Angels In America (2003) (Angels In America CD4.srt) Свали субтитрите
Четвърта глава Спри да се местиш!
Азбучна страна.
Това е мястото, където евреите са живели, когато за първи път пристигнали.
А сега, 100 години по-късно, мястото, което
техните сериозно прецакани внуци ремонтират.
Това ли е прогреса?
- Ужасна бъркотия.
- Малко е мръсно.
Разхвърляно е, но не е мръсно.
Това е важна разлика: това е прах, не е мърсотия.
Химически минерал, неорганичен, не като микробите, и т. н.
- Мога ли да ти взема сакото?
- Не, чакай, неудобно ми е, наистина.
Всъщност и на мен.
Започва да ми става неудобно.
Твоят приятел.
Той е болен.
Може да покрием всичко с гума.
Може да намажем телата си с ноноксинол-9...
безопасен химически секс.
Разхвърляно, но не мръсно.
Виж, искам го, но няма да те моля.
- Хайде, моля те.
- Не, трябва да си тръгна.
Бързай към къщи при госпожата.
А женените господа, преди да се втурнат да скитат,
би трябвало да си свалят брачната халка.
Върви си, щом искаш.
Няма да оставам.
Какъв е този парфюм?
Фаберже.
Много е лезбийски, много е хетеросексуално-гимназиален.
Фаберже.
- Миришеш приятно.
- Както и ти.
Миризмата е невероятен и подценяван комплекс,
физически феномен,
непогрешимо свързан със секса.
Не знаех това.
Всъщност, носът е сексуалния орган.
- Знаеш ли каква е тази миризма?
- Да, нещо като... Не.
Съставено е от молекулите на твоите миризми.
Някакви частици от теб, при среща с въздуха...
се сливат с него.
Малки молекули от Джо.
- Високо към моя нос.
- Аз...
Подушване и вкусване.
Първо носа, после езика.
Виждаш ли, работят в отбор. Носът казва на тялото
сърцето, ума,
пръстите, члена,
какво иска, а след това езика изучава.
Сол.
Метал.
Лепило.
Хлор.
Мед.
Земя.
Какъв трябва да е този вкус?
Ела.
Какво?
Нощен.
Остани.
Да.
Луис...
Думите са най-лошото нещо. Дишай. Помириши.
Но нека спрем да говорим.
А ако искаш да говориш - говори мърсотии.
Мамка му. Видя ли това.
Първият ми проклет оргазъм от месеци насам, а аз го проспах.
Десет изток.
Имах мокър сън.
- Гол манекен на Келвин Клайн?
- Беше жена.
Обръщаш се срещу мен ли?
Необикновена жена.
Грейс Джоунс?
- Ангел.
- Колко невероятно.
Бях изплашен, а едновременно и изпълнен с...
не знам - някаква радост
и надежда.
- Ти ли си дежурната сестра?
- Аха.
- После ще ти звънна, този мъж тук ме притеснява.
- Обичам те.
- Ти ли си дежурната сестра?
- Аха, казах.
Защо си облечен така?
Не ти ли харесва?
Сестрите трябва да са облечени в бяло.
А лекарите трябва да са у дома си в Уестчестър, и да спят.
Спешно повикване, стая 1013. Ето тези диаграми.
Сложете му система, гама глобулин, и има нужда от CTM.
- Рентгена е утре, така че...
- Чернодробен рак? Онкологията е на шестия, кукло!
- Това е точния етаж.
- Каза рак на черния дроб.
Дреме ми как се казва.
Казах, че това е точния етаж. Схвана ли?
Скандалджия.
Той е много важен човек.
Добре, тогава по дяволите и лечението му ли?
Ще се върна сутринта.
Безопасен дом.
Задник.
Неведоми са пътищата Божи!
Излез оттук!
Нямам какво да ти кажа.
Просто си върша работата.
Искам бяла сестра.
Мое конституционно право е.
Ти си в болница и нямаш никакви конскитуционни права.
Намери вената,идиот!
Не ми боди ръката с тоя кран...
докато намериш проклетата вена, или ще те съдя, докато
ти отнемат и зъбите, проклет глупав черньо!
