Тя те излага на изпитание, за да се убеди, дали наистина държиш на нея.
Така ли мислиш?
- Аз го знам.
Трябва да преплуваш рова, да преминеш през вратата на замъка, да убиеш ламята.
Говоря ти сериозно. На края ще бъде твоя.
Ти си прав.
- Разбира се, че съм прав.
Ти си абсолютно прав. Беше ни много добре заедно. Помагах и даже в чертежите.
Не се съмнявам в това.
- За да и докажа как ни беше добре заедно,
сега трябва да докажа на Ейми, че...
- Чакай, чакай.
Какво?
- Трябва да направиш много повече от това.
Трябва да ридаеш.... Открито.
Така ли, а ти трябва най-накрая да пораснеш.
Отвори кранчето, включи си чистачките, трябват ти сълзи.
Сълзи на мъж, който не може да диша без любовта на своя живот.
Чакай, имам нещо за теб.
Моля?
- Какво е това?
Ледения балсам. Малко от това, и ще подсмърчаш като Мис Америка.
Пожелай ми късмет. Днес съм на втора база.
Знаеш ли, че са сменили местата на всички бюра в библиотеката.
- Не.
И знаеш ли, на съвсем други места са.
Изгубих си два часа за да намеря моето бюро,
и ако не беше Даян Кукстейн, нямаше въобще да го намеря.
- Искаш ли да знаеш къде са го преместили?
На третият етаж. Не на втория, даже не и на четвъртия етаж.
На третия, третия! Номер 3.
Какво му е лошото?
- Това е катастрофа.
Искаш ли да знаеш, какво стана с раздялата?
- Съвсем забравих за това.
Беше ужасно?
- Смяташ ли, че можем да останем приятели?
Не знам, много се засегна.
- Бедничкият.
Ще ти кажа нещо странно. Аз го познавам малко.
- Така ли.
От време на време се срещаме.
- Тогава не мислиш ли, че направих добре, като те посъветвах да се разделите?
Вече не знам. И като е така. Прекалено голям натиск ми оказваше.
Да, да, забелязах го.
- А от друга страна,
може би точно това ми е нужно.
A ако е той?
O Боже, ти плачеш.
- Защо ми причиняваш това?
Това е краят, разбираш ли? Край.
Райън?
Райън, не е толкова зле. Хората всеки ден се разделят.
Нищо не виждам!
Май ослепях!
Хубава превръзка.
- Благодаря.
Нямаше нужда да ме чакаш.
- Не те чаках.
Аз съм момиче, което обича да си лиже близалката по обед,
пред "Фрий Хаус Център".
Която, също се чувства малко отговорна за случилото се.
Ти не си направила нищо.
Да, не съм ти казала да си слагаш ледения балсам, но все пак скъсах с теб.
Помниш ли?
- Разбира се.
Къде отиваш?
- Да се разходя.
За да забравя, какво се случи днес.
- Мога ли да дойда с теб?
Защо?
Защото съм момиче, което обича да се разхожда по обед с бившето си гадже.
Това момиче ще продължава ли да говори в трето лице?
- Ти, Райън Уокър току що каза нещо забавно?
Не знам, ще го попитам.
Това не беше лошо!
- Знаеш ли, можеш да бъдеш забавен, когато си депресиран.
Приготви си тогава за комедия.
- Поредния майтап.
Още няколко майтапи и ще те заведа в клиника, да лекуват твоята извратена личност.
Това вече не беше смешно.
- Не беше ли?
Ще го кажа така, ако продължаваш да бъдеш такъв майтапчия, ще скъсаме пак.
Здрасти, как е?
Здрасти, как си?
Извинявай, имам въпрос.
- Кажи, колко назад можеш да се наведеш?
Често ли идваш тук?
- Да.
Тук е наистина красиво.
- Това са най-големите конструктивни постижения в историята на човечеството.
Ти си вторият човек тази седмица, който ми говори така.
Какво е нужно за да се построи нещо толкова красиво?
Помощта на извънземни роби от космоса?
Трябва съвършено планиране.
Има ли някакъв смисъл?
Анализираш ситуацията, правиш план за работа и го изпълняваш.
И всичко се нарежда.
Но така, за съжаление не става.
Ами,
става така, защото повечето неща на този свят са много прости.
За тебе, този мост проста работа ли е?
Даже не можеш да си представиш, колко е сложно нещо такова да бъде създадено.
Мислех, че използваш това като метафора,
- Така е.
за да обясниш връзките, като цяло.
- Да.
Taка си мислех.
Честно казано, не познавах Ейми много добре но,
с нея всичко имаше смисъл.
Математиката ли следваш?
- Не.
Уча за строителен инженер.
Свърших с това.
- С инженерството ли?
С връзките.
Това ме надраства. Не си струва.
Сентиоре.
- Какво?
"Знам за какво говориш"- това е на латински.
- Какво ти става с този латински?
Това е моята специалност.
- Латински?
- Да.
Защо?
- A защо не?
И какво ще правиш с този латински?
- Мисля да замина в Италия на следдипломна квалификация.
А после, какво?
Още не знам.
Ти си невероятна.
