Robinson Crusoe (1997) (Robinson Crusoe.CD1.srt) Свали субтитрите
Аз съм журналист, Робърт.
Полетите на фантазията не ме интересуват.
Даниел Дефо, ти си писател!
Трябва да представиш на света тази човешка история
за борбата, изключителното приятелство и вечната любов.
Изпълнена с живот, смърт и страсти!
Спокойно можеш да смениш публицистиката с театъра.
Какво общо има тази хубава история с драскач като мен?
Даниел, ти си любимият ми "посредствен" драскач!
А това какво е?
Наскоро откритият дневник на Робинзон Крузо.
Значи историята е истинска?
- До последната дума.
Записките на един моряк.
- Прочети дневника, Даниел.
Убеден съм, че историята му ще те заинтересува.
Както много други истории и моята започва с жена.
С Мери Макгрегър искахме да се оженим от край време.
ШОТЛАНДИЯ, 1703
Но докато нейното семейство се замогваше, моето обедняваше.
И така, моята любима бе обещана на приятеля ми
Патрик Конър.
Макар да знаеше за любовта ни,
той твърдо отказа да освободи Мери от обвързване.
Защо да свършваме така?
- А как?
Да отменя годежа и да опозоря семейството си?
Преди бяхме приятели. Това нищо ли не означава?
Бяхме приятели, Крузо. Но вече не сме!
Тогава ще се бием.
Тя ще бъде моя жена, Робин. Такава е Божията воля.
Знаеш, че с Мери се обичаме още от деца.
Това не те касае. Не се меси, Джеймс!
Ти не си като братята си. Не ставай като тях.
Никога няма да сте заедно!
Мили Боже, прости ми!
Той е мъртъв, сър.
Убиец!
Качвайте се на коня, сър.
- Няма да бягам.
Тръгвайте, сър!
Убиец!
Казах му, че не го обичам.
И все пак избра дуела.
- И двамата го избрахте.
Как можех да убия приятеля си?
Оттеглих се.
- Но прие предизвикателството.
Какво друго му остава на един разсъдлив човек?
Братята му ще търсят отмъщение.
Вече го направиха.
Той ми беше приятел. Никога не бих му пожелал това.
Трябва да бягаш. Вече не е безопасно за теб.
А дали някога ще бъде?
- Времето лекува.
Ще обясня на семейството на Патрик. Ще ме разберат.
Върви с кочияша. Той е доверен човек.
Ще те закара до Единбърг и ще те измъкне от Шотландия.
И искам да се върнеш помъдрял и с повече опит.
След 1 година съм тук. Тогава ще се оженим.
А ако я пресрочиш, да се женя ли за друг?
Обичам те.
Лицето ти винаги ще е пред погледа ми.
Една година... Не повече!
АЙПИ ВИДЕО представя
ПИЪРС БРОСНАН
в игралния филм РОБИНЗОН КРУЗО
И така, заплавах по море.
Единственото място, което беше безопасно.
Месеци наред кръстосвахме океаните на света.
Спирахме край мистериозните острови под Южния кръст.
Плавахме с русалките и превозвахме безценни товари
от коприна, подправки, скъпоценни камъни и махагон.
Дори, веднъж прекарвахме роби.
Съдбата ме направи човек без родина,
но при все това не останах без цели.
Вече бях служил в армията на Нейно Величество и сега,
благодарение на образованието си и познанията по история,
бях помолен от капитана да хроникирам нашите плавания.
Влез!
Това ви е от капитана, г- н Крузо.
Затвори вратата.
Макар, че смъртта на Патрик ме прати в изгнание,
мисълта за Мери и за това, че един ден ще се оженим,
поддържаше оптимизма ми.
Малкият ни кораб отстояваше на лошото време и бурите,
бродейки из 3 океана.
Понякога това продължаваше повече от седмица.
Но доверието ми в капитана и екипажа само се засилваше.
Какво виждате от мачтата?
- Нищо, сър.
Отпусни платното!
Затворете люковете!
Всички на палубата!
Потъваме! Потъваме!