Погледни се.
Не ми говори така, докато държа това нещо в ръката си.
Или може случайно да ми се изплъзне, и да ти пробие сърцето, ако имаш такова.
О, имам. И един малък мускул, и никога не кърви.
Обзалагам се.
Регулирах системата ти да тече бавно. Ще ти я мушна леко, сякаш си роден с нея.
А може да я усетиш, като клюна на торбичка на "Ликуид Дрено"/за проходимост на артериите/.
Та, ще бъдеш ли мил с мен,
или ще бъдеш един съжаляващ задник, когато дойда сутринта.
- Мил.
- Мил и тих.
Ето.
Боли.
Ще ти дам успокоително.
- Ще ми помогне ли?
- Със сигурност.
Сложи ми тогава.
Болката е нищо. Болката е живот.
Изпей го, бебчо.
Да?
Когато ми правиха лифтинга на лицето,
накарах анестезиолога да използва местна упойка.
Изпънаха ми цялото лице като покривка за маса.
Бях буден, за да видя това.
Глупости, няма лекар, който би се съгласил на местна упойка.
Мога да накарам всеки да прави, каквото поискам.
Като начало - да бъдем приятели.
Ще преодолеем
Евреи и цветни, историческа либерална коалиция, нали?
Мисля, че моите хора първи са продавали на дребно твоите хора.
Твоите хора първи са имали възможност да бъдат наети,
да се влачат събота сутрин в магазина.
И всички заедно хванати за ръце, пътувахме с автобус до Селма.
Не аз, разбира се. Не пътувам с автобус, вземам такси.
Но единственото добро нещо в американските негри е,
никога не станаха комунисти.
Евреите загубиха Бог, но вие хора, у вас беше Исус.
Червените не се добраха до вас. Поздравявам ви за това.
В картона ти не пише, че халюцинираш.
Аз съм бясно куче.
Седни, да поговорим.
Г- н Кон, по-скоро бих направил разрез на гноен абцес.
По-скоро бих пил в тоалетната на метрото.
Благодаря за предложението за разговор, но по-скоро не бих.
За Бога, какво искаш да направя, да те моля ли? Не искам да бъда сам!
Ужасно мразя болниците и сестрите.
Само ми губят времето. Слабост и загуба.
Искам да убия този...
Не могат да го унищожат, нали?
Не, много е просто.
Той знае това.
Трудно убиваш нещо, когато то знае какво е. Като срамните въшки.
- Имал ли си някога срамни въшки?
- Не е твоя работа.
Пипнах ги веднъж от едно хлапе.
Употребих 20 опаковки гел...
и накрая се обръснах, за да се отърва от малките копеленца.
Нищо не ги убива. И всеки път, когато имам сърбеж се смея,
защото се научих да ги уважавам.
Тези уникални гадинки. Защото се научих да ги разпознавам.
Решително унищожение.
Като мен.
Виждал ли си много хора като мен?
Много.
Е, как изглеждам в сравнение с тях?
Бих казал ужасно.
Скоро ли ще умра?
Това беше въпрос.
Вероятно. Вероятно е така.
Въпреки това, ти благодаря за честноста.
Ако оживея, бих те съдил.
За емоционални вреди, цялата болница.
Но не съм предубеден.
Не съм такъв човек.
Не съм като тези расистки глупаци.
Никога не съм бил такъв.
Твърде устойчив.
Трябва да държиш под око действително, най-силния си враг.
Пазя омразата си за сметките.
Мисля, че е добра идея. Добър повод за работа,вероятно.
Да.
Виж, това не се отнася за мен, а и аз не те харесвам,
но нека ти кажа една-две думи.
Утре те чака облъчване на раковите кожни поражения,
а ти не искаш това. Радиацията убива "Т" клетките,
а и нямаш нищо, което да си позволиш да загубиш.
Кажи на доктора, че не искаш облъчване.
Той няма да иска да чуе.
Убеди го, или той ще те убие.
Ти си само проклета сестра. Защо бих послушал теб, а не...
моя квалифициран, и доста скъп лекар страхотен доктор?
Той не е педал - аз съм.
Не ми намигай.
