One Tree Hill - 01x05 (2003) Свали субтитрите
Хайде!
Хейли.
- Колко дълго ще правим това?
- Кое?
- Избягваме се един друг.
- Ти ми кажи. Ти си сърдития.
А ти ме лъжеш.
Не знам какво да ти кажа,Люк.
Просто ми обясни защо си била с Нейтън. А?
Искам да кажа, предвид последните седмици и какво е направил…
Не мога.
Знаеш какво чувствам към него,Хейли.
Лукас,добре!
Да. Знам какво чувстваш към него. Но има нещо,което не знаеш.
Обещах му,че ще му преподавам,ако те остави намира.
Какво?
Правя го за теб,Люк.
- Значи ти и Пейтън сте история?
- Не.
- Не бих разчитал на това.
- Не?
Да. Така прави тя. Откача, късаме;
след няколко дни, се събираме.
Защо става така?
Защото след няколко дни се събираме.
Хей,топка.
Очаквай много от това на мача баща/син ,защото ще ви разбием момчета.
Така ли?
Може да очакваш повече от това.
Дай ми го.
Аз съм идиот.
Знам.
Съжалявам.
Липсва ми мотаенето с теб,Хейлс.
Да.На мен също
Слушай. Оценявам всичко, което направи за мен.
Наистина, Хейли, но- хайде да ме оставиш да се оправям сам с отбора от сега нататък, става ли?
Добре.
Добре. Значи сега можеш да… спреш да преподаваш на Нейтън.
Ъм, не. Не мога.
- Хейли.
- Лукас. Не мога. Обещах му.
Ако наруша обещанието си, значи съм толкова лоша,колкото... ти мислиш,че той е.
Хей, Лукас, очаквам с нетърпение да те видя да играеш на мача баща/син тази година.
Хубава статия за теб и баща ти.
Кой би помислил,че баскетболната порода на Дан Скот ще бъде наследена
от двамата му синове, Нейтън Скот и Лукас?
Трябва да се шегуваш.
Чудесно, татко. Сега всички сме едно голямо щастливо семейство.
Гледай само. Чудя се плащат ли на този репортер да поддържа невероятния си навик?
- Закуска?
- Изгубих апетита си.
Дан,момчето съществува. Той е в отбора. Не е новина за първа страница.
Не, Деб, явно е.
Добре, как мислиш се чувстват Лукас и Карън?
Господи,не знам. Може би трябва да ги поканим за закуска и да разберем.
Добре, вижте. Ако ще се карате,аз се изнасям.
Не се караме и закуската ти изстива.
Ще си взема нещо от училище с брат ми.
Знаеш, има шанс Лукас и Нейтън да се сдобрят ако баща им ги подкрепи.
Вярно. Но има толкова шанс,колкото ада да замръзне.
Не ми се сърдиш още,нали?
Не се сърдя.
Просто скъсахме.
Хей,сладур. Видях снимката ти във вестника.
Според мен,не мисля,че го заслужаваш.
- Не?
- Не.
Прекалено много дрехи.
Хей, Лукас. Мача "баща срещу син" идва.
Обмисли с кой ще играеш.
- Измислих,ще го пропусна.
- О,стига,синко.
Знам,че е трудно,но ще е по-зле ако не играеш.
Освен това,мислех,че си прекратил криенето от Дан.
Да.
Е,няма ли да е весело да го потопиш?
Ето ни и нас! Рейвънс,да отбележим!
Чакай! Задръж, Пейтън, държиш ръцете си погрешно.
- Не е мозъчна операция,Брук.
- Добре,какво стана с отношението ти?
Какво стана с живота ти?
Сериозно, не се ли срамуваш,че най-важното нещо в света ти е някакво глупаво мажоретство?
Виж, наистина съжалявам,че нещата не потръгнаха с теб и Нейтън,
но не си го изкарвай на мен,става ли?
- Мислиш,че е заради Нейтън?
Дори не си близо! Изобщо не си близо!
- Добре,тогава,какво не е наред?
- Не е наред колко… безмислено е всичко това.
- Престани да го повтаряш!
- Няма! Защото е истина.
