Roswell - 01x13 - The Convention (1999) Свали субтитрите
Ще разбера каква е истината. Може да разчиташ на това.
Моят баща е бил шериф тук преди около 40 години.
ТОй е имал тази теотия за извънземните, че са били истински.
Звучи ужасно глупаво, нали?
Може би си бил прав. Може би си бил през цялото време.
Ако нещо се случи с мен отново, както когато се разболях, не ми помагай.
Не мога да се омотая. Трябва да бъда като каменна стена.
- Не принадлежим заедно.
- Не казвай това.
Знам че мислиш че не трябва да сме заедно, но ти ме направи част от това.
Четиринайсе обаждания тази сутрин, шерифе...
всички за видението от миналата седмица.
- Светкавица беше, Заместник.
- Ще им кажа, но те продължават да се обаждат.
Нямам време да говоря с никой за неоснователни или непотвърдени слухове...
и е твоя работа да им го обясниш.
-Да, сър.
- Благодаря, замесник.
Измина време, младши.
Как стигна до тук?
По-добре да подсилите охраната.
Чух че имаш момче.
Аз съм ерген
Без деца при мен.
Не си добре дошъл тук, Хъб.
O, младши, очаквах повече от теб...
повече от тъпи, мало-градски заплахи.
Ами, просто исках да се отбия.
Съболезнования за баща ти.
От това което чувам, ти започваш да мислиш като него.
Довиждане, младши.
Кой беше това?
Това, замесник, беше истински ловец на извънземни.
Стигнах до заключението, Г-дин Гарън...
че, да, тези извънземни съществуват.
Да, те днес са сред нас.
И да, те са брутални, опасни убийци...
и трябва да бъдат спрени на всяка цена.
- Не съм свършил да му говоря.
- Искам да изляза от тук.
Това място е психологически увреждащо.
Имаме стенописи които не разбираме, Наседо ни праща съобщения
Това място може да съдържа отговорите на всичко.
Да, сигурен съм че е истинска Мекка за истинска информация.
Спаси ме. Спаси ме. Аз съм човек затворен в тяло на извънземен.
Извини ни.
Съзнаваш ли че току що изгуби последното ни парченце достойнство.
Okeй, Имам зелени яйца с лунен камък пай...
и един специалитен за конвецията
Мога ли да ви донеса нещо друго?
Аз съм Зинаплокс от планетата Зедагон.
Дойдох да унищожа човечеството и да се върна на родната ми планета.
Еми, тогава е страхотно че започвате денят си вкусна закуска
Здравейте. Добре дошли в Крашдаун. Мога ли да ви предложа маса?
Маса ще бъде чудесно.
- Джен? Маса?
- Да, мерси.
Ето.
Е, мога ли да ви донеса питие за начало?
Питие ще бъде чудесно.
Джен? Питие?
Ще имам кола.
Знаеш, ще ми е приятно да опитам един от онези вкусни шейкове...
които вие момчета имате.
Да видим, кой да...
O, този изглежда интересно.
Среща с извънземен?
Да.
Okей, значи имаме една кола и една Среща с извънземен.
- Ей сега се връщам.
- Мерси.
Всъщност, знаещ ли какво? Има просто...
Още едно малко нещо.
Защо не ми кажеш какво найстина се случи през Септември?
Mайкъл, трябва да говоря с теб за нещо... лично.
- Нищо не е прекалено лично.
- Как го правиш с Мария?
- Прекалено лично.
- Не, имам предвид, как спря?
Не мога да спра да мисля за Лиз.
Всеки път когато я видя, сякаш започва да се движи на забавен кадър.
Maксуел, трябва да бъдеш силен.
Не може да се оставиш да бъдеш воден от твоят...
източник на енергия.
За мен също не беше лесно, но ти трябва да се впуснеш в нещо.
Нещо което просто да те накара да не мислиш за нея.
Да се впусна в нещо.
Не го ли усещаш, Eвънс?
- Какво е това, Милтън?
- Енергията.
Синергията. Това е "Кизмет"!
Кизмет?
Ведението е привлякло някои от водещите експерти в областта
Toва се оформя да бъде едно от най-важните събирания...
на паранормално в историята.
- Вече не сме само шега, Eвънс.
- Tова е страхотно, Mилтън.
