Angels In America (2003) (Angels In America CD3.srt) Свали субтитрите
Добре. Не, благодаря. От тук мога и сам. Мога да вървя.
Благодаря, момчета.
Добре дошъл у дома, миличък.
Обади ми се, ако се чувстваш объркан от тези хапчета, когато..
се успокоиш, и спреш да се самосъжаляваш.
Чао, коте. Мъжете са животни.
Кой си ти?
- Наричат ме Прайър Уолтър.
- Моето име е Прайър Уолтър.
- Знам това.
- Обясни.
Ти си жив, аз - не. Имаме еднакви имена.
Какво искаш да ти обясня?
- Дух.
- Прародител.
Не този Прайър Уолтър, от гоблена "Байо", Прайър Уолтър?
Пра-пра-внук, пето име.
Аз съм 34, мисля.
Всъщност, 32-ри.
Не и според майка ми.
Защото тя включва и две копелета.
Аз ги изгоних.
Казах, няма място за копелета.
- Тези ли малко неща поглъщаш?
- Хапчета.
За чума. Аз също.
Чума, ти също, какво?
Чумата, по мое време беше по-голямо зло, отколкото е сега.
Цели градове опустяваха.
Поглеждаш навън и виждаш как смъртта се разхожда в утрото...
така, както виждам теб сега.
Умрял си от холера.
Пъпчиво чудовище. И като теб самотно.
- Не съм самотен.
- Нямаш жена, нямаш деца.
- Аз съм гей.
- Ами добре, бъди весел.
Танцувай с всеки, не ме интересува. Но защо не искаш да имаш деца?
Гей означава хомосексуалист. А не "весел, жизнерадостен" или... няма значение.
Бях на 12 години, когато умрях.
А аз бях с три години по-млад от него.
О, Боже, още един!
Прайър Уолтър.
Прайър, до вас след 17 други.
- Той брои и копелетата.
- Имаме ли договор?
Бяхме изпратени, за да обявим нейното невероятно проявление.
Те обичат добре подготвеното появяване с много вестители.
Вестителят пристига. Подготви пътя.
Безкрайно слизане, дихание във въздуха.
Подозирам, че бяхме избрани, заради сходната ни смърт.
Заради произхода и семейното продължение на името Уолтърс...
не допускаха и не се притесняваха за чумата.
- Пъпчивото чудовище.
- Блек Джек.
Моята дойде от водната помпа. Половината Лондон.
Неговата от въшки.
Твоята, разбрах...
от печалните последствия на венерическа болест.
Въшки на плъхове. Кой би могъл да знае?
Ще умра ли?
Не ни е разрешено да коментираме това.
Но когато стане, с теб ще бъдат предците ти, за да ти помагат да го преодолееш.
- Умираш сам.
- Страх ме е.
Би трябвало. Тук, дори няма факла.
Пътят е тъмен, стръмен и каменист.
Не го предупреждавай.
Това са добри новини, преди лошата.
Ти си пророк.
Ясновидец. Откривател.
- Това е велика чест за семейството.
- Той няма семейство.
Имам предвид, за Уолтърс - семейството в широкия смисъл.
Спокойно.
Това не е бълнуване.
Дори и сега...
от огледално светлите зали в небесата...
през студения, безжизнен...
безкраен космос...
Вестителят пристига...
в ореол от светлина...
невероятен, предвестник.
О, пророк, за теб.
Подготви се...
за безкрайното слизане.
Дихание, перо.
Умри...
Защо демокрацията е успяла в Америка?
Разбира се, за да спечели сравнително, не буквално...
не в настоящето. Но как ти се струват...
някои видове радикална демокрация разпространени и развиващи се навън?
Защо правят силата, веднъж толкова щателно съхранена,
на върха на пирамидата от първоначалните рамки на конституцията,
изглежда неуместна долна и повърхностна,
напук на най-добрите усилия на правото да спре това?
Това е причината, трудно да се установи с ляво управление в тази страна.
