Im Juli (2000) Свали субтитрите
Извинявай?
Кой си ти? Какво искаш от мен? И защо по дяволите говориш немски?
-Какво?
-Какво искаш мен, човече?
Аз съм стопаджия; исках само да те питам дали можеш да ме качиш, това е всичко. Само се успокой.
Мамка му!
По дяволите! По дяволите! Мамка му!
Мамка му! По дяволите!
По дяволите!
Хей, на теб говоря!
Хей човече,на тебе говоря!
Мамка му! Хайде! Трябва да се махаме от тук човече!
Мамка му!
Как попаднах в такива лайна?!
Сякаш един труп не стига! Не! Сега имам още един на главата!
Какво каза току що?
Ти си добре?
-Да, добре съм.
-Добре. Разкарай се!
Ох,май не съм много добре. Мисля, че ми има нещо на врата!
-Казах: махай се!
-Сега ме слушай внимателно.
Ти почти ме уби, но съм все още жив. А ти си щастлив, че не ме уби.
Защо не ми покажеш, че поне малко се радваш и не ме качиш?
Моля.
Добре. Ела от пред.
Казвам се Даниел.
Иса.
Добре, Даниел.
Тогава разкажи, от къде си?
Хамбург.
Хамбург! Имам леля,която живее в Хамбург.
С какво се занимаваш? От какво живееш?
Уча за учител.
-Скоро ще стана учител.
-Учител? Ти?
Мамка му,наистина ли?! Не изглеждаш като учител.
Как така, как изглеждам?
Незнам. По скоро изглеждаш като нехранимайко или нещо такова.
Искаш да отидеш към шибания юг?
На почивка?
Не.
Следвам една жена.
Твоята жена?
Не.
Ти си влюбен?
Бива. Разкажи ми.
Но това е една доста дълга история.
Погледни, имаме доста дълъг път пред нас.
Според закона на Нютон в нашия случай можем да стигнем до извода,
че скоростта е най-важният фактор.
Колко трябва да бъде ускорено тялото Х под наклон 10 градуса,
за да преодолее 25 ... 25 метра гравитационна сила ?
Анете?
-Анете?
-Господин Бание,говоря си в момента, нали виждате?
-Ърни?
-Нямам представа, старче.
Кира?
Господин Баниер, не може да учим в последния час преди ваканцията.
-А какво друго да правим?
-Приключваме.
-Чао, господин Бание.
-Чао, Кира.
Весела ваканция.
Какво значи това?Типът минава всеки ден покрай твоя щанд и ти още не си го заговорила?
-Срам ме беше.
-Ти? Срамежлива?
Tова е той!
-Този с очилата? Хайде,заговори го! Хайде!
Хей ти!
Ела тук!
Изглеждаш, като някой,на който му трябва късмет.
-По скоро като някой,на който му трябва нова торбичка.
-Какво е това?
-Слънце.
-Какво е слънцето?
Топка от газ,около която Земята и другите планети се въртят. А цялото се нарича слънчева система.
Слънцето дава светлина. Светлина в моя живот,в нейния и в твоя.
-Друга дума за светлина е ...?
-Енергия?
-Друга дума за светлина е късмет.
-Ааа, а пръстенът - той носи късмет?
-Наистина си хитър.
-Скоро ще стана учител.
Учител? Наистина? Това е весело.
-Как ти е името?
-Даниел. Даниел Баниер.
Хубаво име.
-А ти как се казваш?
-Казвам се Юли ...
-Юли...
-Като месеца.
Какво става с пръстена?
Това е един стар пръстен от времето на маите. Легендата казва,че този,които го носи
ще го сполети късмет.
Скоро ще срещнеш едно момиче.Тя също ще носи едно слънце,точно като теб.
Този човек,само той, е определен за това да бъде твоето щастие.
-Колко искаш за него?
-50.
-Какво има?Не ти харесва или ...?
-Да, харесва ми,но ...
Щом нещо ти харесва, защо не се бориш за него?
-Добре, 30.
-40.
35. Нямам повече. Но го искам.
