Roswell - 01x20 - Max To The Max (1999) Свали субтитрите
- Коя си ти?
- Аз съм Тес.
- Ти си новоро мoмиче.
Ти трябва да си Изабел за която моята Тес постоянно говори
Татко работи за армията, казва им да управлявят нещата. Затова сме в Розуел.
- Maкс, Mайкъл.
- Какво става?
Не съм сигурен.
- Какво подяволите?
- O, господи.
Това е четъртото извънземно които сме чакали през целия си живот.
Има необичайни неща за които баща ми е свикнал да говори, нещо наречено смяна на формата.
Някой който може да приема формата на друг човек.
- Няма такова нещо като смяна на формата.
- Ами ако има, Maкс?
Мисля че всичко е истина, Mайкъл.
Ти си ги виждал, Нали?
Сънищата?
Мисля че съм бременна с твоето дете.
Всичко е тук, Maкс. Това е нашата съдба. Мисли, Maкс.
- Виждал си лицето ми и преди.
- Коя е тя, Maкс?
Тя е една от нас.
Какво имаш предвид, една от нас?
Maкс, какво има?
Maкс!
- Как ти...
- Просто знаех.
- Maкс, неможем да...
- Трябва, Изабел. Трябва да разберем.
Какво е това място, Maкс?
Там сме се родили всички.
Не. Не.
Не, не вярвам на това.
Изабел, чакай.
Не можем да я оставим сама, Mайкъл. Хайде.
Искаш да знаеш, нали? Искаш всички отговори.
Аз мога да ти ги дам, но първо трябва да ги обедиш...
че не съм ви враг.
Maкс не ти е казал за това, нали?
Вземи го. Това ще им докажа че не искам да ви нараня.
Ако ги убедиш, тогава мога да обясня всичко.
Как можа да ги доведеш тук така?
Знаеш че спец. отдела е близо. Видя онази камера.
Кой мислиш че им я е поставил първоначално?
- Нашия приятел Пиърс.
- Да. Е защо просто не го убиеш?
Според Maкс, си правил това и преди.
Какво ти е казал?
Ще се довериш на него, а не мене?
Слушай, ти и аз сме прекарали доста време заедно.
Не искам да кажа че сме семейство...
Ти не си ми семейство. И никога няма да бъдеш.
Maкс, Mайкъл и Изабел са.
Добре. Върви за вашата среща.
Ако трябва да убивам хора, аз убивам хора.
Пиърс е опасен. Още имате нужда от мен ако очаквате да се спасите от него.
Ти наистина си уплашен от Пиърс, нали?
- Повече от другите.
Той е по-умен. Той е по-близо до това да ви разкрие отколкото някой някога е бил.
Това ще означава че всеки от нас има тази информация в някаква част от нас.
Просто не я осъзнаваме.
Или Лиз получава съобщенията от някъде или някой друг.
- Наседо?
- От някъде или някой друг.
- Наседо?
През цялото време си знаела?
Лиз и аз видяхме Тес да го взима от библиотеката.
Това е на някакъв странен език.
Защо ще пазиш в тайна нещо такова от нас?
- O, господи.
- Какво?
- Tова съм аз.
- Всички нас.
- Как ще разберат как ще изглеждаме?
- Защото сме проектирани.
- Това е невъзможно, Mайкъл.
- Независимо дали искаш да свярваш или не,ние не сме били родени.
Били сме проектирани.
Разбираш ли какво казваш? Какво значи че сме?
- Няма да повярвам на това.
- Мисля че той е прав.
Ние сме по двойки, като в пашкулите... Maкс и Тес, аз и Mайкъл.
- Не, Mястото ми е с Лиз.
- Не и според това.
Всички тези работи за които Teс говореше...
сигнали и съдба... ето какво е това.
- Ти аз и бебето, ето какво е.
- Какво-то?
Изабел мисли че има дете.
- Твое? Сега кой крие неща от кого?
- Не е kаквото си мислиш.
Никога не сме били заедно. Всичко случи в онези сънища които имахме.
- Кой може да забременее от сън.
- Ти кой мислиш?
Не знаем как забременяваме.
Нещо се е случило вътре в тялото ми, и незнаем какво е.
Отивам при Teс. Тя е единствения човек който може да ни каже какво става.
Не. Не може просто да я питаме неща.
Не може да и вярваме повече от колкото на Наседо.
Те може би са единствените които могат да ни помогнат. Maкс.
Аз ще отида. Виж снимките.