- Аз не бих могъл да направя това.
Сълзи без планиране?
- Или нещо друго.
Но от друга страна, защо ти е план.
Сигурен съм, че винаги си постигала всичко, независимо дали си го искала или не.
Трябва да се съглася с теб, защото първото нещо, което съм искала,
и рискувах, беше Майкъл.
И се получи страхотно.
Мисля, че ти още като малко момиченце, си знаела всичко.
Така ли мислиш? Не, но нали съм глупак.
Нали така? Ще свърша вързан и грозен, ако не ме лъже паметта.
Не, казах всичко това, преди да взема Прозак.
Взимаш Прозак?
- Бих искала.
Само се шегувах.
Няма нищо.
Трябва да тръгвам. Имам много за учене за последния изпит.
Аз също.
До скоро.
- Разбира се.
Почакай. Извинявай за Ейми.
- Няма нищо.
Чао.
Д. С. У. В. П. - ДРУЖЕСТВО НА СТУДЕНТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА.
Избрали си всички предмети?
Всички без един.
- Без този, който го избягваш.
Точно така.
- Кажи, как ти мина ваканцията?
Добре, бях в Лос Анжелис.
- A ти къде ходи?
Останах тук. Изкарвах пари, като се учех, как да мажа хлебчета с масло.
Това е даже много лесно, просто размазваш маслото по хлебчето.
Предпочитам да летя със самолет.
- Не се съмнявам.
Добре ли ти мина лятото?
- Да.
Всичко беше наред.
Дженифър...
Всичко наред ли е?
Отблъснах го. Правех всичко, абсолютно всичко,
на което бях способна, за да ме зареже.
Сигурно не си го харесвала.
- Точно обратното.
Мислех, че това ще бъде само невинна авантюра, но в действителност започнах да го харесвам.
Защо тогава го отблъсна?
- Не знам.
Това е толкова ужасно.
- Права си.
Разкажи ми нещо за себе си.
- Имаше ли някакви момичета през ваканцията?
Ами, не.
- Тoгава ме разбираш много добре.
Знаеш ли, трябва да повторим това пак някой път.
Не говоря за сълзите, а за нещо такова.
Разбира се.
Супер.
Само това липсваше.
Да, слушам.
- Здравей. Ходи ли ти се някъде?
Не.
- Поне ме изслушай.
Ами, точно това е хубаво в нашата връзка. Въобще не трябва да слушам, какво предлагаш,
защото и без това няма да се съглася.
Аз съм красивата в нашата връзка.
- Затварям телефона.
Не можеш да го направиш.
- Защо да не мога?
Защото, защото твоят телефон е свързан към взрив и като затвориш,
цялата стая ще стане в дим.
- Вече се е случвало.
Хайде, съгласи се. Не мога повече да уча.
Ставам прекалено умна и хората започват да ме избягват.
Ще се съглася само, ако ме помолиш.
- Точно това правя.
На латински.
Изобщо нямаше намерение да го направиш, нали.
- Щях да го направя.
Лъжеш.
- Жените имат предимство.
Така да бъде. Добре.
Ще броя до три. Става ли?
- Става.
1... 2... 3!
Не мога да ти помогна.
- Разбира се че можеш, там долу.
Не си ли гладна?
- Не.
Чакай, чакай. Това е лудост. Не умея да танцувам и никой в моето семейство също.
Просто се движи и се забавлявай.
- Дошли сме тук да се забавляваме.
Аз, ти и космите на гърдите ти.
Прави, каквото прави онзи там.
Не е лошо тук.
- Радвам се.
Никога ли не си бил с момиче?
- През целия си живот съм живял в манастир.
До вчера.
- Влезнах в офиса, свалих броеницата,
дадох го на съхранение, и ето ме тук,
да играя на тази странна игра с пръчки и топки.
Тази игра се нарича билярд.
- Билярд.
Още много неща трябва да науча.
- Аз ще ти помогна.
Не го наранявай. Той е свещеник.
- O, аз съм свещеник, аз съм свещеник!
Сега ще получиш религиозно преживяване, с тази пръчка.
Бягай, отче, бягай!
Ще влезеш ли да се подсушиш?
- Не знам.
Там ли е Ейми?
- Сигурно е там.
Не, трябва да си ходя вкъщи.
- И да си допишеш споменика, ли?
Нещо такова.
- Ами, добре.
Не ми се иска да го призная, но
днес много се забавлявах.
- Да, аз също.
Хубаво, приятно забавление.
- Можем да ходим там всяка седмица да си перем дрехите.
Така ще спестим пари от прането.
- Да.
Здравейте, как върви?
- На басейн ли бяхте?
Да.
- Да.
Страхотно, ами тогава, какво ще правите сега, защото,
моите планове се провалиха.
Поканих Райън горе, но той си отива вкъщи да спи.
Така ли?
- Изморен съм.
- Той е изморен.
Аз също, аз също, май също съм уморен.
Да се махаме тогава оттук.
Лека нощ.
Тръгваш ли?
Трябва да призная, че се забавлявах добре.
- Всичко наред ли е?
Да, да.