Добре, но само защото ми харесваш.
-Благодаря.
-Чакай малко!
Това е довечера, можеш да минеш.
Благодаря много.
-Развълнуван съм.
-Аз също.
-Чао!
-Чао!
-Юли?
-Да?
-Какво беше това?
-Това беше Даниел Бание.
Да,ясно, но ...какво му е специалното?
В него има нещо, много дълбоко вътре, което иска да бъде освободено.
Какво нещо?
-Хей! Първо лице единствено число, teachа!
-Здрасти, Коджо.
You know,me go Jamaica, me drink cold pinacolada and me smoke the good gandja smugglin' ,
- and me look for the Kini sisters. Do you know the Kini sisters?
-Мисля,че не Коджо.
-Не?!
-Би- и Цу-ки-ни.
-Ти къде ще ходиш на почивка?
-Тази година ще остана в Хамбург.
-Оставаш тук?
-Да. -Въобще никъде няма да пътуваш?
-Нее.
-Имаш нужда от малко слънце.
-Ах, в момента слънце има и тук.
-Можеш ли да ми поливаш цветята?
-Мога, да.
-Сутрин и вечер?
-Сутрин и вечер.
-Супер!
Ето,ключът за колата ми е също тук. Можеш да я ползваш.
Give them water to make them grow ...
Извинявай!
Ало!
Извинявай!
Може ли една бира моля!
-Извинявай,това случайно да е слънце?
-К'во?
-Медальонът ти,това случайно да е слънце?
-Неее, това е луна!
Извинете, ще може ли ...
Следващата песен е за любовта.
За любовта, която преминава всички граници.
Здрасти! Знаеш ли случайно дали тук има евтина възможност за нощувка?
От Берлин съм. Не познавам това място.
Не? Добре.
Извинявай,извинявай! Извинявай! Само момент.
Нещо се бях отнесъл току що,
но ей сега си спомних,
наблизо има много изгодна,малко е малка, но много симпатична младежки хотел. ???
И ако искаш бих могъл да те заведа до там.
-Би направил това за мен?
-Няма проблем, колата ми е тук.
-Много мило от твоя страна.
-Колата ми е ей там.
-Между другото,казвам се Даниел.
-Мелек.
-Хубаво име.От къде идва?
-Турция.
Туркиня ли си?
-Може ли да ти нося чантата?
-Не,няма нужда.
-Дай да я нося.
-Не е толкова тежка.
-Не, но ти сигурно си я носила цял ден.
-Гладна ли си?
-А?
-Дали си гладна.
-Да.
Не е истина!
Това е Истамбул.Босфора. От ляво е Европа, а от дясно Азия.
Там под моста има една джамия, понякога стоя там нощем и гледам водата.
Когато луната блести върху водата, върху вълните, изглежда сякаш има хиляди малки рибки вътре.
Турците имат дума за това "Yakamoz"
Точно там под моста имам среща в петък, в 12.
Ти няма ли да пътуваш?
Ти няма ли да пътуваш?
-Не,не мисля.
-Но всички ходят на почивка.
-Да, знам, но аз реших тази година да остана в Хамбург.
Хамбург може да бъде много красив през лятото. Има много паркове ... кафенета ...
и ресторанти. Какво още ... А и плажът!
-В Хамбург има плаж?
-Не знаеше ли? Имаме истински плаж.
Истински плаж,с пясък и вода, миди и такива неща.
Искаш ли да го видиш?
Сметката,моля!
Да, това е плажът. Миди няма чак толкова много,но ...
-Случайно да искаш бира?
-О, да.
Извинете, някои от вас случайно може ли да ми продаде две бири?
Естествено.
-Заповядай.
-Благодаря.
-Чао.
-Чакай! Колко да ти дам?
-Най-хубавите неща в живота са безплатни.
Наздраве!
Полека-лека разбирам защо не искаш да се махаш от тук.
Кажи ми,името ти ... Мелек ... Означава ли нещо?
Ангел.
-Подхожда ти.
-Благодаря, но ти даже не ме познаваш.
