Angels In America (2003) (Angels In America CD6.srt) Свали субтитрите
Отслабнал си с осем килограма.
Хората убиват, само и само да са във форма като твоята.
Беше започнал да се възстановяваш, но го прецака.
Не става дума за теглото, а за дробовете.
- Пневмония.
- Още не знаем.
По дяволите, не знаем. Аз знам!
Ти може и да не знаеш, но аз не мога да дишам.
Би могъл да дишаш по-добре, ако не крещиш така.
Това е майката на гаджето на бившето ми гадже, мормонка е.
Дори и за Ню Йорк, през 80-те, това е странно.
Това е сериозно, разбираш ли?
Продължавай да дишаш, спри да се движиш, остани на едно място, ще те настаня в стая.
Трябва да вървя.
Видях Ангел.
Преди две седмици. Така е. Видях я, така е.
Не съм побъркан.
- Не съм казала, че...
- Виях Ангел. Това е лудост.
Лудост. Но, аз не съм луд. Но тогава, защо си причинявам това?
Защото полудявам, когато твоят син с неговите лъжи...
Защото откакто тя идва...
откакто бях прободен от кристално леденото острие...
ужасът, който крещи и крещи:
"Спри да се местиш, бягай!" аз падам изтощен на земята.
Както каза и тя, в крайна сметка ще стане.
Наистина, изглеждаше съвсем реална.
Като мен и теб. Спомням си всичко.
Какво се случи с мен?
Кажи ми.
Имал си видение.
Видение?
Благодаря ти, Мария Успенская.
Все още не съм свършен, за да бъда облекчаван с жалост и лъжи.
Не те съжалявам.
Това е нещо, което нямам.
Преди 170 години...
което не е толкова отдавна...
Ангел Господен се явява на Джон Смит...
в Ню Йорк, недалеч от тук.
Хората имат видения.
Това е абсурдно.
Не е учтиво...
да кажеш, че другите вярват в абсурдното.
Имал е огромна нужда от разбиране, нашият пророк.
Желанието му е станало молитва.
Неговата молитва сътворила Ангел.
Ангелът бил реален.
- Аз вярвам в това.
- Аз не.
Съжалявам, но противно на мен, ти вярваш в толкова много неща.
В какво да вярвам?
Аз съм хомосексуалист със СПИН.
- Мога да си представя какво...
- Не, не можеш...
да си представиш...
нещата в главата ми.
И не си правете заключения за мен, г-не.
И аз няма да ги правя за вас.
Достатъчно честно.
Моят син е...
...като теб.
- Хомосексуален?
Излязох извън себе си от ярост, когато ми го съобщи.
Побеснях.
Приех го отначало като...
- Хомосексуалност?
- Но това не е така.
Хомосексуалност.
Това ми изглежда грозно.
Двама мъже заедно.
Неприемливо понятие.
Но тогава, за мен, мъжете в каквато и да е конфигурация...
Бяха просто тромави...
глупави.
Глупоста ме влудява.
Пожелавам ви повече истина за вашия демографски профил.
Животът е достатъчно смущаващ.
Познавате ли Билията.
В разумни граници - да.
Пророците в Библията, дали някога са отхвърляли виденията си?
Има библейски прецеденти, да.
Какво прави Бог с тези, които отказват?
Храни китовете с тях.
Ето, просто стой спокойно...
и всичко ще бъде наред.
Не, няма да бъде.
Дробовете ми се свиват.
Температурата ми се повишава и започвам да бълнувам.
После следват дни на делириум, изпълнени с болка и лекарства.
И после започвам да спя.
Наистина съм прецакан.
Изплашен съм, не мога да го направя отново.
Не бива да говориш така.
Трябва да се покажеш в добра светлина.
Виж този ужас.
Виждаш ли? Това е нечовешко. Затова бягам.
Би ли го искала? Би ли го пожелала някому?
Това е рак.
Нищо повече.
Нищо човешко няма в това.