Ти каза едно-две неща. Това е първото.
Не знам под чие давление си приел да се подложиш на азидотимидин лечение.
Имам си малки начини.
Внимавай да не ослепееш и с двете очи.
Те ще те накарат да подпишеш нещо и ще ти кажа, че ще ти дадат бонбончета
вместо истинското лекарство. Ще умреш, но те ще останат.
Ще ги публикуват статистики в известно медицинско списание.
Няма да можеш да ги осъдиш, защото си подписал. А ако не подпишеш - няма хапчета.
Та, ако имаш някакви връзки, пусни ги.
Защото, всеки подложен на това ослепява, но с това...
времето е против теб. Не се прецаквай с плацебо/лекарство без лечебен ефект/.
Ти ме мразиш.
- Да.
- Тогава защо ми каза това?
Само ако знаех.
Ти си несръчна призрачна педи сестра.
Мисля, че имаш малка причина да искаш да ми помогнеш.
Обмисляне на солидарност. Един педал на друг.
Вече е на устата ти, момче, а ти ще чукаш,
големия "Мак" в източния Ад, преди утре вечер!
И ми донеси истински телефон!
С бутон за изчакване.
Искам да кажа, погледни го този, само с една линия?
Как се предполага да използвам всички основни функции на този?
Мамка му!
Ало, кой е?
Централа.
Дайте ми външна линия.
Добре, наберете го вие.
Това е спешно отделение, скъпа, набери скапания номер...
- или ще се обеся на телефонния кабел!
- Добре!
Код на областа 202...
244-3116.
Ало, търся Мартин Хелър.
О, здравей, Мартин.
Да, знам кое време е. Не мога да спя, зает съм с умиране.
Слушай, Мартин
Тези хапчета, които имам?
Знаеш, тези хапчета...
Как се казваха... азидо..
Да, Ей Зи Ти.
Искам сам да прекратя, Мартин.
Сериозно, честно лекарство...
което донесох в тази стая с мен.
Без плацебо.
Не, не съм добре от теста, Мартин, по-скоро излъган.
Прати ми моите хапчета с един голям букет за извинение, моля те.
или ще се появя по CBS, и ще изпея песента на Майк Уолъс.
Знаеш ли баладата на очарователния Оли Норт...
и неговия таен, писклив контра фалц?
Само си мислиш, че знаеш какво знам. Аз даже не знам, какво знам.
През половината от времето правим неща, които да изглеждат истина.
Научихме това през 50-те.
Утре, ти двуличник, минетчия, муха лайнарка,
незначително, изсушено малко лайно,
донеси добрата стара кутия лекарства на чичо Рой,
или ще ти платя по седем различни адски начина!
Шибай се!
Обой.
Официалният инструмент на Международната Туристическа Агенция.
Ако патицата беше пойна птица, би звучала така.
Носово, тъжно...
зова на скитничеството.
Студено ми е.
Мразовито е.
Какво стана с глобалното затопляне?
Откъде взе това?
От великата антарктическа борова гора, направо през хълма.
Няма борови гори в Антарктика.
Това е синя ела.
Няма сини ели в...
Окастрих това борово дърво със зъби.
Като бобър.
Гладна съм, не съм яла от три дни.
Ще трябва да направя нещо.
Може би огън.
Късмет, че донесох това.
- Снегът се топи.
- Нека.
Не мога да разбера, защо не съм мъртва.
Когато ти разбият сърцето, би трябвало да си мъртъв.
Но все пак остава нещо от теб.
Твоите гърди и твоите генитали...
Изумително глупави са, като бебетата или верните кучета.
Те не разбират, но просто го желаят.
Искат го.
Ескимоса се върна.
Знам.
Исках истински ескимос, някой студен и сигурен.
Ескимос, облечен в тюленова кожа.
Не този. Този е някакъв адвокат, просто...
Хей, приятелче.
Здравей.
Търсех те. Бях навсякъде.
Е, намери ме.
Не, не говоря за сега.
Имах авантюра.
- С кого?
- Някой, когото не познаваш.
Някой, когото познавам, отдавна.
- Това шега ли е?
- Странна шега.
Мога ли да дойда с теб? Не ми е забавно вече, студено ми е.
