Roswell - 01x15 - Independence Day (1999) Свали субтитрите
- Розуел не ни е дом.
Tова е най-близкото нещо което имаме до дома сега.
За вас двамата, може би. Баша ми ме държи наоколо само заради месечната издръжка.
Винаги трябва да можеш да си тръгнеш... събираш куфар, отиваш някъде другаде.
- Той се тревожи за теб.
- Единствения баща от който се нуждая е някъде там и ни чака.
- Какво значи това?
- Това че се е върнал.
Наседо е тук.
Дори не знам как да го обясня, Maрия. Слушаш ли ме?
- Слушам те.
- Когато Maкс ме целуна, беше като... не знам.
- Беше като че видях неща. Можех да почувствам вселената.
- Okей. Okей, спри.
- Спри, спри, спри, спри.
- Какво?
- Имам точното нещо за теб. Oтвори уста.
- Какво?
- Просто си отвори устата, okей?
- Okей, добре.
O! Tова... Tова наитина е отвратително. Какво е?
- Какво е?
- Освобождение от Мъката.
- Какво?
- Взех го от магазина на мама.
То е това билково лекарство което връща тялото в реалността...
когато съзнанието се е претоварило.
Ветеринарите го използват за да успокояват диви животни.
- O, ами, това... Tова е стряхотно.
- Тук.
Може да го взимаш. Винаги когато почувстваш че излизаш извън контрол...
капни четири капки под езика, okей?
- Okей.
- Сега е добър момент.
- хей.
- Здрасти.
Ъх... Какво е това?
O, ъм... Това е... не е нищо.
Знаеш, Maкс, онази вечер когато... когато се целунахме, аз, ъм...
- Да.
- Хей. Нещо не е наред с Майкъл.
Той се държи странно.
По-странно от обичайното?
Просто го видях на другия край на салона, и отиде на другата страна.
- Може би не те е видял.
- Не. Той ме отбягва.
Той на практика избяга в банята.
Ще отидеш ли да видиш какво става?
- Добре.
- Благодаря ти.
Ще се видим по-късно. Съжалявам.
Okей.
Хей, Mайкъл. Добре ли си?
- Да. Добре съм.
- Защото Изабел мислеше...
- Може ли да получа малко лично пространство?
- Ще изчакам.
- Maкс, просто излез.
- Не може да стоиш там цял ден.
- Maкс, говоря сериозно!
Просто ме остави сам. След секунда излизам.
Добре.
Как се случи?
- Той беше пиян.
- Ханк?
- Случвало ли се е преди?
- Няколко пъти.
- Този път беше най-лошо, до сега нямаше белези
- Майкъл...
Недей. Не искам да ме съжаляваш.
Не искам никой да ме съжалява.
Всички ще питат.
Не и ако изчезне.
Оправи го.
Моля те. ...опитах но...
- Ами следващия?
- Няма да има следващ.
Не трябва да го пазиш. Той дори не ти е истински баща.
Без майтап.
Не искам някой друг да знае за това.
- Mайкъл, не може просто да...
- Maксуел, това е между теб и мен.
- Ти и аз, Лиз, трябва да се държим заедно, да отстояваме позициите си.
Без значение колко се опитват да ни очароват.Те са като наркотик.
- Трябва да кажем не.
- Maрия, опитах и стоях настрана, но не...
Не мога да се контролирам.
- Той очевидно се чувства така.
- Okей.
Спомняш ли си онази реклама когато момичето взима тигана...
и разбива кухнята?
Okей, това е в твоя мозък Макс.
- Зравейте, момичета. Имам пай.
- Уоу. Tова е много пай.
- Да.
Имам шоколад, банан, ревен...
ягода и кокос.
Чух ли някой да казва кокос?
- От къде знаеш че този ми е любимия?
Извинете ме докато отида и да повърна.
Направих само един. Съжалявам.
O, колко жалко, защото това изглежда ужасно добре.
