Interview With The Vampire (1994) Свали субтитрите
Както казах, това е, което правя. Интервюирам хората.
Събирам животи.
FM радио, KFRC.
Ще ти трябват много касети за моята история.
Няма проблем. Чантата ми е пълна с касети.
Ти ме проследи до тук, нали?
Да, май да.
Изглеждаше много интересен.
Тук ли живееш?
Не.
Това е просто стая.
Какво ще кажеш да започваме?
С какво се занимаваш?
Аз съм вампир.
Това не го бях чувал преди.
Ти си сериозен, така ли?
Абсолютно.
Причаквах те в онази алея.
Наблюдавах те как ме наблюдаваш.
А после ти започна да говориш.
Какъв късмет за мен.
Вероятно е късмет и за двама ни.
Ти каза, че си ме...
...причаквал.
Какво щеше да направиш? Да ме убиеш, да ми изпиеш кръвта?
Да.
Но нека това да не те тревожи сега.
Ти наистина вярваш в това, че си вампир, нали?
Така не можем да започнем.
Нека включа светлината.
-Мислех, че вампирите не обичат светлина.
-Обожаваме я.
Само исках да те подготвя.
За Бога!
Не се плаши.
Искам тази възможност.
Как, по дяволите, го направи?
Също като теб.
Серия от прости движения.
Само че се движа твърде бързо, за да ме видиш.
Аз съм от плът и кръв...
...но не съм човек.
Не съм човек от 200 години.
Моля....
Как мога да те накарам да се чувстваш удобно?
Да започна ли като в "Дейвид Копърфийлд"?
"Роден съм..."
"...Израстнах."
Или да започна, когато бях роден за тъмнината, както го наричам аз.
Оттам трябва да започнем, не смяташ ли?
Ти не лъжеш, нали?
Защо да лъжа?
1791 беше годината, в която се случи.
Бях на 24 години.
По-млад, отколкото си ти сега.
Но тогава времената бяха други. На тази възраст бях вече мъж.
Бях господар на голяма плантация, на юг от Ню Орлиънс.
Загубих жена си при раждане.
Тя и детето бяха погребани преди по-малко от половин година.
Щях да се радвам да се присъединя към тях.
Не можех да понеса болката от тяхната загуба.
Копнеех да се освободя от нея.
Исках да загубя всичко:
богатството си...
...имението...
...здравия си разум.
Колко аса има в една колода?
Наричаш ме лъжец?
Не, наричам те смърдяща мърша!
Убежденията ти не са подплатени с кураж. Направи го!
Най-вече, копнеех за смърт.
Сега вече зная.
Аз я извиках.
Освобождение от мъките на живота.
Поканата ми беше отправена към всеки.
Към курвата до мен.
Към сводника, който я следваше.
Но я прие един вампир.
Дай ми парите си, или ще умреш!
Все още ли искаш смъртта?
Или я опита достатъчно?
Достатъчно.
Той ме остави там, на брега на Мисисипи...
...между смъртта и живота.
Кой си ти? Какво правиш в къщата ми?
Дойдох да отговоря на молитвите ти.
Животът вече няма значение...нали?
Виното е безвкусно.
Храната те отвращава.
Нищо няма смисъл... нали?
Какво ще кажеш, ако аз ти върна всичко това?
Ще премахна болката...
...и ще ти дам друг живот?
Такъв, какъвто не можеш да си представиш.
И той ще бъде...завинаги.
И нито болест...
...нито смърт...
...не ще могат да те докоснат вече.
Не се страхувай.
Ще ти предложа избор...
...какъвто аз...
...нямах.
Тази сутрин още не бях вампир...
...и видях последния си изгрев.
Напълно си го спомням...
...но не мога да си припомня нито един изгрев преди него.
Гледах цялото великолепие на зората за последен път...
...все едно ми беше за пръв път.
И тогава се сбогувах със светлината...
...и се отправих да стана това...
...което съм сега.
Каза ли 'сбогом' на светлината?
Изцедил съм те...
...почти до смърт.
Ако те оставя тук...
...ще умреш.
Или...
...можеш да останеш завинаги млад, приятелю...
...както сме с теб сега.
Но трябва да ми кажеш...
...ще дойдеш ли...
...или не?
Да.
Да.
Тялото ти умира.
Не обръщай внимание.
Това се случва с всички нас.
Сега погледни...
...с вампирските си очи.
Какво виждаш?
Никакви думи не могат да го опишат.
Със същия успех можеш да попиташ как изглежда раят.
Никой човек не може да знае.
Статуята изглеждаше, като че ли помръдваше, но не беше така.
Светът се беше променил, и беше останал същият.
Бях новороден вампир, плачещ пред красотата на нощта.
Би ли искал още една цигара?
Да. Не те притеснява, нали?
Не бих казал. Тъй или иначе, няма да умреш от рак.
Не мисля.
-А разпятията?
-Разпятия?
Можеш ли да ги гледаш?
Всъщност, доста обичам да гледам разпятия.
А кол, забит в сърцето?
Глупости.
А ковчези?
Ковчези.
Ковчезите, за съжаление, са необходимост.
Не се притеснявай.
Скоро...
...ще спиш по-дълбоко от всякога.
И когато се събудиш...
...аз ще те чакам...
