Dracula - Dead And Loving It (1995) Свали субтитрите
Трансилвания 1893
Чувствам се задължен да се представя.
Аз съм Томас Ренфилд, благородник. Адвокат от Лондон.
Англичанин.
Жена ми и аз, обичаме англичаните. Нали, скъпа?
Признавам си, че не съм свикнал с тези трансилвански пътища.
Гади ми си.
Гади ви се? Ще кажа на кочияша да намали.
Кочияшо...
Слънцето залязва.
Трябва да пристигнем в селото преди да се стъмни. Бързо!
По-бързо! По-бързо!
Дръж се, англичанино!
Да, разбрах.
Кочияшо, може ли да намалиш малко?
Да!
Благодаря.
Благодаря.
Кочияшо, не сваляй моя багаж.
- Тази вечер отивам до прохода Борго.
- Добре.
- Какво правиш?
- Много тъмно.
Не отивам по-далеч.
Оттук нататък, ти вървиш.
Отиваш на това място тази вечер?
- Да, отивам в замъка.
- Замъка?
Да, имам уговорена среща с Граф Дракула.
Дракула?
Уговорена среща?
Да, имам работа с Графа.
Не.
- Не трябва да отиваш.
- Защо?
Защото ние хората от планините мислим,...
че в замъка живеят вампири.
- Вампири?
- Да.
Те са немъртви.
Излизат от ковчезите си...
през нощта.
Да.
Превръщат се на вълци или прилепи...
и пробождат врата на техните жертви със зъбите си,...
и пият кръвта им.
Със сигурност това са само суеверия.
Не. Мадам Оуспенская е права.
Моля те, синко...
вземи този кръст.
Не, благодаря.
Вземи кръста.
Святата му любов и духът на добрината...
ще те пазят от скритите опасности.
Не, наистина. Не, благодаря.
- По дяволите, вземи кръста.
- Разбира се.
- Струва 15 копека.
- Добре.
Благодаря.
Ако трябва да ходя, ще ходя.
Не. Не отивай. Моля те. Умолявам те.
Но вие не разбирате. Очакват ме.
Все пак, благодаря.
Какво?
Добър вечер.
Аз съм Томас Ренфилд, адвокат от Лондон...
дошъл съм да видя Граф Дракула.
Боже мой. О, боже. О, не.
Деца на нощта.
Каква мръсотия са направили.
Аз съм Граф...
Дракула.
- Ранен ли сте?
- Напълно здрав съм.
Ще трябва нещо много повече от това за да се нараня.
Елате.
Елате, Ренфилд.
- О, боже.
- Ренфилд...
не се мотайте.
Идвам след секунда.
Да.
Съжалявам, бях задържан.
Неловко, наистина. Видях ви да преминавате през паяжината...
и си помислих, че и аз ще мога.
Тогава си казах, "Може би мога да заобиколя по друг път."
Но, не.
Оплетох се.
- И си казах...
- Ренфилд, не ме интересува.
И сега, ако не сте много изморен от пътуването си...
бих искал да обсъдим закупуването на абатството Карфакс.
Да, разбира се. В мен са документите.
Много добре.
Ето ги.
- Малко е прашно, нали?
- Да, харесва ми.
Подпишете тук.
И тук.
Готови сме.
Поздравления. Сега сте собственик на абатството Карфакс.
Едно копие за вас...
и едно копие за мен.
- Добре ли сте?
- Да, порязах се на хартията.
О, боже.
Не се притеснявайте, имам носна кърпа тук някъде.
Да видим, къде сме?
Колко глупаво от моя страна.
По-лошо е отколкото си мислех. Трябва да съм порязал кръвоносен съд.
Боже мой.
Какво правите върху мебелите?
За какво сте тук?
Какво е всичко това, тогава?
Кои сте вие бе хора?
Трябва да знаете, че сте седнали на коляното ми.
Не, спрете.
Не, не е редно.
Не е редно, чувате ли ме? Не е редно.
Не съм прав. Не съм прав.
О, да!
Какво става тук?
И си мислите, че се гордея с вас?
Сега вървете, докато го направя мой роб.
И спрете това.
Така, Ренфилд...
по-добре ли се чувствате сега? Сънувахте кошмар.
Кошмар?
Но беше толкова реално, толкова живо.
Имаше две толкова красиви жени.
Как да ги опиша?
- Били ли сте някога в Париж?
- Да.
Нека ви покажа стар Трансилвански метод за релаксация.
Гледайте ме в очите.
Клепачите ти натежават.
Чувстваш се...
Ренфилд, заспиваш много бързо.
Имам още да ти казвам.
Събуди се.
Сега, се чувстваш сънлив.
Какъв глупак.
Ренфилд, забрави за спането.
