Dust (2001) Свали субтитрите
Къде са парите!?
Къде са парите!?
Гърците предадоха македонците.
Анархия в Македония. 50000 убити от турците.
Върни се. Моля те.
Приятно ми е, че се запознахме, сладур. Дано си познал името ми.
Влез.
Моля те.
По дяволите!
Не не не! Госпожо моля ви!
- Влез.
Добре.
Добре? Саме не стреляйте. Ще ви ги върна. Само...
Живота не лош, нали?
Как се казваш?
- Едж.
Хубаво християнско име. Аз съм Анджела.
От къде си?
Да не мислиш, че ще викнат ченгетата?
Да бе. А аз съм Шерън Стоун.
Не знаехме, че сме тийнейджъри...
но обичахме да пиеме. Беше сухият режим.
Обичахме Валентино, и мразехме Мери Пикфорд.
В кината имаше големи табели:
"Госпожите моля да си свалят шапките. "
Искаш ли пуйка?
За тебе я сготвих.
По дяволите! Новата ми фанелка!
Кървя!
- Естествено, че кървиш...
Счупих ти носа
- Счупила си ми носа?
Видя ли как боли?
- Ужасно.
Без болка няма успех.
- Какъв успех?
Ще ти дам златото си, ако ме погребеш където съм родена.
Люк никога не убиваше без причина.
- Какво?
Беше най-бързият колт на изток от Пекос,
Откакто стана на 15, можеше да обърне едноцентова монета.
Ези - аз съм пръв. Тура - ти си втори.
Малкият му брат Илайджа... съвсем друга история.
Тура - аз съм пръв.
Тура
- Хлапе си. Хайде.
Дай ми парите.
- Няма.
Ще ти покажа какво да правиш.
- Не.
Никой блудник няма място в царството Христово.
А стига бе.
Дамите обичаха Люк, стига да им плащаше.
Добър вечер, Кет.
Илайджа!
- Здравейте.. Люк.
Лора.. Госпожо Зегин
- Доста време мина.
Малкия ми брат. Девствен.
- Това го лекуваме.
Зелен като ливада.
- Здрасти Люк.
Не ме ли обичаш вече?
- Как си Шерифе.
Съжалявам да чуя за майка ви момчета.
Момчета да ви представя Лилит. Има си специалитет.
Френски стил.
- Следващият?
Приятно ми е да се запознаем, Лилит.
Добре ли си?
Люк това е Джуди. Сем си я знаеш.
Курва!
По дяволите Люк!
Ако човек си мисли, че е нещо...
но е нищо...
сам се въвежда в заблуждение.
Не.
Не.
- О да.
Илайджа обичаше брат си.
А Люк... Никой не му се присмиваше два пъти.
Ожених се.
Чуваш ли ме? Ожених се Люк.
Наистина се ожени.
Илайджа беше влюбен като ученик, но беше и луд за вързване.
Падна си по френската дамичка.
Мислеше, че ще спаси душата на курвата.
И както е казал Матей..
Другите той спаси, но себе си не можа.
Хайде още една. Девера. Ела. Ела.
Тъпа кучка. Добре ли си?
Защо го направи Лилит?
Всяко гърне си има похлупак. Бедният Илайджа. И бедната Лилит.
Ранно пиле рано го колят. Много хубаво не е на хубаво.
Бедното бебе Сара.
Слушай бабке...
- Не ТИ слушай!
Не исках да те удрям.
- Нито пък аз тебе. Все тая.
Нещо се обърка..
Люк изчезна, и никой не знаеше защо, изключая Лилит.
Скиташе известно време. Мина година,
оказа се на кораб, заминаващ от Америка.
Каубой на море, буквално.
Его и Супер его. Зигмунд Фройд.
Американец в Париж. Гледащ на прогреса.
Той не беше готов за новият век.
А и новият век не беше готов за него.
Прегази го като мизерен помяр.
Примитивни светове. Диви хора.
Война. Анархия в Отоманската империя.
Султанът пристига в Манастир.
Екзотичната Македония - Брилянт в короната на султана.
Турската армия!
- изтребва бунтовниците.
ТЪРСИ СЕ! Царят на бунтовниците
ДАСКАЛА!
НАГРАДА 12000 Златни ДУКАТА! За неговата ГЛАВА!
И какво научи от киното?
Разбра къде са парите. Тръгна да ги търси.
