Angels In America (2003) (Angels In America CD2.srt) Свали субтитрите
Луис.
Моля те, събуди се.
О, Боже!
Моля те, събуди се.
Какво?
Какво? Какво е това?
Нещо ужасно става с мен. Не мога да дишам.
- Ще звънна за линейка.
- Не, почакай.
Да чакам? Да не си луд, по дяволите? Боже, ти гориш, глава ти гори.
- Боли.
- Ще звънна на линейка.
Не, не мога да отида в болница. Не мога. Моля те, остави ме да лежа тук.
- Не. Прайър стани!
- Не пипай краката ми!
- Трябва да... Боже каква лудост!
- Ще ми стане по-добре, ако полежа тук.
Наистина, ако можех да поспя малко.
Луис, недей.
Недей да звъниш. Ще ме закараш там и никога няма да се върна.
Да, да, спешно е. Имам нужда от линейка веднага.
- Моля те, Луис!
- Би ли млъкнал, по дяволите?
- 210...
- Трябва да отида до банята.
Не знам. Не знам, не може да диша!
О, Боже!
- Прайър...
- Съжалявам.
Ще дойдат след минутка. Това е... о, Боже!
- Какво е това?
- Стана злополука.
- Това е кръв.
- Може би, не трябва да пипаш.
Помощ! О, Боже! Боже, помогни ми! Не мога!
Защо стоиш на тъмно? Запали лампата.
Не, отново чух звуци в спалнята.
Знам, че имаше някой там.
Нямало е никой.
Може би всъщност е в леглото, под завивките, с нож.
Джо, обмислям да се махна...
което означава, че мисля да се махна отново. Знаеш какво искам да кажа?
Не, моля те, недей. Остани. Можем да се справим.
Ще се моля за това.
Това е моя грешка, но ще я оправя.
Ти също трябва да се опиташ.
За какво се молиш?
Моля се на Бог да ме накаже,
да ме разчупи на малки парчета и да ме сглоби отново.
Моля те, не се моли за това.
Когато бях дете, имах една книжка с разкази в картинки по Библията,
където имаше една картинка, която гледах 20 пъти на ден
"Яков се бори с Ангела".
Наистина, не си спомням историята или защо се борят.
Само картината.
Яков е млад и много силен...
а Ангела е много красив мъж...
със златна коса и криле, разбира се.
Все още го сънувам.
Всяка нощ.
И...
за мен това е...
огромно усилие.
Свирепа и нечестна борба.
Ангелът не е човек и нищо не го задържа.
И как би могъл човек да спечели? Какъв вид борба е това? Не е просто.
Душата, хвърлена долу в прахта...
сърцето ти, разкъсано от Бог,
но не можеш да не загубиш.
В целият свят
ти си единствената личност,
единствения човек,когото обичам и когото някога съм обичала.
Страшно те обичам.
Страшно.
Това е толкова ужасяващо, неоспоримо реално.
Не мога да променя нищо, но този път не мога да мечтая.
Наистина ли ще имаш дете?
Беше ми време, но нямам кръвотечение.
Не знам, наистина. Предполагам, че ще бъде страхотно.
Може би не кървя, защото взимам доста хапчета.
Може би ще родя хапче.
Ще има ново значение израза "пукащо хапче".
Мисля, че трябва да заминеш
за Вашингтон... сам.
- За промяна, както ти казваш.
- Не искам да те оставя, Харпър.
Може би, не...
но аз ще те напусна.
- Той вече е добре.
- Не, не е.
Не, предполагам, не.
- Дадох му нещо, за да заспи.
- Дълбоко ли?
В орбита около луните на Юпитер.
- Хубаво място за посещение.
- Всяко място, освен тук е по-добро.
- Ти си негов...
- Да.
Аз съм негов...
- Това трябва да е ад за теб.
- Така е.
Ад, задгробен живот...
Който, между другото, не е дъждовен следобед през март, Прайър.
По-живо е от очакваното. Мъртвите напускат
като умрели чувства които разкъсват сърцето ти.
Да, ние всичко приемаме със сърцето си.
Изглежда добро момче.
- Сладък е.
- Не и така.