...а също така и светът.
Кръвта, както щях да открия, също беше необходимост.
На следващата вечер се събудих изпитващ глад, какъвто никога не бях чувствал.
Веднъж, щом го опитате...
...никога няма да отидете в друга кръчма.
Така ли мислиш?
Но какво, ако предпочитам да опитам устните ти?
Моите устни са дори по-сладки.
И моят приятел...
...трябва да опита тези устни.
Той...
...като...
...теб ли се...
...целува?
По-хубаво, скъпа.
Няма да взема живота й.
Направих го вместо теб.
Тя е съвсем...
...мъртва, приятелю.
Толкова е лесно, че почти изпитваш съжаление към тях.
Ще свикнеш да убиваш.
Просто забрави за суетата около смъртта.
Ще свикнеш много бързо.
Не сте ли гладен?
Напротив, скъпа.
Той би изял цяла колония.
Аз ще го доям.
Сега ни остави.
Не можеш ли да се преструваш, глупако?
Не разваляй играта.
Щастлив си, че имаш такъв дом.
Поне се преструвай, че пиеш.
Такъв хубав кристал не бива да се похабява.
Знам.
Изстива толкова бързо.
Можем да живеем по този начин?
С животинска кръв?
Не бих го нарекъл живот. Наречи го оцеляване.
Полезен номер, ако си на кораб за един месец.
Вече няма нищо на света, което да не съдържа някакво....
Обаяние.
Да.
-Уморих се от това бърборене.
-Можем да живеем без да убиваме.
Възможно е.
Всичко е възможно.
Но само опитай да издържиш една седмица.
Ела в Ню Орлиънс и ме остави да ти покажа истински спорт.
Лестат убиваше две, понякога три жертви на вечер.
Свежо младо момиче...
...беше любимото му предястие за вечерта.
За второ предпочиташе красив младеж.
Но снобът в него обичаше да ловува в обществото.
Кръвта на аристократите му носеше най-голяма тръпка.
Номерът е да не мислиш за това.
Виждаш ли онази жена?
Вдовицата Сейнт Клер.
Накара това великолепно младо конте да убие съпруга й.
Откъде знаеш?
Прочети мислите й.
Прочети мислите й.
Не мога.
"Дарът на тъмнината" е различен за всеки от нас.
Но едно нещо важи за всички. С времето ставаме все по-силни.
Просто ми повярвай.
Тя обвини един роб за убийството.
Представи си какво му направиха.
Злодеите са по-лесни, и са по-вкусни.
Къде отиваме?
Никъде.
Е, млади човече, Вие наистина ме удивлявате!
Достатъчно възрастна съм, да Ви бъда баба.
О, да, това е мелодията.
Спомням си я.
Убиец!
Малките ми кученца!
Сладурчетата ми, той ги уби!
Ти... хленчещо подобие на вампир...
... който броди и убива плъхове и пудели! Можеше да ни довършиш!
Ти ме осъди на ада!
Не знам за никакъв ад.
Така е по-добре!
Гняв! Ярост!
Затова избрах теб!
Но ти не можеш да ме убиеш, Луи.
Храни се...
...с каквото искаш.
Плъхове, пилета...
...пудели.
Ще те оставя...
...и ще те гледам как се връщаш.
Помни:
Животът без мен...
...ще бъде още...
...по-непоносим.
Считай се за щастливец.
В Париж един вампир трябва да бъде умен по много причини.
Париж?
Тук всичко, което ти трябва, са чифт зъби.
Ти си дошъл от Праиж?
Също като този, който ме създаде.
Разкажи ми за него. Трябва да си научил нещо от него.
Не научих абсолютно нищо.
Нали помниш, аз нямах избор?
Трябва да знаеш все нещо за смисъла на всичко това.
Защо? Защо да трябва да знам такива неща?
Ти знаеш ли?
Този шум...
...ме подлудява!
Тук сме от няколко седмици и само този шум!
Те знаят за нас.
Виждат ни да ядем от празни чинии и да пием от празни чаши.
Ела...
...в Ню Орлиънс тогава.
Парижката опера е в града. Можем да опитаме френска...
...кухня.
Прости ми, че продължавам да уважавам живота.
Скоро ще ти свършат пилетата, Луи.
Господин Луи?
Не искате ли вечеря?
Не, скъпа.
Тревожим се за Вас, господарю.
Кога за последно излязохте да яздите из полето?
И от колко време не сте били в бараките на робите?
Навсякъде има смърт.
Все още ли сте нашият господар?
Това е всичко, Ивет.
Няма да си тръгна, докато не ме изслушате.
Трябва да отпратите този Ваш приятел.
Робите се страхуват от него...
...и се страхуват от Вас.
И аз се страхувам от себе си.
Чуйте ме!
Това място е прокълнато!
Прокълнато!
И да, вашият господар е Дяволът!
Махайте се, докато можете! Всички сте свободни!
Чувате ли ме?
Бягайте!
Бягайте!
Спасявайте се!
Чудесно! Чудесно!
Просто изгори мястото! Изгори всичко, което притежаваме!
Нека да живеем в полето, като добитък!
Мислеше, че можеш да имаш всичко.
Млъкни, Луи!
Хайде!
Къде сме?
Къде си мислиш, приятелю идиот?
