La Citta Delle Donne (1980) (Citta delle donne, La (1980) CD2.sub) Свали субтитрите
Колко са тук?
Скъпи приятелю, ти наистина си невероятен.
- Но как си го постигнал? - Искаш ли да ги чуеш едновременно? Всички тези жени?
- Елена, какво правиш тук?
- А ти?
Влакът спря на полето... Щях да ти се обадя, да ти кажа...
- Така или иначе щях да ти се обадя...
- Да, но нямаше да ме откриеш. - Защо?
Тържеството започва след малко.
Не може да караме нашите приятели да чакат.
Да, прекрасна госпожо.
Това е кръгла бройка и добрите приятели празнуват.
Не трябва да ги разочароваме. Да вървим. Моля.
Хайде, драги Снапораз, ти също.
- Честито!
- Честито, господин Катцоне!
Красавица е, нали?
Скъпи приятели, спрете с аплодисментите.
Моята нежна годеница, ще ви покаже един малък номер.
- Не, не мога.
- Извинете.
Обичам те.
Не му се сърдете, госпожо. Ако бях на ваше място, бих го направила, но не мога.
- Какво трябва на направи?
- Ще видиш. - Започва.
Мирко, ако обичаш.
Къде ще идат тези златни монети?
Много източни куртизанки владеят този номер.
- Секс и магия! Ти можеш ли така?
- Не.
Още една.
Тихо, ще опитам с перли. Дайте ми колието си.
Перли! Перли!
Сантино, дали ги връща обратно?
- Доволен ли си?
- Да, съкровище, браво!
Поздравления, браво!
10 000 свещи... Ще опитам!
Духай, духни ги всички! Духни ги всички!
- Духни ги всички!
- Аплодирайте ме!
Духни ги всички!
Сантино, не успя!
Сантино, защо?
- Сантино!
- Но, какво прави този ненормалник?
Мръсен развратник!
Не, не е това, което си мислите!
Е, това е! Поздравявам всички приятели!
Шампанско!
" Пей, дорде си жив" е казал поетът.
Прекрасни женските тела, като люспите на бялата змия!
Дай им малко любов - това е игра, връща се трикратно така -...
това е игра.
Това е моето вино - къпете се в него!
Приятели, независимо, че е празник, аз съм тъжен.
- Сладкото горчи. - Защото се изпика на тортата, развратник.
- Не е затова.
- Защо тогава?
Защото, дойде време да кажа "Сбогом" на жените.
На всички жени, на жената с главно "Ж",
...истинската жена, моята жена.
На нея, тази нощ, аз искам да изкажа моята благодарност и да й отдам чест.
Прощавай...
- Защо избягваш да ми кажеш, какво...
- Какво, само ти ли ходиш по партита?
Вкусът на свободата почна, да чувства тази дама.
Благодаря за съвета, така и ще направя.
- Да си вървим, а?
- Наляга ме скука, когато съм у дома.
Отново се срещнах с учителя си по пеене.
А лодката?
Извинете господине, но говоря с психоаналитика си.
Продължавайте смело, аз не...
Какво правиш тук, скитнико?
Лоредана! Лореда!
Виж, кой е тук!
Ходиш със скъсано копче.
Ела, ще го зашия.
- Ирина замина за Кения.
- След малко идвам, Елена.
Другата седмица сестра ми заминава за Флорида.
Винаги ми пращат картчки.
- Имам всичко у себе си.
- Виждам.
Токова си мила, също като нея. Знаеш ли кое ме учудва?
- Толкова приличаш на една балерина...
- Аз съм й дъщеря.
- Наистина? - Ех, Мама!
- Бяха две прекрасни балерини.
Втората е леля ми. Дуо "Смаш"
Дуо "Смаш"... Какви времена бяха!
- А сега ти си феминистка.
- Разбира се.
- Но, защо?
- Как е възможно да не съм?
Пожертвах теб и твоята божественна същност...
- А как се озова тук?
- Тайна.
- Попаднал си в голяма беда.
- Каква беда?
- Чувствам се много по-добре, като нова. Искате ли? - Не, благодаря.
