Angels In America (2003) (Angels In America CD5.srt) Свали субтитрите
Добре дошли в Мoрмонски Център за посетители "Дайорама Рум".
Щастливи сме да ви приемем.
Надяваме, че ще имате полза от всичко, което ще видите.
Седнете, отпуснете се и в този момент, нашето шоу ще започне.
Моля ви да се въздържате от пушене, пиене и храна.
Нещо се обърка с техниката.
Мисля, че постигнахме съгласие. Да не тръгваш...
Основният манекен. Големият татко манекен.
Прилича на Джо.
Разбрахме се да не се храниш тук.
Оправи го тогава. Накарай го да говори.
Невероятно сходство!
не може да се вярва на думите, които идват от устата му,
но звукът от него ободрява.
Той ще ти разкаже приказка, манекена.
Масовото изселване от Египет. Великото Солено Езеро.
Това е шега разбира се.
Влачат те за глезените право към Ада,
и когато вече си там, водата не става за пиене.
Сол.
Обетованата земя си е наред, но да не изпълниш обещаното.
- Харпър, трябва да...
- Мога ли да те попитам нещо?
Какво?
Има нещо, което ме е притеснявало винаги.
Всеки мисли, че името на ангела е било Мормон.
Не.
- Името на ангела...
- Знам, ходила съм на неделно училище.
- Морони.
- Точно така.
Ангелът Морони.
Тогава защо не наричат себе си морони?
Трабва да си тръгваме.
Това е център за посещение. Аз съм посетител.
За сериозни посетители. Това е сериозна религия.
Това е услуга. Оставиха ме да работя тук като услуга.
Така, че имаме едно място където да ходим всеки ден.
Само заради теб, но ти продължаваш да правиш сцени.
Погледни тази бъркотия!
- Това е глупав боклук.
- Те нямат никакви бръчки...
сестрата и майката менекени.
Само лицата им мърдат. Никак не е честно.
.. ден след ден, докато...
Докато какво?
Звучиш като него. Дори движиш зъбите си като него.
Ако мога да го уговоря да се върне, ще си замина за Солт Лейк утре.
Не можеш да се върнеш в Солт Лейк. Продала си къщата.
Свекърва ми си е продала къщата.
Синът й й се е обадил да й каже, че е хомо и какво прави тя?
Продава си къщата. А мен нарича луда.
Имаш по-малко основание да напуснеш мястото си на света, отколкото аз, ако това е възможно.
Звънях, и звънях.
Не иска да ми отговори.
Уморих се да обсъждам това с епископа.
Той каза, че мисли, че майките, които са
прекалено близки със синовете си са причина за това.
Предполагам, че ние сме доказателство на тази теория.
Не съм сигурна, че това е най-доброто място за теб.
Живея тук, знаеш, и да не искам вятъра винаги ще ме довява тук...
или на място като това.
Сама в мрака, чакаща манекена.
Значи, просто си седиш тук.
Да.
Забодена.
- Да.
- Като каква?
Негова жена.
Неговата безмълвна жена, която го чака да й проговори.
Но нейната история не е много весела.
Зима на Атлантика. Изумително?
Свирепа.
Мразовито е. Какво ще правим?
Има момчета по дюните, дори когато вали сняг.
Нищо не ни задържа.
- Като например?
- Проучване...
преминаване през некартографиран терен: Тялото на хомосексуален мъж.
Тук, разходката...
боровите храсти на Огнения остров, Баните на Свети Марк.
- Смелите пионери, като твоите прародители.
- Не точно.
Много са загинали при похода.
Прецакал съм повече неща, отколкото съм направил.
Няма правосъдие.
Харесва ми когато идваш на място и виждаш какъв си.
Цялата страна беше такава някога.
- Рай.
- Сега разрушен.
Все още е велика страна.
Най-доброто място на Земята.
Най-доброто и ще бъде.
Какво правя с теб?
С който и да е. Трябва да бъда унищожен. Но с теб?
Женен, вероятно бисексуален...
Мормон, републикански затворен случай.
Наистина много те харесвам, но...
както и бялото ти долно бельо...
- Одежда от храма.
- О, Боже мой!
- И за какво е това?
- Защита.
Втора кожа.
Мога да не я обличам.
Как можеш да спреш да я обличаш, щом е кожа?
Миналото ти, вярванията ти.