Проблема е, че съм обсипан с въпроси.
Пресата жужи наоколо като муха...
и знаменитостите, те превръщат живота ми в истински ад.
O, добре, нищо чудно че седалищния ми нерв се обажда.
Ами, може би мога да взема още едно.
- Още?
- Още работа. Още отговорности.
Аз всъщност търсех нещо в което да се хвърля.
Няма да те лъжа, Eвънс.
Зарвълнуван съм сега.
Ще ти дам повече работа от колкото някога си мислел че съществува.
"Извънземно Разбиване"?
Kakво е това, някакъв вид кеч?
Да. Извънземното разбиване. Имаш ли проблем с това?
Знаеш ли какво? Да.
Аз съм тук опитвайки се да разгадая значението на съществуването ми...
и ми омързна да се занимавам с откачалки като вас...
и изродски шоута за да го направя
Нищо лично, но това "Изродско Шоу" издържа мен и дъщеря ми...
за да не сме на улицата.
Mамо, Mайкъл. Mайкъл, Mама.
Приятно ми е да се запознаем.
Toва беше някакъв кикот.
"кикот"?
Да. Майка ми. Страхотно първо впечатление.
Защо ще искам да направя впечатление?
- Ти ли си Макс Евънс?
- Да.
- O, а не си ли ти...
- Да, аз съм.
Милтън каза че ти отговаряш за връзките с известните личности
Ами, да, предполагам че съм аз.
Тогава можеш да ми обясниш защо Шатнер и Стюарт получиха костюми а аз не.
Тъмбълуиид имаха само два костюма.
И защо да не взема аз един от тях?
- Tе подписаха първи, и получиха костюми.
- O. Tова би го обяснило.
Добре, аз също ще имам нужда от апартамент.
Не мисля че има повече.
Не, точния отговор ще е, "Ще се погрижа за това, Г-дин Фрейкс."
Да, но аз не...
Ще видя какво мога да направя?
Ще ви преместя в друг хотел.
Благодаря, Maкс.
Eвънс.
Искам да се запознаеш с легенда.
Tова е Eверет Хъбъл.
Гледаш един от малкото мъже в света...
за който има слухове че е направил директен контакт.
Директен контакт? Звучи вълнуващо.
Това е един начин да го погледнеш.
Така че, как изглежда този извънземен?
Малко като теб, всъщност.
Или мен. Те не са малки зелени човечета, нали знаеш.
Опитвам се да накарам Хъб да участва в нашият финален дебат на кръгла маса в Неделя.
Аз само минавам.
хубав магазин за сувенири имате тук, Mилти.
Maкс, искаш ли да направиш повече? Доведи Хъбъл на кръглата маса.
Изчезнал от преди почти 30 години. Никой не го е виждал от тогава.
Човекът е загадка.
Е, защо ще убиват извънземните?
Какви извънземни?
От катастрофата от 47-ма. Защо ще ги убиват?
Ами, може би трябва да посетиш нашето изложение Теории за 47-ма.
Но аз мислех че това беше щанда за информация.
Ами, да, това е, но...
Кал.
Какво?
Когато си с нея, мисли за кал. На мен ми помогна.
Не са ми нужни трикове. Мога да се оправя с това.
Здрасти. Ъм, исках само да говоря с теб за oбяда който организиреме.
O. Да. Ако е свързано с работа, разбира се.
Просто, аз съм малко заета.
Okей, ъм, аз ще се... Отбия.
Просто, um...
Лари и Дженифер са се върнали.
Знаеш, онези които бяха там в деня в който ме простреляха.
Сега Дженифер няма да си тръгне. Тя просто се е заселила в Крашдаун.
Това е, все едно, тя седи там с часове наред.
Усещам че тя ме наблюдава или нещо такова.
Така че дойдох да ти кажа че те са тук, в случай че нещо се случи...
Исках да знаеш.
- Кал.
- Какво?
Пай.
"Пай от кал"?
За обяда който Крашдаун го подготвя за утре.
- Мислех си нещо за "кален пай".
- Okей.
Ъм, ще видя дали ще мога да го уредя.
Трябва да тръгвам. Наистина съм зает.
Okей.
Джим? Здрасти.
Хей, Ейми.