- Тя те моли,
да се качиш горе, а ти и отказваш?
- Сигурно е бясна.
Не мисля.
- Не я ли чу по какъв начин го каза.
Можеше да се почувства.
- Преувеличаваш.
Не.
- Къде бързаш?
Никъде, защо питаш?
- Ето го!
Дръжте го!
- По дяволите.
Какво им ставаше на тези?
- Нямам понятие.
Е, добре, чуй ме. Забрави, че
това ти се е случило, става ли?
Забрави ли, вече?
- Не.
A сега?
- Не.
Ти си като слон, бе.
Много хубаво, че се върна. Ще си хапнеш сладки.
Апетитно изглеждат.
- Не, това не са те.
Исках да бъда мила и да ти опека сладки, преди да си дойдеш. Но не знаех, кога ще си дойдеш,
и като предположих, направих сладки за 8: 00 но ги изгорих. Опекох други за 9: 30 но и те изгоряха.
Почаках още малко преди да опека следващите.
Вече си си вкъщи. Точно навреме. Ще са готови след две минути.
Добре.
- Защо си мокра?
Отидохме с Райън да потанцуваме.
- Така ли?
Влюбена ли си в него?
- Какво?
Влюбена си?
- Не.
Не ти вярвам.
- За какво говориш.? Ние сме само приятели.
Да, но той е влюбен в теб, нали?
- Честно казано, не. Не мисля.
Тогава, какво правите през цялото време, когато сте заедно?
Не знам. Правим различни неща. Говорим за различни неща.
Защо? Нали можеш да говориш с мен за различни неща.
Понякога е добре, да се чуе мнението на някой мъж за някои неща.
Например, коя има най-хубава пичка, a коя най-хубавите цици?
Защо така странно се държиш с него?
Ти се държиш странно.
- Значи ли това, че
прекарваш цялото си време с човек, който не те интересува?
Моят терапевт смята, че имате общи неща.
- Ти говориш за мен със твоя терапевт?
Разбира се, че да. Нали трябва да се грижа за теб.
Ако някога, когато и да е искаш да поговорим,
можеш да разчиташ на мен.
Оставих ти номера на телефона му на възглавницата ти.
- На кой?
На моя терапевт.
- До скоро.
Виж го този. Това е такъв тип, който
стъпва здраво на земята, ако разбираш какво имам предвид.
А сега ти.
- Добре.
Това е жена, която обича да си слага кротони в супата.
- Не.
Как така, не?
- Не може така да се каже.
Защо?
- Защото звучи осъдително. Някои си слагат,
кротони в супата а други не.
- Точно така.
-Това прозвуча, така, като че ли осъждаш това, а това не се прави.
-Осъждаш нещо, което не е възможно да бъде осъдено.
- Не, не. Това е глупаво.
Не е така. Това е забавно.
Аз се смея.
- Смееш се, защото е глупаво.
Искаш ли да ти кажа нещо още по-смешно?
- Уговорих се на среща днес вечерта.
Наистина ли?
- Мислиш ли, че съм се побъркала?
Не, не. Мисля, че това е чудесно.
- Наистина ли?
Опитай и ти.
- Не мисля, че идеята е добра.
Не съм голям каубой.
- Виждаш ли, че това не беше смешно.
Да, така е.
Здравейте, дами. Как сте?
Прекрасно време, нали?
Да, казвай.
Не, не ме бива за това.
Позвъни на Хънтър.
Най-накрая реших, че ще направя нещо за себе си.
Продавам от 10 години и най-накрая стигнах до извода, че
не ми се занимава вече с това.
- Не искам...
Дженифър! Слага Богу, че си тук, сестричке. Какво става, Били?
Кърт, това е брат ми Били.
- Били, това е Кърт.
Здравей.
- Здравей, приятно ми е да се запознаем, Били.
Точно разказвах на сестра ти за моята лодка.
- Няма време.
Защо? Какво е станало?
Става дума за мама. Тя е болна.
- О, Боже мой. Какво е станало?
Казах ти вече. Болна е.
Как е болна?
- Aми,
Кажи. Колко много е болна?
- Болна е така,
като миналия път.
- Мен ме нямаше при нея миналия път.
Обясни ми.
- Няма време. Няма време за въпроси.
Майка ни е болна. Трябва да тръгваме!
Извинявай.
Полудя ли?
- Беше страхотен.
" Колко много е болна "?
- Райън, беше страхотен. Наистина.
Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Следващият път ще се преструвам на куц.
Ходи ако искаш на четири крака.
Тази вечер?
- Не, утре вечер.
Отложили са го.
- Кой го е отложил? Райън?
Не. За съжаление не мога.
Защо не? Какво ще правиш?
- Оставам си вкъщи.
Исках да си остана вкъщи.
- Исках да си направя маникюр и педикюр,
и да си сложа балсам на косата.
Не можеш ли да го направиш следобед?
- Не, защото съм на училище следобед.
Трябва да отида на тези занятия, защото трябва да разговарям с моя професор,
за писмената работа, която трябва да предам в понеделник.
Трябва да я довърша, докато ми съхнат ноктите,
а тях пък ще си направя след като си оправя косата.