Чуй ме.
Чуваш само моя глас. От този момент нататък, ти си мой роб.
Ще жертваш всичко за моята безопасност.
В замяна...
ще ти давам животи.
Не големи животи.
Насекоми, мухи, паяци.
Наех кораб да ни закара до Англия.
Ще заминем утре вечер.
Заповядвам ти.
Пази ковчега ми.
Да, господарю.
Ренфилд!
Идвам, господарю.
Не се тревожете, господарю. Ще ви помогна.
Държа ви, господарю.
Изглеждате болнав, господарю. Обезводнил сте се.
Ето, трябваше да пиете течности.
Да, съгласен съм.
Мисля да започна с капитана.
Толкова съм щастлива, че съм в тази опера.
Обожовам този дворец на изкуството и красотата.
Да, скъпа моя.
Операта е удивителна.
Музиката е изпълнена с любов, омраза,...
чувствителност и необуздана страст.
Потискал съм всички неща в живота ми.
Съжалявам, че закъснях, мила.
- Тревожехме се за теб, татко.
- Съжалявам. Сядайте.
Забавих се в лудницата.
Днес беше докаран още един побъркан.
Единственият оцелял от шхуната, която плаваше в пристанището Уитби.
Много странно.
Здравейте. Мога ли да ви помогна, господине?
Да, можете да ми помогнете.
Д-р. Суърд е в следващата ложа.
Наложително е да се срещна с него насаме.
Ще му кажеш, че има съобщение за него във фоайето.
Съобщение за Д-р. Суърд във фоайето.
Добре. Сега върви.
Съобщение във фоайето за Д-р. Суърд.
И няма да помниш нищо...
от това което ти казах.
Странно.
Здравейте. Мога ли да ви помогна, господине?
"Мога ли да ви помогна, господине?" Какво ти става?
- Защо не му каза?
- За какво?
За съобщението.
За кого?
Няма значение. Ще му го кажа лично.
А за вашата зле изпълнена задача...
няма да получите бакшиш.
Без бакшиш?
Сега си спомни.
Вижте какво има тук.
Извинете ме...
вие ли сте Д-р. Суърд, който санаториум е в Уитби?
- Да.
- Скоро купих абатството Карфакс...
и разбрах, че граничи с вашите земи.
Точно така. А вие сте?
Простете ми.
Много съм прочут в моята страна,...
затова понякога забравям да се представя.
- Аз съм Граф...
- Д-р. Суърд...
има съобщение за вас във фоайето.
О боже. Какво е...
По дяволите. Извинете ме.
Дракула.
Добър вечер, Граф Дракула.
Аз съм Джонатан Харкър, асистента на Д-р Суърд.
Това е Люси Уестенра...
а това е моето фиансе, дъщерята на Д-р. Суърд, Мина.
Граф Дракула, ще бъде хубаво отново да видим запалените светлините...
през мрачните прозорци на абатството Карфакс.
О, да. Абатството винаги ми напомня на онзи стар тост, знаете го:
"Висока ограда, стените са изтъркани...
"в тях отеква нашия смях,...
"сякаш мъртвите са били там."
Харесва ми как мислите.
Тази е една от най-любимите ми теми.
Трябва да се съберем и да проведем дълъг разговор.
Много дълъг.
Сега трябва да вървя. Имам неотложна среща.
Граф Дракула?
Съжалявам, мила,...
но имате прекрасен юсипитал мапилари.
Какво е това?
Това.
Благодаря.
А сега ще вървя.
Има нещо необикновено в този мъж.
- Накара ме да изтръпна.
- О, да.
Мен, също.
Граф Дракула...
искам да проведем този дълъг разговор сега.
Извини ни, мила.
Д-р. Суърд, Джонатан.
Спях.
Съжаляваме, но чухме шум в храстите под прозореца ти.
- Мислим, че е бил крадец.
- Нещо против, ако огледаме?
Не. Огледайте.
- Тук няма нищо.
- Нищо нередно и тук.
Какво облекчение.
Сигурен съм, че тук няма никаква опасност.
Съжалявам, че те събудихме, мила.
Претърсихме всеки сантиметър от стаята и няма никаква следа от влизане с взлом.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Ключалката е повредена.
Няма страшно. Ще затворя вратата по-силно.
Ренфилд.
- Да?
- Не издържам повече. А ти?
Светлините, крясъците, лудите лица взиращи се в мен.
Казвам ти, стените ме обграждат.
- Трябва да се махна оттук.
- Обратно на работа, пазачо.
Да, сър.
Идвай, Ренфилд. Ще пиеш чай с шефа.
Най-накрая.
Сега ще видиш, Мартин.
Д-р. Суърд ще разбере, че не съм луд.