Не мислех че Н.Л.O. сбирките са твоята чаша чай.
- Тук съм само за да се видя с приятел.
- O.
Ъм, ще се видим по-късно, Ейми.
Изабел. Уоу. Хей.
Е, успя.
Трябва да спреш да ме следиш, Aлекс.
Да те следя? Шегуваш ли се? Просто се случи да съм тук.
Искам да кажа, целия град е тук.
O, добре. Намерил си Изабел. Той те търсеше.
Търсиш ли някой?
За какво се върна тук, Хъбъл?
Ами, следях какво се случва тук наоколо...
през последните няколко месеца.
Стрелбата през Септември в Крашдаун?
Какво се случи там?
Домогна се до баща ми когато беше най-слаб...
ти го притисна до ръба.
Заради теб, Трябваше да го прибера в лудница
Ами, сега ми даваш повече кредит от колкото заслужавам.
Изчезвай по дяволите от тук.
Mислех че вече говорихме за това...
Сега не говоря с теб като с шериф.
Tова идва за мен, от всичко което си ми причинил.
Никога не искам да те виждам отново.
Разбирам че ще си растроен, но си спомни това...
всичките тези години през които баща ти беше в болницата за душевноболни, аз бях в мой собствен ад.
Сега, от това което чух, не е с всичкият си тези дни.
Но се обзалагам че още имаш много въпроси...
за баща ти...
за това убиийство и защо беше арестуван.
И единствения човек на света...
който има отговорите на тези въпроси.
Аз бях там.
Видях всичко.
Аз съм връзката ти, младши.
Така че преди да ме изриташ от града, трябва да помислиш за това.
Мога да ти помогна.
Можем взаимно да си помогнем.
Aи-yi-yi, yi-yi-yi-yi.
Г-дин Фрейкс! Насам, Джонатан!
- Tова наистина е чест, Г-дин Фрейкс.
- Да.
Нашата колекция ще бъде несравнима.
Наистина? Кой друг имаш?
Всъщност, вие сте първият.
Нашия единствен Номер Едно, ако знаеш какво имам предвид.
Но със Стюарт, Шатнер и Нимой...
няма съмнение че ще бъде голямо.
- Наистина голямо.
- Да.
- Ето тръгваме.
- Тръгваме.
- Aаа!
- O! Eвънс! Eвънс!
- Няма проблем. Няма проблем.
- Ъх, допълване?
- Благодаря.
Tова ще е осмата ти чаша. Искаш ли да смениш с безкофейново?
Защо? Изглеждам ли ти странно? напрегната?
Не, не, не, не изглеждаш. Никак даже.
Просто защото очите ти са малко червени.
Страхотно. Сега ще узнае че съм плакала.
- Той мрази когато плача.
- Лари?
Предполагам е по-добре да тръгвам.
Не, ти... Само чакай тук.
Ъм...
Тук. Сложи това на очите ти. Никога няма да разбере.
- Трябва да ми покажеш истинските момчета.
- "Истинските момчета"?
Омръзнало и писанало ми е да говоря с всички тези измамници. Ти ги познаваш.
- Къде са истинските момчета?
- Mайкъл, няма истински момчета.
Това е откачено шоу.
Кой е това?
- Никой.
- Хайде, Maкс. Не си играй с мен.
- Зубърчето от Крашдаун
- Знам. Той беше наоколо.
Сигурен съм че е просто тук за конвенцията.
Ще продължа да го държа под око.
Извинете ме. Г-дин Хъбъл?
Ъ-Ъх, относно... последната кръгла маса в Неделя...
Mилтън искаше да знаете че по които и да е начинможе да сме способни се разберем с вас...
Aз съм изпълнител, а не говорител, хлапе.
Точно така.
Така че, само съм любопитен.
Имам предвид, ти работиш тук, зарибяваш се.
Видя ли нещо?
Ами, да кажем така.
Tова място където работите... това място...
е шега.
Ако тези хора знаеха истината, те нямаше да се смеят толкова много.
Истина ли е това което Милтън каза?
Това че сте изчезнали преди 30 години?
Не съм изчезвал.
Стоя точно пред вас.
Сега аз ще изчезна.
Хмм.
Тате?
Твърде е студено тук.
Kaто в хладилник.
Татко, опитай да се съсредоточиш.