Да, така е. Беше, както и да е.
Много странно име - Прайър Уолтър. Като Уолтър преди този.
Има много Уолтъровци, преди този.
Прайър е от старо, много старо семейство от стар, стар род.
Уолтър се завръщат в Мейфлауър след
завоюването на Нормандия.
Един от Прайър Уолтъровците е избродиран на гоблена "Байо".
Впечатлява ли те?
Той е стар, много стар, и в някои кръгове действа впечатляващо.
Не, и в моя кръг.
- През цялата нощ ли ще спи?
- Най-малко.
Тръгвам.
Кажете му...
ако се събуди и сте още тук, кажете му:
Сбогом.
Кажете му, че е трябвало да си отида.
Започна с хапчетата, когато ме напусна.
Не, вземаше ги малко преди това.
Имала е труден живот когато е била дете.
Нейният дом беше наистина лош. Мисля си, много пиене и физическо насилие.
Тя не говори за това.
В замяна на това говори за пропадане на небесата
мъже с ножове, криещи се зад дивана, и чудовища...
Мормони!
Всички си мислят, че в домовете на мормоните, не се случват тези неща.
Предполага се, че не се държим така но се случва.
Не мога да бъда двуличен.
Всеки се старае да живее по Божиите закони, което е много
Стриктно.
- Не би трябвало да те притеснявам с това.
- Не, моля те, давай - от душа!
Искаш ли още едно? Какво е това, какво си поръчал? Селсър?
Да.
Губенето на мярката наранява много хората.
Заради силното желание да бъдеш добър,
се чувстват отдалечени от Господ и тогава губят.
Това, което ме плаши е, че наистина я обичам.
Част от нея е отдалечена от светлината на Божията любов.
Може би, резултат от това съм аз на първо място
и го поддържам живо, защото имам нужда.
Защо ти е нужно?
Има неща
Не знам колко добре се познаваме. Искам да кажа, какво ако...
Знам, че съм женен за нея.
Обичах я, защото никога не беше права, винаги правеше нещо грешно.
Като стъпка по стъпка.
Израстнах в Солт Лейк Сити.
Никога не съм изглеждал, отвън - да.
но вътрешно, ми беше трудно да го преодолея.
Преодолееш?
Да.
Да преодолееш какво?
Да бъда грижовен и силен,
някой, на когото любовта на Бог ще отвори сърцето
непомрачено от тайни и борби и весел.
С Бог е лесно, просто ако го обичаш и показваш колко си щастлив си светец.
Но ти имаш тайни?
Тайни, неперодолими тайни?
Исках да бъда един от избраните, един от благословените.
И ако чувстваш, че трябва да бъдеш такъв, това опетнява избора ти
като проклятие.
Скръбта на Харпър, наистина дълбока скръб...
тя не го е избрала, но е така.
- Не си й споделил?
- Не.
- Звучеше сякаш си го направил.
- Аз съм отговорен за нея.
Защото ти е съпруга.
Затова и защото я обичам.
Както и да е. Тя ти е съпруга,
и имаш задължения към нея.
Но също така и към себе си.
- Боже, тя би пропаднала във Вашингтон.
- Тогава я остави тук.
- Ще пропадне, ако я оставя и тук.
- Тогава я вземи във Вашингтон.
Просто не мога, Рой. Тя има нужда от мен.
Виж, Джо, аз съм най-дорият бракоразводен адвокат в бизнеса.
Вашингтон не може ли да почака?
Прави, каквото ти е нужно, Джо. Но от каквото ти се нуждаеш. Ти!
Остави я да прави с живота си, каквото пожелае.
И за двама ви ще е по-добре.
Все някой ще й даде, това което иска.
Ти какво искаш?
Искам да ме чукаш, да ме боли и да кървя.
- И аз го искам.
- Да?
Искам да те нараня.
- Чукай ме.
- Да?
- Силно.
- Да? Ще бъдеш ли лошо момче?
- Много лошо, много лошо.
- Искаш ли да бъдеш наказано момче?
- Да, искам.
- Да, какво?
Да, какво, момченце?
Да, г-не.
Искам да ме заведеш у вас, момче!