Не бих се обзаложил на това. Тръгвай.
Стой.
- Д-р. Суърд.
- Да?
- Г-н. Ренфилд е тук.
- Добре. Доведи го, Мартин.
МакМанъс, пациентът в западното крило?
- Да.
- Има пристъп на истерия.
Направи му клизма.
- Клизма?
- Да.
Ще го успокои.
Да, сър.
Ренфилд, добре че дойдохте.
Радвам се да ви видя. Как се чувствате?
Нормално. Напълно нормално.
- Чудесно.
- Да.
Д-р. Суърд, мога ли да попитам, защо ме повикахте в санаториума?
Бихме искали да направим няколко теста, това е всичко, ако нямате нищо против.
Не, съвсем не. Както можете да видите, вече съм напълно здрав.
Напълно значи. Гладен ли сте?
- Изгладнях.
- Вземайте си.
- Много сте щедър.
- Да.
Казвах, че...
Какво беше това?
- Взехте нещо от масата.
- Не съм.
Взехте. Видях ви. Сложихте го в устата си.
Мисля че беше насекомо.
Беше малина.
Малина? Не сервираме малини.
Тогава може би е било стафида. Паднала е от кифлата.
- Тук липсва една.
- Липсва ли?
- Наистина? Разбира се.
- Било е стафида.
Колко необичайно.
Колко съм глупав, трябва да е било въображението ми...
Ето, направихте го отново.
Сложихте буболечка в устата си. Мисля че беше паяк.
- Не съм.
- Напротив, направихте го.
Казвам ви, видях ви как грабнахте паяка и го изядохте.
Паяк? Това е нелепо.
Какво?
- Изпуснах си вилицата.
- Изпуснахте я? По-скоро я хвърлихте.
Какво ви става?
Г-н. Ренфилд, какво правите там долу?
Намерих вилицата.
- Колко неприлично. Не мисля, че...
- Съжалявам, че се забавих.
Боже мой.
Ядете насекоми направо от земята.
Какво ви кара да мислите така?
Виждам, че едно се опитва да излезе от устата ви.
- От устата ми?
- Да, вашата собствена уста.
- Мърда.
- Не ставайте смешен.
Мърда.
Горкото, бие се за живота си.
Не знам за какво говорите. Ако продължавате да говорите глупости, ще си тръгна.
Аз ли? Вие говорите глупости!
Здравей, мила. Не се страхувай.
- Той полудя.
- Няма да те нараня.
- Не ме наранявайте.
- Искам само твоя живот!
Мартин!
Сложи му усмирителна риза и му направи клизма.
Чакай. Първо му направи клизма...
и тогава му сложи усмирителна риза.
- Да, сър.
- Животи!
Люси, ти мързеливо момиче.
Минава 10:00. Конете са оседлани и чакат.
Мина, не мисля че днес ще мога да стана от леглото.
Сънувах кошмари.
Чувствам се напълно изтощена.
Скъпа, много си бледа.
Изглеждаш отслабнала.
- Може би татко ще те прегледа.
- Да, може би.
- Татко.
- Какво.
- Люси.
- Какво й има?
Не знам. Ужасно бледа е.
Бледа? Най-добреда я прегледам.
Ще ти дам лауданум, скъпа. Ще ти помогне да заспиш.
Не виждам следи от инфекция.
Сигурна ли си, че не помниш откъде идват тези белези?
Насекомо? Може би паяк.
Спомняш ли си дали си била ухапвана?
Не. Но сънувах сън.
Да?
Какъв беше този сън?
Нищо не си спомням.
Заспа.
Трябва да призная, че съм напълно объркан.
Ще се свържа с Проф. Ейбрахъм Ван Хелсинг.
Ван Хелсинг?
Мислех че той е метафизик и философ.
Също и лекар. Знае повече за неопределените заболявания повече от всеки друг.
Може би той е единственият, който може да ни помогне.
Да. Свържи се с него, татко.
- Свържи се с него веднага.
- Да.
Господа, на път сте да наблюдавате първата си аутопсия.
Не е необичайно на някои първокурсници...
да им прилошее по време на процедурата.
Затова оттук започваме да разделяме нашите бъдещи лекари...
от тези които просто искат да си играят на лекар.
Сега, първо важните неща.
Откриваме трупа.
Правим разрез от слабините...
до горната част на гръдната кухина.
Сега, като отворя...
коремната обвивка, можете да видите,...
че органите от розови са станали...
гнусно зелени.
Трябва да проверим червата...
за патологични улики.
Затова...
Ето, дръж го.
Не се притеснявайте, има още много.
Изглежда няма никой останал.
Ехо. Аз все още съм прав, Професор Ван Хелсинг.