Хвана се за старият си занаят, да убива за злато.
Приготви евангелието на Люк...
Защото мъртвите не хапят.
И отиде до последната граница. Далече от Дивия Запад.
В Дивия Изток. Къдете вековете не вървят...
един след друг, а живеят един до друг.
Над двеста банди скитаха из Македония.
Бандите прецакваха обикновенте хора по зле и от Султана.
Някои се бореха за свобода, някои за земя,
някои се бореха за Господ. Но всичките обичаха златото.
Всички говореха на различни езици. Като емигранти на Елис Айлънд.
Люк не можеше да ги различава..
но не му пукаше, даже ако се окажеха китайци.
Той се присъедини към най-лошите от лошите - крадци на добитък...
и когато им изнасяше - ловци на глави.
И пак се почувства у дома.
Мръднеш ли - убивам те.
И на мен ми е приятно да се запознаем.
Люк беше истинско копеле. Но към мен беше добър.
Бабче, дъртата ме чака в къщи.
Люк имаше основателна причина да бяга от брат си и снаха си.
А и мириса на злато улесни нещата.
След две години Люк си мислеше, че е отишъл достатъчно далеч.
но продължи да забравя... Брат си.
Илайджа го следваше по петите като хрътка.
Всички искаха плячка. Илайджа искаше Люк.
Надценили са те, момчето ми.
Дванайсет хиляди в злато за главата ти.
Хей чакай... Жив или мъртъв.
Господи помилуй.
Лилит.
Говорите ли френски?
Говорите ли немски?
За съжаление не говоря Вашия варварски език.
Вие и вашите дружки гоните Даскала заради пари.
Дванайсет хиляди дуката. Аз - от друга страна -
парите не ме интересуват. Вие и двете банди...
обиждате моят Султан, а значи и мен.
Вода. -Добре но Даскала избяга.
Благодарение на Вас, и вашите алчни приятели.
Две банди го гонят - и той изчезна.
Алчността убива, скъпи приятелю.
Летели ли сте някога със летателен апарат?
Вруум, врум - самолет.
Американец како тебе, летеше във Франция.
Започва нов век. Настъпват нови времена.
Мястото на такива като теб е в музея.
Твоето време свърши - видиш ли самолет - ще умреш.
Застреляй го, не му е тука мястото.
Би трябвало да си при жена си.
- Две години Люк.
Господи, колко често брат ми ще съгрешава срещу...?
Селски проповедник, кучи син.
И аз му прощавам?
Така или иначе той ще бъде застрелян.
Ти също.
Злато.
Да, да. Къде е?
Студено ми е.
Ей, бабче.
Мамка му! По дяволите!
Стой тук и не мърдай.
Ще живее ли?
- Господ знае.
Ако готвиш така както изглеждаш, твоя съм.
Майка ти те вика, разкарай се.
Ти не можеш да се справиш с това, което имам. Махай се.
Давай.
Дай бе!
Добре.
Не убивам без основателна причина.
Мечо Пух с ръка в меда..
- Какво.. по дяволите?
Хванат си да бъркаш в кацата, ето какво.
Съжалявам, дай да ти помогна да станеш. Дай ръка.
Какво търсиш тука бе приятел? -Ставай.
Откраднал си стока от Джони Старбък, опитал си се да му извиеш врата...
Хич не е хубаво така.
Къде е стоката?
- Продадох я.
Какво квичиш, другия още не съм ти го счупил.
Едж...
Струва - колко...? Шест бона?
Плащаш осем... или и другият палец.
Утре.
Кучка!
Слушай сега, трябват ми пари.
Имаш ли още от тези?
Купих ти ги.
ПОЧИВАЙ В МИР
Спасих ти живота.
Нищо нямаш!
Пържи се в ада.
Ти върви по дяволите.
Жива ли си бабке?
Не...
Мъртва съм, а ти си Господ
- Къде е златото?
Болница ли е това?
- Имаше инфаркт.
Спасих ти живота.
- Много ти благодаря.
Целият ми живот е пред мен. Имаш ли цигара?
Трябват ми останалите. Много.
Къде е?
Какво гледаш?
Искам да запомня лицето ти:
Ти ще ме погребеш.
- Нямаш ли деца?
Щях ли да кажа на загубеняк като теб, дори да имах?
Майната ти!
Иска ми се да те удуша.
Тогава ще отидеш вкъщи и ше вземеш златото.
