Angels In America (2003) (Angels In America CD1.srt) Свали субтитрите
Глава Първа
Глава Първа Лоши Новини
Здравейте и добро утро.
Аз съм равин Изидор Хемелвиц...
от старчески дом за евреи в Бронкс.
Тази сутрин сме тук, за да отдадем почит...
на починалата Сара Айронсон...
преданна съпруга на...
Бенджамин Айронсон.
Също починал.
Обична и грижлива майка на синовете си...
Морис, Ейбрахам и Самюел...
и на дъщерите си Естер и Рейчъл.
Преданна баба на Макс,
Марк, Луис, Анджела,
Дорис, Люк и Ерик.
Ерик, това еврейско име ли е?
Голямо и любящо семейство.
Събрали сме се, за да оплачем заедно...
тази добра и праведна жена.
Тази жена...
Аз не познавах тази жена.
Не мога точно да опиша качествата на характера й...
нито да обсъждам
размерите й.
Тя не беше личност...
нещо повече от личност.
Една от тези, които пресякоха океана...
която ни доведе в Америка,
от селата на Русия и Латвия.
И как се борихме...
и как пропадахме...
заради семейството...
заради еврейския дом.
Десетилетия наред, тези емигрански жени...
които не бяха израстнали в Америка...
вие, вие техните деца, и техните деца с чужди имена.
Вие не живеета в Америка.
Такова място не съществува.
Вашата плът е плът...
е част от литовска пръст.
Вашият въздух е част от въздуха...
който тя е донесла на гърба си от Стария свят...
на лодката през океана...
и го е положила...
на Гранд Конкорс Авеню.
Или на Флетбуш.
Вие никога не бихте направили това дълго пътуване, каквото тя е направила...
не допускайте повече такива дълги пътешествия.
Но всеки ден от живота ви...
всеки от вас преминава милите...
на това пътешествие, което тя е направила
всеки ден.
Разбрахте ли ме?
Във всеки от вас...
е
това пътуване...
Чакай.
Бих искал да съм октопод шибан октопод.
Със осем ръце и всичките тези смукалца. Знаеш ли какво значи?
- Не.
- Искаш ли обяд?
Не, добре съм.
Айлин, Рой Кон е.
Какво точно поздравление е това?
Мислех, че сме приятели.
Ще отнеме само минута. Ето, хапни малко.
Какво е това? Вкусен сандвич?
Вече ти казах, не съм в отпуска, беше просто бизнес.
Имам клиенти в Хаити.
Слушай, Айлин, мислиш, че съм единствения адвокат в историята,
който не се е явил в съда? Не прави голям въпрос от това.
Чакай.
Вещица!
- Ако е неподходящ момента...
- Не, подходящ е.
Кукличке. По дяволите, чакай.
Здравейте?
Съжалявам, че ви накарах да чакате съдия Холинс, просто..
- Г-жа Холинс?
- Да, г-жа Холинс е.
Извинете, скъпа. Какъв дълбок глас имате.
Да очакваме ли посещението ви?
Звучи като шофьор на камион, или като Кейт Смит.
Винаги е смущаващо.
Никсън го назначи. Всички задници ги назначи Никсън.
Колко билета, скъпа? Седем?
За какво, "Котките","42-ра улица", или какво?
Звучиш като Ла Гаж, повярвай ми. Повярвай ми, знам.
За Бога, почакай.
Кукличке, седем за "Котките", или каквото има.
Вземи за нещо силно. Не ме интересува нито единия нито другия.
- Гледали ли сте "Клетка за птици"?
- Не.
Най-доброто нещо на Бродуей, някога,може би.
Да, кой?
Не можах да я намеря там.
Не можах да я видя.
- Всъщност не я видях вътре.
- Тя беше...
Всичко е наред. Ще взема автобуса.
Какво искаш да кажеш с това, че ще вземеш автобуса?
Ще се видим там.
Как е живота в апелативния? Как е съдията?
- Праща ви поздрави.
- Той е добър човек. Лоялен.
Не е светило на банката, въпреки достойнствата му
и хубавата му посивяла глава.
- Той ми възлага доста отговорности.
Като писането на решения и подписването им от негово име.
- Той е приятен човек. Чудесно го прикривате.
- Благодаря, Рой.
Кой е? Е, кой по дяволите сте вие?
Чакай.
- Е, какво има кукличке?
- Ще е за "Котки".
Котки.
"Котки";за котки е, пеещи котки. Ще ти хареса.
8:00. Театрите отварят в 8:00.
Скапани туристи.
Хапна ли вече, Джо. За Бога, вземи си.
- Рой, бихте ли...
- Да, какво?
Г- жо Софър.
- О, Боже, по дяволите.
- Рой, аз наистина...
Кукличке, звънни на "Поуст". Дай ми Сузи.
- Исусе!
- Рой.
Какво?