Уудбридж, нали?
Ела по-близо, Уудбридж.
Добре за теб. Издръжлив си.
Защо да не погледнем мозъка?
Първо, разбиваме черепа.
И...
съзираме голия човешки мозък.
Изследвай го.
Добре свършена сутрешна работа.
Влез.
Професоре, 10 от 10.
Да. Все още го държа.
Имам съобщение за вас от Д-р. Суърд.
Съобщение от Д-р. Суърд? Какво казва?
Иска да дойдете незабавно в Уитби.
Спешно е.
Спешно?
Да, сър. Спешно е.
Буден съм.
Буден съм през деня?
Какво става? Не може да съм буден през деня.
Трябва да е от младата кръв на госпожица Люси.
Кръвта й е все още в системата ми.
Възможно ли е да ме е излекувала?
Да. Излекуван съм.
Сега мога да излизам и през нощта, и през деня.
Толкова е светло,...
толкова много цветове...
и слънцето е толкова жарко.
Здравейте, млади влюбени.
Усетих миризмата от вашия чудесен пикник.
Мога ли да ви помоля за парче от вашето пиле?
Разбира се, господине.
- Малко вино, сър?
- Никога не пия вино.
Какво пък толкова. Нека да го опитам.
Добро е.
Господарю!
Ренфилд, виж ме. Пия вино и ям пиле.
Какво правите навън през деня?
Успокой се, Ренфилд. Излекуван съм.
Не, не сте. Вижте.
Сгреших. Трябва да се върна в ковчега си.
Нощ е. Значи не е било реално.
Било е кошмар.
Три малки прободни белега на врата й.
Три ли?
Два.
Два малки прободни белега на врата й.
Какво означава това, Професоре?
Господа, това което ще кажа...
ще разклати основата...
на всички медицински правила.
Навлизаме в царството на свръхестественото.
Свръхестественото?
- Царството на свръхестественото?
- Я.
Люси е била нападната...
от създание, което се надига от гроба си...
и смуче кръвта на живите...
за да продължи противното си съществуване.
Това с което си имаме работа е...
вампир.
- Вампир?
- Вампир?
Какво казахте?
Казах, "вампир."
Професоре, модерната наука отрича съществуването на това чудновато създание.
Модерна наука, дрън дрън.
Тя има загуба на голямо количество кръв, я?
- Я.
- Ето, вижте.
Къде е отишла всичката кръв?
Погледнете чаршафа, възглавницата, нощницата й.
Виждате ли нещо?
Как вашата модерна наука ще обясни това?
Можете ли да обясните това?
Аз не мога да го обясня.
Никой не може да обясни това!
Искате да повярваме,...
че някакво същество просто е влетяло през прозореца...
захапало Люси за врата, и пило от кръвта й?
Точно така.
И тази нощ...
противното създание ще се върне.
Ще й смуче кръвта...
докато не пресуши и последната капка.
И ако тя умре...
като жертва на това отвратително създание...
и тя самата ще стане като него.
Какво?
И тя самата ще стане като него.
Какво можем да направим за да я защитим от този демон?
- Суърд.
- Да?
Имате ли някакви окултни книги?
Ето ги тук.
- Имате ли Трансилвански фолклор?
- Не.
Имате ли Теорията и Теологията на Злият Немъртъв?
Не.
- Иматели Вампирите от Прага?
- Не.
Имате ли Носферату?
Да, имаме Носферату. Днес имаме Носферату.
- Дойде в пощенската кутия.
- Дайте ми я, бързо.
Ето.
- Има начин да я предпазим.
- Как?
"Чесънът отблъсква съществото.
"Неговият прочистващ ефект е като проклятие...
"за позорната душа на вампира."
Трябва да преместя ковчега или полилея.
Доведохме те тук долу за да си близко до нас, скъпа моя.
Ще бъдем долу в кабинета.
Трябва да си починеш добре за да възвърнеш силите си, скъпа моя.
Това е единствения начин да възвърнеш здравето си.
Клизмата би ли помогнала?
Хайде, трябва да тръгваме.
Спете спокойно, госпожице Люси.
Чесънът ще те пази.
Чесън.
- Ренфилд.
- Господарю?
Време е да служиш на господаря си.
- Ела.
- Да, господарю.
Тези побъркани идиоти.
Искат да ми попречат да вляза в спалнята на Госпожица Люси.
- Искам да я...
- Чакайте, господарю.
Добре, слушам ви.
Закачили са венци от чесън по цялата стая.
Какво да правя, господарю? Не мога да изляза от тази клетка.
Мислиш, че не мога да те измъкна оттук, ако поискам?
Щяха ли тези решетки да ме спрат?
Чакайте, господарю. Имам ужасно главоболие.