Какво стана с мястото, където щях да нощувам?
Сам ли живееш тук?
Да.
Нямаш ли приятелка?
Не.
-Искаш ли чай?
-Да.
Знаеш ли,това че днес се запознахме е пълна лудост, защото ...
Аз знаех, че ще се срещнем днес.
Имам предвид, може и да не съм го знаел, може само да съм се надявал,незнам, но ...
Сякаш човек за един ден може сам да определи съдбата си.
Аз стоях там и те чаках, чаках ... и ...
вече си мислех, че няма да дойдеш.
И тогава ти се появи.
Мелек?
-Благодаря за всичко.
-Удоволствието е мое.
Довиждане Даниел.
Това са абсолютни глупости! Защо не проявиш малко разум и не останеш тук?
Марион, няма какво да правя повече тук. Мразя този скапан град!
Да, но ... къде искаш да отидеш?
Където ме отвее вятъра.
-Какво трябва да значи това?
-Че просто искам да се махна!
Първата кола, която спре, решава накъде пътувам. ОК?
А ако ... първата кола пътува към Бавария?
Ще отидеш да живееш в Бавария ли или какво?
Добре.Мисля, че това е съдбата ми.
-Ще ми липсваш.
-И ти на мен.
Здрасти, Юли.
Хайде, качвай се, бързам.
-Това твоята кола ли е?
-Не, на един мой приятел.
Всъщност къде мога да те оставя?
Накъде пътуваш?
Истамбул.
Истамбул?
Как така Истамбул?
Стана.
Какво стана?
Магията с пръстена! Стана!
Знам, че звучи напълно лудо и нелогично, но стана.
И къде е щастието ти сега?
Тази сутрин отлетя за Турция. Иска да прекара там почивката си.
И всичко, което знам е, че в петък точно в 12:00 ще стои на едно място под Босфора ... и ... и ....
Юли ... тя е толкова ...
-А ти накъде отиваш всъщност?
-Какво?
Имам предвид накъде пътуваш?
-И аз отивам в Турция.
-Какво?
В Истамбул.
Знаеш ли, нещата стоят така:
Всяко лято стоя на мястото, от където ме взе и ходя на почивка.
Казвам си: отивам там, накъдето ме отвее вятърът.
Първият, който ме вземе, решава накъде ще пътувам. Разбираш ли ?
- И правиш това всяко лято?
-Да.
Вече съм попадала на невероятни места Италия, Испания ...
Един път един тип ме взе със себе си до Афганистан. Трябва да идеш там! Афганистан!
-Афганистан?
-Да!
-Вълнуващо.
-Да!
Човек никога не знае предварително къде ще се озове. Малко прилича на това да купуваш шоколадови яйца с изненада.
-Аха.
-И тази година е наред Турция! Супер!
Никога не съм била в Турция. Определено ще е много хубаво.
Определено.
Прави го понякога.
Не е за вярване.
Момент.
Бихме могли да останем тук.
В Бавария?
Небето е синьо навсякъде.
Хей, утре е нов ден, нали ?
Съжалявам, но нямаме две единични стаи свободни.
Имаме само една единична стая с едно легло. Ако става така ... ?
- Само за една нощ е.Няма проблем или ... ?
-Разбира се, няма никакъв проблем.
Юли, взела си ми цялото одеало. Можеш ли да ми дадеш малко?
Да, естествено.
Не можеш да спиш ?
Някакси е неудобно и горещо и ...
-Знаеш ли позата "лъжица"?
-Да, много ясно.
Чух, че е една от най-удобните пози за спане.
Наистина?
OK, кой кого?
Ти мен.
Ммммм, наистина е много удобно.
Мамка му!
Според мен да продължим на юг през Италия до Бари и от Бари да вземем ферибот до Гърция
и от Гърция в Турция.
Да, но можем да минем през Австрия, Югославия, България и от там в Турция
В Югославия има война.
А, да.
-Или през Австрия, Унгария, Румъния, България.
Това е само заобиколен път. Сигурно даже има директен ферибот от Бари до Турция.
-Имам проблем.