В леглото си толкова сладък. Не виждам как може да вярваш в това, което правиш.
Не искам да се карам сега. Спри да ме атакуваш, Луис.
Правиш глупости. Републиканската партия...
Мразя демократите също, но републиканците...
половината религиозни зелоти искат да ръководят всеки дъх, който всеки гражданин поема...
и половината егоистични анархисти, свободни каубои...
пищят да няма правителство.
Макартизъм.
Уотъргейт, Пат Бюкенън, Джеси Хелмс...
Бери Колдутър, Джордж Уил.
Джордж Буш, Нют Генгрич.
Обективно казано - опасна банда.
Отговорна за всичкото зло и лошо в света.
Хвърли Рейгън в прахта и няма да стигнеш далече.
Ако хората като теб не бяха демонизирали президента Рейгън,
къде щеше да бъдеш?
Ако хора като мен не го бяха демонизирали къде щеше ти да си?
Вдигнал дясна ръка на Холивуд Скуеър.
Аз не съм твой враг, Луис.
- Никога не съм казвал, че си.
- Не можеш ли, някак, да бъдеш щастлив?
Никой не е щастлив.
Ти вярваш, че света се усъвършенства.
- Не.
- Да, така е.
Намираш го за неприятно.
Трябва да се примириш, в световното несъвършенство.
Бъди в света, не извън света.
- В това вярват мормоните.
- В това вярват и шизофрениците.
Републиканци, демократи, това е живота.
Времето е консервативно. Бавно се мени. Приеми го.
Не бъди трагичен.
Приеми по право щастието, което срещаш по пътя си.
Нямам представа за какво говориш.
Каза, че когато си сего срещнал ти е било трудно.
Светът не приема това и не го одобрява...
но ти правиш това, от което имаш нужда.
Считам, че си много смел.
Никой не е направил това, което аз направих Джо. Никой.
Но може би много го искат.
Чуй само какво говоря.
Без политика.
Вътрешно си добър мъж.
И аз ти се възхищавам.
- Вярвам в теб. Така е.
- Знам, че е така.
Изглежда, че можеш да живееш, с това което си направил.
Изостави жена си, и не се разкъсваш от чувство за вина.
Ти разцъфна, а това е страшно.
Но ти не си лош човек. Ти си скромен, грижлив мъж,
а това просто е невъзможно.
Гледам те, приличаш на свободен.
- И щастлив?
- Да, така е.
Нощем спиш кротко. Нямаш тези страшни...
гадни, ужасни сънища.
Не, аз никога не сънувам.
Просто съм стресиран.
Не сънуваш. Това е невероятно.
- Мисля, че те обичам.
- Искам да се видя пак с Прайър.
Искаш да се върнеш?
Просто имам нужда да го видя пак. Липсва ми.
- Ти трябва да се видиш с жена си.
- Искам повече...
Трябва да го видя.
Мина месец. Притеснен съм.
Моля те, не гледай тъжно.
- Разбираш ли?
- Не искаш да ме виждаш повече?
- Не, аз...
- Луис, каквото и да е
- Какво?
- Каквото и да е.
Каквото поискаш ще направя. Моята кожа.
Какво правиш?
Хайде. Мразовито е!
Някой може да ни види.
- Това не е нудистки плаж!
- Съдран съм.
Няма минало сега. Мога да ти дам всичко.
Заради това което правихме, може би и аз съм заразен.
Не искам да е така!
Искам да живея сега. Мога да бъда каквото и да е, имам нужда.
Искам да бъда с теб!
Имаш добро сърце.
Доброто нещо е в това, да си виновен...
и мил винаги.
Но не винаги е мило да си благороден и мек.
Има някаква студенина и насилие в мекоста и в слабоста.
Понякога, егоизма е най-благородното, чувство, което трябва да проявиш.
- Трябва да помислиш над това.
- Ще го направя.
Помисли и за това, което ми причиняваш.
Не, искам да кажа, от какво имаш нужда.
Мисли от какво имаш нужда.
Бъди смел.
И тогава ще се върнеш при мен.
Тогава ще се върнеш при мен.
Горката дама от равнината.
Говори ми.
Кажи ми какво да правя. Стоя тук.
Сърцето ми е закотвено.
Виж.
Магията на театъра, или нещо такова.
Погледни се, толкова перфектна на мястото си.
