Racing Stripes (2005) (racing.stripes.tc.xvid.cd1-keg.SRT) Свали субтитрите
СЪСТЕЗАТЕЛНИ РАЕТА
Трябва ми помощ тук!
Задния камион спука гума. Трябва да я сменим.
Сид, отиди там!
Трябва да извадим багажа!
Дръжте платнището да не отлети!
Хей, слизайте от камиона!
Трябва ни още помощ! Побързайте!
Хайде! Имаме спукана гума!
Движете се! Трябва да я сменим!
Иначе ще затънем в калта!
Побързайте! Трябва да разтоварим камиона!
Изведете зебрите оттам!
Всичко е извадено!
Хайде, товарете! Не забравяйте нищо!
Хайде, качвайте ги!
Да вървим!
- Всичко ли взехте?
- Да.
Какво... Хей.
Така. Всичко е наред.
Спокойно. Спокойно.
ФЕРМАТА НА УАЛШ
Спокойно. Всичко е наред.
- Добре.
- Не си се шегувал.
Може ли да го задържим, тате? Може ли? Моля те.
- Здравей.
- Не знам. Това е...
Вероятно има някакви специални нужди. Трябва да...
- Трябва да се обадим в зоопарка.
- Не.
Знаеш, че там държат животните в клетки.
Скъпа, трябва да помислим над ситуацията.
Да видим...
Първо най-важното. Да донесем одеало и топло мляко.
Добре, недей... Добре, ти ще се грижиш за него.
Видяхте ли?
Хей, Тъкър, видя ли това?
Какво толкова? Видиш ли един странен кон, значи си видял всички.
Хайде де. Отиди там и го поздрави.
Събудете ме като си тръгне.
- Знаете ли какво? Аз ще отида.
- Не съм виждал по-странен кон.
Той е сладур, Тъкър. Ела да се запознаеш с госта ни.
Идвам, идвам. Кълна се, Франи, колкото по-странно е животното,
толкова повече искаш да го задържим.
Това дразни ли те?
Да стана на печено пиле.
Знаеш ли, Тъкър, ако махнеш тази грива,
двамата може да сте братовчеди.
Просто разсъждавах на глас...
Време е за въпроси. Какво всъщност си ти?
- Не знам.
- Добре.
Да го обявим за гений.
Не ме карай да сдъвча някоя опашка на пони.
Запази сладките приказки за после.
Не му обръщай внимание. Той много лае, но не хапе.
Аз съм Франи, това е Реджи,
а г-н чувствителния е Тъкър.
- А онази стара коза е стара коза.
О, идва шефът!
- Преди беше толкова мил.
- Знам. Но го превъзмогнах.
Защо трябва да си такъв конски...
Ей сега ще те изсушим.
Има силни крака.
Истински атлет.
Хей, приятелче.
Вземи млякото да видим дали ще дойде при теб.
Ела тук, момче. Хайде.
Хайде. Хайде. Готово.
Хайде, момче. Хайде.
Точно така.
- Добре дошъл в новия си дом, Рае.
- Рае ли?
Е, не можем да го кръстим Петнист, нали?
Това име ти харесва, нали?
Рае.
Мисля, че това означава да.
Добро утро на фермата на Уалш.
Знам, че не е приятно, но вече е 11 часа.
Кукуригането ми запазва главата, което не важи за някои братовчеди.
Приятни сънища, Райвър.
Хей.
Хей, хей! Намали! Боже!
Децата в днешно време нямат никакъв контрол. По мое време...
Пак започваме с урока по древна история.
Достатъчно.
Сега се започна.
Леле.
- Какво е това?
- Това е единствената причина за
един кон да живее, хлапе. Нарича се състезателно трасе.
В живота има и други неща, освен тичане в кръг.
За теб може би. Нещата стоят така: хората се състезават,
конете се състезават, имаше дори надбягване на пилета. Но никога
не е имало състезание на кози. Никога. Схващаш ли, Франи?
- Може ли аз да се състезавам?
- Сложно е.
Трябва много време, за да станеш състезателен кон.