Намираме се в приятно, мръсно гробище.
Доволен ли си?
Така добре ли е? Достатъчно редно ли е?
Ние принадлежим на ада.
А какво, ако няма ад?
Или ако не ни искат там? Някога мислил ли си за това?
Но ад имаше.
И където и да отидехме, аз бях в него.
Наехме стаи на брега на Ню Орлиънс.
Кожата ти е ледена.
Приятелката ти не носи на вино.
Не се тревожи.
Мога да стопля студената ти кожа по-добре от нея.
Така ли мислиш?
Защо...
...сега си топъл!
Но цената е висока.
Изтощих красивата ти приятелка.
Меко.
Толкова меко.
Представям си те легнала в легло от сатен.
Такива неща говориш.
Знаеш ли за какво легло става дума?
Да загасим ли светлината?
И после загасяме светлината.
Но веднъж, щом изгася светлината ти ...
...не ще мога...
...да възвърна живителния й дъх отново.
Нуждите й трябва да изчезнат.
За теб, Луи.
Можеш да се престориш, че е вино.
Тя не е мъртва!
Ти си влюбен в смъртната си природа. Съпротивляваш се на това, което може да ти донесе покой.
Това ли наричаш покой?
Ние сме хищници, чийто всевиждащи очи ги правят непредубедени!
-Момичето, Лестат!
-Вземи я! Сложи край на този глад!
Не!
Сега, дете.
Ти си уморена, искаш да спиш!
Това е ковчег!
Ковчег! Пуснете ме оттук!
Аз не съм мъртва!
Това е твоят ковчег, наслади му се. Повечето от нас така и не разбират какво е чувството.
Защо го правиш?
Обичам да го правя. Наслаждавам се. Наслади се като естет на чистите неща.
Убивай ги бързо, ако искаш, но го прави!
Защото няма съмнение, че си убиец, Луи!
-Какво е това?
-Ковчег.
Така е. Ти трябва да си мъртва.
Не съм мъртва, нали?
Не си мъртва.
Не още.
Приключи това!
Ти го приключи!
Спаси ме от него!
Спаси ме!
Ще ме пуснеш ли?
Не мога да умра така!
Трябва ми свещеник.
Приятелят ми е свещеник. Той ще изповяда греховете ти преди да умреш.
Освен...ако не я направя една от нас.
Не!
Тогава я вземи, Луи, сложи край на мъките й! Сложи край на своите мъки!
Не!
Сега...
...доволен ли си?
Господи!
Като си помисля,...
...че само от теб трябва да се уча.
В Стария свят...
...го наричаха "дара на тъмнината".
И аз ти го дадох.
Не отивайте натам, господине. Има чума.
-Върнете се, откъдето сте дошли!
-Откъдето съм дошъл....
Мамо.
Моля ви, помигнете ни.
Татко ни напусна и не се върна.
Моля Ви, събудете мама, господине.
Моят философ. Моят мъченик.
"Никога не отнемай човешки живот."
Това трябва да се отпразнува.
Все още има живот в старата дама.
Върни се!
Ти си това, което си!
Милостива смърт.
Как е чувството на вина.
Кръвта й беше във вените ми...
...по-сладка от самият живот.
И тогава думите на Лестат добиха значение за мен.
Намирах покой само когато убивах.
Когато чух сърцето й в онзи ужасен ритъм, разбрах какво значи покой.
За да те намеря, Луи, само трябва да следвам труповете на плъховете.
Болката ти е ужасна.
Чувстваш я като никое друго същество, защото си вампир.
Не искаш тя да продължава.
Не.
Тогава прави каквото ти е в природата...
...и ще се чувстваш, както се почувства с онова дете в ръцете си.
Злото е гледна точка.
Господ убива без дискриминация...
...и така ще правим и ние.
Защото няма други създания след Господ, както сме ние. Никой не Му прилича толкова...
...колкото ние.
Имам подарък за теб.
Ела.
Моля те.
-Тя е тук.
-Какво приказваш?
Трябва ти...
...компания...
...по-сродна от моята.
Помниш ли, как я искаше?
Вкусът й?
Мислех, че си я убил.
Не се тревожи.
Твоята съвест е чиста.
Клодия.
Чуй ме.
Ти си болна, мила.
И аз ще ти дам каквото ти трябва, за да се оправиш.
Не.
Искаш ли да умре?
Точно така. Да.
Стига!
Стига!
Достатъчно!
Искам още.
Разбира се, че искаш още.
Нежно, скъпа.
Те са толкова невинни.
Не трябва да ги караш да страдат.
Добре.
Да.
Така.
Стига.
Това е достатъчно, скъпа.
Трябва да престанеш преди сърцата им да са спрели.
Искам още.
Знам.
Но трябва да спреш...
...преди да те е завлякла смъртта.
Справи се много добре. Браво на теб.
Не си разляла нито капка. Много добре.
Къде е мама?
Мама отиде...
...на небето, скъпа, както тази мила дама... ето тук.
Всички те отиват на небето.
Всички освен нас.
Искаш да уплашиш дъщеря ни?
Аз не съм ви дъщеря.
О, да, такава си.
Ти си дъщеря на Луи и мен сега.
Разбираш ли, Луи искаше да ни напусне.
