Black (2005) (Black.DVDRip.Xvid.2005.bg.srt) Свали субтитрите
"По-голямо дете съм в англо-индийско семейство."
"Тази история е за мен и моя учител."
"История за двама души, напълно изоставени от Бог..."
"...които се били със съдбата..."
"...и направили невъзможното, възможно."
"Светът в моята история е различен."
"Звуците се издигат над тишината..."
"...и светлината над мрака."
"Това е моят свят."
"Където нищо не може да бъде видяно, нито чуто."
"Има само едно име за моя свят..."
Ч Е Р Н О
"Колко дълго можеш да живееш в този мрак?"
"Няколко момента... часа... дни?"
"40 години живях в този мрак..."
"...4 години държах моя последен изпит за слепи..."
"...и 12 години ходех в тази църква всяка неделя."
"Но тази неделя беше специална."
"Почувствах, че Бог ще отговори на молитвите ми."
"Моята единствена молитва беше..."
"...учителят ми да се върне при мен."
"Отне дълго време на молитвите ми, за да стигнат до Бог..."
"...и той да ги изпълни."
"Даже тази неделя не намерих учителя си."
"Тази вечер Сара и аз се връщахме у дома..."
"...когато внезапно..."
Изчакай.
Мишел, изчакай ме!
О, Боже мой!
Мишел! Мишел!
Мишел! Молитвите ти се сбъднаха.
Дебрадж е... той е там, до фонтана.
Истина е. Обещавам. Да, обещавам. Ела! Да. Да.
"...този ден учителят ми се върна при мен."
"След 12 години го разпознах..."
"...но той бе забравил всичко..."
"...даже мен."
"Пиша тази история за него..."
"...за моя учител - Дебрадж Сахай."
Той не помни нищо?
Трябва да има нещо, което да направим.
Сара, г-н Сахай има алцхаймер.
Забравил е всичко. Това е много страшна празнина.
Г-н Сахай е забравил леглото си.
Забравил е думи, даже е забравил как да говори.
Не, докторе. Отказвам да повярвам на това.
Трябва да помни все нещо.
Все пак, след всичките тези години, ние го намерихме пред нашия дом...
...а и г-н Сахай никога не може да забрави Мишел.
Както гъба изтрива думите от дъската...
...така и болестта бавно е изтрила всичките му спомени.
Няколко думи или изображения могат да извикат някой спомен...
...но няма лек за алцхаймер.
Какво прави Мишел?
Иска да му прочете нейната автобиография.
Може би като докосва тези думи, може да си спомни нещо.
Мишел вярва, че това чудо ще стане.
Науката не вярва в чудеса.
Невъзможно е да си спомни каквото и да е.
"Невъзможно" е дума, на която г-н Сахай не бе учил Мишел.
И това, което наричате невъзможно...
...тя ще направи възможно.
"Ти беше вписан в съдбата ми..."
"...когато бях на 8 години."
"Тази нощ внезапно ни напусна цялото щастие..."
"...когато животът ми бе засмукан."
Мишел... моето красиво дете.
Вече не си болна... Можеш да играеш във вода.
Виж кой дойде! Тате! Какво каза докторе, тате?
Докторът каза, че Мишел не може да вижда и чува.
Какво каза?
Нашата Мишел е сляпа и глуха.
Погледни ме! Мишел!
"Бях като животно."
"Децата обичаха да ми правят номера."
"Както и Бог."
Г-жо Гомез! Кой е вързал тези консерви за Мишел?
Шшш. успокой се, Мишел. Успокой се, бебчо, успокой се.
Пожар! Пожар! Г-жо МакНели, пожар!
Помощ! Г-жо МакНали, помощ! г-жо МакНали!
Осем години... всеки ден има нов инцидент.
Наранява някой с нож или чупи главата си!
Можеше да изгори цялата къща.
С Мишел никога не можем да бъдем щастливи.
Какво искаш да кажеш?
Ще я пратим в заведение...
Имаш предвид лудница?
Как можа да си го помислиш?
Кати, обичам я не по-малко от теб.
Но все още искам да я отпратя.
Може да причини непоправими щети.
Не. Съжалявам. Не съм съгласна.
Няма друго решение.
Нямам повече останало търпение.
Сара! Боже мой!
Стига...! Това дете ще ни умори.
Поул. остави я!
Няма да остане нито миг повече. Почти... уби Сара.
Остави я!
Не е нейна вината. Мили Боже!
Опитай се да я разбереш!
Тя страда.
Тя страда в собствения си мрак.
Детето ми страда.
Има едно училище в Дерадун...
където деца като Мишел са специално обучавани.
Ако ми позволиш, мога да пиша до учител.
Нямаме нужда от учител...
...а от магьосник.
Не искам да чувам повече, че няма лек за нашата Мишел.
За последно, Поул.
Може би този учител е магьосникът...
...който ще внесе светлина в живота на Мишел.
Дебрадж.
А, г-це Наар. Елате на светло.
Какво правиш, Дебрадж? Наскоро ти оперираха очите.
Какво правиш, държейки угасваща крушка?
Тази крушка угасва, г-це Наар. Трябва да остана до нея.
Прав ли съм?
Тя... умира.
Пак си пил цял ден. Нали, Дебрадж?
Не, не.
Опитвам се да намеря светлина. За глухите ми и слепи деца...
чиято светлина им е била отнета.
Светлина... светлина.
Просто го спелувай, Дебрадж. С, В, Е, Т, Л, И, Н, А. Светлина.
А! Разликите между учител и магьосник.
Понякога ме ядосваш, Дебрадж.
Ядосан... ядосан.
Престани с тези глупости.
Глупости. Глупости. Глу. Глу... глу... пости. Глу... пости.
Нямам време за приказките ти. Имам важни новини за теб.
Три опита... ако е последното ми писмо, остави го в третото шкафче.
Ако е последната ми заплата, тогава влиза в джоба ми.
