Roswell - 01x12 - Into The Woods (1999) Свали субтитрите
- Не знам дали означава нещо.
Разбира се, че означава нещо. Защо иначе всички го разпознаваме.
Това е най-ясната следа до която сме стигали свързана с...
- До домът ви?
- Да.
Човекът който живееше в тази пещера когато бях момче не беше като нас.
Той беше поканен на ритуалът, точно както поканих и вашият приятел.
Реакцията му беше бърза и силна.
Но когато ми казахте, че приятелят ви е болен,знаех, че той е бил друг посетител.
Описвате го по интересен начин.
На моят език, думата е Наседо, за това и го наричах така.
Това е карта.
Мразя началото на настинките...
това леко гъделичкане което ти казва, че ще се случи нещо...
което не можеш да предотвратиш.
Нещо което може да е недоловимо ако правиш каквото трябва...
или да те събори ако не си внимателен.
Закъсняваш.
Лиз, днес е първият ден от остатъка от живота ни.
- Пак ли си прекарвала време с майка ти?
- Не, говоря сериозно.
Не си ли уморена да си робиня на мъжете?
- Определено е майка ти.
- Уморена да прекарваш...
всеки момент с тях...
само за да видиш сърцето си разбито накрая?
Време е да се отделим, и да изследваме нови възможности.
- Аз и ти, скъпа, заедно.
- Мария, какво...
- Та-да!
- Ох, Боже!
Отваряме нова страница.
Ще се наслаждаваме на буйните си години до край.
Нали ме разбираш. Да се позабавляваме за разнообразие.
Да, но да си пробивам пъпа не е точната ми представа за забавление.
Не. Успокой се, скъпа.
Мислиш ли, че ще позволя да ме приближи някой с игла?
- Продължаваш ли да взимаш билките които ти дадох?
- Да, 4 пъти на ден.
- Хей, ще ми помогнете ли?
- Разбира се.
- О, Боже!
- Не се безпокой. Лъжлива е.
- Нещо друго за което трябва да знам...
- например татуировки?
- Не, няма нищо.
Толкова си заета с училище и с новите си приятели...
- Дори не можем да си поговорим.
- Знам, татко.
- Можем да наваксаме този уикенд.
- Този уикенд?
Това не е ли къмпинг уикендът на бащата?
- Видях го в училищния календар.
- Да, наистина.
- Тази седмица е.
- Все още ли искаш да отидеш?
Да, татко... Искам да отидем.
Просто повечето от хората които познавам няма да ходят...
защото един вид са го надрастнали.
И ти ли мислиш така?
- Къде е Макс Евънс?
- Мислех, че работи за теб.
Ти.! Ти си приятелката на Макс, нали?
- Тя ли е?
- Не, не, не съм всъщност.
- Трябва да го открия.
- Защо? Какво се е случило?
Точно това което сме очаквали през целия си живот.
Имало е среща с извънземни.
Станало е тук в гората Фрейзър. Близка среща.
Колко от нас могат да се похвалят с това?
- Как разбра?
- От полицейските честоти.
Не можеш да разчиташ на властта да споделя информация.
- Е, кой е докладвал за това?
- Някакъв стопаджия на име Бъз.
Значи всичко това може да бъде измислица.
О, не. Истина е. Има потвърждение.
Двама мотористи, семейство на къмпинг...
и рибар на име Роки Калхун.
Виждал съм много измами, Евънс.
Мога да ги надуша от километри. Това не е измислица.
Гората Фрейзър са доста голяма.
Не и ако знаеш къде търси полицията.
Близо до индианският резерват?
Какво точно са видели тези свидетели?
Светкавица.
Можете ли да я опишете в повече детайли?
- Не.
- Добре, колко голяма беше?
Имаше ли цвят? Колко дълго продължи?
Вижте, не съм някой от тези откачени които виждат извънземни...
зад всяко дърво.
- Разбира се, че не.
- ЗНаете ли какво правят с тези хора?
Вкарват ги в лудницата.
Не трябва да се притеснявате за това, Роки.
- Имате ли нещо против ако ви наричам Роки?
- Всички ме наричат така.
Вижте, шерифе, има сухи светкавици навсякъде из тези гори от дни.