-Какъв?
Имам много малко пари. Не мога да си позволя ферибот.
Това не е мой проблем.
Какво искаш да кажеш с това?
Хей, какво става с вас? Не знаете накъде да тръгнете ли?
-Напротив! Към Истамбул.
-Пътувам за Будапеща. Хайде, качвайте се!
Какво има сега? Идваш ли?
-Аз съм Лео.
-Даниел. Приятно ми е.
-Аз се казвам Юли.
-Юли?
-Като месеца.
-Юли ... хубаво име.
-Благодаря. И Лео не е лошо.
Напомня ми някакси на лъв.
Мисля, че от там идва.
-Зодия лъв ли си?
-Не за съжаление.Скорпион съм.
Понякога си го показвам ...
-А ти си лъв?
-Да.
-Юлски лъв?
-Естествено.
-А приятелят ти?
-Ах, това не е приятелят ми ...
Какво означава това?
-Това е Че.
-Да, но какво значение има за теб?
-За какво се е борил Че?
-За справедливост
Също.Какво още?
-За свобода.
-Бинго.
Този Че е знак на моята вяра в индивидуалната свобода.
Тогава имаме нещо общо.
-Какво има?
-Ще чакам отвън.
-Не искаш ли една бира?
-Не,благодаря.
-Не разваляй всичко.
-Не развалям.
-Аз влизам.
-Добре, давай. Аз ще чакам тук
-Как е, Лео?
-Хей, Лео!
-Добре момчета, това е Юли, ясно?
-Здрасти Юли.
-Две големи бири. Ти също искаш голяма нали?
-Естествено. Кат' е гарга е да е рошава.
Кажи това сериозно ли го мислеше ... за вярата в индивидуалната свобода ?
-Имам предвид, че и двамата я имаме?
-Естесвено, че го мислех сериозно.
-Наистина ли?
-Да.
-Искаш ли да ходиш с мен?
-Какво?
Искам да кажа, ще дойдеш ли с мен?
Къде?
До края на света може би?
Не става.
Вярваш ли, че той е правилният?
Да.
Би ли се борил за теб?
Иска ми се.
Хайде да танцуваме.
Да танцуваме?
-ОК.
Лео, спри, моля те!
Хей какво правиш? Лео спри! Моля те, пусни ме!
-Лео, стига глупости!
-Затваряй си устата,Паул!
Остави малката на мира!
-Стой на страна!
-Лео спри или ще си тръгнеш много бързо!
-Пусни ме!
-Пусни я!
-Даниел! ДАНИЕЕЕЛ!
-Добре, моля ви пуснете я.
-Не те чух?
-Казах моля ви пуснете я!
-Не мога да те разбера.
Пусни я! Пусни я!
Хайде!
О господи, току що се бих. Не може да бъде. Аз никога не се бия.
Няма ми очилата.
Аз съм пацифист. Ненавиждам насилието.
Какво му е смешното?
-Нищо.
-Как нищо? Сега как ще се махнем от тук?
-С кораба.
-С кораба!?
Да, с кораба.
Дунав се влива в Черно море или не?
Вярно. Истамбул се намира на Черно море.
-Това е наркотик нали?
-Неее, не е.
-Това е ...
-Как ... ? Това е нелегално.
Това е дълга история.
Може ... Но от това човек става глупав.
-Мислиш ли, че съм глупава?
-Нее, не те мисля за глупава, но това е ...
Готино е.
Имай ми доверие.
Значи да си дръпна както при цигара?
Има хубав вкус.
Наистина има хубав вкус.
Като въже.
Като запалено въже. Малко на такова има вкус.
Става ми топло ... тук ...
-Добре ли си?
-Да.
-Имаш малко пепел.
-Пепел,пепел,пепел...
Ще си дръпнеш ли пак?
Стана ти сладко?
Знаеш ли, видях няколко момчета ... Учениците при мен, от училището ...
Държаха го така ... Ей така май беше.
-В училището?
-В училището. 15!
-Невероятно.
-Всички тъпи.
Каквото могат, аз го мога отдавна.
