Les Choristes (2004) (Les Choristes (2004) (The Chorus) DVDRip XviD.AC3-MrCJ.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
Напротив, много е добре.
Кучи син! Хайде!
Какво е направил?
Открадна часовника ми. Хванах го в стаята ми.
Водих го при Рашен. "Действие-противодействие"
- Къде го водите?
- В затвора! 15 дни!
- Почакайте!
- Какво да чакам?
Той е моят единствен баритон.
Матье!
- Да, г-н директор?
- Намерих едни драсканици и...
Извинете г-н директор, неволно е.
Дръпнете се!
Матье, Шабер.
С мен!
Следващите седмици, извоювах нова победа.
Ледрек, все още ли си ми приятел?
Разбира се, иска ли питане?
- 5 плюс 3?
- 53
- Сигурен ли си?
- Разбира се.
Благодаря!
Може би само си въобразявах, но
не само директорът ни се промени.
Вижте, отец Максанс!
Внимание, не мърдайте!
Усмивка!
Хайде, излез, Монден!
Свърши.
Хайде!
Шабер, току-що се видях с г-н Рашен.
За да му кажа, че хорът на г-н Матье е фантастичен.
- Уморен съм.
- Ти винаги си уморен, още 29!
Какво говорехте?
По дяволите!
Къде е Монден?
Не сте ли го забелязали, преди да тичате?
Беше на линия сутринта, г-н директор.
Преди това...
Заради това, забранявам разходките навън.
- Взел ли е много пари?
- Всички пари, повече от 200 хиляди франка.
Как ще се издържаме сега? Какво ще правим?
Не го искам повече тук.
И целият този експеримент да върви по дяволите!
Както и вие с вашата музика.
Трябваше да направя кител за топлата вода до следващата седмица. Ще повикам полиция.
Какво е това?
Предполагам, че пеенето ги прави по-умни, Матье!
Забелязва се прогрес.
Г-н директор децата няма да имат топла вода 3 седмици.
Студената вода е добра за кръвообращението. Излезте!
Между другото Матье,
Нито хор!
- Но г-н директор...
- Благодаря г-н Матье.
Да, полицейското управление, моля.
Щом вече няма да има хор.
Но за децата, за да има топла вода, ще ползваме дърва.
Нямаме и дърва!
Личен резерв на г-н директора.
Шабер,"действие-противодействие"
Шабер ме изненада
Мислех, че е копие на Рашен,
Всъщност беше приятен мъж, който вярваше че спорта и музиката са цимента на обществото.
С негова помощ, организирах съпротива
Нашият хор мина в нелегалност.
Не, винаги свършвате фразата без чувство.
Следващия път искам да чувам ясно всяка нота.
Късно е, нека продължим утре.
Няма ли да направим втората част, г-не?
Не си научил соловата партия.
Аз я научих.
Така ли?
Добре, да започваме!
Хайде, навън!
На 13 май, в 3, Монден се върна.
- Къде са парите?
- Не знам.
- Кой ги открадна?
- Не знам, не съм аз.
Какво стана?
Бие ли го?
От половин час.
Той е луд?
Само си губи времето, няма да постигне нищо.
Добре, да започнем отначало.
Къде са парите?
Говори!
Къде са парите?
Остави го!
Пусни го!
Успокой се!
Успокой се!
Разпитах това момче, Повикай полицията.
Ще те изпратят в друго заведение, с други възпитатели.
За да не депресираме останалите деца, не им казахме за деянието на Монден.
Казахме им, че е изпратен в друго училище. Край на историята.
Кокошката
дава 84 яйца
всеки ден.
При добро хранене и добро гледане
Проветряване и почистване,
ще даде 150 яйца.
С колко повече яйца ще дадат
9 кокошки?
Хубав ден?
Приятно е, когато е слънчево.
Идва лятото.
Знаете ли, че Пиер ме изненадва всеки ден
Благодарение...
Бих искала да ви благодаря.
Правя го и заради вас.
Искам да кажа, ако Пиер е добре вие също ще бъдете.
- Нека ви попия.
- Всичко е наред.
- Това е само мастило.
