Doctor Who - 01x03 (2005) Свали субтитрите
Баба имаше хубав живот, господин Снийд.
Тя беше толкова жизнена,
че не мога да повярвам, че почина.
Не е починала, господин Редпат.
Просто спи.
Може ли да ни оставите за момент?
Да, разбира се.
Аз ще съм в съседната стая, ако ви потрябва нещо.
О, не!
Не!
Гуинет!
Слизай! Имаме още един!
ДОКТОР КОЙ
НЕСПОКОЙНИТЕ МЪРТВИ
- Натисни това!
- Натискам го!
- Натисни и двете!
- Няма да стане.
Обещах ти машина на времето!
Видя бъдещето, да погледнем и миналото. Как ти звучи 1860?
Какво се е случили през 1860?
Да разберем! Дръж се... тръгваме!
Гуинет!
Къде си, момиче?
Гуинет!
Къде беше? Виках те.
Бях в конюшната, успокоявах Самсон.
Доведи го и го оседлай!
Защо, сър?
Труповете оживяват отново. Бабата на господин Редпат е отново на крака
някъде там по улиците и трябва да я намерим.
Господин Снийд, засрамете се, колко пъти още? Неблагочестиво е!
Не ме гледай, сякаш е моя вината. Ела, побързай, тя беше на 86, не може да е далеч.
Ами господин Редпат? Погрижихте ли се за него?
Не.
Тя го направи.
Това е ужасно, сър.
Знам, че не е моя работа и простете, че ви се меся, сър,
но това е вече прекалено.
Нещо ужасно се случва в тази къща и трябва да извикаме помощ.
Ще извикаме веднага щом хвана тази мъртва старица и я затворя.
Не се размотавай, момиче.
Подготви катафалката. Отиваме на лов за трупове.
- Егати!
- Не ми говори! Добре ли си?
Така мисля. Нямам нищо счупено.
Успяхме ли? Къде сме?
Успях! Дайте ми медал. Земя, Неапол, 24-ти декември, 1860.
Много е странно. Коледа е.
Заповядай.
Но това е...
Помисли си.
Коледата на 1860 е веднъж, само веднъж, а после...
я няма, свършва, никога няма да се случи отново.
Освен за теб.
Можеш да се връщаш назад и да гледаш дни, които са вече минали.
Стотици хиляди залези назад.
Не се учудвам, че никога не си спокоен.
Не е лош живот.
По-добре с два.
Хайде!
- Къде си мислиш, че отиваш?
- 1860.
Облечена така, ще предизвикаш бунт, Барбарела.
Там има гардероб, първата в ляво, втората в дясно,
под стълбите, подминаваш сандъците и в ляво. Побързай!
Нито следа.
Къде е?
Сякаш е потънала в дън земя, сър. Къде може да е?
- Ти ми кажи, момиче.
- Какво искате да кажете?
Гуинет, знаеш много добре.
- Не сър, не мога.
- Използвай дарбата.
- Не е правилно, сър.
- Намери старицата или си уволнена.
Веднага.
Погледни навътре, момиче.
Погледни надълбоко.
Къде е?
Изгубена е, сър.
Тя е самотна.
Боже. Толкова много странни неща в главата и.
Но къде?
Била е развълнувана.
За довечера.
Преди да почине, тя е искала да го види.
- Кой?
- Великият човек.
Целият път до Лондон, великият човек.
Господин Дикенс? Господин Дикенс?
Извинете, господин Дикенс, вас викат.
Добре ли сте, сър?
Прекрасно, прекрасно. Съжалявам!
Време е да излезете, сър.
Разбира се.
Размишлявах...
Бъдни вечер е.
Не е най-хубавото време да си сам.
Никой ли не пътува с вас, сър? Никоя жена не ви чака?
Страхувам се, че не.
Можете да вземете моята, ако искате.
Не бих се осмелил.
Аз съм твърде... да кажем непохватен
със семейните работи.
Слава Богу, че съм твърде стар, за да причинявам неприятности.
- Говорите сякаш всичко е свършило, сър.
- Никога не е свършило!
Ще продължавам.
Същото старо предстваление.
Аз съм като призрак, прокълнат да се повтаря цяла вечност.
Никога не е твърде късно, сър, винаги можете да измислите нови номера.
