Suspiria (1977) (Suspiria.1977.DivX.DTS.CD1-WAF.srt) Свали субтитрите
В най-известното танцово училище в Европа
Тя избра прославената академия във Фрайбург
Един ден в 9:00 сутринта, тя отишла на летище Кенеди, Ню Йорк,
И пристигнала в Германия в 10:40 вечерта местно време.
Такси!
Такси, такси!
Такси! Хей, такси!
Такси! Такси!
Ще ми помогнете ли?
Uh, Escherstrausse.
Was?
- Escherstrausse.
Was?
Ah, Escherstrausse.
Ja, ja.
От колко време вали така силно?
Половин час.
Можете ли да изчакате минута,моля
- Здравей?
- Кой е?
Сузи Баниън. Току-що пристигнах от Ню Йорк.
- Не те познавам.Махай се!
- Но аз имам писмо от вас.
Вижте, навън вали наистина силно.Оставете ме да ви обясня.
- Махай се.Махай се!
- Но вие не разбирате
Чакай!Изчакай за минута.Изчакай.
Здравей.Има ли някой?
Здравей?
Ако се чувстваш удобно на кушетката, можеш да останеш колкото искаш
Благодаря, но ще си тръгна сутринта
- Махам се завинаги.
- О, голяма работа, хлапе.
И какво като си била изхвърлена от училище?
Винаги бях изхвърляна от училище, още от малка.
Не, не това. Не ми пука за това че ме изхвърлиха.
-Ами, тогава?
Безполезно е да се опитвам да ти обясня.
Няма да разбереш.
Всико ми се вижда толкова... абсурдно,
Невероятно.
Всичко което мога да направя е да се махна колкото се може по скоро.
Имаш ли нещо напровтив да използвам банята?Искам да се освежа.
Не, разбира се
Хей,заще не затвориш?
Така е по-добре.Това беше само вятъра.
Сигурна ли си,че си добре.
Трябва да ми разкажеш за това.
Вятърът! Прозорците се отвориха.
- Уплаших се.
- Не.Не е от това.
Имам предвид, това което те разтрой.
Добре, можеш да ми кажеш по-късно.
Пусни ме! Пат!
Пат! Пат!
Помощ! Помогнете ми! Убиец.
Помогнете ми! Помощ! Убиец!
Помощ!
Не! Не! Не!
Помогнете ми!
Помощ!
Убиец!
Не!
Добро утро.Добро утро, Даниел.
Добро утро, г-це Танер.
- Добро утро,Мога ли да Ви помогна?
- Да, Аз съм Сузи Бениън.
Очаквахме Ви вчера вечерта. Писахте ни, че..
Добре. Пристигнах снощи към 22:00
Но беше заключено, и някой пред телефонната кабина...
Казаха, че не ме познават и не могат да ме пуснат.
-Кой ти каза това?
-Не знам. Не си каза името.
Съжалявам. На всяка цена, сега си сред нас,
така, че добре дошла в академията. Аз съм г-ца Танер, една от инструкторките.
Приятно ми е.
Ела насам.Искам да ти представя мадам Бланк,
Нашия Зам.-директор.
Тя е много известна балерина.
- Мадам Бланк?
- Да?
Сузи Бениън, нашата нова ученичка.
О, да.
- Извинете ме господа.
- Разбира се, мадам.
Ти си красива.Дяволски много красива.
Познавах жена на име Бениън преди години в Ню Йорк.Каръл Бениън.
- Тя е моя леля.
- Боже! Тя е чудесна жена,
Приятелка и прекрасна артистка.
Удоволствие е да познавам нейн близък.
Е, мога да те приветствам с добре дошла в нашето училище от името на нашия директор..
Който за нещастие сега не е тук.
-Тя пътува в момента.
- Благодаря Ви.
Албер, изчакай ме на горния етаж.
Той е мой племенник. Много съм привързана към него.
Трябва да ти кажа,каквото имам да казвам по-бързо.
Защото господата ме чакат.
Нещо, ужасно, найстина ужасно се е случило.
Еднa от нашите ученички, Пат Хингъл, която вчера беше изхвърлена за неприлично поведение ..
.. е била убита вчера от някой луд. Ужасяваща история.
Но аз винаги предупреждавам нашите ученици. нали, г-це Танер.
Казвам им да бъдат внимателни, да не се забъркват с подозрителни личности.
Това което искам да Ви кажа е, че стаята ви все още не е освободена.