- Какво е състезателен кон?
- Какво е състезателен кон ли?
Те са велики. На състезанията се определя кой е най-добрият.
Конете, които печелеха всяка година, ги тренирахме ние.
- Защо се отказахте?
- Сега ще стане трудно. Компренде?
Говори направо. Не сме говорили латински, откак прасето напусна.
Е, добре. Преди няколко години майката на момичето претърпя
ужасен инцидент.
- Конят й се спъна и загина с нея.
Шефът не можеше да тренира коне след това.
Ние също. Погледнете.
Готови са да тръгват.
Защо никой от тях няма раета?
- Ти отговори.
- Благодаря.
Просто лош късмет, предполагам.
Леле! Виж ги само! Виж ги как тичат!
Гледайте ме! Аз съм състезателен кон!
Погледни го.
Обича да тича. Това е в сърцето му.
- Да. Но това не е достатъчно.
- Можеш да го тренираш.
- И после ще е достатъчно.
- Нека ти кажа нещо.
Краката са твърде къси. Главата е твърде голяма.
Шансовете му да се състезава са колкото моите.
Освен това имам друга работа.
- Отиди да си оправиш прическата.
- Чух това.
Гледайте ме. Аз съм на голямо състезание.
Дръпнете се. Идва състезател.
Леле. Погледни това. Хайде.
Точно зад теб съм.
Приличаш на индианец.
Това е смешно. Индианец.
- Какво е индианец?
- Млъкни, глупако.
- Вие за състезанието ли тренирате?
- Да.
Искаш ли да пробваш? Готови. На старта. Давай! Хвани ме, ако можеш.
- Хей, не бях готов.
- Хайде, бавен.
Да.
Дори не съм превключил на втора скорост още.
Да. Дори не е превключил на втора скорост още.
Тича като магаре.
- Човече, това е баща ти.
- Супер.
Синко, стой далеч от тази ограда!
Хайде де, татко. Просто се забавлявахме.
Забавленията са надценявани. Ако ще бъдеш шампион,
ти предлагам да започнеш да се държиш като такъв.
- Баща ти ме плаши.
- Мен не ме плаши.
Идвайте.
- Идвам, татко.
- Идвам, г-н...
Сър Трентън.
Не разбирам. Защо не им позволява да играят с мен?
Ти си различен. А за някои коне,
различното е страшно.
3 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Хайде. Той никога не закъснява.
Готов съм да тръгвам. Къде е той?
Ето го, идва.
Давай. Покажи ми какво можеш.
Така.
Леле.
- Успех утре.
- По дяволите.
Днес щях да го мина.
Днес просто не иска, г-н Купър.
Да. По-добре я остави да си почине.
Добре.
На това скачане ли му викаш? Все едно са й вързани краката.
Съжалявам, г-це Даурампъл. Изглежда малко притеснена при прескачане
и реших да й дадем малко почивка.
- Разбира се, че така си решил.
Но по-важното е, че...
Не ти плащам да й даваш почивка, а да я тренираш.
Не мога да изисквам повече от един кон.
Купър, Купър, Купър...
Защо трябва да си такъв шегаджия?
Чуй каква е сделката. Докато ти пращам чекове,
ще я притискаш толкова силно, колкото ти кажа.
Нямате ли днес среща на борда на директорите?
Всъщност имам.
Хей, Прайд. Погледни новото попълнение.
- Каква госпожичка...
- Погледни й краката.
Гледай, ще дойде право към мен.
- Имам ли нещо между зъбите?
- Винаги имаш нещо между зъбите.
- Къде отива?
- Извинете.
- Искате ли да пийнем заедно?
- Да пиете?
Разхладително е.
- Не.
- Олеле.
Говорете на опашката, момчета.
Някога мислил ли си да заобиколиш дървото, вместо да минеш през него?
Ами... Обикновено то се отдръпва от пътя ми.
Не съм чувала за дърво, което да прави това.
Не познаваш тукашните дървета.
- Нова ли си?
- Точно пристигнах. Казвам се Санди.
- Аз съм Рае.