Левите не могат да си помогнат, но ме изумяват всичките им вкаменели фетиши.
- Свобода. - И, О Джей.
- Това е най-лошото.
Джийн Къркпатрик, за Бога, ще продължи и заради свободата.
Какво значи думата "свобода", когато тя говори за нея?
Или човешките права. И Буш, говорещ за човешките права.
За какво говорят тези хора?
Биха говорили по-добре за изчезващите обичаи на венецианците.
Мисля, че тези хора,няма да започнат да разбират, онтологично,
какво е свободата, или човешките права.
Точно както и буржазната собственост е основана на човешките права за собственост.
но това не дава политически права, не е демокрация, от това не се подразбира...
потенциала в идеята. Това не е жива идея.
А просто либерализъм. Най-лош вид либерализъм и буржоазна търпимост.
Ето защо мисля, че СПИН ни показва границата на търпимоста.
Не сме достатъчно толерантни, защото
когато тези лайна ударят вентилатора, разбираш, че толерантноста не значи нищо.
Под цялата тази толерантност, се крие страстна ненавист.
Заповядайте.
- Не мислиш ли, че това е истина?
- Да.
Силата е обект,а не допустимост. По дяволите асимилацията.
Но въпреки всичко това, за Америка...
където ние сме различни, от всякакви нации...
и има хора от всякакви раси, не можем..
всъщност, това определя липсата на раси, а политици.
Не както във всяка европейска държава, това е непреодолим факт,
вид расов или етнически, монопол или монолит.
Както холандските мъже, искам да кажа холандците са холандци.
А евреите в Европа, никога не са европейци.
Просто малък проблем, изправен пред монолита.
- От друга страна, тук в Америка...
- Расите не се броят.
Не...
Не искаш ли да чуеш това.
Виж. Раси, да.
Но основно, расите са политически въпрос.
Расистите се опитват да използват расите като инструмент за политически борби.
Не става въпрос за раси. В Америка няма ангели.
Няма духовно минало, няма расово минало. Има само политическо минало.
Възходи и падения на политическата власт на хората.
Власт за хората, амин. Боже мой, виж кое време е!
Мислиш, че това е расистки невинно, така ли?
- Несъмнено е нещо.
- Какво? Наистина...
Не искам да говоря от позиция на някакви привилегии.
Седя и си мисля: "Несъмнено ще се стигне до испускане на парата"...
и те оставям да го правиш и..
да говориш за седем-осем неща, които намирам за наистина оскърбителни.
Но аз те познавам. Знам, че чувството ти за вина е причина за тази тирада...
която се разрастна повече отколкото, твоите хемороиди.
- Аз нямам хемопоиди.
- Може ли да довърша?
- Е, в края на краищата...
- Прайър ти е казал.
- Ти обеща. Прайър няма нищо общо.
- Довел си го.
- Отърва се от хемороидите.
- Косвено. Пасивно - агресивно.
За разлика от това, да ми набиваш в главата, че Америка няма расов проблем.
- Бъди честен. Никога не съм казал това.
- Не съвсем, но беше близо.
- Тълкуваш погрешно.
- Престани да ме прекъсваш.
- Не, остави ме...
- Какво, да говориш ли?
Не си затвори устата, откакто дойдох.
Нагоре по хълма, надолу по хълма играейки си с твоя монолит.
Ти можеш да ни събереш.
Това е грозно зрелище, но имам да върша по-важни неща...
отколкото да слушам тези расистки глупости, защото съжалявам...
- Аз не съм расист.
- Хайде бе.
- Е, може и да съм расист.
- Наистина мразя това.
Никак не е забавно Луис, толкова си виновен.
Това е, като да уцелиш със стреличка топка желе.
Няма задоволителен удар, просто точен. Стреличката не се забива, а цопва и изчезва.
Знаеш ли какво мисля? Мразиш ме, защото съм евреин.
- Тръгвам си.
- Това е истина.
Нямаш основание...