- Не, не мога да го направя.
- Не, какво?
Не, г-не, не мога. Не живея сам, г-не.
Любовникът ти знае ли, че тази нощ си навън с друг мъж?
- Не, г-не, той... Любовникът ми не знае.
- Любовникът ти знае, че...
Нека сменим темата? Може ли да отидем у вас?
Живея с родителите си.
Всеки който прави това в живота го прави,
защото някой по-възрастен и по-влиятелен проявява интерес.
Най-скъпоценния актив в живота,мисля, е способноста да бъдеш добър син.
Ти си такъв, Джо.
Аз имам много бащи. Дължа им живота си.
Вилики, влиятелни мъже. Уолтър Уинчъл, Едгар Хувър...
И преди всичко, Джо МакКартни.
Той ме ценеше, защото бях добър адвокат,
но ме обичаше, защото бях и съм добър син.
Беше много, много труден мъж.
Много грижовен и внимателен.
Научих нещо - грижовността му.
Не знам.
Той би умрял за мен.
И аз за него.
Това притеснява ли те?
Прекарах трудни моменти с баща си.
- Баща ти жив ли е?
- Мъртъв.
Той беше какъв, труден мъж ли?
Беше военен. Можеше да бъде много нечестен
и хладен.
- Обичаше ли те?
- Не знам.
Не, обичал те е, Джо. Това го знам.
Понякога бащинската любов трябва да бъде много жестока.
Дори нечестна.
Хладна.
Направи така, че синът ти, да израстне силен в този свят.
Това не е добър свят.
Отпусни се.
Няма начин.
- Аз...
- Какво?
Мисля, че презерватива се скъса.
Искаш ли да продължа?
- Да го извадя ли?
- Продължавай, зарази ме, не ме интересува.
Съжалявам, но мисля да си тръгвам.
Поздрави мама и тате.
Беше шега.
Откога...
Откога се познаваме?
От 1980 година.
Точно така. Дълго време.
Чувствам те близък, Джо.
Добре ли те съветвам?
- Ти беше изключителен приятел, Рой.
- Искам семейство.
Фамилия...
Така го наричат италианските ми приятели.
Ла Фамилия.
Хубава дума.
Важно е за мен...
да ти помагам, както на мен ми помагаха.
- Практически съм ти задължен за всичко, Рой.
- Аз умирам, Джо. Рак.
- О, Боже!
- Моля те, остави ме да довърша.
Малко хора го знаят.
Казвам ти го, защото...
не се страхувам от смъртта.
Какво може да ми донесе смъртта, което не съм видял вече?
Живях.
Животът е по-лош.
Слушай мен - аз съм философ.
Джо, трябва да го направиш.
Трябва, трябва!
Любовта е капан.
Отговорността - това също е капан.
Казвам ти го, като баща на сина си.
Животът е пълен с ужас. Никой не може да го избегне.
Никой не може да се спаси.
Каквото и да те задържа
каквото и да ти трябва, те заплашва.
И накрая, запомни това:
Това на което си способен
нека не застава на пътя ти.
Липсваше ли ти!
Скъпа моя, прави ли секс?
- Стела.
- Стела като звезда.
Нека те погледна.
Изглеждаш ужасно. Защо ли имам нужда да го кажа, като лайно.
Не се отчайвай! Магическа помада.
Какъв е този боклук?
Нека намажа бедното ти, изранено тяло и виж какво ще стане.
Това не е западна медицина.
Вуду крем, частица от растителния свят.
А ти си регистрирана сестра.
Пчелен восък, ефтин парфюм с смесен с лосион "Джъргън".
Пълен с добри вибрации и любов от някой малък черен кубинец живеещ в Маями
Махни този боклук от мен. Аз съм с имунна недостатъчност.
Аз съм професионален медик. Знам какво правя.
Смърди.
Някакво известие от Луис?
Изчезна.
Ще се върне, познавам го. Като куче на каишка.
Беше...
Откога?
- Не помня.
- Откога си тук?
Не помня. Пет пари не давам. Искам Луис. Искам си гаджето, по дяволите.
Къде, по дяволите е той? Аз умирам.
Къде е Луис?