- Сериозно?
- Ти състезателен кон ли си?
- Не. Аз съм скачачка.
Всъщност съм се състезавала по целия свят.
Аз съм състезателен кон. Тренирам за голямото състезание.
Като се състезаваш с пощальона?
Ами... Другите коне не искат да се надбягват с мен. Много съм бърз.
- Той не е състезател.
- Не отново.
Казват, че баща му е кон, а майка му е ограда.
Много смешно, момчета.
Съжалявам, но трябва да тръгвам.
- Ще се видим друг път, Рае.
- Чао.
Е, Рае, как върви? Още ли се състезаваш с пощальона?
Пощальонът не се състезаваше, а бягаше от него.
Бих се надбягвал с теб, когато кажеш.
За съжаление аз не се състезавам с леваци.
Да, той не се състезава с леваци.
- Само говорите и нищо не правите.
- Това е разочароващо.
- Това е баща ми.
- Слушай,
искам да престанеш да тормозиш сина ми. Предай думите ми на Тъкър.
Прайд е шампион с истинско бъдеще,
а ти... Е, ти също имаш място под слънцето.
- Татко, аз...
- Ще говорим за това после.
Сър Третън, ние искахме да го накараме да спре да
ни тормози, но той просто не искаше да спре...
- Да ни тормози...
- Млъкни, глупако!
Да,сър Третън.
Мога ли да отбележа, че гривата ви е много лъскава днес?
Има едно място, където можем да уредим това.
- Без хора, без правила.
- Къде и кога?
Добре дошли на състезанието "Синя луна".
- Тук е...
- Първият състезател тази вечер
е сторен и силен и е в страхотна форма.
Той е като вятъра в прерията.
Аплодирайте
Прайд.
Пристъпете напред, ако се чувствате истински коне.
- Няма начин...
- Кой се чувства силен?
- Никой не може да го бие.
- Няма начин. Твърде е корав.
Аз ще го поема.
Смейте си се. Почакайте и ще видите.
- Здравей, Санди.
- Здравей, Рае.
Виж ти. Изненадан съм, че дойде.
Ще говорим ли или ще се състезаваме?
Хубаво палто.
- Ще ти се иска да си останал вкъщи.
- И на теб също,
след като ти сритам задника.
А сега да се приготвим
да се състезаваме.
До онзи насип, около него и обратно тук.
Ще те направя да изглеждаш смешен пред приятелката ти.
Смел си, хлапе.
- Давайте.
- Хайде. Опитай да не изоставаш.
До скоро, загубеняко.
Просто ти давам малко преднина. Ще ти е нужна.
- Хайде. Само толкова ли можеш?
- Още не се задъхвам дори.
Защо ли баща ти не е тук, за да види това?
Леле, как го каза само!
Поне ще бъде интересно, а?
Казах ви, че е бърз.
Намали, хлапе. Ще изпуснеш завоя.
Рае!
Добре зави, Рае. Опитах се да те предупредя.
Какво да се прави? Допусна грешка.
Рае, добре ли си?
Да, добре съм.
Рае...
Хей, Рае. Наистина ли помисли, че ще биеш трениран професионалист?
Ето така, момче.
Какво има? Какъв е проблемът?
Май има нещо, което не ми казваш.
Да не си болен?
Ето така. Сега пак си хубав.
Не мога да позволя моето момче да е изцапано, нали?
И не се въргаляй в калта.
Значи поддържаш историята, че не знаеш от къде е калта?
- Не е от състезанието "Синя луна"?
- Просто кална баня заради артрита.
Скъпа.
Каската.
- Не карай бързо.
- Ще закъснея за работа.
Да, точно така.
Леле, какво бунище! Дори някой клошар няма да иска тази ферма.
Но е скрита. На километри от брега на Джърси.
Не се вижда никакъв океан. Няма дори хранилка за птици.
Тук никой няма да търси Гъши.
Внимавай! Това е коляното ми!
Значи така се приземяваме в големия град.
Ако няма място за кацане, си го правиш сам.
Някой от вас да има проблем с това?