- Не бих искал да видиш.
- Мислиш, че е по-зле от представите ми?
- Не е.
- Трябва да вървя.
Копеле. Вече не правиш любов с мен.
- Не е вярно, Харпър.
- Тогава се върни!
Не мога.
Блус за мъртвите от Рая.
Опитах се да ти кажа. В Антарктика няма ескимоси.
Не. Няма дървета, също.
Та, откъде взе това?
Разсадника на ботаническата градина. Точно там е.
Проспект Парк.
- Който все още е в Бруклин, предполагам.
- Това е законът на реалноста.
Провал.
Мамка му. Каква тъпа ваканция.
Не знаех за това...
Запалете светлината!
По дяволите, приличам на нечия майка?
Домът на Питър.
Не, няма го.
- Майка му е.
- Знаете ли къде е?
Нямам никаква идея къде е.
Нямам представа. Сега трябва да си тръгнете.
Наистина искам да го направите.
Значи той.. Не, това беше домоуправителя.
Синът ми трябваше да ме посрещне на летището
Но аз не стоя да чакам повече от 40-45 минути никого, така че...
Какво?
Боже мой!
Чакайте. Офицер, аз не...
Тя какво?
Бор?
Защо тя би...
Работата ви не е да се смеете на това. Трябва да спрете веднага.
Това е грозно.
Не знам къде е това. Току-що пристигам от Солт Лейк...
и едва намерих Бруклин.
Ще взема такси.
Да разбира се, веднага.
Не болница.
Нямаме нужда от това. Тя не е луда, просто е особена.
Кажете й, че майката на Пит пристига.
- Това беше безвкусно.
- Беше божествено.
Той беше една от бляскавите кралици. Не можеше да бъде погребан като цивилен.
Влачейки пайети и тамян, той пристигна в света...
влачейки пайети и тамян, си и замина, и добре за него.
Забелязах 20 професионални сицилиански оплаквачи, което беше в повече.
Велика кралица, голяма шибана работа.
Това смешно представление там...
само наречено погребение за някой, който наистина го оценява.
Ние не. Педераси.
Ние сме само лош сън за истинския свят,
а сега истинския свят се събужда.
А той умря.
В последно време захарче, си станал доста странен.
Просветна ми.
Извинявам се. Беше само едно погребение, за Бога.
Причина за шибано празнуване.
Съжалявам, ако не мога да се присъединя към последните ти мъртви забави...
празнувайки спасението пред лицето на...
на грозния му наследник. За разлика от теб, аз нямам за какво да празнувам.
Няма значение.
Приличаш на Мортиша Адамс.
- Като Божия гняв.
- Да.
Това е очакван ефект. Очите ми са прецакани.
Прецакани, как?
Всичко се затваря, странно към периферията.
- Откога?
- От три седмици.
От онази нощ... със свелината.
И какво казва доктора?
- Не съм бил.
- За Бога, защо!?
Клонеше към подобрение.
Помниш ли мокрия ми сън?
Ангелът?
- Не беше сън.
- Разбира се, че е бил сън.
Не, не мисля така. Мисля, че наистина се случи.
Аз съм пророк.
Какво каза?
Беше ми дадено пророчество, книга. Не физическа книга.
Или имаше една, но те си я взеха...
но по някакъв начин, тази книга е още в мен. Пророчество.
Наистина се случи. Вече съм напълно сигурен в това.
- Престани да ме гледаш така...
- Ти ме плашиш.
Случи се, след като Луис ме напусна,
имах тези ужасни нощи, и тогава...
Тогава?
И тогава тя пристигна.
Поздравления пророк!
Виликите дела започват.
Вестителят пристигна.
О, Боже! Има нещо във въздуха! Нещо!
Аз съм птица в Америка.
Плешивият Орел...
Континентално Княжество...
Светилник, фосфор, флуор, свещ.
Отварям страниците си...
с разтопен метал отправям поздрав точно пред теб.
Прайър Уолтър.
Предшественик на Уолтър, подготви се.
Не, не съм подготвен за нищо. Имам да върша доста, аз..
Американски пророк, тази нощ ще станеш окото на Америка...