- Отиде твърде далеч! Глупак!
Какво става?
Защо го биете?
Кажи ми, Бебер.
Защото хвърли по вас мастило.
Не можа ли да си замълчиш?
Пиер, срамувам се от теб.
Почакайте, всичко е наред!
Трябва да го разберете, гордее се с вас, защото сте красива.
Красива?
Искам да кажа, в сравнение с майките на другите деца.
Защото съм самотна майка?
Аз също.
- Но нямате дете.
- Не.
Имам шейсет.
Но когато ви видят, виждат дамата от техните мечти.
Искам да кажа... те всички мечтаят майка им да дойде.
За Пиер това не е мечта, вие сте неговата майка.
Като всички деца, той не иска да ви дели с никого.
Той не трябва да си губи времето в интерната трябва да отиде в музикално училище.
Бих желала да придобие професия.
Музиката дава професия.
Да придобие добра основа. Може да влезе в Консерваторията в Лион.
Трябва да го държа под око да не се възгордее.
Само там има добри учители.
- А после?
- После може да стане какъвто иска.
Сами не можем да направим нищо.
Пиер е изключение. Ще направя всичко за да развия таланта му.
- Но ще имам нужда и от вас, разбира се.
- Разбирам, благодаря.
Не, не става! Какво ви става днес? Спи ли ви се?
А ти Бонифас, изправи се?
Мислиш ли, че така можеш да пееш? Изправи се!
Да започнем с "Толкова нежно..."
А моето соло?
Какво соло?
Моето соло!
А, твоето соло? Не, няма вече соло.
Имаш невероятен глас, но никой не ти е виновен.
Дали ще пееш или не все ми е едно.
Можем да се справим и без теб. Слушай.
Да започнем от...
Започваме от "О, нощ!"
Матье!
- Сега ще ви се карат г-не...
- Мислех, че искате да идем до града?
Хайде деца, излезте на двора.
Какво ми дойде до главата, знаете ли?
Г-н директор, обещах ви домашните са завършени
Нашият благотворителен комитет иска да чуе хора ви.
Самата графиня ми е писала.
Тя и нейните приятели ще ни посетят идната събота, за да ви чуят.
Но това е страхотно!
Исках да кажа, това е добре!
Вече виждам сцената. Глуповата музика защо не и малко сладкиши след това!
Създавате ми допълнителни грижи с тези глупости!
Но, г-н директор защо не отбележите
че музиката подобри дисциплината.
От известно време нямаме проблеми.
Случайност.
Не вярвам, че е случайно, г-н директор.
Кой от вас е говорил за хора?
Аз.
Вие ли сте писали?
- Без съмнение, отец Максанс знае да пише.
- Спестете ми обясненията си!
Не ми харесват методите ви, Матье.
Не мисля, че е станало нещо страшно, г-н директор.
Г-н Рашен чакат ви в гостната!
Ще говорим по-късно.
За вас.
Понякога си мисля, че трябваше да оставите Монден да го удуши.
Виолет ми благодареше, за това което правех за нейния син...
Искаше да говорим насаме
за да ми каже някои много важни неща.
Среща в кафенето на площада на 20 в 6 часа.
Написах писмо до Консерваторията в Лион.
Познавам директора
Отговори ми много приятно
ще се радва да приеме сина ви, ако издържи приемните изпити,
и ще му помогне в училището.
- Нещата ще тръгнат по-добре отпреди.
- Така ли?
След като се запознахме,
Аз... моят живот...
Как да кажа?
- Промени се?
- Да!
Благодарение на вас.
Не си представях...
Аз също. Не съм вярвала...
Мисля, да не прибързвам.
Не, имайте ми доверие.
Наистина ми носите късмет.
Късмет?
Запознах се с някого,
Той е инженер от Лион.
Запознахме се в кафенето.
Работи в района, конструира мостове.
Добре ли сте?
Добре съм.
Това е добра възможност за вас и Пиер.
Не се притеснявайте. Трябва да тръгвам.
Бих искала някой ден да обядваме тримата заедно.
Ще вземем и Пиер? Искате ли?
Защо не.
Довиждане.