Ако тя ще говори с някой, това ще съм аз.
- Ти каза че не може да и се доверим.
- Кой казва да и се доверим?
- Какво казваш?
- Ще я накарам да ми каже какво се случва с теб.
Имах чувството че един от вас ще дойде.
Радвам се че това си ти.
Mайкъл каза че искаш от нас да ти се доверим, е за това съм тук.
Какво ти промени мнението?
Искам да знам какво има вътре в него.
Искам да знам всичко.
Сигурен ли си?
Мислех си за това. Готов съм.
Да отидем някъде.
Това е досието който искаше.
- Нещо интересно?
- Всичко е както трябва, Шерифе.
Edдуард M. Хaрдинг, граждански консултант.
Прехвърлен тук от Форт МакКлелан, близо до Бирмингам, Aлабама.
Преди това, е бил в Частите на Американската армия в Алекзандрия, Вирджиния
- Разведен, едно дете.
- Шериф Валенти?
- Мога ли да ви помогна?
Замесник Фишър. Поискали сте да дойда.
- Повторете?
- Замесник Дейв Фишър. Пратен от Санта Фе.
Преместиха ме от пътни нарушения Казаха ми че имате нужда от още хора.
Поисках допълнително хора преди около шест месеца.
Казаха че нямат пари в бюджета.
Предполагам са намерили.
Слушайте, замесник...
Мисля че държа трафика наоколо под доста добър контрол...
Eто защо не се върнете обратно в Санта Фе?
С цялотоми уважение, сър, имам своите заповеди.
Вече платих депозит за апартамент, а и вече ме екипираха и...
- Добре. Ще изясним това по-късно.
- Благодаря ви.
Има ли нещо което мога да направя междувременно за да ви помогна?
Да. Напоследък кафето има този метален вкус.
Може би можеш да измиеш каната.
Да, сър. Благодаря ви.
Свържи ме със Санта Фе по телефона. По-добре да бъде както той казва че е.
Ами ако Макс не намери нищо? Ами ако е по-зле от колкото мислехме?
- Нека не отиваме там преди да знаем нещо.
- Mайкъл, толкова съм уплашена.
- Вие имате Макс и имате мен.
- Вече дори не знам кой си.
Брат ли си ми или партьор?
Не мога да забравя онзи сън. А ти?
Беше токова щастлив, Mайкъл. Никога не съм те виждала толкова щастлив.
Е, никога не съм бил толко щастлив преди.
- Това ли искаш?
- Не знам.
Какво ще причини това на всички други... ти и Maрия, аз и Aлекс?
Нека не мислим за това точно сега.
Искам просто да знаеш че няма да те оставя да минеш през това сама.
Това също е и мое дете. Може би това е начина по който трябва да станат нещата, okay?
Надявах се че ще бъде един от вас.
Имам нужда да изпратя съобщение до Aгент Пиърс.
Знам че е било изненада, да узнаеш за мен.
Знаехме че има някой там, но мислехме че това е бил Наседо.
- Е познаваш ли го.
- Той беше там когато излязох от пашкула...
и от тогава се грижи за мен.
- Значи той ти е баща?
- Не истински, Maкс.
- Тогава кой е той?
- Дори аз не знам.
С него съм от 10 години, но където и да отидем...
- той се променя в някой различен.
- Защо?
Защото не можем да си позволим да ни хванат. Ето как оцеляваме.
Защо той може да си сменя формата а ние не?
Защото той няма човешко тяло като нас, Maкс.
Той трябва да крие кой всъщност е.
Как наистина изглежда?
Никога не ми е давал да видя. Дори не ми дава да съм близо до него.
- И той е всичко което имаш?
- Да.
- Сигурно е било трудно.
- Наистина ми беше самотно.
Дори няма човешка страна.
Не знам какво щеше да е за мен ако нямах Mайкъл и Изабел.
Но е добре защото те намерих. Искам да кажа, всички ви.
Снимките в книгата, нас четиримата...
- Какво имаш предвид?
- Знаеш какво имат предвид. Ти го чувстваш.
Знам че съм привлечен от теб, не не... не те познавам.
Но ти да защото сме еднакви.
Познаваш ме преди дори да се срещнем.
- Ами сънищата?
- Ти имаш сънища?
- Понякога.
- За теб и мен?
Ако бяхме заедно в съня...
не значи ли това... че по този начин се ... размножаваме?
Не. Трябва да го направим по човешки начин.
Надявам се че това не те разочарова.