Това приличаше ли на суха светкавица, Роки?
Ясно.
Нека да изключа това.
Добре. Сега е само между теб и мен, нали, Роки?
Просто ми разкажи какво си видял от началото до края...
и се кълна в значката си...
че никой никога няма да разбере.
Беше бяла светлина, приличаше на рентгенови лъчи.
Здрасти, Мария.!
- Уоу.! Виж това, скъпа.!
- Оох!
Хей, здравей, Мария.!
Това е воден сутиен.
Нали разбираш, има всички качества на имплантите,но без хирургическата намеса.
- Ти окончателно си си изгубила ума.
- Не, точно обратното, скъпа.
- Вече съм взела три текефонни номера, а е още вторият час.
- Какво?
- Здравей, Мария.
- Здравей, Нийл.
Видя ли за какво ти говоря?
- Искаш ли да го изпробваш?
- Не знам...
С кого се среща Макс в килера?
- Нямаше да копнееш за никого, не си сли спомняш?
- Не копнея за него.
Просто съм... Просто съм любопитна. Това е всичко.
Мразя когато не знам какво се случва с Макс.
Да ти напомня, че решението е негово.
Не се и учудвам, че не може да се обвърже.
Добре, предавам се. Какво гледаме?
Това е воден сутиен. Би ли искал да го изпробваш, Алекс?
Може би по късно. Ето, вземете си брошура.
Ако раздам достатъчно от тези, мога да си увелича оценката...
от "C" (4) на "B-" (5-).
"Къмпинг уикенд на бащата"? Не мисля, че някой от вас ще отиде...
Споменах ли, че не съм особено атлетичен, с изключение когато играем народна топка?
- Нямам баща!
- Надявам се, че моят най-накрая го е надрастнал.
О, Господи, вижте колко е часа. Трябва да вървя.
Ще се видим по-късно.
Като влюбено кученце е.
- Знам.
- Той е следващият ми проект.
Хей, на там ли вървиш?
Всъщност, вървя на там.
И мен ме устройва. Как я караш?
- Добре, Алекс.
- Страхотно, страхотно.
- Та, филми?
- Филми?
Да, чудех се, ъъ... Дали извънземните харесват киното?
Алекс.
Оо, да. Извинявай. Думата започваща с "И".
Без значение, дават този ретроспективен филм на Фелини...
в киното на изкуствата тази петък вечер.
Чудех се дали ти се ходи.
Не, не си падам по подобни неща.
Добре.
Искаш ли да гледаме нормален филм вместо това?
Да. Това ще бъде чудесно.
ОК. До после, Алекс.
Да, добре.
Не мога да повярвам, че съм в килера с вас двамата.
Нуждаем се от сигурно място за да поговорим.
Научих доста неща за срещата с извънземни от Милтън.
Казах ти, че това място ще ти повлияе.
Пет човека са видели голяма светкавица в горите Фрейзър.
- Пет измислици.
- Тогава защо Валенти вече е затворил...
район от 4ри квадратни мили около индианския резерват?
Искаш да кажеш близо до пещерата?
- Макс, нали не мислиш, че това...
- Не е съвпадение.
Значи трябва да отидем там преди Валенти в случай, че има нещо което може да немери.
Не знаем колко хора е поставил да патрулират.
Ако някой ни види там, това ще го направи по-подозрителен.
Какво можеш да правиш в гората Фрейсзър?
Да се разхождаш, да ловиш риба, да отидеш на къмпинг.
Не мога да повярвам, че ще предложа това, но...
- можем да отидем на този къмпинг през уикенда.
- Шегуваш се, нали?
Ако някой ни открие, ние ще бъдем просто деца изгубили училищната си група.
Има само един проблем: Това е уикенд на бащите.
Да опознеш баща си и такива неща.
Е, изглежда това ме изключва, нали?
Хей, скъпа? Там ли си?
- Здравей!
- О, татко.! О, Боже.
- Оо, трябваше да почукам.
- Не, всичко е наред.
- Трябва да свикна с тези неща като интимност.
- Не е нищо особено, татко.
Имаш ли нужда от нещо?
Виж, скъпа, за къмпинга този уикенд.
Трябва да отидем и да се възползваме от времето заедно.
