Robinson Crusoe (1997) (Robinson Crusoe.CD2.srt) Свали субтитрите
Дали Петкан бе спечелил от срещата ни - не знам.
Но аз имах основание да благодаря на Провидението
за такъв слуга. И ето, отново съм сам.
Добре се справям и без него. Ям прилично.
Живея относително добре.
Но започва да ми липсва компанията му.
Изминаха вече няколко седмици.
Пътищата ни се пресичат от време на време.
Не говорим. Не общуваме.
Религиозните войни са разкъсвали човечеството
от как свят светува.
Колко е тъжно, че в тази вселена за двама,
религията ни въвлече в наша собствена война.
И все пак, нещо трябваше да се направи.
Петкан!
Не можем да продължаваме така. Глупаво е.
Двамата сме на един остров, а не говорим, не си споделяме.
Съжалявам за нещата, които казах.
За всичко, което направих.
Бях ядосан.
Извинявам се.
Искам да се върнеш.
Добра риба. Яж.
Вече бяхме трима.
И отново чувах звука от човешки смях.
Неговият и моят.
Точно така! Вече е по-добре! Х убаво се движиш!
Аз печеля!
Отивай си от твоята страна.
Да видим кой сега ще загуби.
Не бях забравил кой доведе Петкан на острова ми,
нито какво би било завръщането им.
Явно, Нима бяха доминиращото племе на острова на Петкан.
Той е бил принесен в жертва от народа си на тези диваци.
Сунгума, сила...
Барут.
За това идват Нима. Този прах ги прави силни.
Прави велики войници.
Значи пак ще дойдат.
Поставих си за цел да се подготвим.
Както ловците залагат капаните,
така и ние се готвехме да ги посрещнем.
Обясних на Петкан, че тази магия ще помогне
на враговете ни да идат при Пакиа преждевременно.
Скипър!
Мили Боже, благодаря ти за времето,
което споделих с това вярно създание.
Той беше мой приятел.
Скипър отива ли в рай на Крузо?
Кучетата нямат души.
Само у човеците са безсмъртни.
Само човеците отиват в рая.
Жалко.
Добро куче.
Петкан помоли Пакиа да пази кучешки дух.
Уроците по човечност трудно се усвояват от упоритата душа.
Веднъж бях приел, че моят път е верния.
Вече не бях толкова сигурен.
Нима ще се върнат.
С новата луна, много, много войни ще дойдат.
Искат магията ти.
Не можем да отблъснем всичките.
Да направим лодка и да идем на острова ти.
Там не можем да идем.
- Защо?
Не можем. Никога не можем.
Аз съм мъртъв. Това остров на мъртви хора.
Така и ще стане, ако не тръгнем.
Направим лодка, ти иде на твой остров.
Де да можех! Моят остров е на другия край на света.
На много, много луни разстояние.
Как се казва твоя остров?
- Британия.
Великобритания.
Британия.
Нуа Британи.
- Знаеш за Британия?
Не толкова дълго. Може би една луна.
НУЕВА БРИТАНИЯ
Говориш за Нова Британия?
- Нуа Британи.
Правилно име Уа-ма-тупит. Бели наричат Нуа Британи.
Виждал си бели хора?
Мой баща говорил за бели преди много време.
Не добри.
Бял - той взима всичко, нищо не връща.
Взима земя, взима хора. Танга хора.
Прави тях роби.
Ти не си бял, Господарю.
Ти добър човек.
Ако островът ти е близо до Нова Британия, да идем там.
Аз не мога, Господарю.
- Не се казвам "Господар".
Името ми е Робинзон Крузо.
Робина Крус...
- Крузо, да!
А какво име е "Господар"?
- На белите хора.
Аз съм ти роб?
- Не.
Беше грешка.
- Не съм ти роб.
Не, не си ми роб.
Ние сме приятели и можем да живеем като такива.
Можем да направим лодка и да се махнем от тук!
Ти дал живот.
Не мога да те убия. По-добре убия себе си.
Тогава остани на този остров и умри!
Но аз ще направя лодка и ще живея!
Глупавото ми безочие отново ме раздели с другаря ми.
Отново бях сам.
Според Петкан, ме делеше месец плаване от Нова Британия -
една от кралските колонии близо до Нова Гвинея.
Но времето ми беше малко.
Трябваше да тръгна преди следващата пълна луна.
Сезонът на тайфуните скоро започваше.
Знаех, че трябва да тръгна скоро или пропускам шанса.
Ако вече не беше станало.
Колко съжалявах за безразсъдните си думи.
Имаше опасност вече да не видя приятеля си.
Аз не съм роб.
Знам, Петкан. Ти си ми приятел.
Ще ти кажа духовното си име.
Само духът, аз и големите мъже на Танга го знаят.
Защо ми го казваш?
- Крузо дал живот.