Онази вечер на убийството...
в Сило...
Хъбъл беше там?
- Хъб?
- Да.
Не можеше да остави жена си.
Tова е бил проблема през цялото време.
Татко...
Неговите жена и дете.
Той нямаше жена и дете.
Толкова е студено тук.
Tе се опитват да ме убият.
Заповядай.
Обичам Лари. Tова е проблема.
Той ми предложи преди година.
Купихме ван за да караме до Калифорния за да се оженим.
Трябваше да бъде двуседмично пътуване.
Tогава спряхме тук за да закусим онзи ден.
От тогава сме на път.
Без брачен договор?
Нали знаеш как момчета се захващат с нещо и не могат да спрат?
- Толкова обсебени, забравят за теб
- Да.
От този ден Лари преследва Н.Л.О.-та.
В началото бях един вид вътре в нещата, но сега съм уморена от приключения.
Просто искам да се задомя.
- Наистина искам нормален мъж.
- Мога да разбера това.
Ти също имаш един, а? 'Уникално гадже?
Уникален? Да, това е добра дума за Maкс.
Maкс?
Опитът на г-дин Грабовски е бил добре документиран.
Неговият контак с гладко-кожестото E.B. E...
допринася към ръстящите на брой доказателства...
като смел мъж като него самия обявява техните истории пред общественото око.
- Това е. Благодаря.
Нашия следваш свидетел на директен контакт е Лаурънс Tрилинг.
- Точно тук.
- Имаш ли нещо против да те наричам Лари?
Не, това ще е страхотно.
Най-напред, г-дин Фрейкс, Трябва да кажа че...
знаете как някои хора казват че Клептън е Господ?
Но аз казвам че вие. Вие сте Господ.
Искам да кажа, настръхна ми кожата! Да! Джонатън Фрейкс!
- Okeй, да отидем при твоя съперник.
- Точно така.
Okей, случи се точно тук, точно в Розуел, Ню Meксико.
- 17-ти Септември.
Бях в кафето Крашдаун, точно от другата страна на улицата.
Значи седя си аз там. Двама мъже влизат. Бум! Започват да спорят.
- Бум! Извадено е оръжие!
- Съжалявам.
Не, няма нищо. Значи двамата мъже, започват... Aa.
Започват да се борят. Бум! Момичето е простреляно.
Бум! Привидно нормално изглеждащо момче, някой който изглежда точно като вас и мен.
Бум! Отива до момичето, слага си ръката над раната и, и тогава, бум!
Тя е... Aa! Тя е мистериозно излекувана.
Ами, единствено мога да кажа, "Бум" Какво мислите вие?
Aз съм обиден от тази нелепа история.
Да, ами, той е точно тук. Okей, приятел?
- Той е в самата публика...
- Достатъчно, маймуно-човек!
- Слушай, успокой се, Фрейкс!
- Охрана.
- Ти и аз, Eвънс. Да го хванем.
- Това е човека ей там.
Той е човека. Той е!
Може да не е най-добрия кординатор на събрания...
но трудно ще го нарека извънземен.
Ти не си като останалите от тях, Фрейкс!
Там имаше куршум! Куршумьт изчезна! Така че къде е куршума?
Внимателно, Eвънс!
Куршумьт изчезна! Никога не беше намерен!
- Къде е куршума?
Знам какво е чувството да не си изслушван.
Вярвам ти, хлапе.
Кажи ми всичко. Кажи ми за Maкс Eвънс.
Кажи ми какво видя.
Кажи сирене!
Хей, ъх, Mилтън!
Къде е моя замесник? Шатнер? Стюарт? Нимой?
Maкс, не му ли каза?
- Г-дин Фрейкс!
- Мислех че не трябва.
Е поне вашата стая e била ъпгрейдната до апартамент.
Кажи зеле!
Mилтън за Хъбъл. Какво за убийство в Сило през 1972?
- От къде знаеш за това?
- Проверих в нашите Н.Л.O. търсачки.
Започваш да ми напомняш все повече и повече за мен самия когато бях на твойте години.
Каза че е изчезнал предо около 30 години. Заради убийството ли е било?
Eвънс, когато казах че не говори, имах предвид че не говори... никога.
Но хората които познавам в обществото, хората вътре...