- Просто лека шега.
- Не се тревожете.
Намерили сме ви място където да останете с един третокурсник, който живее в града.
Ще трябва да платите 50 от вашите американски пари на седмица.
Но това е добра цена, вие може да приспаднете от вашия хонорар.
Сега ви оставям на вниманието на г-ца Танер един от нашите ветерани тук.
Не се разтроивайте.Изглежда малко строга и навъсена.Такъв и е характера. Заедно сме от самото начало.
Тя е безценен учител.
- Елате с мен.
- И сега, господа--
Както знаете, нашите курсове са три години,
и вие трябва да държите тест в края на всяка година.
Значи, момичето е напуснало училището около 23:00 вечерта?
- Това е информацията която имам.
- Извинете ме.
Бях тук около 23:00 снощи и видях момичето да излиза от училището
Тя е нов ученик.Току-що пристигна. Как изглеждаше.
Ами, беше руса и носеше кафяв дъждобран.
- Какво направи?
- Не знам. Видях я само за момент в бурята.
Значи си видяла. Наистина е било 23:00.
Тръгваме ли?
Тук не учим нашите ученици как да танцуват, защото предполагаме, че те вече знаят.
Академията е предназначена за специализиране.
Това е Павлос, нашият майстор тук.
Много е грозен, нали? Не се страхувай да го казваш.
Не може да те разбере. Говори само Румънски.
Виждаш ли великолепната му усмивка?Много е симпатичен ако не е грозната му мутра.
Миналата година откри, че има възпаление на венците.
Затова му опадаха зъбите.
На върха единия ден. На дъното на следващия.
Банг.
- Каде отиваме?
- До съблекалнята.
Също имаме плувен басейн, който можеш да ползваш когато искаш.
Г-це Танер. Имам да ви кажа нещо.
- Гра, гра. Като папагали.
- Кой каза това? Тихо.
Стига с тези игрички за момент.
Искам да ви представя Сузи Бенън, нашата нова ученичка.
Ще видиш няколко съграждани измежду момичетата - Мириам.
- Здравй.
- Здрасти.
- Шкафчето ти е там.
Ще намериш всичко там с изключение на обувки.
За днес можеш да заемеш от някой, който има два чифта.
Побързаите всички. Ще ви чакам в червената стая.
Ела с мен.
Мата Хари подава своя доклад.
Казвам се Олга, и съм твоя съквартирантка.
О, здравей. приятно ми е.
Казаха ми, че трябва да ми даваш 50 долара седмично.
- Да
-Предварително.
Не се трвожи.Ако си мислиш,аз не съм-Хм
Не се притеснявай. Ето какви са хората тук.
Ъх, ще ми заеме ли някой обувки?
-Да. Аз.
- Благодаря ти.
Ако искаш да ги купиш, мога да ти ги дам на добра цена. 15 марки.
Не, благодаря. Имам си мой в куфара.
Просто ги искам замо за днес.
Но, ако не си съгласна.
Не. Няма проблем. Вземи ги.
-Но, ми ги върни.
-Разбира се.
Ох, извиниявай. Съжалявам.
Няма нищо.
Разтрепераха ли те с всички тези разговори за пари.
Ами, не точно.
И аз преживях същото.
Тогава открих, че това е традиция тук.
Веднъж прочетох тези имена..
които започваха със "С"
Товас са имена на змии.
Следващата година, след като завърша курса,
имам оферта oт състоятелно училище в Женева.
Ими ти?
Ами, аз ще се завърна в щатите, но не съм сигурна какво ще правя.
Хей, благодаря. Стаята ми е наистина прекрасна.
- Харесва ли ти?
-Ъх-ъх
Радвам се. Обзалагам се, че ще станем близки с теб. Мисля, че си сладка.
Дори да имам име на змия?
Само се шегувах.
Не ми казвай, че се засягаш като Сара.
Не.
Ало?
О, здрасти! Не, не, не.
Направил си правилното нещо.
- Здрасти.
- Здрасти.
Не трябваше да ги носиш всичките чак тук.
Щях да ги си ги донеса утре.
Мислех, че ти трябват.
Да, но наистина не беше нужно.
- Както и да е, благодаря ти много.
-О, не. За нищо
- Чао.
- Чао.
- Не искаш ли да поостанеш малко?
- Не благодаря. Не мога.
Живея в училището и затова трябва да се върна за вечеря до половин час.