Боже, искам да свърши. Не искам това повече!
Отхвърлям го.
Съжалявам.
Остани с мен, моля те! Само докато приятелят ми се върне от работа.
Ти ме успокояваш. Така е.
Ти си моята опора.
Когато станах тази сутрин...
не си представях, че така ще свърши денят ми.
Ангел се явява на вярващите...
с крила и ръце, които могат да те понесат.
Не бива да се страхуваш.
Ако той те обгърне...
помъчи се да откриеш нещо ново.
Луис.
О, Боже мой!
Това е само пролетен дъжд.
Тя е.
Приближава се.
Тя?
Тя е.. О, това..
Скромноста ми забранява да ти кажа как разбирам,
но имам безпогрешен барометър за нейната близост.
Надига се.
Здравей.
Върнах се.
Моля те, нека да вляза.
Ти вече си влязъл.
"Имате ли някакво благоприличие, г-не? Кога за последен път, сте изпитали това чувство?"
Кой е казал това?
Имах ужасен ден, Луис.
Толкова се радвам да те видя отново.
Наистина не знаеш кой го е казал, "Имате ли някакво благоприличие?"
- Какво се е случило?
- Втори въпрос: Имаш ли някакво благоприличие?
Познай как прекарах дъждовния следобед?
- Какво?
- Моето домашно.
Разследване в съдебната палата. Виж какво си имам.
Решенията на съдия Тиодор Джей Уилсън...
Второ заседание на Апелативен Съд, 1981-1984.
- Годините на Рейгън.
- Чел си моите решеия.
Твои решения. Да.
Библиотекарят беше гей. Апетитно парче.
Той ми каза, че съдия Уилсън не е писал тези решения...
откакто Никсън е писал "Шест Кризи"...
или Кенеди е чел "Профили на Мъжеството".
...или Рейгън е чел "Останалото от мен"...
или ти и аз "Книгата на любовта".
Виж, не искам да правя това сега. Искам да престанеш да се караш с мен.
Тези бисери са написани от теб,
неговия послушен писар. Естествено, нямах търпение да ги прочета.
Хареса ми един пасаж в който се обявяваш против жени,
от Стейтън Айлънд, които съдят фабрика в Ню Джърси.
Производители на паста за зъби, чийто отровен оранжев дим
ослепява деца.
Не са слепи, просто незначително възпаление.
Три от тях са били настанени в болница, Джо.
По свой начин това е брилянтно и сатанинско
решение, че тези жени нямат право
да съдят Министерството за Защита на Околната среда...
защото то не защитава хората,
а всъщност само водата и въздуха. Невероятно!
Имаш ли приличие?
Не мога да повярвам, че мнението ми се оспорва от човек,
който само сменя филтъра на кафето в секретарския офис.
Но най-любимото ми е това.
Стивънс срещу Съединените Щати...
момче от армията, което е опозорено, когато разбират, че е гей.
Стивънс казва на армията, че е гей, когато го призовават.
Когато трябва да се уволни, те го изхвърлят...
измамен и без пенсия.
Точно така. Той ги съди, печели делото и получава пенсия.
Първият съдия му дава пенсия, само защото
техните правила определят този мъж като член на законно малцинство,
установено като специална защита, според 14 поправка на Конституцията.
"Равна защита, според закона. "
Просто не мога да си представя
как новината за тази моментна грешка се е отразила на твоето приличие.
Тогава всички съдии от Втория състав се събират.
Ние възстановихме момчето пак.
Но за справедливо отхвърляне на иск.
Трябваше да го потърся. Но г-н Кафе как би очаквал да разбере тези неща.
Те не са променили решението, а причината за решението.
Техническа подробност.
Армията знае, че Стивън е гей когато го призовава. Затова той спечелва.
Не защото това е противоконституционно, и дискриминация срещу хомосексуалистите.
"Защото хомосексуалистите" пишат те,
"нямат равна защита пред закона. "
- Ставаш мелодраматичен.