Щеше да си отиде.
Но не и сега.
Сега той ще остане...
...и ще те прави щастлива.
Луи.
Демон.
Едно щастливо семейство.
Той го е направил, за да те накара да останеш с него?
Може би.
Той ме познаваше. Знаеше, че ще я обикна повече от целия свят.
Но това не беше всичко.
Нямаше съмнение, че той също я обсипваше с внимание.
Може би в крайна сметка го направи, защото той също беше самотен.
-Трябва ми повече светлина.
-Трябва й повече светлина.
-Ще ослепея, ако няма още една лампа.
-Тя ще ослепее.
Или нека да шия на детето през деня.
О, страхувам се, госпожо, че дните ми са неприкосновени.
Тя беше малко дете.
Но също и свиреп убиец...
...способен да преследва кръв с цялата настойчивост на едно дете.
Нека го целуна.
Сега...
...кой ще ти довърши роклята? Бъди практична!
Помни, никога вкъщи!
В началото спеше в моя ковчег...
...увивайки косата ми около малките си пръсти...
...до деня, в който поиска свой собствен ковчег.
Въпреки това, когато се събудеше...
...пропълзяваше в моя.
Те умираха бързо в дните, преди тя да се научи да си играе с тях...
...да отлага момента, докато получи каквото иска.
Защо плачеш, дете?
Загубила ли си се, мила?
Мама!
Тихо, не плачи.
Ще я намерим.
Внимавай за палеца, момиче. Внимавай за палеца. Малкият пръст.
Скъпи са, мила.
Може би твърде скъпи за малко момиче като теб.
Клодия! Какво сме ти казвали!
Никога вкъщи.
Направи ми място.
За мен тя беше дете.
Но за Лестат беше ученичка...
...дете-чудо със страст към убийствата като неговата собствена.
Заедно те затриваха цели семейства.
Чудесно, чудесно.
Сега опитай нещо по-мрачно.
Времето лети бързо за смъртните, когато са щастливи.
При нас е същото.
Годините отлитаха като минути. Градът се разрастваше.
Корабите отстъпиха пред параходите...
...повръщайки безкрайно меню от великолепни чужденци.
Около нас се развиваше нов свят.
И сега всички бяхме американци.
Този мръсен прилив на модерно!
Какво не бих дал за капка старомодна креолска кръв!
Янките не са ли ти по вкуса?
Демократичният им вкус не ми допада, Луи.
Ето това е чиста креолка.
Навярно Клодия я е открила.
Какво?
Не я ли искаш?
Искам да бъда нея.
Мога ли?
Да стана като нея един ден?
Пак меланхолични глупости. Ставаш все повече като Луи с всеки ден!
Скоро ще започнеш да ядеш плъхове.
Плъхове? Кога си ял плъхове, Луи?
Това беше много, много отдавна.
Преди ти да се родиш.
И не ти ги препоръчвам.
Бяха минали тридесет години, но тялото й си оставаше като на вечно дете.
Единствено очите й издаваха възрастта й, гледайки изпод къдриците...
...с въпрос...
...който някой ден щеше да иска отговор.
Още една кукла.
Знаеш ли, имам дузини.
Помислих, че можеш да имаш още една.
Защо винаги в тази нощ?
Какво имаш предвид?
Винаги ми подаряваш кукла в една и съща нощ всяка година.
Не съм забелязал.
Това рожденият ми ден ли е?
Облилчаш ме като кукла.
Правиш ми косата като на кукла.
Защо?
Някои от тези, Клодия, са толкова стари...
...парцаливи.
-Трябва да ги изхвърлиш.
-Тогава ще го направя!
Какво си направила?
Каквото ми каза да правя!
-Оставяш труп тук да гние?
-Исках я!
-Исках да бъда нея!
-Тя е луда!
Тя замърсява къщата, в която живеем!
Искаш да бъда кукла завинаги?
Недей!
Защо не? Не мога ли да се променя...
...като всички други?
Кой от вас го направи?
Кой от вас го направи?
Кой от вас ме направи каквато съм?
Каквато си?
Полудял вампир, който замърсява собственото си легло!
И ако пак си отрежа косата?
Пак ще порастне.
Но не винаги беше така!
Някога имах майка. А Луи е имал жена.
Той е бил смъртен, също като нея.
И също като мен!
Ти си ни направил такива!
Спри я.
Ти ли ме създаде?
Как го направи?
И защо да ти кажа?
В моята власт е.
Защо само в твоята?
Кажи ми как се прави!
Бъди доволна...
...че те направих каквато си.
Ако не бях, сега щеше да си мъртва.
Като този проклет труп! Сега го махни!
Ти го махни.
Луи, защо?
Трябва да ми кажеш.
Виждаш ли старата жена?
Това никога няма да ти се случи.
Ти никога няма да остарееш.
И никога няма да умреш.
И това значи още нещо, нали?
Аз никога няма да порастна.
Мразя го.
Кажи ми как е станало така, че съм това...
...нещо.
Тридесет години отбягвах това място.
Но намерих пътя дотам...
...почти без да гледам.
Ти...
...си пил от мен?
Да.
И той ме е намерил с теб.
После той си поряза китката и ти даде да пиеш от него...
...и ти се превърна във вампир...
