The Big Kahuna (1999) Свали субтитрите
- Не отговаря.
- Сигурно е отишла на пазар.
Господи помилуй.
- Защо го казваш?
- Просто така.
Мъжете винаги така говорят за жените.
Единият каза: "Тя сигурно е отишла на пазар",
а другият: "Господи, помилуй".
Това е майтап.
Кевин Спейси
Дени Де Вито
Питер Фасинели
ГОЛЯМАТА СДЕЛКА
- Е, как ти се вижда това, Боб?
- Какво имаш предвид?
Харесва ли ти да работиш?
- Може да бъде твърде уморително.
- Да, това е тежка работа.
Ти още не знаеш, ама това наистина си е тежко.
Композитор: Кристофър Янг
Явно отдавна се занимаваш с това.
Ще ти кажа истината Боб,
имам чувството, че цял живот стискам нечии ръце.
- Еми много добре се справяш.
- Мерси, Боб.
Съдейки по това, което съм чувал...
Недей да даваш оценки , Боб.
- Колко стана часа?
- Четри и петнадесет.
Интересно, къде ли е сега Лари.
- Нямаш ли часовник?
- Светът е пълен с часовници.
Часовници и огледала.
Те не ме интересуват повече.
Всичките ми шансове останаха в далечното минало.
- Защо говориш така?
- Не се оплаквам.
За всичко си има време. Всеки си намира своето място.
За това няма от какво да се срамуваш.
На колко си години?
Дано нямаш нищо против, че те питам.
Петдесет и две.
Твоята секретарка твърди, че изглеждаш добре.
- Така ли?
- Тя твърди, че проявяваш характер.
Ще я накарам да си промени мнението, ако го смята това за комплимент.
Понякога ми е интересно, какъв ще бъда на твоите години.
- Нараняваш ми душата, Боб.
- Не това исках да кажа.
Нищо.
Чувал съм, че и след шейсет може да живееш добре.
Надявам се, че е така.
Исках да те питам,кога хората си изработват характер?
С него ли се раждаш и после той сам се проявява с времето
или трябва да преживееш някакви неща?
Не съм мислил върху това.
Струва ми се, че може да проявяваш характер, даже и без да чувстваш това.
- Какво ще кажеш?
- Това е нож с две остриета, Боб.
- Отдавна ли работиш в компанията?
- Шест месеца.
- Веднага след като завърши?
- Да.
Ще ти дам съвет...
никога не е рано да се замислиш, какво в действителност искаш.
- Има над какво да се помисли.
- Да.
Много скоро ще ти донесът торта, с четиридесет свещи.
Или петдесет.
Някакви хора ще излезнат от килера и ще извикат: "Изненада!",
като че не мислиш за това всеки път, когато се събуждаш.
- Какво четеш?
- "Пентхаус".
- Искаш ли да го прегледаш като свърша?
- Не, мерси.
- Не искаш ли?
- Не, не чета такива списания.
Да не си от тия дето смятат, че подобни издания трябва да се забранят?
Аз сам от тия, дето смятат, че не трябва да бъдат купувани.
- Хитър отговор, Боб.
- Просто казах това, което мисля.
Ти го каза без да мислиш.
Затова ми се струва, че те чака голяма кариера в маркетинга.
Какво казва жена ти, когато четеш такива списания?
Това не е нейна работа.
- Така ли?
- Да.
Ние сме разведени.
Може ли да знам защо?
Може твоята жена ще ти обясни по добре, Боб.
Разбира се...
Просто се опитвам да си представя, заради какво може да се разведе човек.
Много скоро ще си го представиш това без проблеми.
Вервай ми, Боб.
- Как сте?
- Отлично, а вие?
Не се оплаква. За кой етаж сте?
Зависи от това, къде носите всичките тези ястия.
На петнайстият.
- Категория лукс?
- Да.
И аз съм за там. На шестнайстия.
Ясно.
- Това ли е?
- Здравей, Лари.
Т`ва ли е бе?
Какво значи "Т`ва ли е"? Разбира се, че е това! Ти какво очакваше?
Фил, приятелю, ние казахме "луксозен".
Луксозен апартамент, а не някакъв килер. Тука няма място!
- Това е най-доброто, което можах да намеря.
- Къде ще стоят хората? В коридора?
Какво не ти харесва. Ние сме на шестнайстия етаж. Погледни каква панорама!
Фил,ние сме в Вичите, това е Канзас.