А ако е бележка за освобождаване на стаята, тогава я хвърли в кошчето.
Е, тръгвате ли, г-це Наар?
Подайте ми... капките за очи... от онази маса. Благодаря ви.
Може да имаш три опита, Дебрадж...
...но само един избор. Това писмо.
Осем годишно момиче в Шимла. Мишел.
Не може да вижда, нито да чува и родителите й не могат да я разберат.
Ти си последната им надежда, Дебрадж.
Иначе ще я затворят в лудница.
Ти си най-добрият учител, който познавам. Трябва й учител, а на теб - работа.
Виж.
Какво виждате в това око, г-це Наар?
Огромна любов за мен.
Трябва да ви прегледат очите.
А в това?
- Нищо.
Името й е Мишел, нали?
Мога да виждам всичко ясно.
Красива сутрин...
Сняг е засипал илиците...
А това малко момиче...
...тази изгубена душа, е объркана.
Ще я даря с крила от думи, г-це Наар.
Ще я науча да лети.
Не можеш да направиш нищо за себе си, а си тръгнал да променяш живота на другите.
Какво стана? Очите ли те болят?
Не, не бяха очите ми....
...а сърцето ми...
...да слушам подлите ви думи.
Боли... боли!
След 30 години, прекарани в това училище...
аз съм просто невидяно и нечуто същество.
Когато видях училището за последно...
учениците ми махаха в погрешна посока.
Махаха ми в погрешна посока, г-це Наар.
О! Боли...
...боли!
"Съдбата събра две странни сродни души"
"Бях напълно изоставена от Бог..."
"...а ти беше странен воин."
"Аз чаках в мрака..."
"...а ти носеше блещукащата светлина."
Правилно. Къде е момичето?
Това е всичко, което ни трябваше. Учител алкохолик.
Мммм... интересно. Игриво, малко досадно.
И много красиво.
Да. да... някой нов... Нов другар.
Харесват ти очилата ми, нали? Е... вземи ги...
Ето... твои са.
Щастлива?
Учител. Учи... тел.
Г-н, Сахай. Тя разбира?
Не, просто ме имитира.
Добро... добро момиче.
Какво прави?
Това е нейният знак за мен. Майка й.
О, тя е силна.
- Наистина съжалявам, г-н Сахай.
Всичко е наред.
Какво е това?! За какво е тази камбанка?
Това е нейната самоличност.
Ако се изгуби, ще я намерим по звука.
Махнете го!
Когато третирате детето си като животно...
...какво очаквате от другите?
- Твоя работа е да я направиш човек.
Как мислите да го направите?
Тези пръсти, г-н МакНели.
Те са очи за слепите...
...глас за немите...
...поезия за глухите.
Издигни го като меч...
...дръж го здраво.
Могат да те хранят и удрят.
Могат да те отправят към Бог...
...и понякога към вратата.
Не е толкова лесно, колкото изглежда. Дъщеря ми е като мен...
...инат...
- Дръзка.
Не вие. Дъщеря ви.
Обядът... ще бъде сервиран скоро, г-н Сахай.
Благодаря ви, г-жо МакНали. Толкова съм гладен.
Благодаря ти, Боже, за хляба на нашата маса...
...за въздуха, който дишаме, толкова свеж и чист.
За добротата и вярата, ние сме ти благодарни.
Съкровищата на живота и тези, които обичаме, ние крепим и пазим.
Не.
Оставете я, г-н Сахай.
Не. Трябва да я възпитаме.
Оставете ръката й, г-н Сахай!
Това е единствената причина, поради която не е научила нищо.
Няма да търпя това пред моите гости.
Мишел яде така.
Или ще яде от чинията си, или ще остане гладна. Рабрахме ли се?
Оставете я да яде, ще си вземете друга чиния.
Нямам проблем с чинията, г-н МакНали.
Чинията... си е добре.
Пуснете я! Това не е начин да я научите.
Не ви ли е жал за това недъгаво дете?
Жал? Да я оставим...? За да може да прави каквото си иска?
Не, г-н МакНали, жал ми е за вас...
...и не я наричайте недъгава!
Достатъчно! Не забравяйте, че сте платен слуга в този дом.
Учител! Г-н МакНали... не платен слуга... а платен учител.
Оставете я, веднага!
Не! Напуснете! Всички!
Г-н Сахай, държейки Мишел така...
Г-жо МакНали... казахте, че ще съдействате.
Добре. Няма смисъл да продължаваме така.
Нека му дадем шанс. Нека си свърши работата, Поул.
Напуснете! Напуснете!
Марта, наистина съжалявам за обяда.
Не се притеснявай, Кати.
Той е нов учител. Нали, Поул?
Марта, ще те закарам у вас.
Поул, ще говоря с г-н Сахай...
Много съм гладен и ще ям...
...и ако се държиш възпитано, тогава и ти ще ядеш.
Лъжица!
Не. Няма да се храниш с ръце.
Отвори я, отвори я, отвори си ръката!
Остави я! Остави я!
Седни! Седни! Седни!
Няма да пипаш храната с ръце.
Седни! Седни!
Престани... престани! Просто престани!
Престани! Просто престани! Престани!
Лъжица. Лъжица.
Майка ти не е тук.
Само учителят ти. Твоят учител. Само мен.
Къде отиваш? Къде си мислиш, че отиваш?
Няма да излизаш... недей...
Почакай... Накъде си мислиш, че бягаш?
Няма да излизаш!
Ела с мен... хайде.
Ела тук... седни.
Ще ядеш с лъжица. Хайде.
Ще ядеш храната си с лъжица, хайде.
Отвори уста... отвори я!
Отвори си устата... отвори я! Отвори я!
Да. Да. Много добре!
Ти малка досаднице.
Това трябва да те успокои.
Това не е начин за преподаване...
Благодарим ти, Боже, за храната на нашата маса...
...за въздуха, който дишаме. Толкова свеж и чист.
За добро здраве и мир. За красота и любов.