...и си такава всяка вечер оттогава.
Вие двамата сте го направили.
Аз ти отнех живота.
Той ти даде друг.
Това е.
Мразя ви и двамата.
Разхождах се цяла нощ.
Както се разхождах преди години...
...когато умът ми беше обзет от вина при мисълта за убийство.
Мислех за всички неща, които съм направил и не можех да поправя.
И бленувах за секунда покой.
Ние сме обединени в омразата.
Но аз не мога да те мразя, Луи.
Луи, любов моя.
Аз бях смъртна, докато ти...
...не ми даде безсмъртната си целувка.
Ти стана майка и баща за мен.
И аз съм твоя завинаги.
Но сега е време да приключим с това, Луи.
Време е да го напуснем.
Той никога няма да ни остави да си отидем.
Наистина ли?
Какво има сега? дразниш ме. Самото ти присъствие...
...ме дразни!
Така ли?
Намерих някого, който би бил по-добър вампир от двама ви заедно!
Това трябва ли да ме плаши?
Ти си разглезена, защото си единствено дете.
Трябва ти братче.
Или пък на мен ми трябва.
Изморен съм и от двама ви.
Предполагам, че можем да населим света с вампири...
...ние тримата.
О, ти не,...
...малка ми Клодия.
Ти си лъжец.
Но ми разваляш плановете.
Какви планове?
Дойдох да се помиря с теб.
Макар, че си царя на лъжите...
...искам нещата да са както бяха.
Престани да ми вадиш душата тогава.
Трябва да направя повечe от това.
Имам подарък за теб.
Надявам се, че е...
...красива жена...
...с форми, каквито ти никога няма да имаш.
Защо говориш такива неща?
Не си се хранил достатъчно.
Много си блед.
Ела и виж.
Не ми се сърди.
Когато ги видях, разбрах, че са точно за теб.
Напих ги...
...с бренди. Трябваше им съвсем малко.
Със сигурност...
...си надминала себе си.
Обещавам да разкарам телата.
В такъв случай си прощаваме?
Да.
Абсент?
Дала си им абсент?
Не.
Лауданум.
Лауданум.
Да.
За съжаление, това ги уби.
Но запази телата им топли.
Дала си ми да пия...
...мъртва кръв?
Дала си ми...
...да пия....
Един урок, който научих от теб...
...никога да не пия от мъртъвци.
Сложи ме в ковчега ми.
Сложи ме в ковчега ми.
Ще те сложа в ковчега ти!
Господи!
Вдигни ме!
Лека нощ, сладки принце.
Нека крилата на дявола ти навяват покой.
Да го изгорим ли?
Да го погребем?
Какво би харесал той?
Блатото?
Той принадлежи на тези влечуги.
Заслужаваше да умре.
Навярно, също и ние, всяка нощ от живота ни.
Той ме създаде.
Даде ми този живот...
...какъвто и да е той.
Не трябваше да става така.
Направих го заради нас.
За да сме свободни.
Липсва ли ти?
Той беше всичко, което познавах.
Толкова е просто.
Бяхме като две сирачета, които се учеха да живеят наново.
Резервирахме пътуване до Европа.
В седмиците, докато чакахме кораба...
...тя изучаваше митове и легенди за Стария свят...
...обзета от търсенето на тези, които тя наричаше "нашия вид".
Виж кого забравихме.
Да ги пуснем на свобода.
-Да.
-Да.
Това е каретата.
Чуй, Луи...
...все още има живот...
...в тези стари ръце.
Не е твърде фуриозо.
Модерато...
...кантабиле, може би.
Как е възможно?
Питай алигатора.
Неговата кръв ми помогна.
И така, на диета от кръв на змии...
...жаби...
...и други гнили животи...
...по Мисисипи...
...бавно...
...Лестат се превърна отново...
...в свое подобие.
Ти беше...
...много...
...много...
...непослушно момиченце.
Корабът отплува без нас!
Макар че огънят се разпростираше...
...стоях на палубата, страхувайки се, че той отново ще се появи...
...от реката като някакво чудовще, за да ни унищожи.
И през цялото време си мислех...
"Лестат..."
"...заслужаваме твоето отмъщение."
"Ти ми даде 'дарът на тъмнината'..."
"...а аз те предадох в ръцете на смъртта за втори път."
Макар на кораба да нямаше нито един плъх...
...странна чума плъзна сред пасажерите.
Изглежда, само Клодия и аз имахме имунитет.
Запазихме това за себе си...
...размишлявайки над мистерията насаме.
Достигнахме Средиземноморието.
Исках водата му да е синя... но тя беше черна...
...нощна вода.
Как страдах тогава...
...опитвайки се да си припомня цвета, който като млад приемах за даденост.
Търсихме в село след село...
...руина след руина...
...страна след страна.
И никога не намирахме нищо.
Започнах да си мисля, че ние сме единствените.
В тази мисъл имаше странна утеха.
Защото какво всъщност имат да си кажат прокълнатите?
Нищо ли не намери?
Селски слухове...
...предубеждения относно чесън...
...кръстове...
...познатият кол в сърцето.
Но нито един от нашите?
Нито следа.
Няма вампири в Трансилвания? Няма граф Дракула?
Измислици, приятелю.
Вулгарните измислици на един обезумял ирландец.
