Black (2005) (Black.2005.CD2.Repack.DVDRip.XviD-BrG.srt) Свали субтитрите
Но заради вярата ви в Мишел...
...и защото вярваме, че сте добър учител...
...ще интервюираме Мишел.
- Благодаря ви.
Но днес не можете да превеждате на Мишел.
Повикали сме специален учител, който познава и двама ви.
Тя ще превежда.
Те ще те интервюират. Друг преводач, не аз.
А, ето я.
Г-це Наар...?
Заповядайте, г-це Наар. Запознайте се с г-н Сахай.
Здравейте, г-це Наар.
- Здравейте.
Светлина.
Готови ли сте за интервюто?
Готови сме, сър.
Защо иска да учи?
Защо искаш да учиш?
Искам да уча... и научавам...
...за да живея с достойнство, с независимост... и за да бъда жива.
Колко океана има в света?
Колко океана има в света?
За мен всяка капка вода е океан.
Тя не отговори на въпроса ми. Колко океана има в света?
Искат точен отговор на въпроса им.
Ако бяхме в Индия, на коя страна би била Америка?
Ако бяхте в Индия, накъде е Америка?
Светът е кръгъл. Така че Америка може да бъде на всяка страна.
Какво значи "знание" за нея?
- Какво значи "знание" за теб?
Знание... е всичко.
Знанието е дух, мъдрост, кураж, светлина, звук.
Знанието е моята Библия, Бог...
Учи...!
...знанието е моят учител.
- Браво! Великолепно!
Поздравления, г-н Сахай.
Вашият ученик сега е част от нашия университет.
Благодаря ви... благодаря ви!
Отговорих на всичките им въпроси.
Мишел изглежда толкова весела днес, Поул. Не може да спре да говори за интервюто.
Не е спряла да се усмихва цял ден.
Защо не? Момиче, което няма място на масата...
...има място в университета днес. Невероятно!
Можеш ли да си представиш? Можеш ли да си представиш деня, в който Мишел завършва?
А, ще бъде толкова специален ден, нали, Сара?
Да, разбира се, мамо.
Каквото направи Мишел винаги е специално. Нали?
Извини ме. Трябва да довърша скицата си.
Добър вечер, Сара.
-Добър вечер.
Г-н Сахай, поздравления. Направихте още едно чудо.
Все още има много да извървим, г-н МакНали.
Пътешествието едва сега започна.
Учителю!
Чакала е дарбата си толкова дълго.
Какво е това?
Твой приятел, завинаги.
Не ми трябва.
Не искам да бъда зависима от това.
Това няма да те направи зависима.
Ще те направи независима. Разбираш ли?
"Беше началото на нов живот..."
"...ново чувство, нов хоризонт."
"Ти имаше вяра в мен..."
"...а аз имах вяра в крилете си."
Помниш ли колко щастлива бях този ден?
Разумно ли е да пускаме Мишел да живее сама?
Тя не е сама. Г-жа Гомез също ще живее тук.
А аз ще живея в съседната къща.
Университета е наблизо, тя ще се запознае с нови хора.
А и не можем да я пазим цял живот.
Не се притеснявайте. Ще бъде добре!
Какво ти има, Сара? А?
Всички с смеехме, а изведнъж ти се сби.
Много е досадно, мамо. Всичко, което оставя някъде...
...тя мести някъде другаде.
Мамо, аз я обичам много.
Но... моля те... не ме замесвай в това.
Много е развълнувана, мила. Моля те, разбери!
Разбирам всичко. Винаги става дума за нея, нали?
Нейното вълнение, нейната радост, тя е тази, която значи всичко за вас.
Но аз? Трябва ли да ти говоря чрез знаци?
Поул, не мога да повярвам на ушите си.
О, Боже мой... Мишел!
Мишел!
- Не, г-жо МакНали. Оставете я!
С всяко падение, тя ще се изкачва по-високо.
Аз паднах.
Само така.
Искам да вървиш сама, без никаква помощ.
50 крачки направо и после надясно. Разбра ли ме?
Джоджо... по-бавно... остарявам.
О! Съжалявам.
Къде отива?
Къде... отиваш?
Не, не, не... това е грешната посока... Насам.