Всичко може да свършиш преди да дойдем.
Не можеш ли да направиш това утре?
- Не, защото утре
ще бързам и сигурно ще бъда изморена.
Ще трябва да свърша всичко, наистина трябва.
Не мога да повярвам, че са го отложили. Ейми, днес е петък,
имаш цяла събота и неделя.
Какво значи това?
Това е все едно да кажеш в понеделник, че имаш цяла седмица.
Старото отново е на мода!
Страхотно.
Какво искат те?
- Кой?
- Те, момичетата.
Аз тук се чудя какво да измисля, за да им се харесам, като секси и забавен тип,
а не мога да разбера какво искат.
A ти, какво искаш?
И аз не знам.
- Да чукам, да се забавлявам.
Искам да ме обича някой, такъв какъвто съм.
И кой да бъде това?
Прав си. Абсолютно си прав.
Какво от това, че съм от село. Просто момче от село,
с положителен характер, което е ставало по изгрев слънце,
имало е триного куче на име "Щастливец", което е пасяло стадото.
Хънтър.
- Да?
- Ти не си от село.
По дяволите, Райън, какво да казвам?
"Здрасти, казвам се Стив и съм израснал в периферията на града,
имам двама работещи родители, две сестри и два гаража за коли.
Не съм намерил истинският смисъл и нямам никакво понятие,
какво правя и какъв искам да стана. "
- Ще излезеш ли с мен?
Ти се казваш Стив?
- Става дума за това, че колежът е такова място,
където човек може да се преоткрие наново. Не, това е място,
където можеш да се самоопределиш.
- Казваш се Стив?!
Да. Да.
- И да ти кажа честно не си падам много по името си.
Защо, тогава другите да го харесват.
- Стив е точно това, което си ти.
Сигурен ли си?
- Лесно е, нали?
Тогава, престани да се правиш на луд, отиди при Дженифър и й кажи какво чувстваш.
Какво?
- Направи го по-бързо, преди да излезе с този тип.
Но аз нищо не чувствам към нея.
Не ти ли пречи, че се среща с онзи там?
- Не.
Тя през цялото време се среща с момчета, даже обсъждаме срещите и.
И това не ти пречи? Честно.
- Не, не.
Тогава, защо не си довел със себе си хубаво момиче?
Не ми казвай, че чакаш момичето, което ще направи всичко за теб?
Момичетата не постъпват така, казвам ти.
- Извинявай,
ти ли се казваш Райън?
- Да.
Струва ми се, че ходехме заедно на статистика.
- Какво съвпадение!
С инженерство се занимаваш, така ли?
- Да.
A аз с електротехника.
- Това е профилът ми.
Не можеш да си представиш, колко домашни ни дават?
Но на мен ми харесва, защото чувствам тук толкова негативно настроени хора,
които се държат като аноди.
Лазерите са моята специалност. Знам какво искам и смело се хвърлям в боя.
Чувствам, че ми се вие свят. Искаш ли да седнем?
Разбира се. Разбира се.
Извинявай, но точно щях да тръгвам.
Това е защото съм прекалено откровена, нали?
- Не, не, не е затова.
Това е заради двете домашни, които трябва да напиша а все отлагам.
Обещах на гаджето си, че ще се срещнем след 20 минути.
Имаш гадже?
- Да, имам.
Колко съм глупава.
- Не си глупава, просто аз наистина
трябва да тръгвам.
Здравей, сестричке. Всичко наред ли е?
Да. Всичко е наред. Благодаря.
Ще тръгвам, вече.
- Добре.
Как го разкара?
- Първо малко се заиграх,
a после му казах, че утре съм на училище.
Заигра се?
- Да.
Чакай малко, като говорим за игри
имаш предвид игри или нещо друго.
Говоря за игри.
Нали не спах с него.
- Не съм казал това.
Не можахме да намерим презерватив.
- Щяхте ли да го направите?!
Сигурно, да.
- Идват изпити,
и трябва да се отпусна по някакъв начин.
- Не е зле!
Това е невероятно.
- Какво?
Това, че всеки ден имаш шанс да преспиш с някой.
Не ходим ли за това на срещи? Такава възможност винаги съществува.
Не знам, какво ще се случи. Не знам.
Понякога е по-лесно да преспиш с някой, отколкото да кажеш нещо умно.
Отдавна не съм бил в такава ситуация,
но не мога да преспя с някой, когото не харесвам.
Смяташ, че лягам с всеки?
- Не съм казал това.
Просто се различаваме един от друг.
- Да, ти не спиш с никой.
Е, и?
- Е, и?
Познаваш ли още някое момче на 20, който да е без гадже
и което не си търси.
- A ти, прекалено много се стараеш.
Райън, ти въобще не пробваш.
Мисля, че това е заради това, че така се държим един с друг.
Какво? За какво говориш?
Нали сме приятели? Аз съм твоя приятелка,
и може би става така, че ти замествам гаджето? Нещо като заместител на гадже.
Сериозно ли говориш?
- Да.
Струва ми се, че като си с мен, не се стараеш да си намериш някой.