Моля те, не прави прибързано решение!
Поул, знам, че начинът му на преподаване е ексцентричен.
Той е груб, арогантен и е алкохолик.
Не става за учител.
Но не видя какво направи днес.
Мишел яде днес с...
- Какво искаш, Кати?
Да бъдеш оскърбена в собствения ми дом?
Не.
- Тогава той трябва да си отиде.
Надявам се да разбереш.
Гората е прекрасна... тъмна и дълбока...
но аз обещах да продължа...
- Г-н Сахай...
и да измина мили преди да намеря проклетия плик. А, ето го!
Трябва да говоря с вас, г-н Сахай. Зает ли сте?
Не. Просто пишех на приятел относно Мишел.
Днес научи първия си урок.. етикет, обноски.
Които вие нямате.
Ще пропусна похвалите. Искам да напуснете този дом.
Няма да напусна преди да си свърша работата.
Току що започнах. Има дълъг път да извървим.
Не ми харесва начинът, по който преподавате.
А аз не харесвам намесата ви.
Това е вашият билет за влак... чек. И крайното ви писмо.
Нямаме нужда повече от вас. Хващате първия влак утре.
А Мишел хваща следващия към лудницата?
Сега тя е глуха, сляпа и умствено изостанала.
Дъщеря ми... е моя отговорност.
Моя също, г-н МакНали. Вие не разбирате, че това ще...
...я унищожи напълно.
Влакът ще отпътува точно в седем.
И моля ви... оставете това, където беше.
Лека нощ.
Лека нощ.
Г-н Сахай вече трябва да си е тръгнал.
Ще говорим за Мишел, след като се върна.
Какво става в този дом? Г-жо Гомез!
Какво става тук? Това е абсурдно.
Г-жо Гомез, не разбирам какво става в този дом днес.
Добро утро, г-жо МакНали. Как сте днес?
Г-н Сахай...? Мислехме, че сте си тръгнал.
Просто сменям стаите, г-жо МакНали. Никога не оставям работата си недовършена.
Какво искате?
Същото каквото и вие... Мишел да стане независима.
А за това ми е нужно време.
Знаете, че Поул го няма за 20 дни.
И тези 20 дни принадлежат на Мишел и мен.
Не казвайте "Не", г-жо МакНали.
Не! Не е възможно. Няма да се възползвате от липсата на Поул.
О, Боже мой! Боже мой! Не мога да повярвам!
Това е абсурдно! Не мога да повярвам!
Какво сте направили? Тази стая е на Поул...
Сега вече е на Мишел.
Г-жо Гомез! Върнете това!
- Не, госпожо, той е прав.
О, не! И слугите вече ви слушат.
Кой сте вие, че да превземате къщата ми?
Учителят на Мишел.
Бяхте... бяхте, г-н Сахай. Вече не сте.
Аз съм единствената ви надежда.
Ако си отида днес, то след няколко дни...
...Мишел ще стигне лудницата.
Г-н Сахай... г-н Сахай!
Да?
Докато съм жива, дъщеря ми няма да влезе в лудница.
Разбирате ли?
Майка ми винаги...
...казваше същото нещо.
Че докато съм жив...
...тя няма да ме напусне.
Но един ден тя сама...
...влезе в лудница.
И се изгуби зад железните врати.
Мишел е глуха и сляпа, г-жо МакНали.
Тя не е умствено изостанала.
Тя трябва да разпознава думи.
Всичко, което докосне, което изяде...
си има име, което има значение. Ще я науча да говори...
...чрез знаци.
Докато е в безопасност в дома си, това не може да стане.
Ето защо!
Първо...
...ще трябва да променя тази част от къщата.
Всичко трябва да е ново за нея.
Никакви листове, книги... Единствено празни стени.
Даже ще променя мириса на тази стая.
Второ, само аз ще имам права върху Мишел.
Ще разчита само на мен!
Трето, никой, включително и вие, няма да влиза тук.
Не, не, не... не клатете глава! Вижте ме... вижте!
Трудно е, но трябва да бъде сторено за Мишел.
Четвърто, искам само време и доверие.
Никаква заплата, аванси, нищо и...
...никакъв алкохол.
И пето...
Кога започвам?
Тази вечер.
Знаете ли, г-жо МакНали, иска ми се да можех да пея...
...но пеенето ми е толкова... жалко.
Скъпа г-жо Наар, имам добри новини.
Ще сте нещастна да чуете, че магьосникът започна работа.
Днес е първият ден на Мишел...
Г-н Сахай...
- ...на училище. А!
Вашият ученик.
Удържахте на обещанието си, г-жо МакНали.
Училището започна, а родители не се допускат.
Така че ще трябва да напуснете.
Никога не съм я оставяла сама.
Моля ви, грижете се за нея. Не бъдете строг с нея.
Не.
Тя ме търси.
- Да. Знам.
Ще дойде при вас. Напуснете, г-жо МакНали.
Моля ви, напуснете. Отдръпнете се!
Не, не мога да го понеса...
- 20 дни!
Не можете да я пипате за 20 дни.
- Но време й е да яде.
Да, знам, г-жо МакНали. Трябва да си ходите.
Моля ви. Моля ви. Мога ли да...?
- Казах да напуснете.
Не! Не! Няма повече мама и татко. Само мен.
Мен, твоят приятел. Твоят приятел.
Виж, виж, да, да, учителят ти. Приятел. Приятел!
Магията започна, г-це Наар! Магията!
Ще променя живота й.
Магията започна!
Събудете се... г-це Мишел МакНали. Всички сме преминали през този мрак...
...в който живеете.
Така че не оставайте в тъмнината.
Елате при светлината! Светлина. Светлина.
Да! Да! Да! Светлина!
Азбуката за света започва с а, б, в, г, д, но твоята...
...започва с ч, е, р, н, о...
...черно, черно, черно.
Твоята азбука, твоят свят са различни, Мишел.