Яко.
За какво се хилиш?
Нищо. Много сладко казваш "яко".
Ооо, моите ученици го казват постоянно.
Интересно ми е каква музика слушат учителите?
Искаш да знаеш каква музика слушам аз?
-Джаз.
-Джаз?
-Да, това си го мислех.
-Как така?Ти каква музика слушаш?
Аз обичам много стари парчета. Олдис, Елвис Пресли...
А ти? Харесваш ли олдис?
Понякога. Аз трябва,
защото всяка неделя ходя при майка ми на закуска
и тя слуша по цял ден такива.
Олдис с кафето, олдис с мюсли, олдис с Nutella, олдис с всичко.
например ...
Знаеш ли я? Хубава е нали ?
Какво ще правиш като ср срещнете?
Как какво ще правя?
Какво ще и кажеш?
Нямам представа.
Не знаеш?
Как така, какво трябва да и кажа?
Нещо като ...
Моя любов,
Пропътувах хиляди мили, прекосих реки, покорих планини.
Страдах и понасях мъчения.
Устоях на изкушението и последвах слънцето,
за да мога да застана пред теб и да ти кажа,
че те обичам.
Не е ли малко прекалено?
Понеделник, 4-ти юли - 7:15h Някъде в Унгария
Юли?
Ще потърся нещо за ядене.
Ей сега се връщам.
Не толкова шумно,скъпи.
Моля ви не,моля ви!
Будапеща?
Говорите ли немски?
Не?
-Английски?Говорите ли английски?
-Не.
Името ми е Даниел.
Казвам се Даниел,името ми.
Ти как се казваш?
-Луна.
-Луна ...
Като луната?
Благодаря.
Извинявай, знаеш ли място, където можем да си вземем нещо за ядене?
Нещо за ядене.
Хубаво място.
Може ли да си поръчам нещо за пиене, като кока кола, за пиене, и нещо за ядене.
-Говорите ли немски?
-Не.
Добре, нещо за ядене. Все едно. Хляб или ...
Принципът тук е прост. Имаме едно меню. Или ядеш, или не ядеш.
-При всички положения ще ям!
-Риба.
Риба, риба, риба е добре. Чудесно!
-Много беше хубаво.
-Да, време за плащане.
Колко?
10.
10?
-Марки.
-Немски марки?
Немски, немски, немски.
Благодаря.
Благодаря ти за всичко, но мисля, че сега трябва да тръгвам.
Да, защото ... Виж, имам проблем.
Трябва да последвам някого.
-Има едно момиче ...
-Още една кола? Моля?
Ти говориш немски.
Будапеща?
-Дай ми това! Срещаме се отново? Върни ми парите!
-Къде са ми нещата?
-Кой е този?
-Незнам.
-Искам си паспорта!Къде ми е паспорта?!
-Стой на страна!
О господи, о господи.
Ти си луда!
Дясно! Дясноооо!
Не е истина. Тая жена е луда.
Опс!
От къде си?
Паспорт?
15:20 h Унгарско - Румънска граница
Здрасти.
Паспорт?
Точно това ми е проблемът,вижте, нямам паспорт.
Няма паспорт - няма Румъния.
Да,ясно,това е очевидно. Ако искаш да преминеш границата трябва да имаш паспорт.
Но аз просто нямам. И искам да питам бихте ли могли ...
Няма паспорт - няма Румъния.
Да, разбрах ви, но може би вие не ме разбрахте, защото
аз наистина имам голям проблем - трябва да премина тази граница,
трябва да отида в Румъния,защото трябва да се срещна с някои и това е много,много,много ...
Няма паспорт - няма Румъния!
-По дяволите.
-Да, по дяволите.
Даниел!
Юли!
-Стоп!
-Нищо не съм направил,ок?
Имам огромен проблем! Нямам паспорт,нямам нищо вече,
и трябва да премина границата. Трябва да ми помогнеш.
-Как така нямаш паспорт?
Няма значение. Трябва да му разкажеш нещо.
Кажи му, че сме женени, ок?
Няма проблем. Това е жена ми.