Как смеят да се мерят с мен?
Този, който владее силите на мрака.
Този, който призовава демоните на нощта да изпълняват заповедите му.
Този, този който е повалил всеки всеки свой враг през вековете.
Ренфилд? На теб говоря.
- Съжалявам, господарю.
- Ела.
Имаме много за вършене и малко време за да го свършим.
Ренфилд, побързай.
Ренфилд, имах предвид да използваш водосточната тръба.
Аз летя, ти не.
Да, разбира се.
- Ела.
- Той лети, аз не.
Ренфилд, идиот такъв.
Хванeте го, Харкър.
Аз съм слаб. Изгубих се.
Какво е направил?
Хванах го да отвива чаршафите и да ме гледа.
Чиста перверзия. Мартин.
Ето те.
Върнете го в клетката му и му направете вие-знаете-какво.
Не, не и още една клизма.
Да, още една и още една докато възвърнеш здравия си разум.
- Ще затворя прозореца.
- Да.
Добро момче.
- Добре ли си, скъпа?
- Да. Добре съм, Д-р. Суърд...
отчасти заради този отвратителен лук.
Съжалявам, скъпа, но Ван Хелсинг настоя.
О, Господи!
Люси...
заповядвам ти да...
отвориш прозореца.
Ела.
Влизай вътре, мръсен изрод!
Нищо не съм видял!
Видях всичко.
- Някой е нападнал Люси.
- Чакайте тук.
Как е тя?
- Тя е мъртва.
- Мъртва?
Вампирът е изпил всичката й кръв.
Казах й да стои на безопасно място при чесъна.
Не. Това е нелепо.
Казвам ви, трябва да забием дървен кол в сърцето й.
Или тя ще излезе от гроба си за да търси кръвта на живите.
Люси беше под моя опека.
Няма да позволя да се оскверни тялото й потози унизителен начин.
Светотатство е.
Но, Д-р. Суърд, няма ли поне да пазим гроба на Люси...
- за да сме сигурни?
- Не.
Имам сериозни съмнения относно цялата тази теория с вампирите.
За бога, кой в цяла Англия...
са малко повече въображение...
може да бъде вампир?
- Граф Дракула.
- Добре, може би той.
Какво? За какво...?
Граф Дракула! Тъкмо говорехме за вас, само хубави неща разбира се.
Простете за безпокойството,...
но току-що разбрах за смъртта на Госпожица Люси.
Приемете моите съболезнования.
- Благодарим ви. Всички сме много объркани.
- Да.
Граф Дракула, позволете ми да ви представя...
Проф. Ейбрахъм Ван Хелсинг от Лондонския Университет.
Той е доктор на редките заболявания, както и по теология, и философия.
Унд гинекология.
Не знам защо си пъхате ръцете и там.
Ван Хелсинг, име познато дори и в пущинаците на Трансилвания.
Граф Дракула. Любопитен съм.
Не сте ли родственик на Влад Тепиш, първия Дракула?
Тепиш?
Означава "Набучващият на колове." Той е бил кръвожаден убиец,...
който измъчвал жестоко селяните.
Режел им ръцете и краката, избождал им очите...
и ги набучвал на железни прътове.
Те прекалявали.
Какво са направили...
за да заслужат такова варварско и нехуманно отношение?
Да.
В родината ми казват:
Казват също:
Впечатлен съм, Ван Хелсинг. Говорите древен молдовски.
Добре, господа, аз ще...
тръгвам.
Казвам ви, Ван Хелсинг, вие сте човек, който харесва да има последната дума.
Няма да позволя да ме въвлечете в такова детинско занимание.
За мен е без значение, кой има последната дума.
Става късно.
Ще продължим този разговор някой друг път.
Лека нощ.
Такава арогантност.
Лесно е да се види...
защо аристокрацията умира...
в тази част на света.
Господа, работата ни не е завършена.
Вампирът е все още сред нас.
Помнете, той е лукав.
Има мъдростта на вековете.
И отгоре на всичко, никога не се отказва.
Този човек! Никога не се отказва.
Никога не се отказва.
За какво мислите, Професоре?
- Кога пристигна Граф Дракула?
- Преди около месец.
А кога се появиха симптомите на госпожица Люси за първи път?
По същото време.
Да не казвате, че Граф Дракула е вампира?
Да! И не.
- Тогава какво казвате?
- Казвам не.
Но клоня и към да.
- Тогава казвате да.
- Не.
- Тогава не.
- Не естествено.
- Звучите несигурен.
- Не, сигурен съм.
- За какво?
- Моята теория.
- И тя е?
- Теорията за да или не.
Лека нощ, госпожице.
Нека ангелските гласове да ви пеят по време на покоя ви.