Не казва повече.
Дава сила на птица. Лети безопасно до земя.
Бързо!
Боейки се от ураган като онзи, който ме изхвърли тук,
ние приспособихме кошари за живата стока.
Чакахме да отмине бурята, която се оказа
по-страшна от всички досегашни.
Няма време за нова лодка.
Луна почти голяма.
Нима дойдат. Много войни.
Няма къде да се скрием. Ще трябва да се бием.
Може и да умрем.
- Смъртта не е важна.
Всички умират. Важно е как ще умреш.
Тогава да умрем като войни.
Знаех, че при последната пълна луна
няколко от диваците избягнаха капаните ни.
Така че, този път врагът щеше да е подготвен.
Единствен съюзник щеше да ни е нашата изобретателност
и това, което бе останало от барута.
Отче Наш, който си на небето...
Дай ни днес ежедневния ни хляб...
и не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия,
защото царството е Твое, и силата, и славата,
до векове. Амин.
Не знам колко време съм лежал, докато Петкан ме е гледал.
Болката беше слаба, но студ се стелеше по крайниците ми.
Не искам да умирам тук.
Остани с мен до края. Моля те!
После се върни при своите.
- Не мога. Никога не мога.
Трябва.
Петкан мъртъв човек.
Не може се върне от тук.
Аз мъртъв за мои хора.
Аз съм тануанг. Това остров на мъртви хора.
Никой не си тръгва.
Не искам да умирам тук.
Принесен в жертва, Петкан бе считан от своите за мъртъв.
В много случаи, това е орис, по-лоша от смъртта.
Той никога нямаше да бъде приет в племето си.
И по ирония на съдбата,
този "мъртвец" беше надеждата ми за живот.
Петкан...
Мери?
Робин?
Мери...
Ти ще живееш.
Петкан погрижи за теб.
Петкан води тебе в къщи.
В къщи.
Без никакви провизии, нито пък в моя случай,
сили да се насочим към Нова Британия,
с Петкан отплавахме към неговия остров.
Докато той бе убеден, че племето му ще ме излекува,
неговата собствена съдба въобще не беше сигурна.
Не мога да пресметна колко дни сме плавали.
С Божията воля срещнахме само попътен вятър.
И водени от Петкан, успешно доплавахме до острова му.
Петкан!
Ще се оправиш.
Тя използва вълшебни листа.
- Благодаря.
Жена ти ли е?
Нетуана. Била ми жена.
Тя мисли аз мъртъв, когато Нима отвели.
Не се върнал, тя взела нов мъж.
Аз зъл дух ли съм?
Мислят те за търговец на роби.
Много пъти бели хора идвали и взимали много войни,
много млади мъже за роби.
Взели мой син.
Те мислят, аз довел теб направи тях роби.
Щом съм зъл дух, тя защо ми помага?
Ти болен човек.
Не хубаво убива болен. Не прилично.
Моли се на боговете.
Какво казват?
Ние с теб бием. Един от нас умира.
Ако аз те убия, мога остана.
Ако ти ме убиеш, можеш си тръгва.
Не мога да те убия. Няма да те убия.
Аз мъртъв човек.
Няма жена, няма син. По-добре умра като войн.
Няма да се бия с теб.
Трябва!
Ще убият и двамата.
Не мога да го направя.
Всевишни Боже, посрещни ме в рая, ако заслужавам.
Убий ме и живей!
- Не мога убие приятел.
Направи го!
Направи го!
Насам! От тук!
Не се бойте, диваците вече няма да ви посегнат.
И така, съдбата запази най-странния си трик за накрая.
Дуелът ме принуди да напусна родината,
а сега тази схватка между приятели щеше да ме върне.
Щях да дължа свободата си на хората,
убили моя приятел и поругали племето и семейството му.
Робовладелците ме излекуваха,
след което ме оставиха в Лисабон.
От там се качих на търговски кораб.
6 години след заминаването от Шотландия, аз се завърнах.
Той ли ти даде този дневник?
- Да.
Робърт, трябва да напиша това!
Той ти липсва, нали?
Той спаси живота ми.
И те върна при мен.
Вече по-разумен?
Може би.
И така, с Мери се оженихме и създадохме семейство.
Бяхме благословени с щастие и благоденствие.
Но до края на дните си, често щях да си мисля
за човека, дал ми най-големия дар:
Животът, когато бях на крачка да го загубя,
и неговото приятелство до смърт.
През 1717 година Даниел Дефо завърши своя първи роман
"Животът и приключенията на Робинзон Крузо".
Книгата пожъна незабавен успех и прослави автора,
представил тази невероятна човешка история пред света.
Дефо щеше да продължи и с други романи като:
Мол Фландърс", "Дневник на чумавата година" и "Роксана".
Той почина през 1731 година,
но Робинзон Крузо продължава да живее.