Ти си различна...
...и си горда с това.
Ето. Вземи този кейк. Да, кейк.
Кейк. К, е, й, к.
Кейк. К, е, й, к. Кейк.
К, е, й, к. Спелувай го. Спелувай "кейк".
"Кейк" на ръцете ми. Спелувай го.
не смей да пипаш кейка!
Г-жо МакНали, ще...
...г-жо МакНали, г-жо МакНали, ще донесете ли светлина?
Идвам! Идвам!
О, Боже! Мишел добре ли е?
Ще донесете ли светлина? Ох! Ох!
Г-н Сахай? Г-н Сахай?
Добър вечер, г-жо МакНали.
- Имате ли нужда от помощ?
Изглежда ли... че ми трябва помощ?
Ами, това ми заприлича на нокаут.
Нокаут, нокаут, да.
Очите не са толкова важни, колкото светлината.
Научих това, докато преподавах на Мишел.
В тъмнината, даже очите са безполезни.
Първият рунд бях нокаут. Но следващият ще бъде мой.
Успех, г-н Сахай. Успех.
Ела, да, ела... тук! Eто!
Това е вода. Не, не... Не се страхувай!
Г-н Сахай...
- Да?
Мишел се страхува от вода.
А аз искам да махна този страх от ума й.
След 5 дена тя ще плува. Втори рунд започна.
Хей! Къде отиваш? Ела тук.
Къде отиваш? Върни се...
Внимателно, внимателно! Внимавай!
Внимавай! Казах ти да бъдеш внимателна.
Успокой се. Успокой се. Това е трън.
Мехлем. Мехлем.
За да облекчи болката.
Първото ви ръкостискане, г-н Сахай.
Да, вече сме приятели.
И... първата ми въздушна целувка.
Трябва да научи, че съдбата й е на тръни.
Същите тръни, които красяли венеца на Иисус.
Нали, г-жо МакНали?
Да!
"Бавно разбирах връзката..."
"... между бодли и болка..."
"...между вода и жажда..."
"...но една връзка все още ми беше непозната..."
"...от имена и значения."
Птица... птица... птица.
Топка. Т, о, п, к, а. Топка.
В, о, д, а.
Вода. Вода.
Лъжица.
Това е салфетка.
Не. Не. Това не е лъжица.
Това е салфетка. Кажи "салфетка".
А! Oмръзна ми.
Не, г-жо МакНали, няма да ви позволя да отведете Мишел.
Още нищо не е научила. Знае думи, но не и значенията им.
Все още казва на салфетката, лъжица. Все още има дълъг път да извърви.
Колко още, г-н Сахай? Минаха 19 дена.
Обещанието беше за 20 дена, все още имам няколко часа.
Какво може да стане за няколко часа?
Познанието може да дойде за миг, г-жо МакНали. Като да запалиш свещ.
Веднъж щом тази свещ е запалена, цялата къща ще се изпълни със светлина.
Повярвайте ми, това чудо може да стане по всяко време...
...а Поул да дойде всеки миг. Наистина много съжалявам.
Ще дойда да взема Мишел утре. При изгрев.
А аз ще се моля да няма изгрев утре, г-жо МакНали.
Лека нощ.
Какво?
Направили сте прекрасна млада дама от моята Мишел!
Благодаря ви.
Благодаря ви.
Лъжица.
Опитай се да разбереш, Мишел. Всяка дума има значение.
А без думи никога няма да излезеш от мрака.
Никога няма да видиш светлината!
Никога няма да видиш светлината!
Ще завържат това звънче за теб и ще те наричат крава. К, р, а, в, а. Крава.
Ще се превърнеш в животно, Мишел. Просто животно.
Мишел...
...няма да те затворят в лудница.
И този път няма да го допусна.
Ще трябва да се научиш, Мишел. Слушаш ли?
Ти си последната ми надежда. Мишел, Мишел...
...Мишел, слушаш ли?
- Ще трябва да си ходите, г-н Сахай.
Не, няма да си тръгна, г-жо МакНали.
Няма да се предам толкова лесно.
Аз удържах на обещанието си. Сега е ваш ред.
Но все още не сме приключили, г-жо МакНали. Имаме няколко минути.
Поул може да се върне всеки момент. Г-н Сахай, не мога да ви помогна.
Да, г-жо МакНали, но тя трябва да се учи.
Г-н Сахай...
- Трябва да се учи...
...че ръката, която държи си има име. Че вие сте майка, майка...
м, а, й, к, а... майка.
А това е баща.
Поул, аз тъкмо...
- Напуснете, г-н Сахай.
Скъпа, г-це Наар. Ще бъдете щастлива да разберете...
...че след 20 дни, прекарани с Мишел, аз се провалих.
Ако се усмихвате на мисълта да гледате отново в моите очи...
...жестоко се лъжете.
Г-жо Гомез, ще я спрете ли?
Оставете я намира, г-н Сахай. Тя е много весела днес.
Не! Престани, Мишел. Малка пакостница такава.
Няма да ти позволя да ми направиш това.
Може да съм бил помолен да напусна...
...но няма да те оставя да се държиш така.
Престани, Мишел. Спри се!
Няма да забравиш на какво те научих за 20 дни... Седни!
Моля ви, напуснете, г-н Сахай. Оставете я намира.
Седни... седни!
Ще си сложиш тази салфетка на врата и ще използваш лъжица, за да ядеш.
Не, няма да хвърляш...
Хайде, ела тук.
Пакостница... искаш да ме заливаш със вода?!
Нека те науча какво е вода! Ела! Хайде!
Това е вода... вода... вода...
Дай си ръката... вода... вода... разбра ли?
Вода!!
Вода!!
Вода... това е вода...
В, о, д, а.
Г-жо МакНали!
Да... това е "трева". Т, р, е, в, а. Спелувай го...
Много добре... много добре... Г-жо МакНали.
Това е "цвете"... цвете... цвете... ц, в, е, т, е... цвете.