Би ли могъл да не произнасяш името Божие напразно?
Съжалявам, но те моля.
В края на краищата...
Добре...
Извинявай, по дяволите. Само в Америка.
Кукличке, кажи им да вървят по дяволите, кажи им, че съм умрял.
Е, Джо.
- Съжалявам Рой, това просто е...
- Не, не.
Става дума за принципи. Аз уважавам принципите.
Не съм религиозен, но обичам Бог и Бог ме обича.
- Баптист, католик или какъв?
- Мормон.
Мормон?
Възхитително. Абсолютно.
Само в Америка.
Е, Джо, какво мислиш?
- Това е..
- Това е луд живот.
- Хаотичен.
- Бог благославя хаоса, не е ли така?
Мормони?
Познавам едни мормони в Невада.
- По-точно, Юта.
- Не, тези мормони бяха във Вегас.
Какво ще кажеш да заминеш за Вашингтон и да работиш в Правния Департамент?
- Моля?
- Какво ще кажеш да заминеш за Вашингтон,
и да работиш в Правния Департамент?
Само да вдигна телефона, да говоря с Ед и си вътре.
Къде по-точно вътре?
Съдружник, асистент, нещо голямо.
Вътрешни работи, тежкарски кабинет, нещо приятно, с влияние.
- Отхвърля се! Заместник министър на правосъдието.
- Само трябва да вдигна телефона.
- Но трябва да си помисля.
- Добре, приятно прекарване във Вашингтон, Джо. - Рой.
Това е невероятно...
Това означава ли, че ме разбираш.
Не знам как да ти кажа, колко го оценявам, Рой. Аз съм изумен.
Благодаря, но трябва да го споделя с някой. Трябва да попитам жена си.
- Жена ти, разбира се.
- Но, наистина ти благодаря.
Разбира се. Говори с жена си.
...на мъжа, навътре в гърлото, за да му създаде интензивно удоволствие...
жената трябва само да лизне пениса...
без да е необходимо да вкарва целия орган в устата си...
и въпреки това, ще му достави огромно удоволствие.
Когато жените ми споделят, че имат проблем с фелацио,
аз често им казвам, да си мислят за пениса, като за сладолед на пръчка.
Учените казват, че дупката в озоновия слой над Антарктика...
в момента е над 7 милиона километра.
Това е три пъти размера на Съединените Американски Щати.
Дупката се вижда като гигантско синьо петно, което изцяло покрива Антарктика...
разширяваща се на юг, както заострения край на Южна Америка.
Учените казват, че дупката се е разширила още в началото на тази година...
и ще се увеличава все повече.
Бих искала да пътувам.
Нещо не е наред с мен.
В наличност, с чек или с кредитна карта?
- Изплаши ме.
- В наличност, с чек...
Помня те. Ти си от Солт Лейк.
Продаде ни самолетни билети, когато летяхме за насам.
- Какво правиш в Бруклин?
- Ти каза, че искаш да пътуваш.
Колко сте внимателен!
Г- н Лайес...
от Международна Пътническа Агенция.
Движим се по цялото земно кълбо. Пускаме хората по течението.
Ние сме специалисти по движението...
в услуга на паството.
В наличност, с чек или кредитна карта, назовете посоката.
Може би, Антарктика? Искам да видя дупката в озоновия слой.
- Чух по радиото...
- Ще уредим веднага пътешествие.
- Сега?
- Скоро, може би скоро.
Тук не съм защитена, нали виждаш.
Стават странни неща.
- Например?
- Например ти, в момента.
Просто се появяваш. Или миналата седмица.
Няма значение.
Хората са като планетите, трябва ти дебела кожа.
Джо ме избягва, и изглежда, че сънищата ми говорят с мен.
Цената на установяването е, болест за движението.
- Лечението е да продължиш да се движиш.
- Нерешителна съм.
Чувствам, че това ще ми донесе нещо. 1985 година е...
остават 15 години до следващото хилядолетие.
Може би Христос ще пристигне пак...
или може би ще започнат проблеми и ще дойде края на света.
Небето ще се срине и ще има страшен дъжд...
и ще ни залеят с отровна светлина...
Или може би, животът ми наистина е хубав...
Може би, Джо ме обича, а аз съм луда.
Или може би, не.
Може би е дори по-лошо, отколкото си мисля.
Може би, искам да знам, а може би не.
Тази неизвестност, г-н Лайес, ме убива.
Препоръчвам ваканция.
Това беше асансьора. О, Боже, трябва да се оправя...
Ти трябва да си тръгваш. Не трябва да си тук. Дори не си истински.
- Обади ми се, когато решиш.
- Тръгвай!
Здравей, приятел.
Подрани.
Просто се разхождах...
и реших да се прибера.
- А ти...
- Да, разтревожен асъм малко.
Приятелска целувка.
Няма за какво да се тревожиш.
Какво ще кажеш да се преместим във Вашингтон?