Кажи ми, защо да съм в беда?
Но бог дарява и война и мир.
За мен ти бе и суша и вода!
Вода и огън, игра и мъка.
За теб е моят призив тази нощ.
Прощавайте, загадъчни очи.
Податливи крака,
аз казвам ви "Прощавай".
Прощавай меко пъпче,
другар гостоприемен,
на мойте устни.
.
Да, пия. Това е пета, или шеста, или десета. Не знам.
- Смятам цяла вечер да го давам така.
- Браво! - Колко си скучен!
Приятелите ти те мислят за остроумен,
че виждаш във всичко нещо забавно...
Кога си казал нещо, което ме е накарало да се засмея?
Да те разбера? А? Никога!
А трябваше поне веднъж да кажеш нещо, поне веднъж,
нещо, което да не е гадост.
- Но той винаги намира най-подходящите думи.. - Моля те!
"Тя е на диета. Лекува се с хомеопатия, ползва макробиотици, акупунктура...
Ами, ако те бяха заклали долу?
Много любезно.
Виж Елена, може би по-добре е...
О, пардон!
Помниш ли как винаги ми оставяше бележки под възглавницата?
Значи си ме обичал, нали?
Обичаше ли ме?
Отговори ми, обичаше ли ме?
Защо ли ти говоря всичко това?
Та ти никога не си ме слушал.
Никога не си ме слушал.
Мълчиш.
Вижте го - мълчи.
Ти трябва да мълчиш, щом се държиш така.
Имаш ли идея въобще, как минава денят ми?
Питал ли си ме изобщо някога?
Някога позволявал ли си ми да говоря за себе си?
Въртиш глава от скука и нетърпение.
Какво важно си казахме един на друг за толкова години, ти и аз?
Нищо... Никога!
Никога нищо!
Само когато си далеч, те обзема желание да ми позвъниш,
да поговориш с мен, да ме потърсиш.
"Твоето убежище"... Не съм се раждала, за да ти бъда убежище!
Това е твърде малко, не ми е достатъчно! За това си имаше майка!
- Елена! - Не съм ти майка!
- Замълчи! - Няма!
Защо ме поставяш винаги в такова положение?
Елена...
Моля те, успокой се.
Не всичко, което казваш е вярно. Преувеличаваш.
Вече не е така.
Да, имахме трудни моменти.
И двамата стареем, знам.
Никога не бих те напуснал.
Ти да ме напуснеш? Аз те напускам, глупако.
- Да остарявам с теб, да ти бъда бавачка... - Елена, дай ми чашата.
- Да ти лекувам хемороидите...
- Дай чашата.
- Да чистя и бърша след теб, да изпълнявам идиотските ти капризи...
Престани! Току виж се окажеш във фонтана накрая.
Ще стана млада отново и ще замина сама.
Ти не знаеш какво беше животът с теб. Аз не съществувах!
Не съществувах ли? Отговори ми! Да или не? - Сядай.
Какво искаш да кажеш, че не съм се замислял за нашата ситуация?
Аз също имам потребност да поговорим, да се изясним.
Нека не се измъчваме.
Да се изясним...
Той иска да се изясни.
Добре. Нека се изясним.
Защо се опитваш да правиш неща, които не умееш? - Да, не се получи.
Бих могла и нещо друго да сторя, ако го пожелаеш...
Или смяташ, че сме твърде стари, за да станем млади отново?
Боже мой!
Събуди се!
- Стига си спал!
- Вашата представа за живеене.
- А! Нашата горила е тук.
И само силното желание у мен остана.
Прости!
Уважаеми господа, не искаме да ви безпокоим,
но стопанинът на този незаконно построен дом,
който получи неколкократни нареждания да го напусне,
прекрасно знае, че празненствата трябва да приключват в 23.30 часа.
- А сега е 23.15.
- О, прекрасна инспекторке!
- Каква чест е да ви приема в дома си!
- Какво обичате? - Утре в осем елате в казармата.
Лейтенанат Мирна иска да разбере, защо тази вечер в 20.15 часа...
... сте стреляли по група малолетни студентки.
Документите, душичке.