-Нали знаете, пръстен ... ние сме женени. Ако тя...
-Но ние не сме женени!
-Юли,моля те!
-Не,така не става. Не можем да лъжем човека.
Моля те.
Ок.
Даниел Бание, искаш ли ме за своя жена?
-Какво?
-Искаш или не искаш?
-Да, искам по дяволите ...
-Сега ти трябва да ме питаш.
Юли, искаш ли ме за свой съпруг?
-Да, искам те.
-Ок, добре.
Какво още?
-Искам да чуя текста.
-Кой текст?
-Този, на който те научих.
-Но защо сега?
Това е част от церемонията.
Добре ...
"Моя любов ... " Това е правилно нали?
"Преминах мостове ..." Грешно, а?
-"Аз...аз...аз..."
-Не го знаеш.
-Не, но ще го науча.
-Обещаваш ли?
Обещавам ти.
Да, ние сме женени.
Целувка.
Отивам да взема колата ...
-Хей колега! В Румъния, когато се жениш правиш подарък.
Подарък?
Бусът - моят подарък.
Ок.
Вдигай бариерата!
Благодаря.
И сега как ще се махнем от тук?
Можем да прекараме тук медения си месец.
-Мисля, че имам по-добра идея.
-Каква?
Просто ще откраднем една кола.
-Какво?
-Да, ще откраднем една кола!
-Не можем просто така да откраднем кола.
-Защо не?
-Защото ние сме добрите.Добрите не крадат коли.
Но можем да откраднем колата на някой лош.
-Онзи. Лош ли е?
-Не.
-Как не?
-Той е супер мил.
Дааа, мил, но това именно са тези хора, които в къщи си бият децата. Това са те!
-Тези!
-Не знам.
Този ми напомня някакси на един мой приятел.
-Той е. Масов убиец.
-Погледни го внимателно.
-Гледам го. Хваща ме страх като го гледам.
-На мен ми изглежда добър.
Според мен всички изглеждат лоши.
Знаеш какво правиш нали?
Можеш ли?
-Какво правиш сега?
-Беше тук в колата.
Побързай, по дяволите!
Хей! Луда ли си?! Ще я потрошиш цялата!
Имай ми доверие, ок?
-Удари ли се?
-Не, добре съм..
По дяволите! Юли, стой спокойно, мисля, че някой гледа.
Мамка му, гледа насам, насам ...
Съвсем спокойно.
-Не е ли романтично?
-Какво?
Никога преди не съм крала кола с някой.
Моля те, направи ми една услуга - запали това нещо и да изчезваме от тук. Моля те, моля те, моля те!
-Добре, какво ще кажеш?
-Невероятно!
Ти си най-добрата.
Кажи, Алин. Ти нямаше ли една синя Дачия?
Да.
Мисля, че я крадат.
Мамка му!
По дяволите, крадат ми колата!
"Няма паспорт - няма България" "Няма паспорт - няма България" Вече започва да ми писва,знаеш ли?
Като при българите е така как ли ще е при турците? Сигурно са три пъти по - лоши от българите! Пет пъти по - лоши!
Чакай малко, ще се върнеш ли малко назад?
-Накъде ли води?
-Ей сега ще видим.
-Погледни.
-Изглежда мъртво.
-Нямам това предвид.
-А какво?
-Онова там трябва да е България.
-Глупости.
-Защо да са глупости?
-Граничната река трябва да е Дунав. Тази локва не е Дунав.
Извинявай, но според мен граничната река не беше Дунав.
-Напротив, Дунав е!
-Сигурна ли си?
-Не.
-Ето, значи това може да е граничната река.
Ок, да приемем, че това е граничната река. И?
Просто ще премина с колата от другата страна.
-Как така?
-Ами да, ще се засиля от там, после на рампата
и хоп - през реката.
-Ти си полудял!
-Юли, трябва ни колата.
-Ще се справим и без кола.
-Сряда вечер е, а ние даже не сме и в България.
В петък точно в 12 трябва да съм в Истамбул. Без кола няма да успея.