Хубаво кацане. Сега ще ни покажеш ли как излиташ?
Ти малък кон ли си или някакъв задник?
Защото ми приличаш на задник.
Не искам да съм груба, но изглеждаш малко объркан.
- Да не си направил грешен завой?
- Изглеждаш малко бавно възприемаща,
затова ще карам по същество.
Да кажем, че имам малко недоразумение със семейството си.
Не се разбрахме по въпроса дали да ме зарежат или не.
- Казвам се Гъши.
- О, пеликан, който се казва Гъши.
- А аз се казвам Тък.
- Тък?
- Тък. Гъши.
- Тък?
О, забавно е. Но в тази ферма има място само за един умник.
Между другото трябва да знаеш, че Гъши е име, всяващо
страх във всички по източния бряг.
Не стреляйте! Не го направих аз! Беше конят със странната прическа!
- И козата също!
- Тракторът не те преследва.
Виж, ще ти разкажа историята си.
Аз се мафиот. Когато Сами гълъба иска да си го върне на някого,
се обажда на мен.
Само че в последния случай стана малко объркване.
Вместо да ударя Фреди фламингото, както трябваше да направя,
аз ударих дясното крило на Сами, Джони тукана.
И сега Сами, Фреди, Джони... Всички ме преследват.
- Някога опитвал ли си да мълчиш?
- А ти опитвал ли си да плуваш
с подкови? Справял съм се и с по-големи от теб.
- Как? Отегчил си ги до смърт ли?
- Хей, внимавай, пони.
Някой ден някой ще се събуди с твоята глава в леглото си.
По голямата човка трябваше да се досетя, че дърдориш много.
Внимавай, дребен. Бих ти отрязал краката до коленете,
но изглежда някой вече ме е изпреварил.
Добре, стига. Няма какво да доказвате.
- Престанете.
- Да доказвам? Доказване ли искаш?
Мислиш ли, че онзи, дето се върти ще издържи на директна атака?
А? Ей сега ще му се стъжни.
Къде е ловният сезон, когато ти трябва?
Добре. Насочваме се по посока на вятъра. Лек полет.
Хайде, Гъши, използвай силата.
Е, поне уцели вратата.
Уцелиха ме! Уцелиха ме!
За мен е твърде късно! Вие се спасявайте!
Виждам ярка светлина! Виждам умрелите си роднини!
Всички са препечени!
Хей, хлапе, не бях виждал някой да прави по-лош завой.
Ужасно, нечувано.
- Не знам за какво говориш.
- Хайде. Състезанието "Синя луна" е
обществена тайна.
- Знам.
Почти бях успял. Трябваше да го победя лесно.
Грешка. Трябва повече от вроден талант, който ти имаш,
за да бъдеш състезателен кон.
Трябват умения, много умения. И желязна дисциплина.
Трябва много работа. Нищо хубаво не идва лесно.
Опа. Като си говорим за работа...
Олеле. Ще се видим после, хлапе. Успех.
Наведи си главата, Рае.
Време е да си заслужиш подслона.
Да.
Ето така. Спокойно.
Добро момче.
Готово.
Хайде, Рае. Още малко.
Още малко. Ще приключим бързо.
Хайде.
- Хайде.
- Хей, красавице.
Виж какво става със страхотния ти състезателен кон.
Да. Страхотен е.
Погледни. Хей,
орачо, изпусна едно местенце.
Защо не отидете да схрускате по някоя ябълка?
Хайде, скъпа, не ни показвай пак опашката си.
Кажи нещо, хлапе. Изглеждаш обезсърчен. Какво става?
Какво ще ми трябва, за да отида на трасето
и да се пробвам отново срещу Прайд?
Няма да те лъжа, хлапе. Ти си от погрешната страна на оградата.
Разбра ли? Единственият ти шанс е...
- Забрави, забрави...
- Не!
- Какво? Какво щеше да кажеш?
- Трябва да накараш някой да
те язди, за да им покажеш какво можеш.
- Човек ли?