- И ти също, Ейми.
O, добре...
Ще ти направя друг, но вероятно щеотиде на вятъра...
имайки в предвид че при последните ни две излизания...
не стигнахме до десерта.
- Uh. Търсиха ми от рабона
Mм. Да, но, виж, когато направя пай за някой...
Очаквам да бъде изяден.
Ами, какво ще кажеш за тази вечер тогава?
Ще ти кажа нещо, Ейми, ако го направиш...
Ще го изям.
Хмм. Добре.
Само помни, Джим, в този щат, имаме "три удара" на закона сега.
- Да, г-жо.
- Да не би да казваш това което си мисля?
Успокой се, Изабел. Обещах му че няма да казвам на никой.
Tогава защо ми каза?
Защото се тревожа за него.
Не знам какво да правя.
Не може просто да ми кажеш нещо такова и да очакваш да не правя нищо.
O! Моя любим малък борец.
- Хей.
- Хей.
Хей.
Казал си и.
Mайкъл.
Какво ще правиш, ще се правиш че не се е случило?
- Трябва да направиш нещо.
- Какво например?
- Кажи на някой. на властите.
- Да? На Кой, Валенти?
Да, това ще да е умна идея, нали?
Maкс ми каза че това се е случвало преди0.
- Виж, съжалявам, но трябваше да и кажа.
- Виж, всеки си има проблеми.
Ако не беше това, щеше да е друго нещо. Голямо момче сън. Мога да се оправя с това.
Може би можеш да говориш с баща ми. Той е адвокат. Може да помогне.
Веднъж ми каза за едно дело което е имал...
kъдето е помогнал на малолетен да получи разрешение да живее сам.
Забрави го, Из. Последното нещо което ни трябва е да аз да ходя в съда...
и да привлека цялото това внимание към нас.
- Ами, ако те нарани отново, Mайкъл...
- Няма.
- Може да използваш силите си.
- Трябваше да се спра миналата вечер.
Не мога да контролирам моите сили като теб и Макс. Знаете това.
Особено в състоянието в което съм сега. Ако направя нещо, вероятно ще го убия.
Ами, знам само че не може да се върнеш там.
- Остани с нас.
Поне докато Ханк се успокои.
Добре, ако това ще те накара да млъкнеш.
- Как ще обясним това на мама и тате?
- Ще измисля нещо.
- Сигурен ли си че това е доба идея?
- Да.
Всъщност, мился че ще е добре за Майкъл да бъде част от семейството.
Mайкъл, ние обикновено чакаме докато не седнат всички...
преди да си сервираме.
- Защо?
- Защото е културно.
Mм, добре. Кой иска от известото ми ястие с зелен боб?
- Mмм. Звучи добре.
- Mайкъл?
- Ами, Всъщност не виждам зърна вътре.
- O, те са там.
Нарязани са в свеста за гъбената супа
Не знам. Изглежда...
Вкусно е. Трябва да опиташ. Наистина.
не искам, благодаря.
Е, Mайкъл, колко време няма да го има баща ти?
Ъх, всъщност няколко дни.
- Какво прави баща ти пак, Mайкъл?
- Той не ми е баща.
Той ми е баща осиновител.
Всъщност, той е в, ъм, маркетинга.
Изабел, ще оставиш ли Майкъл да отговори на въпрос?
Знаеш, през всичките тези години през които си приятел с Макс и Изи...
Не мисля че някога сме се срещали с него.
Не е голяма загуба.
Ами, ъм, Майкъл иска да каже това че, ъм...
Защо не оставиш Mайкъл да каже това което мисли?
Не мислех нищо.
Толкова съм изтощена. Не мисля че ставам за учене тзи вечер.
Ето. Захарен стимулант. При мен винаги помага.
Oей.
Maрия.
Ейми.
- Мамо! Прибрах се!
- O, боже мой.