Вашингтон?
Тя беше леко луда.
Беше в този дом десет години, говорейки си сама.
Никога не я посетих.
Толкова приличаше на майка ми.
Бедния Луис, съжалявам за смъртта на баба ти.
Мъничък ковчег.
Съжалявам, дори не те представих.
Винаги приемам навътре семейните неща.
Ставаш невъзпитан.
Ей, братовчедке Дорис, не ме ли помните, Аз съм Лу.
Приятелят на Рейчъл - Лу.
Не Луис, ако кажеш Луис, те ще чуят съскащото "с ".
- Нямам съскащо "с "
- Не те обвинявам, че криеш.
Кръвна връзка. Еврейското проклятие е най-лошо.
Лично аз, бих внимавал...
ако някой ме погледне в очите и каже, "Фех"
За щастие, евреите на казват, "Фех"...
и между другото, скъпи...
братовчедката Дорис е лесбийка.
Не! Наистина?
Нищо ли не си забелязал.
Ако не бях прекарал последните четири години да ти го смуча...
Кълна се, че си прав.
В гадно настроение си. Котката още ли ти липсва?
- Не беше топка козина. Грешката беше твоя.
- Така ли?
Предупредих те Луис, името е важно.
Ако наречеш животното Малкия Шива, не можеш да го задържиш около себе си.
- Всъщност, това е име на куче.
- Преди всичко исках куче, а не котка.
- Припикаваше ми книгите.
- Беше женска котка.
Котката е глупав нервен хищник. Вавилонците са ги запечатвали в тухлите си.
- Кучетата имат мозък.
- Котките имат интуиция.
Кучето водач наистина може да се грижи за двегодишно дете.
- Котката разбира когато нещо не е наред.
- Само, ако спреш да я храниш.
Те знаят. Затова Шива напусна. Тя знаеше.
Знаеше какво?
Сутринта направих най-добрата си Шърли Бут.
Небрежни пантофи, роба, ролки, малко заиграване.
"Върни се Малки Шива,
"върни се! "
Никаква полза. Котката никога няма да се върне.
Видя ли?
Това са само спукани капиляри.
Не, и според най-добрите медицински авторитети.
Какво? Кажи ми!
Хаос, скъпи. Урок номер едно.
Тъмно винена целувка от ангела на смъртта.
О, моля те.
Аз съм наказан. Наказан отвън.
Американско наказание.
- Болест за наказание.
- Спри.
- Моите проблеми са поразени.
- Ще спреш ли?
Да не мислиш, че ми е лесно?
- Ще умра.
- Глупости.
- Ела да те прегърна.Ела.
- Не.
Не.
Ще намеря начин да те предпазя, скъпи.
Няма по-голяма преграда, от жестоките научни факти.
Хаос, грохот.
- Стоварва се на главата ти.
- Мамка ти.
Сега и това трябва да преглътна, добре обмислена реакция.
Ела да проверим дали котката се е прибрала.
Луис.
Кога откри това?
- Не можех да ти кажа.
- Защо?
- Страхувах се, Лу.
- От какво?
Че ще ме напуснеш.
Неподходящ момент,заради погребението и всичко, но...
Обмислях го от момента, когато заговорихме за смъртта...
Ето го и автобуса. Трябва да вървя да погреба баба.
Лу...
- После ще си дойдеш ли у дома?
- После ще се прибера.
Вашингтон.
- Това е невероятна чест...
- Трябва да си помисля.
- Разбира се.
- Кажи не.
- Казах, че ще си помисля.
- Не искам да се местя във Вашингтон.
Добре, ще го направя.
Огромно гробище. Много бели гробове. Навсякъде мавзолеи.
Можем да живеем в Мериленд или Джорджтаун.
- Тук сме щастливи.
- Това не е съвсем така, приятел.
Достатъчно щастливи, престорено щастливи, по-добре от нищо.
- Време е да променим нещо, Харпър.
- Без промени. Защо?
Четири години бях главен чиновник.
Изкарвам 29,000 $ годишно. Това е смешно.
Дипломирах се четвърти в класа, Изкарвам по-малко от всеки познат.
Уорих се да бъда чиновник.
Искам да отида там, където се случва нещо хубаво.
Нищо хубаво не се случва във Вашингтон.
Ще забравим уроците на църквата...
и да си купим обзавеждане "Конрън"...
и ще станем юпита.
- Имам много неща за вършене.
- Като например?
- Трябва да оправя нещата.
- Кои неща?
Трябва да довърша боядисването на спалнята.
Боядисваш я от миналата година.
Знам, още не съм свършила, защото нямах време.
В това няма смисъл.
Имаше цялото време на света.
- Можеше да я свършиш, докато бях на работа.
- Страхувах се да влизам там сама.
- От какво се страхуваш?
- Чувах нещо вътре.
Метално драскане по стената, човек с нож, може би.