- Не. Ще вържем на гърба ти
някоя кукла. Разбира се, че човек! И, ако получиш шанс да се
състезаваш, ще си готов. Дърпането на това нещо може да ти помогне.
Затова се напрегни малко. Хващай се на работа.
Да. Ще успея, Тъкър.
И, когато успея, ще победя Прайд и ще спечеля голямото състезание.
- Чакай!
- Само така.
Е, както казваше майка ми,
можеш да сложиш ботушите си във печката, но няма да станат на кекс.
Добро момче.
Добро момче.
Добре се справи.
Да.
Добро момче.
Хей, ето го моето момче.
Поизпотил те е, нали?
Ще се видим после.
Добре. Трябва да намеря начин да се отърва от теб.
Може да се уреди.
- Кой си ти?
- Казвам се Гъши.
Винаги съм готов да направя услуга на някой, който е бил в дранголника.
- Ти кога излезе?
- Да изляза от къде?
Кафеза, пандиза, клетката.
- Хайде, може да си честен с мен.
- За какво говориш?
О, добър си. Определено си много добър.
Къде лежа, а?
Синк-синк? Алкатраз? Зоологическата градина на Бронкс?
Виж, как можеш да ми помогнеш?
Добре, слушайте, пътници към фабриката за лепило.
Професор Гъши има диплома за това как да изкараме мотор от строя.
- Сега ще ви обуча.
- Ще държим ли изпит по това?
Млъкни, пилешко бутче. Правило номер едно:
никога не издаваме нищо. Дори да ни измъчват, нищо няма да казваме.
Франи, гледай сега. Гъши, внимавай, точно зад теб са.
- Гъши...
- Добре. Ще говоря!
Беше Вито. Вито Пелегрино.
Виж ти. Гъши, който е пеликан,
всъщност пее като канарче, което е страхливо като пиле
и се свива като патка. Той е пет птици в една.
Не съм пиле. Не че имам нещо против пилетата...
Всъщност някои от най-добрите ми приятели са пилета.
Добре. Да тръгваме. Време е.
Вие стойте тук. Гледката няма да е приятна.
Боже, сега какво ще правя? Добре, момче,
можем да го направим по лесния или по трудния начин.
Приятели, не позволявайте на перата да ви заблудят, че не е опасен.
Той е машина за убиване, маскирана като идиот.
Това харесва ли ти? Боли, нали?
Добре. От това сигурно
ще те заболи много. Харесва ли ти?
Хайде. Чуваш ли ме?
О, ще ме плюеш, така ли? Искаш ли да потанцуваме?
Искаш ли да се пробваш срещу Гъши?
Ха така! Размазваме лицето!
Чупим костите!
Видяхте ли. Само да извикате Гъши,
той се оправя с всичко...
Бум.
Тук е Ричи, червеният петел. Ето доклада за фермата.
Спортните новини. Пеликанът Гъши свали мотоциклета
още в първия рунд. За да продължи урока,
показа и на пикапа кой е шефът.
Отдръпнете се. Няма нищо за гледане.
Ще закъснея за работа!
Можеш да вземеш пикапа.
Е, това е направо страхотно.
- Хайде де...
- Колко ще ти отнеме да я смениш?
Ами... Това е резервната.
Какво...
Може ли да взема Рае?
- Как така? Да го яздиш ли?
- Само за днес.
Не. Не.
Хайде. Трябва да отида на работа. Моля те. Нека го взема.
Скъпа... Не. Освен това
няма да позволи да му сложим седло.
Добре де. Позволи ми да му сложа седло. Голяма работа.
Но едва ли ще ти позволи да го яздиш.
Не го познаваш така, както го познавам аз.
Дори да ти позволи, знаеш как се чувствам.
Татко, яздя откакто станах на 5 години.
- Не в това е въпросът.
- Хайде.
Виж го... Сякаш иска да бъде язден.
О, скъпа... Хайде...
Позволи ми да опитам.
Хайде, хайде.
Внимателно.
- Сега вече е друго.
- Как така е друго?
За какво говориш?
Казал си му да позволи да го яздят, нали?
Бавно и внимателно.