Как така? Полицай ли сте?
Но аз стрелях във въздуха. Всички могат да го потвърдят.
По-добре не се съпротивлявай.
Какво зверче шава там, а?
- Какво става?
- Нищо, проверявам го този.
- Елена? Любов моя!
- Франческа! Как си?
- Сам ще се оправя.
- Сега ще пишем протокол.
Как попаднахте тук и кога смятате да се връщате?
- Имате ли адресна регистрация?
- Пак ли ще ме изпращате?
Обвинен сте във въоръжено нападение над малолетни.
Няма да ви арестувам от уважение към нашата другарка Елена.
Малолетни ли бяха? Значи съм виновен за нападението над тези невинни дечица?
Точно така, дечица.
- И какво подписах, чародейке моя?
- Рапорт за кучето.
- За неговата агресивност и екстерминация.
- Какво?
Доктор Катцоне, добре знаете, че е забранено отглеждането на такива кучета,
без специално разрешение.
Нападнаха патрула ни и убихме едното.
- Дами...
- Лека нощ на всички.
- Жал ми е за теб, но началничката на гарата ми харесва повече. - Чао.
Те са убили Итало.
Убили са кучето, което обичах повече от всичко!
Мръсници! Убийци!
По три от вас за всяко убито куче!
Итало...
Какво лошо си сторил, верни мой приятелю?
Какво става тая вечер?
Буря сякаш иде.
Обичам да се любя по време на буря. А ти, Гриша?
Госпожо, знаете ли къде отиде жена ми?
Видях много жени, откакто живея при доктора.
Дама в червена рокля. Почти през цялото време седя тук.
- Тя ти е много сърдита.
- Госпожата си легна. Спалнята горе.
Говори по-тихо. Прояви малко уважение.
Какво сториха на момчето ти?
Мила моя.
Любов моя.
Прекрасна си.
Мила моя.
Изключете всичко, заключете всичко.
Пуст е този дом.
Мисля си, че на нашия Сантино му е време да се жени.
Женичка трябва, наборе.
В къщи винаги си трябва женичка.
По нашия край разправят, че дом без жена,
е като море без русалки.
Не съм ли права?
А това беше изящен сюрприз,
който доктор Сантино приготви за нея.
Много са милички. Може да започвате.
- Само минутка - почти сме готови.
- Седнете, госпожо.
- Седнете.
- Да ги аплодираме. Хубавици!
Красавици! Красавици!
Видя ли синко? Блясъка в косите им.
Какви съкровища!
Джида танцува!
- Oh, yeah! - Ok!
- Фред Астер!
.
- Лола! Но това е Лола!
- Да господине, това е Лола!
- Лола! Това е Лола!
- Токът спря.
- А аз в тъмното виждам като котка.
- Виждам ви!
- Тази втората красавица,
...пееше "I love you..."
- По свещичка за всеки.
Поздравления, танцувате великолепно.
- Ами това? "Heaven, I'm in heaven..."
- Само така, сине.
Нощта дойде,
а с нощта идва и голямото пътешествие.
Знаеш ли къде ходя всяка нощ?
Връщам се при него, при голямата си единствена любов.
- При кого?
- Беше актриса, ходеше с лисича кожа.
С голямо чувственно лице.
С едни приятели откраднахме неин афиш.
- Изреждахме се наред. Superpike! - Superpike!
Виж каква прекрасна нощница! Беше на бащата на стопанина.
И на дядото на домакина. А тази вечер ти ще спиш с нея!
Тази стая е била на дядо и прадядо...
В нея трябва някой винаги да спи, защо те ще дойдат иначе,
но с чесън под възглавката, ще спиш спокойно до зори.
- Но аз не искам да спя.
-Не искаш?
От плодове направена жена, спи сервирана в блюдо...
ябълките три отдолу под леглото, от гласовете нощни ще те защитят.
И спи жената лунна, която само може да целува, тя друго не умее.
Да му зададем ли няколко въпроса?
- Влюбен ли си? - На колко ли годинки е тоз черноочко?
- На колко ти изглежда? - Всъщност на 50, но винаги имам желание за игра.