Луис, приятно е да разбера, че не се променяш.
Все още си почтен гражданин на Зоната на Мрака.
След бледатати бяла полемика от името на расовата безчувственост...
не ти е достатъчно и ме нервираш с анти семитизъм. Сега наистина си тръгвам.
- Нарече ме "Лу - евреина. "
- Беше шега.
- Не мисля, че е забавно.
- Беше преди години, Луис.
Мразиш ме, защото мразиш черните хора.
Не така. Но мисля, че доста черни хора са антисемити.
Това е расистко.
- Луис Фаракан.
- Ед Кош.
- Джеси Джексън.
- Луис, това е жалко.
Ти гласува за Джеси Джексън. Изпрати чек на Рейнбоу Коалицията.
Аз съм двойнствен. Чековете са самохвалство.
Всички твои чекове са самохвалство.
- Ти си двойнствен във всичко.
- Какво означава това?
Възмущаваш се от тези глупости, но отказваш да повярваш в каквото и да е. Опитай.
Никога не съм бил двуличен с Прайър. Обичам го.
- Наистина.
- Никой не казва обратното.
Любов и двойнственост.
Истинската любов не е двойнствена.
Кълна се, че е мотото на моята предпочитана бестселър новела...
Обичам "Нощни Мистерии", освен това не мисля,че си я чел.
- Не съм ги чел.
- Нямаш желание...
в замяна, прекарваш живота си да намериш истината за демокрацията в Америка.
Разказва се за една бяла жена,
чийто баща е имал плантация в Крайния Юг,
години, преди гражданската война.
Името й е Маргарет
и е била влюбена в един от многобройните роби на баща си.
Неговото име е Тадиъс.
Била женена, но нейният бял съпруг робовладелец имал СПИН.
С/ексуално/П/редвоенни/ И Н/едоразвити органи/.
И се случват доста горещи неща...
когато Маргарет и Тадиъс могат да хванат жарък тен,
под памуковата луна.
Тогава, разбира се, янките идват и освобождават робите.
Робите опъват стария баща и прочее. Историческа измислица.
Някъде в това, продължавам,
Маргарет и Тадиъс намират време да обсъждат природата на любовта.
Лицето й отразява пламъците
на горящата плантация.
Нали знаеш как правят белите.
И неговото черно лице в мрака на нощта.
И тя му казва:
"Тадиъс, истинската любов не е двойнствена. "
Изглежда добре. И какво друго?
Възпалението на глезените се увеличава, но краката ми са по-добре.
Повдигането почти премина от малките оранжеви таблетки.
изпражненията са течни, но не кървя вече, засега.
Очният ми лекар каза, че всичко е наред, засега.
Зъболекарят ми каза "гадно" когато видя разранения ми език...
и сега си слага по един презерватив на малкия пръст и показалеца...
и маска. Е, какво?
Дерматологът ми е в Хаваи
а майка ми...
Да не намесваме майка ми.
Което майка ми непрекъснато прави. Не се намесва.
Жлезите ми са като орехи, теглото ми се стабилизира за седмица- две...
и един приятел почина преди два дена от птича туберколоза.
Това ме плаши.
Днес не отидох на погребението, защото той беше ирландски католик.
Вероятно е било в отворен ковчег а това ме плаши:
Птичата туберколоза, или да го видя, или...
Така, че съм добре, предполагам. Освен разбира се, че полудявам.
- Колко зле е?
- Искаш списък на прането ли?
В него са включени: проблем с теглото, проблем с изпражненията...
и морален проблем.
Той мисли, че полудява.
Ще започнем и серия за Токсоплазмоза. Няма индикации...
Знам, знам.
Но го чувствам като нещо заплашващо пред мен?
Като ракета, рязко падаща от космоса към земята.
And I'm ground zero.
Аз съм познат главно там където ме познават...
като хладна и спретната кралица
А сега съм разрошен.
Няма за какво да се старая.
Мисля, че това...
- Извинете ме?