Това е наистина странно лекарство.
Емоционална нестабилност, като начало.
- Запази една и за мен.
- Не, не и от тези лекарства.
Тези лекарства са сериозна и отровна химия.
И не само ме дезориентира.
Чувам разни неща.
- Гласове.
- Гласове?
Глас.
Какво казва?
- Предполагам, че не трябва да ти казвам.
- Най-добре кажи на доктора или аз ще му кажа.
Недей, моля те. Искам гласа. Чудесен е.
Само това ме поддържа жив. Трябва да говоря с някой запознат с това.
Знаеш ли какво става, когато го чувам?
- Какво?
- Втвърдявам се.
О, Боже!
Така!
- А ти знаеш, че бавно го вдигам.
- Устата ми помни по-добре.
И би ли ми забранил малко утеха?
Ще предадеш ли жаждата ми на щурмовака Флорънс Найтингейл?
Далеч съм от подобна мисъл, бебчо.
Трябва да ми сменят лекарството, за да ми доставят удоволствие.
Ти и твоето щастие ми принадлежите.
Обожавам те, мой красив негър!
Целия този момичешки разговор е политически неточен, знаеш.
Трябва да се върнем към него, когато оставим...
Болен съм. Ще бъда политически некоректен, ако от това ми става по-добре.
Звучиш като Лу.
В крайна сметка се чувствам удовлетворен, знаейки че той страда някъде.
Трябва да тръгвам.
Щом трябва да прекарам целия си самотен живот, оглеждайки се за бели мъже,
и ще го правя за по-малко пари.
Ти си просто един християнски мъченик.
Каквото и да се случи, скъпи, ще бъда тук при теб.
- Обичам те!
- Обичам те!
Не се побърквай по мен, приятелко.
Вече познавам достатъчно луди парцалени кралици за един живот.
Даже за два.
Не мога да се боря с деменция.
Обещавам.
Ох.
Наистина.
Какво всъщност ти дават?
И яж повече, приятелко. Наистина изглеждаш като лайно.
Още ли си тук?
Не мога да остана.
Ще се върна.
Ти, един от онези преследващи ме от отвъдното гласове ли си?
Не...
Не съм нощна птица.
Аз съм пратеник.
Имаш красив глас.
Ще останеш ли с мен?
Не сега. Скоро ще се върна.
Ще ти се разкрия.
Аз съм великолепен.
Великолепен.
Ти трябва да се приготвиш.
- За какво? Не съм..
- Не си мъртъв. Не.
Невероятна работа и чудеса ни чакат...
и кривата сграда ще изправим...
ще унищожим великата измама.
Ще поправим великата грешка...
с правила, меч, и метлата на истината!
На път съм.
Когато се покажа, нашата работа ще започне.
Подготви се за разделяне на въздуха.
Дишане. Издишване.
Умри...
Какво?
Вашингтон - това е революция, Джо.
Има нов дневен ред, и най-накрая истински лидер.
Те ще влязат в Сената, но ние имаме Правосъдието.
Но сега сме '90-те...
Върховния Съд, ще държи твърдо за назначения на републиканци...
на федералната скамейка, навсякъде републикански съдии, като мини.
Накъдето се обърнеш. Утвърдителен отговор?
Прати го в съда. Бум! Мина.
Рой, как се чувстваш?
Не, добре съм.
Ще имаме достъп до всичко.
Аборти, отбрана, Централна Америка, семейни ценности, жив инвестиционен климат.
Затворили сме Белия Дом до 2000,
и след това.
Настанени за постоянно в Овалния Кабинет? Възможно е.
Това наистина е края на либерализма, Джо. Края на "новия курс" на социализма.
Краят на "ипсо-фактическия" вековен хуманизъм.
Зората на американската политическа личност,
моделирана от Роналд Уилсън Рейгън.
- Звучи страхотно, г-н Хелър.
- Мартин.
А правосъдието се оказва възела. Особено откакто го пое Ед Мис.
Не е специализирал юридическа тънкост. Дюстабан! Ченге!
- Напомня ми Теди Рузвелт.
- Нямам търпение да се запознаем.
Много лошо, Джо. Мъртъв е от 60 години.