вярват че е тръгнал след един, намерил един, и от тогава го следи.
Той може да е по-близо отколкото които и да е било от нас, Eвънс.
Не можеш да спреш сега! Извънземното Разбиване е след час!
Ърни, няма от какво да се страхуваш.
Регинг Рей е... малко кученце.
Виж, той наистина няма да направи нещо наистина лошо.
Осъзнавам че си страдал от счупено ребро миналата го...
Добре. Две.
Не получи ли моята кошница подарък?
Виж, Ърни, ако не го направиш, съм разорена. Oкей?
Извън бизнеса. Okей?
доходът ми за половин година е обвързан с това...
- Ало?
Ало?
Oо...
Благодаря че ме изслуша, Джими.
Toзи човeк е оставил касапница из целия Северозарад през последните 40 години.
Няма причина да вярваме че ще спре.
Отпечатъците от ръце са единствена следа която оставя.
Tе остават за ден или така, и тогава изчезват, така че винаги съм с камера.
От къде ги взе тези?
Знам че разследваш...
но си седмичен ентусиаст.
За мен е през цялото време.
Едно от тях е моя собствена работа... момичето.
Коя е тя?
Не е важно.
Другите аз осигурявам.
Както казах, имам връзки.
Е, кои са те?
Жертвите.
Те са само хора... хора с лош късмет.
В неподходящото време на неподходящото място.
Джими.
Баща ти може да е направил грешка тази вечер...
насочи спусъка по неподходящия човек...
но не беше луд.
Вече знаеш това, нали? Знаех това когато се появих тук.
Беше в очите ти.
Единственото което баща ти искаше да направи беше да помогне на света...
и те го разпънаха на кръста за това.
Tова не е просто някакъв безгрижен извънземен който гледаме.
Това е убиец, Джими.
Ако знаеш нещо за това...
е твое задължение e да работим в екип, направи нещо.
Ами това хлапе... Maкс Eвънс?
Има ли нещо общо с всичко това?
Mоже би.
Влизай.
Хей. бях в квартала.
Да, за последните 20 минути.
- Какво става?
Ъм, видях това на сбирката, и трябваше да го взема за теб.
- Книга за съзвездията е.
- "Трябваше"?
Знам че си падаш по звездите и всичко, и мислех че...
може би, ъм, някой път можем да отидем заедно, знаеш, да опитаме.
Мислех че сме минали през това... без срещи.
Не, не, не среща, просто двяма приятели...
на същото място, наслаждавайки се на същото нещо по същото време.
Наистина те харесвам, Aлекс.
Ами, благодаря ти, Изабел.
- Но това трябва да спре.
- Трябва.
Да...
Кое трябва?
Tова обсебване.
Искам да кажа, искам да съм твой приятелка...
но всеки път като се обърна ти си там, и...
и това ме задушава, така че...
- Съжалявам.
- Н-Не.
Не, имам теб. Няма проблем, ъм...
Не бих искал да задушавам някой.
Така че просто, ъх...
Ще се видим по-късно.
Ето. удави скръбта си.
O, момичета, момичета, момичета.
Ако не знаех че живота ще е толко труден, никога нямаше да подпиша.
- Вие момчета изглеждате толко добре колкото аз се чувствам.
- Безалкохорна бира?
- Не, оранжада с лед.
Mмм. Момичешки проблеми.
O, толкова ли е очевидно? Страхотно. Страхотно.
Слушай, нека ти задам един въпрос.
Като жени, намирате ли всички мъже за обсебващи?
- Очевидно. Да.
- Несъмнено.
- Те намират нещо...
- Нещо напълно лудо и безполезно.
- O, като футбол.
- Или Н.Л.O.-та.
И тогава те просто не го пускат.
Докато не използват всяка минута от деня си!
Съжалявам.
Просто не мога да не съм съпричастна
- Тогава го използват като извинение.
- O, винаги когато им е удобно.
Докато напълно не те игнорират.
- И е толкова ясно защо го правят.
- Да, това е отбягване.
Крият се зад обсебването си.
- Защото наистина са уплашени.
- Смъртоносно уплашени.
Да.
- от обвързване.
- Okей. Разбрах го. Кристално ясно.
Но какво ако, ъх, има момче...
чието обсебване е жена?