Каква е разликата да спиш с популярно момче, или да отидеш на подходящото парти,
или да знаеш движенията на някакъв глупав танц, за да върви с кякаква идиотска игра без дори да се интересуваш!
- Хей. Не работиш днес.
- Да,искам да помоля за услуга.
Ъ, има баскетболен мач баща/син.
Белият каза,че трябва да играя,така че… заинтересуван ли си?
- Да.
- Да?
Да,добре. Разбира се,най-вероятно,не съм във форма,
да не споменавам,че… бях доста зле в училище.
Ами, това е по-добре за нас,нали?
Добре. Защо не започнеш да идваш на игрището с нас?
Да се мотая с член на баскетболната династия Скот?
Как се справяш с това?
Добре. Какво ще правиш?
- Провал за майка ми…
- Да.Ами ти?
Честно казано… Не мога да понасям да съм свързан с Дан или Нейтън.
Хей,големи братко!
Започвам подготовка,свърши ми водата. Искаш ли да ми помогнеш?
Да. Добре,защо не?
Искаш ли да си купиш благотворително билети за големия мач баща/син?
Ами,да,ако не играех в него.
Люк ме покани.
О,чудесно.
Е, опитай се да не опетниш името на Скот,докато играеш.
Да… това е ежедневният ти съвет,нали?
Хей,момче.
Изглежда,че имаш изгода от фамилното си име.
Не я проваляй.
Тази статия е лъжа.
Не си ми баща и никога няма да бъдеш.
Прав си. Лъжа е.
Никога не е трябвало да носиш името,като за начало.
Хей! Дан!
- Добре ли си?
-Виж! Нямам никави отговорности нито към него,нито към името му.
Просто… Не му позволявай да ти влезе в главата,става ли?
Не съм го планирал. Знаеш, всъщност,
че е въпрос на време да се махна от него напълно.
Какво значи това?
Значи,че няма да съм Скот повече.
Ще си сменя фамилията.
Закъсняваш. Очаквах те сутринта след статията във вестника.
Разбрах,че Лукас е помолил Кийт да играе в мача.
- Мислиш ли,че това е разумно?
- Защо не?
Ами,Кийт не е точно баща.
Ти не си най-добрия баща,също,Дани,но играеш.
Ами Лукас?
Трябва да знаеш,че това ще е унизително за него.
Унизително за него?
Ами за теб?
Чакай малко.
Това не е заради Лукас и Кийт.
Това е заради теб,Дани…
и чувството,което имаш в стомаха си,когато виждаш сина,който…
никога не си признал.
Беше чудесен играч.
Може би най-добрият,който някога съм имал.
Но можеш да отбележиш и сто точки в този мач,
и това чувство няма да изчезне.
Ще бъде там,докато осъзнаеш,че Лукас е твой син
и си направил грешка.
Чичо Кийт работи по цял ден усилено,за да се подготви за мача.
Той спомена,че възнамеряваш да си смениш името?
Просто не искам хората да четат тези глупави статии и да си мислят,че играя баскетбол само,защото Дан е играл.
Не искам да ти се налага да четеш това.
Е,ти си под светлината на прожекторите сега.
Статията идва с територията.
Но не искам да бягаш от това.
Препочитам да се изправиш пред проблемите си с вдигната глава.
Просто… мислех,че ще бъдеш щастлива ако взема твоето име.
Когато открих,че съм бременна, Дан вече беше взел баскетболна стипендия
и нищо не можеше да го промени.
Но нещо странно се случи.
Точно преди да започнат часовете, Дан промени мнението си.
Каза,че е приключил семестъра и… ще се оженим.
Затова,когато раждах и ти се появи,
сестрата попита за името ти и аз казах Скот.
Кийт беше там,
и когато сестрата те донесе,те даде на него.
Познавам Кийт през целия ми живот,
и това е единствения момент,в който съм го виждала да плаче.
Баща ти никога не се появи.
Да върви по дяволите.
Не искам името му.
Кийт е Скот също,знаеш.
Никога не съм се срамувала от теб,Лукас,нито за момент. Или от името ти.
Никога не ми се е налагало да нося това име, както теб,
затова ако искаш да го смениш,имаш благословията ми.