което пронизва тъмнината, Американско сърце пропито от истината...
истински велик глас...
познаващ ума, езиците на страните...
ясновидец!
О! Плашиш ме!
Разкарай се от стаята ми!
О, моля те!
Моля!
Сега, извади от тайното място
свещенната пророческа принадлежност.
Какво?
Извади от тайното място свещенната пророческа принадлежност.
- Твоите сънища те подготвиха за това.
- Какви сънища?
Ти имаше пророчески сънища...
Не помня да съм сънувал от месеци.
Не си сънувал?
Сигурен ли си?
- Да, е, двамата мъртви Прайър..
- Не, не хералдика, не тях.
Други сънища, осъществени. Трябва да имаш... аз...
Един момент.
А това, очевидно това е сън. Болен съм и...
Това е доста красив и грандиозен сън, но все пак.
Млъкни! Пророк, момент моля, аз...
Такава неорганизираност...
Той казва, че няма никакви...
Да!
В кухнята. Под секцията. Под плочките.
Искаш да копая под пода на кухнята ли?
Ще получиш лопата или брадва...
или някои инструменти, за да махаш керемидите и да копаеш
и да изровиш свещенните принадлежности.
Няма шибан начин! Тавана и без това е скапан!
Ще загубя арендата! Ще изгубя банковия депозит!
Ще събудя съседите отдолу, и техните истерични кучета...
- Направи си го сама.
- Предай се!
Предай се на желанието на Небесата!
Какво направи...
Какво...
И така, пророкът бе заведен от неговите нощни сънища...
до тайника на свещенните принадлежности,
Преглеждане на текста!
Ангелът му помогна да ги извади,
защото тялото му беше слабо, но вече няма да е.
Развалили сте хладилника.
Вероятно е изпуснал цял облак флуоровъглерод.
Това е лошо за околната среда!
Моето възмущение е толкова страшно, колкото лицето ми е великолепно.
Отвори куфара.
О, виж това.
Като, о,човече, палеозойски.
О, Боже, не!
- Беше ужасно, не искам да гледам това.
- Извади книгата.
От съвета на континенталните княжества...
оставена този път, заради кризите и неразбирателството...
Раят протяга ръка на бедствието.
И докосвайки теб, докосва цялата земя.
Гледащи камъни.
Отвори ме пророк.
Аз съм книгата.
- Чети.
- Чакай.
Как получих...
Как получих тази ерекция? Много трудно е да се концентрирам.
Втвърдяването на твоя пенис не е от значение.
- Е, може би за теб не е, но...
- Чети!
Ти си просто плът.
Аз съм друг вид плът. Плътност от желание, тежеста на кожата.
Какво задейства двигателя на съзиданието? Не физическите качества,
а екстазът задвижва двигателя
Пулсът.
Привличането.
Туптенето.
Тинята.
Извини ме само за момент. Само за минута. Става ли?
Прайапсис, разширение...
непривлекателен, вливане.
Вселената се възпламенява от ангелско изпразване.
О, по дяволите!
Небесноте барабанене по пътя на сферите, на пламтящите гроздове...
чрез пламъка се съвокупляват по висшите закони...
безкрайно, непрекъснато!
Кръвният тласък на съзиданието!
Свят прилив!
Свят отвор!
Ненадминат екстаз!
Амин.
О, Боже!
Тялото е градината...
на душата.
Какво беше това?
Оргазъм на плазмата.
Да, без съмнение.
О, я чакай малко. Извини ме, моля те.
- Шибал си този ангел?
- Тя шиба мен, тя...
Ами... тя имаше осем вагини.
Всъщност, те са хермафродити...
и са се съвокуплявали непрекъснато и преди.
Живели са в Рая, в град, който прилича на Сан Франциско...
и където станало земетресение, или по-точно небесотресение.
Нашият създател, нашят господар, изтощен и отвратен...
от нашите песни и извращения.
В търсене на нещо ново, Бог раздели света на две
и направи теб.
Човешко същество.
Еднополово - женско, мъжко.
Създавайки теб, нашият баща-любовник...
даде воля на спящия, съзидателен потенциал за промяна.