- O, да, точно така.
Meчтай си!
Ейми, къде си? Мача почти свърши.
Какво? Ърни се появи? Oо!
Хей, йо, по-добре повикай линейка. Бум!
- O, Господи.
Ърни! O, Боже мой.! Oоо!
Добре ли си?
- Само си почивам.
O, скъпи, скъпото ми момче!
Oоо!
Бяха лесни пари.
Кал.
Какво?
Кал. Мисля си за кал.
Защо дори се опитвам?
Ами, сега, ами за това?
- Eвънс?
Mилтън каза че искаш да говориш с мен за нещо.
Да. Ъм, Шатнер не се появи.
O. Съжалвам да го чуя.
Какво трябва да направя за да те обедя да направиш този панел?
Ами, синко,твоята упоритост ме убеди.
Наистина?
Не съм капитан Кирк, но ще дам най-доброто от себе си.
Страхотно. Благодаря ти.
Има само един проблем. Слайдовете са ми в къщи.
Бих отишъл сам да ги взема но скъсах маркуч на път дза тук
Пикапът ми е в сервиза, чакав да ми доставят часта
Толкова е стар, че май часта са я поръчвали от Сингапур
Toгава ще ви закарам.
Tова си мислех че ще кажеш.
Бихме могли да поговорим навръщане, да ти отговоря на въпросите.
Беше прав. Той имаше жeна.
Хъбъл дойде при теб, нали?
Каза ти че някой се е опитал да открадне колата му онази вечер...
и намерил жена си мъртва...
че имала отпечатък от ръка...
точно като този който ти си видял на онзи труп през 1959.
И видял мъже да бяга от сцената... скитник.
И мислел че скитника е бил убиеца.
Сега, две години след убийството...
се върна обратно, нали?
И те намери.
И те преследвал, съблазнявал...
и ти си му помогнал да намeри този скитник.
Не е ли така, тате?
Скитник?
И когато си го открил, си го убил.
Ти си убил невинен човек заради Хъбъл.
- Не.
- Тате...
Не.
Тате, кажи ми какво се е случило там. Моля те.
- Добре, готов съм.
- Аз също съм готов.
- Така, къде отиваме?
- Не е далече.
Точно зад езерото Битър съм.
- Какво прави този мъж с Макс?
- Не знам.
Кажи ми какво прави с Maкс.
Зададе ми въпроси за Maкс... Какво е направил в деня на стрелбата.
Помогнах на Хъбъл. Ние го проследихме.
Сега ще узнаем истината.
Той ми каза че няма да нарани човека.
Хъбъл го застреля.
Нали?
Той застреля скитника, а не ти.
Каквото и да правиш, Джими...
не му се доверявай.
Красива природа. Не мислиш ли?
Особено по залез.
Да, доста е хубаво.
Е, г-дин Хъбъл, вие казахте че ще отговорите на въпросите ми.
Жена ми Шейла и аз обичаме да се измъкваме понякога...
просо да покареме.
Нищо като да летиш надоло по магистралата...
с жената която обичаш до теб, там ли е?
Вероятно сте прав.
Разбира се, трябва да е подходящата.
Знаеш как да я познаеш?
Целувка. Ето как.
Някога чух израза, 'Видях фойерверки"?
Беше като Четвърти Юли.
Случвало ти се е някога когато целунеш момиче?
Може би.
Веднъж.
Добре, беше нашата първа годишнина.
Тя ми каза че има изненада за мен.
И аз имах една за нея.
Похрчех всичко от последната ми заплата от рафинерията...
и купих малко фойерверки от стар индианец...
От другата страна на пътя при отбивката на магистралата
Точно извън града си спомних че съм забравил да взема кибрит.
Такa че спрях до кафе Пепърс.
Но знаеш това, нали?
Сър?
Отбий до страната там. Искам да то покажа нещо.
Познато ли ти е?
Не знам за какво говорите. Никога не съм бил тук.
Ставаше тъмно.
Всичко от което се нуждаех беше китийка кибрит,и там те бяха...
точно на щанда в купа... 10 цента кутийката.
Г-дин Хъбъл, за да стегнем на вреве до Битър Лейк и отбрна за дебата...
И знаете ли какво?
Нямам ги.
Дори и 10 цента нямам.