Но това е просто име,Люк.
Какво ще правиш с него зависи от теб.
Брук!
Хей. Имаш ли вести от Пейтън?
Не,откакто вие скъсахте и тя откачи на тренировка. Защо?
Защото не е на училище.
И не си вдига нито домашния,нито мобилния.
Ами… може би е навън, ритайки бездомните.
Много пушачи има тук.
Всъщност не пуша.
Открих,че след като с Нейтън скъсахме, ми се отвори място за още един лош навил.
Може ли да седна?
Беше наистина момиче,майка ти.
Да.
Тя също водеше мажоретките в отбора ми.
И ти имаш нейните черти.
- Не си я спомням много добре.
- О,аз - да.
Беше хитра. Старецът ти не можа да й устои.
Е,защо си тук? Правиш резервация?
Гледай само!
Не.
Не. Съпругата ми, Камила, е погребана тук.
Точно зад онези дървета.
Не можех да се вредя да кажа една дума, докато беше жива, затова идвам тук
да я посетя, казвам й разни неща.
Мислиш ли, че слуша?
Да. Знам,че слуша.
Изгубих жена си точно по времето,когато майка ти почина.
Това винаги ни прави слаби и жилави.
Всички са жилави.
Да.
Добрите новини са, че се справяш по-добре… лошите са, че по-добре е тройка.
Да. Предполагам, че това не е най-доброто ми постижение.
Какво ти става?
Ами. Значш, че Пейтън и аз скъсахме.
- Аз и Пейтън.
- О. И с теб ли е скъсала?
Просто… Не знаех, че ще го приеме толкова навътре.
Изкарала си го е на Брук на тренировката.
Притеснявам се за нея.
Ами, може би трябваше да се тревожиш повече за нея, когато бяхте заедно.
- Съжалявам, стига, истина е.
- Не!
Не знаеш най-важното за Пейтън и мен.
- Мен и Пейтън.
- Както и да е.
Защо правиш това?
Ако бях на твое място, щях да се върна.
Не и преди да ми кажеш какво има.
Стига! Намали,Пейтън! Хайде!
Намали!
Пейтън? Намали.
Караше към училище да ме вземе.
Закъсняваше,затова мина на червено.
Беше една светлина в грешната минута и край с нея.
Майка ми премина веднъж на червено.
Аз преминавам постоянно и нищо не става.
Не е честно.
Не,не е .
Можеш да излезеш сега.
Или мога да остана ако искаш.
Не.Не можеш.
- Хей,Кийт.
- Хей.
Два пъти в седмицата. Трябва да е някакъв рекорд.
Да, е, става дума за това нещо баща/син.
- Да.Какво ще кажеш за нещо хладно?
- Не, тренирам.
- Това е просто мач,Дан.
- Не.Това е обществено събитие.
Искам да кажа,какво ще си помислят хората? Особено след тази статия?
О,да. За това…
какво,по дяволите,ти става,да казваш на Лукас,че не заслужава името Скот?
- Ами,не го заслужава.
- По дяволите "не го заслужава".
- Ти си му баща, Дан.
- Точно така.
Което ми напомня защо дойдох. Какво мислиш,че правиш,играейки в този мач?
Искам да кажа, какво си мислиш,че си на Карън и сина й, не си съпруг. Нито баща.
Колко струва това удобство?
Защото ще изглежда като ад,когато те разпилея по мазния под.
- Стига, големи братко.
- Точно така.Голям брат.
И без значение какво си правил на баскетболното игрище преди години,
и без значение какво правиш сега, винаги ще съм твоя голям брат.
Познай какво, Дани? Аз имам това име пръв. И сега то е на Лукас.
И не можеш да направиш нищо.
Добре,Кийт.
Можеш да се срамуваш от мен.
Можеш да се срамуваш и от Лукас.
Но какво те кара да мислиш,че ние не се срамуваме от теб? А?
Сега се разкарай от гаража ми.
Здрасти.
Никога не знаеш кого ще видиш в мъжката съблекалня тези дни.
Или какво ще видиш.
Мислех си,че може да поговорим.
Освен ако...не си много зает.
Не,не съм. Може да поговорим.
Все още ли отричаш?