Няма никой в спалнята, Харпър.
- Не сега.
- Не и тази сутрин - преди.
Откъде знаеш? Ти беше на работа сутринта.
Има нещо зловещо в това място. Помниш ли "Бебето на Розмари"?
- Бебето на Розмари?
- Нашият апартамент прилича на техния.
- Не беше апартамент в Бруклин?
- Не.
Е, изглежда като този.
- Не е.
- Тогава, да се преместим.
Джорджтаун е по-зле. Заклинателят беше в Джорджтаун.
- Злото е навсякъде около нас, скъпа?
- Да, навсякъде.
Колко хапчета взе днес, скъпа?
Николко.
Едно.
Три, само три.
Благадаря ви, беше хубава...
Баба ми, току-що я погребахме.
Защо има само два дървени стълба, които подпират покрива?
За да може по-лесно да излезе, ако поиска.
Надявам се, да си остане вътре.
Години наред се преструвах, че вече е мъртва.
А когато ми се обадиха да ми кажат, че е мъртва - се изненадах. Бях я изоставил.
Не говоря иврит.
Измамна е, не змийската отрова, а неблагодарното дете.
Шекспир.
"Крал Лир"
Равине, какво казва Светото Писание...
за някой, който напусне някого, когото обича...
когато той най-много се нуждае от него?
Защо някой би направил нещо такова?
Защото така иска.
Може би, този човек не...
включва болестите в чувствата си, както се предполага.
Може би повръщането и раните и болестите наистина го плашат.
Може би, той не приема смъртта.
В Светото Писание не пише нищо за такива хора.
Равине, страхувам се да не извърша престъпление.
Моля ви, г-не, твърде стар съм за равин...
чака ме дълъг път до дома в Бронкс.
Трябва да се изповядате, по-добре си намерете свещенник.
Аз не съм католик, аз съм евреин.
По-зле за теб, боболе.
Католиците вярват в опрощението. Евреите вярват във вината.
Благодаря.
По-добре се уверете, дали пироните са здраво забити.
Не се притеснявайте, г-не, живота, който тя е имала, ще я държи там.
Тя беше най-добрата.
Виж...
Знам, че това те плаши, но се опитай да разбереш какво означава за мен.
- Ще опиташ ли?
- Да.
Добре. Наистина се опитай.
Мисля, че в света започват промени.
- Но аз не искам...
- Чакай. За добро е.
Промените са за добро.
Америка преоткрива себе си.
Това е плашещо от позиция на народите.
Хората не харесват това искат да остане както преди е било.
Това са велики неща. Възстановява се истината, законът се възстановява.
Ето защо Харпър, на власт е Рейгън.
Той каза, че истината съществува и трябва да я кажем гордо...
и страната реагира.
Ставаме по-добри, много добри.
Искам да бъда част от това. Нуждая се от нещо голямо, за да ме издигне.
Преди шест години, светът изглеждаше, че пропада...
отвратителен, безнадежден, пълен с неразрешими проблеми...
престъпления, безпорядък, глад...
Но той и днес изглежда така, дори повече от преди.
Разбра ли за озоновата дупка...
Днес, от прозореца на "Атлантик Авеню"...
видях шизофреничен трафик, полицаи, които се опитваха...
Би ли спряла? Опитвам се да намеря смисъла.
- Както и аз.
- Ти дори нямаш чувството...
Искам да кажа, че светът изглежда...
Ако светът ти се струва такъв, то е, защото никъде не излизаш Харпър,
значи имаш емоционален проблем.
- Аз излизам навън.
- Не, не излизаш.
Стоиш по цял ден тук, отдадена на въображението си.
Излизам.
Така е. Не знаеш, че излизам.
- Не стоиш ли по цял ден вътре?
- Не.
- Да, така е.
- Така си мислиш.
- И къде ходиш?
- А къде ходиш ти, докато се разхождаш?
- И нямам емоционален проблем.
- Съжалявам.
Ако имам емоционален проблем, е защото живея с теб или...
Съжалявам, не исках...
Тогава защо не се ожени за мен. И всичките тези...
тайни и лъжи.
- Искам да се оженя за теб, Харпър.
- Не, не искаш. Никога не си искал...
Ей, приятел.
Приятелска целувка.
Чух по радиото как се прави свирка.
- Какво?
- Искаш ли да опитаме?
- Наистина не трябва да слушаш толкова...
- Мормоните не могат да правят свирки.
Беше някаква малка дама еврейка с немски акцент.
За мен сега е подходящ момент за правене на дете.
Тогава нека те включат в програмата за опазване на озоновия слой...
над Антарктика.
Кожата изгаря...
птиците ослепяват...
айсбергите се топят.
Идва краят на света.
- Добро утро.
- Добро утро, адвокате.
Извинете, не ви знам името.
Не се притеснявайте. Текстовия процес е най-ниското ниво.