- Трябва.
- Само за минутка?
Не, не, наистина. Трябва да тръгвам.
Ядосват се много ако закъснееш за вечеря.
- Добре, неделя. Но, не и преди обяд.
-Добре, чао.
Ще се видим утре.
Чао.
Не, тръгвай.
Аха, - знам.
Разбрах. Да, да , не те чувам много добре.
Не го ли видя как се изчерви?
Сладък е, с изключение че няма много, хм - ..
..и никога няма достатъчно пари.
Ето защо тази кучка Танер го е хванала на прицел.
Дала му е 1001 задачи.
Разбира се.
Схванах. Добре.
Обади ми се утре вечерта. Дай ми шанс да го обмисля.
Да, да. Добре.
Както и да е, сладък е.
Бедната Пат. Тя го харесваше доста.
Бедното дете, свършвайки по този начин.
Не мога дори да си го помисля.
Чух, че си я видяла снощи.
Аха. Пред училището.
Държеше се странно.
Мрънкяше си.
Наистина се чувстваше ужасно, когато я изритаха, но тя си го заслужаваше.
- Толкова е шумно.
- Господи, беше ужасно.
Говореше безсмислици.
Тя винаги спореше, създаваше проблеми.
"Секретно"
"Ирис"
Какво?
Ох, спомних си...
Тя спомена думата "секретно"
И тогава тя.. спомена някакво цвете.
Ирис, мисля или Лале.
Тайни цветя? Какво трябва да означава това?
Не знам. Тя беше интригантка.
По-лесно щеше да и бъде, ако беше видяла някой от нas в безисходица.
-Какво мислиш за Олга?
- Мила е.
Осемте от списъка тази сутрин да дойдат с мен в Жълтата стая.
Добро утро, г-це Танер. Сузи.
- Добро утро мадам Бланк.
- Имам добри новини за вас.
Всияко е подредено. Статята ти е готова.
Не е ли прекрасно? Можеш да се нанесеш днес, ако желаеш.
Но аз искам да остана в Олга, ако може.
Няма значение за мен, скъпа,
но в твоето писмо за записването, ти каза, че искаш да бъдеш на пансион в училище.
- Знам, но...
- Стаята е свободна.
- Добре, не мисля, че е толкова важно.
- Както желаеш.
Ако това е твоето желание, така да бъде.
Сара?
Нямах напредства, че имаш такава силна воля.
Виждам, че когато си наумиш нещо,
нищо не може да промени мнението ти.
Мойте поздравления.
Вещица!
- И тогава, преди краят на 19-ти век,
техниката на класическия балет..
се промени, стана по изящна.
Добре. Нека загреем.
Какво има? Зле ли се чувстваш.
Не, нищо ми няма. Чувствам се малко отпаднала.
Ако стане по-зле ще спра.
И сега малко гъвкавости.
Даниел, можеш да започнеш.
Педерас.. два-триии.
Педерас и три.
И три и четири.
Педерас и два.
И три и четири.
- Педерас..
- Съжалявам г-це Танер.
Чувствам се отпаднала. Мога ли да почина за секунда?
Отпаднала? Хаиде де. Толкова лесна стъпка.
Това е първият път който работим заедно.
Искам да видя на какво си способна, какво си постигнала.
Сега, ела се присъедини към останалите. Хайде, започваме.
Даниел?
Всички заедно.
Едно и две....
Три и четири.
- Не мога. Моля.
-Едно и две...
три и четири.
Едно две три и четири.
Едно две три и четири.
Внимание Сузи. Вдигни тези крака по-високо. Да не си парализирана.
Вдигни тези крака по-високо. Едно и две три и -
Внимание Сузи. Едно и две...
три и четири
едно две три и четири.
Хаиде. Хайде.Махнете се.
Хаиде. Пий
-О, ти - трябва да пиеш.
- Не, стига.
Чуваш ли какво казва доктора.
- Пий.
- Не.
Трябва да пиеш.
Кръвта която си изгубила се възвръща с поемане на течности.
- Нали, професор, Верегаст?
- Очевидно.
Скъпа госпожо.
Не се безпокоете. Няма и нищо, както вече казах на младата дама.
Успокойхте ме професоре. Как се чувстваш, скъпа?
- Ъх, по-добре.
- Трябваше да кажете по време на упражнения.
Когато някой не е трениран, насилственото движение може да причини сухожилни разскъсвания.