Пустинята, планините, миналото столетие.
Може би бих могла да повярвам и в теб.
Може би, не трябваше да се преместваме на изток.
Трябва да е било доста трудно, прехода на прериите?
Не си глупава. Така че, не задавай глупави въпрси. Питай нещо съществено.
Според опита ти на света, как се променят хората?
Това зависи от Бог.
Така че, не е много приятно.
Бог разцепва кожата с острите си нокти от гърлото до корема.
Тогава мушва мръсната си похотлива ръка.
Той черпи сила от твоята кръв.
Ти се мъчиш да се изплъзнеш от хватката му, но Той те е стиснал здраво. Той настоява.
Той дърпа и дърпа...
докато не изтръгне вътрешностите ти.
А болката...
даже, не мога да говоря за нея.
После ги поставя обратно...
мръсни, объркани и разкъсани.
Това те кара да се чувстваш зашита.
Стани.
Огледай се наоколо.
Представи си, че току-що вътрешностите са били повредени.
Да.
Така се променят хората.
Лу е.
Искам да те видя.
5:00 сутринта е.
Трябва да смениш тази риза. Започва да мирише.
На мен ли го казваш.
В началото може да ти е много трудно
да приемеш колко разочароващ е живота, Харпър.
Но той е такъв, и ти трябва да го приемеш.
С вяра и с времето...
и много работа, ще стигнеш до извода,
че от разочарованието не боли чак толкова,
и ти става по-лесно да живееш с него.
Съвсем леко.
Което, по свой начин, също е разочарование.
Но...
Аз не съм като теб.
Странни неща ми се случват постоянно, мамо Пит.
Може би съм вещица.
Ти не си вещица.
Бих могла да съм вещица. Защо не? Омъжих се за фея.
Всичко се случва.
Всякакви отвратителни неща.
Навън е студено.
Сложи си това.
Майка ми отваряше всичко прозорци рано сутрин през зимата.
Студен, свеж въздух. Може да събуди и мъртвите.
Това ми донесе безкрайни кошмари.
И неумолима ненавист към зимата.
Това ще бъде по-лошо, отколкото си го представях.
- Здравей.
- Шибай се, малка торба лайна!
Ако искаш пушек и реклама тогава слушай Кисинджър и Шулц.
Когато искаш да видиш сърцето на съвременния консерватизъм,
погледни мен.
Всеки друг изостави борбата.
Всеки настоящ, просто си пие чая с Никсън и Мао.
Това е отвратително. Видя ли това?
- Бил ли си роден вече?
- Разбира се, че съм бил.
Моето поколение имаше яснота.
Безстрашно да гледаш дълбоко в отровните изпарения от сърцето на света.
Колко жалко.
Какви кошмари има там. Аз погледнах.
Цял живот, търсех абсолютното дъно.
И го намерих, повярвай ми.
Мрачно.
Колко трагичен,
и колко брутално кратък е живота.
Хората са грешни.
Неизменното сърце, с което кървим наистина, е всичко,
каквито и да станем.
Всичко друго е суета.
Вече не разбирам света.
След като умра, ще кажат, че съм правил това, само за пари и известност.
Никога не съм го правил за пари.
Това е дързост, а тя се зачита.
Никога не съм се колебал.
Запомни.
Ще го направя, Рой.
Страхувах се, че няма да искаш да ме видиш.
Ако ми простиш, че те оставих.
Прошка?
Виждаш ли една дама наоколо?
Трътлеста дама с глупава шапка?
Тя... О, човече.
Тя гледа и изслушването.
Предателска кучка.
Кой?
Получи ли благословия от баща си, преди да умре?
Благословия?
- Да.
- Не.
Трябва да имаш.
Живот, за него трябва да ни благославят.
Рой, искам да говорим за...
Тихо, не прецаквай магията!
Не трябва да правиш трикова като мен или като... Как се наричаше според Библията?
- Яков.
- Той е.
Безжалостно копеле.
Малко плешив изтърсак,
но постига правото си на първородство, със зъби и нокти.
- А бащата на Яков, как се казваше?
- Исаак.
Жертвата? Тази глупост.
Майка ми, ми четеше тези истории.
Виждаш ли белега на на носа ми?
Когато съм бил на 3 месеца, съм имал костен израстък.