Не, не мога.
Дори въображението ми се е изхабило.
Аз съм стар човек и вероятно съм измислил всичко, което някога ще измисля.
Все пак. Съблазантта на светлините на рампата е много силна, нали?
С цялата си пъстрота.
- Егати!
- Не се подигравай!
Изглеждаш прекрасно.
Като се има предвид...
Кое като се има предвид?
Че си човек.
Ще го приема за комплимент. Ти няма ли да се преоблечеш?
Смених си блузата! Хайде.
Ти стой там, правил си го и преди.
Сега е мой ред.
Готова ли си?
Тръгваме.
История.
Тя е там, сър, сигурна съм.
Добре.
Mалко съм oбъркал полета.
- Не ми пука.
- Не е 1860, а 1869.
- Не ми пука.
- И не сме в Неапол.
- Не ми пука.
- В Кардиф сме.
Добре.
Това е факт, който няма нищо общо с човека, който чукаше на вратата
на тази къща, но нека някой ми обясни
ако може, как така е станало, че Скрудж, при положение, че ключът е бил в ключалката,
е видял човека да влиза, без да да промени израза си изобщо,
но не човека, който е чукал, а лицето на Марли!
Лицето на Марли!
Погледнал Скрудж така,
както Марли гледа.
Приличало на...
О, Боже...
Приличало... на това!
Що за фантасмагория е това?
Така е по-добре.
Останете по местата си, моля ви!
Това е някакъв номер!
Ето я, сър!
Виждам!
Целият проклет свят я вижда!
Фантастично!
- Видя ли откъде дойде?
- Шегаджията се разкри, а?
Надявям се, че сте доволен, сър!
Оставете я.
- Докторе! Аз ще я хвана.
- Внимавай!
Каза ли нещо? Може ли да говори? Аз съм Доктора, между другото.
Доктор? Повече приличаш на бачкатор.
Какво и е на тази блуза?
- Какво правиш?
- Трагедия, госпожице.
Не се безпокойте, с господаря ще се справим.
Тази бедна дама има мозъчно възпаление и трябва да я откараме в болницата.
Тя е студена. Тя е мъртва.
Господи, какво и направи?
Защо го направихте?
Видя твърде много!
Вкарай я в катафалката!
Газ.
Направено е от газ.
- Роуз!
- Няма да ми избягате, сър!
Какво знаете за този зъл дух?
Отражение от огледало, предполагам.
Приятел, не сега, благодаря.
Ти! Следвай тази катафалка!
- Не мога да го направя, сър.
- Защо?
Ще ви кажа защо. Защото това е моята карета.
Тогавай влизай!
Давай!
- Ще ги изгубим!
- Всичко наред ли е, господин Дикенс?
- Не, не е!
- Какво каза?
Не ми липсва чувство за хумор...
- Дикенс?
- Да.
- Чарлз Дикенс?
- Да!
- Чарлз Дикенс?
- Да изхвърля ли господина, сър?
Вие сте брилянтен! 100% брилянтен! Прочел съм ги всичките -
- "Големите надежди", "Оливър Туист" и как беше онази с призраците?
- "Коледни песни"?
Не, тази с влаковете. "Стрелочникът" - ужасяващо!
Най-добрата къса история писана някога!
- Вие сте гений.
- Да се отърва ли от него, сър?
Не, може да остане.
Честно, Чарлз... мога ли да те наричам Чарлз? Аз съм ти голям фен.
- Ти си какво? Голям какво?
- Фен. Аз съм фен номер едно!
И как точно си "фен" (fan - ветрило)?
По какъв точно начин начин охлаждаш хората?
Не, означава фанатик. И какъв е този американски акцент при Мартин Чъзълуит? За какво е?
- Изобщо не е на място. Боклук е.
- Мислех, че си ми фен?
Ако приемаш критика...
Разкажи ми за смъртта на Малката Нел. Много ме весели. Не, съжалявам!
Забрави. Хайде! По-бързо!
Кой е в тази катафалка?
Моя приятелка. Тя е само на 19 и вината е моя. Аз се грижа за нея, а сега е в опастност.
Защо ми губиш времето да ми разказваш за скучни стари книги?
Това е много по-важно. Кочияш!
- Бързо! Преследваме ги!
- Да, сър!