Не бих го пропуснала за нищо.
И аз щях да кажа същото.
А и бих могъл да опозная това момче Макс с което излизаш.
- Той има и сестра, нали?
- Изабел.
- И момчето със странната прическа?
- Майкъл.
- Майкъл, да.
- Да, но се съмнявам, че те ще отидат.
Е, предполагам, че някой бащи...
просто не са зайнтересувани толкова в живота на децата си.
- Е, благодаря.
- Разбира се, татко.
Няма мляко!
Използвай бира.!
Мисля, че ти казах да измиеш чиниите.
Хей, сега вечерям.
- Това ли наричаш вечеря?
- Да, като че ли те интересува.
Какво каза?
- По-тихо.!
- Хей, млъкни!
Какво!
Какво правиш тук?
- Видя ли го?
- За какво говориш?
- Някой от вас видя ли го?
- Да види какво?
Беше истинско.
Би ли престанал да говориш безсмислици? Какво е било...
Срещата с извънземни.
От къде знаеш?
Виждал съм го и преди.
Бягаш от вкъщи ли?
Мария, умолявам те.
- Моля те ела с мен.
- Скъпа, казах ти...
представата ми за приятно прекарване на вън е да отворя прозореца на колата си докато пътувам към търговския център.
Хайде де, аз харесвам баща ти. Ти го харесваш.
Да, така е, обичам го, но в нормалната роля на баща.
Която е да съм с него по пет минути, няколко пъти дневно.
А не за цял уикенд без телевизия.
Да. Винаги съм смятала бащите за силно надценявани.
И напоследък е станал толкова любопитен.
Като че ли иска да знае всеки детайл от моя живот.
Дори ме разпитва за Макс, Майкъл и Изабел.
Не. Точно за това с майка ми сме приели "не питай и не отговаряй" политика.
Ще ти платя.
- Колко?
- 25 долара.
- 100.
- Ох, 50.
- 75.
- 62.50.
- Как пресмяташ толкова бързо?
- ОК, 62.50...
и ще ти пиша домашните по математика цяла седмица.
Ти си страхотна.
- Ох.
Ей, донесох ти още от биилките и сложиш и малко голденсийл също
Автобусът тръгва в 5:00.
- Здрасти, татко.
- Здрасти.
Ето ти бирата, синко.
- Хенсън, на 16 съм.
- Извинявай.
Ето ви бирата, господине. Сигурен ли си, че искаш да изчакаш?
Знае, че трябва да си купим нова палатка.
- Каза ми да го чакам тук преди 15 минути.
- ДОста е натоварено напоследък.
Нали знаеш, покрай срещата с извънземни е като ходеща топка стрес.
- Такъв си е баща ми.
- Хенсън.!
Кафе. Този мръсник стопаджията.
Изпял е сичко на Розуел Газет.
USA Today е разпрострнил новината.
А сега Роки преговаря с Dateline.
Хей, Кайл.
Предполагам, че това означава, че няма да отговориш на обажданията на агент Стивънс?
Обади се на Милър. Кажи му да побърза с търсенето.
Искам всеки инч от тези гори щателно претърсен...
преди агент Стивънс да изпрати палячовците си тук.
Не трябваше ли да си на училище?
Не си ли спомняш, че имам свободен третият час?
Имаме точно 36 минути да купим тази палатка...
освен ако не е изникнало нещо по-важно.
- О. Слушай, Кайл, за уикенда...
- Искаш да кажеш за уикенда на бащата?
- Единствените два дни подред в годината които прекарваме заедноT?
- Да.
- Знаеш, че не бих го направил, ако не беше важно.
- И какво е толкова важно?
Хайде, можеш да ми кажеш. Нали сме семейство? Да не е голямото нашествие?
Майор Хигинс е на телефона, сър.
Сега идвам. Виж, Кайл...
Все още не знам какво е това...
но не мога да позволя някой друг да разбере първи.
Не можеш или няма?
Виж какво. Отиди без мен.
А аз ще се обадя на треньора Клей и ще го помоля да се погрижи за теб.
Благодаря ти за усилията.
Ще се видим в понеделник.
Значи Речното Куче е видял светлините.
- Самият Речното Куче.
- И е казъл, че е истинско?