- Давай, стари Снапораз! - Добре за начало, има добър отскок!
Гласът на вятъра навява ми спомени...
- Благодаря, госпожо. Така е добре.
- Спи, спи, мъничко детенце,
... баба сън сънува, твоята съдба сънува.
Нека най-красивата ти се присъни, таз, която нищо не отказва...
- Каквото и да пожелаеш! - Лека нощ, благодаря. Вървете. - Внимателно.
Гледай в мен сега!
Малко се поизплаши!
Ей!
- Лека нощ, господине!
- Лека нощ, татенце!
Говоря сериозно. Не слушай гласовете. Затвори очи и бързо ще заспиш.
Не се шегувам.
Казват, че в живота трябва да избираме...
Но как мога да избера, между вас двете?
- Вие къде? Почакайте, не съм свършил. Искам да ви призная нещо.
- Само за минута. Елате насам.
- Лека нощ!
Донатела! Послушай!
- Важно е.
- Спи, спи!
А за теб какво? Морковът остана без салата.
Искам да ме любиш! Искам да ме любиш!
- В такова време? - Искам!
- Тихо, на гости сме.
- Засрами се!
Виж, какво сториха тези две курви с теб!
- И какво? - Какво, какво?
- Свърши!
Уморен съм, не разбираш ли? Цял ден съм по пътищата. Пък и не сме ли в развод?
Елена.
Студено е тука... Още дълго ли трябва да чакаме?
- Ето го, появи се. - Къде?
- Кои сте вие? Какво правите там?
- Тихо! Тихо! Започваме ли?
- Привет, Снапораз!
- Привет, Снапораз!
Казино, казино Верокио,
най-доброто от всички.
Стига, гъдел ме е!
Сега ще повикам госпожата! Какво е това?
Имам работа! А ти какво?
Искаш ли да си изпросиш боя? Ела тук!
Вижте, кой е тук? Вижте, кой е тук?
Дали си спомня, продавачката на риба?
Която го заслепи? Която го заслепи?
Насам, народе! Вижте, каква риба!
Който вкуси от рибата ми, може да се люби до сто годишен! Тя е жива!
Рибната търговка в Сан Лео приличаше на голяма котка.
Исках да съм риба.
Мечта ти бе това - да бъдеш риба в нейната ръка.
Прощавай! А, сестрата! Медицинската сестра от баните!
Покажете ми сестрата от баните!
Какви зъби имаше!
Ха! Как сме днес?
Хлапето ще стане великолепен юноша.
Исках да се оженя за нея.
Представете си жена, която вечер ви отнася на ръце в леглото.
Беше германка.
Как те наричаха? Аааа!
Най-вълнуващото и потресаващо зрелище,
което сте виждали, уважаема публика - смъртоностният кръг!
Няма да повярвате на очите си, че е възможно нещо такова!
И така народе, Анджела Лайолес!
Най-карасивата и смела дама в Америка!
И Жанет де ла Морт, чистокръвна кралица!
Те ще спрат дъха ви не само с очарованието си,
но най-вече със смелостта си.
Те ежедневно рискуват живота си в ужасният смъртоносен кръг!
Виж, виж, Марчело, кой е там! Спомените ти от 23-а година!
Почакай, почакай ме!
Ето го, ето го, ето го-
киното, киното, киното!
Киното!
Никога не си питал защо?
Наистина ли мислиш, че разбираш сърцето на влюбената жена?
Твърде късно е, Иван.
Посланника ме помоли да се върна при него.
В страната ми е вече зима.
А! Вдовицата от гробището, с тези едри бедра, в черни чорапи.
Помниш ли, Марчело този ден в бордея?
Свойта девственност загуби там, там я ти загуби.
Сбогом!
Донеси ми палтото, Аделина. Замръзнах там горе.
Ама и ти си изкуфял! Хората на нашите години си стоят вкъщи.
- Защо гасите?
- Приключихме.
Ей! Ама вие къде?
- Как да сляза от тук?
- А, стой си.
Стой!
Спускаме решетката.
- Толкова си жалък.
- Вижте, аз...