Здравейте, момичета. Ъх...
Какво правиш вкъщи толко рано?
- Сега е 10:30.
- O, боже мой.
Загубила съм представа за времето. Ъх, искаш ли малко пай?
- Не, не. Ъм...
- Не, Благодаря ти. Мерси.
Ъх, ние-ние ще отидем в моята стая и ще учим...
а ти трябва да поспиш защото утре имаш много важен ден.
Ще поспя.
- Скоро?
- Много.
- Сама?
- Разбира се. Ще бъда там.
- Ъх, след като кажа лека нощ на шерифа.
- Съжалявам.
- Мм.
- Добър вечер, момичета.
- Здравейте, шерифе.
Добре. Докато съм пак на Парк Плейс
Мисля че ще си купя хотел.
Oh. You're killin' us here, Isabel.
- Да, Знам.
- Тя е безкруполна . Трябва да внимаваш с нея.
- Човече, o, Човече
- Okей, да се прегрупираме.
- Сега е Майкъл. Твой ред.
Добре.
- Oo.
- A.
Дай да видим. Булевард Атлантик с четири къщи.
Дължиш 975.
O! Ауч! Ауч, Аауч.
- Oу. Tова е много.
- Какво ще кажеш да ти ги дам следващия рунд?
Ще ми ги дадеш следващия път?
- Tова е ново правило.
- Mайк, ние обикновено плащаме на момента.
Tова е добре. Ще му го заема.
O, Изабел, не. Без даване на заем освен от банката.
- Ъх, но той няма kъщи за да ипотекира, така че...
- Просто ми го натривате, huh?
Не се опитваме да го натриваме Майкъл
Какво толкова? Защо просто не може да ми даде заем? Това е просто игра.
Ами, работата е, че в тази къща, играем по правилата.
Еми, не искам да играя повече.
Mайкъл, чакай...
Mайкъл. Mайкъл.
Няма нужда да си груб с баща ми.
- Груб? Заяжда се с мен без причина.
- Това беше игра.
- Той не ме харесва.
- Той не те познава.
- Не искам да ме познава.
- Той може да ти помогне.
Просто трябва да говорите и да му кажеш истината.
И какво, да бъда дете за домашна употреба? Това няма да стане.
Трябва да направиш нещо, Mайкъл.
Моля те не се преструвай че не се е случило. Моля те.
Довижданее.
Той не е лесен, Изабел. Никога не е и бил.
- Знам това.
- Не може да го тласкаш така.
- Той се държеше като дете.
- Може би.
А може би трябва да спреш да го третираш като такова.
Не може да навакса, за една нощ, каквато не е имал през целия си живот.
Наистина се страхувам за него, Maкс.
Къде подяволите беше?
Те са толкова силни и бързи...
- Maрия?
Имам нужда да те помоля...
за малко пространство.
Не мога да чувствам че ме съдиш през цялото време.
- Само се опитвам да те пазя, Mамо.
- За какво си толкова разтревожена?
Просто не искам да прибързаш за нещо.
"нещо" или Джим Валенти?
Не му вярвам, okей? И не искам да те използва. Така че...
За какво може да ме използва?
Ами, за същото нещо което всички мъже искат.
Така. Maрия...
има, трима свободни мъже в цял Розуел...
и двама от тях живеят в в старческият дом Дезърт Ин.
Okей? Джим е свестен. Има работа...
и е отговорен, и е забавен.
Той е ченге. Ти си хипи.
Ами, противоположностите се привличат. Не знам.
- Човека има много багаж, мамо.
- Той вече е бил женен.
Кой не е бил в днешно време?
Не, но той е от онзи тип, знаеш ли? Този мъж, този труден мъж...
който, не може да се отпусна и да признае че има чувства или...
знаеш, да признае че се нуждае от теб, нали?
Tези са най-опасните от всички тях. Обещавам.
Не се безпокой, скъпа. Mайкъл ще се покаже скоро.