Сънищата са да ни събудят...
да ни покажат как е писано да бъде.
- Разбираш ли?
- Мисля че да.
- Лиз, да тръгваме.
- Maкс, какво става?
Ще ти кажа по-късно. Ще ти кажа всичко. Трябва да тръгваме сега.
Maкс, ще започна моята смяна.
Това е важно.
Okay. Предполагам че мога ви оставя за малко.
- остави ме да кажа на Мария.
- Не, недей.
Писна ми да докладвам на всички.
Винаги сме били шестима, независимо какво правим.
Този път, искам да бъдем ти и аз.
Имаме нужда от това, Лиз.
Okay.
- Трябва да помисля за това.
- Вземи си дотатъчно време. Тук съм за теб.
Какво му е на джипа?
Tрансмисилята има нужда от малко работа, затова ми дадоха тази под наем.
- Къде отиваме?
- Изненада е.
- Кажи ми.
- Да ти кажа какво?
Кажи ми всичко. Нали каза че ще ми кажеш?
Просто искам да знаеш че никой няма да застане между нас.
- Никой.
- кажи ми нещо което не знам.
Ако продължаваш така, ще трябва да отбия.
Това заплаха ли е, или е обещание?
какво?
Нищо.
Хей. Виж, ъм...
Чух нещо, и трябва да те питам за него.
и се надявам че отговора са извънземни неща...
защото не мога да си преставя някакво друго обяснение което можеш да дадеш...
- За какво говориш?
- Бебето, Mайкъл.
- Не мога да говоря за това.
- Дължиш ми обяснение.
Не е така както си мислиш.
мислех че ти и Изабел сте брат и сестра.
- А сега изведнъж спите заедно?
- Не спим заедно.
- Тогава как има бебе?
- Не знам.
- Как така незнаеш?
- Просто не знам!
Не знам нищо повече. Не знам какво значи, какво чувствам...
Какво чувстваш? Сега имаш чувства към нея?
Не става въпрос за теб и мен или нашата тъпа връзка.
Става въпрос за Изабел. Нещо и се случва, и само за това ме е грижа.
Разбрах че имаш проблем.
- Кой ти каза?
- Maрия.
Maрия знае?
Виж, ако имаш проблеми с това, аз съм тук.
Aлекс, нямаш идея какво става тук.
- Mайкъл обича ли те?
- Не е толкова просто.
- А трябва.
- Aлекс, ще спреш ли?
Нямаме проблем с тинейджърска бременност, okay?
Говорим за извънземно бебе.
Не мислиш ли че знам това? Не мислиш ли че знам това от началото?
Ако реша да продължа с това, нещата могат да станат странни?
Виж, ти каза че си готова за връзка.
Е, каквото и да става, знам че мислеше това. Знам че беше истинско.
Беше. Беше истинско.
Ще бъда тук когато имаш нужда от мен.
- Какво подяволите правите, замесник?
- Преглеждам файловете, сър.
- Това е лично.
- Просто ги подреждах, сър. .
Твоят команден офицер в Санта Фе каза че си човек който прави повече от това което се иска.
Слушай, хлапе, от сега нататък, прави това което ти е казано. Нищо повече.
Да, сър.
Вижте, шерифе, знам че не ме искате наистина...
- но мога да ви докажа...
- Няма нужда да доказваш нищо.
- Както баща ми обичаше да казва.
- Не съм ти баща.
Знам, сър, но той беше шериф също.
- Да? Къде?
- Лас Вегас.
Трудна работа.
- Корупция, казина...
- Не, Не.
Лас Вегас, Ня Мексико.
Както и да е, баща ми, вече го няма. Загина при изпълнение на дълга си.
- Но, ъм...
- Съжалявам.
Обичаше да ми казва, "Сине, нямаш нищо да доказваш."
Но грешеше.
Когато бащата е такъв пример за държание за сина си...
- правилно е той да се опита и той да бъде същият
- Предполагам.
Това ли е твоето момче?
Да.
- Има ли интерес към значката?
- Не.
Колко жалко.
Знаеш, свърши страхотна работа с каната за кафе...
какво ще кажеш да порабогиш над джипа ми?
Веднага ще се заема сър.
Калций.
Mайкъл, това не може да бъде.
Знам, но защо не?
- Избел, ти не си бременна.
- Сигурно ли е?
Teс каза че сънищата са само за да ни водят през съдбта ни.
Tя казва че съзвездията са се подредили в правя линия и са събудили нашите биологични нужди...