Помогнете ми.
Какво беше това?
Помогнете ми, много е тъмно тук вътре.
Кой е там?
Аз съм жива. Погребаха ме жива.
Боже мой.
Не се тревожете, госпожице. Идвам.
О, боже мой!
Направили са грешка, ужасна грешка.
Моля ви помогнете ми. Много ми е студено.
Всичко ще бъде наред. Вие сте жива.
Джонатан. Какво правите?
Само за тази вечер...
ще пазя гроба на Люси, както предложи Професора.
Нали не вярвате на тези работи за вампирите?
Не знам на какво да вярвам.
Но ако Ван Хелсинг е прав...
Никога няма да си го простя, ако не се уверя.
Добре, продължавайте. Но мисля, че си губите времето.
Глупости.
Джонатан.
Люси?
Ела с мен, Джонатан.
Знам, че винаги си ме искал...
и аз винаги съм те искала.
Най-накрая можем да бъдем заедно.
Но, Люси, сгоден съм за Мина,...
а и ти си мъртва.
Не съм мъртва.
Аз съм немъртва.
Добре, аз пък не съм несгоден...
все пак благодаря.
Джонатан, нека те целуна.
Нека ти покажа дълбоката, дива страст...
на свободата, сексуална лудост.
Но, Люси, Аз съм англичанин.
Както и тези.
Сега можем да бъдем заедно завинаги.
Назад.
Назад, нечестиви демоне на нощта.
- След нея! Това е нашият шанс.
- За какво?
За да я унищожим, момчето ми. Връща се в гробницата си. Ела!
Боже мой.
- Сега тя е мъртва.
- Не, не е.
- Тя е жива?
- Тя е Носферату.
Италианка ли е?
Не, това означава немъртва.
Проклета е да прекара вечността в мизерия,...
ловуваща за живите като диво животно.
Какво ще правим?
Заради безсмъртната й душа, трябва да я унищожим.
Единственият начин...
е да забием дървен кол...
право в сърцето й.
Това е ужасно. Няма ли друг начин?
Има още един. Можем да й отрежем главата,...
да напълним устата й с чесън...
и да откъснем ушите й.
Дайте ми кола.
О, не. Не, не мога да го направя. Вие го направете.
Трябва да бъде направено от някого, който я е обичал приживе.
- Само я харесвах.
- Достатъчно близо. Ето.
Добро момче. Можеш да го направиш. Ето.
Сега постави върха на кола точно над сърцето й...
и го забий колкото можеш по-силно.
Чакай!
Сега!
О, Господи!
Има толкова много кръв.
Просто е яла.
Все още е жива.
- Удари я още веднъж.
- Не, не мога.
Колко кръв може да й е останала?
Давай.
Почти е мъртва.
Достатъчно мъртва е.
- Това е ужасно.
- Да. Прав си.
Трябваше да оставим вестници отдолу.
Какво направих?
Какво направих на бедната Люси?
Освободи я, момчето ми.
Сега тя ще почива в мир завинаги.
- Ето. Избърши се.
- Благодаря.
Бедната Люси.
Ето.
Запази я.
Еси...
клепачите ти натежават,...
доспива ти се.
Спи.
Мина, отвори очите си.
Стани, Мина.
Върви до вратата.
Мина, в килера си.
Отвори врата и излез.
Сега върви до външната врата.
Гледай къде вървиш има...
стол.
Изправи се.
Не ти. Седни.
Не, не ти. Ти седни.
Ти се изправи. Не, седни.
Не, ти се изправи.
Ти върви до външната врата, а ти заспивай.
Внимавайте!
Чакайте. Идвам.
Згасете светлините, за да не ме види никой.
Ще бъдеш моя булка във вечността.
Ще делим вечните страсти на безсмъртната любов.
- О, не мога да чакам.
- Не ти.
Ти ще бъдеш моя булка във вечността.
Ще делим вечните страсти на безсмъртната любов.
О, момчето ми. Каква нощ.
- Баже мой. Какво се е случило с вас?
- Всичко.
Професор Ван Хелсинг беше напълно прав.
Люси се надигна от гроба си и ме нападна.
Сега, поне...
почива в мир.
Имате предвид, че Люси е станала вампир?
Да.
- Къде е Мина?
- Тя е добре. Бързо заспа.
- Еси я пази.
- Добре.
Просто ще седна пред вратата й.
Не мислите ли, че първо трябва да се почистите?
О, да. Точно така.
Нещо против да използвате служебния вход?
Не разбира се.
Той е покрит с кръв, а по вас няма и капчица. Защо?
Бил съм на много, забождания с колове.
Трябва да знаеш, къде да застанеш.
Знате, че всичко в живота е местоположението.
