Battlestar Galactica - 01x09 (2004) Свали субтитрите
Забелязах, че я наричаш вече Шарън.
Тя се държи се като тях, мисли като тях.
Тя е една от тях. Но е една от нас.
Трябва да тръгваме, веднага. Трябва да се придвижваме по-бързо. По-бързо и от преди.
Открили са го в багажното отделение
Той е още едно копие на силона, който вие познавате като Лиобен.
Ще изпратя отряд да го унищожи. Каквото и да казва да не му се вярва.
- Недейте!
- Адама е Силон.
Командире? Ето Ви доклада на д-р Балтар.
И Президентът Ви чака горе.
Благодаря.
Освободете палубата.
Г-жо Президент, ние сме гордите притежатели...
на първият във вселената, истински Силон детектор.
Това е чудесна новина.
Да.
И така, кога започваме?
Д-р Балтар би искал да започне колкото е възможно по-бързо...
но има някой ограничения.
Той може да тества само по един човек и потвържденията отнемат часове.
И кой ще бъде първи?
Тестовете. Ами...
Мисля, че хората, които са разтроени много трябва да минат първи.
Напълно съм съгласна. Ами вие?
Моля?
Ако сте силон бих искал да знам.
Ако аз съм силон вие наистина сте загазили.
Сериозно, мисля, че вие трябва да минете първи.
Да покажете на всички от флота, че могат да се доверят на хората от горе.
Тогава ще е по-добре вие да отидете първа.
Добре, ще отида първи.
Това е много добре. Наистина.
Наклонете се и се издигнете по моя команда
- Винаги ли правят така?
- Не, просто се показват.
Знаят, че съм тук.
Срещате се с главният асистент на Президента, нямаме думи.
Значи това е официална среща?
Съгледвачите все още са отвън.
Можеш да вземеш някакъв ранк.
Можеш да им кажеш, че си на специална бизнес среща за президента на колониите.
Твоят шеф има по-голямо влияние от моя.
- Ти пък можеш да им кажеш, че Адама иска да си...
- Да, какво? Иска от мен какво?
Забравих си мисълта.
Как е той напоследък?
- Стареца ли? Добре е, предполагам.
- Предполагаш?
Държи се странно напоследък. Изглежда объркан или нещо такова.
Провежда някакви странни обаждания по телефона от кабинета си. Супер секретни.
- Вероятно нещо по сигурността.
- Не искат да засичам обажданията.
Няма записани файлове. Нищо.
- И това започна?
- Преди няколко дни.
Били Кикая, ти да не би да се опитваш да ти кажа някаква информация за стареца?
Времето изтече.
- Не. Разбира се, че не.
- Напротив.
- Правиш го. Ти си шпионин, това си ти.
- Просто ти зададох няколко въпроса.
Надявам се си харесал отговорите.
Защото са последните, които ще получиш.
Какво откри?
Дуала не искаше много да говори за това...
но, все пак тя каза, че се държал различно.
И сама мога да забележа това. Разсеян е. Какво друго?
Някъкви обаждания правел, които не искал да се записват.
Не знае на кого се е обаждал или защо. Но нищо от това не е някакво доказателство.
Обажданията може да са строго секретни...
и отшелническото му поведение може да е от някакъв стрес, чисто и просто.
- Преумора, параноя...
- Добре. Може да е всяко от тези неща.
Ами ако не е?
Г-жо Президент, с цялото си уважение...
не мога да повярвам, че ние всъщност обмисляме идеята...
че Командир Адама...
някак си е заменен от силонски двойник.
Ох, богове, Били...
Надявам се да си прав.
Дали самоубийството е грях?
Смъртен при това. Но това не е лошо, нали, Гай?
47,905 човека във флота.
47,905 кръвни проби.
11 часа да се тества един.
Ще отнеме известно време.
21,956 дни.
60,1534 години.
Нека поспим за няколко часа тук и там.
Можем дори да ги смятаме 61 години, а? Разбира се.
Предпочитам да се самоубия.
Командир Адама, Вие силон ли сте?
Ще видим това утре.
Трудно е да си гений. Да.
Би трябвало да се развеселиш. Да.
Какво става, докторе?
Лейт. трейс, радвам се да Ви видя. Тъкмо се...
разведрявах със някой стари упражнения.
Това би трябвало да ми помогне.
Чувствам се доста по-добре.
Какво Ви води насам по това време на нощта?
В средата на следобяда сме. Да, така е.
Луда работа. Напълно изгубих представа от време.
И така, какво мога да направя за вас?
Може да си закопчете ципа.
- Е...
- Кръвната ми проба.