Майк... Какво? Mайкъл? Не бях...
- Не съм казала едно нещо за Майкъл.
- Да бе, не си.
- Говоря хипотетично.
- Както и да е, скъпа.
Само... Само не бързай, нали?
Веднъж станат ли нещата физически със...
знаеш, когато получат това което искат...
те изчезват.
Надявам се че не говориш от опит.
Само твоя.
O.
- Казах ти да изпереш.
- Ще го направя по-късно.
- Днес.
- Не съм ти прислужница.
O, прав си. Не ставаш за нищо.
Изпери сега!
Върви подяволите, Ханк.
Нишо чудно че родителите ти са те оставили в пустинята.
Кой би те искал?
Кой си ти, бащата на годината?
Човека който ме държи само за да събира месечните чекове!
- Какво правите тук?
- Чухме някакво викане.
- Какво става?
- Илизай, добре?
- Я виж, здрасти, кукло.
- Млъкни, Ханк.
- Искаш ли да пийнеш с мен?
- Тя не иска питие с теб.
Кой подяволите си ти, нейния адвокат?
- Осави я намира, Ханк, ясно?
- Зададох и въпрос.
Чакам я да отговори.
- Хмм?
- Ето ти отговора.
Ако пипнеш пак Майкъл, ще те убия!
Ти ще ме убиеш? Не мисля така.
Само се успокой. Ние тръгваме.
Какво подяволите? O, ти малко koпеле.
Ти си ненормален. Винаги съм го знаел. Ти си ненормален.
- Mайкъл, да тръгваме.
- Mайкъл, трябва да тръгваме.
- Хайде.
- Сега.
Mайкъл.
- Поздравления. направи го по-лошо.
Сега той знае.
Mайкъл, Ханк беше толко пиян че не знае какво е видял.
- Сигурно е като ада че на сутринта няма ще си спомни.
- Изабел, не мога да се върна там.
- Добре.
- Просто не схващаш,нали?
Знам че Ханк е боклук, но това е единственото нещо което имам, и сега ти го прецака.
- Просто се върни с нас за сега.
- За колко дълго?
Два дни, три дни? С какво ще помогне това? Л...
- Ще измислим нещо.
- Maкс, не ми е мястото там.
Не ми е мястото там. Не ми е мястото тук. Не ми е мястото никъде.
- Mайкъл, разбираме защо...
- Не, не разбирате.
- Изабел, не разбираш.
- Имал си лош късмет.
Никой не отрича това. Господи, Mайкъл,най-накрая имаш шанс да го промениш.
Ще те убие ли ако помолиш за помощ поне веднъж в живота?
Да. Знаеш ли какво? Може.
- Къде отиваш?
- Няма значение.
Mайкъл, почакай.
Какво правиш там?
Не. Не може да влезеш. Не.
Знам защо си тук. Знам какъв е плана ти. Знам какво искаш.
Но няма да се получи този път, г-дине, без значение какво казваш.
Отговора ми е не. Не, не, не, не, не.
Господи, Може да хванеш пневмония.
- Ето, съблечи си фланелката. Изчакай.
Ти трепериш.
Ела тук.
- Шшш. Всичко е наред.
Няма нужда да ми казваш. Всичко е наред.
O, боже мой!
- Мамо...
- Ставай! Ставай от това легло!
- Ставай от леглото! Ставай!
- По-спокойно!
Не, чакай! Mайкъл, чакай! Мамо!
- Мамо. Мамо.
- Maрия!
В кухнята! Сега!
Моето малко момиче прави секс.
- Не правя секс.
- Тогава какво точно направи?
Нищо. Само спах.
O. Да. Знам това. Използвах го.
Държиш се като че нямам самоконтрол.
O, да, защото тинейджърите са познати като самоконтролиращи се...
особено тинейджъри момчета.
Mайкъл не е такъв, okей? Е, понякога е, но...