- Браво, Чарли.
- Никой не ме нарича Чарли.
- Дамите те наричат.
- Откъде знаеш?
- Нали ти казах! Аз съм твоят номер едно...
Номер едно фен.
Бедното момиче още е живо, сър, какво ще правим с нея?
Не знам!
Това не го бях предвидил.
Аз ли съм виновен, че мъртвите не си стоят мъртви?
Тогава чия е вината, сър?
Защо на нас се случва?
Веднъж направих услуга на епископа.
Направих племенника му да изглежда като херувим, въпреки че беше стоял две седмици в язовира.
Може да ни направи екзорсизъм с отстъпка!
Кажи, че ме няма. Кажи им, че е затворено.
Отърви се от тях.
- Съжалявам, сър, затворено е.
- Глупости, откога погребалните агенти имат работно време?
Мъртвите не умират по график, настоявам да се видя с господаря ти.
Не е тук, сър.
Не ме лъжи, дете, викни господаря си!
Ужасно съжалявам, господин Дикенс, но на господаря не му е добре.
Да няма проблеми с газовете?
Какво, по дяволите, става?
Добре ли си?
Шегуваш се, нали? Просто се шегуваш.
Шегуваш се с мене, нали?
Добре, не се шегуваш.
- Не можете да влезнете, сър.
- Има нещо в стените.
Газопровода.
Нещо живее в газта.
Пуснете ме! Отоврете вратата!
- Това е тя!
- Моля ви, пуснете ме!
Как смеете, сър! Това е моята къща.
- Казах ти...
- Пуснете ме, някой да отвори вратата!
Отворете вратата!
Мисля, че дамата е с мен.
Това е шега. Трябва да е. Под някакво хипнотично състояние сме.
Не, мъртъвците ходят.
- Здравей.
- Здравей. Кой е приятелят ти?
Чарлз Дикенс.
Аз съм Доктора. Кои сте вие? Какво искате?
Отслабваме! Отоврете процепа. Умираме.
В капан на тези форми.
Не можем да издържим. Помогнете ни.
Първо ме упои, после ме отвлече и не си мисли, че не усетих ръцете ти
- как шарят, стар мръсник.
- Не можеш да ми говориш така.
И после ме остави в стая, пълна с зомбита!
И за капак на всичко, ти се махна и ме остави да умра! Хайде! Кажи нещо!
Не е моя вината, заради къщата е!
Винаги и се е носило име.
Обитавана от духове.
Но до преди три месеца нямах неприятности. И тогава труповете...
Бедните...
Бедните покойници почнаха да стават неспокойни.
Глупости!
Сам ги видяхте!
Не искат да си стоят в ковчезите.
Те ходят.
И най-чудното е, че са враждебно настроени...
Две захарчета, сър, както го обичате.
Един приятел гробар ми разказа, че трупът избягал от собственото си погребение.
Точно както старата дама дойде на вашето погребение, сър.
Ужасна фантазия.
- Чарлз, ти беше там.
- Видях само една илюзия.
Ако ще отричаш, не ми губи времето и млъкни.
- Ами газта?
- Това е ново, сър. Досега не съм виждал такова нещо.
Значи става по-силно. Процепа става по-широк и нещо преминава през него.
- Какво е цепнатина?
- Слаба точка във време-пространството.
Връзка между това място и друго.
Това е причината за повечето истории за духове.
Затова купих къщата толкова евтино, историите се предават от поколения.
Шепоти в мрака. Странни песни във въздуха.
И това чувство, като сянка,
преминаваща през душата.
Да си кажа истината, ще е добре за бизнеса,
точно това очакват хората от мрачен стар гробар като мен.
Невъзможно!
Провери ли за въжета?
Жици... може би.
Трябва да има някакъв механизъм.
Стига, Чарлз.
Добре, не трябваше да ти казвам да мълчиш. Съжалявам.
- Но ти имаш един от най-трезвите мозъци на света и видя тези газови същества.
- Не мога да го приема.
Какво прави човешкото тяло, когато се разлага? Разпада се. Произвежда газ.
Чудесно място за тези газови неща, могат да се шмугнат вътре и да го използват като транспортно средство.
- Също като кочияша и каретата.
- Спри!
Възможно ли е напълно да не разбирам света?