- Джо Пит, аз съм със съдия Уилсън.
- Зная.
Съдия Пит, шеф Кларк.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря.
Какъв приятен мъж.
- Не толкова приятен.
- Какво?
Не толкова приятен. Нищо.
Какво има?
- Животът е гаден.
- Извинете?
Забравете.
Благодаря, че попитахте.
Искам да кажа, много любезно от ваша страна.
- Извинете, болен приятел.
- Съжалявам.
Много мило.
Трима от предишните ви колеги, се отнесоха пренебрежително,...
а вие сте първият, който попита.
Другите просто биха отворили вратата, биха ме погледнали и избягали.
Надявам се да се напикаят.
Просто не биха искали да нахълтват.
Рейгънски, сърдечен, мъжествен, адвокатски задник.
Не е честно.
Кое по-точно? Сърдечен, мачо, Рейгънски...
адвокат?
- Гласувах за Рейгън.
- Така ли?
- Два пъти.
- Два пъти!
- Я виж ти, гей републиканец.
- Извинете?
Нищо.
Не съм... Не, забравете.
Републиканец? Не сте републиканец?
Какво?
- Какво?
- Не съм гей. Не съм гей.
Извинете.
Просто така...
Да?
Понякога ми се струва, че някой е такъв..
- Така звучите...
- Не, не съм.
- Като какво?
- Като републиканец.
Звуча ли ви като...?
Какво, като републиканец?
Или съм?
- Като какъв?
- Звуча като...
Да, приличате на...
- Объркан съм.
- Да.
Казвам се Луис, но всичките ми приятели ме наричат Луиза.
Обработвам текстовете. Благодаря за тоалетната хартия.
Кокто
"Готова съм за снимка, г-н Де Мил. "
Някой иска да премине през живота елегантно, с грация.
Да разцъфтява рядко, но с изискан вкус...
и отлично синхронизиран.
Като рядко цвете...
като зеброва орхидея.
Някой иска...
но рядко получава, това което иска.
Поне един?
Не.
Някой не го получава.
Някой ще бъда прецакан.
Някой ще умре на 30.
Десетилетия ограбване на величието...
По дяволите тези глупости.
Приличам на труп.
На трупсет /от корсет/.
О, кралице моя!
Травеститът си е травестит, дори да е уцелил десетката.
Коя си ти?
А ти коя си?
Какво правиш в моята халюцинация?
Не съм в твоята халюцинация. Ти си в моя сън.
Ти си гримиран.
- Както и ти.
- Но ти си мъж.
Заради пръстите и стъпалата е.
Има някаква грешка, за да съм тук. Не те познавам.
Да не би ти да си моят...
- вид въображаем приятел?
- Не.
Не си ли вече порастнала за въображаем приятел?
Имам емоционални проблеми, взимам прекалено много хапчета.
Защо си се гримирал?
Бях в процес на промяна на лицето, опитвам се да изглеждам добре.
Използвах новите цветове на "Клиник" предлагани в "Мейси".
Откраднал си ги?
Не ги платих в брой, беше емоционален подтик.
Джо ще бъде много сърдит. Обещах му да не пия повече хапчета.
Тези хапчета дето пиеш...
"Валиум", пия "Валиум". Много "Валиум".
И танцуваш по-бързо, отколкото можеш.
Не съм зависима. Не вярвам в зависимостта и...
- Никога не пия алкохол с хапчетата.
- Подуших те, Ненси Дрю.
- Освен за "Валиум".
- Освен за шепи "Валиум".
Ужасно е. Не се допуска, каквато и да е зависимост при мормоните.
- Аз съм мормон.
- Аз съм хомосексуалист.
В моята църква, не вярваме в хомосексуализма.
В моята църква, не вярваме в мормоните.
Коя църква сте...
Схванах.
Това не го разбирам.
Ако преди не съм те виждала...
а мисля, че не съм - тогава ти не би трябвало да си тук,
в тази халюцинация,
защото според мен съзнанието, откъдето идват халюцинациите,
би могло да събуди всичко, което вече е натрупанотам,
като придобит опит от реалния свят.
Въображението не би могло да сътвори нещо непознато, нали?
Само, ако повторните цикли и парченца от света,
се обединят в обща визия. Имам ли чувствителност в момента?
При тези обстоятелста, да.
Когато мислим, че бягаме от нетърпимото ежедневие
и неистините в нашия живот
е само защото, същото това обичайно двуличие ни пренарежда
в появата на нещо ново и истинско.
Нищо ново и непознато.
Мислиш ли, че съм депресирана?
- Дали въображението е безгранично?
- Да.
Има нещо, което трябва да научиш след втората част на партито.
Всичко вече се е случвало и преди.
Светът е ограничен...
ужасно...
Това е най-депресиращата халюцинация, която съм имала.
Извинявай. Опитах се да бъда забавен.