- Всичко е наред.
Не разбирам защо...
Защо правите това? Спрете.
- Да спра какво?
- Вие точно...
Преди малко, не ми ли говорехте нещо на еврейски?
Еврейски?
Не, не говоря еврейски.
О, не! О, Боже!
- Моля ви, мисля..
- Виж, съжалявам.
Чакалнята ми е пълна.
Мисля, че сте един от щастливците. Живеете от години с това, вероятно.
Вие сте в добро здраве за някой, без имунна защита.
Виждате ли се с някой?
Самотата е опасна. Терапия?
Не, нямам нужда от никой.
- Просто...
- Помислете за това.
Вие не полудявате. Просто сте подложен на голям стрес.
"Еврейски. "
Ти си сестра. Дай ми нещо. Не знам какво повече да направя.
Миналата седмица на работа, повредих ксероксната машина завинаги.
а после тръгнах пеша по магистралата. Паднах и си счупих очилата.
Порязах си и главата. Ето тук, виждаш ли?
И вече не виждам добре. А челото ми сякаш е белязано с печата на Каин.
Глупаво, нали? Но не може да зарастне.
Всяка сутрин виждам и мисля за неща от Библията.
Марк от Каин, Юда Искариотски и сребърниците му.
Той толкова ми липсва.
Но тогава тези рани и миризмата, и като си помисля какво беше...
Бих могъл да съм болен също. Може би съм болен. Не знам.
Белиз, кажи му, че го обичам. Можеш ли да го направиш?
Мисля за това от доста дълго време...
и все още не разбирам какво е любовта.
- Аз умирам.
- Той умира.
Ти само искаш това.
Горе главата, Луис!
Погледни това мрачно небе там.
Лилаво.
Момче, какъв хомосексуалист си ти? Това не е лилаво, Мери.
Този цвят там е тъмноморав.
Сняг.
Сняг.
Лед. Планини от лед. Къде съм?
Чувствам се по-добре.
Така е, чувствам се по-добре.
Има ледени кристали в дробовете ми, чудни и остри...
и снегът мирише на студени, разчупени праскови.
А там има нещо...
някакъв поток от кръв на вятъра.
Колко странно, има вкус на метал.
Озон!
Къде съм?
Кралството на леда. Най-долната точка на света.
Антарктика? Това Антарктика ли е?
Студен подслон за съсипани нерви. Тук няма печал. Сълзите замръзват.
О, човече!
Виж колко изумително е! Трябва наистина да счупя веригата.
Очевидно.
Страхотно е! Искам да остана тук завинаги.
Да остана тук, да строя разни неща. Да построим град, огромен град.
Бих го построила през реката. Къде е гората?
Тук няма дървета. Твърде студено е.
Няма дървета.
Детайли. Писна ми от детайли!
Ще засадя и ще ги отгледам тук.
Ще бъде страхотно, и ще направя нов свят тук...
така че да не се върна никога у дома.
Докато това продължава, леда ще продължава да се топи.
Не. Завинаги.
Тук има всичко, което съм искала.
Може би малко компания.
Някой, който да ме желае.
Ти, може би.
Това противоречи на устава на Международната Пътническа Агенция...
да се забъркваме с клиентите.
Правилата са си правила. Въпреки това, аз не съм този, когото ти желаеш.
Има ли още някой тук?
Може би ескимос, който лови риба в леда..
ще ми помогне да направя гнездо когато бебето се роди...
Тук няма ескимоси, а ти не си бременна наистина. Ти си го измисли.
Всичко това е измислено, така че ако снега е студен, значи съм бременна?
Тук мога да съм бременна и мога да родя каквото искам бебе.
Това е отстъпление. Празнота.
Достойнството е това, което не достига на всичко.
Дълбоко замразяване на чувствата. Можеш да се вкочаниш и да се спасиш тук.
Затова дойдох тук.
Уважавам деликатната екология на твоята самоизмама.
Искаш да кажеш, че няма никакви ескимоси в Антарктика?