Не е така. Просто има много да учиш.
Винаги съм странял от фантазьорите!
Аз обичам илюзиите - веселят ме, но те са точно това - илюзии.
Реалният свят е нещо друго.
Посветил съм се на това - несправедливостите,
големите социални драми.
Надявам се да правя добро.
А ти ми казваш, че истинският свят
е царство на призраци и блуждаещи огньове.
В такъв случай...
дали всичките ми книги са били загуба на време, Докторе?
Всичко напразно ли е било?
Моля ви, госпожице, не трябва да ми помагате.
Не бъди глупава, обзалагам се, че Снийд те кара да работиш до изтощение.
Колко ти плаща?
- Осем паунда на година, госпожице.
- Колко?
- Знам!
Бих била доволна и на шест.
Ти някога ходила ли си на училище?
Разбира се, да не мислите, че съм невежа?
Ходех всяка неделя.
Един път в седмицата?!
Учиха ни да смятаме и други работи.
Ако трябва да съм честна,
- мразех всяка секунда.
- И аз!
Не казвайте на никого...
но една седмица не отидох и избягах долу в Пустошта, съвсем сама.
И аз съм го правила, ходих по магазините с приятелката ми Шарийн.
Ходехме да зяпаме и момчетата.
Аз не разбирам много от тези неща, госпожице.
Стига, времената не са се променили толкова.
- Обзалагам се, че и вие правите същото.
- Не мисля така, госпожице.
Гуинет, можеш да ми кажеш.
Обзалагам се, че си хвърлила око на някой.
Има едно момче.
Момчето на касапина, минава всеки вторник.
Има такава усмивка.
Аз харесвам хубавите усмивки.
Добра усмивка, готин задник.
Това не съм го чувала!
Покани го на среща. Като за начало му предложи чаша чай или нещо такова.
Кълна се, това е най-странното нещо, госпожице.
Добре сте облечена и имате обноски. Но говорите както дивачка.
Може и да съм.
Може би това е хубаво нещо.
Нуждаеш се от нещо повече в живота си от господин Снийд.
Това не е честно.
Старият Снийд не е лош.
Той беше много мил да ме вземе при себе си, защото изгубих родителите си, когато бях на 12.
Съжалявам.
Благодаря, госпожице. Но някой ден аз отново ще съм с тях.
Ще се срещнем в Рая.
Толкова ще съм щастлива.
Те ме чакат.
Може би и вашият баща там горе ви чака, госпожице.
Може би.
Кой ти каза, че е мъртъв?
Не знам, сигурно Доктора.
Баща ми умря преди години.
Напоследък си мислите за него. Повече от всякога.
Предполагам.
Откъде знаеш всичко това?
Господин Снийд казва, че мисля твърде много.
Аз съм самичка тук.
Обзалагам се, че вие имате дузини слуги.
Не, откъдето идвам няма слуги.
А вие идвате от много далеч.
Кое те кара да мислиш така?
От Лондон сте.
Виждала съм Лондон на картини, но никога такъв,
с всички тези бързащи хора.
Полу-голи, за срам.
И врявата...
и металните кутии, които фучат...
и птиците в небето! Не, не, и те са метални.
Метални птици с хора в тях.
Хората летят.
И вие. Долетяла сте толкова далече.
По-далече от всеки.
Нещата, които сте видяла.
Тъмнината.
Големият лош вълк.
- Съжалявам. Съжалявам, госожице.
- Няма нищо.
- Не мога да го контролирам.
Още като бях малко момиче, мама ми казваше, че имам дарба.
- Казваше ми да я крия.
- Но тя става все по-силна.
По-мощна. Нали?
Непрекъснато, сър.
Всяка нощ,
гласове в главата ми.
Израснала си върху цепнатината. Ти си част от нея.
- Ти си ключът.
- Опитвам се да го проумея, сър.
Посъветвах се с...
- спиритуалисти, гледачки, и други подобни.
- Трабва да ни помогнеш.
Трябва да ни покажеш какво да правим.
Какво да правим къде, сър?
Ще направим сеанс.
Така Мадам Мортлок извиква тези, от мъгливите земи, долу, в Бъттаун.
- Хайде. Трябва всички да се хванем за ръце.
- Аз не мога да участвам.