Довиждане.
Благодаря ви за всичко.
О, забравих, не казвайте на Пиер засега.
Извинете, мога ли да взема стола?
- Разбира се.
- Благодаря.
Графиньо, аз... се радвам... цветя.
Не схванах всичко, което каза, приемам вниманието.
Благодаря ви, деца мои.
Г-жо графиньо, нека ви представя на г-н Матье,
нашият надзорник, който научи нашите скъпи деца да пеят.
Г-жо графиньо.
Приемете моите поздравления, г-не!
С голям интерес следим методите на възпитание на г-н Рашен.
Благодарим ви, че следвате тези методи.
Всъщност, чия беше идеята за този хор?
- Може да се каже...
- Моя, г-жо графиньо, моя!
Голямо удоволствие е, г-жо графиньо, че получаваме разбиране от г-н директора.
Добре. Накарайте ги да пеят.
- Г-н Рашен е срамежлив, не приема комплименти
- Точно така.
Какво ще чуем?
"Нощта", от Раму, г-жо графиньо.
Прекрасна е!
Извинете ме, кое е момчето, което стои там?
Наказан ли е?
Това ли момче? Той е изключение.
Позволявате ли?
В очите на Моранж, който следеше движенията ми,
прочетох много неща. Гордост, щастие, че е опростен.
и нещо съвсем ново за него, благодарност.
Първият ден на лятото.
Нашият хор прие нов член.
Извинете, изгубих нишката. Грешката е моя.
Хайде.
Усещах, че момчетата често се разсейват.
Погледите им се рееха някъде в небето.
Хубавото време ги натъжаваше.
Елате да видите, важно е.
Чистех тоалетната от надписите
и под един намерих това.
- Хармониката на Корбен.
- И това.
Повече от 200 хиляди франка.
Никой няма да разбере, че си ги скрил.
Кажи ми, че не си ги скрил ти случайно.
Знаеш ли, че заради теб затвориха Монден за кражба?
Не знаех.
Така е - Не би могъл да знаеш.
Сега ще ти кажа.
Ти си ги взел? За какво са ти толкова пари?
Ако ви кажа, нали няма да кажете на никой?
На никой.
Кълна се.
Исках да платя...
Да платиш какво?
За балон.
Не знаем кой е откраднал парите, но това доказва, че Монден е невинен.
Той никога не е взимал парите. Очевидно е.
Ще видим след два дни, когато се върна.
Не се притеснявайте толкова, Матье.
Ако Монден не е виновен за това, ще бъде за нещо друго.
Нищо не може да се направи за такива хора, нищо.
- Не е честно?
- В момента е в ръцете на правосъдието.
Г-н директоре, почакайте!
- Почакайте ме!
- И вие ли заминавате?
Мога ли да използвам колата ви. Ще прекарам ваканцията при сестра ми.
На пианото.
Знаете ли, защо Рашен заминава за Лион?
Мисля, че желае да обсъди бюджета с комисията.
- Не е ли така?
- Да.
Всъщност отива да се подмазва за медал.
Мислите ли, че ще успее?
Този хитрец ли? Представя идилична картина на училището,
Крие лошите неща, и приема успеха на хора като свой.
- Успех?
- Чух ви, доста сте добри.
Г-не, истина ли е че Ланглоа и директора заминаха заедно?
Да, Шабер и дърводелеца имат две седмици, отпуска. Ние с учителят ви сме сами.
Значи днес няма да имаме курс?
Не.
- Какво ще правим?
- Забава.
Не, имам по-добра идея.
Извинете ме...
- Вашият медал?
- Да.
Птичката е в гнездото, г-н Рашен.
Не знам как да ви благодаря.
Г-н директор, търсят ви на телефона.
Извинете ме, аз...
Огънят започна от покрива.
Пламъците обхванаха спалните на втория етаж, където децата бяха видени за последно.
Шейсет деца бяха изчезнали, скрити в миша дупка.
За Рашен,
това беше сбогуване с медала.
И изведнъж...
След обяд излязохме през вратата на зеленчуковата градина.
Затова не са ни видели Мари и селяните.