Извинете.
Добър вечер, но...
Хей, отворете! Отворете!
Но къде... Беше толкова приятно... Отворете!
Да видим, кой е там.
Ясно. Загубил е съзнание.
Да не се преструва?
Сладурчо, здраво си хапваш. Ръката под гърба.
Тежичък е...
- Не издържам.
- Шишкото хубаво се е наплюскал.
Та аз го познавам! Дай да го поогледам.
Не, не. Сторило ми се е. Този е доста по-стар.
Мадам, добре ли е тук?
- Как е при вас?
- Стига клюки! - Нали ви казах.
Стой си вкъщи, чети си книжка, зяпай телевизия.
Ричители Акиле, по прякор Рики!
Сектор 22, ринг номер 7.
Хайде, моето момиче. Да им покажем, кой е шефа.
Надебеляла си.
Принудена съм да те дисквалифицирам.
Всичко съм направил. Позвъних на сестра ти, на жена ти...
Добър ден. Позвъниха й, тя ви чака.
Няма да ида. Аз не съм герой-любовник. Кажете им.
Само секунда, нека ви обясня.
Не, няма да ида! Пуснете ме!
Трябва да напиша писмо на жена си... и на мама също.
Пуснете ме! Помощ!
Помощ, приятели!
Ти защо си тук?
- Аз ли?
Да не искаш да кажеш, че си се загубил?
- Защо още не си се върнал?
- Очилата ми се счупиха.
Казвай, каква е биологическата разлика, между женско и мъжко.
Срещал ли си някога истинска жена?
Не мислиш ли, че твоят свят ти се изплъзва?
Защо реши да се родиш мъж?
Някога изследвал ли си женското в теб?
Падоне Роберто,
по документи: мъж. Отличителни белези: мъж.
Цвят на косите: мъжки.
- Ей, ти.
- Да, брат Роберто. Дайте.
Ще го предам веднага. Повярвайте ми.
- Да вървим, момчета.
- Успех.
Дано се завърнете, брат Роберто.
Къде отиват тези? Какво има там?
- Какво правят там?
- Срещат идеалната жена.
Жената, за която са мечтали.
Великата непозната.
- Опиши подробно оргазма си. - Защо трябва да отговарям на такива въпроси?
Не помня! И стига!
Извинете, наистина не помня.
Как бих могъл да ви отговоря? Главата ме заболя.
Не може ли с това да завършим?
А? Нека завършим с това.
Много ви благодаря и до нови срещи.
Освен това е и хладно тук. Много сте мили, но мястото не е подходящо...
Протегни си дясната ръка. Давай, протегни я.
Не можеш, а? Какво, онемя ли? Целия трепери.
Никога няма да можеш да посочиш нещо с такава трепереща ръка.
Кажи някое женско име. Първото, което ти дойде в главата! Не се замисляй!
- Име, което ми дойде в главата? Не знам...Пипо! - Пипо?
Да, казах Пипо. В какво ме обвинявате?
Не знам защо ми дойде това име в главата. Пипо. Глупаво е, разбира се.
Пипо.
Номер 4, Папалузо Сабино.
- Какво казахте? Не разбрах.
- Обвинението.
Не отговаря на въпроса: Защо е тук?
Не отговаря на въпроса: Защо се е родил мъж?
Не отговаря на предложението да разкаже всичко, което знае.
Не може да намери пътя навън.
Никой не му се е доверявал, не са го зарязвали.
Не е в състояние да удовлетвори сексуално никоя жена.
Не осъзнава женското начало в себе си.
Винаги прави едно и също. Носи наполеонки в кревата,
преструва се, че нищо не се е случило. Виновен за липсата на внимание,
виновен е за самодостатъчност, самосъжалява се,
не знае как да се измъкне от тази история и се страхува да я завърши,
Все мълчи, все говори, виновен е, че чувства вина.
Винаги взема насериозно всичко, сексуален маниак е.
Космат.
Продължава да се утешава с илюзията, че съществува идеалната жена.
Вярва в психическата нестабилност на жената.
Смята жените за висши създания.
Иска да види тъмната страна на луната.