И точно това е хубаво в нашата връзка. Никога няма да се почувстваш наранен,
докато се преструваш, че съм ти гадже.
Така ли. Тогава, може би не трябва да се срещаме вече.
Райън!
Извинявай много. Не исках да кажа това.
Искаше.
- Не!
Обожавам да се срещам с теб. Наистина.
Ти си моята най-любима личност в целия свят. И не искам нищо да се променя.
Може да си права.
- Не, греша.
Чакаш просто момента в който ще се появи подходящото момиче.
И игнорираш секса. Това е голям плюс.
Все пак ми се струва, че се крия зад теб или нас.
На предишния купон при мен дойде едно момиче.
- Момиче? Нищо не си ми казвал.
Разкарах я.
- Защо?
Не знам.
Трябваше да и дам шанс. Трябваше.
Трябваше да го направиш.
Имаш още време.
Да, така е.
Хубава ли беше?
- Да.
По-хубава ли е от мен?
- Не, още по-хубава.
" Мислите, че са нормални. "
- "Да. "
Моите са абсолютно същите.
- Защо не иска да си ги оперира?
Защото е аноректичка, има големи цици и личен треньор.
Мислиш ли, че трябва да си оперирам циците?
- Да.
Престани!
Кога за последен път правихме това? Само ти и аз. Много е приятно.
Разбира се, че е приятно.
Имам идея. Ако те скъсат на няколко изпита,
и трябва да повтаряш годината, толкова ли ще е страшно?
Имам предвид, че Италия е много далече.
И точно това е хубавото.
A какво ще стане с мен? Какво да правя другата година?
Нищо. Ще правиш същото, което и тази.
Може без мен да си вдигнеш най-накрая дебелия задник, и да се позабавляваш.
Нищо не искам да правя без теб. И не искам да се забавлявам.
A задника ми е наред.
Разбира се. Наистина имаш прекрасен задник.
Какво правиш?
- Целувам те?
O Боже. Извинявай. Извинявай много.
Не знам защо го направих. Аз само исках
да те целуна. О Боже, каква идиотка съм.
Не. Ейми? Ейми!
Погледни това.
Това е като мост.
Защото, това е мост.
Да. Прав си.
Ще дойде ли Кейти?
- Да. На бара е. Преди малко говорих с нея.
Наистина ли?
- Да.
Супер. Ще бъде първата, която ще се срещне с моето ново превъплъщение.
Ще бъде интересно.
- Говоря сериозно.
Край с лъжите. Ще бъде така, както ми казваше.
Не трябва да се преструвам, че съм някой друг, за да ме хареса някой.
Добре. Точно така. Ще получиш това което виждаш.
Хънтър "какъвто е".
Защо не Стив "какъвто е"?
Меган е доста приятна.
- Да. Приятна е.
Ти срещаш ли се с някой?
- Да. И даже нещо се получава.
Меган никога не е била в музея за стари коли.
- Наистина ли.
Четохте ли, как животните в зоопарка решили да подредят клетките си по азбучен ред?
Това сигурно е било работа на лисицата. Да, но зебрите
са с формата на буквата "V".
- Така е. Откъде знаеш?
Не знам.
Аз не схванах.
- И аз също.
Кажи, Кейти, харесва ли ти в Бъркли?
- Малко е подтискащо.
Как го прави, че има две стипендии и си е избрала две специалности?
Да, как. Аз нямам време за дрямка, да не говорим за спане.
Може да прозвучи малко странно, но дълго време пребивавам в компанията на по-възрастни.
Това не е странно.
- Това е малко странно.
Помислете за това по този начин. Пребиваваш с някой, който
е участвал в две войни, имал е няколко жени, деца, внуци,
имал е големи лични и здравни проблеми.
И след всичко това, какво е някакъв си изпит по биология.
Трябва да направим като ескимосите.
Да ги изритаме от иглуто, да ги оставим с полярните мечки по време на буря
a когато останат без сили за да ходят на лов, да ги довършим.
Иначе ще ни изпият и последната капка кръв.
Мръсници.
Не говориш сериозно.
- Говоря абсолютно сериозно.
Трябва да им вземат и шофьорските книжките.
Какво има? Изведнъж не мога да имам собствено мнение?
Направих така, както ми каза. Не се съгласих с нея само за да сме на едно мнение.
Не съм си измислял всичко за да не изглежда, че имаме нещо общо.
Направих така, както ми каза. Бях откровен.
Хубаво, но трябваше ли да говориш всичко, каквото ти дойде на ум.
Сега пък съм прекалено откровен? Вече не знам, какво искаш от мен.
Не знам, какво искате всички от мен.
Кажи, какво е станало?
Става дума за това, че не искаше да се обвързва.
A след това се влюбил в мен. Няма нищо по-лошо от това,
когато мъжа се размеква.
- Разбирам.
Престана да пуши, да взима наркотици, даже престана да ми изневерява.
Нищо чудно, че си го зарязала.
- Да.
Просто не се получи, това е.
A как върви с... как и беше името? Mери?
Mеган.
- Няма значение.
Всичко е наред.
- Само това ли?
Какво да ти кажа повече?
Кажи дали я харесваш? Дали ти е писано да бъдеш с нея?