Чакай, всъщност ти вече си бил там, и си дошъл да ми кажеш къде си го намерил.
Това е доста старо, нали? И струва доста?
Първо да се върнем при Люк.
Я виж ти!
Две години се опитва да избяга, а ето го сега опрял пистолет в челото на брат си.
Обкръжен от 200 турски войници...
нетърпеливи да го пречукат и...
да го пратят при Св. Петър.
Двеста!
Чакай, чакай малко, преди каза 20.
Какво от това, аз разказвам.
Преди каза, че 200 араби наобиколили копелето.
Историята си е моя и мога да кажа 2000 ако искам.
И са турци, а не араби.
- За какъв дявол слушам шибаната ти история?
И какво по дяволите тя има нещо общо с теб?
За да разбереш къде, по дяволите, да ме погребеш.
Виждаш ли това? Първо мен ще ме закопаят.
Викни ченгетата... Палечко.
- Не се ебавай с мен!
Влкючи се и ти, 20, 20 нека да са.
Художествен директор... Оксиморон 20.
Двеста бяха, кълна се.
Доволен ли си сега?
- Да, предполагам.
Хайде, хвърли револвера.
Да не съм пазач на брат си?
Млъквай!
Млъквай, отрепка!
Ало, я спирай тоя шум! Не може да си чуем приказката!
Я си гледай работата.
Мразя това парче.
- И аз.
Люк и Илайджа. Само истината. Честен кръст! -Чакай!
Къде е златото?
- Априлска шега.
Не съм глупак кучко.
И не сме април, глупако, сега е ноември.
А ти въобще какво общо имаш с тая глупава история?
Ще разбереш накрая.
Пръста на спусъка му беше по-бърз от мозъка.
За негов късмет, армията обичаше кръвопусканията.
Почти толкова, колкото каубойте.
Както и да е, Люк щеше да ритне канчето.
И ако не беше Неда...
- Коя е Неда?
Неда. Неда беше добра.
Някой беше късметлия този ден.
Предполагам че съм аз.
Ще имаш дете?
Ти ли си Ангела на Смъртта?
Най-после, мислех че въобще няма да дойдеш.
Виж се, целия си покрит с прахоляк.
Хайде, да тръгваме.
- Къде?
Затвори си очите.
- Къде отиваме? -Ню Йорк.
Защо?
- Някой иска да те види.
Илайджа! Ама че е остарял!
Люк?
- Тате, Люк е мъртъв.
Коя е жената?
- Дъщерята на Илайджа.
Дъщеря?
- Ти си я виждал като бебе.
Люк!
- Мъртъв е има вече 40 години.
Не не, аз го чух.
- Хайде стига вече, татко.
Люк?
- Защо стреля по мене?
Къде си?
Сьжалявам.
Лайдж.
- Не може да те чуе.
Съжалявам Люк, но ти си мъртъв.
Татко, татко...
Прощавай...
Татко, отче...
Искаш ли да се изповядаш?
Жива ли съм?
- Да, все още. Викнахте ме.
Готова ли си да се изповядаш?
- Не, я се разкарай оттук.
Остави ме на мира! Сестро..
Спокойно.
- Къде е синът ми?
Синът ти?
- Едж. Голям. Черен.
Ще ти направя инжекция.
- Дай ми вода.
Къде ще отиде гласът ми, когато ме няма вече?
Къде се губиш от вчера?
- Ще ги донеса, човече.
Лазиш ми по нервите. Къде беше вчера?
Имам нещо за тебе човече.
- Осем бона.
Останалото ще ти го дам утре, става ли?
Вече ти давах отсрочка.
Разочарова ме.
- Съжалявам, но това е злато, истинско.
Това не е единственото. Само ми трябва още време.
Утре - лявото коляно. Вторник - дясното коляно.
Сряда заминаваш в затвора за трафик на наркотици.
Там ще станеш гадже на някой.
Схващам.
- Радвам се.
Защото утре няма да съм в състояние да те защитя.
Два ентусиазирани палеца.
Спести ми глупостите. Къде искаш да гниеш?
Няма да гния, Ще ме кремираш. - Какво?
Да изгориш тялото ми.
Пепелта разпръсни, където съм родена.
Ментол, гнус!
- Дай го тоя боклук, вреден е.
Както и живота.
- Къде е?
Къде е шибаното злато?
Хайде.
Голям си сладур.