Не се извинявай, ти...
Не очаквам някой наистина болен да ме забавлява.
- Колко такива на земята познаваш?
- О, случва се.
Все още сме на прага на откритията на някои неща. Можеш да виждаш нещата.
Колко си болен.
Виждаш ли нещо за мен?
- Да.
- Какво?
- Ти си невероятно нещастна.
- Голяма работа.
Разбра, че съм зависима от "Валиум", и веднага си представи, че съм нещастна.
Това не се брои. Разбира се. Нещо друго?
Нещо изненадващо?
- Нещо изненадващо?
- Да.
Съпругът ти е хомо.
Колко смешно.
- Наистина ли?
- На прага на откритията.
Не ми харесват твоите разкрития. Не мисля, че си интуитивен.
Джо е много нормален мъж.
О, Боже!
Хомосексуалистите правят ли дълги разходки?
Да, правим. С тесни панталони и лилави перуки.
- Просто те погледнах и видях...
- Нещо като сродна душа.
- Да.
- Като нещо извънредно познато.
- Да.
- Да.
Сега трябва да си вървя, да се връщам нещо просто...
просто се чувствам особено.
О, Боже!
Толкова ми е мъчно.
Съжалявам.
Обикновено прецаквам истината.
Но в повечето случаи, истината те прецаква.
Видях нещо за теб.
Дълбоко в теб, има частица...
дълбоко в душата ти...
неподвластна на болеста.
Мога да видя това.
Това е...
Това не е вярно.
На прага на откритията.
Хората идват и си отиват доста странно тук.
Не вярвам, че някоя част от мен е неинфектирана.
Сърцето ми изпомпва заразена кръв.
Чувствам се мръсен.
Погледни нагоре.
Ехо?
Погледни нагоре!
Кой си ти?
Погледни нагоре. Подготви пътя.
Не виждам нищо...
Подготви се за раздялата с въздуха...
дишането, издишването.
Умри!
Какво по дяволите.
Ехо!
Това ли е?
Ехо!
Тежко ми!
Тежко ми! Защо на мен?
Защо бедния, бедния аз?
Не се чувствам добре. Наистина.
Харпър?
Къде беше?
- Къде беше?
- Навън.
- Навън?
- Просто навън, мислех.
Късно е.
- Имах доста неща за обмисляне.
- Изгорих вечерята.
Съжалявам.
Не, моята вечеря. Моята вечеря си беше наред. Твоята вечеря.
Сложих я обратно във фурната и я включих на най-силната степен...
и я наблюдавах, докато не изгоря съвсем.
Все още е топла, много топла, искаш ли?
Не трябваше да правиш това.
Знам. Изглежда, че някои неща...
ментално обърканата, зажадняла за секс, пиеща хапчета домакиня би направила.
Така, че го направих. Кой знае какво още бих направила?
- Колко хапчета?
- Доста. Не променяй темата.
- Не искам да говоря с теб.
- Не, не прави това. Добре съм.
Хапчетата не са проблем, не са наш проблем.
Искам да знам къде беше, искам да знам какво става.
- Какво става с какво? Работата?
- Не с работата.
Казах, че ми трябва повече време.
Говорих с г-н Кон по телефона, Той каза да побързам.
- Но не мога да говоря с теб разумно, докато... - Млъкни!
- Придържай се към темата!
- Не знам каква е!
Ако искаш да ме попиташ за нещо, попитай ме.
Попитай ме. Давай.
Не мога. Плашиш ме.
Уморен съм. Отивам да си легна.
Кажи ми без да те питам, моля те.
Това е лудо. Аз не съм...
Когато влезе през вратата...
лицето ти не беше такова каквото го помня.
Бях изненадана как изглеждаше - долно и жестоко, какъвто не те познавам.
дори присъствието ти в леглото
дишането ти, докато спиш
ми се струват непознати. Плашиш ме.
Знам коя си.
Да, аз съм врага. Това е лесно. Не може да се промени.
Мислиш, че си единственият, който мрази секса? Аз също. Мразя да съм с теб.
Мечтая да си далеч от мен, докато усещанията ми се топят като восък...
и ставам на парчета. Прилича на наказание.
Беше грешка да се омъжвам за теб. Знам.
Този грях ще убие и двама ни.
Мога да те карам винаги да взимаш хапчета, защото от тях се изчервяваш и запотяваш.
И честно казано, това става често ето защо не искам...
- Защото...
- Защото си неприятна.
Не и така.
- Исках да те питам нещо...
- Тогава питай! Какво да ти кажа...
Ти хомо ли си?
Хомо ли си?
Опитай се да излезеш сега,
и ще върна вечерята ти обратно във фурната и ще пусна на най-силно,
та да одими цялата сграда и всички да се задушат.
Така че, Бог да ми е на помощ - ще го направя! Сега ми отговори на въпроса.
- Какво, ако съм...