Хайде де, освободи си съзнанието.
Това е точно евтиния маскарад, който се стремя да разоблича.
Сеанси!
Нищо повече от светещи дейрета и кутии, скрити между коленете. Това момиче нищо не знае!
Не я предизвиквай.
Обичам щастливите медиуми.
Не мога да повярвам, че го каза.
Хайде. Може да ни потрябваш.
Добър човек.
Хайде, Гуинет.
Свържи се.
Говорете ни.
Там ли сте?
Духове, елате.
Говорете ни, за да можем да ви освободим от бремето.
Чухте ли това?
- Нищо няма да се случи, това е очевидна измама.
- Погледнете я.
Виждам ги!
Чувствам ги!
- Какво казват?
- Не могат да минат през цепнатината.
Гуинет, не те те контролират, ти контролираш тях.
- Погледни по-дълбоко. Пусни ги.
- Не мога.
Напротив, можеш. Просто повярвай. Аз вярвам в теб, Гуинет.
Направи връзката.
Да!
Велики Боже!
Духове от отвъдното!
Другата страна на вселената.
Горките ние!
Бедните Гелти!
Има много малко време. Помогнете ни!
- Какво искате да направим?
- Цепнатината.
Заведете момичето до цепнатината.
- Направете моста.
- Защо?
Много сме малко.
Последните от нашия вид.
- Изтребиха ни!
- Защо, какво се е случило?
Някога имахме физическа форма като вас.
Но тогава избухна война.
- Война? Каква война?
- Войната на Времето.
Цялата вселена се разтресе.
Войната на Времето бушуваше, невидима за по-малките видове, но унищожителна за по-висшите форми.
Телата ни изчезнаха.
В капан сме в това газообразно състояние.
Затова са ви нужни тела.
Искаме да ходим.
Да чувстваме слънчевата светлина.
Да живеем отново.
Нуждаем се от физическа форма, а вашите мъртъвци са изоставени.
Ще се изхабят напразно. Дайте ни ги.
- Не можем.
- Защо?
Не е... искам да кажа,
- не е...
- Не е благоприлично? Не е любезно? Това може да спаси живота им.
Отоврете цепнатината.
Пуснете Гелтите.
Ние умираме. Помогнете ни.
Бедните Гелти!
Гуинет!
Истина е.
Всичко е истина.
Всичко е наред. Просто спеше.
Но ангелите, госпожице!
Дойдоха, нали? Те се нуждаят от мен.
Да, Гуинет. Ти си техният единствен шанс да оцелеят.
Казах ти да я оставиш на мира.
Тя е изтощена и няма да води твоите битки.
Изпий това.
Какво казахте, Докторе? Обяснете го пак.
- Какви са те?
- Извънземни.
Тоест чужденци?
Нещо като чужденци, да. От горе.
- Брекън?
- Близо. И са се опитвали да преминат от Брекън в Кардиф, но пътят е бил блокиран.
Само малцина могат да преминат. Дори и тогава са слаби. Могат да използват телата само за малко.
После трябва да се превърнат отново в газ и да се крият в тръбите.
Затова ли се нуждаят от момичето?
- Няма да я получат.
- Но тя може да им помогне.
Живеейки при цепнатината, тя е станала част от нея. Тя може да я отвори, да направи мост и да ги пусне.
Невероятно. Духовете не са духове, а същества от друг свят.
Които могат да съществуват в нашия свят само като обитават трупове.
Добра система. Може и да проработи.
Не можеш да ги оставиш да живеят в мъртви хора!
Защо не? Това е нещо като рециклиране.
- Сериозно, не можеш.
- Сериозно, мога.
Но не е редно.
Тези тела са били живи хора. Трябва да ги уважаваме, дори и като мъртви.
Ти имаш ли дарителска крта?
- Различно е...
- Различно е, да.
Това е различен морал. Свиквай или се прибирай вкъщи.
Чу ги какво казаха преди малко.
Не мога да се безпокоя за няколко трупа, когато последните Гелти могат да умрат.
- Не ме интересува, няма да я използват.
- Аз нямам ли думата, госпожице?
Ами да... не.
- Ти не разбираш какво става.
- Можете да го кажете, госпожице, защото във вашата глава всичко е толкова ясно..
- Мислите, че съм глупава.