- Непреведени субтитри -
Изглеждаш по-дбре. Вече възвърна цвета на бузите си.
- Така ли е?
- О, да. Изглежда много по-добре.
- Ох!
- Стой спокоино.
Това ще ти възвърне формата за нула време.
Ето. За ден или два ще си на крака, ще си като нова.
- Кой ми донесе багажа тук?
- Олга. Колко мило.
В момента в който чу че си болна, отиде до къщи и донесе нещата ти.
О, също ми остави твоите 50 долара и не поиска нито пени от тях.
Защо - защо го е направила.
- Ако знаех, щях да ти кажа.
- Добре, мила
В момента се нуждаеш от тишина и спокойствие.
Ако кървенето започне пак, което е нежелатено,
можеш да ми звъннеш.
И Танер, тя трябва да яде силна храна следващата седмица.
И не трябва да я оставяте без плодове.
- Малко вино?
- Да
Добре. Чаша червено вино на всяко ядене. Прави чудеса.
Премахва анемията и заздравява червените кръвни телца. Възстановява кръвта.
Почини си добре. В Добри ръце си.
Съзи, ние сме до твоята врата.
Затова си тук.
Ами, те ме донесоха тук.
Аз наистина не го исках.
Както знаеш, щом се разболя твоята приятелка Олга дотърча и ми донесе багажа...
И ме изхвърли от тях.
Трябва да е помислила, че имам някое ужасно заболяване.
Но аз не мога да остана да живея на пансион в училище, като някое 10 годишно дете.
Оо, уоу. Пак стана твърда.
Да, чувствам се наистина добре.
Имам предвид, че все едно не се е случило нищо. Невероятно е.
- И всичко благодарение на професор Вергаст.
- Вергаст?
- Той те е преглеждал?
- ДА.
Ела.
Здравей, Павлос.
Благодаря ти.
По-добре го дръж под око този. Той има наклоности.
Да, но не мисля, че е крадец.
Не можеш да знаеш.
- Тук ли ядеш?
- Да, сложиха ме на диета.
На диета, и ти дават вино?
Това е идея на професор Вергаст. Каза, че възстановява кръвта.
Звънецът. O, Боже Това означава, че има още 15 минути до вечеря.
По-добре да се преоблека.
- Чао. Ще се видим по-късно.
- Добре.
Къде? Къде?
Навсякъде. По целия под.
Това е отвратително! Това е отвратително!
- Къде отидоха?
- Не знам! Нека идем да видим!
- Дошли са през тавана.
- Междувременно, нека всички слезнат на долния етаж.
Не давайте на никой да се качи.
Съжалявам. Наистина ужасяващо. Моля да ме извините.
Но, Вие нямаше какво да направите, мадам.
Не, разбира се,че не момичета. Вината не е на мадам Бланк.
Ще уредим тези случаи с храната със сила.
За надеждността на фирмата ние мислим да бъдем честни.
Очевидно, е имало грабеж.
До няколко дена ще разберем какво се е случило.
- О, това е ужасно.
- Да,
За щастие са стигнали само до етажа под тавана.
- Наред ли е всичко по останлите етажи?
- Да. Проверихме ги.
Само етажът с учениците.
Ами, погрижете се за проблема с объркването на сутринта.
Междувременно, за довечера имаме импровизирана подготовка.
Иди и виж как са се събрали, нали, драга?
Момчетата учтиво помолиха да помогнат,
Те и прислугата са обърнали тренировъчния салон в спалня.
Ако някой от вас реши да намери хотелски стаи, няма да има възражения.
Но, вече е късно и във всички случаи,
неудобството ще бъде само за една нощ.
Всички ще спим заедно.
- Браво.
- Наред ли си?
- Да, благодаря ти.
- Хубаво.
- Всичко наред ли е?
- Да, благодаря.
- Добре
- Добре ли си?
Да, мадам Бланк. Благодаря Ви
- Ох, много е удобно. Също като на лагер.
- Добре.
Вие също ли ще спите тук с нас, Мадам Бланк?
Разбира се, както и всички останли учители и г-ца Танер.
И учителите ли живеят тук в училището?
Не, те живеят в града.
Те си тръгват след вечеря, точно в 21:00, като по часовник.
Стана много късно. Нали няма да се уплашиш ако загася светлината.
- Лека нощ на всички
- Лека нощ. Лека нощ.
Привлекателно ли е това момче според вас?
- Може би.