В теб вирусът на времето започна!
"Вирусът на времето"?
Създавайки хората, Бог очевидно им е дал емоции...
и потенциал за промяна, при произволен случай...
за да вървят напред.
Както човешката раса върви напред, пътува, смесва се
всичко започва да се отлепва.
Първото проявление е трептеното в Рая.
Човешкия прогрес...
Миграцията, наука, прогресивни движения...
...разклащат небесата.
Помисли си и си представи.
Преселване, проучване...
каквото и да правиш, самият Рай трепери и се разделя!
Прогрес, движение...
го разтреперват!
Бог?
Той започва да ни изоставя.
Отегчен от ангелите си, омагьосан от човечеството.
И унищожителната имитация сте вие - Неговото последно творение.
Може да плава по море, без да знае къде отива.
Трусовете водят до трусове, отсъствието води до отсъствие.
противно целомъдрие и дезорганизация.
И тогава на 18 април 1906, в този ден..
Април 1906...
Голямото земетресение в Сан Франциско, нали?
...в този ден, Кралят на Вселената...
Ни напусна.
Изоставени.
И каза, че няма да се върне.
- Изоставени.
- Да.
Надушвам мотив.
Мъжът, който си тръгва.
Е,случи се и на мен... Луис.
Даже ако сега се върне при мен...
Чуй ме приятелко. Мисля, че е време да го оставиш да си отиде.
Ангелът не мисли така.
Те мислят, че е стигнало твърде далеч. Прекалено много загуби. Така мислят те.
Трябва някак да Го спрем, да Го върнем.
Но в света не става така, Прайър. Той само се върти напред.
Да, но напред към какво?
Разбира се вие виждате напредъка към който се развивате.
Преди края на живота на Земята, а просто е невъзможно...
да не стане, но дълго време преди това,
ще стане в пълна степен непоносим.
Вие Го изкарахте извън нерви.
Трябва да спрете да се местите!
- Да спрем преместването?
- Не можеш да разбереш.
Можете само да унищожавате.
Вие не напредвате. Само тъпчете!
Бедни слепи деца, изоставени на Земята.
Несигурни, изплашени, заблудени...
над поля от кръвопролития...
над телата на убитите.
Там където сте вие, не е Сион на спасението.
Ако не може да намерите в сърцата си желание, в собствения си двор,
вие никога нямаше да го загубите първия път?
Върнете се назад. Отменете.
До Неговото завръщане.
Моля.
Моля те, Ангел на сънищата, каквото и да си...
Не разбирам това посещение!
Не разбирам какво искаш от мен. Не съм пророк. Аз съм болен,самотен мъж.
А ти какво си?
Дойде да ме спасиш или да ме унищожиш?
Спри да се местиш, това ли е което искаш? Отговори ми!
- Искаш ме мъртъв.
- Да.
Не. Не. Да.
Това го няма в текста. Да не се отклоняваме повече.
Искам да се махнеш.
Уморих се до смърт от случилото се,
заразен и прецакан отвсякъде!
А сега съм разплакан от някакъв сбъркан, безотговорен Ангел.
Някой... Остави ме намира!
Не можеш да превишаваш правата си, Йоан.
Ако ме скриеш на едно място, ще ме намериш на друго.
Аз, аз, аз спрях долу на пътяq
за да те чакам.
Ти ме познаваш, пророк.
Твоето биещо сърце, кървящ живот в раните на Вселената,
сега приемник на книгата.
На теб, в теб, в твоята кръв ще пишем,
за да се чете, застой.
Край.
- Прекара доста време в самота.
- Не по мой избор. Никой не го избира.
Това е голяма глупост.
И какво, да не се преселваме, да не се смесваме? Това е злобно.
Някои от нас не са избирали да се преселват.
Мисля, че това е оскърбително. Не съм измислил аз тази гадост. Той ме посети.
Посетен от кого, Прайър? Каквото и да е, то идва от теб?
- Нещо друго.
- Това е лудост.
- Тогава и аз съм луд.
- Ти не си луд.
- Не беше Ангел.
- Тогава аз съм луд.
От целия свят, защо точно аз?