Не... това е... Закъсняваме...
Хайде... да, побързай.
Да, хайде...
Тичай, тичай, тичай! Да!
Хайде, Хайде, побързай!
"Имаше толкова много да науча, а нямаше достатъчно време."
"24 часа без умора..."
"...пръстите ти ще ми говорят."
Независимо дали живота започва от утробата или от земята...
...неговото пътешествие започва от мрак и свършва в мрак.
Един ден всички ще трябва да пренинем през този мрак...
...и да достигнем светлината.
"Един ден, всички ще трябва да преминем през мрака, за да стигнем светлината..."
"Нови врати се отвориха пред мен..."
"...нови приятели, нови истории, нова поезия..."
"...нов светоглед."
"Това, което виждаш е това, което мечтаеш"
Не. Тя не е съгласна с поета.
Не очите виждат мечтите, а ума.
Не мога да виждам, а мечтая.
Нашата мечта е един ден да завърша.
Готови ли сте?
Да...
Дърво...
- Дърво...
Пепе...
- Пеперуда...
Птиц'...
- Птица...
Риба...
- Риба...
Пчела...
- Пчела...
"Най-хубавите години в живота ми."
"Спомени, на които се радвам даже днес."
Всичко е наред...
Всичко е наред!
Какво...? Гъдел те е...?
Няма да вали сняг. Моля те, съсредоточи се върху уроците си.
Не, не... няма да ти трябва чадър. Съсредоточи се!
Дай ми чадъра. Престани!
Дай ми чадъра!
Дай ми чадъра! Дай... ми... чадъра!
Сляп ли си?
Съжалявам, сър.
Хей... не... не... не. Всичко е наред! Всичко е наред!
Не, не...
Твърде си бавна! Как ще го вземеш?
Ще опиташ?
Нека гледаме.
Това са 10 думи за една минута.
Ще се опиташ да напишеш 30. Друг път!
Взех ли го?
- Не, провали се.
Не, не по един или два предмета, а по всички.
"Хората празнуваха успеха, а ние неуспеха."
"Докато ядяхме сладолед ти ми разказа историята за паяка"
"Който след много опити си направил дом."
"Въпреки всико, неуспехът е първата стъпка към успеха..."
"...но за мен тези стъпки бяха безкрайни."
Г-н Сахай, как сте? Как е Мишел?
Добре е. Дойдоха резултатите й.
И какво стана?
Отново неуспя.
Но каза, че било лесно.
Излъга, за да може да се наслади на ваканцията.
Но вие казахте, че само след падението човек може да се издигне по-високо.
Преди да падна, искам да я науча да лети.
Остарявам.
О, не...
- Какво стана?
Мишел отново не е успяла?
- Да, Поул. Притеснявам се.
Мисля, че г-н Сахай...
Ало?
- Мамо... искам да се прибера у дома.
Мамо, провалих се.
Учителят ми се развика.
Обичам те, бебчо, обичам те!
Казаха ми, че сте ме търсили, г-н Фернандез.
Г-н Сахай, моля влезте. Чаках ви цял ден...
Искам да споделя най-голямото си постижение с вас.
Моля, седнете!
Г-н Сахай, Мишел е учила 2 години в един и същи клас.
За това си помислих, че мога да направя нещо, за да й помогна.
Първата година - изкуство. Изцяло на Браилов език.
Веднъж казахте, че има много малко шансове за направата на добро дело.
Щастлив съм, че не пропиляхте този шанс.
Сега никой не може да спре Мишел. Благодаря ви.
За нищо. Това е работата ми, удоволствието ми, гордостта ми.
Вярвам, че това беше добре.
Всичко наред ли е?
Тогава занесете книгите при Мишел, г-н Сахай.
Как да изляза?
Как... как да изляза?
Моля?
Изходът?
Вратата, г-н Сахай... точно зад вас е.
Точно по пътя, по който сте влезли.
Да...
Г-н Сахай, всичко наред ли е?
Учи... тел.
"Нови чувства се появяваха с възрастта."
"Нещо, което не можех да разбера."
"Не познавах никой друг, освен вас, учителю."
"Затова се замислих за друга връзка с вас, учителю."