Няма да успееш и ако умреш. Помислил ли си за това?
Разумните учители не правят такива неща!
Така ...
Колата е с тегло Х.
Х тежи приблизително половин тон. Пътят за преминаване е около 25 метра.
Въпросът трябва да звучи така: Колко трябва да засиля Х при наклон 10°,
за да премина път от 25 метра?
Правилно?
Правилно.
Отговорът е ... 96,41 km/h.
Даниел!
Мамка му!
Екстра! Поздравления! Вече, съжалявам учениците ти.
-Можеше да умреш!
-И какво ако бях умрял?
-Няма нищо забавно в това.
-Защо не?
Защото не искам.
А ако бях умрял наистина, какво щеше да правиш?
Щях да се радвам, защото най-сетне щях да се отърва от теб.
Какво има?
Това е граничната река.
Дунав.
Какво му е смешното? Смешно ти е,а?
Наистина весело.
Много смешно.
-Успокой се.
-Няма! Защото за всичко си виновна ти!
-Аз?
-Да, ти!
-Защо да съм виновна за всичко?
-Защото за всичките лайна си виновна ти,затова!
Ако бях взел скапания ферибот от Бари щях да съм заминал за Истамбул и отдавна да съм вече там а не да вися на гъза на георгафията, затова!
Бари!
Без мен никога нямаше да стигнеш до Бари! Още щеше да висиш в Бавария!
Кой ти помогна да преминеш границата? Кой ти открадна кола?
А кой ми продаде тоя тъп пръстен?
Ако го нямаше този боклук щях да съм си в Хамбург, да си седя на балкона и да чета книга, въобще нямаше да съм тук!
Тогава се върни! Върни се на Елба!
Чети вестник, чети книга или каквото и да било! Върни се в скапания си скучен живот!
Ти просто искаш да пропусна срещата с нея.
Първият, който спре, решава накъде ще продължа.
Този не се брои.
Юли?
Юли?
Юлииииииииии!
Това ли беше?
Това беше.
Чакай, чакай, чакай. Ти си преживял всичко това?
Преживях всичко това.
-Не ми разказваш глупости?
-Защо да ти разказвам глупости?
-Респект, човече.
-Благодаря.
Кажи, какво смърди така странно през цялото време?
Кажи ми човече, ти нямаш документи или ?
-Не ...
-Вън!
-Как така вън?
-Вън от колата!
-Що за глупости?
-Даниел,слизай от колата!
-Да слизам?Стига глупости!
-Разкарай си задника от колата!
-Защо? Аз нищо не съм направил!
-По дяволит ...
Вън! И двамата!
Хайде!
-И ти.
-Слизай.
-Какво?
-Казах му да излезе.
-Аз току що му казах.
-Той е немец.
Паспорт и документи на колата.
-Паспорт!
-Нямам паспорт!
-Откраднали са му паспорта.
-Разправяй ги тези на баба ти.
-Какъв е проблема?
-Млъкни!
Какво?
-Казах му да млъкне.
-Млъквай!
-Нищо не съм казал!
-Млък!
-Никъде не може да ходите без паспорт.
-На него наистина са му откраднали паспорта.
Какъв си ти? Терорист, сатанист или какъв?
-Отвори си багажника!
- Иса, какво ...
Отваряй го!
Арестувайте ги незабавно!
Това е невероятно. Напълно невероятно.
Всичко свърши, премина. Завинаги! И защо?
Защото типът, който ме взе имал труп в багажника.
Можеш ли да си представиш? Труп! Хоби ли ти е или какво?
-Затваряй си устата!
-Няма! Ще говоря, ок?
-Дразниш ме!
-И какво? Да не ти се пръснат панталоните?
Слушай, тъпако!
Докато стигнем в Истамбул не искам да чуя от теб повече от 20 думи. Ясно ли ти е?
Ясно, ей сега мога да ти ги кажа: Задник, задник, задник ...
Трупът в колата е чичо ми Ахмед.
Какво?
Той ни дойде на гости от Истамбул.
Чичо Ахмед е най-големият брат на моя татко.