Дай ми ръка!
Дай ръка! Хайде!
- Не мога.
Дай ръка!
Помощ!
Заседнахме!
Стъпвайки на тази непозната земя, ме обзе страх.
Започнах да осъзнавам драматизма на ситуацията.
Докато погребвах бедните си другари,
признавам, че се терзаех единствено за себе си.
Не познавах земята, страната, нито пък народа й.
Дали щях оцелея и една нощ,
да не говорим за седмица... или месец.
Дочаках утрото, без да мисля за дебнещите ме опасности.
Така и не заспах, терзаейки се как ще изкарам
следващия ден без храна, оръжие и хора до себе си.
Но с изгряването на слънцето, надеждата се завърна.
Видях кораба, заседнал край рифа, довел до гибелта му.
На борда имаше храна и прясна вода.
Това ми вдъхна оптимизъм.
Има ли някой?
Полегнал на рифа, корабът беше наполовина пълен с вода.
Предната му част беше съвсем суха.
Там намерих барут, оръжия и провизии.
Открих и дърводелския сандък.
Бидейки джентълмен, не боравех добре с инструменти.
Но скоро разбрах, че ще се науча.
Спасителната лодка се беше разбила в бурята,
но парче от горната палуба ми послужи за идеален сал.
Благодарение на прилива и лекия бриз,
скромното плавателно средство ме докара право на брега.
Изпитах не малка гордост от постиженията си на този етап.
Приех, че късметът ми се е усмихнал.
Имах провизии, инструменти, дървен материал
и дори компания в лицето на капитанското куче - Скипър.
Заповядай, Скипър.
Това е. Няма повече. Вече сам ще се храниш.
Предприемах дневни екскурзии навътре от брега.
Прониквах все по-дълбоко във вътрешността на владенията си.
Знаех само, че сме на мили от брега на Гвинеа.
Допусках, че това е част от някакъв континент,
на който ще намеря някаква цивилизация.
Това е остров.
Следенето за преминаване на кораб изискваше
да се разположа възможно най-близо до брега.
Седмиците станаха месеци, а нямаше и следа от кораб.
Но аз вярвах, че все някой ще се появи.
Все щеше да мине покрай моя бряг, било то рано или късно.
Тихо! Тихо, Скипър!
Господи!
Върнете се!
Тук съм!
Върнете се!
Огън! Огън!
Върнете се, моля ви!
Чакайте, върнете се!
Ей, аз съм тук!
Прозрях, че не бива да разчитам на шанса, съдбата,
или на някаква божествена намеса, която да ме спаси,
а само на собствените си усилия като човек.
Скоро установих, че дори се привързвам към острова си.
Животът тук не беше бездеен.
Но мислите ми непрестанно се връщаха в миналото.
Скипър, ела тук!
Сега ще чуеш най-сладкия звук на света.
Духът на Шотландия.
Мислите за Мери ме вдъхновяваха и аз знаех,
че един ден ще се върна.
"ДОЙДОХ НА 30 СЕПТЕМВРИ 1705 ГОДИНА."
Издигнах паметник, бележейки установяването си тук.
Съвестно записвах дните от седмицата и месеците.
Една година, Скипър. Една цяла година.
Диви фантазии измъчваха съзнанието ми,
докато бягах към сигурността на крепостта си.
Всеки храст или клон бяха хора.
Такъв ужас ме гонеше, че виждах Сатаната,
оставящ човешки стъпки по плажа ми.
Долавях звуци, които вече не очаквах да чуя.
Определено бяха човешки гласове.
Но съвсем непознати досега.
Стой!
Стой тук!
Не се плаши.
Аз съм ти приятел.
Приятел съм ти.
Дай ми я. Хайде!
Какво си мислиш, че правиш? Аз ти спасих живота!
Искам да съм ти приятел.
Как да те накарам да разбереш?
Приятел.
Аз съм ти приятел.
Храна.
Храна.
Ето.
Подарък. Мир.
Искаш пушката. О, не! Това е много силно.
Ако се опиташ да го вземеш, ще те убия.