Тогава ме е оперирала, отрязала го е.
Казали й, че съм твърде малък за операция, щял съм да го преодолея с възраста.
Но тя настояла.
Представям си, че е искала да загрубея.
Станало.
Закоравял съм.
Доста трудно ме разрушават.
Не губи енергията си, за да се бориш с мен. Вече ще се грижа за това.
- Не виждам никакви наранявания.
- Отвътре.
Ти си единствения човек, благороден отвътре.
Не се ласкай сам, Луис.
Това е твоето чай-парти. Говори.
Радвам се да те видя отново. Липсваше ми.
Говори.
- Искам да се опитам да го оправя.
- Да оправиш?
Не би трябвало да си толкова враждебен.
Не трябва ли да опитам всички начини, за да взема решение?
- Може би, това което направих е непростимо.
- Така е.
Но се опитвам да бъда отговорен.
Има предел, граници. Трябва да си отговорен.
Защо си облечен така?
Говореше нещо, за разумното.
Стигнах до това след дълъг размисъл. Да, прецаках го.
Очевидно. Но може би, ти също си го прецакал.
Никога не си ми вярвал.
Никога не ми даде шанс да намеря опора. Не наистина.
Веднага ме атакуваше.
Мисля, че накрая има само жертви.
Подчинен, зависим.
Мисля, че хората имат право на избор...
- за това как да се справят...
- Искаш да се върнеш?
Защо? Компенсация? Реабилитация?
Не съм казал, че искам да се върна.
Не, не си.
Не мога да се местя отново, да започна всичко отново.
Аз се преместих. Не мисля, че има някаква разлика.
Виждаш се с някой друг.
- Какво? Не.
- Така е!
Не.
Случайно... Просто го срещнах.
По дяволите! Попитай ме как разбрах.
- Как?
- На прага на разкритията.
- Какво?
- Мамка ти!Аз съм пророк!
Благоразумие? Граници?
Кажи го на белите ми дробове, глупако! Кажи го на раните ми.
Кажи го на белите петна в очите ми.
- Прайър, не се виждам с него от няколко дни.
- Тръгвам. Аз също си имам граници.
Плачеш.
Не си застрашен от нищо.
Прилича на идея за плач, това което правиш.
Или на идея за любов.
Внимание. Времето за песещение приключи.
Сега трябва да си вървиш.
Напуснах жена си.
Трябваше да ти кажа.
Твърде късно.
Случва се.
Прекарах с някой друг, почти цял месец.
Случва се.
Как да кажа това?
С...
мъж.
Бях с...
Мъж?
Да.
Бил си с мъж?
Да.
Аз трабва да...
Какво? В банята или...
Какво?
Не. Какво правиш? Не, Рой!
Почакай.
Чакай, дръж ръката си нагоре.
Боже!
Помогнете ми, моля ви! Той си махна...
Свети боже!
Разкарай се от мен, по дяволите!
- Моля те, само да се върнем в стаята.
- Млъкни!
Чуй ме.
- Махни си задника...
- Казах, млъкни!
Сега, ме слушай внимателно.
Искам да се върнеш у дома при жена си.
Каквото и да си започнал, веднага го прекъсни!
- Не мога, нуждая се от...
- Послушай ме!
Направи, това което ти казвам, или ще съжаляваш.
И не ми говори за това...
никога вече.
Не съм видял, че тече.
Убиваш ме.
Свали тази риза от себе си и я изхвърли. Не докосвай кръвта!
- Защо? Не разбирам.
- Вън!
Вече ти дадох благословията си.
Какво повече да направя за теб?
- Разкарай се по дяволите оттук!
- Но, моля ви, аз...
Искаш да останеш и да гледаш това?
- Не.
- Мамка ти и на теб!
- Значи, новия ти любовник...
- Той не ми е любовник.
- Кажи ми къде го срещна.
- В парка.
Е, първо в работата.
- Той адвокат ли е или съдия?
- Адвокат.
- Адвокат гей?
- Да.
Също и републиканец.
Гей републиканец адвокат.
Нещо като...
Не знам думата...
Чувствителен.
- Чувствителен гей републиканец.
- Той е просто за компания. Компаньон.
Вече си мислех, че няма каже нещо, за да стане по-лошо...
и той го прави.
Компания. Колко хубаво.
Не бих искал да си самотен.