Не знам. Ще видим.
Tи искаше да дойдеш тук.
- Помислих, че ще се почувствам по-добре.
Това са такива глупости.
- Защо глупости?
Това беше филм, където двамата се сдобряват след половин година, след като всичко е започнало да се руши.
Дженифър. Мисля, че никой не ни познава в действителност.
Така че, откъде да бъдем сигурни кой ни е предназначен.
Откъде знаеш, че той ти е предназначен? Само заради това, че се обличате и двамата с черни дрехи,
и двамата пиете капучино и имате татуировки?
Кой... Кой от вас е бил отхвърлен от някого?
A кой е зарязал някого?
Нали, всички вие сте били влюбени. И никога няма да разберем
дали това е била истинска любов, докато тази любов не изгасне.
Ами ако няма първа или втора, трета, четвърта или пета...
Aми ако не съществува такова нещо, като истинската любов?
Страх ние да си го признаем, така че
започваме да се преструваме. Преструваме се, че сме различни от това което сме.
Преобръщаме живота си на горе с краката.... като се впускаме в нещо,
което се надяваме, че е по-добро от нас самите.
A ако това, което търсим...
не съществува.
Добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
Упражнявам се да се изказвам публично.
Защо всичко трябва да бъде такова...
просто такова.
- Не знам.
Цялата трепериш.
- Защото ми позволи да пия това кафе.
Не знам какво ми става.
Сигурно ще ти идва.
Мислиш ми, че трябва да го направим.
- Не.
Здрасти.
- Здрасти.
Къде отиваш? На лекции.
Няма да те пусна. Ще останеш с мен, за да мога да ти се нагледам.
Наистина трябва да тръгвам.
- Ти никога не ходиш на лекции.
Знам и точно за това трябва да ходя.
- Почакай, ще ти направя закуска.
Няма нужда. Закъснявам.
До скоро.
За Меган ли става дума?
- Не.
Ще и кажа за това.
- Може би не трябва.
Ще поговорим за това по-късно, става ли?
- Добре.
Остани тук колкото искаш. Знаеш къде какво се намира.
Джен!
- Здрасти.
Трябва да поговорим за това което се случи.
- Ейми, всичко е наред.
Не, не е така. Всъщност да, защото си мислех за това.
Ти си моята най-добра приятелка, обожавам те и...
се разтроих малко, че прекарваш толкова време с Райън.
И че, няма да завършим заедно училище и исках да бъде като някога...
и така се държах, защото се страхувах, че ще те изгубя. Това е невероятно,
че казах това всичко без помощта на моят терапевт.
Мислех си за нас и за това как си прекарвахме заедно.
Тогава, изведнъж го разбрах. Когато те целувах си дадох сметка, че
искам да спра промените. Но промените не винаги значат катастрофа.
Преди да се запознаем, не те познавах, нали?
- Да.
Точно това беше промяна. Прекрасна промяна. Много ми хареса.
Кой знае, може да се самоубия преди да стигна да дойде следващата сесия.
Но може и не. Може всичко да бъде наред.
Точно това е хубавото на промените. Никога не се знае, какво ще се случи.
Значи при теб всичко е наред?
- Да. По-добре от всякога.
Ти нямаш сутиен?
- Да.
Винаги ли така ходиш? Да.
Само питам.
- Добре.
Казвай, какво се е случило?
- Мисля, че се изплаших, че ще го загубя.
Меган!
Аз му казах, да започне да се среща с някой. И той го направи.
Не го виждах често а след това започнах да се срещам с Пол.
Когато видях Райън с Мери...
- Меган.
- Няма значение.
Исках да го задържа само за себе си. Това беше голяма грешка. Много голяма.
Ние сме приятели. Много ни е добре като приятели.
100464 -Какво смяташ да правиш?
- Не знам.
Той се отнася към такива неща много сериозно. А не искам да го нараня.
Върви по дяволите, Райън! Върви по дяволите!
A ако я обичам?
- Обичаш ли я?
Не знам. Може би.
Какво значи "не знам".
- Не знам.
Не искам да се държим един към друг странно.
Ако търсиш подкрепа, поласкан съм,
но си сбъркал адреса.
Ако се преструвам, че нищо не се е случило ще бъде все едно се преструвам,
че изпитвам към нея някакви чувства.
Но, ако и кажа какво изпитвам към нея, тя ще избяга, защото тя е такава.
Познавам я много добре.
А не искам да избяга от мен.
Да бъдеш себе си или не? Вече си в моя свят.
Ситуацията е малко странна, нали?
- И още как.
Може би, трябва да поговорим за това?
- Съгласен съм.
През цялото време имам чувството, че става нещо странно,
заради миналата нощ. Не искам така да става.
Аз също.
- Защото така ни е много добре.
Това беше грешка.
- Така ли мислиш?
Да.
- Прав си.
Мисля, че
се увлякохме малко и нали разбираш...
Да.
Taзи нощ, беше невероятна за мен. Защото, ти, Райън си невероятен.
Но това, беше само една невероятна нощ. Нищо повече.
Притесних се. Тази нощ не трябва да значи нищо за нас.