Тичай, хлапе. Тичай като вятъра. Покажи им какво можеш.
Би ли млъкнала? Аз съм треньорът,
а ти си козата. Чуй сега как се прави.
Тичай като вятъра, хлапе. Покажи какво можеш.
Видя ли? Това е да си треньор.
Хайде, момче. Хайде.
Хайде, момче.
Хайде, момче. Давай.
Добро момче.
Май че циркът е дошъл в града.
Да не идваш от сафари?
Обадиха се от зоопарка.
- Я гледайте.
- Това е левакът.
- Не си ли научи урока?
- Не се вписваш.
- Връщай се при твоите.
- Не те искаме.
- Махай се, изрод.
- Да. Забранено е за изроди.
Ще се видим после, приятелю. Бъди послушен.
Тези не са чак толкова бързи.
Мога да ги бия.
Виждам слънцето
в облачните дни.
Когато навън е студено...
Скулс, как можа да развалиш такава чудесна песен?
Стига бе, човек. Тази песен си е развалена по принцип.
Трябват ти добри песни като тази.
Не можеш да ме пипнеш. Музиката ме целува, страстно
цяла нощ. Благодаря, че ми дадохте
вашите аплодисменти.
- Това не е текстът на песента!
Текстът няма значение. Важно е да кажеш "не можеш да ме пипнеш".
- После тръгва от само себе си.
- Добре, умнико,
отлети при феновете си.
Хайде сега да си намерим храна.
Следвай ме. Келнер, маса за един, моля.
Защо не погледнеш отблизо?
Ще кажа на мама!
Не мога да повярвам! Имам 20 милиона братя и сестри,
а мама ми каза да се грижа за теб.
Защото е лесно, глупчо.
Не мен никога не ми се случва нищо лошо.
Скулс, знаеш ли какво?
На теб ти се случват само лоши неща!
Дръпни ми крилото. Не е като преди. Обещавам, че нищо няма да стане.
Никога не се хващай на това. Твърде лесно е.
На кого е това нещо?
Мой е, г-це Даурампъл. Нямаше друг начин да дойда.
- Ще го заведа в конюшнята
- Да. И от сега нататък,
го оставяй в онази зоологическа градина, която, с баща ти,
наричате ферма. Това е състезателно трасе, а не паркът Серенгети.
Ето го добрия танцьор.
Супер е...
- Не знаеш текста и на тази песен.
- Да, но мога да измисля
песен за яденето. Хей, коне,
ние, мухите, обичаме да ви хапем.
После ядем... Хей...
- Какво е това?
- Какво ли?
- Това е съдията на състезанието.
- Гледай сега.
Хей, приятел, защо ти е дълга муцуната?
- Супер!
- Дълга муцуна.
Хей, разбра ли го? Ти си кон.
Вие всички имате дълги муцуни.
- Разбра ли? Това е шега.
- Чувал съм всички шеги.
Другите коне се шегуват с мен откакто съм се родил.
- Знам само, че съм различен.
- Мислиш, че на теб ти е било тежко?
Ние сме започнали живота си като личинки.
Никой не иска да погали една малка личинка.
- Никой.
- Хайде, спокойно.
Какви са тези раета?
- Да не си някакъв специален кон?
- Да.
Като те видях, щях да кажа на брат си,
че никога не съм виждал черен кон на бели раета.
Глупак. Той очевидно е
бял кон с черни раета. Всеки може да види това.
Момчета, внимавайте!
- Успяхме!
- Страхотно!
Ние сме в Рая!
Добър апетит!
Ето го и вашият победител.
Дано да е такъв, г-н Купър.
Ако не спечели, се връщате при лопатите и фашкийте.
- До утре, Удзи.
- Лека нощ, Кен.
Какво правиш? Не трябва да сме тук.
Знам какво изпитваш. И аз го усещам.
Когато бях малка,
майка ми ме водеше тук често.
Слагаше ме зад себе си на седлото
и правеше една обиколка с мен.
Беше истинска магия.
Хайде, момче! Давай!
Давай!
По-полека. Така.