А не искам да те убивам. Ти си ми приятел.
Храна.
Стой!
Светотатство! Светотатство!
Как можех да си представя приятелство с такъв дивак?
Беше ясно, че той е от друг свят,
без съмнение, управляван от Сатаната.
Аз, Робинзон Крузо, ще пазя кралството си от злото.
Скипър!
Приготви се!
На островът ни има много недружелюбен езичник.
Безверникът не знае, че съм обучаван за войник.
Ще го науча на стратегията и военното изкуство!
Трудно е да са опишат разкъсващите ме емоции.
2 години копнеех за компанията на друго човешко същество.
А сега бяхме врагове. Ловец и плячка.
И той беше някъде там... на моя остров.
Не се приближавай, черен езичнико!
Остави я! Остави пушката!
Чуваш ли ме?!
Това е! Пръсни си глупавия мозък!
Не ме интересува.
Това е!
Дай ми пушката.
Дай ми я!
Ела тук! Ела!
Ще ти дам това.
Виж, виж!
Стани! Стани!
Полека!
Разбираш ли какво е опасност?
Смърт!
Кой си ти?
Какво си ти?
Виж!
Диващината му беше несъмнена.
И все пак приличаше на почтен човек.
Може би щях да го отклоня от езичеството.
Може би това беше моята мисия.
Как се казваш?
"Хамиш" харесва ли ти?
Брат ми се казваше така.
Кой ден сме днес? Четвъртък?
Не, петък е.
Петкан!
Петкан!
Петкан!
Петкан. Господар.
- Господар.
Господар. Петкан.
Господар.
Петкан.
Петкан.
Ще спиш тук.
Ти... ще спиш... тук.
Само до сутринта.
Храна.
Стой там!
Храна.
Господар.
Стой!
Стой, стой!
Ела!
Бях сгрешил с този беден дивак и съжалявах.
Нямаше да намеря по-добро създание,
което да ми служи вярно. Или поне така мислех тогава.
Петкан се оказа постоянен и усърден работник,
беше добър земеделец и умело обработваше дървета.
Дори, за мое учудване, започна да ме напътства.
Поставих си за цел да го науча на правилен английски.
След 6 месеца бях изумен от схватливостта му.
Но другите образователни аспекти вървяха по-трудно.
Петкан!
Искам да поговорим за Бог.
Бог?
- Твоят създател.
Всевишният. Бог.
Той е създал всичко. Създал е и теб.
Пакиа.
Пакиа. Бог.
- Крокодил.
Преди много време... няма земя,... само вода.
Това е Генезиса.
- Пакиа живял във водата.
Той направил тингпопо. Направил и тангпопо.
Направил слънцето и луната.
Слънце и луна женени. Те прави бебе.
Човекът. Прави всички хора.
Прави мен.
- Не. Бог те е направил.
Пакиа.
Не можеш да се прекланяш пред крокодил.
Защо? Зъбите на крокодила.
А този Пакиа...
Той ли ти казва да ядеш плътта на враговете си?
Прави силен. Яде риба - плува добре.
Ядеш гущер, катериш добре.
Яде сърце, става силен.
Това е дивашко светотатство.
Истинският Бог е по-велик и по-силен!
Истинският Бог е любов.
Той ни учи да обичаме враговете си.
Пакиа не е Бог.
Покажи Бог.
- Не мога да ти го покажа.
Аз покажа Пакиа, ти покаже Бог.
Не можеш да видиш Бог. Той е в Духът.
Аз виждам дух в дърветата.
Виждам дух в дърветата и животните.
Виждам го навсякъде.
Тук е Бог.
Това е живото доказателство за Него.
Неговото свещено слово.
Това е живият завет на Неговата любов.
Мъдростта му, Божественият му план - всичко е тук.
Къде?
Аз не вижда Бог.
- Не, трябва да я прочетеш.
Виж какво направи, невежи дивако!
За това богохулство, душата ти ще гори в ада!
Аз не харесва твой Бог.
Аз не харесва теб.
Прости прегрешенията наши и на тези против теб.