- Всъщност не са го писали те.
Ти си го написал. Те са дали на Уилсън да напише решението.
Тъй като осъзнават, че само вегетират, неспособни да съчинят друго, освен до-ре-ми,
съвсем доверчиво предоставят това на техния трудолюбив писар.
Това е важен момент за прависта педал, нали?
Те ти се доверяват да го свършиш и ти не ги разочароваш.
Това е закон - не справедливост.
Това е власт, а не упражнение по достойнство.
Това не е представа за идеал, а действителност.
Та кой каза: "Нямаш ли приличие?"
Тръгвам си.
Ти си мормон. Как може да не знаеш това?
Тръгвам си, кучи син!
Това е велика кулминационна точка в историята на Америка.
- Махни се от пътя ми, Луис!
- "Нямаш ли приличие?"
"Кога за последен път, сте имали приличие, г-не?"
Не знам кой е казал това. Защо ми причиняваш това?
- Аз те обичам!
- Джоузеф Уелш!
Следователят от армията на Макартни!
Питай Рой! Той ще ти каже, той знае! Той е бил там.
Рой Кон!
- Искам само да знам, чука ли се с него?
- Какво да съм?
Колко често, лайняния ти латексов член, който слагах в устата си,
е бил преди това в устата на най-злото, измамно,
покварено копеле, съществувало някога, смукало пишки в "Студио 54"?
Защото устните целували устните на този, никога няма да целуват моите!
Не се притеснявай затова. Махни се от пътя ми...
Чукал ли си се с него?
- Плати ли ти, за да те изчука?
- Мърдай!
Ти ме излъга.
Обичаш ме?
Мамка ти, мръсно лайно!
Той има СПИН.
Не знаеше ли това?
Глупав задръстеняк!
Вероятно никога не си си представял...
Лицемер!
Спри!
Моля те, кажи, че си добре.
Боже, как боли.
Никога преди, не съм го правил.
Никого не съм удрял.
- Можеш ли да го отвориш? Виждаш ли?
- Виждам кръв.
Нека ти сложа кърпа.
Трябва да те арестуват, нищожество.
Ще те затворят в килия, затова, че ме удари.
Никога не съм удрял някой.
Заради тези решения е..
Беше като секс сцена в новелите на Ани Ренд, нали?
Нараних те. Съжалявам, Луис. Никога не съм удрял някого.
Зарежи...
преди да изгубя търпение и да те нараня отново.
Ще остана да лежа за малко и да покървя.
Ще ми стане по-добре.
Виж тази голяма усмивка.
На какво се усмихваш, Рой?
Отивам си, Етел.
Най-накрая, най-накрая
удовлетворение за света.
За последен път.
Всички мои врагове ще стоят на отсрещния бряг,
с отворени уста, като тъпи риби,
докато великия океан от смърт,
пренесе момчето Рой през реката Йордан,
на суха земя,
и все още адвокат.
Не бих се обзаложила, Рой.
Свърши се.
Свърши?
Исках от мен да научиш новината.
Колегията гласува против теб, Рой.
О, не!
Само преди два дни започнаха заседанията.
Препоръчаха отнемане на адвокатските ти права.
Не могат да приведат в изпълнение тези препоръки.
Ще им отнеме седмица, докато се изпълни процедурата.
Длъжностните лицат чакаха.
И задвижиха нещата. Едно, две, три.
Приеха препоръките на комисията.
И един от тези длъжностни лица...
се наведе към своя съсед и каза:
"Най-накрая!
"Мразя този дребен педал от 36 години. "
Те спечелиха, Рой. Ти вече не си адвокат.
- Значи съм мъртъв?
- Не.
Победиха те. Ти загуби.
Реших да дойда тук...
за да видя, бих ли могла да ти простя?
На теб,
когото ненавиждах най-много.
Понесох ненависта си към небето...
и я направих малка звезда.
Звезда на ненависта на Етел Розенберг.