Съгласен съм с теб.
Това е добре.
Не си казал на Меган, нали?
- Не, не.
Добре си направил.
- Да.
Вече се чувствам по-добре. A ти?
Аз също.
- Искаш ли, да идем да пием по една бира?
Добре.
Знаеш ли, по-добре не. Бих искал, но имам много за учене.
Наистина ли?
- Да. Много е важно.
Добре. Ще се обадиш ли?
- Да.
Наистина?
- Да.
Райън е. Остави съобщение.
- Здрасти, аз съм.
Къде се изгуби? Какво става?
Добре, знаеш ми телефона.
Райън е. Остави съобщение.
- Здрасти, пак съм аз.
Мислех, че ще те намеря вкъщи.
Всичко наред ли е при теб? Обади ми се, моля те.
До скоро. Чао.
Къде по дяволите се изгуби?
- Здрасти.
Къде се изгуби?
- Учех.
Какво става?
- Как е при теб?
Добре. Бях зает.
Да, аз също. Но вече съм свободна.
Така че, сбогом Бъркли и здравей живот.
Искаш ли да идем да правим нещо?
Не. Трябва да се връщам да уча.
Добре.
Ще се видим по-късно.
- Няма да съм тук.
След няколко дни заминавам.
Даже не намери време да ми направиш прощален купон?
A да, отиваш в Италия.
- Да.
Сигурно си доволна?
- Нали ме познаваш.
На всичко съм съгласна.
- Аз оставам тук.
Кога е последният ти изпит? Ще отидем ли да празнуваме след това?
Не. Веднага след това заминавам.
Добре. Ще се видим по-късно.
Какво става?
- Какво да става?
Какво става?
- Не знам. Нищо не става.
Наистина ли? Срещах днес Меган и тя ми каза, че си скъсал с нея.
За това ли става дума? Нали, ти казах да не и казваш нищо.
Да, знам.
Тогава, какво? Ядосан ли си?
- Не.
Тогава, какво става?
- Не знам.
Всичко се промени.
- Нали вече разговаряхме за това.
Райън, мислех, че се разбрахме, че не искаме нищо да се променя.
Мислех, че се съгласи, че сгрешихме, като го направихме.
Това се случи преди няколко седмици. Мислех, че отново сме приятели. Не е ли така?
Защо да е било грешка?
- Какво?
Ти и аз? Защо да е било грешка? Просто ми е интересно.
Вече говорихме за това. Трябва ли да го правим пак?
- Ако искаш да поговорим да го направим!
Това беше грешка само затова, че всичко, което е свързано със секса те побърква?
Или затова, че не съм достатъчно добър за теб?
Райън, ти ме целуна а аз отвърнах на целувката ти.
Но никога, не бих го направила ако знаех, че това ще съсипе приятелството ни.
Аз също не бих го направил.
Райън, ако можех всичко да променя, бих направила това.
Можеш да го направиш. Остави това на рафта, където оставяш и другите си предишни флиртове.
Защо ми причиняваш това?
- Онази нощ беше за мен също така изненадваща, както и за теб.
Но да бъда с теб това е все едно да отида някъде, където не съм бил.
След като ти заспа аз лежах и гледах
евтините, светещи звезди на твоя таван.
След време те започнаха да се сливат и да образуват картини.
Странни светещи картини, които рисуваха нашата връзка.
За първи път всичко ми стана ясно.
Ясно и логично. Чувствах, че сме един прекрасен проект,
какъвто някога е съществувал, а аз нямах нищо общо с това.
Когато съм с теб се чувствам така, сякаш вече нищо не трябва да планирам.
Защото наистина съществувах!
И за първи път в живота си не трябва да се старая да бъда щастлив!
Че това просто може да се случи.
Нищо не ме нарани така, като твоята реакция на същото преживяване.
Райън.
- Какво?!
Искаш да идем в библиотеката и да се преструваме, че нищо не е станало.
Аз не мога така.
Извинявай.
Извинявай. Не знам какво да кажа.
Не трябва да казваш нищо.
Трябва да тръгвам.
Приятно прекарване в Италия.
Ще ми е мъчно за теб.
- На мен също.
Пиши ми в за всичко, става ли?
За училището, за храната, за високите и ниските мъже. Искам да знам всичко.
Добре. Престани сега да плачеш. Добре, но и ти престани.
Не знам как ще изкарам последната година без теб.
Дженифър.
Дженифър.
- Здравей.
Къде заминаваш? В Италия.
Веднага ли?
- Госпожице...
Как му върви училището.
- Добре, всичко е наред.
Той добре ли е?
- Да, много добре. Не може да е по....
Добре де. Излъгах.
Той е влюбен в някой, който не е влюбен в него. Как мислиш, че се чувства.
Ще тръгваме ли!
Обичам те.
Здрасти.
Здрасти.
- Как си.
Ти си приятелка на Дженифър, нали?
- Да, да. Аз съм Ейми.
Ейми! Чувал съм за теб. Ейми.
Разбира се. Приятно ми е да се запознаем.
A ти, как се казваш?
- Какво?
Как се казваш?