- Знаете какво може да означава това?
- Първото истинско доказателство.
Може дори да доведе до контакт.
- Ако вече не сме го осъществили.
- Какво имаш впредвид?
Защо Речното Куче ме следи? Защо го е грижа?
Защото познава четвъртият извънземен.
- Да, така твърди той.
- А ти не му вярваш.
От къде знае толкова много? Откъде знаеше как да ме излекува, когато бях болен?
Искам да кажа, че това не е някакъв спомен от детството му.
И от къде е взел тези камъни?
Може би Речното Куче е този, който търсим толкова дълго.
- Четвъртият извънземен.
- Мисля, че е маща ни, Максуел.
- Майкъл, не мисля така.
- Защо, защото ти и Макс вече си имате един?
Не, не това се опитвам да кажа...
Речното Куче знае повече за нас отколкото Филип Евънс някога ще узнае...
без значение на колко къмпинга ще отидете.
Добре, добре, тя гледа ли към мен?
Ъм, не гледа...
всъщност не гледа към теб.
Изабел Евънс и Алекс Чарлс Уитмън отиват на среща?
That's like so miraculous, you know.
Това е най големият момент от животът на Алекс Чарлсс Уитмън.
- Защо не поемеш няколко дълбоки глътки въздух?
Просто е... Невероятно е, нали ме разбираш? Просто е невероятноIt's totally amazing.
Прекалено невероятно е.
О, Боже! Това е шега, нали?
Това е шега. Вие двете сте виновни.
- Негодници.
- Алекс, Алекс.
Измъчва те параноидната ти шезофрения.
Добре.
Ще отида до тоалетната за да поговоря малко със себе си.
Добре.
Виждаш ли за какво ти говоря?
Тези Чехословаци имат прекалено странно влияние върху нас.
Ако не стойш далече от тях, ще се наложи да събирам...
парченцата от сърцето ти до края на дните ти.
Не, няма, защото ще стоя далече от него, Мария.
С Макс не сме говорили от дни.
- Наистина ли?
- Да.
- Тогава защо те зяпа откакто е дошъл?
- Така ли?
Ще трябва ли и аз да се намеся?
Лиз, накарай го да си мисли, че си го превъзмогнала, че животът ти е толкова вълнуващ.
Излъжи ако се налага. За твое добро е.
- Здрасти.
- Здрасти.
Благодаря.
Не съм те виждал от няколко дни.
Ъъ, да. доста съм заета.
Иска да каже, че е доста заета.
Всъщност, и двете сме доста заети.
Да, виждам.
Нали разбираш, подготвяме се за големият уикенд.
Имате голям уикенд?
Срещи. Имаме срещи.
- С мъже.
- Мъже?
Тези момчета от колежа, които срещнахме през зимната ваканция...
и те ще ни заведат на вечеря... скъпа вечеря.
Страхотно. Е, приятно прекарване.
- Мария, знам, че просто се опитваш да бъдеш полезна, но...
- Но нищо.
Лиз, довери ми се. Това е за твое добро, нали?
- Да.
- Добре, страхотно.
Здрасти, Изабел...
Още един засмукан в извънземната бездна.
- Слушай, за плановете ни за довечера...
- О, Боже
Алекс, толкова съжалявам. Баща ми настоява да отиден на този глупав къмпинг заедно.
- Трябва да го отложим.
- Да го отложим?
- Да. Наистина съжалявам.
- Не, не, не.
Няма нищо. Не се тревожи за това.
Интересно е, че и аз щях да ти кажа същото...
заради уикенда на бащата.
Знаеш какви могат да бъдат бащите по някога.
Ще ходиш на къмпинга?
- Какво съвпадение, нали?
- Да.
Татко! Ще отидя да извикам баща си и после ще взема етикетите за багажа. Татко!
Радавам се, че успя да дойдеш за толкова кратко време.
Наистина ли искаш това, Алекс?
- Да, разбира се. Хайде.
- Но ние не сме добре подготвени.
Оу, ето анораците ни, два спални чувала...
вятърът в гърба ни... от какво друго имаме нужда?
Сигурни ли сте, че искате да отидем?
Да много искаме.
Да, разбира се.
Комари, без тоалетни и животински изпражнения. Разбира се!