И всяка година, тя се запалваше, само за една нощ.
На 19 юни.
Пламъкът й беше киселинно зелен.
Дойдох да ти простя,
но мога само да се наслаждавам на нещастието ти,
надявайки се да видя как умираш,
по-ужасно, отколкото аз умрях.
И това е така,
защото умираш в лайна, Рой.
Поражение.
Ти успя да ме убиеш.
Но никога не можа да ме унижиш.
Никога не си побеждавал.
Когато умираш...
всеки ще си каже...
"По-добре, изобщо да не бе живял. "
Мамо?
Мръсно е, нали?
Аз съм Етел, Рой.
Лошо ми е.
На кого говориш? Аз съм.
Радвам се да те видя, мамо.
Минаха години.
Зле ми е.
Попей ми.
Аз не съм майка ти, Рой.
Студено е тук.
Закъснявам.
Мина ми времето.
Не ми се сърди, мамо.
Малко ме е страх.
Не се сърди.
Изпей ми песен.
- Моля те.
- Не искам, Рой.
- Аз не съм...
- Страшно е тук.
О, Боже.
Боже...
Толкова съжалявам.
Толкова съжалявам.
Рой.
Ти...
- Това беше.
- Как е? Имаш ли нужда от мен?
Не, нямам! Подиграх ти се, Етел!
Познаваме се отдавна.
Не мога да повярвам, че се хвана на тези глупости за майка ми.
Просто исках да видя, в края на краищата дали...
ще накарам Етел Резенберг да пее!
Аз победих!
Мамка му.
Следващият път, ако се родя
не искам да бъда човек.
Искам да бъда октопод.
Запомни това, става ли?
Тя е на път.
Запалете осветлението!
Запалете осветлението!
Завърнах се, пророк
и това не е според плана!
Вземи я обратно!
Книгата, която ми остави, няма да бъда хранилище. Отказвам.
Трябва да ми помогнеш! Помогни ми!
Това е само сън.
Не мисля, че това има значение в конкретния момент.
Не знам какво трябва да направя.
Беше твоя идея. "Отхвърли видението. "каза.
Мислех, че не е толкова образно...
Каза, че има библейски изключения.
Какво се предполага да направя?
Бори се с нея!
Какво каза?
Това е Ангел! Просто я хвани...
и кажи...
Как беше?
Чакай, чакай.
Да. Хвани я, прегърни я и кажи...
"Няма да ти позволя да се измъкнеш, без да ме благословиш. "
И я дръж, докато не ти я даде.
Да я задръжа. Не знам как да я задържа.
Няма да ти позволя да се измъкнеш, докато не ме благословиш!
Вземи обратно книгата!
Освободи ме! Освободи ме!
Благослови ме и ще те пусна.
Аз съм континеталното княжество на Америка!
Аз съм хищна птица!
Няма да бъда заставена!
Влизането е разрешено.
Върни текста в Рая.
Мога ли да се върна?
Не искам да отида, освен...
Ти победи пророк. Ти избираш.
Сега ме пусни. Скъсах си мускула на бедрото.
Много важно! Краката ме болят от месеци.
Какво?
Ти нямаш работа с мен.
Не съм те викала. Ти си негов сън от треската.
Не мой.
Той тръгна...
така че, и ти трябва да си вървиш.
Сега трябва да се събудя.
Веднага.
Тялото е градината на душата.
Поздравления, пророк.
Ние те очаквахме.
Побързай!
О, Боже мой!
Това е доста странно. Това е Рой Кон.
Побиват ме тръпки тук. Мразя болниците.
Спри да хленциш. Трябва да свършваме бързо.
Като дежурна сестра, трябва да докладвам веднага, за промяна в състоянието му.
Променен е.
Махни тези очила. Изглеждаш смешно.
Какво ти се е случило?
Изкупление на греховете ми.
- Какво правя тук?
- Изкупление на греховете ти.
Не мога да взема тези неща сам.