Правилно. Лед и сняг, но няма ескимоси.
Освен въображаеми закони.
Тогава кой е този?
Ескимос.
Антарктически ескимос.
Рибар в полярната пустош.
Започва да ми харесва това място. Това е моя специален "Нешънъл Джеографик".
Мисля, че усещам ритане.
Може би ще родя бебе, покрито с дебела бяла кожа...
и по този начин ще я предпазя от студа.
Гърдите ми ще бъдат пълни с горещо какао така че на нея няма да й е студено...
а ако наистина ми стане студено, ще си има торба, където да се мушка.
Като втора утроба. И заедно ще се справяме.
Така ще направим. Ще се справим.
Извинете.
Казах, извинете.
Можеш ли да ми кажеш къде се намирам?
Това Бруклин ли е?
Знаете ли къде е "Пайнепъл Стрийт"?
Или, има ли някакъв влак, или автобус...
Загубих се.
Току-що пристигам от Солт Лейк Сити.
Юта?
Взех автобуса, който ми казаха да взема и слязох.
Това беше най-крайната спирка, и трябваше да сляза.
Попитах шофьора, дали това е Бруклин? Той кимна за "да".
Но той беше от една от тези чужди страни,
където е възприето за възпитано да се кимва,
дори да нямат никаква представа какво потвърждават.
Да си призная, мисля, че дори не говореше английски език.
Тябва да приемат на работа по-интелигентни хора за превоз в градския транспорт
и да говорят официално приетия език.
В повечето случаи. Говорите ли английски?
Предполагах, че синът ми ще ме посрещне на летището.
Но той не се появи.
Не мога да чакам повече от 40-45 минути, който и да e.
Е, би трябвало да съм по-търпелива, предполагам.
- Но това ли е...
- Бронкс.
Това този Бронкс ли е?
Как, в името на небесата се озовах в Бронкс...
Мляс.
Ще престанете ли с това отблъскващо мляскане...
гнусно, сърбащо, хранещо се животно.
Храниш се.
Как ще ти се отрази, ако някой ти пречи да се нахраниш...
или умре!
Може ли само да ми кажете...
Как да стигна до "Коскиуско Бридж"...
който преди се казваше "Полак"?
- Не знам за какво говорите.
- Това беше шега.
Откъде да си купя карта?
- Не знам.
- О, да му се не види!
- Има ли някой, който да ми каже...
- Продължи нататък, ти мазна, гадна курво!
Няма да ти дам повече от тази супа. Мляскай, животно!
Знам, че се напикаваш навсякъде, и че и там го правиш?
Зад този храст? Дяволски студено е там, и аз...
Точно така...
защото тя предполага, че там има тунел.
Не е много смешно.
Чела ли си предсказанията на Нострадамус?
- Кой?
- Един, дето излизах едно време с него.
Нострадамус. Пророк. Бездомен.
- Очи, като плашещо лайно...
- Млъкни!
Моля те, престани да мляскаш за момент...
Събери си разума за момент и ми кажи как да отида до Бруклин.
Защото ти знаеш и ще ми кажеш и защото няма никой друг наоколо...
и защото съм мокра и замръзвам...
и съм много, много сърдита.
Съжалявам, че си психарка, но направи усилие.
Съвземи се и поеми дълбоко дъх.
Направи го!
Добре. Сега издишай.
Добре. Се ми кажи как да стигна до Бруклин.
Не знам. Никога не съм била там.
Искаш ли малко супа?
Манхатън? Дали...
Предполагам, че не знаеш адреса на "Център на Мормонската Общност".
65-та и Бродуей.
- Откъде знаеш?
- Ходя там, от време на време.
Безплатни филми. Отегчително е, но мога да седя там цял ден.
- Как да стигна до там?
- Хвани влак "Д".
На следващата пряка. Карай направо.
- Благодаря.
- Да.
В новия век...
мисля, че всички ще сме луди.
Не мога да замина за Вашингтон.