- Не е честно.
- Но е вярно.
Нещата може да са различни, откъде идвате, но тук и сега, аз познавам ума си.
И ангелите се нуждаят от мен.
Докторе, какво трябва да направя?
- Не трябва да правиш нищо.
- Чувам песните им още от дете.
Пратени са от мама на свещена мисия,
така че ми кажете.
Трябва да открием цепнатината.
Тази къща е на слабо място, така че трябва да има място, което по-слабо от останалите.
Господин Снийд, коя е най-слабата част от къщата?
Мястото, където са видяни повечето призраци?
Би трябвало да е моргата.
Не можеше ли да е по-приятно място?
Подходящо за изоставена къща.
Въпросът, Докторе, е че Гелтите няма да успеят, защото знам, че е така.
Знам, че трупове не са се разхождали през 1869.
Времето е поток, мени се всяка секунда. Твоят удобен малък свят може да бъде променен така.
Нищо не е безопасно. Запомни това.
- Нищо.
- Докторе, мисля, че в стаята става по-студено.
- Ето ги идват!
- Дошли сте да помогнете.
Благодарете на Доктора! Благодарете му.
Обещайте, че няма да я нараните.
Побързайте! Моля ви! Остава малко време. Бедните Гелти!
Ще ви заведа на друго място след прехвърлянето.
Някъде, където ще си намерите подходящи тела.
Това не е постоянно решение, нали?
Ангелите ми! Мога да им помогна да живеят.
- Добре, къде е слабата точка?
- Тук, под арката!
Под арката.
Не е нужно да го правиш.
- Ангелите ми.
- Направи моста! Освободи ни! Пусни ни да преминем!
Да!
Мога да ви видя.
Мога да ви видя! Елате!
- Мостът е направен.
- Елате при мен.
Елате в този свят. Горките изгубени души.
Започна се! Мостът е направен.
Тя се даде на Гелтите!
По-скоро на повечето от тях.
Мостът е отворен. Преминаваме.
Гелтите ще преминат със сила.
Нали каза, че сте малко на брой!
Няколко милиарда! И всички се нуждаем от тела!
Гуинет,
спри това.
Послушай господаря си!
Това стигна твърде далеч, спри да се занимаваш дете и остави тези неща на мира, умолявам те.
Господин Снийд, назад! Не се приближавайте!
Мисля, че нещата малко се объркаха.
Присъединих се към легионите на Гелтите.
- Ела, вървете с нас.
- О, Господи!
Трябват ни тела. Всички вие ще сте мъртви.
Човешката раса ще е мъртва.
Гуинет, спри ги! Върни ги обратно!
Още три тела! Присвоете ги!
Направете ги домове за Гелтите!
Докторе, не мога! Съжалявам!
Този нов ваш свят ми дойде в повече.
Толкова съм...
Предайте се на смъртта.
Пожертвайте животите си, заради Гелтите.
Аз ви вярвах! Аз ви съжалявах!
Не искаме твоето съжаление! Искаме този свят и всичките му тела.
Не и докато съм жив.
Тогава умри.
Но аз не мога да умра. Кажи ми, че не мога.
Аз дори още не съм родена, невъзможно е да умра.
Нали?
Съжалявам.
Отслабваме! Атмосферата е враждебна!
Газ!
Газта!
1869 е, как мога да умра сега?
Времето не е права линия, може да приеме всякаква форма.
Може да си родена в 20-ти век и да умреш през 19-ти.
Вината е моя.
Аз те доведох тук.
Не си виновен ти.
- Аз исках да дойда.
- Ами аз?
Видях падането на Троя. Петата Световна Война.
Бутах кашони на Бостънското чаено парти.
Сега ще умра в тъмница...
в Кардиф!
И не просто ще умрем.
Ще станем едни от тях.
Ще умрем борейки се, нали?
- Да.
- Заедно?
- Да.
Радвам се, че те срещнах.
И аз.
Докторе! Докторе!
Изгаси огъня и спря газта. Сега стаята се изпълва! Цялата.
- Какво правиш?
- Пуснах я цялата!
Обгазявам мястото!
- Брилянтно, газ!
- Значи избираме смъртта?
Прав ли съм, Докторе?
Тези същества са газообразни.