- Ще ти дам един сладур!
И аз мога да ти разкажа история, една шибана история!
Счупиха ми палците, нали видя, ще ми скъсат гъза.
Шест месеца не съм виждал жена, стареца си не съм го чувал,
той умря в някаква бърлога. Защо ли те слушам?
А те ще ме накълцат на парчета!
Първо тебе ще очистя!
Добре де, не си сладур.
Нито пък Люк. Беше гадно копеле.
Но не убиваше без основателна причина.
Но поомекна след срещатата си със смъртта.
След като се видя със Св. Петър...
се върна, имаше недовършена работа на Земята.
Върна се променен човек.
Някой там горе му даде втори шанс. Само да знаеше какво да направи с него.
Имал е късмет, че Неда го намери.
Щеше да му изтече кръвта, там горе в планината.
От друга страна вече беше умрял.
Люк се оказа сред хора, които деляха всичко.
Нямаха много, но това, което имаха, го споделяха.
На Неда и отне много време да съживи Люк.
Казва, че си като нов. По-добре от преди.
Неда я биваше за това.
Щеше да е добра майка.
Опита се да намери покой, да се пребори с демоните си.
Но колкото да опитваше, ставаше по-зле.
По-зле от куршума на брат му, дълбоко в гърдите му.
Брат му беше добър стрелец. Беше се учил от самият Люк.
Двама братя, дори не знаеха колко си приличат.
Винаги ще съм твой...
Скъпа? Здрасти Люк.
Къде отиваш?
Научих английски от Мис Рок. Мис Рок е мисионерка от Бостон.
Господ да я благослови. Кръст.
Турчин няма кръст. Аз не отивам в харем.
Турския аскер убива.
Ти си добър стрелец.
Не убивай за злато. Убивай заради хората.
Бори се за свобода, убивай за доброто.
Отиди при Даскала. Убивай за утре...
за утрешните деца.
Те ще те запомнят.
- Ще имаш силно момче.
Ще имам силно момиче.
Винаги ще съм твой...
Турския аскер го направи.
Аскерa има злато. Ти ще работиш ли за тях?
Сигурен съм, че ще сте добри с Турците, ако победите.
Кръвта не беше нищо ново за Люк.
Но той не разбираше тези хора.
Нямаше значение колко си направил за него...
той се придържаше към евангелието на Люк -
живей си своя живот,
защото ще умреш своята си смърт.
Той даде своя принос за мира на Балканкиите.
Сега беше време да напусне къщата на човека,
когото се опита да убие.
Чуйте ме!
Чуйте ме!
Това село вече месец крие бунтовниции.
Знам, че криете оръжие.
Вашият Даскал уби осмина от мойте хора.
Мой хора.
Сега ще ви запаля селото.
Къде е сега вашият защитник?
Къдеа ви е сега Даскала?
Ще умреш сам.
Като куче.
Наистина ли?
Тъй да бъде. Ще умра сам.
Никой не си мръднал пръста за мен.
За себе си се боря.
Кога ще му кажеш?
Прощавай Лилит.
Ти си омъжена жена.
Какво правиш ти тук?
- Такъв си беше Люк.
Истински мъж.
Какво е това? Господи, ще я умориш.
Кой е това?
- Това е синът ми!
Да бе!
- Моля те.
Утре.
- Утре ще съм мъртва.
Ако продължиш да говориш. Ох! -Не искам инжекция.
Искам да говоря със сина си. Слушай -Дай ми ръката си.
Не искам да спя!
Остави я на мира!
- Охрана!
Просто я остави на мира. Виж, тя не иска да спи.
Не ме интересува какво тя иска. Ти нямаш работа тук.
Изчезвай преди да съм повикала полиция.
Вън!
Едж!
Някои да викне полиция! Той е опасен!
Бум! Схващаш ли?
Мечо Пух! Схващаш ли?
Това познато ли ти е? Брато Едж ти е дал една вчера.
Сега живее нашироко. Банкира, курварства.
Нали го знаеш Едж?
- Не, не го знам.
Не? Нека ти освежа паметта.
Праща ви 8 хиляди целувки.
Само ментол имаше. Хей бабке.
Априлска шега.
- Това вече го каза, кучко!
Ама пак се хвана, нали?
- Донесох ти нещо.
Искаш ли?
- Не.
Бялото ти стои.
- Мислиш ли?
Не мислиш ли, че е малко тясно?