Отговорът ми е "не". Съжалявам.
О, хубаво. Извинения.
Не виждам някой, който търси извинения.
- Съжалявам, Рой.
- Хубаво, извинения.
Жена ми изчезна.
Майка ми пристига от Солт Лейк Сити да ми помогне да я търся, предполагам.
Сега трябваше да съм на летището да я посрещна, но...
Прекарах два дни в болнцата Рой, с кръвоизлив на язвата.
Повръщах кръв.
Кръв, а?
- Виж, сега съм зает...
- Това е само работа.
Работа?
Работа? Вашингтон?
Глупаво, нямо мормонско лайно от Юта.
- Рой...
- Вашингтон?
Когато ме потърсиха от Вашингтон, бях по-млад от теб.
И мислиш, че съм казал, "О, мамка ви, не мога да дойда.
"Имам два пръста в задника си и малко кръвотечение от носа, за да се притеснявам"?
Когато Вашингтон ти се обади, сладки мой малък педи приятелю, тръгваш,
или можеш сам да се преебеш,
защото влака не чака на гарата и ще си вън!
Никъде. Навън на студа. Шибай се, Мери Джейн. Разкарай се!
- Виж, остави ме да...
- Какво? Да обясниш ли?
Накратко! Обяснение.
- Разби сърцето ми, ще обясниш какво.
- Обичам те, Рой.
Ти си повече от това, което искам да бъда.
Като погледнеш в мен...
искам да бъда част от света.
От твоя свят, Рой. Искам да бъда способен за това.
Опитвам се, наистина. Но не мога да направя това.
Не защото не ти вярвам, а защото прекалено ти вярвам.
И това, което е дълбоко в теб. Редът, благоприличието.
Бих дал всичко, за да те защитя, но има закон и не мога да го наруша.
Това ми е вродено, не ми е присъщо.
Достатъчно вреди нанесох, стига толкова.
Може би си прав. Може би съм мъртъв.
Не си мъртъв момченце, ти си мамино детенце.
Обичаш ме, това ме ласкае. Поласкан съм. Приятно е да те обичат.
Предупредих те за нея, нали Джо?
Ти не ме послуша. Защо? Защото ти каза:
"Рой. Тя е умна, тя е приятел,
но Рой, е, ти знаеш не е приятен. "
А ти искаш да бъдеш любезен? Приятен, любезен мъж.
Знаеш ли каква беше най-страхотната ми реализация, Джо?
В моя живот, като погледна назад да се гордея?
Мога да правя президенти и мога да ги свалям.
И кметове, от който и да е скапан адвокат в Ню Йорк, или където и да е,
и няколко милиона, освободени от данъци.
И знаеш какво значи това за мен?
Чувал ли си някога за Етел Розенберг, а Джо?
- Да, предполагам, да.
- Да, чувал си за Етел Розенберг.
Може би си чел за нея в учебниците по история.
Ако не бях аз Джо, Етел Розенберг, щеше да е жива днес,
пишейки колонка със съвети за "Мисис Списание". Но не е.
Защото по време на процеса, Джо,
говорех всеки ден по телефона със съдията.
Всеки ден правех най-доброто, на което съм способен, Джо.
Да говоря по телефона.
Да се уверя, че този боязлив евреин на съдийската банка
ще изпълни дълга си към Америка и историята.
Че тази нериятна, несимпатична жена,
с две деца...
приличаща на нашите дребни еврейски майки, прие това дело, за да получи живот.
Защитавах я, докато я заведох до стола. Аз, аз го направих.
Бих пуснал лично електрическия ток ако ми бяха позволили. Защо?
Защото ненавиждам шибаните предатели.
Защото мразя шибаните комунисти.
Това законно ли е? По дяволите закона!
Любезен мъж ли съм? По дяволите любезноста!
Те казаха ужасни неща за мен пред нацията. По дяволите нацията!
Искаш да бъдеш любезен? Или искаш да бъдеш ефективен?