- Как се казвам, ли?
Казвам се... Стив.
Казвам се Стив.
Много ми е приятно Стив.
За Европа ли заминаваш за ваканцията?
- Да, да, току що завърших...
училище.
- Поздравления.
Благодаря.
- Какво завърши?
Латински.
- Много интересно.
Какво мислиш да правиш?
Нямам представа.
Не се притеснявай. Аз учих четири години английски,
и също нямах представа какво ще правя.
- Наистина ли?
Наистина. A сега имам собствена фирма.
Ще измислиш какво да правиш.
"... защо да е било грешка?
Това беше грешка само затова, че всичко което е свързано със секса те побърква... "
Спрете колата!
- Какво?
Моля ви, спрете колата!
- Не мога да спра отстрани.
Просто спрете отстрани!
- Не мога, на моста сме.
Райън!
"... Нищо не ме нарани така, като твоята реакция на същото преживяване... "
Ейми?
Ейми?
Какво правиш тук?
Какво е станало?
Не знам, просто,
просто не мога...
- Има ли някой там?
Да.
- Кой?
Няма значение. Кажи ми, какво е станало?
Ейми, кой е тук?
Хънтър?
- Хънтър?!
Това е дълга история.
- Хънтър, къде е Райън?
Заминава за Лос Анжелис.
Мисля, че ще тръгне в четири.
В четири?
С какво ще пътува?
- Скай Соут Уест.
Благодаря.
Хънтър?
Можеш да ме наричаш Тигър.
"-Добър ден. Извинете за закъснението...
насочваме се към стартовата писта. "
Мога ли да ви помогна с нещо?
- Не знам, а можете ли...
да ми донесете чаша вода?
- Съжалявам, но трябва да изчакате, докато излетим.
Излитаме след няколко минути.
Те амо.
Те амо, Райън Уокър.
Мисля, че тя говори на вас.
Заемете местата си.
Чу ли, какво ти казах?
Обичам те и няма да заминавам за Италия.
- Оставам с теб.
Вече е късно за това.
- Не е.
Съгласна съм със всичко, което каза за онази нощ.
И това ме изплаши. Страхувах се да не те загубя.
Но още повече се страхувах, че ще се влюбя защото всеки път, когато...
се влюбвам се появява някой и взима любовта.
А това, така боли. Но вече ми омръзна да се страхувам.
Госпожо. Обърнете се и си сложете колана.
В момента взех най-важното решение в живота си a вие ми казвате да си сложа колана?
Да, това правя.
- Добре.
Какво ще стане след половин година?
- Как да бъда сигурен, че ще бъдеш щастлива?
A аз как да бъда сигурна, че ти ще бъдеш щастлив? Как можем да знаем това.
Как да бъдем сигурни, че самолетът няма да катастрофира?
- Повече няма да ви моля да си слагате колана.
Имаме правила относно коланите. Коланите трябва да са сложени.
И двамата трябва да си сложите коланите. Веднага!
Нуждая се от теб и ми е наистина много трудно да го кажа.
Но това е много по-лесно от това да живея без теб.
Райън, искам заедно да перем.
Но, ти си даваш прането в пералня.
Вече не.
- Искате ли, да си сменим местата?
Разбира се.
Ще седнете ли най-накрая!
Какво? Какво стана?
- Всички тези приказки за прането, беше само метафора, нали?
Не се притеснявай, ще ти покажа как се прави.
1, 2, 3, 4...
Трябва да си поемеш дълбоко въздух. Това ще ти помогне да се отпуснеш.
8...
- Довери ми се.
"От преводача: Това не е краят. Филмът продължава и след крайните надписи "
"Останете с нас още малко"
Превод и субтитри: THIEVERY HoldinG
Това е много хубаво.
- Майка ми използва същият парфюм.
Нещо по-специално ли търсите?
Много съжалявам. Наистина.
Търся слипове от гепардова кожа.
Боже мой!
- Вие сте супер моделите от Виктория Сикрет.
Какво правиш в нашата пробна?
Всички други бяха затворени а аз...
трябваше да се преоблека.
Но тук ние се преобличаме.
- Така ли? .
Можете да продължавате.
Забавен си. A ние, обожаваме забавните момчета.
Бил ли си някога с четири жени?
Веднъж бях на обяд с майка ми и трите и сестри.
Но не знам, дали това се брои.
Какво? Не бях аз, заклевам се.
Знаем. Бяхме ние.
- Не знаех, че супер моделите също пърдят?
Да. Как иначе щяхме да сме толкова слаби?
Това възбужда ли те?
Да.
Пробвай и ти.
- Какво, да пръдна?
Да. Не искаш ли да ни възбудиш?
Разбира се, че искам.
Ако вуйчо ми беше умрял така, поне щеше да покаже доброто си възпитание.
Не се занасяй. Хайде, давай!
Хей! Къде отивате? Чакайте!
Не се ли възбудихте?
И така, вече от една седмица, всяка нощ сънувам този сън.
Според вас, какво може да означава това?
- Не знам.
Като малък сукал ли си?
- Знаех, че това е била грешка.

Boys And Girls (2000) Свали субтитрите