Добро момче. По-бавно.
- Добро момче.
- Джени.
- Чакай малко.
- Удзи...
Нали няма да кажеш на никой?
Давам дума.
Кой е приятелят ти? Не съм го виждал.
Това е Рае. Доста е бърз.
Така е. Все едно се състезаваше наистина.
Татко не иска да правя това.
Това е истинско престъпление. Движиш се точно като майка си.
Да почива в мир. А дори не си с подходящи дрехи.
Слушай, утре ще правим тренировка с другите коне.
Защо не дойдеш да се включиш и ти?
Просто си помисли.
Хей. Да не забрави къде е къщата?
Г-ца Даурампъл ме накара да остана след работа.
- Не мога да я понасям.
- Не се оправдавай.
Не си го изкарвай на нея.
Трябва да я съжаляваме. За нея конете са просто начин за печелене.
Не разбирам как изобщо си работел за нея. Тя е гаднярка.
Повечето коне бяха при мен само за година.
Трябваха ми пари, за да си купя собствени коне.
Можеш отново да тренираш коне.
- Джен...
- Татко,
всички казват, че все още си най-добрият.
Просто ни трябват няколко коня, за да започнем.
После ще я вкараме в калта, където й е мястото.
Това е минало, скъпа. Утре ще се правя на механик пред пикапа.
Но аз искам да яздя Рае.
Той беше страхотен, татко. Трябваше да го видиш.
Това беше за пръв и последен път.
Знаеш как се чувствам.
- Ами моите чувства?
- Разговорът приключи.
- Но татко...
- Казах не, Джен.
Толкова си зает да се опитваш да ме предпазиш от нараняване
като на мама, че не ми позволяваш дори да опитам нещо.
Може да си се отказал от мечтите си, но аз не съм.
Отнася се с мен все едно съм глупаво, малко момиченце.
Не съм такава.
Искам да се състезавам.
И ще се състезавам.
Никой не може да ме спре.
Вие нямате ли си часовници?
Спокойно. Така.
По-полека.
Хей, това е Удзи.
О, не! Помощ!
- Давя се!
- Излизай оттам, Скулс!
- Това е кафето на човека!
- Знам.
Ето. Правя го газирано.
Ти си причината да измислят мухоловките.
Г-це Даурампъл, някои хора казват, че Прайд е единственият
истински претендент тази година. Какво мислите за това?
А вие какво мислите за това?
Г-це Даурампъл, може ли да се прави сравнение между Прайд и баща му?
Е, мисля, че мога да видя добрата инвестиция и...
Какво...
Извинете. Извинете.
Не мога да повярвам, че ни измести някаква зебра.
Какво е намислило това ужасно дете?
Как могат да позволяват такова нещо?
Ще ми дишаш прахта, глупако!
Спокойно, момче! Спокойно!
Давай, момче!
Хайде, момче! Давай, Рае!
Хайде! По-бързо!
Да! Точно така!
По-бързо, Рае! По-бързо!
Тази зебра е много бърза.
По-бързо!
- Давай!
- Най-отзад е, но се движи бързо.
Джен!
О, Боже.
Трябва да снимаш това.
- Джен.
- Добре съм, татко.
- Нищо ми няма.
- Погледни ме в очите.
- Татко, нищо ми няма.
- Чуваш ли ме?
- Добре съм.
- Точно за това ти говорех.
- Поне веднъж баща ти е прав.
- Просто се изплаши.
Вината не е негова. Просто му трябват малко тренировки.
Да. Но съм сигурна, че вината е
и на ездача му.
- Вие сте...
- Джен... Отиди да доведеш Рае.
Толкова си обсебена от победата, че си го изкарваш на едно момиче.
Нолан, удостоил си ме с честта от присъствието си.
Аз съм просто едно момиче от Кентъки, което обича
да гледа състезанията.
Разбира се.
Ето какво ще направим.
Като председател на борда на директорите,
аз отправям покана към г-н Уалш
да включи зебрата си в състезанието.
Просто трябва да се плати таксата за участие.
- Г-н Уалш...