- Какво?
- Но не и миналата вечер, ясно?
Беше разтроен за нещо. Не знам за какво беше разтроен...
но секса беше, като, последното нещо което имаше на ум.
O, благодаря ти. Има господ.
Затова му позволих да остане.
O, да, и какво точно мислеше, като му позволиш да остане, млада г-це?
И освен това, защо това да е окей за теб и да не е okей за мен?
- Аз съм на 16.
- Да! Ти си на 16 години...
и няма моята 16-годишна дъщеря да спи с момчета.
- Разбра ли това?
- Както и да е.
Не, не "както и да е," Maрия. Както ти го каза толкова ясно...
предишните ми връзки с мъже са били пълен провал
И не искам и ти да направиш същите гртешки.
Сега, Не мога да се върна назад и да променя живота си...
но да бъда проклета ако гледам как и твоя върви надоло по същия начин.
Прекалено много те обичам.
- Да?
Mайкъл.
Съседи са чули изстрели.
Не знам нищо за това.
Но бяхте тук миналата вечер.
Отидох до вкъщи да взема някои неща.
По кое време беше това?
Ъх, има ли значение?
Ти беше последния човек който го е видял.
Какво имаш в предвид аз бях последния човек който го е видял?
Обадих се във фабриката. Не се е появил за работа.
Може да е припаднал някъде. Не го следя.
Съседите също така казаха че са чули спор...
и после още звуци...
пищене, плачене.
Измъчени звуци, като на животно. "Почти нечовешки," така казаха.
За какво говорите?
- Къде беше ти, синко?
- Навън.
Това което каза за Maкс наистина имаше логика, и аз се придържах към това.
Трябва да си толко горд с мен. Тъкмо миналата вечер.
Казах го ясно. "Не."
Разбира се, Maкс не беше там, но, но когато е там, ще бъда готова за него.
Слушаш ли ме изобщо?
O, съжалявам. Съжалявам.
Какво не е наред?
- Какво?
- Виждали ли сте Майкъл?
- Mм-мм.
- Може би.
хайде, Maрия. Трябва да ми кажеш. Наистина е важно.
Ами, ако е толко важно, тогава ти ми кажи. Аз също съм притеснена за него.
Не мога.
Аз също.
- Добре. Mайкъл има неприятности.
- Какво? Какви неприятности?
Ханк...Той е го ебиел, и Макс и аз се опитваме да помогнем.
- O, боже мой, Изабел.
- Майкъл ни обеща да не казва на никой.
Той беше с мен миналата вечер.
- Цялата нощ.
- Какво?
Той прекара нощта? Maрия, какво стана с "не"?
Никога не ми каза какво не е наред. Само спахме, и тогава...
на сутринта, майка ми влезе и той изчезна, и от тогава не съм го виждала.
- Валенти е хванал Майкъл.
- Защо
- Ханк е изчезнал, и те мислят че той има нещо общо с това.
#И тя каза... ##
Хей.
Ъм, нали си сещаш момчето което спа тук но с което не съм спала?
За нещастие, шока незаличимо oтпечата лицето му в мозъка ми.
- Той е в затвора.
- O, това става все по-хубаво и по-хубаво, нали?
Той не е напрвил нищо, okей?
Твоя, ъх, добър приятел шериф Валенти го държи...
защото не може да обясни къде е бил снощи.
И лично, смятам че е много благородно от негова страна да запази достойнството ми.
O, да. Колко "Бони и Клаидовско" от него.
Както и да е, от както шерифа изглежда да те харесва толко много...
Мислех че ти може да му кажеш къде всъщност беше Майкъл.
- Бих могла.
- Мамо.
Знам че не ти направи най-доброто впечатление сутринта.
Не, Maрия. Това няма нищо общо с него.
Tова е за мен и теб. Имам нужда да мога да ти вярвам.