- Не, въобще.
Майка ми беше медицинска сестра.
- Значи ви е в кръвта.
Май не можеш да намериш златото ми.
- Не не.
Тъжно.
- Да, знам.
Да си сънувал, че си умен, а после си се събудил?
Кой е Люк?
- Този.
По-лесно му беше да убива, отколкото да обича.
Пепел върху пепел.
Нека ти кажа една тайна.
Веднъж курва, винаги курва.
Бракът на всички трябва да е честен...
и брачното легло - чисто, а блудниците и прелюбодейците..
ще ги съди Бог.
- Спести ми проповедите. Стреляй.
За тебе и Лилит.
Мъртва е Люк. Удави се.
Пак беше бременна.
Пак Люк. Твое или мое.
В бебето е работата Люк.
В бебето.
Лилит!
Остави я да почива в мир!
Това е между мен и теб! Ти беше моят защитник.
Ти беше моят защитник, Люк.
Моят защитник.
Мъртъв си.
И никога не си съществувал, Люк.
Никога не си съществувал. Никога.
Да бе. Априлски шеги. Добра си, много. Браво.
Искам да благодаря на Академията на мама и на татко.
Майната ви.
Анджела?
Бабке!
Златото е в...
- Знам, намерих го, виж.
Това не е краят бабке. Дори не е началото на края.
Априлска шега? Нали? Априлска шега?
Сестра!
Къде е шибаната сестра! Сестро!
Какво и е?
- Умира, ето какво и е.
Реанимация!
Ето докторе
- Не съм шибан доктор.
Спасете я дявол да го вземе.
- Пази се.
Пак.
Анджела дишай.
Хайде Анджела.
Асистолия. Дотук беше хора.
Девет и шестнадесет.
Благодаря на всички.
Съжалявам. А ти си?
Какъв си и?
Никакъв не съм и.
Никакъв не съм и...
Аз съм и внук.
Тя ми е баба.
Пазете се.
Говори капитанът, дами и господа.
Минаваме през лека турболенция...
Благодаря ти.
Съжалявам.
Важно ли е това?
Да.
Хамстера ти?
- Приятеля ми.
Въображаем приятел?
- Истински приятел.
Госпожо ще ти кажа... Защото..
има един тип Люк и е съвсем изперкал.
Никога не убива без причина. И ето го лежи на земята.
И ама никои по целия свят вече не го грижа за него.
Може ли да си получа вече ръката?
И така... какво стана с приятеля ти, каубоя?
Кой, Люк ли?
Ама не, не беше умрял. Никакъв шанс човече.
Не и Люк, не е умрял! Още не.
Той продължи да диша. Нещо го караше да живее.
Имаше несвършен бизнес.
Знаеше, че е прецакал работа с Лилит и с Неда.
Така че трябваше да се върне и да изкупи греха си преди да умре.
Виж, Люк можел да убива, но не и да обича.
И не е убил никой без основателна причина.
Пак ли си дошъл?
Искаш ли нещо?
Вода? Заповядай, яж.
И ти си войник. Или си бил някога.
Трябва да научиш френски.. или немски.
Аз говоря английски. Аз поздравих Английския Крал...
на Олимпиядата в Атина.
Полека, полека.
Чакаме бебето да излезе. Да и го покажеме на майката.
Тоа е детето на Даскала. Малък бунтовник.
Няма Даскал, няма бебе.
Трябва да се изкорени родът. Няма повече възстание. Никога.
Казах ви да спрете.
Ти какво правиш тука?
Аз говоря английски.
Ези - не оставаш тук. Тура - взимам те с мен.
Значи бебето е бабата?
- Тя ми счупи носа...
и ми даде всичкото това злато.
Както и да е, Илайджа взима бебето-баба в Ню Йорк.
Отглежда го като собствено. Това е Илайджа, а това е Люк.
И еден ден Илайджа и казва какво е направил Люк за нея...
и и е казал, че Даскала и е баща.
Добре, но ако старицата е умряла в болницата...
тогава кой ти разказа краят на историята?
Това е моя история. Помниш ли битката?
Аз бях там. Така ми счупиха палците.
Виж, аз и момчетата.
Какво, я виж?
- Ти си смешен.
Моля те. Смешен като клоун?
Не симпатично смешен.
Липсва ми. Чуй,закарах я в болницата..
и и помогнах да умре. Да умре щастлива.