А сега трябва да танцуваме танца на любовта.
Добра си.
Без хапания.
- Не трябва ли да я събудим?
- Да, може би си прав.
Еси.
Здравейте. Трябва да съм задрямала.
Боже господи, сутрин е.
В един момент пазех, съвсем будна,...
а в следващия се чувствах сякаш...
черен облак е надвиснал над мен.
- Добре ли сте?
- Да.
Ето ни, невредими.
Става късно. По-добре да приготвя закуската.
Откъде се взе това?
Сънувах най-странния сън снощи.
Чувствам се различна.
Изглеждате различна, Мина.
Ела.
Седни с мен.
По-близо.
По-близо, глупчо.
Любими, познаваме се от толкова отдавна...
и никога не сме се изследвали един друг.
Блягодаря на Господ.
Джонатан, промених се. Не съм тази Мина, която познаваше.
Какво имаш предвид, скъпа?
Искам да направиш нещо за мен...
нещо за което никога не съм те молела преди.
- Разбира се, скъпа моя. Каквото и да е.
- Добре.
- Пипни това.
- Нямам нищо против.
Какви ги говориш?
Добре, не трябва да пипаш нищо.
- Аз ще те пипна.
- Не!
Спри веднага.
Какво ти става?
- Отивам си.
- Не, моля те, не си отивай.
Беше прав.
Нещо не е наред с мен и е превзело ума ми,...
и ме кара да казвам неща, които никога не бих изрекла,...
и да правя неща, които никога не бих направила.
Джонатан, моля те помогни ми.
Мина, да. Каквото и да е. Какво мога да направя?
Пипни това.
Добро утро, Мина. Как...
Джонатан, махнете си ръцете от мен.
Да, махнете си ръцете от нея.
Съжалявам.
Трябва да се срамувате от себе си.
Но тя ме накара да го направя.
- Вярно ли е, Мина?
- Не, татко.
Изведнъж, без никаква причина, той си сложи ръцете върху мен.
- Тя ми каза да я пипна.
- Харкър!
Издребнявате. Прибрах ви в дома си.
Ядете от храната ми, пиете от виното ми, но това не е достатъчно за вас. О, не.
След годежа с дъщеря ми само за пет години...
имате наглостта да я пипате.
Махайте се.
- Но, сър...
- Казах, навън!
- Какво става тук?
- Ужасни неща.
Хванах Харкър да пипа дъщеря ми.
Но тя ме накара. Държеше се доста странно.
Все едно е под влиянието на някакво заклинание.
Заклинание?
Много хубаво шалче носите, Госпожице Мина.
Да, малко ми е студено тази сутрин.
Извинете ме.
Може ли да погледна?
Както си мислех.
Като Люси.
Не, това е нищо.
Стана случайно докато плетях шала.
Наистина ли?
Имам нещо за вас, Госпожице Мина.
Подарък ли?
Нещо подобно. Дайте си ръката.
Ето.
Ето.
Вижте.
Какво е това?
Доказателство, приятелю,...
че дъщеря ви е била опорочена...
от злото на вампира.
Трябва да намерим този вампир преди Мина да я сполети съдбата на Люси.
Но кой е вампирът?
Ван Хелсинг подозира Граф Дракула. Но може да бъде и Ренфилд.
Човекът пие кръв от насекоми...
и е огънал решетките на клетката си все едно са били сирене.
Може да бъде всеки.
Има един начин, неоспорим начин...
да разкрием вампира.
С вас съм, Ван Хелсинг,...
но мисля, че този бал е проява на лош вкус.
Люси е мъртва едва от две седмици, а здравето на Мина виси на теглилка.
Балът продължава вече час.
Изглежда Граф Дракула няма да дойде.
Надявам се да грешиш, момчето ми.
Много искам да видя Граф Дракула тази вечер.
Чудя се дали той не подозира нещо.
Добър вечер.
- Стреснах ли ви?
- Не!
- Мога ли да взема наметалото ви, господине?
- Не, не може.
Можеш да вземеш шапката ми.
Благодаря.
Страхувахме се, че няма да се появите.
Не бих пропуснал празненството ви.
Винаги пазя нощите си свободни за нови изживявания.
Госпожица Мина.
Изглежда прекрасно тази вечер.
Ще ревнувате ли, ако я поканя на танц?
Ако трябва да бъда честен... Съвсем не.
Благодаря.
Господарю!
Вие сте тук.
Не ме наричай господарю.
- Какво правиш тук?
- Не знам. Те ме поканиха.
Надушвам плъх.
- Къде?
- Ренфилд.
Ако ме разкрият, трябва да избягам.
Да. Ще се измъкна. Ще се срещнем в Карфакс.
Не. Прекалено опасно е. Ще търсят първо там.