- Забавен е.
Чух, че бил, ъх -
- Разбира се, не съм много по клюките.
- Това беше добре.
Хаиде де. Опита се да го свалиш, но не успя.
- Лъжкиня! Не е вярно.
- Защо не млъкнете?
Някои от нас се опитват да спят.
Ей, Сара.Забрави за това. Всичко е наред.
Сузи, спиш ли?
- Спиш ли?
- Не. Какво има?
Чу ли хъркането?
Като струна.
- Чу ли?
От къде си мислиш, че идва?
Изпод чаршафва.
Глупости.
Какво?
Излъгаха ни.
Директорката е тук.
Тя е този който хърка.
Директорката е.
- От къде знаеш?
- Сигурна съм, че е тя.
Миналата година, за малко
живях в една от стаята за гости...
Точно под стълбището
Една нощ,
чух някой да идва много късно..
...в съседната стая до моята.
И тогава..
..тогава чух необикновенно жужене.
Казвам ти, беще толкова странно. Никога няма да го забравя.
Слушай.
Чуваш ли това свирене.
Абсолютно същото е.
На следващата сутрин мадам Бланк ми каза..
че директорката е прекарала няколко часа в училището..
и е спала в съседната стая до моята.
Видя ли?
Ето защо знам, че е директорката.
Тя е тук.
Тя е тук.
Точно зад завесата.
Благодаря ти. Благдарна съм ти, че се погрижи за дезинфектирането толкова бързо.
- Добро утро, мадам Бланк.
- Добро утро Даниел.
- Наред ли е всичко сега?
- Всичко е изчистено, мадам.
Просто за да съм сигурна, че сме проверлили и останлите етажи.
Г-це Танер. Извинете ме.
Тук ли спа директорката снощи?
- Не. Добро утро, Даниел.
- Добро утро.
Знаеш, че е на пътешествие. Може би ще ни удостой с посещение след две седмици.
Извинете ме, г-це Танер, но кой клас посетих тази сутрин.
Втори курс - в червената стая.
Благодаря Ви.
Спри!
Спри! Спри!
Достатъчно. Достатъчно!
Знаеш ли какво се е случило? Знаеш ли?
- Кой ден сме?
Твоето въшливо отвратително куче е ухапало Алберт.
Откъснало му е парче от ръката.
- Какво?
- Чу ли всичко това?
Това отвратително куче се е опитало да усакати дете.
Мадам Бланк трябва да заведе Алберд до центъра за първа помощ за да го зашият!
- Това е невъзможно.
- Да идем до центъра.
Дори да не видиш кръвта, можеш да чуеш виковете на бедното дете.
Достатъчно.
Моето куче е мирно и вярно животно. Не е наранявал никой.
Първо момчето трябва да му е направило нещо.
О, бедното малко животно! Бедното малко кученце!
Ако го видя на колометър от училището ще го убия.
Стига!
Не позволявам такъв тон, разбираш ли?
Не позволяваш?
Тогава се махай! Ти и твоето куче.
- Движи се!
- Кучка.
Вън!
Тръгвам си. Тръгвам си.
Но се опитай да разбереш това, ...
.. че съм сляп, а не глух.
Схвана ли? А?
Не съм глух.
Не съм глух. Разбра ли.
Разбра ли?
Ахх, свеж въздух.
Пуснете ме от тоя циркаджииски парад.
Вън! Вън от тук! Избавление.
Павлос, колко дълго ще трябва да ям по този начин.
Хей, слушай.
Те си тръгнаха, точно по график.
Учителите. Помниш ли?
Можеш ли да ги чуеш? Тръгнали са си.
Чуваш ги?
Да.
Аз.
Аз..Аз не мисля, че те дори ще оцъстват от училище.
Какво? Какво каза?
Ставай.
Казах, че не мисля, че са си тръгнали.
Главната врата е наляво.
Стъпките отиваха надясно, някъде навътре в училището.
Исусе, Сузи.
- Ти си гений.
- Ммм
Удивително.
Как така не съм го забелязала преди?
Сузи. Ако те не си тръгват, къде тогава отиват?
Събуди се. Сузи.
Хайде. Събуди се. Сузи!
Толкова ми се спи.
Не знам защо. Сжалявам.
Може би...
Може би можем да намерим отвън, къде найстина отиват.
Разбира се! Да.
Започни да бройш стъпките който правят.
Прилича на търсене на същество от друг свят.