Помислих си да вземе монети от пепелника където ги държа обикновено
Но казах, "Ей, приятел, не ме карай да се излагам пред моята дама.
Това е моята годишнина."
И той каза, ъх...
"Приятно прекарване. Заведението черпи"
Не разбирам.
Не пракарах добре.
Никак даже.
Никоя вечер от тогава.
Хей, Джен, здрасти. Слушай, имах Прозрение.
Наистина? Мислех че ти каза че е алергична реакция.
Миналата нощ пекарах два часа с мъж който е прекарал живота си в преследване на извънземни.
Сега, това не съм аз. Окей? Не искам да ставам такъв.
Okей? Не съм ловец, Джен.
Аз съм събирач.
Събирач на информация, търсач на истината. Нали знаеш?
Okей? И не искам да преследвам някой повече.
- Защо носиш това?
- Има много хора, ЛИз имаше нужда от помощ.
O, Боже мой, Джен. Tова е фалшиво! Кизмет!
Искам да кажа, това е където принадлежим.
- Къде?
- Тук. В Розуел.
Мога да преследвам моята страст точно тук където всичко започна.
Можем да се заселим. Можем да си вземем малко място. Няма нужда да пътуваме.
Готов съм. Джен, Аз съм...
Готов съм да се оженя за теб.
O, Боже мой.
Лари.
O, Боже мой.
O!
Тя никога не получи моята изненада.
И аз никога не получих нейната.
Не и докато не получих копие oт доклада на следователя.
Tам то беше с черно мастило...
бременна от три месеца.
Малко момиченце, така пишеше.
Тя оплакваше нашето дете.
- Изненада.
- Съжалявам.
И така аз съм.
Четири невинни човека загубиха живота си започвайки онзи ден.
Жена ми, детето ми...
скитника и, ъх...
и аз.
Ходещ мъртвец:
Ето какво чувствах през всичките тези години.
Единственото нещо което ме поддържаше жив беше ти.
АЗ? Но... Но аз не ви познавам.
Аз ви познавам.
Уоу, господине, вие правите голяма грешка.
Знам че можеш да промениш лицето си, тялото си.
Ти си сменящ формата си човек, защото винаги бягаш.
Променил си се в онзи скитник...
когато си убил моята Шейла, опитвайки се откраднеш колата и.
Защо бягаш от тогава? Някой е научил тайната ти?
Сър, знам че сте растроен...
но не съм убил жена ви.
Не бих убил никой.
Валенти ми каза за излекуването, за отпечатъка от ръка.
Точно като на Шейла.
Не съм него.
Който и да мислите че съм, кълна се не съм него.
Знам кой си наистина, на какво си способен...
и няма да ти позволя да убиваш отново.
Хей!
Знаех си че си ти! Ти копеле! Ти!
Хвърли оръжието! Хвърли го!
- Това е той!
- Хвърли го!
Тоkу що го видях. Бях прав.
- Видял си какво?
- Неговата сила! Не виждаш ли кой е?
Трябва да го спрем!
- Не знам за какво говори.
- Лъжец!
- Хвърли го, Хъб.
- Това копеле ще умре днес.
Нищо няма да ме спре. Така че давай!
- Изхвърли всички патрони от патронника.
Стига само един.
Баща ти не можеше да го направи, и ти също не можеш.
Не знаех че това щеше да стане.
Не знаех колко oпасен беше.
Какво му каза?
Защо тръгна след мен?
Ти си шерифа. Предполага се че ти трябва да ме пазиш.
Но единственото което направи е да тръгне след мен.
Наистина ли вярваш на тези налудничави неща.
Ти си точно като Хъбъл!
Искаш ме? Е, ето ме!
Вземи ме.
- Maкс, хайде. Само се успокой.
- Не. Не!
Синко...
Така ли ще се отнасяш към сина си?
Излез от там.
И двамата.
Никога не сте били тук.
- Продължавай.
- Хайде. Да продължаваме.
Човека беше луд, Maкс. Той не знаеше за какво говори.
Не мисля че е бил луд.
Мисля че този който търсим е убивал хора.
Много хора.
Шериф Валенти е.
Замесен съм в код четири. Застрелян е мъж.
Местонахождението ми е при изоставеното Кафе Пепърс при Битър Лейк