"Беше ли грешно да мисля така?"
"Много неща се променяха..."
"...но провала ми не."
Времето свърши, Мишел.
Мишел, вече имаше допълнително време.
Мишел... взимам листа.
Не... Не...
- Моля те...
Остави го...
- Моля те...
Остави го... не... остави го...
Да знаеш отговорите не е достатъчно...
Ти ме изостави напълно. Бесен съм... Много съм бесен!
Не... да знаеш отговорите не е достатъчно...
Трябва да ги напишеш, разбра ли?
Не стой като провалил се човек!
Всичко е наред.
- Не. Не е наред, г-жо МакНали.
Не е само нейн провал, а и мой!
Това е трета последователна година.
Три години правим едни и същи задачи.
Просто пише прекалено бавно. 10 думи за две минути. Имам предвид...
Хей, Мишел... Мишел!
Къде си мислиш, че отиваш?
Остави чантата! Остави я, остави я!
Остави чантата!
Достатъчно! Искам да се прибера у дома!
Не. Не... никъде няма да ходиш.
Не искам да остана. Не искам да уча.
Не! Не! Ще останеш и ще учиш. Разбра ли?
Ще учиш. За три години дори браиловите букви изчезват.
Но нищо не си научила.
- Оставете я, г-н Сахай!
Г-жо МакНали, не съм прахосал 18 години от живота си за това!
Няма да й позволя да се предаде!
Хей... ела тук!
Слушай, няма... няма да...
Няма да бягаш от неуспеха. Разбра ли? Няма да бягаш от неуспеха!
Мишел, какво е това? Не се отнасяй с неуважение към книгите!
Вдигни я... Хайде. Вдигни книгата!
Вдигни книгата, Мишел!
Вдигни книгата!
Престани!
Докато съм жив, ти ще учиш!
Не искам да уча.
Но ще учиш. Ще завършиш.
Черната роба. Нашата мечта...
Не искам роба. Светът ми е черен.
Не. Светът ти не е черен. Осветен е!
Светът ми е черен, черен, черен!
Черен... черен!
62 думи...
...за по-малко от 2 минути.
Вече не е бавна, г-жо МакНали.
Време е за празнуване.
Време за... сладолед, мила моя.
Сладолед?
- Да...
...г-жо МакНали. Светът е сладолед. Наслади му се, преди да се е разтопил.
Може ли два...?
...сладоледа, разбира се...
...сър... сладоледа ви.
Сладоледа ви, сър.
Какво има?
- Учи...
Какво ти има?
Рестото ви, сър.
Сър, рестото ви?
Учи... учи...
учи... учи... учи...
Добре ли си? Извикайте линейка!
Г-н Сахай?
Г-н Сахай?
Прибрали сте се. Търсих ве.
Да?
Не ме ли познавате?
Това съм аз... Фернандез.
Директорът на Мишел.
О... да. Разбира се. Ще извикам Мишел.
Мишел!
- Мишел не чува, г-н Сахай.
Ще я доведа.
Г-жо Гомез?
- Мишел не е вкъщи.
Тя е тук.
Да забравиш името ми, да забравиш вратата...
...всичко това е нормално. Но да забравиш Мишел просто така...
Нещо не е наред, г-н Сахай.
Наистина мисля, че трябва да отидете на лекар.
Лека нощ, г-н Сахай.
Съжалявам.
Няма нищо.
- Няма нищо.
Никога повече не ме забравяй.
Обещавам.
Никога повече няма да те забравя.
Притесняваш се за мен?
Не. Недей.
Просто остарявам.
Не, не се притеснявай.
Заспивай.
Да ти испея... приспивна песен.
Не, не мога да пея.
hush, my baby. On the treet0p.
When the wind bl0ws, the cradle will r0ck...
hush my baby...
"Буря разпиля мечтите ми."
"Всички тези мечти, които ми бяха най-скъпи."
"Този ден за първи път почувствах страх."
"Как ще живея, ако ме забравиш?"
Какво стана?
- Не иска да слезе.
Неловко й е да слезе пред сватовете.
Мисли си, че ще развали вечерта.
Тогава защо въобще дойде?
Престани, Сара!