Има хиляди гейове в Ню Йорк със СПИН
Почти за всеки един от тях се грижи негов приятел,
или любовник, който му е останал верен,
преминавайки през по-лоши неща от моите...
засега.
Всеки си има. Освен аз.
Аз имах теб.
Защо?
Какво ми има на мен?
Наистина ли си наранен отвътре?
- Не приемам този разговор...
- Последното, което можеш да направиш.
- Толкова крехко. Отговори ми. Вътрешно наранен?
- Да.
Върни се при мен, когато станат видими.
Искам да видя синини. Искам да видя кръв.
Няма да повярвам, че имаш кръв във вените си, докато не покажеш.
Така че, не се приближавай,
ако нямаш какво да ми покажеш.
Всяко проклето нещо, което съм искал, те ми го отнемат.
Подигравки и регатни цял живот.
Добре дошъл в клуба.
Не принадлежа към никой клуб,
където ти влизаш през задната врата.
Как се казваш?
Норман Ариага.
"Белиз" за приятелите ми, но ти ме наричай Норма Ариага.
Кажи ми нещо, Норман.
Някога наемал ли си адвокат?
Не Рой, никога.
Да наемеш адвокат, за да съдиш някого. Добре е за душата.
Адвокатите са висшите духовници на Америка.
Само ние знаем думата, която направи Америка...
от въздуха.
Само ние знаем как да използваме думите.
Законът...
е единствения клуб, към който съм искал да принадлежа.
Преди, те да ми го отнемат.
Аз умирам.
Виж кой се върна.
Кой?
Никой не е с мен сега,
освен смъртта.
Той е чиновник. Джо Пит.
- Да, това е офисът му.
- Това е глупаво.
- Върви си в къщи, страхливецо.
- Ти трябва да си в къщи.
Сега си имам хоби: Преследвам хора. По дяволите дома.
Чакай тук. Трябва да се срещна със заместника ми.
О, Боже!
Да? Мога ли... Какво?
- Трябва ли ви нещо?
- Не.
- Бихте ли...
- Аз съм пророк.
- Какво?
- Пророк!
Предричам. Имам видения.
- А ти какво правиш?
- Аз съм чиновник.
Голяма работа. Чиновник? Какво документация ли?
Пазиш документация за сърца, които разбиваш. Само това се зачита накрая.
Имаш сметки за плащане в света, който идва,
ти и приятелят ти, блудницата от Вавилон.
Съжалявам, грешна стая.
Той е Мъжът Марлборо.
Искам да видя.
- Мили Боже, Исусе!
- Какво е...
Ти си медицинската сестра на Рой. Познах те.
- Не, не съм.
- Ти си от болницата.
- Ти си сестрата на Рой Кон.
- Не! Аз не съм сестра.
За нас всички вие сте еднакви. За вас - ние сме еднакви. Луд свят!
- Нещата се подреждат.
- Провалихме се.
Хайде малката, да си ходим в къщи.
Жесток педал! Стана ми неудобно от срам...
чак ушите ми почервеняха.
Бягай!
Чакайте!
Каква игра играете? Това е федерален съд.
Каза нещо за...
Кой си ти?
Аз съм никой! Аз съм душевно болен. Това е медицинската ми сестра.
Не съм негова сестра.
Тук сме, тъй като моят бит е оспорен. Как се нарича това?
Компетентност?
- Но това е апелативен съд.
- Тогава апелирам всички!
Всеки във Вселената, който ме чува за една благотворителност.
Някои хора са толкова лакоми. Какви свине!
Те имат всичко, здраве - всичко! И все пак искат повече.
Вие знаете нещо за моят... приятел.
Виж, за Луис ли става дума? Той дали е...
Какво да е? Тъжен, горещ, щастлив?
Говори сам с него, Bullwinkle. На брачен консултант ли ти приличам?
Сестричке, скъпа, донеси лекарствата. Започвам да бълнувам.
Извинете, г-н адвокат, изцяло сме изложени на слънцето.
Дръж се прилично, скъпи или бавачката ще използва дървената лъжица.
Хубав Ангел.
Какъв ангел?
Бетесда.
Защо са й направили статуя, Луис? Обзалагам се, че знаеш.
Морските жертви по време на гражданската война.
Гражданската война. Знаех си, че знаеш.
Ти си нищо, ако не си информиран.