Поне положих усилия.
Вражески контакт!
- Силонски райдер, разтояние 738 координати 005.
- Галактика, Аполо.
- Бойна готовност.
- Силонски райдер разтояние 738 координати 005.
- Приближете се до врага и го унищожете.
- Прието.
Приближаваме го, Галактика.
Направи скок точно пред нас. Негова грешка.
- Колко са?
- Само един. Изглежда е някакъв патрул.
Аполо и Бийхайв са го прихванали.
Къде е стареца? Не е на кораба.
- Не е на кораба? Къде, по дяволите е той?
- Качи се на сувалка преди около час.
Без да предупреди никой. Не е предупредил никой?
Това е. Ти го приклещи, аз ще го сваля.
Ударих го. Мисля, че му гръмнахме оръдията.
Направи скок.
Той направи скок преди да успеем да го свалим.
мамка му. Вероятно в момента дава координатите ни на всички силонски кораби.
Къде, по дяволите е стареца?
Наредете на флотата да започне процедура за авариен скок.
Всички ще се срещнем на координатите за готовност.
Контакт!
Силонски райдер разтояние 881 координати 247.
Аполо, Галактика,Силонски райдер засечен на разтояние 881 координати 24...
Чакайте, виждам го! Това е същият райдер. Какво?
Същият райдер е. Мога да видя щетите му отпреди.
Лети нестабилно.
Направи скок отново.
Контакт. Силонски райдер, същите координати.
- Сякаш лети наоколо в кръг.
- Ранена птица. Не може да се прибере вкъщи.
Галактика. Прихванахме го, но е далеч от нас.
Ще ни отнеме 3 минути докато се приближим и оръжията да са в обсег.
Не. Това е перфектна възможност да съберем малко информация за тях.
Наредете на Аполо да се приближат до него, но да не стрелят.
Пуснете сувалка във въздуха.
Кажете им, че искам да засечат...
всеки сигнал, който прави, докато това нещо обикаля наоколо.
Г-н полковник, сувалката на командир Адама иска разрешение...
за кацане. Кацането разрешено.
Останете в Готовност Две. Кацането разрешено.
Г-н. Гейта, поемете палубата.
Разрешете да се кача на борда, сър? Разрешавам.
Може би ще ми кажеш, къде, по дяволите беше?
Полковник Тай, позволете ми да Ви представя жена Ви.
Елън?
Този шум. Не разбирам.
Преди взривих цял Центурион. Никога не са пращали цяла армия след мен.
Те са след мен. Защо теб?
Докато ме държаха подочух някои неща.
Какво? Планове. Тактики.
Има голяма силонска база в Делфи. Главен център.
Делфи? Гадни копелета.
Най-доброто място, от където можем да вземем кораб и да се махнем оттук.
Доктор Гай Балтар, Отдел Разкриване на Силони...
с какво мога да Ви помогна?
В добро настроение сте. Г-жо Президент...
Съжалявам. Очаквах някой друг да се обади. Не сме говорили от години.
Докторе, бих искала да ми се обадите, когато теста на Командир Адама е готов.
Ще направите ли това за мен?
Командир Адама отложи неговият тест преди малко.
- Защо?
- Не знам.
Даде ми друга проба. Каза първо нея да тествам.
- Чия?
- Момент да проверя.
Някаква жена, казва се Елън. Няма фамилия. Той я остави и си отиде.
Има ли някакъв проблем?
Д-р Балтар, бих искала да продължите тестването...
на кръвта на Командир Адама незабавно. Благодаря Ви.
- Не мога да повярвам, че си жива.
- Аз също не мога да повярвам.
Сол, не си спомям нищо от последните няколко седмици.
Седмици са, нали? Да.
Била си на "Изгряваща Звезда" през цялото това време?
Предполагам, да.
Последното, което си спомням е, че бях на Пикон.
Бях на летището, купувах си билет за вкъщи...
и чух нещо за силоните.
И от тогава само сънища, предимно сънища...
до преди няколко дни.
Казаха ми, че съм припаднала, когато силоните са атакували летището.
И някой ме е взел...
и ме е вкарал в последният кораб.
Спасител. Аз дори не знам кой е.
Всичко е наред. Сега си тук.
Май намерихме съкровище.
Един от големите проблеми, които имахме...
с райдера, който заловихме беше да разберем как се движи със скоростта на светлината.
Тази ранена птица прави скокове навсякъде около нас.
Да. И всеки път като скочи ни дава повече информация, която можем да ни е от полза.
Но какво правеше там отвън и колко още може да продължи така?
В момента, в който имате инфо за хипердрайва ми кажете веднага.