- Тогава ми кажи, моля те, пък ще видим.
Не.
Не съм.
Не виждам какво променя това.
Евреите нямат никакъв текст с упътване за живота след смъртта.
Дори и, че съществува такъв.
Не мисля много за това.
Гледам на това като дэждовен четвъртък през март...
мъртви отпуски...
Роман в стил Греко.
За нас това не се счита за решение, това не е акт на правосъдие.
Затова не станах адвокат. В съда, всичко опира да решение.
Не би могъл да бъдеш адвокат защото си с повишена сексуалност.
И доста обезумял.
Не обезумял, отвлечен.
- Опитвам се де намеря смисъла.
- А именно?
Формирането на закона, не неговото изпълнение.
Смисъла, скъпи, смисъла.
Това би било въпрос за смисъла и формата на живота,
цялата му комплексност, събрана, подредена, и обмислена,
и който все пак свършва.
Не някакъв печат за спасение или проклятие
който размива цялата сложност в някакво неудовлетворяващо решение.
- Баланса на везните.
- Харесва ми това.
Много е Дзен.
Това е окуражаващо неразбираемо и безполезно.
Ние, които умираме, ти благодарим.
Ти не умираш.
Това не върви добре, наистина.
Два нови белега
краката ме болят, имам белтък в урината, лекарят каза
кой знае какво по дяволите предвещава това.
Както и да е, не би трябвало да е там. Белтъка.
Бутовете ми треперят от диарията.
А вчера ми тече кръв.
Наистина мразя това.
- Не ми каза...
- Разстройва те.
Ще ти духам, за да те успокоя.
- Много е лесно.
- О, благодаря.
Ако стане зле, ще ти кажа.
Кървенето ми звучи зле.
- Ще ти кажа...
- И ще се справя.
Кажи ми нещо повече за закона.
Справям ли се.
Е, Луис, ти си мъжът на месеца.
Взимам си думите. Не си мъж на месеца.
Не става така.
Кажи ми нещо повече за закона.
Ти няма да умреш.
- Законът...
- Това е необятно, объркващо е.
Неведоми са пътищата Божи.
Прайър.
Обичаш ли ме?
Да.
Какво ще стане ако се откажа?
Ще ме намразиш ли завинаги?
Да.
Мисля, че трябва да се помолим.
Помоли Бог за помощ.
Да го помолим заедно.
Бог не иска да говори с мен.
- Мога да накарам хората да говорят с мен.
- Ти продължавай да питаш.
Забравих въпроса.
- О, да. Боже, мъжът ми хомо ли е?
- Спри!
Предупредих те!
Има ли някаква разлика, ако по някакъв начин съм затънал в това?
Без значение колко лошо или грешно е всичко това,
и колко дълго се боря с него със всичка сила искам да го убия?
Какво искаш от мен?
Какво искаш от мен Харпър, какво повече от това?
За Бога, нямам какво да губя.
Аз съм скелет. Нямам какво да губя.
Докато моето поведение е такова, каквото знам че е - прилично и коректно,
и винаги пред очите на Бог.
Не, не така. Това са думи от Юта. Думи на мормон. Мразя това, Джо.
Говори, кажи го.
Ще ти кажа, че съм много добър мъж,
който много се старае да стане добър,
а ти искаш да разрушиш това.
Искаш да ме разрушиш, но аз няма да ти позволя да го направиш.
Ще имам дете.
- Лъжеш.
- Ти лъжеш.
Бебето ще се роди зависимо от таблетки.
Бебето няма да има сънища, а халюцинации,
ще гледа втренчено със безизразни очи
и няма да знае кои сме.
- Наистина ли си?
- Не.
Да.
Не. Да.
Разкарай се.
Сега и двамата имаме тайни.
Никой не знае каква е причината.
И никой не знае как да го лекува.
Най-добрата теория е, че обвиняваме ретровируса.
Човешкия вирус на имунната недостатъчност.
Присъствието му става достояние за нас, от наличието на анти-тела,
които се появават при навлизането му в кръвния поток при разрез.
Или в отверстие.
Анти-телата са безсилни да защитят тялото от вируса.
Защо? Не знаем.
Имунната система на тялото спира да функционира.
Понякога, дори, тялото се самоатакува.
Във всеки случай, това отприщва цялия ужасяващ арсенал инфекции.
Срещу микроби, обикновено съществува защита.
Като ракът на Капоси.
Тези поражения по ръцете ти, проблема с гърлото.
Или жлезите.
Също така смятаме, че това създава бариера на кръвния поток в мозъка.
Което в случая е лоша новина.
И фатална може би, ако не знаем с колко подтисната имунна система са хората.
Много интересно.
Г- н Уизард.
Защо по дяволите, ми казвате това?
Е, аз премахнах едно от трите поражения
чиято биопсия, вероятно ще докаже, че това са поражения на рака на Капоси.