Е, не мога да кажа, че не ме прави щастлив да ви видя да се присъединявате към другите.
Това е новата ни политика, татко. Ще бъдем по-контактни.
- Нали, Макс?
- Да, разбира се.
Мария много се радвам, че ще дойдеш с нас.
- Да, аз също.
- Защото има нещо за което трябва да поговорим...
и ще бъде добре да се отдалечим...
- от всичките странични влияния...
- О, Боже!
които ни разсейват. Какво...
О, Господи!
Мария, какво ще правя? Той е тук.
Няма проблем. Нека им кажем, че момчетата от колежа имат изпити...
и ще се срещнем с тях следващата седмца в Албакърки.
Да имаш личен живот е едно, но да имаш цял въображаем живот...
е голям проблем, не мислиш ли?
Бенет.! Бътлър.!
- Хей, Валенти.!
- Здравейте, трнер.
Разбирам, че ще лагеруваме заедно през това пътуване.
Да, така е.
Аз ще поема от тук, тренер.
- Нова палатка, нали?
- Да.
Е, мислех си, че трябва да работиш.
Ще се свържат с мен ако имат нужда. Ще отида да ни запиша.
Хей. Измъкна още една година, а?
О, да. Щастлив си, че имаш момче.
- Здравейте, шерифе.
- Здрасти. Джим.
Този уикенд съм просто Джим.
- Значи гората Фрейзър, а?
- Да.
Не знам за теб, но това ме изнервя малко.
Защо? Това е добре маркирано място за къмпинг.
Говоря за срещата с извънземни. Не е ли близо до мястото където ще отидем?
На 3-4 мили е.
Няма за какво да се тревожиш.
Колмън.! Даскъл.! Евънс.!
Не знам какво да правя. Той ще разбере.
- Те ни извикват по азбучен ред, Мария.
- Калиновски.!
Паркър.! Перис.!
Пулмън.! Руул.!
Не, скъпа вечеря?
Всъщност, имаше промяна в плановете.
А напредвахме така добре.
Моля всички да се качът на автобуса! Качвайте се всички!
Да, аз съм.
Кажи на милър да изпрати още хора по периметъра.
Мисля, че нещо ще се случи тази нощ. Искам да сме готови.
Хей, хей. Това изглежда добро.
Какво ще кажеш за онова? По близо е до дърветата.
О. Добър избор.
Ще бъде по-лесно да се измъкнем ако сме по-близо до гората.
Това е налудничево, Макс. Валенти е тук.
Точно за това трябва да го направим, Изабел.
Ако това с извънзените е истина и там има нещо,ние трябва да го открием първи.
Нямаме избор.
Ще счупя рекорда на всички времена.
Миналата година изядох пет кренвирша.
Тази ще изям шест.
А ти?
Татко.
Фокусирай се. Аз съм синът ти.
Съжалявам, Кайл. Какво питаше?
Какво е това? Какво правиш?
Обещах на Милър, че ще подържам връзка с него.
Знаеш ли какво? Връзката е лоша тук.
- Нека да опитаме на друго място.
- Но аз избрах това.
- Кайл.
- Аз...
Ето ни и нас. На къмпинг сме.
- Здрасти.
- Здрасти.
ОК, пристигнахме.
Сега сме готови да се позабавляваме.
Бинго. Сигнал.
Хей, имате ли място за още няколко тук?
Тук ще бъдем добре, синко.
Джеф! Ела тук. Ще си направим купон.
Не мисля, че това е добра идея.
Вижте, ето го и Алекс. Хайде, ще бъде забавно. А и ще опозная приятелите ти.
Това лято, откриха пет крави всичките оскатаени с хирургическа прецизност...
във фермата на Хати Уекслър.
Когато тя почина два месеца по-късно, й направили аутопсия.
Открили перфектно издълбани дупки в черепа й...
точно на местата където твърдяла, че извънземните ги направили гогато я отвлекли през онази нощ.
Сега този череп е погребан дълбоко нялъде в Зона 51.
Настръхнаха им косите, синко.
- Къде, чу тази история?
- Тази е една от любимите на дядо, нали?
Плащам 5те цента и вдигамс 25.
Отказвам се. По-добре е за мен.