- Г-н Уалш...
Това е великият Нолан Уалш.
Земеделец и треньор на зебри.
- Можете да ме цитирате.
- Клара,
може ли да цитират и това, че не си печелила състезанието,
откакто Нолан спря да тренира конете ти?
Гледай си работата.
Хей, ти. Виждаш ли какво става като забравиш къде ти е мястото?
Състезателното трасе не е място за зебри.
- Как ме нарече?
- Зебра.
Това си ти. Нали не мислеше, че наистина си кон?
Но аз съм кон. Състезателен кон.
Няма нищо такова. Ти си просто зебра
и това е. Едно нещо е сигурно, хлапе.
Ти никога няма да бъдеш състезателен кон.
Зебра? Мислех, че съм състезателен кон.
Защо никой не ми е казал?
Не мога да повярвам, че умишлено си пренебрегнала това, което ти казах.
- Ти беше на нейна страна.
- Не бях на нейна страна. Недей...
- Да сменяш темата.
- Мама щеше да...
Не включвай майка си в този разговор. Недей.
Защо не? Тя поне щеше да се опита да ме разбере.
- Ти и това няма да направиш.
- Не слизай от пикапа.
Джени, връщай се в пикапа.
Не го прави.
Я виж какво домъкна котката.
Не стреляйте! Не стреляйте!
Ето го Удзи.
Успяхме, човече. Супер. Хайде да отлитаме.
Ние успяхме, но този комар не е успял.
О, не. Точно затова мама казваше
да гледаме в двете посоки, преди да пресечем.
Добър ден, Удзи.
- Какво те води насам?
- Имам предчувствие за зебрата ти.
Погледни. Оставих го както си беше тази сутрин.
- 23 секунди за четвърт миля.
- Знам, че не завърши,
но го засякох между половин миля и четвърт миля.
23,5 секунди. Твоята зебра.
Виж, тази зебра иска да се състезава. Виждам това.
Ти просто трябва да го тренираш.
Къде да го направя?
А дори и да можех... Искам да кажа...
- Нямам 5000 долара за таксата.
- Аз имам.
И съм печелил много залози за твоите коне.
Познавам добрия залог, като го видя. Не мога да заложа, ако не участва.
Хайде, Нолан.
Не.
Това е окончателно.
Това си е чиста загуба.
Той няма да позволи на Рае да се състезава.
- Това не е хубаво.
- Да отидем да говорим с Тък.
Ехо. Познайте кой е.
Хей. Как сте, момчета?
Много ни липсваш на трасето.
- Това бяха чудесни години.
- Да, да. Слушай.
- Имаме лоши новини за Рае.
- Нека позная.
Наблюдаващият го полицай се е скарал с него. Не се оставай, хлапе.
- Този винаги ли е такъв?
- По-лош е.
- Много по-лош.
- Както и да е. Слушай, хлапе,
шефът няма да позволи да участваш.
- Но не се тревожи за това.
Ние ще те развеселим. Слушай това.
Ебони и Айвъри
живеят заедно в чудесна хармония.
Рамо до рамо вървят в живота...
Махнете се от мен, глупави мухи.
Леле. С Ебони и Айвъни не се получи.
- За пръв път се случва.
- Казах ти да изпеем друго.
Рае, като се махнеш, нищо няма да се промени.
- Не ме интересува. Оставете ме.
- Трябва да участва в състезанието.
Няма начин. Шефът никога няма да се съгласи.
Ще се съгласи. Също като някои други, които познавам. Трябва му
само малко побутване.
Аз си лягам.
Джени.
- Да?
- Би ли дошла?
Хайде.
Това ще е трудно, скъпа.
Единственото, което мога да направя е очевидното.
Да се освободя от проблема.
Какво?
Татко. Не...
Вината не е на Рае. Не той е проблемът. Вината е моя.
Не можеш просто да го махнеш.
Аз го познавам по-добре, отколкото друг би могъл.
Обичам го.
Каква мислиш, че е алтернативата?
Да не го яздя.
Никога вече.
Точно така, скъпа.