- Мартин?
- Да, Рой.
Разтрий ми гърба.
- Рой.
- Не, наистина, боли ме.
Вече имам болки непрекъснато. Моля те, разтрий ме, скъпи.
Ще го направиш ли за мен?
Тук ли?
Да, точно тук. Да, малко по-бавно.
Как мислиш шепа болшевици
са превърнали Санкт Петербург в Ленинград за един следобед?
Другари. Какво правим един за друг.
Маркс и Енгелс, Ленин и Троцки...
Йосиф Сталин и Франклин Делано Рузвелт.
Другари, нали Мартин?
Този мъж Джо, е светец на правото.
- Знам г-н Хелър.
- Разбра ли какво ти казвам?
- Той е специален. Нали?
- Не го притеснявай, Рой.
Тежест, приличие, интелект.
Силен е, за повече от 10 позиции, защото сърцето му е чисто.
- А той е 100% момче на Рой.
- Ние сме на ход Джо, ние сме на ход.
- Г-н Хелър, наистина ли...
- Не можем дълго да чакаме отговор.
Джо е женен мъж, Мартин.
С жена.
На нея не й пука за D.C., и Джо няма да отиде.
Държи ни в напрежение.
Това и преди сме го виждали, нали?
- Тези мъже и жените им?
- Да, пази се.
- Няма да го обсъждам наистина...
- Тогава не го обсъждай! Кажи да, Джо!
- Сега.
- Кажи, "Да, ще отида. "
Сега.
Сега спирам да дишам в очакване.
Посинях от чакане. Сега, по дяволите!
- Рой, успокой се.
- Ето. Мамка му.
Пристигна днес, чети.
Рой, това...
Рой, това е ужасно.
На мен ли го казваш?
Асоциация на адвокатите на Ню Йорк, Мартин, се опитват да ме лишат от права.
- Боже мой!
- Защо?
- Защо, Мартин?
- Отмъщение.
Цялата върхушка.Техните малки правила, защото знам, че няма никакви правила.
Защото не виждам закон, откакто апелативния съд е мъртъв.
Остарели афоризми. "Ще бъде, или няма да бъде. "
Защото знам, че закона е гъвкав, дишащ, потен орган.
Защото, защото...
Защото той е взел $500,000 от един негов клиент.
- Това е.
- И забравил да ги върне.
Рой, това е..
Взел си назаем пари от клиент?
Дълбоко съм засрамен.
Рой, ти знаеш колко ти се възхищавам. Знам, че методите ти са неортодоксални,
но съм уверен, че ще направиш каквото е необходимо, но ти е нужно време.
- Имам вяра в това...
- Не унивай! Ще отрека, че е било заем.
Няма разписка. Не може да докаже нищо.
Оценявам това, което сподели, ще направя всичко, за да ти помогна.
Ще ти кажа какво трябва да направя. Мисля да се пенсионирам, Джо.
От жури, което не е на нивото ми.
Тази комисия по лишаване от адвокатски права
аристократични господа, адвокати брамини, кънтри-клуб мъже
Дразнят ме.
Какво съм аз за тези мъже, Мартин? Какво би казал?
- Вид малък летящ еврейски трол?
- Не, не бих отишъл толкова далеч
Аз бих. В този комитет за лишаване от адвокатски права, има доста представителни адвокати.
Представителни адвокати с представителни корпоративни клиенти и заплетени случаи,
антитръст дела, нерегулиран, подобаващ контрол.
Заплетени случаи като тези, имат нужда от сътрудничество с Правния Департамент,
както цветята имат нужда от слънце.
Би ли казал по-точна преценка от тази?
Аз... Аз не съм тук, Рой. Нищо от това не съм чул.
Не, разбира се, че не си.
Без светлината на слънцето, Джозеф,
тези случаи и очарователните адвокати, които ги представляват,
биха били сразени и биха умрели.
С добре поставен приятел, някой в Правния Департамент,
казват, че можеш да запалиш слънцето.
Да хвърли дълбока сянка от мое име.
Накарай ги да се треперят на студа,
ако преминат границата.
Трябва да се страхуват.
Рой, не те разбирам.