Преместих ковчега си в изоставения параклис...
на върха на скалата.
Когато дойдеш, се увери, че не са те проследили.
- Разбра ли?
- Да, господарю.
- Не ме наричай господарю.
- Да...
Добър вечер, Госпожице Мина.
- Искате ли да танцуваме?
- Искам извинение, господине.
Не виждате ли, че пия с Госпожица Мина?
Вече изпихте питието си.
Значи съм.
Елате, Госпожице Мина.
- Мартин.
- Добре.
Сега!
Не го виждам. Как е възможно?
Вампирът...
няма отражение в огледалото.
Тя се справя много добре и без него, нали?
Хей, трябва да бъдем добри.
Нека да им покажем какво можем.
Пуснете чардаш.
Чардаш.
Ще го харесат.
Хайде!
Голям финал.
Вие сте много мъдър, Ван Хелсинг...
за човек, който трябва да един единствен живот.
Хванете го!
Господарю!
Имам предвид, господине!
Вие!
Къде си мислите, че отивате?
Професоре!
- Трябва да го намерим преди изгрев слънце.
- Защо преди изгрев слънце?
Защото слънчевите лъчи ще го унищожат.
Той трябва да се крие от дневната светлина.
Елате, или Госпожица Мина ще бъде загубена завинаги.
Ела, мухоядецо.
Претърсихме абатството Карфакс. Няма и следа от него.
Какво можем да направим, професоре? Къде може да е той?
Не знам.
Трябва да освободим Ренфилд. Той е единствената ни надежда.
Той нарече Дракула "господарю."
Мисля че каза, "господине."
Това беше за да заблуди малоумните.
- Без да се обиждаш.
- Разбирам.
Ренфилд ще отиде право при Дракула.
И ние ще го проследим. Оттук.
Ще стоиш тук докато не изгниеш.
Свободен си.
- Свободен? Защо? Как?
- Добро поведение.
Но аз бях тук само за миг.
Е, но през този миг, се държа много добре.
Тръгвай.
Гледй къде вървиш.
Идвам, господарю.
Знам какво целят. Мислят си, че ще ги заведа при господаря.
Трябва да ги надхитря.
Да ги объркам.
Господа, имаме късмет.
- Защо?
- Той е малоумен. Елате.
Господарю, тук съм.
Сигурен ли си, че не са те проследили?
Да, водих ги в грешна посока.
Нямат представа къде съм.
Влезе в параклиса. Бързо!
Доведе ги право при мен, глупако.
Не знаех. Съжалявам, господарю. Накажете ме.
Не. Върви. Остави ги. Нямам много време.
Не, трябва да ме накажете. Наранете ме. Заслужавам го.
- Не сега!
- Но аз ви провалих, господарю!
Аз съм безполезен, жалък глупак, който ви издаде.
Трябва да ме нараните.
Добре!
Добре, господарю. Добре.
Добре, това е достатъчно.
Защо?
Тук горе!
Заключено е.
Разбийте я.
- Блъскайте я с цялата си тежест
- Докторе.
Добре.
Закъсняха.
Скоро ще ми бъдеш булка във вечността.
Не спирайте.
Добре, продължавайте.
По-силно.
Пантите поддадоха.
Джонатан, неведете се.
Назад.
Джонатан, вземи кола.
Остра дървена пръчка, каквото и да е.
Назад.
Добре.
Сега я забий право в сърцето му.
Внимавай!
Дързък смъртен.
Сега си в моя свят...
и никога няма да излезеш оттук жив.
Ще те унищожа...
и тогава ще притежавам тази която обичаш най-много,...
и нищо на този свят не може да ме спре.
Затова ще гледаш...
докато с възлюблената ти Мина консумираме брака си.
Хвани го. Ще избяга.
Хвани го.
- Къде е той? Къде отиде?
- Горе е.
Трябва да го хванем, или всичко е загубено.
Господарю.
Оттук.
Ренфилд, задник такъв!
Къде съм?
- Какво стана с Дракула?
- Мъртъв е.
А ти си свободна.
Благодаря на Бог.
Отново си моята сладка, невинна Мина.
И аз благодаря, че те имам, скъпи ми Джонатан.
А сега, мила моя...
нека те заведа у дома.
Господарю!
Съжалявам.
Простете ми.
Ето.
Сега вече изглеждате както преди.
Вашият господар си отиде завинаги, Г-н. Ренфилд.
Сега сте свободен човек.
- Така ли?
- Да.
Никой няма да ви контролира отново.
- Вие сте прав.
- Добре.
- Ела, Ренфилд.
- Да, господарю.
Превод и субтитри "Стефан Цоков" E-mail: stefan_tzokov@mail.bg