Да не позволяваме на това нещо да се размотава прекалено дълго отвън.
Да, сър.
- Искали сте да ме видите, сър?
- Наглеждайте го.
Имаш ли планове за вечеря?
- Какво?
- Ела.
Мислех, че няма да те видя повече. Аз също.
Нещата, които казах преди, нещата които направих...
В миналото са. Всичко е в миналото.
- Ще започнем отначало?
- Да.
- Аз... не мога.
- Остави го...
Не мога. Имам задължения.
Помощник-Командир. Сега?
Разбрано. Добре. Кажете й, че съм тръгнал.
Приятелка?
- Официална среща.
- Чувствам се като преди.
- Бих ти обяснил, но...
- Е поверително.
Ще се върна възможно най-бързо.
Ще бъда тук и ще те чакам.
Възможно най-бързо.
Внимавайте какви ги говорите.
Вие говорите за човек, на който дължа живота си толкова много пъти.
Знам, че в сме в несигурни времена...
и че това е доста тежка промяна за вас.
Извинете, полковник.
Оценявам факта, колко трудно е за вас да чуете това, повярвайте ми.
Но бих Ви посъветвала да не казвате нещо, за което да съжалявате после.
Искам да знам дали сте виждали нещо подозрително...
- около държанието му напоследък?
- Не.
Какво ще кажете за това, че той напусна Галактика...
без да каже на никой къде отива или кога ще се върне...
и точно в този момент, силонски райдер излиза на сцената...
- и започва да се държи странно?
- Знам точно къде е бил.
Така ли? Беше отишъл да вземе жена ми.
Жена Ви?
Така се случило, че била в безсъзнание на борда на "Изгряваща Звезда" от самото начало.
Ох, богове!
Това е фантастично. Невероятно. Да, така е.
Когато Елън излезе от сувалката си помислих, че ще припадна.
Елън?
- Името на жена Ви е Елън?
- Да.
Елън. Елън Тай.
Много бих искала да се запозная с жена Ви, полковник.
Да продължа теста на Елън?
Не, не е никакъв проблем.
Елън?
- Заключи ли вратата?
- Да.
- Изненада.
- Амброзия? От къде намери това?
Имам си начините.
Помислих си, че е точното време за едно малко празненство.
- Трябва да поговорим.
- First things first.
Ето.
- За новото начало.
- За новото начало.
- По принцип съм все още на служба.
- Мисля, че ще се справят и без теб за един ден.
Не е точно така.
За новото начало.
Разбира се, че има оплаквания, недоволства, както бихте предположили...
но повечето хора, с които говорих са предимно оптимистично настроени.
Това да се чува.
Все още има някои хора, които продължават да се питат...
дали една детска учителка е точният човек, който трябва да бъде Президент...
но тези хора са много малко.
Чудесно.
Хората са Ви истински благодарни на всички вас тук на Галактика.
- Все пак сте нашите спасители.
- Просто вършим задълженията си.
Толкова си скромен.
Винаги е бил такъв.
Лий, би ли искал да ми налееш още малко от тази Амброзия?
- Разбира се.
- Благодаря ти, скъпи.
Бил, сигурно се гордееш със синовете си.
Лий се е превърнал в такъв красив мъж.
Мога само да си представя как ли изглежда Зак сега.
Ти си пълно копие на майка ти...
и се обзалагам, че Зак вече е същият като баща си.
Зак загина преди 2 години.
Съжалявам. Колко трагично, смъртта на дете.
Имаше толкова много смърт и болка напоследък.
Понякога е невъзможно да превъзмогнеш нещата.
Сигурна съм, че е било красиво момче.
Капитанът на "Изгряваща Звезда" беше озадачен как сте се озовали на кораба му.
Знам. Знам, че една добра душа просто ме спаси...
от почти сигурна смърт и ме качи на последният полет от Пикон.
- Какво щастие за всички нас.
- Да, наситина.
Странното е, че никой не си спомня...
да Ви е давал медицинска помощ до преди седмица.
Знам.
Цяло чудо е, че съм жива.
Мисля, че ще е добре да изнеса някои от тези чинии.
- Толкова си сладък.
- Много добре. Поздравете готвачът от мен.
Та, Бил, сега въпросът в главата на всички...
и имам предвид наистина всички...
Съжалявам. Няма нищо.
...е къде е Земята и кога ще стигнем там?
- Това е поверителна информация.
- Пак тази думичка.
Остави човека намира.
Хайде де, ако жената на помощник-командира няма привилегии...
кой друг би имал?