Г-жо МакНали! Г-жо МакНали! Г-жо МакНали! Г-жо МакНали!
Какво има, г-н Сахай? Мишел добре ли е?
Мишел. Мишел, тя... Г-жо МакНали, тя знае, тя знае...
...тя знае значението на думите.
Тя всъщност знае значението на думите.
Вижте. Вижте!
Да, Мишел... Майка. Майка...
Май'а...
Майка.
Май'а...
Още веднъж.
Май'а...
та...те...
Това е "учител". Учи... тел.
Учи... учи....
Да... да.
Да, той е твоя учи...
Скъпа, г-жо Наар...
...ще се радвате да разберете...
...че аз... аз...
"Този ден ти спечели първата си битка срещу моя мрак."
"Но днес не помниш нищо."
"Сега аз ще се бия срещу твоя мрак."
"Ще те науча на всичко, на което ме научи ти."
"Вода. Първата дума, на която ме научи..."
"...и след това..."
"...написа всяка малка подробност на ръката ми..."
"...като маестро, ръководещ симфония."
Кати!
Марта... Марта! Кога си се върнала от Лондон?
О! Радвам се да те видя. Весела Коледа.
Г-жо МакНали...
- Идвам, г-н Сахай. Секунда само.
Искам да ви запозная с г-н Фернандез, директор на Университет Крал Едуард.
Искам Мишел да учи в техния колеж.
Чест е да се запознаем, г-н Фернандез.
Удоволствие е, сър.
Не мога да повярвам колко бързо лети времето, Марта.
Нека ти го докажа... Здравейте... ела.
Помниш ли я? По-малката ми дъщера, Сара.
Сара, това е леля Марта. Моя стара приятелка.
О! Здравей, лельо Марта. Слушала съм толкова...
...но къде е скъпата ми Мишел? Нямам търпение да я видя.
Ааа, Мишел. Виждала ли си Мишел?
Ъъъ! Да... Мился, че е вътре. Извинете ме.
Ела... ще я потърсим.
А! Ето я.
Г-н Сахай. Вижте това момиче. Тя не може да чува и вижда,
и все пак... просто я погледнете. Прекрасна е.
Това е Мишел МакНали...
...момичето, за което ви говорех.
- Това е невъзможно, г-н Сахай.
"Невъзможно" е дума, на която никога не съм я учил, г-н Фернандез.
Има специални училища за деца като нея...
...където ги учат на много неща.
Да правят кошници, килими.
Да сте чували дете като Мишел да е било допускано в нормален колеж?
Не, но с удоволствие искам да чуя.
Как ще разбере лекциите?
Ще седя с нея в стаята. Ще научи всичко чрез знаци.
Всяка дума, всяка буква.
Мишел... запознай се с директора си.
Да, да... казах му, че искаш да те приемат с изкуство, не наука.
Г-н Сахай. Ще трябва да се допитам до членовете на управителния съвет за това.
Имате малко шансове за добри дела.
И се надявам да не изпуснете тази възможност.
Наздраве.
Г-н Сахай, знаете, че този университет е за нормални деца.
Но заради вярата ви в Мишел...
...и защото вярваме, че сте добър учител...
...ще интервюираме Мишел.
- Благодаря ви.
Но днес не можете да превеждате на Мишел.
Повикали сме специален учител, който познава и двама ви.
Тя ще превежда.
Те ще те интервюират. Друг преводач, не аз.
А, ето я.
Г-це Наар...?
Заповядайте, г-це Наар. Запознайте се с г-н Сахай.
Здравейте, г-це Наар.
- Здравейте.
Светлина.
Готови ли сте за интервюто?
Готови сме, сър.
Защо иска да учи?
Защо искаш да учиш?
Искам да уча... и научавам...
...за да живея с достойнство, с независимост... и за да бъда жива.
Колко океана има в света?
Колко океана има в света?
За мен всяка капка вода е океан.
Тя не отговори на въпроса ми. Колко океана има в света?
Искат точен отговор на въпроса им.
Ако бяхме в Индия, на коя страна би била Америка?
Ако бяхте в Индия, накъде е Америка?
Светът е кръгъл. Така че Америка може да бъде на всяка страна.
Какво значи "знание" за нея?
- Какво значи "знание" за теб?
Знание... е всичко.
Знанието е дух, мъдрост, кураж, светлина, звук.
Знанието е моята Библия, Бог...
Учи...!
...знанието е моят учител.
- Браво! Великолепно!
Поздравления, г-н Сахай.
Вашият ученик сега е част от нашия университет.
Благодаря ви... благодаря ви!
Отговорих на всичките им въпроси.
Мишел изглежда толкова весела днес, Поул. Не може да спре да говори за интервюто.
Не е спряла да се усмихва цял ден.
Защо не? Момиче, което няма място на масата...
...има място в университета днес. Невероятно!
Можеш ли да си представиш? Можеш ли да си представиш деня, в който Мишел завършва?
А, ще бъде толкова специален ден, нали, Сара?
Да, разбира се, мамо.
Каквото направи Мишел винаги е специално. Нали?
Извини ме. Трябва да довърша скицата си.
Добър вечер, Сара.
-Добър вечер.
Г-н Сахай, поздравления. Направихте още едно чудо.
Все още има много да извървим, г-н МакНали.
Пътешествието едва сега започна.
Учителю!
Чакала е дарбата си толкова дълго.
Какво е това?
Твой приятел, завинаги.
Не ми трябва.
Не искам да бъда зависима от това.
Това няма да те направи зависима.
Ще те направи независима. Разбираш ли?
"Беше началото на нов живот..."
"...ново чувство, нов хоризонт."
"Ти имаше вяра в мен..."
"...а аз имах вяра в крилете си."
Помниш ли колко щастлива бях този ден?
Разумно ли е да пускаме Мишел да живее сама?
Тя не е сама. Г-жа Гомез също ще живее тук.
А аз ще живея в съседната къща.