Затворен, не може да обясни своята агресивност, вулгарност,
безсрамие в женските очи.
Самотен. Не харесва никой.
Ти ли стори тези гадости? Колко си лош!
Не ме целувай! Стой настрана
- Например, това.
- Отвратителни сте!
- Беше толкова красива!
...пикае прав...
- Свободен си, може да си вървиш.
- Зле мина, нали?
- Недоволен ли си?
- Какво очакваше? Истината?
- Знам, че казах, че ще дойде.
- А сега накъде?
Сега, когато съм свободен, не бих желал тази история да свърши така.
Иска да видя какво е там.
Икал да види? Но какви ги говори той?
Но, сигурно вие сте искали точно това.
Ще докладвам по телефона. Бяхте великолепни, не можеше да е по-добре.
Да, той е тук, точно срещу мен. Ще му кажа.
Знаех си.
Знаех си.
Благодарен съм ви, че ме смятате достоен за тази среща.
Но тя е една безполезна среща.
Та какво, в края на краищата, искате от мен?
Не ви харесва главата ми? Да я откъсна тогава!
Не ви харесва как ви гледам? Тогава няма вече да ви гледам!
Скъсай я, заший я, раздрусай я, спри я, загуби я, намери я.
Отвори я, затвори я, вдигни я, пусни я, люби я, убий я.
Помни я, забрави я, сдъвчи я, изплюй я, скъсай я, заший я.
Раздрусай я, спри я, загуби я, намери я.
Отвори я, затвори я, вдигни я, пусни я, люби я, убий я.
Срещни я, срещни я...
Срещни я, срещни я, срещни я, срещни я, срещни я, срещни я...
Разбира се. Така и така съм стигнал до тук, няма как да не погледна.
Искам да видя този фантом, защото съм уверен, че тя не съществува.
Тя не е тук, тя винаги е някъде другаде.
Летящ холандец, който никога не можеш улови. Тя е душегубка.
С таз теглилка ще премерим "пиленцето" ти!
Какво да правя там горе? Да се любя? Но как?
Персонажът е толкова идеален! А искате да го оскверня...
Естествено... Би било жалко да открия, че тя чувства това, което чувстват всички,
че изпитва радост, като всички, че плаче като всички.
- Той май наистина отиде.
- Ъхъ.
Кой го знае!
Къде съм тръгнал? Няма да успея.
Въздух не ми стига.
Е, сега се доближих до вечността.
Стори ми се, че чух глас, познат глас.
Давай, стари Снапораз! Нека видим какво има там.
Късно е да отстъпвам.
Раз, два! Раз, два!
Ами ако съществува наистина, това награда ли ще е или наказание?
Остави ме. Бъди великодушен, моля те.
Измъкни ме от това положение. Какво очакват от мен?
Не си ми нужна, и аз не съм ти нужен.
Може би си някоя, която съм срещал, но не съм познал.
Първата любов? Едва ли, сигурно е някоя нова, която не съм виждал.
Нещо сякаш се ражда в мен, както когато аз се родих от...
Умолявам те, заклинам те, ако те има, ако съществуваш, покажи се!
Нуждая се от теб, покажи се!
Може ли така? Ще си затворя очите и ще броя до седем.
От друга страна, всичко това, трябва да свърши някак си.
Ето така. А когато ги отворя отново, ти ще си пред мен.
Ето... Ето започвам.
Най-после! Вече заспивах!
Браво, моето момче! Ти успя!
И аз успях, защото заложих на теб.
Видя ли? Всички си отиват!
Остава само да се насладиш на триумфа си.
Ето я голямата награда.
Доктор Сантино ме изпрати. Как го обичам само!
Давай, давай, сине.
И вече не се връщай! И вече не се връщай!
Давай, върви! Върви!
- Да се качвам, а?
- Качвай се, качвай се, душо моя.
И нека сънищата ти се сбъднат.
Коя си ти? Коя си ти?
Коя си ти?
Какво ти става? Два часа сумтиш, охкаш, въртиш се...
Какво наистина ти става?
Очилата ти.
субтитри: ivoks редакция: BNX