Това е любимото място от парка на Прайър.
Виж, видях го.
- Прайър.
- Прайър е разстроен.
Добре ли е? Изглеждаше...
- не на себе си. Изглеждаше...
- Луд?
дали е... измамен?
С малко помощ от негов приятел.
Виж, човекът който видях, не съм виждал преди така.
- Прайър разбра погрешно...
- О, да! Твоят нов обожател.
Прайър ме заведе в съдебната палата, да го скопим.
- Нямате право да вършите това.
- Твоите права ли нарушихме?
Защо ме повика тук, Луис? Нямам време за теб.
Разхождай се с твоя любовник.
Ще минат дни, преди да излезеш извън града с някой нов.
Не съм бил извън града. Искам да поговорим за Прайър...
...сподели влажното си и мръсно легло с протежето на Рой Кон.
Повтори?
- Това не те ли притеснява?
- Рой Кон?
Какво по дяволите? Не споделям леглото си...
Малкият ти приятел, не ти е казал, а?
Джо Пит, не е на Рой Кон...
Джо е много морален мъж. Той не е като тези консерватори.
Не точно като... не искам да продължавам това.
Бай-бай.
Не съм виновен, че Прайър те заряза заради мен.
Моля?
Винаги си ме мразел, защото беше влюбен в Прайър.
Ти беше там, когато ме срещна, а той се влюби в мен.
И сега забъркваш това...
И как разбра това?
Че Джо и Рой Кон...
Не знам, независимо дали Кон е проникнал повече от спиритуално в свинктера му.
Само казвам, че за теб е по-добре да не е носител на вируса. Ако е така - имаш го и ти.
Не ти вярвам.
Не и Рой Кон!
Той е като...
полярна звезда на човешкото зло.
Той е най-злият човек, живял някога. Той дори не е човек.
Подскажи ми нещо. Моля те.
Аз съм ужасно нещастен, изгубен...
Мразя се, че се прецаках тотално и безвъзвратно,
но все още...
Не мога да излизам и спя с някой, който е на Рой Кон...
Отрепка.
Толкова съм прецакан, мокър и нещастен.
Искам да върна всичко както си беше.
Няма ли да е по-удобно за всички ни?
Знаеш ли какъв ти е проблемът, Луис?
Проблемът ти е, че толкова си препълнен с горещи лайна...
че дори споменаването на името ти, привлича мухи.
Не знаеш нищо за това момче, нали?
Колко жалко, а? И само заради уточнението...
Аз обичам Прайър, но никога не съм бил влюбен в него.
Имах си мъж в града и се виждах с него дълго преди...
да хвърля око на жалко изглеждащия ти задник.
- Не знаех, че си имал...
- Не, защото никога не си питал.
Високо във въздуха, точно като този Ангел.
Далеч от земята, за да обръщаш внимание на детайлите. Луис и неговите идеи.
Вие всички обичате големите идеи.
Америка - това обича Луис.
И какво от това?
Може би е така. Ти не знаеш какво обичам.
- Ти не знаеш.
- Аз мразя Америка.
Мразя тази страна.
Тя е нищо повече от големи идеи, и истории...
и умиращи хора - хора като теб.
Бяла бисквитка, който пише национални химни...
и слага думата "свободен" като знак, толкова високо, та никой да не я достигне.
Това беше преднамерено.
Никой на земята не усеща по-малко свободата от мен.
Ела при мен в сатя 1013 в болницата Луис, и ще ти покажа Америка.
Неизлечимо болни - луди и зли.
Аз живея в Америка, Луис
Не трябва да я обичам. Ти го направи. Всеки трябва да обича нещо.
Всеки трябва.
Мормон? Той е мормон!?
Как е тя?
Нищо изненадващо.
Благодаря ви, г-жо.
Тя добре ли е?
Би било изненадващо, нали?
Не можах да се върна у дома, мамо. Исках да я видя.
- Страхувах се.
- Цели три седмици?
- Три ли бяха?
- Страх от какво?
Не трябваше да идвам в Ню Йорк като доброволка.
Мислех, че вече си го направила.
Не бъди дебела глава.
- Не съм.
- По твой начин, винаги си бил.
Тогава защо?
Моите причини са мистерия и за мен.
Имам теория относно теб, мисля.
Не мога да си представя, че има невъзможни неща за теб, мамо.