Кое?
Че ти липсва.
Няма проблеми ако е така.
Какво… учител ли си ми или психиатър?
От каквото се нуждаеш.
Държах се с Пейтън много зле.
Имаше право да си тръгне.
Добре, беше моя вина. Аз прецаках всичко.
Искаше ми се да имам още един шанс.
Добра работа.
- Това е истината.
- Не. На теста ти. 81.
Знаеш ли,забавно е.
Мисля,че ние говорим повече отколкото аз и Пейтън.
Аз и Пейтън… добра работа.
Да,ти също.
Хей… ще дойдеш ли на мача?
Ъм, ами, зависи как ще се справиш на теста по английски.
Всичко по-малко от 81, и оставам вкъщи да гледам Офисът.
Добре.
Хейли?
Да?
Знам,че това не ти е лесно.
Просто исках да ти благодаря.
Успех.
Жена ми не ми позволяваше да пуша в къщата, така че...
имах навика да идвам тук на този мост.
Бих ти предложил една, но знам, че се опитваш да ги откажеш.
- От колко време си треньор?
- Прекалено дълго.
- Някога чудил ли си се?
- Какво?
Искам да кажа, прекарал си целия си жовот,гледайки как момчетата играят.
Ами, предпочитам да си мисля, че ги учех как да играят.
Да, понякога си мисля за разговорите, когато беше свършено между мен и жена ми.
Ваканциите пропусках, защото тренирах някъде.
Това е ,когато все повече си мисля,че беше грешка.
- Липсва ли ти?
- Всеки ден.
Пейтън,трудно е да изгубиш някого.
Прекарах много време в търсене на отговори и причини.
Но не можеш да откриеш това, което го няма.
Просто се случва.
Ще палиш ли това нещо или не?
Не. Обичах пурите, но не съм пушил откакто загубих Камила.
Дори не нося кибрит вече.
Не мисля,че ти помогнах много.
Но знам едно нещо.
Майка ти се гордее с теб.
Грижи се за себе си, хлапе.
- Хей.
- Хей.
Наистина не искам да бъде така, Люк.
Кое?
Това. Ние, да се избягваме един друг. Искам да кажа, ние сме приятели.
Когато искаше да влезеш в отбора,
не те разбрах и ти го казах, но те подкрепих.
- Знам.
- Затова...подкрепи ме!
Когато обучавам някого, и те го разбират,
и всичко се получава, се чувствам добре! Чувствам се полезна.
По същия начин като теб,когато играеш баскетбол.
Освен това, подобриха ли се нещата за теб?
Отборът те остави намира, тормоза спря?
Да. Значи си струва риска за мен.
Това, за което не си струва сме ние.
Ние сме приятели и това е важно за мен.
Просто го обучаваш?
Просто го обучавам.Това е.
Добре.
- О, мач.
- Мисля, че се схванах.
- Добре ли си?
- Да.
Да…
Е,реши ли това нещо за името?
Ами, направих формулярите. Но, ъ… мама трябва да ги подпише.
Нещо против ако ти кажа какво мисля?
Мисля,че току-що го направи.
Хей,знам, че не съм ти баща, и никога не съм се опитвал да ти казвам какво да правиш,но…
Просто… искам да си помислиш за това.
Добре…
и ти не трябва да играеш ако не искаш.
О. Защо казваш това?
Знам, че те поставя в трудна ситуация.
И Дан и Нейтън са твое семейство също, нали?
Доколкото съм заинтересован, ти и майка ти сте моето семейство.
Докато ме има.
Знаеш, Дан и аз, ние.. никога не сме били на едно мнение. Дори, когато бяхме деца.
А Нейтън на практика е непознат.
Освен това,
за мен беше чест, че ме помоли да играя.
Добре.
Надявах се да кажеш това.
Слушай. Трябва да тръгвам.
Ще поговорим ли по-късно?
Да.
Внимай,става ли?
- Хей, Кийт?
- Да.
- Мерси.
- Да.
Как е момчето ми?
Защо?
Татко те изпрати да ме шпионираш? Къде ми е питието?
Знаеш, мислиш, че е организирал всичко това.
За да може да се върне на игрището.