Не е по джоба ми.
Какво криеш, Макс? Имаш ли някакво влияние над тези момчета...
та правят точно каквото ти се иска?
Е, имам фул. Валета и осмици.
Два чифта. Печелиш.
Това беше добър блъф, Но аз виждам през теб.
А това надясно от Млечният път...
- е Орион.
- О.
- Виждаш ли Северната звезда?
- Да.
Добре, сега погледни малко на ляво и малко по нататък...
онази малка група звезди са съзвездието Сигнус.
Това е най отдалеченото място което можем да видим от тук.
- Невероятно е.
- Какво?
Да гледам звездите с теб.
Преди гледах на там и звездите бяха просто звезди.
Всяка беше точно като другите, но...
някакси с теб...
е толкова удивително?
Всяка звезда... е загадка...
нали ме разбираш, и е пълна с възможности.
- Това е доста по-добро отколкото да гледаме фиилм.
- Благодаря ти.
Хей, слушай...
тъй като нямахме възможност да отидем на среща тази вечер...
се чудех дали би искала да излезем заедно...
- в петък.
- Нашата какво?
Добре де, не среща. Това вероятно е неподходяща дума.
Просто си мислех да отидем на кино...
да се поразходим, да се забавляваме и да поговорим като истински приятели.
- Е, да, аз също.
- Не може да бъде среща, Алекс.
Не разбираш ли? Не може да бъде нищо подобно.
Винаги бъди подготвена.
Е, въпреки това което си мислят някой хора...
дъвката не е алтернатива на зъбната хигиена.
Лиз, чакай.
Това ли е начинат по който ще се развиват нещата между нас от сега нататък?
Мисля, че ти беше този които искаше това.
Не, не исках.
Аз исках да забавим нещата, а не да стигнем до застой.
Е, тогава ще трябва да ме допуснеш до теб, Макс.
Знаеш, че знам какво става.
Чаках...
Чаках те ти да поставиш въпроса, но ти не го направи.
Тук си заради извънземните, нали Макс.
- Никой друг не трябва да знае.
- Знам, че мислиш, че не трябва д асме заедно...
и може би си прав...
но ти ме направи част от това.
Време е.
Мислех, че се миеш, скъпа.
Свърших. Какво правиш?
Търся това. Можеш ли да го обясниш?
Да, мога. Ъъ...
Това са билки, татко. Взимаш ги когато си настинал.
- Защо? Какво си помисли?
- Нищо. Просто...
- Помсили си, че са наркотици, нали.
- Не знаех какво да мисля.
Така изведнъж стана толкова... пораснала.
Просто имам чувството, че вече не съм част от живота ти. Това е всичко.
Предполагам, че е прото чувството за личен живот.
Разбира се.
Предполагам, че всеки си има причина да държи хората настрана...
инстинкт да се предпазиш от това да те наранят.
Това е част от човешката природа.
Просто ми се иска Макс да разбере...
че не е толкова различен от нас.
Може би тогава ще имаме шанс.
Изплаши ме до смърт.
А как мислиш, че се почувствахме ние?
- Върни се обратно.
- Макс, това е важно и за мен.
Това което е важно е да разберем истината за тази среща с извънземни...
преди някой друг да го е направил.
Не ме оставай извън това, Макс, моля те.
Това е грешка, Макс.
Да позволим на всички да се намесят...
О, страхотно. Това е страхотно. Защ опросто не кажем на всички?
Реших, че ще си направите малка горска среща.
Надявам се, че си тук за да ги убедиш да не ходят.
- Мария, те са тук заради извънземните.
- Истина ли е било?
Точно това трябва да разберем.
Можеш да останеш и да им обясняваш цяла нощ. Аз тръгвам.
- Е, тук ли оставаш или ще дойдеш с нас?
- С тях ли отиваш?
Реашавай, Мария. Аз вече взех решение.
Не можеш да спреш да мислиш за него, нали?
Не искам да го направя.
Чакай!
Добре. Обикаляме вече повече от час.
- Вече сме близо.
- Направо ще замръзна тук.
- Не, Мария. Не е чак толкова студено?
- Наистина ли? Защото сега нося леден сутиен!
- Както и да е! Неприятно е!
Това койоти ли са?