И татко го покани в Германия.
Преди 5 месеца.
Взе тримесечна виза и дойде.
Много му хареса в Берлин. В нашия блок имаше страшно много турци.
Правеше всичко с нас и наистина се чувстваше много добре.
И ние, аз и семейството ми, и ние се чувствахме също доста добре.
Моите племенници ... Аз имам два племенника, децата на сестра ми.
Те никога не са ходили на детска градина,
защото когато сутрин нямаше никой в къщи, чичо Ахмед се грижеше за тях.
Той можеше и да готви! Даниел!
По-добре и от майка ми!
Трите месеца отминаха и чичо Ахмед остана.
И тогава се случи,каквото трябваше.
Той почина.
Внезапно. Сърцето му не издържа. Мъртъв.
Много глупаво.
Тогава цялото семейство се събра на дискусия.
Не можехме да минем по законния начин, защото родителите ми имаха незаконен труп в килера, разбираш ли?
Тогава решихме, че трупът му трябва тайно да бъде върнат в Турция.
И тъй като аз съм най-младият в семейството и точно сега съм в отпуск -
трябваше аз да свърша мръсната работа.
Мамка му!
Трябва да им разкажа всичко,ще ми поискат акт за раждане.
-Защо? То може много бързо да се изпрати по факс.
-Не,не,не. Те искат ориринала.
Само ако можех да се обадя по телефона ...
Щях да се обадя на моята приятелка. Тя щеше да донесе акта за раждане.
Иса, нямам много време.
Хайде.
Момент,момент! Какво ще стане с мен? Извинете?!
-Коя беше тая?
-Скоро ще разберем.Хайде.
Шшш, вратата е отворена.
Значи си изминал целия път само да донесеш мъртвия си чичо обратно в Турция?
Браво Иса,браво!
Осман, дай чай на героя.
-Цигара?
-Благодаря.
Трябва ми акта за раждане на чичо ти.
Ако ми позволите да телефонирам ще ми го донесат до довечера от Истамбул.
Покажи на Иса телефона.
Уважаеми пътници, ще направим 30-минутна почивка.
Сервираме безплатен чай.
Юли?
Хей, какво правиш тук? Как така си тук? Какво правиш тук?
Мелек.
Не може да бъде.
-На път съм за Истамбул.
-Какво пък ще правиш в Истамбул?
-Това е ... Това е доста дълга история.
-Ок, тогава ми я разкажи. Но съвсем накратко.
Запознах се с едно момиче.
Влюбих се в нея.
И сега пътувам за Истамбул, за да се срещна с нея.
Къде в Истамбул искаш да се срещнете?
Под моста.
Сигурен ли си, че тя ще е там?
Надявам се.
Автобусът за Едирне е готов да потегли. Моля, заемете местата си.
Трябва да тръгвам.
-Не пътуваш ли за Истамбул?
-Не, спешно трябва да отида до границата. Трябва да свърша нещо там.
Какво?
Това също е дълга история.
-И прати много поздрави на приятеля ти от мен!
-Добре.
Разказвала ли съм ти за него?
Ще си изпуснеш рейса!
Петък, 8-ми юли, 12:01 h
Ти успя.
Радвам се да те видя.
Къде е момичето,с което се беше уговорил?
Моя любов,
Пропътувах хиляди мили,
прекосих реки,
покорих планини.
Страдах и понасях мъчения.
Устоях на изкушението
и последвах слънцето,
за да мога да застана пред теб
и да ти кажа,
обичам те.
Ще играем на старата игра: първият, който спре ще реши накъде пътуваме, ок?
Може ли да ти кажа нещо? Обичам те.
-Какво?
-Обичам те.
-Странно, но мисля, че току що чух нещо ...
-О - би - чам - те.
Казах, че ми е много трудно да те разбера! Нищо не чууух!
-ОБИЧАМ ТЕ!
-Така трябва да звучи.
Хей, гълъбчета! Накъде?
-Към шибания юг, човече!
-Моята посока, качвайте се!
Какво чакаш?
Превод и субтитри kateto178