Трябва да им кажа, че е мъртъв и да попълня формулярите.
Не искам да конфискуват това лекарство. Това е ЕйЗиТи.
Близо 60 опаковки останаха.
Трябва ми преносвач, затова ти се обадих.
Защо на мен? Ти ме мразиш.
Трябва ми евреин. Ти беше първият, за когото се сетих.
- Какво имаш предвид?
- Трябва да му благодарим.
- За хапчетата.
- Да му благодарим?
Как се нарича еврейската молитва за мъртвите?
- Кадиш.
- Точно тази. Кажи я.
Направи го.
Няма да кажа Кадиш за него.
Хапчета, добре, хубаво, разбира се.
Но няма начин, по дяволите, да се моля за него.
Моите нови пинко-родители от Скенектиди никога няма да ми го простят.
Вече ги разочаровах:
"Той е педал, служител в офис.
"А сега виж, казва Кадиш за Рой Кон. "
Не мога да повярвам, че искаш да се моля за него.
Луис, аз дори за теб бих се молил.
Той беше ужасен човек.
Той умря в мъки.
Може би кралицата ще прости на победения противник.
Не е лесно. Не смятам, че е лесно. Най-тежкото нещо е...
Опрощението.
Може би любовта и закона най-накрая се срещат.
В крайна сметка мир. Не става ли дума за това в Кадиш?
Това е еврейско или аремейско.
Кой знае за какво става дума.
Аз съм на 32 години...
и никога не съм бил в една стая с мъртвец.
Толкова твърд и малък.
Не знам много добре Кадиш.
Аз съм крайно светски евреин. Дори не съм имал бармицва.
Дай всичко от себе си.
Не, този Кадиш, не е...
Не знам. Глупаво е. Моля те, не мога!
- Ти, кучи син.
- Ти, кучи син.
Благодаря ти, Луис.
Добре го направи.
Добре?
За какво "добре" говориш, по дяволите? Беше дяволски чудесно.
Видях го. Беше там.
Повечето августовски приятелски княжества, ангели от много високо...
Съжалявам, че отсъствах на тази сесия.
Бях задържан.
- Това е...
- Пророка. Да.
- Работим.
- Развиваме се.
Искам да върна това.
- Какво се се случило?
- Просто...
Не можем просто да спрем.
Не сме скали.
Прогресът, миграцията, движението е съвременност.
То вдъхва живот.
Това правят живите същества. Ние желаем.
Дори цялото ни желание да е тишина, все пак е желание.
Дори да се движим по-бързо, отколкото можем,
не можем да чакаме, а и какво да чакаме?
Бог...
Той няма да се върне.
Дори да го направи, ако някога се върне,
ако посмее някога да покаже лицето си, в която и да е градина някога,
ако след цялото това разрушение,
ако след страшните дни на това гадно столетие,
се върне, за да види колко много страдат съществата, които е сътворил,
и всичко, което ни предлага е да умрем,
трябва да осъдим кучия син.
Това е моят скромен принос към цялата теология.
Да осъдим копелето, за това, че ни изостави. Как е посмял!
Това са думи на Пророк.
Благодаря, че сподели това с мен, но не мога да я задържа.
Той иска да живее.
Да! Аз съм на 30 години, за Бога!
Нищо не съм постигнал.
Искам отново да бъда здрав.
И тази чума, трябва да спре в мен и навсякъде.
- Накарай я да се махне.
- Опитахме.
Страдаме с теб,
но не знаем. Не знаем как.
Това е книга на неподвижноста...
застой.
Остани в рая, не се връщай в живота.
Няма да има страдание повече.
Ти избери.
Не мога.
Все още искам благословията си.
Дори и болен, искам да остана жив.
Само мислиш, че си.
За теб, животът е навик.
Не виждаш какво идва. Ние виждаме.
Колко суровост ще донесат последните дни,
които ти или някой друг би издържал?
Смърт.