Университета е наблизо, тя ще се запознае с нови хора.
А и не можем да я пазим цял живот.
Не се притеснявайте. Ще бъде добре!
Какво ти има, Сара? А?
Всички с смеехме, а изведнъж ти се сби.
Много е досадно, мамо. Всичко, което оставя някъде...
...тя мести някъде другаде.
Мамо, аз я обичам много.
Но... моля те... не ме замесвай в това.
Много е развълнувана, мила. Моля те, разбери!
Разбирам всичко. Винаги става дума за нея, нали?
Нейното вълнение, нейната радост, тя е тази, която значи всичко за вас.
Но аз? Трябва ли да ти говоря чрез знаци?
Поул, не мога да повярвам на ушите си.
О, Боже мой... Мишел!
Мишел!
- Не, г-жо МакНали. Оставете я!
С всяко падение, тя ще се изкачва по-високо.
Аз паднах.
Само така.
Искам да вървиш сама, без никаква помощ.
50 крачки направо и после надясно. Разбра ли ме?
Джоджо... по-бавно... остарявам.
О! Съжалявам.
Къде отива?
Къде... отиваш?
Не, не, не... това е грешната посока... Насам.
Не... това е... Закъсняваме...
Хайде... да, побързай.
Да, хайде...
Тичай, тичай, тичай! Да!
Хайде, Хайде, побързай!
"Имаше толкова много да науча, а нямаше достатъчно време."
"24 часа без умора..."
"...пръстите ти ще ми говорят."
Независимо дали живота започва от утробата или от земята...
...неговото пътешествие започва от мрак и свършва в мрак.
Един ден всички ще трябва да пренинем през този мрак...
...и да достигнем светлината.
"Един ден, всички ще трябва да преминем през мрака, за да стигнем светлината..."
"Нови врати се отвориха пред мен..."
"...нови приятели, нови истории, нова поезия..."
"...нов светоглед."
"Това, което виждаш е това, което мечтаеш"
Не. Тя не е съгласна с поета.
Не очите виждат мечтите, а ума.
Не мога да виждам, а мечтая.
Нашата мечта е един ден да завърша.
Готови ли сте?
Да...
Дърво...
- Дърво...
Пепе...
- Пеперуда...
Птиц'...
- Птица...
Риба...
- Риба...
Пчела...
- Пчела...
"Най-хубавите години в живота ми."
"Спомени, на които се радвам даже днес."
Всичко е наред...
Всичко е наред!
Какво...? Гъдел те е...?
Няма да вали сняг. Моля те, съсредоточи се върху уроците си.
Не, не... няма да ти трябва чадър. Съсредоточи се!
Дай ми чадъра. Престани!
Дай ми чадъра!
Дай ми чадъра! Дай... ми... чадъра!
Сляп ли си?
Съжалявам, сър.
Хей... не... не... не. Всичко е наред! Всичко е наред!
Не, не...
Твърде си бавна! Как ще го вземеш?
Ще опиташ?
Нека гледаме.
Това са 10 думи за една минута.
Ще се опиташ да напишеш 30. Друг път!
Взех ли го?
- Не, провали се.
Не, не по един или два предмета, а по всички.
"Хората празнуваха успеха, а ние неуспеха."
"Докато ядяхме сладолед ти ми разказа историята за паяка"
"Който след много опити си направил дом."
"Въпреки всико, неуспехът е първата стъпка към успеха..."
"...но за мен тези стъпки бяха безкрайни."
Г-н Сахай, как сте? Как е Мишел?
Добре е. Дойдоха резултатите й.
И какво стана?
Отново неуспя.
Но каза, че било лесно.
Излъга, за да може да се наслади на ваканцията.
Но вие казахте, че само след падението човек може да се издигне по-високо.
Преди да падна, искам да я науча да лети.
Остарявам.
О, не...
- Какво стана?
Мишел отново не е успяла?
- Да, Поул. Притеснявам се.
Мисля, че г-н Сахай...
Ало?
- Мамо... искам да се прибера у дома.
Мамо, провалих се.
Учителят ми се развика.
Обичам те, бебчо, обичам те!
Казаха ми, че сте ме търсили, г-н Фернандез.
Г-н Сахай, моля влезте. Чаках ви цял ден...
Искам да споделя най-голямото си постижение с вас.
Моля, седнете!
Г-н Сахай, Мишел е учила 2 години в един и същи клас.
За това си помислих, че мога да направя нещо, за да й помогна.
Първата година - изкуство. Изцяло на Браилов език.
Веднъж казахте, че има много малко шансове за направата на добро дело.
Щастлив съм, че не пропиляхте този шанс.
Сега никой не може да спре Мишел. Благодаря ви.
За нищо. Това е работата ми, удоволствието ми, гордостта ми.
Вярвам, че това беше добре.
Всичко наред ли е?
Тогава занесете книгите при Мишел, г-н Сахай.
Как да изляза?
Как... как да изляза?
Моля?
Изходът?
Вратата, г-н Сахай... точно зад вас е.
Точно по пътя, по който сте влезли.
Да...
Г-н Сахай, всичко наред ли е?
Учи... тел.
"Нови чувства се появяваха с възрастта."
"Нещо, което не можех да разбера."
"Не познавах никой друг, освен вас, учителю."
"Затова се замислих за друга връзка с вас, учителю."
"Беше ли грешно да мисля така?"
"Много неща се променяха..."
"...но провала ми не."
Времето свърши, Мишел.
Мишел, вече имаше допълнително време.
Мишел... взимам листа.
Не... Не...
- Моля те...
Остави го...
- Моля те...
Остави го... не... остави го...
Да знаеш отговорите не е достатъчно...
Ти ме изостави напълно. Бесен съм... Много съм бесен!
Не... да знаеш отговорите не е достатъчно...
Трябва да ги напишеш, разбра ли?
Не стой като провалил се човек!
Всичко е наред.