Париж...
...септември, 1870.
Градът, за който винаги съм мечтал.
В крайна сметка, аз бях креол, а Париж беше майка на Ню Орлиънс.
Една цяла вселена сама по себе си.
Отново бяхме живи.
Само ние двамата.
Бях в такава еуфория, че угаждах на всяко нейно желание.
Така стана...
...че когато се бях отказал да търся вампири...
...един вампир ме намери.
Палячо!
Сантяго!
Претърсих целия свят за безсмъртните и това е, което намирам!
Доведи малката красавица със себе си.
Никой няма да те нарани.
Няма да го допусна.
И...
...запомни името ми:
Арманд.
Помни какво ти казах.
Те имам различни сили. Ще прочетат мислите ти.
Ето го, той е вампирът.
Любовници двама...
...бродят по розов път...
...прегръщат се страстно един друг...
...и не помислят за смъртта...
...докато не се озоват...
...в моя досег!
Вампири, играещи хора, които играят вампири.
Колко авангардно.
Монахът, чиято душа към рая гледа...
...и дните си прекарва...
...в съзерцание набожно...
...открива, че Създателя си твърде скоро той ще срещне.
За всичките молитви възнаграждение не ще получи.
Урокът свършва тук...
...а той е:
Всеки от вас студената ми ръка трябва да докосне.
Всеки да преклони челото си за моята целувка.
Но слушай!
Струва ми се, че се приближава смъртен!
Какво имаме тук?
Каква красавица стои до мен?
Роза разцъфнала, срамежлива теменужка?
Може би тя ще иска невеста да ми стане.
Може би урокът не е още свършил!
Не искам да умра!
Но ний сме смърт и винаги били сме.
Помогнете ми!
Моля ви!
-Какво съм направила?
-Всички ние умираме!
Но аз съм млада!
Смъртта не признава възраст! Може да се появи по всяко време, на всяко място.
Тази розова плът...
...ще посивее и ще се набръчка с възрастта.
Искам да живея! Не ме интересува!
Тогава защо да те интересува дали ще умреш сега?
Да предположим, че смъртта прояви милост, обикне те и те освободи?
Към кого ще насочи своята страст?
Би ли избрала някого от публиката?
Някой, който да страда като теб?
Господин Вампир, вземете мен!
Обожавам Ви!
Чакай си реда!
Е....
Знаеш ли какво означава смъртта да те обикне?
Да станеш наша невеста?
Без болка.
Без болка.
Чудовищно.
Ние живеем отдолу.
Нека ти покажа.
Чудовищно.
Да.
Но много красиво.
Добре дошли в дома ми.
Опитай го.
Два вампира...
...от Новия свят...
...дошли да ни поведат към нова ера...
...тъй като всичко, което обичаме бавно гние...
...и се разпада.
Ти ли си водачът на групата?
Ако имаше водач...
...щях да бъда аз.
-Значи ти имаш отговорите?
-А ти имаш въпросите?
Какво сме ние?
Нищо...
...освен вампири.
Кой ни е създал такива?
Ти, разбира се, познаваш този, който те е създал?
Да, но този, който е създал него?
Изворът...
...на цялото това...
...зло.
Разбирам.
Видях те в театърът.
Страданията ти...
...съчувствието ти към онова момиче.
Умираш...
...когато убиваш.
Чувстваш, че заслужаваш да умреш и не се скъпиш в нищо.
Но това прави ли те зъл?
Щом като разбираш това, което наричаш добрина, това прави ли те...
...добър?
В такъв случай няма нищо?
Може би.
Но може би...
...това...
...е единственото останало истинско зло.
Тогава Господ не съществува?
Не знам нищо за Господ.
Или Дявол.
Никога не съм имал видение, нито съм научил тайна...
...която да осъди или спаси душата ми.
Доколкото знам...
...на 400 години...
...аз съм най-старият...
...жив вампир...
...в света.
Това е, от което се боях.
Боиш се твърде много.
Караш ме да се боя....
Този, който те е създал...
...би трябвало да ти е казал това.
Този, който напусна Стария свят заради Новия....
Той не знаеше нищо.
Нито се интересуваше.
Знаеше?
Ела, любима.
Време е да си тръгваме.
Гладен съм...
...и градът ни очаква.
Мястото беше празно, когато си тръгнахме.
Тихо като гроб.
И докато се лутахме из него, отново си помислих:
"Сторих зло на Лестат".
"Мразил съм го поради неправилните причини."
Какво зло му стори?
Изрече име.
Да, име, което не искам да произнасям пак.
Има само едно престъпление...
...между вампирите.
Престъплението да причиниш смърт на някой вампир:
Да убиеш своя собствен вид.
-Мислиш ли, че ще позволя да те наранят?
-Не, няма.
Опасността те задържа при мен.
Любовта ме задържа при теб.
-Любов?
-Любов.
Ти ще ме напуснеш заради Арманд, ако той те повика.
Никога.
Той те иска, както и ти го искаш. Той те е чакал.
Той те иска за свой компаньон.
Само си прекарва времето там.
И той го намира скучно и безжизнено като нас.
Може би.
Знаеш ли какво ми каза душата му, без да промълви и дума?
"Остави го", каза.
"Остави го".
