Operatsiya Y I Drugiye Priklyucheniya Shurika (1965) (Part.2-Navajdenie.sub) Свали субтитрите
ТИХО! ИЗПИТ!
Изкара ли?
- Изкарах!
И колко, а?
Петица.
Дай конспекта... изгарям.
- Нямам, дадох го, ето там четат.
Може да обръщате!
Билет номер 7, първи въпрос...
Принцип на работата на синхрофазотрона. Костя, как е чуваемостта? Как ме чуваш?
Как ме чуваш? Приемам.
Разбрах те. Чувам те нормално, нормално...
Отговарям на 1-ви въпрос от 7-ми билет.
В основата на работата на синхрофазотрона е...
заложен принципът
на ускорение на заредени частици
с магнитно поле.
...поле. Продължаваме.
Дъб! Имаш ли конспект?
- Нямам никакви конспекти, не ми пречи.
А какво слушаш?
- Ван Клиберн. Върви!
Здрасти.
- Здрасти.
Имаш ли?
- Какво?
А, вече те питах!
По-внимателно, гражданино.
- Не се отвличай.
Извинете, моля.
Следваща спирка "Градинска"!
- Наша, да вървим!
Вземи.
За кого?
Здрасти, лельо Зоя. Дайте ключа, моля.
Днес имаш изпит.
- Има още три часа.
Дотогава ще се позанимаваме с приятелката ми.
Горчица!
- Аха!
Задух! Не обръщай.
Ира, откопчай.
Горещо е! Съблечи се.
Време е.
Е, как, изкара ли?
- Четворка!
Ти какво?
Спокойно.
- Ясно.
Теглете билет!
Професоре, може ли пак?
- Моля.
Още!
- Тегли!
И на теб!
Какво значи "И на теб"?
Ой, простете, професоре.
- Не, вече вие ще прощавате.
Ще дойдете следващия път.
Дрън-дрън.
Сърцето на красавицата е склонно към измяна и промяна...
Едно, две, три, проба.
Костя, как ме чуваш? Три, две, едно, приемам!
Здравейте, професоре!
- Здравейте.
Какво ви е?
- Боли ме ухото.
А това няма ли да ви попречи?
- Не, професоре, не се безпокойте.
Точно наопаки. Никакъв шум не ме отвлича от изпита.
А това във връзка с какво е? Имате някакъв празник днес?
Изпитът за мен... винаги е празник, професоре.
Похвално...
Моля... теглете билет!
Билет номер 9. Приемам.
Какво казахте?
Какво?
Какво приемате?
- Казах не приемам, а в него.
Билет номер 9, а в него - задача.
Ясно. Вървете се подготвяйте.
- Добре.
Дъб, как ме чуваш? Мухльото не се ли досети?
Диктувам отговора на 1-и въпрос от 9-ти билет. Значи така...
Какво ви е?
- Пробожда ме в ухото.
Значи така. За изобретението - 5, а...
...а по предмета - 2.
Професорът, разбира се, е мухльо, обаче си има апаратура.
Как се чува? Как ме чувате?
Моля.
- Много благодаря.
Изкара ли?
Коя е тая?
- Къде?
Там... носи се.
А, това е Лидка от паралелния поток!
Лида... Удивително момиче...
Защо не съм я виждал по-рано?
- Искаш ли да ви запозная?
Не... не!
- Стига, бе! Лида!
Може ли за малко?
Изкара ли?
- Изкарах.
Колко?
- Петица.
Поздравления!
- Благодаря.
Запознайте се!
Лида!
- Петя! Ъ-ъ-ъ, Саша!
Лида.
Моля.
Аз си тръгвам.
Е, аз си пристигнах.
- Тука ли живеете?
Ето онези два пророзеца на петия етаж.
Хубав ви е районът. Никога не съм бил тук.
Не се бойте!
- Сигурно са новодомци. А как да мина?
Много просто. Отвличаща маневра. С кучето ще се заема аз,
а вие бързичко ще пребягате.
- Добре.
Джек... Джек! Дамка... Димка... Полкан!
Полкан! Алмочка... Алмочка... Алмочка...