но обичайните методи oстават в сила.
Не можем да забременеем от сън.
- Това са добри новини, нали?
- Да.
Наистина добри новини. Ами това нещо със съдбата?
Искам да кажа, остава писано да сме по двойки: Ти и Teс, аз и Изабел?
- Това е наш избор.
- Видях книгата, Maкс. Мисля че нямо много за казване.
Ние контролираме нашите животи.
Няма да позволя някаква книга да ми казва какво да правя.
Е, поне всичко свърши за сега, нали?
Да.
Ъм, има някой с когото трябва да говоря.
Фалшива тревога. Няма бебе.
- Добре ли и Изабел?
- Да.
Благодаря на господа.
Онова нещо което казах за връзката ни беше глупаво, не го мислех.
Е, тогава не трябваше да го казваш.
- Какво, всеки знае, дори Лиз?
- Не си казала на Лиз?
- Не съм я виждала от сутринта.
- За какво говориш?
Ти я взе преди час. Видях ви да излизате.
- Не съм я взимал. Дойдох тук.
- Maкс, видях те.
Та за колко време няма да те има?
Колко време искаш да те няма?
Найстина не трябва да пропускам много от смяната си.
Това е последната ни грижа.
Направили ти нещо Тес?
- Ало?
- Лиз, аз съм.
- Кой е ?
- Аз съм, Maкс.
Не знам с кой си, но ние сме в Крашдаун.
- Кажи ни къде си.
Лиз? Лиз?
Лиз, там ли си? Аз съм Maкс.
Сега знаеш.
Не мога да вярвам на Наседо като на нея.
- Трябва да разберем къде са.
- Как ще направим това?
- Трябва да отидем до Валенти.
- И да му кажем какво? Има двама Максовци?
- Добрия е тук, но моля те помогни ни да хванем лошия близнак.
- Не това искаше да каже той.
- Тогава какво ще кажеш?
- Не ме интересува какво ще кажем. Живота на Лиз е в опасност.
Валенти е единствения с ресурсите.
Той може да пусне издирване за изчезнал човек, да се свърже с други градове
- Ако му кажем, той ще знае всичко.
- Вече не ме интересува.
Не можеш да вземеш това решение сам, Maкс, не и този път.
- Всички трябва да сме съгласни.
- От кога?
Не беше ли ти този който отиде с Тъполски сам?
Живота на Лиз е в опасност, и изведнъж имаме правила.
Не, винаги е имало правила: Не казвай на никой.
Ти си този който го наруши. Няма да го направиш отново.
Чакай. Може би няма Доколкото Валенти знае...
Има само един Maкс... това си ти.
Доколкото той знае, ти си взел Лиз.
какво имаш редвид, той е взел Лиз?
Тя първо искаше да отиде с него, мислейки че е романтично бягство.
Тогава започна да става странен. Това каза тя като ни се обади.
Тя каза че той я плашел и искала да се прибере в къщи, но той не и позволил.
Като че я отвлякъл или нещо такова.
Шерифе, наистина съм уплашена.
Искам да кажа, знаете че нямаше да съм тук ако не бях.
Ало, Ф.Б.Р.? Да, Aгент Пиърс, моля.
Да, Да, Да. Знам че няма Aгент Пиърс.
Просто му кажете че съм му оставил малка следа намагистрала 380 до Хондо...
до миля 67.
И мен ли ще убиеш?
Не и докато имам нужда от теб.
- Трябва ли да бъдеш Maкс?
- O, харесва ми.
Да бъда него, да бъда на... 17.
Мисля че нямаше да си толкова приятелски настроена към Eд Хардинг.
Това си бил ти?
Бил съм доста различни хора за които дори не знаеш.
Но сега Maкс Eвънс е най-важната ми роля.
- Защо?
- Защото аз съм уловката.
Пиърс търси Maкс, ще го примамя при мен.
- А защо имаш нужда от мен?
- Ти си ми съучасник.
Мой заложник.
Какъв вид заложник съм? Пиърс просто ще ме убие.
Е, това е рашение.
Всъщност, той няма.
Знае какво ти направи Макс в Крашдаун онзи ден.
Той те иска жива.
Виж, той иска отговори.
Може да си ми доста полезна за моето оцеляване
А и ако не, беше фантастична компания.
Време е да оставя още една следа.
- Mайкъл!
- Какво става?
- За какво говориш?
- Знаеш. Наседо държи Лиз.
- Не знаех.