Напротив.
Искаш от мен да...
Внимателно.
Дори, ако кажа "да" за работата...
ще бъде незаконно да се намесвам при изслушването.
Неетично е.
Не. Не мога.
Неетично?
Би ли ни извинил за момент?
- Да ви извиня?
- Да, разходи се.
- Рой, нямаш ли... нямаш ли чувството...
- Неетично?
Поставяш ме в неловко положение пред приятеля ми, така ли?
Това е неетично...
Момче, в теб наистина има нещо. Какво мислиш за това, съботно училище?
Не, но това е...
Това са стомашни киселини, ензими и киселини.
Това са глисти - това е то.
Чревно разстройство от кървавото червено месо.
Това вони. Това е политика, Джо.
Това е игра за оцеляване, а ти за какъв се мислиш?
Мислиш, че си нещо повече от това?
Повече от живота? Смъртта. В облаците ли си?
Ти си на земята,по дяволите!Направи крачката, остани за малко. Аз съм болен.
Те надушват, че съм слаб.
Този път, те искат кръв.
Трябва да имам очи в Правосъдието.
Ако си в Правосъдието - ме защитиш.
Защо не може г-н Хелър...
О, Джо! Порастни! Администрацията не може да бъде замесена.
Аз също ще бъда в администрацията.
Не, не по същия начин. човекът на Мартин е Ед, Ед е човек на Рейгън.
Така че, Мартин е човек на Рейгън. А ти си мой.
Това няма да го бъде! Разбра ли ме?
Ще бъда адвокат, Джо.
Ще бъда, по дяволите, шибан, юридически лицензиран...
член на адвокатската колегия, както баща ми беше...
до последниа ми ден на тази земя, Джоузеф.
До деня, когато умра.
Гърбът на Мартин.
Значи си съгласен?
Джо?
Ще си помисля.
Ще го направя.
Страхът от това, което ще правим прави самото занятие по-трудно.
Амин.
Но винаги можеш да живееш с последствията.
Хайде.
- Може ли да...
- О, разбира се.
Разбира се.
- Ужасно студено слънце.
- Да.
Трябва да се възползваме.
Е, как е приятелят ти?
Моят...
По-зле. Моят приятел е зле.
- Съжалявам.
- Да, благодаря, че попита.
Мило е.
Ти си мил.
Не мога да повярвам, че си гласувал за Рейгън.
- Надявам се, че ще се оправи.
- Рейгън?
- Твоят приятел.
- Няма.
Нито Рейгън.
- Нека не говорим за политика?
- Боже, и трите ли ще изядеш?
- Гладен съм.
- Наистина са вредни за теб.
Пълни са с кожи на плъх...
крачка на насекоми дървени стърготини и лайна.
- Ще хапнеш ли един?
- Да, формата.Не мога да си помогна
Освен това опитвам да се самоубия. А какво е твоето оправдание?
Нямам извинение, просто ще пийна плодово мляко.
Да, а после ще го измия с Кока-Кола.
- Винаги ли си такъв?
- Много бих се притеснявал за децата им.
- Чии?
- На Рейгън.
Тези, които има от Джейн и едното от Нанси.
Малкото сираче Пати...
и г-ца Рон Рейгън, младши, ще ме извиниш за израза - хетеросексуален.
Рон Рейгън младши е...
Не би трябвало да правиш такива предположения за хората.
Откъде знаеш, че той е, каквото е? Ти не знаеш.
Скъпи, ти не си ми смукал пениса, но...
- Ако ще ставаш вулгарен...
- Не, аз... Наистина.
Искам да кажа, как ти се струва да си дете на своето време?
Да приемаш враждебноста на Америка към баща ти?
Рейгънови не се истинско семество.
Четох "Пипъл". Те нямат никакви отношения, няма любов.
Те дори не говорят един с друг, освен чрез агентите си.
Е, как ти се струва да си дете на Рейгън?
"Любопитният ум иска да знае. "
Ти просто...
Все едно ти е за това, какво правиш или чувстваш.
- Просто го правиш.
- Правя какво?
Това.
Каквото и да е. Каквото искаш да правиш.
- Опитваш ли се да ми кажеш нещо?