1986 година е, това е чума, половината ми приятели са мъртви,
и съм само на 31.
И всяка проклета сутрин се събуждам, мислейки, че Луис е до мен в леглото,
и ми трябва доста време да си спомня, че това е реалност.
Че това не е някакъв невъзможен, ужасен сън. Може би превъртам.
Вече си по-добре. И по-добре да не превърташ.
Това не е слабоумие, и това не е реално. Това е...
Това си ти, Прайър, изплашен от това, което предстои.
Изплашен от времето.
И ако искаш да се върнеш обратно не ти трябва Ангел.
- Някаква утеха, някакъв Ангел.
- Някаква космическа реакция.
Но тук няма ангели. Слушаш ли ме?
Заради мен?
Мога да се справя с всичко, но не и с това, което ти се случва.
Може би съм пророк.
Не само аз, а тези от нас, които сега умират. Може би сме поели вируса на пророчеството.
Да бъдеш смирен, без повече мъки.
Може би светът управляван от Бог от небесата е предизвикал гнева на ангелите.
Вярвам, че видях края на нещата.
И виждайки ги ослепявам, както се случва на пророците.
Определено е същото чувство.
И ако мразя Рая, единствената ми съпротивителна сила също работи.
Добре, отговори ми на това.
Как е възможно фундаменталната религия на технократите
да служи съпричастно на плурализма и на светската демокрация?
Не мога да повярвам, че си мормон.
Не мога да повярвам, че прекарах три седмици в леглото с мормон.
Добро утро.
- Защо не ми каза?
- Направих го.
Да, след като те попитах.
Мислех, че си протестант, или нещо подобно.
Е, не съм.
- Добре ли спа?
- Не.
Ти си адвокат, сериозен адвокат.
Завеждащият канцеларията на главния съдия от Върховния съд е мормон, Луис.
Не съм поклонник на култа.
Църквата на Исус Христос и Светците от Последния Ден не е култ.
Всяка религия,която не е на 2000 години, е култ.
А аз познавам хора, които не се отнасят към това великодушно.
Защо си толкова изненадан?
Знам. С повечето мъже, с които съм бил в леглото, става така.
Разбира се, че е изненада!
Мислех, че си бил някъде в Дивия Запад в солен басейн.
И кактуси. Има нещо дълбоко смущаващо, става тук.
Тайнствено е и ти го криеш от мен.
Луис, обичам те.
- Не, не ме обичаш.
- Да, обичам те.
Мислиш, че е така, но това са реакции на гей девственик.
Не, обичам те, никога не съм чувствал...
Никога не съм искал нещо повече от това. Никога...
Така е. Обичам те.
Не, не ме обичаш, не можеш. Минали са само няколко седмици.
Трябва да минат години, за да обичаш. Четири и половина години, минимум.
Аз и ти Луис сме еднакви. И двамата искаме едно и също нещо.
Трябва да поговорим.
Неофициално! Какво ти е, глух ли си?
Казах ти, не желая никакви записи от малкия им лайнарски комитет.
Не е заради това как работя, не съм...
Да, тези бележки бяха загубени. Загубени в огъня, повредени от вода, не знам.
Изхвърлих 15 пъти днес. Броих ги.
Какво гледаш? 15 пъти.
Затвори телефона. Трябва да видя как ги пиеш.
Лимузина? За Бога! Бях обвинен на два пъти за това.
Какво се опитват да направят, да ме убият с това мъчение?
Аз свърших нещата в живота си, без да убия някого.
С изключение на присъстващите, ти си го заслужаваше.
Разкарай се по дяволите. Да.
Отлагай!
Не могат да започнат утре, ако не се покажем, така че - не се показвай.
- Ще платя на дъртата парантия, просто...
- Остави телефона!
Направи ми свирка, майко Тереза!
- Това е на живот и смърт.
- Затвори телефона.
Ако пипнеш телефона ще те убия. Ще се вбеся.
Отсега нататък ще пия собствените си хапчета.
Вече им казах, да дават бонбонките си на загубеняците в общите стаи.
Имаш свои хапчета.
Без двойна слепота, помниш ли? Едно малко птиче ми каза.
Боже!