Кучета следотърсачи. Хайде. Близо сме. Хайде!
Лизи. Ела вътре, скъпа. Прекалено е студено.
Лиз, слушай, съжалявам за преди.
О, господи. Лиз?
- Продължавайте, момчета.
- Откри ли нещо?
- Не можем да ги надбягаме. Прекалено са бързи.
- Какво ще правим?
- Не знам.
- Вие просто продължавайте.
- Какво?
- С Мария ще останем за да ни открият.
- Лиз, не.
- Всичко е наред. Ще кажем, че сме се изгубили.
Това е твърде важно. Продължавайте.
- Сигурна ли си?
- Да.
Важното е да откриете това което търсите.
- Ще го направя.
- ДОбре. Тръгвайте.
Изабел, тръгвай.!
- Тук сме! Ехо!
- Тук сме!
Елате.!
- Тук сме!
- Тук сме!
Това наистина ще се хареса на майка ми.
Точно там.
Хей, добре ли си?
Подай ми ръка.
- Ох!
- Какво, какво?
- Мисля, че си счупих глезена.
Намира се на около миля на север. Продължавай.
- Защо не го излекуваш?
- Какво?
- Глезенът ти.
За какво говориш?
- Защо не ми кажеш истината?
- Истината за какво?
За това кой си.
- Мислиш си, че съм Наседо.
- Знаеш всичко за нас.
Знаеш какъв беше проблемът с мен когато бях болени знаеше точно как до ме излекуваш.
Откъде знаеш всичко това?
И защо би искал да ни помогнеш ако не беше...
Съжалявам Майкъл, но не съм баща ти.
Просто трябваше да се уверя.
Сега можеш да ходиш.
Благодаря ти.
Сега ми се реваншира.
Не мисля,че някога ще ти се.
По-добре да вървим. Хайде.
Вие двете ме изплашихте до смърт.
- Съжалявам. Наистина съжалявам.
- Много съжалявам, Г-н Паркър.
Трябваше да отида до тоалетната. Но не мога да понасям тези тук...
за това помолих Лиз да дойде с мен, и след това знаете какво се случи...
Всичко е наред. Просто се радвам, че сте добре.
- Полицай, не открихте ли и някой друг?
- Само този човек там.
- Аз съм учен!
Открихме го да обикаля из гората с детектор за метал за да търси космически кораби.
Правите голяма грешка! Всичките сте в голяма опастност!
Не мога да открия децата си: Макс и Изабел.
Не, сър. Съжалявам.
Пристигнахме. Това е пещерата.
Кайл, какво по дяволите правиш тук?
Просто исках да видя какво е по-важно от мен.
- Ти не разбираш.
- Не, не разбирам.
Не разбирам защо преследваш Макс Евънс...
Защо просто не ми кажеш.
Чакай.
- Какво правят те тук?
- Дошли са сами.
Добре.
- Тук трябва да е.
- Какво търсим?
Кайл, изчезвай от тук сега.
Колко пъти съм чувал тези истории, татко?
Колко пъти си стоял вкъщи и си слушал баба да плаче...
докат дядо е прекарвал нощта преследвайки извънземни в горите?
Сега това е моята роля, нали?
- Иронично е.
- Кайл, почакай.
Сега знам защо не искаш да видиш дядо тоново...
Защото за него ти си бил просто нещо маловажно.
О, Боже.
Това е символът от пещерата.
- Бялата светлина или каквото там е било ли е направила това?
- Да.
Това е знак.
- Бил е предназначен за вас.
- Какво означава това?
Че той се е върнал.
Наседо е тук.
- Някой идва.
- Какво искаш?
- Махни с еот пътя ми.
Прави каквото ти казва.
Тук имаше нещо.
Какво гледахте?
Загубихме се преди часове, шерифе.
Благоря ви, че ни открихте.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Да. Тук съм да видя Джеймс Валенти старши.
А вие сте?
Синът му.
Това е той.
- Татко?
- Проклетите круши са хлъзгави.
Татко, това съм аз. Джими.
Не сме се виждали от доста време?
- Доста време.
- Да.
Може би беше прав.
Може би беше прав през цялото време.
И съжалявам.
Мога да ти помогна с тези.
Ето.