Искаш да правиш законите, или да подлежиш на закона?
Избирай! Жена ти избра.
След седмица ще се върне.
Тя знае как да получи, това което иска. Може би нея ще пратя във Вашингтон.
- Не ти вярвам.
- Божа истина.
Трябва да мислиш това, което говориш.
Бил си асистент на Правосъдието по случая Розенберг.
Бивш завеждащ комуникацията на съдията по време на процеса,
може би заслужаваш порицание, вероятно е и имало конспирация.
В края на краищата ги екзекутираха, това е...
Какво? Убийство?
Ти не си добре.
Какво имаш предвид с това, че не съм добре? Кой не е добре?
- Ти каза...
- Така ли? Аз казах какво?
- Рой, ти имаш рак.
- Не, нямам.
- Каза ми, че умираш.
- За какво по дяволите говориш, Джо?
Това никога не съм казвал. Аз съм в прекрасно здраве.
Нищо ми няма, по дяволите!
Трепериш.
Спокойно, това е защото ме нарани,
защото те обичам, скъпи Джо.
Затова съм толкова груб с теб.
Блуден син!
Светът ще си избърше мръсните ръце с теб.
- Вече го направи, Джо.
- Махай се.
Аз винаги съм тук, за да те чакам. А какво искаш ти от мен?
Какво беше всичко това? Какво искаш?
Предател, неблагодарник!
Малко прекали, Джозеф.
Толкова много закони. Намери един, за да го нарушиш.
Енди, ела тук!
Кой, по дяволите си ти? Новата сестра?
О, мамка му. Етел.
Не изглеждаш много добре, Рой.
Етел, не се чувствам добре.
Доста си отслабнал. Отива ти.
Доста натежал беше. Zaftig, с бедра.
Не съм бил с такова тегло от 1960.
Всички ние бяхме по-тежки преди тялото да започне да слабее.
Сега приличам на скелет. Заглеждат ме.
Лайната наистина удариха във вентилатора, а Рой?
А забавата едва сега започва.
Какво е това, Етел, Хелоуин? Опитваш се да ме плашиш ли?
Губиш си времето,
защото съм по-изплашен, отколкото ти беше, всеки ден от всяка седмица.
Така че, давай, Етел. Бу-у!
По-добре мъртъв, отколкото червен.
Някой се опитва да ме разтрепери?
От трона на Бог в Рая до търбуха на Ада,
може да се шибате сами.
Може да скочиш в езерото,
защото не ме е страх от теб!
Или от смъртта!
Или от Ада!
Или от каквото и да е!
Ще те видя скоро, Рой.
- Джулиъс ти изпраща поздрави.
- Така ли?
Прати това на Джулиъс.
Ти наистина си много болен човек.
- Енди!
- Не може да те чуе, предполагам.
Трябва да го откараме с линейка.
О, бутони!
Какви неща има само. Кой е номерът, Рой?
911.
Това пее.
Да, бихте ли изпратили линейка...
в дома на г-н Рой Кон, известният адвокат.
Какъв е адреса, Рой?
251...
Източна и 87-а.
Няма номер на апартамента. Той притежава цялата сграда.
Моето име?
Етел Грийнглас Розенберг.
Р- О-З-Е-Н-Б-Е-Р-Г.
Не, не ми е роднина, стар приятел.
Казаха до минута.
Имам цялото време на света.
- Ти си безсмъртен.
- Аз съм безсмъртен, Етел.
Направих си път в историята.
Никога няма да умра!
Историята е широко отворена.
Приближава ново хилядолетие.
Нощта на нощите. Не си ли развълнуван?
- Тази вечер пристига.
- Направо през покрива.
Факли! Фосфор!
- Фосфор!
- Флуор!
Свещ!
Безкрайно димене на алое.
Поглед. Чесън. Огледало.
Светена вода. Разпятие.
Мамка му! Разкарайте се, по дяволите от стаята ми! Вън!
Обзалагам се че е трудно.