Тя е по-изобилна от всички сълзи, които оплаквайки ще пролее небето.
Бавно разтваряне във великия проект.
Спиралното завъртане в движението на вечноста.
Светът и неговите красиви частици логика...
всички те са разрушени, всички са мъртви...
завинаги.
Неудачници сме.
Земята и ангелите.
Кой пита за право на благословия, когато Апокалипсиса наближава?
Кой иска повече живот,
когато смъртта защитава очите ти ослепявайки ги,
защитава крехките ти нерви от повече ужас, отколкото можеш да понесеш?
Нека всяко същество, на което се усмихне съдбата изплъзвайки се в смъртта,
преди това последно, ужасно разсъмване,
когато всичките ти бълнувания се върнат при теб.
И сутрешните ти кървавочервени рани отнесат живота ти.
И приливната вълна на променливия огън,
обвива отвсякъде планетата и прегръщайки земята
я очиства като кост.
И все пак!
Все пак,
ме благословете. Искам да живея. Не мога да си помогна сам.
Така е.
Преживях страшни моменти,
и има хора, които живеят по-зле.
Но виждате, че живеят въпреки всичко.
Когато им е останал само дух, а не тяло
повече рани, отколкото кожа,
когато изгарят в агония,
когато се чувстват провалени в очите на техните деца -
те живеят.
Смъртта обикновено взима живота.
Не знам, може би е животинско.
Не знам дали е смелост да умреш, но признавам навика.
Пристрастеност към живот.
Живея с последна надежда.
Ако мога да намеря надежда някъде, това е, това е най-доброто, което мога да направя.
Това е толкова недостатъчно.
Толкова неадекватно.
Но все пак,
благословете ме.
Искам още да живея.
И ако Той се върне, заведете Го в съда.
Той ни изостави.
Трябва да си плати.
Изтощен съм.
- Доста се потруди.
- Чувствам се ужасно.
Притеснявахме се, че ще те загубим.
- Добре дошъл отново на света.
- Откъде?
Я, виж ти!
Пробуждането на човека.
- Раждането на Венера от морската пяна.
- Мокър съм.
- Нямаш температура. Това е добър знак.
- Къде е г-жа Пит?
Отиде в женската стая. Къде я намери?
Намерихме се един друг.
Имах невероятен сън.
И ти беше в него и ти...
и ти.
Аз какво?
Нещо ужасно и нещо прекрасно.
Но въпреки всичко, продължавах да искам да си ида у дома.
- И те ме пратиха у дома.
- За какво говориш?
Благодаря ти.
- Аз просто седях на стола.
- Тя спаси живота ми.
Нищо не съм правила. Спах на стола.
Стоенето в болница ми напомня, някои неща.
Сега трябва да си вървя.
Имах доста невероятен сън.
Мога ли да вляза?
Трябва да се връщам.
Този път имаше късмет. Възхищавам ти се.
Дай почивка на уморените си кости.
Какво ти се е случило?
Видими белези.
Луис, ти си ужасен педант във всичко, по дяволите.
- Тръгвам си вече.
- Ще се върнеш ли?
Ако мога...
Трябва да се погрижа за нещо.
Моля те. Винаги съм зависел от милоста на случайни хора.
Това, което върша е доста глупаво.
Коя е тя?
Наистина не ти трябва да знаеш.
Преди да си тръгна...
ти нося подарък.
Какво е, не мога да прочета етикета.
Очите ми не са добре.
ЕйЗиТи, откъде, по дяволите?
Това са жестоки хапчета. Шокиран съм.
Фонд Отнемане от Злата Фея.
Тези хапчета ще те накарат да се почувстваш по-добре.
Те са отрова, причиняват анемия.
Отсега нататък, Луис, животът ми няма да се подобрява.
Не съм сигурен, дали бих заложил костния си мозък.
Ще говорим за това утре.
Прибирам се у дома да си приспя злобата.
Чао, бебчо.
Спи цял ден.