Притеснява се за здравето на г-н Сахай, моля те...
Наистина ме боли да те гледам как се дразниш...
Сега ще я подготвиш и ще я доведеш долу.
Имам много работа за вършене.
Мишел, умолявам те...
...досега всичко, което си направила е било специално.
Но днес е много специален ден за мен.
Влюбена съм и ще се оженя преди теб.
Знам, че това ще те разтревожи.
Може би тази вечер никога няма да дойде в твоя живот...
...и може би чувстваш, че никога няма да се влюбиш.
Надявам се да не е така. Наистина се надявам...
Но дотогава...
...моля те, не разваляй вечерта ми, разбра ли?
Много съм щастлива, защото всички хора, за които ме е грижа...
...са в тази стая. По този случай искам да кажа няколко думи.
Късметлийка съм, че имам родители като вас.
И сестра като Мишел.
Не бях най-добрата дъщеря или сестра.
Но искам да ви кажа, че наистина ви обичам.
Обичам и този дом.
Имам толкова много спомени тук.
Помня, че веднъж с Мишел си играехме навън.
Тичахме през тревата, държейки се за ръце.
И докато тичахме, и двете паднахме и започнахме да плачем.
Мама и татко дотичаха навън и взеха Мишел, а мен ме оставиха.
И ето ме там... С протегнати ръце.
Чакаща.
Все още чакам.
Като дете, аз... Аз бях толкова груба с нея.
Завиждах й толкова, колкото я и обичах.
Хранех я със всякаква храна, която не харесвах.
Будех я посред нощ и я питах...
...дали е жадна. Мишел кимаше с глава...
...а аз се обръщах и заспивах.
Тя ме чакаше цялата нощ.
Не мога да повярвам, че съм правила това.
А ти Марк?
За всички неща, които съм направила, и всичката неоправдана злоба...
...искам да кажа, че съжалявам.
Нещо лошо ли казах?
тогава, моля те, нека довърша.
- Не искам да слушам.
Важно е за мен, Мишел.
Мишел!
- Достатъчно!!!!
Седни!
Седни!
За тази весела и паметна вечер...
...Мишел е приготвила реч за Сара.
Аз ще чета, а Мишел ще говори чрез знаци.
Но не мисля, че Мишел е в настроение за знаци.
И все пак е важно да чуем какво иска да каже.
"Бях осем годишна, дива, буйна, винаги ядосана на живота."
"Чувствах, че никога няма да преживея красивите моменти от живота."
"Тогава мама ми даде Сара за първи път..."
"...и тогава разбрах, че ще видя света през очите на Сара."
"Мама каза, че не съм спряла да се усмихвам цял ден."
"Сара сподели цялото си щастие с мен..."
"...държеше ми ръката и ме водеше навсякъде."
"Когато мама не беше наблизо, тя ме хранеше."
"Тя ме будеше нощем и ме питаше дали искам вода."
"Ти беше гласът на немите ми пръсти."
"Гледам с радост към сватбения ти ден."
"Тогава ще се облеча красиво."
"Може никога да не бъде булката, но ще бъда шаферката."
"Научи Марк да говори чрез знаци, защото имам много да се оплаквам от теб."
"Благодаря ти, че ми позволи да ти бъда шаферка, Сара."
"Обещавам, че няма да плача, когато двамата с Марк пристъпвате към нов живот."
Тост...
...за Сара и Марк.
Вие, Марк Филип Бругер, взимате ли Сара Мария МакНали...
...за своя съпруга?
- Да.
Марк... каза "да".
А Вие, Сара Мария МакНали...
- Сега свещеникът пита Сара.
...взимате ли Марк Филип Бругер за свой съпруг?
Ако се съгласи...
- Да.
Сара каза "да".
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Сега си разменят пръстените.
Можете да целунете булката.
Свещеникът им каза да се целунат.
По бузата?
- Не, по устните.
Учи...
Уч...
Какво праивш тук?
Исках... да поговорим.
Обичаш ли ме?
Аз страдам.
Знам, че страдаш.
Може никога да не разбера какво е да обичаш мъж.
Може никога да не изпиташ физическа любов.
Но...
Ще ме целунеш ли веднъж?
Моля те!