- Не, просто отбелязвам.
Импулсивен.
- Да. Може да е плашещо.
- Свободна страна, дом на смелоста.
Наречи ме безотговорен.
Някак ужасяващо.
Да, свободата е такава.
Безсърдечието също.
- Ти не си безсърдечен.
- Не знаеш.
Довърши си кремвирша.
Вчера беше неделя...
но бях малко разсеян и помислих, че е понеделник.
Дойдох тук, както когато съм на работа, и цялото място беше празно.
В първия момент не можах да разбера защо...
и почувствах безумен страх...
и нещо...
блесна като светкавица в съзнанието ми.
Цялата съдебна палата е празна, напуснали са...
изчезнали са от бизнеса завинаги.
И се зачудих какво би станало...
ако през нощта, всичко, което дължиш някому или:
закона...
или любовта...
изчезнат завинаги.
Свобода.
Ще бъде...
безсърдечен терор.
Да, ужасно, но наистина страхотно.
Да отървеш кожата си, всяка стара кожа...
една по една.
- Не мога да се върна вътре, днес. Аз...
- Тогава недей.
Не мога да вляза вътре...
Не мога да бъда...
такъв повече.
- Трябва просто да...
- Искаш ли компания?
За каквото и да е.
Понякога, дори да те е страх от смъртта, трябва да бъдеш...
склонен да нарушиш закона.
Какво имаш предвид?
- Да.
- Напуснах.
Напуснах...
Не мога да спя добре.
Аз също.
Мустачки от млякото.
Мамо.
- Джо?
- Здравей.
Обаждаш се от улицата. Трябва да е 4:00 сутринта.
- Какво се е случило?
- Нищо.
Нищо, аз...
Харпър е. Нещо с Харпър...
Джо?
Да, здравей.
Не, Харпър е добре.
Не, тя не е добре.
- Как си, мамо?
- Какво се е случило?
Просто исках да си поговорим.
Аз...
Просто ми се искаше да ти споделя нещо.
Джо, не можеш...
Пиян ли си, Джо?
Да г-жо, пиян съм.
Нямаш такъв навик.
Не.
Но си мислех, кой ще ти каже?
Защо си на улицата в 4:00 сутринта...
в този побъркан град? Опасно е!
Всъщност, не съм на улицата, мамо.
Близо до езерото в парка съм.
Кой парк?
Сентрал Парк.
О, Боже! Какво за Бога, правиш в Сентрал Парк...
по това време на нощта?
Да не си..
Джо, мисля...
че трябва веднага да се прибереш у дома,...
и да ми звъннеш оттам.
Джо?
Идвам тук да наблюдавам...
Мамо, понякога.
- Просто гледам.
- Гледаш какво?
Какво гледаш там? В 4:00 сутринта...
Мамо...
Татко обича ли ме?
Какво?
Обича ли ме?
Трябва да се прибереш у вас и да ми се обадиш оттам.
- Не, отговори ми.
- Наистина, пиян си.
Не ми харесва този разговор.
Да, оттук звучи по-лошо.
Джо?
Мамо.
Мамо.
Аз съм хомосексуалист, мамо.
Боже, колко ми е неудобно от това!
Ало?
Ало?
Аз съм хомосексуалист.
Моля те, мамо, кажи нещо.
Достатъчно голям си, за да разбереш, дали баща ти те обича,
без да ставаш смешен.
- Какво?
- Беше смешен.
В какво?
Трябва да вървиш у дома при жена си, веднага.
Аз трябва да отида да спя.
Това е позвъняване. Ще забравим за това позвъняване.
- Мамо.
- Без повече разговори, тази нощ.
А пиенето е грях!
Грях!
Възпитах те по-добре от това.
О, Боже!
Дом.
Дойде моментът на истината.
Трябва да се преместя.
Проклет да си.
Харпър, моля те, чуй ме.
Все още те обичам много.
Все още си най-добрият ми приятел. Няма да те напусна.
Не ми харесва как звучи това. Аз напускам.
Напускам, вече го направих.
Моля те, чуй!
- Наистина е трудно, трябва да поговорим.
- Нали говорим?