- Не трябваше да идваш.
- Трябваше да изясниш това...
преди месец. Можеше просто да звъннеш.
Не е толкова просто да ти звънна.
Просто така можех нещо да й кажа.
Това е глупост.
Жена ти, стои като умопобъркана в залата с манекените.
А ти живееш в някаква съборетина, само това знам.
Звънях ти в работата, само за да мога нещо да й кажа.
Не можеше да говориш, но не ми звънна.
Като отрова. Как го наричат? Жизненост?
Би било жалко, ако не беше толкова грозно.
- Жестоко е.
- Не предполагам, че е.
Сигурен ли си?
- Ще я заведа у дома.
- Мислиш, че това е най-доброто за нея?
- Знам какво правя.
- Мисля, че не си наясно.
Но е типично за теб.
Ти си мъж, и двамата сте възрастни, не е кой знае какво.
- Просто да бъдеш мъж не е...
- Да си жена е по-трудно.
- Погледни я.
- Много е важно, мамо...
Да се оправя. Мога да използвам...
Преместих се от континента в Северна Америка.
Изминах целия този път, за да се махна...
Тя...
- Тя не е тук.
- Но я няма и в апартамента.
Тогава е избягала.
Браво на нея.
Попитай себе си...
какво й е било, когато избяга от нея. През цялото това време.
Не за мен. Аз бях нищо.
Но за какво?
И какво се опитваш сега?
Имаш отговорности към жена си.
- Не можеш да искаш да я изоставиш.
- Аз искам да...
Вече не знам какво искам.
Какво искаш.
Носиш се на вятъра.
Как можеш да управляваш живота си от това какво искаш?
Придържай се към това, в което вярваш.
Ти и аз...
все едно сме пак в Солт Лейк.
Все едно си донесла пустинята със себе си.
Ти...
Не плачи.
Ако някога бих могла да плача,
обещавам ти,
че няма да имаш привилегията да бъдеш свидетел.
Беше грешка.
Не трябваше да ти звъня никога.
Не трябваше изобщо да идвам.
Не мога да си представя защо го направи.
Този мъж, който беше тук сега...
Затворено е. Вървете си.
...ваш син ли е?
Познавате ли го, Батман? Как разбрахте, че...
Моят бивш приятел, го познава сега.
Исках да предупредя сина ви за после, когато косата му опада...
и бедрата му, и челюстите му, и целият този човешки материал рухне.
И този беден глупак се превърне в нещастен, дебел,плашлив, самотник.
Защото Луис не се справя с телата.
Хомосексуалист ли сте?
Очевидно ли е? Да, такъв съм. Какво от това?
Бихте ли казали, че сте типичен...
- хомосексуалист?
- Аз ли?
Не, аз съм стереотипичен. Какво искате да кажете, дали съм фризьор ли?
Фризьор ли сте?
Щеше да бъде щастливият ви ден, ако бях, защото честно казано...
Аз съм болен. Това е скъпо.
Мамка му, сега не мога да спра.
Започва. Наистина ми е зле.
Дали имам температура?
- Да.
- Висока ли е?
- Може би тук някъде има термометър.
- Много висока.
Бихте ли ми взели такси...
Мисля, че аз...
Не ги викайте. По-зле е, отколкото изглежда. Мисля...
Би трябвало..
Можете ли да станете?
Не, нека видя дали някой е останал вътре.
Не ми достига въздух. Малко прекалих.
Пак имам проблем. Закарайте ме в болница "Сейн Винсент".
Искам да кажа.. помогнете ми да взема такси.
Ето.
- Можеш ли да станеш?
- Не, не мога. Само ми повикайте такси.
Всичко е наред, ненапразно съм тук.
Точно така.
Моля, ако се опитвате да ме обърнете, не е сега момента.
Виж какво е навън.
Така момче.
По-добре да вървим.
Добре ли си?
Къде отиват всички?
Краят на света е налице.
Здравей, бледолики.
Дори буреносните облаци над Манхатън, не са причина за настроението ти като пред Страшния Съд.
Мразовито е.
- Започва да вали. Къде са ти обувките?
- Хвърлих ги в реката.
Страшният Съд.
Всеки ще си помисли, че те са луди, не само аз.
Всеки ще вижда нещата.
Болния мъж ще види ангели...