Ние всички ще си отидем, когато те пристигнат.
Ние сме целите восък, като луна.
- Танц.
- Танц?
Изправи се, по дяволите, дай ни ръка, танцувай!
Чуй!
Прелестни звуци.
Интересуваш ли се от танци?
Моля ви, оставете ме. Моля ви, оставете ме да спя.
Той иска някой познат. Партньор, който знае неговите стъпки.
Затвори очите си. Представи си.
Не мога...
Затвори си очите.
А сега ги отвори!
Танцувай с мен.
Не мога. Краката ми.
Болят ме нощем.
Призрак ли си, Лу?
Не, просто спектрален.
Напуснах себе си.
Сдя по цял ден на студените пейки в парка, искайки да мога да бъда с теб.
Танцувай с мен, бебчо.
Сега разбирам защо той няма деца.
Той е содомит.
Тихо, средновековен гном.
- Остави ги да танцуват.
- Не се намесвам. Изпълнявам дълга си.
Ура, вестителят идва!
Сега ще го издухам. Не ми харесва тук.
Двадесетият век!
О, скъпи!
Светът става ужасно, ужасно стар.
Подготви се!
Не идвай тук. Не идвай!
Не.
Казвам се Прайър Уолтър.
Аз съм издънка...
на древен род.
Изоставен? Не.
Не, аз...
се казвам Прайър и живея тук...
и сега...
И в мрака, в мрака ангела на звука..
отваря хилядите си очи и пречупва гръбнака на книгата на живота.
Тишина.
Говоря безсмислици.
Без повече смахнати сцени.
Тишина.
Знаеш ли притчата за Лазар?
Лазар?
- Не помня какво се е случило всъщност.
- Не знам..
Бил е мъртъв - Лазар...
и Исус му вдъхва живот. Върнал му е живота.
- Често ли идваш тук?
- Не.
Да.
Да се върнеш от смъртта. Вярваш ли, че това наистина става?
Вече не знам в какво вярвам.
Мисля, че това е съвпадение - срещата ни.
Следих те.
От работа. Следих те дотук.
Следил си ме?
Вероятно когато ме видя в тоалетната онзи ден си помислил, "Какво приятно момче...
- "чувствително, плаче за приятел в беда. "
- Да.
- Както може би ще плача и за теб.
- Да.
Добре, подиграх се с теб. Крокодилски сълзи.
Нищо.
- Какво правиш? Не прави това.
- Не, съжалявам.
Мисля, че ако ме докоснеш, ръката ти ще падне или нещо такова.
Лоши неща се случват на хората, които ме докосват.
Моля те.
О, Боже. Виж, аз...
искам да докосна.
Мога ли просто да те докосна...
тук?
Ще отида в Ада, заради това.
Няма нищо. Мислиш ли, че има нещо по-лошо от град Ню Йорк?
Хайде.
- Къде?
- В къщи с мен.
- Това няма смисъл. Аз не те познавам.
- Аз също.
Да, и това, което знаеш за мен, не ти харесва.
- Републикански неща?
- Да, като начало.
Не ми харесва. Мразя го.
Тогава защо бих дошъл у вас...
Странен партньор за легло. Не знам.
Никога не съм го правил преди.
Бих предпочел наистина да не прекарвам нощта сам.
- Аз съм много ужасен човек, Луис.
- Лу.
Не, наистина съм такъв.
Не мисля, че заслужавам да бъда обичан.
Ето, виждаш ли, че имаме много общо.
Този звук.
Какъв е, прилича на птица?
Като голяма, голяма птица?
Изплашен съм. Не.
Без страх. Намери гнева.
Кръвта ми е чиста, мозъкът ми е наред. Мога да се справя с натиска!
Весел човек съм, и използвам натиска за безпокойство!
Аз съм жилав, и силен, и...
О, Небеса!
Добре.
Топло ми е.
Явно имам температура.
Поздравления, пророк.
Великите дела започват.
Вестителят пристигна.