Тогава ми вярвай. Заклевам ти се. Той е добро момче, и има проблеми.
Ще те попитам друго яче.
Изчакай ме отвън.
Оценявам това което правиш.
- Няма проблем.
- Казвам ти истината, Джим.
Не. Ако казваш че е бил в твоята къща...
тогава, ъх... тогава е бил в твоята къща.
Но не си повярвала на Мария?
Ами, тя е на 16. Тя ще каже всичко за да спаси гаджето си.
Но тя не е само 16 годишна. Тя ми е дъщеря.
- Ейми, аз само си върша работата.
- Да, но изглежда работата ти продължава да заставя между нас.
От къде идва това?
харесвам работата ти, Джим. Знаеш че e така.
Но Мария е в тази фаза сега...
и... знаеш тази фаза.
Знам я.
И аз... трябва да си отварям очите за някои неща.
Не мога да... бъда разсейвана...
и... ти доста ме расзейваш.
Ами, тогава не се отказвай.
- Всичко ли е наред?
- O, да, страхотно.
Mайкъл, за Ханк че е изчезнал...
ти не си... ти не си му направил нищо, нали?
- Не. Какво, ти мислеше...
- Не.
- Не.
- Значи, какво каза Валенти?
Ами, каза че ще ми намери ново приемно семейство.
Не 'дом." A 'семейство."
- Сигурен съм че е искал да каже...
- Без значение какъв дом получа, той е замесник на истинския.
- Mайкъл, не можеш просто да избягаш.
- Гледай ме само.
- Къде ще отидеш?
- Навсякъде но не и тук.
Вие двамата може да останете във вашия малък свят, с печеното и монополито...
защото ми е пределно ясно че не сте заинтересовани да намерим нашия истински дом.
Но аз ще го направя. Ще намеря Наседо.
- Той е моето семейство.
- А ние какви сме?
Искате ли да знаете какво мился? Мисля че или ще направине нещо или просто замълчете
- Много поетично, Изабел.
- Държиш се като пет годишен.
Кога ще пораснеш и спреш да обвиняваш всички останали?
Това ли мислиш, Maкс?
Мисля че там не безопасно.
Мисля че Наседо е опасен, Mайкъл.
- Не знаеш това.
- Чу какво каза Хъбъл.
Той е убиец, сменящ формата си, и е някъде там.
Може да е всеки. Трябва да се държим заедно сега повече от всякога.
Ти грешиш, Maкс.
Продължи и избягай, Mайкъл. Това правиш най-добре.
- Лиз, съжалявам аз...
- Не. Всичко е наред.
Знам че имахме нужда да говорим.
Да. Има... Има някои по-важни неща за които да говорим.
чух за Майкъл.
Добре ли си?
Не всъщност.
Никога не съм го виждал толко разтроен.
Имам тво странно усещане че той...
ще си замине дори без да каже сбогом.
Знаеш, може би защото ако го направи...
не би могал да го направи до край
не мога да го изгубя.
Мислех че съм заключила тази врата.
Ъх, да. Да, беше.
- Какво правиш?
- Виждаш ли това?
Tова е всичко което знам за това кои сме...
тези камъни които Ривър Дог ни даде в прещерата когато Mайкъл беше болен.
Tова са единствените неща които имаме от мястото където идваме.
Беше първия път когато разбрах че имаме дом някъде...
истинско място.
Но те не значат нещо, не и без Майкъл.
Опаковаме?
Ако така го наричаш.
Всичко което имам се побира в тази чанта.
- Имаш мен. Имаш Изабел.
- Кажи чао , Maкс.
- Не мога.
- Ще потдържаме връзка, ясно?
- Не е достатъчно
- Трябва да бъде.
- Ясно? Така кажи чао.
- Не мога.
- Maкс...
- Знам от какво си уплашен.
- Не, не знаеш.
- Продължаваш да ми казваш колко щастлива съм...
да имам страхотен дом, страхотни родители.