- Не знаеш друг път. Искаш да ти вярваме...
но как можем ако ти не ни кажеш какво знаеш?
- Не мога да ви кажа какво не знам.
- Сега Валенти е замесен.
Ако нещата стана по грешния начин, той ще знае всичко, и това поставя всички ни в беда.
Включително теб. Сега влизай в джипа.
- Не знаеш с кой си имаш работа.
- Не, но ти да...
и ето защо ти идваш с нас.
- Добре.
- Сър, има доклад на трета линия...
който казва че млада двойка е спряла на бензиностанция.
Имало е странен инцидент... резервоар е избухнал...
и намерили някаква странна сребурна боя.
Изпращат по факса сега снимки от камерата за сигурност
- Къде е били това?
- 380 запад, точно пред Хондо.
Хей, шерифе, искате ли да дойда с вас?
не. Не е наложително, замесник.
Добре, сър.
Ти чакай тук да дойдат снимките от охранителните камери.
Да, сър.
- Уоу, хей!
По-спокойно! Изчакай минута.
Къде сте тръгнали толкова бързо?
Никъде, полицай. Наистина съжалавям.
Е, мисля че ще трябва да се научиш да забавяш темпото.
Знаете, толкова сте прав, полицай, и обещаваме да не го правим пак.
Достатъчно добре... този път.
Но ще ви наблюдавам.
Каде е зърното?
Избери едно.
Избери едно!
Не вярвай на всичко което виждаш.
- Какво правиш тук?
- Чакаме Пиърс да се досети.
И когато дойде тук, какво ще правиш с него?
Знаеш, и тогава няма да имаш нужда от мен, нали?
Мислиш ли че Maкс е на път да ме намери?
- Защо ще прави това?
- Защото го е грижа за мен.
Но не разбираш това, нали?
Ти не се интересуваш за никой.
Единственото което ме интересува е да ги пазя.Никой друг няма значение.
Какво става тук?
Под контрол е, шерифе.
Не можете да отречете това, никой от вас. Това е наша съдба.
За това сме създадени.
Дори и ако не искаш да ми вярваш, не можеш да се скриеш от истината.
Не става въпрос за нас четиримата. А за Лиз.
Лиз е човек. Тя няма нищо общо с нас.
Не, ти нямаш нищо общо с нас.
Mайкъл? Това ли мислиш? Изабел?
Това е моята страна. Настоявам да разбера какво става.
Махай се, шерифе. Това е въпрос на национална сигурност.
Това ли са те? Това ли е Лиз?
Не спирай. Дори не забавяй. Това не е тя.
Тези мъже, те са от специален отдел. Само карай.
- От къде знаеш?
- Цял живот бягам от тях.
Те са след вас също. Просто върви.
Не ти вярвам.
Вярно е. Teс и Maкс са създадени да са заедно.
Но дори не знаеш какво Maкс и аз имаме.
Знаеш, от както ми спаси жовота в Крашдаун...
той ме промени.
Погледнахме в душите си.
Не вярвам на това.
Няма такова нещо като извънземни.
Време е за последната следа.
O, господи, Знам какво прави той. Той води Пиърс право към него.
- И до Лиз.
- Защо?
- Той иска да го убие.
- Да тръгваме.
- Не можем.
- Да, можем.
Имаш ли идея какво ще направи Пиърс ако хване един от нас?
- Ще стигне до Лиз.
- Наседо ще се погрижи за Пиърс.
Не мога да поема този риск. Няма да позволя нещо да се случи с Лиз.
От там идваше светлината.
Трябва да се разделим и да потърсим Валенти. Той ще ни отведе до Лиз.
- Какво правиш? Махай се от тук.
- Къде е ЛИз?
Пиърс не се интересува от нея. Иска само мен.
Той иска и нея също. Иска всички ни!
- Няма да тръгна без нея.
- Няма да позволя да те отведе.
- Maкс!
- Лиз!
- Изчезвай от тук.
- Не и без теб.
- Maкс, зад теб!
Трябва да те изведа от тук.
Maкс?
Точно зад теб, Шерифе!
Шерифе, аз съм, Фишър.!
Точно тук.
Maкс, добре ли си?
Ти не си Maкс.
Не, не съм. И сега трябва да го хвана пак.
Лиз. Лиз!
Те хванаха Maкс.
Хванаха Макс.
Те искат да знаят кога искаш да започнат тестовете.
Утре сутрин.
Остави го да поспи.
Да, сър, агент Пиърс.