- Не. Не е наред, г-жо МакНали.
Не е само нейн провал, а и мой!
Това е трета последователна година.
Три години правим едни и същи задачи.
Просто пише прекалено бавно. 10 думи за две минути. Имам предвид...
Хей, Мишел... Мишел!
Къде си мислиш, че отиваш?
Остави чантата! Остави я, остави я!
Остави чантата!
Достатъчно! Искам да се прибера у дома!
Не. Не... никъде няма да ходиш.
Не искам да остана. Не искам да уча.
Не! Не! Ще останеш и ще учиш. Разбра ли?
Ще учиш. За три години дори браиловите букви изчезват.
Но нищо не си научила.
- Оставете я, г-н Сахай!
Г-жо МакНали, не съм прахосал 18 години от живота си за това!
Няма да й позволя да се предаде!
Хей... ела тук!
Слушай, няма... няма да...
Няма да бягаш от неуспеха. Разбра ли? Няма да бягаш от неуспеха!
Мишел, какво е това? Не се отнасяй с неуважение към книгите!
Вдигни я... Хайде. Вдигни книгата!
Вдигни книгата, Мишел!
Вдигни книгата!
Престани!
Докато съм жив, ти ще учиш!
Не искам да уча.
Но ще учиш. Ще завършиш.
Черната роба. Нашата мечта...
Не искам роба. Светът ми е черен.
Не. Светът ти не е черен. Осветен е!
Светът ми е черен, черен, черен!
Черен... черен!
62 думи...
...за по-малко от 2 минути.
Вече не е бавна, г-жо МакНали.
Време е за празнуване.
Време за... сладолед, мила моя.
Сладолед?
- Да...
...г-жо МакНали. Светът е сладолед. Наслади му се, преди да се е разтопил.
Може ли два...?
...сладоледа, разбира се...
...сър... сладоледа ви.
Сладоледа ви, сър.
Какво има?
- Учи...
Какво ти има?
Рестото ви, сър.
Сър, рестото ви?
Учи... учи...
учи... учи... учи...
Добре ли си? Извикайте линейка!
Г-н Сахай?
Г-н Сахай?
Прибрали сте се. Търсих ве.
Да?
Не ме ли познавате?
Това съм аз... Фернандез.
Директорът на Мишел.
О... да. Разбира се. Ще извикам Мишел.
Мишел!
- Мишел не чува, г-н Сахай.
Ще я доведа.
Г-жо Гомез?
- Мишел не е вкъщи.
Тя е тук.
Да забравиш името ми, да забравиш вратата...
...всичко това е нормално. Но да забравиш Мишел просто така...
Нещо не е наред, г-н Сахай.
Наистина мисля, че трябва да отидете на лекар.
Лека нощ, г-н Сахай.
Съжалявам.
Няма нищо.
- Няма нищо.
Никога повече не ме забравяй.
Обещавам.
Никога повече няма да те забравя.
Притесняваш се за мен?
Не. Недей.
Просто остарявам.
Не, не се притеснявай.
Заспивай.
Да ти испея... приспивна песен.
Не, не мога да пея.
hush, my baby. On the treet0p.
When the wind bl0ws, the cradle will r0ck...
hush my baby...
"Буря разпиля мечтите ми."
"Всички тези мечти, които ми бяха най-скъпи."
"Този ден за първи път почувствах страх."
"Как ще живея, ако ме забравиш?"
Какво стана?
- Не иска да слезе.
Неловко й е да слезе пред сватовете.
Мисли си, че ще развали вечерта.
Тогава защо въобще дойде?
Престани, Сара!
Притеснява се за здравето на г-н Сахай, моля те...
Наистина ме боли да те гледам как се дразниш...
Сега ще я подготвиш и ще я доведеш долу.
Имам много работа за вършене.
Мишел, умолявам те...
...досега всичко, което си направила е било специално.
Но днес е много специален ден за мен.
Влюбена съм и ще се оженя преди теб.
Знам, че това ще те разтревожи.
Може би тази вечер никога няма да дойде в твоя живот...
...и може би чувстваш, че никога няма да се влюбиш.
Надявам се да не е така. Наистина се надявам...
Но дотогава...
...моля те, не разваляй вечерта ми, разбра ли?
Много съм щастлива, защото всички хора, за които ме е грижа...
...са в тази стая. По този случай искам да кажа няколко думи.
Късметлийка съм, че имам родители като вас.
И сестра като Мишел.
Не бях най-добрата дъщеря или сестра.
Но искам да ви кажа, че наистина ви обичам.
Обичам и този дом.
Имам толкова много спомени тук.
Помня, че веднъж с Мишел си играехме навън.
Тичахме през тревата, държейки се за ръце.
И докато тичахме, и двете паднахме и започнахме да плачем.
Мама и татко дотичаха навън и взеха Мишел, а мен ме оставиха.
И ето ме там... С протегнати ръце.
Чакаща.
Все още чакам.
Като дете, аз... Аз бях толкова груба с нея.
Завиждах й толкова, колкото я и обичах.
Хранех я със всякаква храна, която не харесвах.
Будех я посред нощ и я питах...
...дали е жадна. Мишел кимаше с глава...
...а аз се обръщах и заспивах.
Тя ме чакаше цялата нощ.
Не мога да повярвам, че съм правила това.
А ти Марк?
За всички неща, които съм направила, и всичката неоправдана злоба...
...искам да кажа, че съжалявам.
Нещо лошо ли казах?
тогава, моля те, нека довърша.
- Не искам да слушам.
Важно е за мен, Мишел.
Мишел!
- Достатъчно!!!!
Седни!
Седни!
За тази весела и паметна вечер...
...Мишел е приготвила реч за Сара.
Аз ще чета, а Мишел ще говори чрез знаци.
Но не мисля, че Мишел е в настроение за знаци.
И все пак е важно да чуем какво иска да каже.
"Бях осем годишна, дива, буйна, винаги ядосана на живота."