Напълни стаята с газ. Това ще ги издърпа от телата, ще ги всмуче във въздуха като отрова от рана.
Надявам се...
Господи!
Надявам се, че тази теория ще бъде потвърдена... скоро.
Ако не незабавно.
Пази се.
Стана!
Гуинет, прати ги обратно. Те излъгаха, те не са ангели!
- Лъжци?
- Погледни ги!
Ако баща ти и майка ти можеха да видят това, щяха да кажат същото.
Те са ти дали дарбата. Сега ги върни!
- Не мога да дишам.
- Чарлз, изведи я.
- Няма да я оставя.
- Твърде са силни.
Спомняш ли си света, който видя?
Светът на Роуз? Всички онези хора.
Нищо от това няма да съществува, ако не ги изпратиш обратно в цепнатината!
Не мога да ги върна.
Но мога да ги задържа.
Да ги задържа на това място. Да ги задържа тук.
Махайте се.
- Не можеш!
- Напуснете.
Роуз, излизай, веднага.
Няма да я оставя, докато е в опастност. Сега върви!
Ела. Остави това на мен.
Съжалявам.
Благодаря.
Тя загина.
Съжалявам. Успя да затвори цепнатната.
На каква цена.
Бедното дете.
Опитах, Роуз, но Гуинет беше вече мъртва.
- Била е мъртва от поне пет минути.
- Какво искаш да кажеш?
Мисля, че е била мъртва от момента, в който е застанала под арката.
Не е възможно, тя говореше с нас, тя ни помогна, тя ни спаси.
Как би могла да направи това?
Съществуват повече неща за Небесното Царство, от това, което е залегнало във философията ви.
Дори и за вас, Докторе.
Тя спаси света.
Една слугиня.
И никой няма да разбере.
Добре, Чарли, трябва да се връщам в моята...
барака.
Щом трябва.
Сега какво ще правиш?
Ще взема пощенската карета до Лондон.
Не искам вече да съм сам.
Ще прекарам Коледа със семейството си и ще им се извиня.
След всичко, което научих тази нощ, няма нищо по-важно.
- Ободри се.
- Извънредно!
Тази сутрин си мислех, че знам всичко на света.
Сега знам, че съм само в началото.
Всички тези огромни и прекрасни идеи, Докторе!
Вдъхновиха ме, трябва да пиша за тях!
Мислиш ли, че е разумно?
Ще го напиша изтънчено.
На "Тайната на Едуин Друуд" все още и липсва край.
Може би убиецът все пак не е чичото на момчето.
Може би не е изобщо от този свят!
"Тайната на Едуин Друуд и Сините Стихии"!
Мога да разпространя истината по света!
Успех с това.
Радвам се, че се запознахме.
Чао. И балгодаря.
О, Боже!
Колко модерно.
Благодаря. Но не мога да разбера, защо това е сбогуване?
- Къде отивате?
- Ще видиш. В бараката.
Кълна се, Докторе, вие сте пълна загадка.
Но след всички тези разкрития, има още една мистерия, която не сте споделили.
Отговорете ми.
Кой сте вие?
Просто приятел. Минавам за малко.
Но знаете толкова много за бъдещето.
Не искам да нахалствам, но трябва да ви попитам...
моите книги... Докторе.
- Запазили ли са се?
- Да.
- Колко дълго?
Завинаги.
Добре.
Бараката. Идвай, Роуз.
Какво? В кутията?
И двамата?
Долу, момче.
Довиждане.
Няма ли историята да се промени, ако пише за сини призраци?
Годината е 1870.
През тази година той умира. Съжалявам.
Няма да успее на разкаже историята си.
О, не. Беше толкова мил.
Но в твоето време, той е вече мъртъв. Ние го върнахме към живот
и сега е по-жив от всякога. Добрият стар Чарли.
Да му направим последна изненада.
- Весела Коледа, сър.
- Весела Коледа и на теб!
Бог да ни благослови.
Всички.
Биг Бен е разрушен, след като НЛО се разби в центъра на Лондон.
- Какво е тогава? Завладяват ли ни?
- Странен начин за завладяване, като вдигат Земята под тревога.
Боже, ще обявя военно положение, ако се наложи.
Защитна част Делта! Хайде, движете се, движете се!
Чисто е!
СУБТИТРИ BigBo