Това ли трябва да направя?
Да те оставя?
Баща ми...
...моят Луи...
...който ме създаде?
Всичко ще бъде наред.
Наистина ли вярваш в това?
Войникът...
...завръщащ се от война...
...смята, че победата го пази от скръбта...
...докато смъртта не дойде...
...за да го повали от коня.
Очаквах те.
Чуй ме.
Клодия ми е много скъпа.
Тя ми е дъщеря.
Твоята любовница.
Не, моята любима.
Моето дете.
Ти казваш така. Ти си невинен.
Тя е в опасност, нали?
-Така е.
-Защо?
Мога да ти посоча причини.
Нейната мълчаливост.
Младостта й.
Забранено е да се създава някой толкова млад...
...толкова безпомощен...
...който не може да оцелее сам.
Тогава обвинявай този, който я създаде.
Убили ли сте вампирът, който е създал и двама ви?
Затова ли не искаш да произнасяш името му?
Сантяго смята, че сте го убили.
-Не искаме кавга с него.
-Тя вече е започнала.
Ако искаш да я спасиш...
-...отпрати я!
-Тогава аз също напускам.
Толкова скоро?
Без нито един от отговорите, за които така копнееше?
Ти каза, че няма такива.
Но ти зададе грешните въпроси.
Знаеш ли...
...колко малко вампири...
...издържат на безсмъртието?
Колко бързо загиват по собствената си воля.
Светът...
...се променя.
Ние не.
Там се съдържа иронията...
...която най-накрая ни убива.
Трябваш ми, за да осъществя връзка с тази епоха.
Аз?
Нима не виждаш?
Не съм духът на никоя епоха.
Скаран съм със всичко.
Винаги съм бил.
Точно това е духът на твоята епоха.
Самото й сърце.
Погубването...
...на душата ти...
...е погубването на един цял век.
А вампирите в театъра?
Декаденти...
...безполезни.
Те не отразяват нищо.
Но...
...не и ти.
Ти отразяваш...
...счупеното й сърце.
Вампир...
...с човешка душа.
Един безсмъртен със страстта на смъртен.
Ти...
...си...
...красив, приятелю.
Лестат трябва да е ридал, когато те е създавал.
Ти си познавал Лестат?
Да.
Познавах го.
Познавах го достатъчно добре, за да не оплаквам смъртта му.
Най-после изпитах някакъв покой.
Бях намерил учителя, когото Лестат, сега знаех, никога не можеше да бъде.
Знаех, че Арманд никога няма да възпре знанието.
То ще преминава през него като през стъкло.
Мадлин...
...Луи е срамежлив.
Пий.
Направи го.
Защото аз не мога да го сторя. Нямам тази сила.
-Погрижил си се затова, когато си ме създал.
-Не знаеш какво искаш!
Знам.
Ти си намери нов компаньон! Ще ми направиш и на мен!
Какви ти изглеждаме?
Намираш ли ни красиви?
Магически?
Бледата ни кожа, свирепите ни очи? Знаеш ли в какво ще се превърнеш?
Бедата ти е, че не можеш да бъдеш зъл!
И аз няма да страдам повече заради това!
Не ме карай да го правя! Не мога!
И все пак, могъл си да направиш мен.
Изтръгнали сте ме от ръцете на майка ми, като две чудовища от приказка.
А сега плачеш!
Нямам достатъчн сълзи за това, което сте ми причинили!
Дай ми я, Луи!
Направи го, преди да ме напуснеш!
О, Господи!
Все още те обичам!
В това е мъчението!
Кой ще се грижи за мен, моя любов...
...моят тъмен ангел, когато си отидеш?
Какво мислиш, че е тя, Мадлин?
Кукла?
Дете, което не може да умре.
А кое е детето, което е умряло?
Дъщеря ми.
Какво става с нея?
Умира.
Същото стана и с теб...
...но ти беше твърде малка, за да помниш.
Но какво, ако тя умре?
Това е само тленна смърт.
Не ми мисли злото, моя любов.
Сега сме квит.
Какво имаш предвид?
Онова, което умря в стаята, не беше онази жена.
Онова, което умря беше...
...последната частица в мен...
...която беше човешка.
Да, татко.
Най-после сме квит.
Време е за справедливост, малката.
Извикайте Арманд. Той няма да се застъпи за теб.
Смърт за другите.
За теб...
...вечност в сандък.
Зазидан в подземие.
Компания ще ти правят само писъците ти.
Може би ще отнеме векове.
Водете ги!
Приятни сънища.
Не! Не!
Помощ!
Събуди се!
Къде е Клодия?
Клодия. Не мога да й помогна.
-Къде е Клодия?
-Не мога да я спася!
Само ще рискувам да загубя и теб!
Недей!
Ела, Луи.
Не влизай тук.
Значи вампирите могат да плачат?
Веднъж...
...може би два пъти, за цяла вечност.
И може би за да потуша тези сълзи завинаги, си отмъстих по този начин.
Спрете го! Гори!
Хванете го! Спрете го!
Ти дори не ги предупреди, нали?
Не.
И знаеше какво ще направя.
Знаех.
Аз те спасих, нали?
От ужасната зора.
Ти беше техен водач. Те ти вярваха.
Не.
Ти ме накара да видя недостатъците им, Луи.