"Чувствах, че никога няма да преживея красивите моменти от живота."
"Тогава мама ми даде Сара за първи път..."
"...и тогава разбрах, че ще видя света през очите на Сара."
"Мама каза, че не съм спряла да се усмихвам цял ден."
"Сара сподели цялото си щастие с мен..."
"...държеше ми ръката и ме водеше навсякъде."
"Когато мама не беше наблизо, тя ме хранеше."
"Тя ме будеше нощем и ме питаше дали искам вода."
"Ти беше гласът на немите ми пръсти."
"Гледам с радост към сватбения ти ден."
"Тогава ще се облеча красиво."
"Може никога да не бъде булката, но ще бъда шаферката."
"Научи Марк да говори чрез знаци, защото имам много да се оплаквам от теб."
"Благодаря ти, че ми позволи да ти бъда шаферка, Сара."
"Обещавам, че няма да плача, когато двамата с Марк пристъпвате към нов живот."
Тост...
...за Сара и Марк.
Вие, Марк Филип Бругер, взимате ли Сара Мария МакНали...
...за своя съпруга?
- Да.
Марк... каза "да".
А Вие, Сара Мария МакНали...
- Сега свещеникът пита Сара.
...взимате ли Марк Филип Бругер за свой съпруг?
Ако се съгласи...
- Да.
Сара каза "да".
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Сега си разменят пръстените.
Можете да целунете булката.
Свещеникът им каза да се целунат.
По бузата?
- Не, по устните.
Учи...
Уч...
Какво праивш тук?
Исках... да поговорим.
Обичаш ли ме?
Аз страдам.
Знам, че страдаш.
Може никога да не разбера какво е да обичаш мъж.
Може никога да не изпиташ физическа любов.
Но...
Ще ме целунеш ли веднъж?
Моля те!
Учи...
Учите...
"Давайки ми достойнство като жена..."
"...ти изгуби цялото си достойнство като учител."
"Осъзнах, че съм поискала прекалено много."
"Сгреших."
"Даже не ми даде шанс да попитам за прошката ти."
"Напускам."
"Като бастуна си, никога не забравяй едно нещо."
"Мракът отчаяно се опитва да те обвие."
"Но ти винаги трябва да вървиш към светлината."
"Всяка твоя стъпка, изпълнена с надежда, ще ме държи жив, Мишел."
"Още веднъж светлината се издигна над мрака..."
"...а звукът - над тишината."
"12 години вървях по пътя, който ми показа..."
"Сама в мрака..."
"...когато след 12 години те намерих до същия онзи фонтан."
"Вече съм завършила с изкуство."
"Искам ти да си първият, който да чуе добрите новини."
Г-н Сахай, това е леглото ви. Моля ви, легнете.
Моля ви... Точно така, г-н Сахай.
Това е леглото ви, г-н Сахай.
Сестра!
Г-н Сахай...
Моля ви, легнете, г-н Сахай!
Учи...
Учите'ю!
Учи...
Учи...!
"Сред нас днес има ученик..."
...който е поставил пример за твърдост и сила...
...и е доказал, че нищо не е невъзможно.
Тя е гордостта на нашия университет.
И за това необикновено постижение, бих искал да каже няколко думи.
Дами и господа - Мишел МакНали.
Това е дъщеря ми.
След много опити...
...паякът, въпреки няколкото падания...
...най-накрая успял да си построи дом.
Мравката изкатерила планината.
Костенурка прекосила пустинята...
...а днес Мишел МакНали завърши.
Има разлика между мен и вас.
Това, което ви отне 20 години, на мен ми отне 40.
Но най-накрая го направих.
Когато бях дете, винаги изоставах от другите.
Родителите ми винаги се срамуваха от мен.
Всяка година се обаждах у дома и казвах "Мамо, провалих се."
Но днес мога да кажа...
"Мамо, взех го."
Знам, че родителите ми се гордеят с мен.
Гордо казват на света, че съм тяхна дъщеря.
Благодаря ви, мамо и тате...
Когато бях дете, винаги търсех нещо.
Но накрая намирах само мрак.
Един ден, мама ме даде на тези непознати ръце.
Той беше различен от останалите. Той беше магьосник.
В продължение на години той ме дърпаше от мрака към светлината.
Когато опира до Бог, всички сме слепи.
Никой от вас не го е виждал или чувал някога.
Но аз съм докосвала Бог. Чувствала съм присъствието му.
Наричам го "Учи".
За мен всичко беше черно.
Но учителят ми ме научи на новото значение на черно.
Черното не е само страдание и мрак.
То е цветът на постижението.
Цветът на познанието.
Цветът на робата.
Цветът, който всички споделямте днес.
Но има разлика между мен и вас.
Днес всички вие носите това, защото празнувате завършването.
Но не и аз.
Защото искам учителят ми да бъде първият, който ще ме види...
...да нося тази черна роба.
Всяка година той ме водеше тук.
Всяка година седяхме до вратата...
...и всяка година той изписваше на ръката ми...
"...Някой ден искам да те видя на тази трибуна, Мишел."
Отне ми 40 години...
...да изпълня мечтата му.
И днес, за първи път, усещам липсата си на зрение.
Защото искам да видя учителя си, застанал на вратата...
...гледайки с гордост да изпълнявам мечтата ни.
"Учителю..."
"Нашата мечта"... учи... вода...
Вода... вода.
Вода.
Вода...
Учи... вода.
Вода.
"Скъпа г-це Наар, ще бъдете щастлива да разберете, че достигнахме светлината."
"Днес учителя си спомни първата си дума - вода."
"Той е най-добрият учител в света..."
"...който отново доказа, че няма невъзможни неща."
"Който ме научи, че има толкова много щастие в това да живееш за някой друг.
"Днес е първият ден на учителя ми на училище, г-це Наар."
И неговата азбука, също като моята, няма да започва с а, б, в, г и д...
...а с ч, е, р, н, о.
"Черно"