Учи...
Учите...
"Давайки ми достойнство като жена..."
"...ти изгуби цялото си достойнство като учител."
"Осъзнах, че съм поискала прекалено много."
"Сгреших."
"Даже не ми даде шанс да попитам за прошката ти."
"Напускам."
"Като бастуна си, никога не забравяй едно нещо."
"Мракът отчаяно се опитва да те обвие."
"Но ти винаги трябва да вървиш към светлината."
"Всяка твоя стъпка, изпълнена с надежда, ще ме държи жив, Мишел."
"Още веднъж светлината се издигна над мрака..."
"...а звукът - над тишината."
"12 години вървях по пътя, който ми показа..."
"Сама в мрака..."
"...когато след 12 години те намерих до същия онзи фонтан."
"Вече съм завършила с изкуство."
"Искам ти да си първият, който да чуе добрите новини."
Г-н Сахай, това е леглото ви. Моля ви, легнете.
Моля ви... Точно така, г-н Сахай.
Това е леглото ви, г-н Сахай.
Сестра!
Г-н Сахай...
Моля ви, легнете, г-н Сахай!
Учи...
Учите'ю!
Учи...
Учи...!
"Сред нас днес има ученик..."
...който е поставил пример за твърдост и сила...
...и е доказал, че нищо не е невъзможно.
Тя е гордостта на нашия университет.
И за това необикновено постижение, бих искал да каже няколко думи.
Дами и господа - Мишел МакНали.
Това е дъщеря ми.
След много опити...
...паякът, въпреки няколкото падания...
...най-накрая успял да си построи дом.
Мравката изкатерила планината.
Костенурка прекосила пустинята...
...а днес Мишел МакНали завърши.
Има разлика между мен и вас.
Това, което ви отне 20 години, на мен ми отне 40.
Но най-накрая го направих.
Когато бях дете, винаги изоставах от другите.
Родителите ми винаги се срамуваха от мен.
Всяка година се обаждах у дома и казвах "Мамо, провалих се."
Но днес мога да кажа...
"Мамо, взех го."
Знам, че родителите ми се гордеят с мен.
Гордо казват на света, че съм тяхна дъщеря.
Благодаря ви, мамо и тате...
Когато бях дете, винаги търсех нещо.
Но накрая намирах само мрак.
Един ден, мама ме даде на тези непознати ръце.
Той беше различен от останалите. Той беше магьосник.
В продължение на години той ме дърпаше от мрака към светлината.
Когато опира до Бог, всички сме слепи.
Никой от вас не го е виждал или чувал някога.
Но аз съм докосвала Бог. Чувствала съм присъствието му.
Наричам го "Учи".
За мен всичко беше черно.
Но учителят ми ме научи на новото значение на черно.
Черното не е само страдание и мрак.
То е цветът на постижението.
Цветът на познанието.
Цветът на робата.
Цветът, който всички споделямте днес.
Но има разлика между мен и вас.
Днес всички вие носите това, защото празнувате завършването.
Но не и аз.
Защото искам учителят ми да бъде първият, който ще ме види...
...да нося тази черна роба.
Всяка година той ме водеше тук.
Всяка година седяхме до вратата...
...и всяка година той изписваше на ръката ми...
"...Някой ден искам да те видя на тази трибуна, Мишел."
Отне ми 40 години...
...да изпълня мечтата му.
И днес, за първи път, усещам липсата си на зрение.
Защото искам да видя учителя си, застанал на вратата...
...гледайки с гордост да изпълнявам мечтата ни.
"Учителю..."
"Нашата мечта"... учи... вода...
Вода... вода.
Вода.
Вода...
Учи... вода.
Вода.
"Скъпа г-це Наар, ще бъдете щастлива да разберете, че достигнахме светлината."
"Днес учителя си спомни първата си дума - вода."
"Той е най-добрият учител в света..."
"...който отново доказа, че няма невъзможни неща."
"Който ме научи, че има толкова много щастие в това да живееш за някой друг.
"Днес е първият ден на учителя ми на училище, г-це Наар."
И неговата азбука, също като моята, няма да започва с а, б, в, г и д...
...а с ч, е, р, н, о.
"Черно"