А сега, моля те, млъкни!
Копеле, измъкваш се, докато аз съм тук. Това е долно!
Ако сега можех да стана, щях да ти избия лайната.
- Пи ли хапчета? Колко?
- Не! Хапчетата са вредни за...
Бременна си. Обадих се на гинеколога ти.
Ходя при нов гинеколог!
Нямаш право да правиш това!
- Това е смешно.
- Нямаш право. Престъпно е.
Добре, да забравим това. Искаш истината?
Това е истината. Знаех я, когато се ожених за теб.
Знам го от доста време, откакто осъзнавам каквото и да е.
Но си помислих, че с достатъчно усилие
бих могъл да се променя. Но не мога!
Престъпник.
- Тук не е съд.
- Ще има съд, ще видиш.
Губя почвата тук. Разхождам се, а не знам къде отивам?
Отивам в парка, долу на 53 улица...
на местата, където...
И кълна се, не искам пак да отида, но просто не мога.
Нужно ми е лично пространство.
- Това е ново.
- Всичко е ново, Прайър.
Опитвах се да стегна сърцето си на възел, заплетен.
Опитвах се да живея мъртъв, просто вцепенен.
И когато срещам някой, който все едно забива гвоздей...
с точен удар в гърдите ми, аз знам, че губя.
Съдът започва заседанието.
Да поговорим, практично. Ще дойда когато поискаш...
- Журито постигна ли съгласие?
- Справям се колкото мога!
Жалко, на кой му пука?
Целият ми живот се е случил, за да ме доведе на това място,
а аз не мога да презирам живота си.
Мисля, че вярвах, когато те срещнах, че мога да те предпазя.
Теб, преди всичко, не себе си, но...
Нямах никакво сексуално влечение към теб, Харпър, и не мисля, че някога съм имал.
- Мисля, че трябва да тръгваш.
- Къде?
- Вашингтон, където и да е.
- Какво каза?
Без мен.
Без мен, не искаше ли да чуеш това?
Да.
Можеш да обикнеш някой и да скъсаш с него.
Можеш да обикнеш някой и да не си способен да...
Да, теоретично можеш. Някои могат.
Може би в статията "ти" можеш да обичаш Луис, но не и ти. Особени ти.
Мисля, че ти си изключен от тази главна категория.
Ти си ме предпазвал през цялото време, но през цялото време се уплиташ в лъжи.
Просто не мога да го разбера.
Теоретично, човек може да обича, много, много пъти.
Но идвамата знаем, че ти на можеш.
- Мога.
- Ти, дори не можеш да го кажеш.
Аз...
- Обичам те, Прайър.
- Повтарям, на кого му пука?
Това е толкова плашещо. Искам да свърши и да се върна.
Постигнахме решение, ваша чест, този мъж има недостиг на сърдечност!
Той обича, но не влага смисъл в това.
Г- н Лайс! Искам да се махна оттук.
Далече, веднага!
Преди той да започне пак да говори, моля!
Откакто те познавам ти се боиш от някакъв мъж в леглото ти.
Мъж, скрит зад дивана мъж с ножове.
Аз умирам, тъпо копеле!
Знаеш ли какво е любовта? Знаеш ли какво значи това?
Живеем заедно от четири и половина години. Ти си животно! Идиот!
Ще намеря начин да спася себе си.
Кои са тези мъже?
- Никога не разбрах, но сега знам.
- Какво?
Това съм аз.
Ти ли?
Излез от стаята ми!
Аз съм мъжа с ножовете.
Ти си.
Ако можех да стана, сега, бих те убил, уверявам те.
Махай се!
Махай се, или ще викам!
- Върви!
- Съжалявам.
Ти, сега те познах.
Моля те, не викай.
- О, Боже!
- Моля те.
Боже, кървя.
Г- н Лайс, махнете ме далеч от тук!
Г- н Лайс!
Тук съм.
Искам да се махна. Не мога да го гледам повече.
- Къде?
- Където и да е, далеч от тук.
Абсолютно.
Когато отворя очите си, теб няма да те има.
Харпър?
Получи се.
Навсякъде ме боли.
Бих искал да съм мъртъв.