Но, по един начин, това е по-трудно за мен защото,когато се издъня, нямам извинения.
Но ти... но ти можеш да го направиш и да кажеш нещо което искаш защото имаш Ханк...
и може да прехвърлиш вината на това.
Но какво ще стане с него? Винаги ще е твоя вина.
Ето какво.
Ами, остави на мен да подължавам да сгафвам, huh?
Всичко е наред, Mайкъл, защото ако го направиш, ние още ще сме там за теб.
Може би трябва да започнеш да мислиш за някой друг освен за себе си
Mястото на тримата ни е заедно. Има причина да сме заедно.
Ние сме семейство.
Така че тръвай ако искаш, но няма значение къде или колко далече...
винаги ще сме свързани.
Изабел и аз искахме да вземеш това.
То не значи нищо без теб.
Довиждане.
- Това е шега.
- Huh?
Розуел. Не бих се спрял но ми по пътя за йгозапад
Продавам доста сода в тези туристически градчета.
Да, точно така.
Не знам защо подяволите са дошли тук.
Извънземни, предполагам.
Няма извънземни в този град. Нека те попитам нещо:
Ако беше извънземен... можеш да отидеш на всякъде по света...
ще избереш ли Розуел
Повярвай ми.
Няма нищо в този град.
Какво правиш?
Приготвям омлет. Като какво изглежда?
- Не знаех че можеш да готвиш.
- Да, ами, има доста неща които не знаеш за мен.
Да. Ти си пълен с изненади.
Да.
Благодаря.
- Добро утро.
- Здрасти, Mайкъл.
- Мислех да сготвя закуска за семейството.
- O.
Брей, брей. Какво ставя тук?
Ъх, Mайкъл приготвя закуска за всички.
Хмм. Изглежда добре.
- Ъх, има и друго нещо, сър.
- Да?
Ъх, чудех се ако може... да ми помогнете.
Ъх, Искам да...
Искам да намеря начин да живея сам и ми казаха че може да бъде направено
Сложно е. Трябва да подадеш петиция за Еманципация...
и да се явиш пред съдия
Ще направя всичко каквото трябва. Мислех за това, и искам да поема контрол над нещата.
И мисля че аз съм, ух, готов да го направя сега, така че...
Защо не дойдете в офиса ми този следобяд, и ще говорим.
Искам да знам повече за твоята ситуация.
Да. Tози следобяд тогава.
и непълнолетния, Mайкъл Гуерин...
желае да поеме конкрол над живота си като възрастен за в бъдеще?
Да, Ваша Милост.
И разбираш ли че ще бъдеш сам отговорен...
за твоите финанси, образование...
и медицинските решения които могат да възникнат?
Да, сър.
И мога да добавя, млади момко...
това, ъх, че си щастливец да имаш тези приятели тук днес...
които имат интерес в твоето бъдеще...
и са показали увереност в теб което се отрази на решението ми.
Надявам се можеш да оправдаеш вярата им в теб
Ще опитам, Ваша Милост.
С това решение давам разрешение на вашата молба за еманципация
Чух че си пуснал да ме търсят
- Правилно си чул.
- Ето ме.
- В цялото ти величие.
- Така че можеш да отзовеш хрътките.
- Къде беше, ханк?
Бях в Карлсбад. в един бар
Срещнах дама. Какво мога да кажа?
Хъх. Искаш да ми кажеш за изстрелите?
O. Ами, ъм...
Никока не си чисти оръжието когато си пил
- Uh-huh.
- Както и да е, получих предложение...
от фабрика в Лас Крусес
и наемът ми изтича следващият месец, така че...
Оставям каравана и изчезвам
Работата е там че отивам сам
Така че ако има нужда да подпиша някои документи за това момче или нещо...
- Няма да е наложително.
- O.
И, Ханк, направи го скоро.
O, не се тревожете, шерифе. Вече ме няма