И имаш, ясно изразени увеличени жлези
на врата си, на слабините, и на подмишниците.
Лимфоденомите са друг знак.
А имаш и устна кандидоза.
И може би, малко гъбички под ноктите
на един от пръстите на дясната ръка.
Е, и?
Затова аз...
- Тази болест...
- Синдром.
Каквото и да е.
Напада повече хомосексуалистите и зависимите от дрога.
В по-голяма част.
Хемофилиците също са подложени на риск.
Хомосексуалисти и наркомани.
Затова ти предполагаш, че аз...
Какво предполагаш, Хенри?
- Не мисля да предполагам нищо.
- Не съм зависим от наркотици.
- Хайде, Рой.
- Какво? "Хайде, Рой" какво?
Мислиш, че съм наркоман, ли Хенри?
Да виждаш белези?
Това е абсурд.
Е, кажи го.
Да кажа какво?
Кажи, "Рой Кон, ти си... "
- Рой.
- "Ти си... " Хайде.
Не, "Рой Кон, ти имаш приятел наркоман. "
"Рой Маркъс Кон, ти си... "
Давай Хенри, започва с "Х"
- Няма да се забърквам в това...
- Със "Х" Хенри...
и не е "хемофилия "
Хайде!
- Защо правиш това, Рой?
- Не, направи го. Кажи го.
Кажи, "Рой Кон ти си хомосексуалист. "
И съм в състояние, систематично
да разруша твоята репутация.
И твоята практика.
И твоята кариера в щата Ню Йорк, Хенри.
Което знаеш, че мога да направя.
Рой, познаваме се от 1958 година.
Отделно от лифтинга на лицето, съм те лекувал от всичко, като започнеш от сифилис...
От курвата в Далас.
...от сифилистични брадавици на дебелото ти черво,
които може да си хванал от курвата в Далас.
Но не е била женска курва.
Е, кажи го де.
Рой Кон, ти си...
Правиш секс с мъже. Много, много пъти, Рой.
И един от тези мъже, или който и да е от тях е причина да си толкова болен.
Имаш СПИН.
СПИН?
Знаеш ли, че твоя проблем, Хенри, е че се хващаш за думите.
или етикетите...
и че вярваш, че те означават за мен това, което значат за теб.
СПИН, хомосексуални, гей, лесбийки.
Мислиш, че това са имената, които казваш на тези, с които си лягаш?
- Те не ти казват това.
- Не?
Не.
Като всички етикети, които ти казват само едно и също нещо.
Кое ни прави толкова индивидуални и определя мястото ни в хранителната верига,
или в обществената йерархия?
Не идеологията или сексуалния вкус, а нещо съвсем просто:
Връзки.
Не кого чукам, или кой мен чука...
а кой ще вдигне телефона, когато звънна.
Кой ми дължи услуга.
На този етикет отдавам значение.
А сега, някой, не проявява разбиране към мен,
хомосексуалиста, какъвто съм аз защото правя секс с мъже.
Наистина това е грешно.
Хомосексуалист не е мъж, който спи с друг мъж.
Хомосексуалист е мъж,
който 15 години се опитва
да не прокарва анти-дискриминационни законопроекти в градския съвет.
Хомосексуалистът е мъж, който не познава никой и никой не го познава.
Който има нула връзки.
Прилича ли ти на мен, Хенри?
- Не.
- Не!
Аз имам връзки. Много.
Ако вдигна този телефон, и набера 15 цифри, знаеш ли кой ще е на другия край на жицата?
- Само за 15 минути.
- Президента.
По-доброто, Хенри. Съпругата му.
Впечатлен съм.
Не искам да се впечатляваш. Искам да разбереш.
Това не е извъртане, нито двуличие.
Това е реалноста.
Правя секс с мъже.
Но противно на всеки втори мъж за когото това е истина,
аз уреждам мъжа, когото чукам в Белия Дом.
А президент Рейгън ни се усмихва и се ръкува с нас,
защото
това, което съм е съвсем различно от това кой съм.
Рой Кон не е хомосексуалист.
Рой Кон е хетеросексуален мъж, Хенри,
който се чука наред с момчета.
Добре, Рой.
И каква е диагнозата ми, Хенри?
- Имаш СПИН, Рой.
- Не, Хенри, не.
СПИН имат хомосексуалистите.
Аз имам рак на черния дроб.
Каквото и да имаш, по дяволите,
е много сериозно.
И имам дяволска задача за теб.
NIH в Бетесда имат ново лекарство, наречено
ЕйЗиТи...
със списък за двегодишно чакане, в който дори и аз не мога да те вмъкна.
Така че, вдигни телефона, Рой,
набери тези 15 цифри
и кажи на първата дама, че имаш нужда екпериментално лечение на чернодробен рак,
защото можеш да й звъниш за каквото поискаш, нали Рой.
Но във всички случаи
това е много лоша новина.