Те бяха...
...обречени, заседнали в своето декадентско време.
Баха забравили първият урок...
...че трябва да сме силни...
...красиви...
...и без съжаления.
Ти можеш да ме научиш на това?
Да.
Да не съжалявам?
И тогава, каква двойка ще бъдем.
Но какво, ако това е урок, който не искам да науча?
Какво?
Какво, ако всичко, което имам, са моите страдания?
Моите съжаления?
Не искаш ли да ги загубиш?
За да можеш да имаш и това?
Сърцето, което оплаква нея...
...която ти превърна в пепел?
Кълна се, че не съм--
Но аз знам, че си.
Знам...
...че ти...
...не съжаляваш за нищо.
Не чувстваш...
...нищо.
Ако това е всичко, което ми остава да науча...
...мога да го направя и сам.
Аз ще умра.
Не.
Ти си мъртъв.
И искаш аз да те съживя отново.
Колкото и да ме блазни поканата ти...
...със съжаление...
...ще откажа.
Години наред бродих:
Италия, Гърция...
...всички древни земи.
Но светът беше гробница за мен...
...гробище, пълно със счупени статуи.
И всяка от тези статуи напомняше нейното лице.
Тогава от любопитство...
...или скука, кой знае...
...напуснах Стария свят...
...и се върнах в Америка.
И там едно механично чудо ми позволи да видя изгрева...
...за пръв път...
...от 200 години.
И какви изгреви!
Видени така, както човешкото око никога не би могло да ги види.
Отначало сребърни...
...после, с напредването на годините, в пурпурни тонове...
...червено...
...и отдавна загубеното синьо.
През лятото на 1988-ма се върнах в Ню Орлиънс.
И още щом помирисах въздуха, разбрах, че съм си вкъщи.
Беше наситен...
...почти сладък...
...като аромата на жасмин и рози в стар двор.
Вървях по улиците, вкусвайки този отдавна загубен парфюм.
И тогава на Притания Стрийт...
...на няколко пресечки от гробището Лафайет...
...долових мириса на смъртта.
И той не идваше от гробовете.
Мирисът се усилваше, докато вървях.
Стара смърт.
Мирис твърде слаб, за да могат да го доловят смъртните.
Толкова се радвам, че си тук!
Мечтаех за този момент...
... за този момент.
Тя никога не трябваше да бъде една от...
...нас.
Всичко това е минало, Лестат.
Минало.
Все още си красив, Луи.
Ти винаги си бил по-силният.
Не се плаши.
Не ти мисля злото.
Тогава се връщаш при мен?
Помниш ли какъв бях?
Вампирът...
...който бях?
Да, помня.
Никой...
...не можеше да ми откаже...
...дори ти.
Опитах.
Да, опита.
И колкото повече опитваше...
...толкова повече аз те исках.
Не мога да ги понасям.
Тези светлини...
...и този шум!
Те правят нощта по-светла от деня.
Това е фалшива светлина.
Не може да ти навреди.
Ако останеш с мен, Луи...
...мога да се осмеля да изляза навън отново.
Да стана стария Лестат.
Трябва да си тръгвам.
Не знам какво се случи с Лестат.
Продължавам...
...нощ след нощ.
Храня се с тези, които ми пресекат пътя.
Но цялата ми страст изчезна със златната й коса.
Аз съм дух на неестествената плът.
Отчужден.
Непроменим.
Празен.
Празен?
Това ли е?
Не, не може да свършва така.
Ето, че свърши.
Няма повече за разказване.
Трябва да има още за разказване. Ти не разбираш себе си. Ти не си празен.
Какво ли не бих дал, да бъда като теб, да имам твоята сила...
...да съм видял нещата, които ти си видял.
Не си ме слушал.
Слушах те. Историята ти е невероятна.
-Удивителна е.
-Прави каквото искаш с нея.
Дай я на други хора. Научи каквото можеш.
Има само един начин истински да се науча и ти го знаеш.
Доведе ме тук с причина.
Нали?
Каква причина?
Искаш компаньон. Искаш връзка със света отвън. Това съм аз.
Вземи ме. Това е, което искам.
-Отказвам да го оставя да свърши така.
-Господи, отново се провалих.
Не си се провалил. Господ няма нищо общо с това.
Харесва ли ти?
Харесва ли ти да бъдеш храна за безсмъртните?
Харесва ли ти да умреш?
Спри!
1791 беше годината, в която се случи.
Бях на 24 години. По-млад, отколкото си ти сега.
Но тогава времената бяха други. На тази възраст бях вече мъж.
Бях господар на голяма плантация, на юг от Ню Орлиънс.
Загубих жена си при раждане.
Някой да ми смени бельото.
Тя и детето бяха погребани преди по-малко от половин година.
Това е добър материал.
Щях да се радвам да се присъединя към тях.
Добър материал.
Предполагам, че нямам нужда от представяне.
Вече се чувствам по-добре.
Най-вече, копнеех за смърт.
Аз я извиках.
Освобождение от мъките на живота.
Все се оплакваш.
Достатъчно ли чу?
Аз трябваше да слушам това векове наред.
Не се страхувай.
Ще ти предложа избор...
...какъвто аз нямах.
subtitles: boo boo@gbg.bg