Давайте!
Не се отчайвайте!
Случайно да носите салам?
- Да, деликатесен.
Беше деликатесен... Стана обикновен.
А това какво е?
- Приспивателно.
А то не...
- Не, напълно безвредно е.
Не, за Бобик... Боб!
Ето, след 3 минути ще настъпи дълбок и здравословен сън. Ето, моля!
А, така ли? Ще видим кой кого. Ей сега.
А вие как ще се върнете?
- Ще направим така: по мой сигнал...
вие отваряте входната врата, но помнете - само по мой сигнал. Дръжте.
Всички по местата, така.
Отваряйте!
Само, че ще ви се наложи да се качите пеш.
Няма нищо, свикнала съм, асансьорът често се разваля.
Довиждане.
- Довиждане... Лида...
Много се радвам, че се запознахме.
- И аз, довиждане.
Саша! Какво ви е?
- Къде?
Там.
Кучето!
Да се качим горе, ще го зашия.
Не, за първи път на гости и в такъв вид...
Не, не, да вървим.
- В никакъв случай, не.
Как може да оставиш нещата без надзор?
Ами там е Рекс. Той няма да мръдне от нещата.
А мен ме боли гърлото?
- Гърлото? И главата?
Без акъла!
- Без акъла...
Здравейте!
Е, как е, изкара ли?
- Петица! - Браво!
А приятелката? - Не знам... Да вървим! - Довиждане.
Я се обърнете, ще го зашия.
Не, по-добре дайте аз сам.
- Моля.
Е, няма да ви преча...
Лида! Всичко е наред!
- Ей сега!
Лида, знаете ли кое е най-любимото ми стохотворение от Ярослав Смеляков?
Кое е?
- Ето чуйте.
Покрай малките бели къщурки, акация уханно цъфти.
Хубавото момиче Лида, на улица "Южна" живее.
Отразявайки се в прозореца, върви по света без да бърза...
А нататък забравихте ли го?
Отразявайки се в прозореца, върви по света без да бърза...
Хубавото момиче Лида...
- А какво й е толкова хубавото?
Попитайте за това момчето, който живее в дома отсреща.
Той с това име си ляга, и с това име става.
Не напразно върху каменните плочки, където милите й обувки са стъпвали,
"Хубавото момиче Лида" в отчаяние той написа.
Не може да не трогне хората, упоритостта на момчето.
Така Пушкин е трябвало да се влюбва... Така...
Какво ви е?
- Не, нищо.
До къде стигнах?
- До Пушкин.
Да-а... Аха... Пушкин... там има чудеса, там броди таласъм... русалка...
Чакайте, каква русалка, Саша?
- На клоните виси... Лежи...
По моему, нещо сте се претоварили.
Може ли?
Не, не съм.
Нещо друго е.
Лида, искам да ви задам един сериозен въпрос.
За мен това е много важно.
Кажете.
Не ви ли се е случвало, отивате някъде за първи път,...
а ви се струва, че вече сте били там,
и всичко ви е познато: предмети, миризми, звуци.
Не ви ли се е случвало?
Не, не се е случвало. Аз помня къде съм била, кога и с кого.
А на мен май ми се случва.
И точно сега ми се струва, че тук вече съм бил.
Ама как така, Саша!
Да, да, всичко това вече съм го виждал.
Ето,
сега ще дръпна тази завеска,
а зад нея стои кристална кана!
Бил съм!
Саша! Вие сте телепат! Волф Месинг!
- Така ли мислите?
Точно така! Хайде да опитаме...
- Хайде.
Вие излизате отвън... Аз написвам на хартия своето желание...
нещо, каквото и да е...
А когато се върнете, аз мислено ще ви призовавам да изпълните желанието ми...
Искате ли?
- Добре.
Влизайте!
Познах ли?
Почти.
Да опитам още веднъж?
Време е.
До утре.
- Не, до други ден.
Вдруги ден имам изпит.
- И аз също.
Утре ще се подготвям...
- И аз също.
Значи вдругиден, след изпита?
Да, вдругиден, след изпита.