Чао, Луис.
Несъмнено знаеш как да почистиш стаята.
Прайър.
Искам да се върна при теб.
Би могъл да отговориш.
Можеш да кажеш нещо като добре или...
не е добре, но сигурно, какво по дяволите...
Наистина се провалих.
Съжалявам.
Да се провалиш в любовта...
не е същото като да не обичаш.
Не ти позволява да се откъснеш. Не значи, че...
не си свободен да обичаш.
Обичам те, Луис.
Добре.
- Обичам те.
- И аз, наистина.
Но не можеш да се върнеш.
Вече не.
Съжалявам, но не мога.
Искам кредитната ти карта.
Това е всичко.
Можеш да проследиш пътя ми от промените в нея,
ако искаш да разбереш къде съм.
- Имам нещо да ти кажа.
- Не ми се говори.
Не искам да го правя повече. Кредитната карта?
Не знам какво ще стане с мен, ако те няма.
Само ти... само ти ме обичаш,
въпреки всичко на този свят.
Направих неща, от които се срамувам, но...
Промених се.
Още не знам как, но...
моля те...
не ме оставяй сега, Харпър.
Ти си моята добра половинка.
Заболя ли те?
Да? Запомни го.
Моля те.
Ако си намеря работа или нещо,ще срежа картата на парченца, следа няма да остане.
Кредитната карта.
Просто звънни или...
Звънни. Трябва.
Не, вероятно никога вече.
Така е по-зле.
Понякога загубите са по-добри.
Изгуби се, Джо.
Опитай...
с голяма чаша вода.
Изглеждаш изплашен.
- Както и ти.
- Имах ужасна нощ.
- Както и аз.
- Къде бе...
Сигурна съм, че всичко ще се оправи.
- Какво може да й се случи в Ню Йорк?
- Не е това, което очаквах..
което не е най-хубавота, което мога да кажа.
Да приготвя ли вечеря довечера?
Джо?
Ще се опитам да те чакам, докато се прибереш.
Нощен полет до Сан Франциско.
Преследване на Луната през цяла Америка.
Боже!
От толкова години не съм летяла със самолет.
Когато стигнем 35,000 стъпки...
ще достигнем тропосферата...
голям пояс от спокоен въздух.
Така закрит, че никога няма да стигна до озона.
Мечтаех да бъда там.
Самолетът се носи по тропозона, защитения въздух...
достигайки до другия ръб, озонът...
който е неравен и пробит, а парче от него...
е протрито като стара марля, и това е тревожно.
Но аз видях нещо, което само аз мога да видя,
заради изумителните ми способности да виждам нещата.
Душите, които се издигат
от земята нагоре, душите на мъртвите
хора, загинали
от глад, войни, от чумата, плуват
като парашутисти наобратно, обхванали крайници с ръце
въртейки се.
И душите на тези заминаващи си,
хванати за ръце, прегърнали глезените си с форма на
паяжина -
велика мрежа от души.
И тези души са трите молекули кослород
на озона, и другия ръб ще ги абсорбира и ще бъде поправен.
Нищо не се губи завинаги
на този свят. Нещо като...
болезнен прогрес.
Стремежът ни към това, и...
напред към мечтите.
Поне аз така мисля.
Берлинската стена падна.
Свалиха Чаушеску.
Той строи демократичен социализъм, новия интернационализъм.
Горбачов е най-великия политически мислител, след Ленин.
Все още не го познаваме достатъчно, за да започваме канонизиране.
Руснаците го мразят.
Честит рожден ден!
Томас Джеферсън е починал на рождения си ден.
- Ти не си Томас Джеферсън.
- Аз съм свързан с него.
- Ние Уолтърс сме свързани с всички.
- Само с бяло месо, скъпи.
Привет.
Помниш ли преди четири години, как през цялото време чувствахме,
че навсякъде е някак неподвижно.
Докато в Русия не тръгна перестройката.