Знам,че ти е трудно напоследък, Нейт.
Но искам да знаеш, че нещата ще се променят тук.
Просто искам да си пазеше силите.
Искам да е добре.
Просто толкова се труди за това нещо.
Ами, ако не искаш да играеш, недей.
Ще го преживее.
Знаеш,че това е лъжа, мамо.
Хей.
Мислех си за теб.
Опитай студен душ.
Извинявай. Върза се на това.
Да,предполагам.
Как си?
Да видим.
Скъсах с гаджето си. Майка ми е мъртва.
А баща ми пътува по работа.
Какво работи?
Капитан на кораб.
Тук е само за тези раздвоени годишнини, но тази година изпрати съчувствията си по имейл.
Прочетох статията ти.
Изглежда, че вие сте едно чудесно,голямо,щастливо семейство.
Да. Доста иронично,а?
Знаеш ли, с удоволствие бих изтрил баща ми ,ако можех да върна майка ти.
Ще ми се да можех да го променя за теб.
Благодаря ти.
Трябва да вървя.
Хей,Пейтън!
Не го проваляй, става ли?
Вълнуваш ли се за мача утре?
Честно? Като на Бъдни вечер.
И беше ли лош… или добър?
Дали съм бил лош? Ами,ти кое предпочиташ?
Скъпи. Знам, че това е важно за теб и Нейтън и телантлив,но…
мисля,че го притискаш прекалено много понякога.
Притеснявам се, че няма да му харесва повече.
О, той го харесва. Ако не, ще съжалява като си отиде.
А ти?
Всеки ден.
Няма нищо като това,Деб.
Влизаш на терена, чувайки възгласите на щастливата публика,
знаейки, че това ще е твоята вечер.
И за час или два, светът е твой
и нищо не могат да направят, за да го спрат.
Иска ми се да те познавах тогава. Иска ми се да беше там.
Без да вземаш решения, да продаваш коли, да плащаш сметки.
Просто играта.
И беше добре.
Най-доброто, което е било за мен.
По-добре от живота ти сега?
По-добре от... да познаваш сина си?
Или мен?
Беше различно.
Как наричаш това?
Любов.
Какво искаш,Нейтън?
Въпроса е какво не искам.
Не искам това за нас.
Може би трябваше да помислиш за това по-рано.
Да,знам.
Мислех си за това как беше,когато започнахме да излизаме.
Като деня на плажа Ресфийлд.
Нощите в стаята ти.
Не сме били така отдавна.
Можем да бъдем.
Стига, Пейтън. Мислех си за теб.
Знам,че и ти си мислеше за мен.
Всъщност не ми беше много добре напоследък.
Да,и на мен.
Баща ми полудява за този мач баща/син, а майка ми…
сякаш откакто се върна, иска да се мотаем.
Наистина не ми се слуша това точно сега.
Добре. Ами, ще дойдеш ли на мача?
Можем после да излезем.
Липсваш ми, Пейтън.
Ще се видим там.
Ще те настигна после.
- Имаш ли секунда?
- Хей,да,какво има?
Виж това.
84! Това е страхотно.
Да,поздравления!
Хей! Дан мъжът, ще ни изведеш ли днес или какво?
Знаеш, Брус. Аз ще водя отбора, а Кийт ще бъде жокей.
- Кийт, радвам се да те видя приятел.
- И аз, Брус.
Не знаех, че имаш син, който играе баслетбол.
Ами, всъщност само замествам.
Едно от момчетата няма баща.
Люк! Лукас!
Хей, Скот!
Добър вечер, дами и господа.
И добре дошли на благотворителния мач на Трий Хил Рейвънс - баща и син.
Тази вечер бащите се бият срещу синовете и победителят взема похвалите.
Идва скоро тази вечер, най-добрия в лигата на синовете Нейтън Скот.
А за бащите, с най-много отбелязани точки в историята на Трий Хил,
и шампион на щата, вдигнете ръцете си за Дан Скот!
Изглежда,че старецът събра повече аплодисменти от теб.
Сигурен ли си, че слуховият апарат не е прекалено усилен?
По-малко от минута остава и синовете на Рейвънс започват шоуто.