Отидохме до гората на Линьон.
Какво правихте там?
Играхме на ориентиране. На децата им хареса.
Не говорете повече, отец Максанс, извънредно разочарован съм от вас.
Г-н директор, аз поемам цялата отговорност за случилото се.
Отец Максанс се опита да ме предупреди.
Това се нарича недостатъчно убеждение.
От друга страна, това запази живота на децата.
Добре, но ако не бяхте напуснали училището, нямаше да изгори нищо!
Не знам защо продължавам да ви слушам.
Добре, отец Максанс, във връзка с вашите задължения,
ще бъдете наказан.
Що се отнася до вас, г-н Матье,
вие нарушихте правилата на училището.
Ако той си отиде, тръгвам си и аз!
Не решавате вие.
Много мило от ваша страна, отец Максанс, но вярвам, че децата имат нужда от вас тук.
Вие мислите за децата, докато този г-н - никога!
Това е заплатата ви, вземете!
Заминавате незабавно с автобуса в 8 часа.
- Забранявам ви да се виждате с учениците.
- Какво искате да кажете?
Отец Максанс ще се увери. Хайде, излезте!
Г-н директор, преди да се разделим, позволете ми да ви кажа какво мисля за вас.
Знам, Матье.
- Вие сте некомпетентен и жесток.
- Те също.
- Те не са избрали да са тук.
- Нито пък аз.
Никога не съм искал да бъда педагог.
И не ми казвайте, че сте мечтали да бъдете изпратен на това място.
Вие си имате своите амбиции. Аз - моите.
- Това не е причина те да плащат несполуките ви.
- Мислите ли, че ми харесва да си играя на надзирател?
Но някой трябва да го прави.
Вървете в Париж.
Почукайте на вратата на министъра
Добър де, аз съм Матье, трябва ви истински педагог, не половинчат.
Вървете да се преборите! Матье! Свети Матье!
Само музикант ни липсваше за надзорник.
Малък надзорник.
Какво работите г-н Матье? Надзорник съм, надзорник, надзорник, надзорник, надзорник!
Вие сте луд!
Уморен съм, вървете по дяволите!
Между другото, аз ви напускам.
Надявах се някои от децата да са разбрали и да дойдат да се сбогуват, но нищо
Мъдростта на тези деца, приличаше на безразличие.
И Моранж също.
До скоро, г-н Матье
Довиждане смелост
На първото листче, разпознах почерка на Бонифас
Този с грешния правопис, на Пепино, естествено.
Един друг с ноти на Моранж
И този тук, този там.
Накарай ги да спрат!
Заключили са вратата.
В същото време бях обзет от радост и оптимизъм.
Исках да разкажа на целия свят.
Но кой щеше да ме послуша?
Никой не знаеше за съществуването ми.
Големият артист сразен на земята.
Казвам се Клеман Матье, неосъществен музикант и надзорник в оставка.
Казвам се Клеман Матье, неосъществен музикант и надзорник в оставка.
След това?
Никога не го дописа.
Но аз мога да ти разкажа.
И Пепино ми разказа. На следващия ден, когато тръгнах на път,
детските спомени се върнаха.
След като Матье бе уволнен майка ми ме взе при нея.
Заминахме за Лион, където ме приеха в Консерваторията.
Инженерът пожела да отида пак на пансион, но майка ми отказа
и той ни напусна.
Шабер, Ланглоа и отец Максанс се обединиха против
методите на възпитание на Рашен.
Децата бяха разпитани и Рашен бе уволнен.
Клеман Матье продължи да преподава музика до неговата смърт.
Никога не стана известен.
Всичко, което правеше запази за себе си.
За него? Не съвсем.
Г-н Матье!
Почакайте за малко!
Г-н Матье!
Какво правиш?
Бихте ли ме взели с вас?
О, не мога
Трябва да се върнеш, за да не те накажат.
- Моля ви!
- Ще тръгвате ли?
Идвам!
Нямам право да те взема.
Върни се.
Върви.
Върви.
Пепино имаше причина да му вярва.
Денят, когато Матье беше уволнен беше събота.
Превод: verannika
На Виолет