Това беше краят на Студената война. Целият свят се измени за една нощ.
Чудя се какво ще стане сега със страни като Чехословакия, Югославия.
- Югославия.
- Нека намалим звука, става ли?
Това, за което те говорят не толкова важно, просто...
Това е любимото ми място в Ню Йорк, не, във цялата Вселена...
и място като това, трябва да видя в ден като този.
Слънчев зимен ден, топъл и студен едновременно.
Небето е леко мъгливо, така че слънчевата светлина има характерно физическо присъствие.
През есента, тези дървета през езерото са жълти...
и слънцето се отразява в тях повече от брилянтно
на фона на синьото небе.
На това тъжно тъмно синьо, дърветата са по-светли от растителност.
Това са Янки дърветата.
Присадка от Нова Англия.
Сега са пусти.
Януари 1990 година е.
Живея със СПИН от пет години.
Това е със цели пет месеца по-дълго, отколкото живях с Луис.
...енергия, откъдето и да идва, за това трябва да поздравите Горбачов...
а руснаците правят скок в неизвестното.
Не можем да чакаме, на теория. Спиралата на живота...
е странно...
- Взаимносвързана.
- Да.
Може би, зависи от терена.
Това е доста голямо, за да го заобиколим с една единствена теория, сега.
Светът е по-бърз, от съзнанието.
Това мислят политиците, светът се движи напред.
И само политиците го намират свръхестествено.
Но това е на теория.
Да, но не можем да живеем в свят без представа за света.
Но живота създава идеите.
Не можем да чакаме теория, а трябва да имате теория.
Кой знае, както би казала баба ми.
Този Ангел, е любимият ми Ангел.
Харесва ми повече като статуя.
Ознаменува смъртта, но внушава свят без смърт.
Направен е от най-тежките неща на земята, камък и метал.
Тежи тонове.
Но крилата му са инструменти на полета.
Това е Ангелът Бетесда.
Луис ще ви разкаже нейната история.
Този Ангел, който кацнал в двореца в Йерусалим...
в дните на втрото царство,
посред работен ден, той слязъл,
само краката му докоснали земята, и казват, че там бликнал фонтан.
Когато римляните разрушили царството, фонтанът Бетесда пресъхнал.
Белиз ще ви разкаже природата на фонтана, преди да пресъхне.
Ако някой страда...
тялом или духом...
се потопи във водата на фонтана на Бетесда...
ще оздравее.
Измивайки се ще изчисти болката.
Те знаят, защого аз съм им го разказвал много пъти.
Хана ми го разказа. Тя също ми каза и това:
- Когато Милениума настъпи...
- Не 2000 година, а...
- с главно М- Милениум.
- Точно така.
Фонтанът Бетесда ще потече отново.
И им казах, че тогава ще си направя баня в него.
Ние всички ще измием в него.
Не буквално в Йерусалим.
Не искаме да ставаме ционисти.
Но признаваме правото на Израел да съществува като държава.
Западната банка трябва да бъде на палестинците, както и Голандските възвишения.
Не и двете Западни банки и Голандски възвишения, а и
никой не подкрепя палестинците повече от мен.
- Прав си.
- Свърших вече.
Фонтанът няма да потече сега. През зимата е затворен.
В тръбите има лед.
Но през лятото...
си заслужава да се види. Бих искал да бъда тук и да го видя.
Възнамерявам да бъда. Надявам се да бъда.
Тази болест ще бъде край за много от нас, но не за всички.
И смъртта ще бъде ознаменувана,
и ние ще се преборим за съществуването си,
и няма да си отидем.
Няма да умираме от тайни болести повече.
Светът се движи само напред.
Ние ще бъдем негови граждани.
Времето идва.
Сега, довиждане.
Вие сте невероятни, всеки един от вас.
Благославям ви.
Повече живот!
Започват велики дела.
И моля ви, не започвайте пак политически дискусии.
- Това не е разходка.
- Знам.
Разбрахме се за разходките.