Бил, тук сме едно голямо семейство. Хайде
Нуждаем се от висша секретност, Елън.
Съжалявам. Може би не знаете, че силоните вече изглеждат като нас.
Това ли, да, знаех за това.
Това са последните новини. Повечето хора разбраха за това преди няколко дни.
Новина като тази се разпространява бързо. Нали?
Всеки от нас би бил силон.
Видя ли им израженията?
- Много сте лесни за плашене.
- Благодаря Ви много, че дойдохте.
Беше една невероятна вечеря.
Мислех, че никога няма да свърши.
Изглежда съм си изгубила едната обувка.
- Мисля, че е тук.
- Благодаря.
Заповядайте.
- Изглеждаш много щастлив.
- Това е защото съм много, много щастлив.
Благодаря.
- Беше ми приятно, че се видяхме.
- Удоволствието беше мое.
- Надявам се да се видим отново.
- Сигурен съм, че ще се видим.
Дръж се.
Внимавай къде стъпваш.
- Лека нощ.
- Чудесна вечеря.
Хванах я. Внимавай.
Значи мислиш, че тази жена е силон?
Ако не е, значи сме в голяма беда всички.
От кога Бил е станал толкова мрачен?
Има лице като от някое от онези знамена.
Спала е с повече от половината флот, докато Сол беше в космоса.
Защо, по дяволите не се е развел?
- Очевидно е. Обича я дълбоко.
- Сляпо.
Елън преди насърчаваше най-лошите инстинкти в този човек...
- докарвайки го до самоунищожаваща се машина.
- Преди?
Шарън, спри! Не мога да продължа.
Хило, хайде.
Можеш да го направиш. Моля те.
Трябва да се изправиш.
Тук. Ела.
Изключи си фенера.
Трябва да намерим друг изход да се измъкнем. Тръгваме.
Защо не изчакаш? Продължаваш да бягаш.
- Никога не се изморяваш.
- Това е адреналин.
Няма да умра тук. И няма да те оставя и ти да умреш тук.
Хайде, да тръгваме!
Не се тревожи, ще те заведа до вкъщи. Да, добре.
- Точно както Бил ще ни заведе до Земята.
- Не започвай пак с Бил.
Няма си ни най-малка представа къде се намира Земята.
Не е нужно да крещиш по коридорите.
Бил Адама не знае къде се намира Земята!
- Полковник.
- Докторе.
Всъщност, не мисля, че съм имал удоволствието.
- Аз съм д-р Гай...
- Балтар. Знам точно кой сте.
И удоволствието е изцяло мое.
Нещо тук се случва май, а?
Все още държите ръката ми. Това е интересно.
Аз си помислих, че вие държите моята все още.
Наблюдавам ви. И двамата.
И ти би трябвало да я наглеждаш нея.
Бихте ли се присъединили към нас за по чашка, д-ре?
С удоволствие.
Д-р Балтар, докладвайте в лабораторията. Командира ви очаква.
- Но не мога. Някой друг път, може би.
- Държа на това.
Чао-чао!
- Ох, Сол, ревнуваш ли?
- Ти каза, че започваме отначало.
Ами да, миличък, започваме. Това беше едно съвсем безобидно флиртче.
Би трябвало да знаеш нещо. Какво?
В средата на вечерята...
- Бил си сложи ръката върху крака ми.
- Елън, няма да се хвана на това.
Знаеше ли, че той идваше да ме вижда на "Изгряваща Звезда"?
Какво?
Идваше в стаята ми. Преструвах се, че спя.
И тогава той сядаше до мен на леглото...
- и после ме докосваше.
- Защо правиш това? Лъжеш.
Не лъжа. Той беше на този кораб.
Ще ти го докажа.
Хайде!
Разберете, това не е магия. Това е наука.
Ако искате точни резултати ще трябва да изчакате малко.
Дадох Ви кръвната й проба сутринта.
Започвах го и го спирах този тест два пъти вече...
затова малко ще се забавим.
- Два пъти?
- Моя грешка. Дълга история.
Твоя вина?
- Не трябваше да споменавам това.
- Не трябваше.
- Ти ли му каза да спре теста на Елън?
- Да.
- Защо?
- Имах някой притеснения.
За какво?
С цялото си уважение, мисля, че напоследък поведението ви е доста странно.
Моето поведение? Ти какво си мислиш, че съм силон? Аз?
Не можеш да отречеш, че напоследък правиш тези...
тайни обаждания, тези мистериозни пътувания извън кораба.
От къде разбра тези неща?
Ти да не би да си ме шпионирала? На собствения ми кораб?
Дами и господа, моля Ви. Ние сме в лаборатория.