жени, които имат къщи ще продадат къщите си.
Манекените ще се изправят на дървените си крака...
ще скитосват страната, търсейки невести.
- Да си вървим у дома.
- Къде е това?
Искаш ли да купиш остров?
Става дума за бизнес.
Можеш да го имаш за дребни пари.
Спешно се продава. Цената е смешна.
Липсвах ли ти?
- Върнах се.
- О, знам.
Затова исках да остана в Бруклин.
Гледката.
Водата не свършва никога, колкото и да плачеш.
Потопа не е отговор. Хората просто плуват.
Да влезем вътре.
Огънят е отговора.
Велик и ужасен ден най-накрая.
Мира, за последен път си бях у дома вчера. Той повика нея.
Казвам ти, с ръка на сърцето, това е най-великия филм, който е правен някога.
Едно страхотно маце казва "Тя трябва да се подчини. "
- Живееше на хълма с...
- Извини ме.
Извинете?
Трябва да изляза от тук.
Знам...
но първо трябва да се почувстваш по-добре.
Какво?
Бугимен е тук.
Погледни го, мамо.
Черна кукла-мъж.
Хайде, захарче.
Къде беше толкова дълго?
Летиш, Рой. От морфина е.
Сложиха морфин в системата.
Буден ли си?
Можеш ли да ме видиш?
Да.
Ти идваше при майка ми, преди години.
Обвий ръцете си около мен сега.
Изцеди гадния живот от мен, става ли?
Не, не е добре.
- Тъмни, силни ръце.
- Замаян си, Рой.
Вземи ме, ето така.
Дълбоко и прямо, но не много грубо.
Просто ме отвори и...
докрай в мен.
Кой съм аз, Рой?
Нощната мед-сестра негро.
Моето отрицание...
ме съпровожда в престъпния свят.
Хайде!
Искаш ли ме, Рой?
Искаш ли да те махна от тук?
Боже, готов съм.
Ще дойда скоро за теб.
Всичко, което искам е краят ти.
Мога ли да ви попитам нещо, г-не?
Г- не?
Как изглежда...
след това?
След това?
Краят на това нещастие?
Ад или Рай?
Като Сан Франциско.
Град.
Добре.
Притеснявах се да не е градина.
Мразя тези глупости.
Голям град...
навсякъде обрасъл с плевели...
но цветя-плевели.
На всеки ъгъл...
банди моряци-корабокрушенци...
и нещо ново и уродливо е срещу този котешки ъгъл.
Стъклата липсват на всяка сграда, като счупени зъби...
вятър носещ пясък...
и сивото високо небе, пълно с гарвани.
Исая.
Пророчески птици, Рой.
Купчини боклук...
но шлифофан като рубин и обсидан...
и диамант, млечно оцветен като сияние на вятъра...
и кабинки за гласуване.
И всички са с рокли на Баленсиага с червени корсажи.
Просторни палати за танци с много музика и светлина.
Нечисти раси и родов безпорядък.
И всички божества...
са креоли,
мулати.
Кафяви като устията на реките.
Раси, вкус...
и история...
най-накрая са преодолени.
И ти не си там.
А Рая?
Това беше Рая, Рой.
По дяволите!
Кой си ти?
Твоето отрицание.
Знам.
Ти си нищо.
Стомашно къркорене.
Което те буди нощем.
Приятно ми беше да си поговорим.
Сега върви да спиш, бебчо.
Аз съм просто сянката на гроба ти.
Защо си държиш очите затворени?
- Не е така.
- Винаги го правиш.
Можеш да ми кажеш защо. Аз вече знам отговора.
- Тогава защо да ти казвам?
- Представяш ли си нещо?
Представяш ли си мъже?
Да.
Представяш ги си също като мен.
Освен единствения път, когато не си ги представях, когато бях с теб.
Теб.
Единствената част от реалния свят, към която не съм алергична.
Моля те, недей!
Но аз само си мислех, че мечтая.
Да се върна в Бруклин, да се върна с Джо.
Излизам навън.
Трябва да си взема някои неща, които забравих.
Погледни ме.
Насам! Погледни към мен!
- Какво виждаш?
- Какво да...
- Какво виждаш?
- Нищо.
Виждам нищо.
- Благодаря ти.
- За какво?
Най-накрая истината.
Излизам. Навън.
Просто навън.
Сбогом.