Подиграват се с това.
28 точки по-напред от бащите…
Лукас Скот върти топката на пръста си… към Хамилтън…
- Хамилтън засрамва баща си.
- Не опитвай тези боклуци на мен,Нейт.
Нейтън Скот опитва… отбелязва и напускат с 30 точки аванс.
Много зле там момчета. Неудобно е.
За теб , може би.
Стига де… ти играеш на къща с момиче,което забременя от мен в гимназията и аз трябва да се срамувам?
Неудобно е,защото сме стари мъже Дан,играйки ужасно
и така трябва да бъде.
- Не за мен.
- Наближава враг.
- Точно така наближава враг.
Ще играеш най-добрата си игра или какво?
- Падате с 30, татко.
- НЕ,говоря на теб.
Играй най-добре,аз също и ще видим.
- Ще видим какво?
- Кой е най-добрия.
Или може би предпочиташ да не знаеш.
- Хей. Стига,успокой се,малки братко.
- Не ти е тук мястото, Кийт.
Нито пък твоето,Дан.
Това е техния мач сега. Трябва да е гордеем,че са толкова добри.
Сякаш имаш нещо с това.
Отивай си, Дани.
Да видим какво можеш.
Ако някой от вас покаже най-добрата си игра...
ще го нараня.
Хей,справяш се добре.
- Лукас. Люк. Сърдиш ли ми се? Какво има?
- Не искам да говоря точно сега.
Добре,не можеш ли да ми кажеш какво съм направила?
- Видях те с него.
- Кой,Нейтън?
Господи,изкарал е добра оценка по математика. Нищо е.
Искам да ти вярвам,Хейли.Наистина.
-Но мисля,че не ми казваш истината.
- Казвам ти истината,Лукас. Нищо не се случва.
Хубава гривна.
Добре приятели, невероятно представяне за Дан Скот. Хлапетата са прекалено много.
Какво ще кажете да го направим по-интересно?
Нека направим резултата 0-0, и следващия кош печели.
Добре,дай ми топката.
Добре.Хайде приятели. Рейвънс на три. Едно, две, три! Рейвънс.
Сновете Рейвънс са с топката, и следващия кош печели.
Край на играта,татко.
Нейтън Скот на финала. Хваща топката по крилото. И отива до - боже господи!
Да се надяваме,че младежът е добре.
Добре ли си?
Не бих ти дал печелившият букет,Нейтън.
- Да ги победим?
- Да.
Но искам да го направя сам.
Е,добри новини,приятели. Нейтън изглежда добре.
И синовете Рейвънс все още владеят…
Лукас Скот подава към Нейтън.
Той тръгва- ооо! Испуска топката. Движи се.
Това ще е обрат. Бащите владеят топката.
Изглежда,че е време за да им го върнат
Това беше нескопосано завъртане, Нейтън. Не си ти.
- Беше нарочно, татко.
- Нарочно?Защо?
Защото не заслужаваш най-добрата ми игра.
Виж. Можех да те победя. И двамата го знаем.
Ако искаш да се занимаваш с това,давай. Ще ти го позволя.
Не си ме побетил,татко.
Никога няма.
Добра игра.
Какво? Шегуваш ли се? Бях сред най-ужасните там.
Включително стария г-н Будиерес и дървения му крак.
О, Кийт, знаеш,че не е заради баскетбола.
И просто знаеш…
каквото направи за мен,
каквото си направил за мен…
ами, нека да кажем просто,че се гордея,че беше мой баща за мача.
Мислех си за това, което каза за името Скот, и...
мисля да го задържа. Надявам се да го нося толкова добре, колкото теб.
Мерси.
Хей.
Радвам се,че дойде.
Знаех,че ще дойдеш
Искам да знаеш,че нещата ще са различни за нас.
Знаеш ли,че майка ми почина тази вечер?
Преди седем години?
Не знаеш, защото никога не си питал
Не дойдох заради теб тази вечер.
Защо дойде?
Джон Стайнбек някога е написал
“Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем
между два вида мисъл или действи,
трябва да помним смъртта си
и да опитаме да живеем така,
че смъртта ни да не носи удоволствие на света."
Превод : ludoto_mimi