Наоколо е пълно с опасни химикали и съединения.
Това тук е термо-ядрена бомба, за бога.
Какво имаш предвид с тези "тайни-обаждания"? "Мистериозни пътувания"? Какво става?
Трябваше да ходя до "Изгряваща Звезда" и не исках Тай да разбере.
Защо не?
Защото жена му дали е силон или не тя си е опасна...
и аз исках да я държа настрана колкото се може по-дълго.
Тогава защо я доведа на кораба?
Защото е негова жена. Не можех да отказвам достъпа й...
до собствения си съпруг без да имам някакви реални аргументи.
Освен това, исках да е по-близо до мен.
Казах ли ти. Казах ти, че ме иска.
- Прекрасно.
- Какво, по дяволите става тук?
Тайно си се срещал с жена ми?
Не. Да. Сложно е за обяснение.
- Казах ти. Преследва ме от години.
- Какво?
Момчета, момчета, не се бийте заради бедната ми особа.
- Елън, замълчи!
- Не ми казвай какво да правя.
Всички ние трябва да си поемем въздух. Да!
Опасявах се, че тя може да е силон! Донесох й кръвта тук за да я тестваме.
Ето защо си прекратил собственият си тест. От къде знаеш това?
Не си ми казвала, че ще тестват жена ми.
- Срещал си се с Президента?
- Да. Тя си мисли, че може да си силон.
Знам.
Внимание. Командир Адама, заместник-командира и капитана на патрула.
Моля, веднага се явете в командният център.
Г-н Гейта.
Райдерът се изправи и вече лети нормално от около 2 минути.
Изглежда вече има контрол.
- Да, обаче не прави скок към базата си.
- Не, сър, не прави.
Нашите детектори засякоха ли някакви опити за външна комуникация...
от както се нормализира полета му?
Да, сър, но е като някакъв сигнал за помощ или нещо такова.
Изпратете патрула.
Говори капитана. Пуснете вайпърите.
Сър, лошо е, че споменавам това, но мисля, че това си играе с нас от самото начало.
Чакало е да види как ще реагираме.
- Играе си с нас?
- Аха.
- Наредете на водача на изтребителите да унищожи целта!
- Слушам, сър.
Галактика, ХотДог. Райдерът току що се изтреля напред!
Не ми изглежда да е повреден. Приближава се към флота!
- Няма да успеят да го застигнат.
- Тревога.Бойна Готовност 1
- Това не е тренировка.
- Той няма никакви оръжия.
Отива на самоубийствена мисия.
- Изпратихте ли авйпърите?
- Помощник-командира им нареди.
- Имах предчувствие.
- Добра работа.
- Един въпрос.
- Защото бях притеснен.
- Че тя може да е силон.
- И ако не е.
Зная как се чувстваш заради нея, Сол. Влияше ти негативно през целия ти живот.
Съжалявам, но това е истината.
Може й да беше такава. Всичко беше различно после.
Тя беше различна. Аз бях различен.
Бях свикнал да те виждам чашка в ръка.
Пих няколко тази вечер, и какво.
- Празнувах. Мисля, че го заслужавам...
- Да, така е.
Изпращайки вайпърите заради предчувствие.
Ти спаси кораба ни.
Просто си върша работата. Вършиш си работата добре.
Точно затова ми трябваш, Сол. Затова и заради това, че сме приятели.
Не искам нещо или някой да ни пречи, дори Елън да е.
Няма.
Претърсихме всяка улица, всяка сграда.
Те се измъкнаха. Как е възможно това?
Тя мисли, че е влюбена в него. И че не може да живее без него.
Страстта й я прави много по-изобретателна.
- Това те притеснява, нали?
- Ще ги хванем накрая.
Не, притеснява те това, че никога не си изпитвала такова нещо.
Нали видя положението, в което беше Хило, когато я отведохме?
Беше толкова жалък.
Не спирам да мисля, какво и как би било да чувстваш толкова силно.
Дори и с болките ,които изпитва, изглежда толкова жив.
Зелено. Зелено.
Г-жа Тай определено е човек.
- Не се обиждате, надявам се.
- Напълно те разбирам.
Но нека да сме сигурни и да тестваме сега теб.
- Докторе?
- Удоволствието е мое. Работата ми де.
Не би искал да се ебаваш с мен, Бил. Опитай да го запомниш.
Не се ебавай с мен също, Елън.
Само ако знаеха, че всеки би взел теста тези дни.
Защо ли, много по-лесно е по този начин.
Без спорове, без сбивания.
Какво наистина показа теста й?
Никога няма да разбера.
[превод lmz]