Исусе, тези спазми!
Сега вече разбирам защо жените побесняват веднъж месечно.
О, мамка му!
Браво, разсмях я.
Не вярвам на тази болница.
Единствено шибаните Лилиан Хелмани от сутерена разнасят хапчета.
Чакай малко! Тя е мъртва, нали?
О човече, паметта.
Хей Етел, Лилиан нали почина? Видя ли я тук?
Безобразно широк нос, като на... искам да кажа
всеки евреин би трябвало да се притеснява от подобно наказание.
Да?
Всеки ли се подчинява на това описание, там в червения рай?
Не иска да говори с мен.
Виж я. Мисли си, че е някакъв наблюдател на смъртта.
На кого говориш?
- Аз съм на самолечение.
- С какво?
- Азид... нещо си.
- Азидотимидин?
Точно така!
100 пъти, доказано витален елексир.
Дай ми тези ключове.
- Намерил си.
- Впечатляващо.
Само 30 човека в тази страна получават това лекарство.
Е, сега са 31. Дай ми тези ключове.
Има 100,000 човека, които се нуждаят от него.
Виж се! Драконът върху златното съкровище.
- Честно ли е?
- Не, но както каза Джими Картър, нито живота.
Така че, прибери кафявите си очи в проклетата си глава, бейби.
Няма да променям неравностойното разпределяне на благата на тази земя.
Това е история. Не съм я писал аз.
Мисля, че не се лаская от положението си, а ти си сестра.
Така че, обслужи ме и се изпарявай.
Дори да живееш повече от 15 години, не можеш да изпиеш тези хапчета. Искам няколко.
- Незаконно е.
- Десет опаковки.
Ще доложа за теб.
Има недостиг на сестри, в профсъюза съм, не ми пука.
- Имам приятел, който е зле и се нуждае от това.
- Вярност. Възхищамам се.
Но не!
- Защо?
- Защото ме отблъсна.
Защо? Ще ме молиш за това после.
Защо? Защото мразя твоите вътрешности и вътрешностите на приятелите ти.
Затова.
Дай ми. С проклетото название.
Запази си учудването, когато пристигнат сметките.
Доколкото прочетох, никога не си плащал сметките си.
Никой не работи повече от мен.
Да, нещата навсякъде са груби.
Говореше за справедливост. Идваш тук и търсиш справедливост.
Не можеха да ме пипнат докато бях адвокат.
Сега, когато умирам, се опитват.
Честно ли е? Какво съм аз? Мъртвец.
Какво говорех?
Боже, не мога да си спомня нищо.
Мъртъв.
Аз съм мъртъв.
Очакваш съжаление?
Очаквам да ми върнеш тези ключове и тогава...
- и да си махнеш негърския задник от стаята ми.
- Какво каза?
- Махни негърския си...
- Твоят лайнян мозък...
- педалски черен задник от стаята ми.
- мръсна уста, егоистична...
- Роб! Монголец! Маймуна!
- минетчия, рогато-копитна свиня.
- Чифутин.
- Така ли говориш сега?
- Ласкав чифутин.
- Сега можеш да си вземеш опаковка.
Но само една.
О, Боже, мислех, че никога няма да си тръгне.
Какво ще правиш, ще седиш там цялата нощ?
Само до сутринта.
По първи петли се връщаш в тресавището?
Не, ще взема 7:05 за Янкерс.
Янкерс? Какво по дяволите ще правиш в Янкерс?
В комитета по лишаване от адвокатски права. Цяла седмица те разследват.
- Ще хвърля един поглед.
- Няма да те пуснат през главния вход.
Ти си осъден и екзекутиран предател.
Ще мина през стената.
Шибан зъл дух.
Шибан, стар,прилеп кръвопиец.
Най-лошото нещо, когато си болен в Америка, Етел,
е че си изритан от парада.
Американците не харесват болестите.
Например Рейгън.
Толкова здрав беше, почти нечовешки.
Ще е на 100, ако има дни. Простреляха го в гърдите...
два дни по-късно беше на запад, яздейки пони с неговото ранчото си.
Имам предвид, кой прави така?
Това е Америка.
Тази страна не е за немощни.