Тука няма значение, на първия етаж ли си или на петстотния. Никаква разлика.
Следващия път ти ще правиш сделките.
Мердок би ни наел четири пъти по-голям апартамент.
- Така ли? Обче Мърдок го няма.
- Това е истината.
Все пак, ще има от къде да скачаме, когато никой не дойде.
- Върви по дяволите, Лари.
- Виждаш ли? Ето какво получавам заради естетиката.
Груб език и псувни-това е.
Познаваш ли Боб от изследователската група?
- Разбира се, че се познаваме. Как си Боб?
- Здравей.
Той се обажда на жена си.
Да се надяваме, че само жена му ще говори.
Трябва да пестим малкото кислород, който имаме.
Какво е това?
- На теб на какво ти прилича?
- Ти ми кажи.
Това е ордьовърът.
- Ти му викаш ордьовър на това?
- Стига бе, Лари.
Фил, приятелю, това не е ордьовър.
Даже не знам какво е.
Морковни пръчици, салата от.... и парченца кашкавал!
Сам знаеш, че решихме всичко в последния момент.
- Знаеш ли, какво сервират долу?
- Не знам и не желая да знам.
Скариди, приятелче-свежи скариди с лед.
Омари с черупките, всякакви френски сирена, сладкарски изделия.
Това вече е ордьовър, стари мой приятелю, а не те това.
Долу не поднасят такава салата- там ти донасят това, което си поръчаш.
- Тогава заминавай да ядеш долу.
- Май така и ще направя.
Господи, Боб, можеш ли да повярваш?
- Според мен не е зле.
- Ето за това говоря.Ти нищо не знаеш.
- На колко сделки си присъствал?
- На една.
- На тази ли?
- Да.
Така си и мислех.Кой знае, Фил, може и да ни провърви,
и всички дошли тук ще са новаци като Боб.
- Проблем ли има?
- Не, всичко е наред.
- Да не си подобряваш четенето, Фил?
- Гледай си работата, Лари.
Аз не обсъждам, просто питам.
Видя ли момичето, което седеше до мене в самолета.
- Сладирана?
- И още как. Стройна и в делови костюм.
Да, ти обичаш момичета в официални костюми.
В деловите костюми има нещо, което ме кара да полудявам. Не знам какво.
Те като че ли са обвити в малки упаковчици.
Дръпни шнурчето и съдържанието от вътре ще се покаже.
Жена в делови костюм - за мене това е въплащение на прекрасното.
А за тебе, Боб? Какви жени ти харесват?
- Не знам, какво да кажа.
- Никакви предпочитания?
Старая се да не мисля за това.
- Защо?
- Женен съм.
Разбира се, чи си женен. Ние всички сме женени. Даже Фил-и той е бил женен.
Аз те питам, какви жени предпочиташ?
Не знам.
Може ли да те питам нещо, Боб? Ама сериозно.
- Какво?
- Ти да не си гей?
Лари!
Е, просто питам. В него няма основното качество на американския мъж.
Ако беше гей щях да разбера.
Но ти не си гей. Така ми се струва. Нали си и женен?
Не виждам пречини да разглеждам другите,
.когато бог ми е дал за жена най-прекрасната от всички.
- Разбирам. Ти си вярващ.
-Нещо такова.
И не трябва даже да ги поглеждаш?
Господ е казал: "Ако гледаш на жена с похот,
то вече си извършил измяна".
Така ли?
Сигурно, той никога не е виждал жени в делови костюми.
Ако беше видял може би щяхме да имаме друга религия.
И влечението щеше да се счита за свято дело.
Стори ми се, че не те харесва моят ордьовър.
Само го пробвам, Фил. Няма да го ям.
Искам да съм сигурен, че никой няма да се натрови.
Само не изяждай всичко.
- Знаеш ли защо си тук, Боб?
- Не. Не съвсем.
Господи, не е чудно, че в компанията е такъв бардак.
Ти си тук за косметически цели.
Какво искаш да кажеш?
Ти трябва да представиш изследователския отчет.
Мозъкът на компанията.
- Аз?
- Именно.
Но аз нямам такъв опит.
Това не е важно. Не е важно какъв човек си- важното е какво представяш.
- Трябва ли да правя нещо?
- Не.
Просто си стоиш с умна физиономия или седиш. Както си решиш.
Ти ще се справиш, Боб.
Надявам се.
Абе да ти кажа правичката
като се замислиш тук няма никой.
Мислиш си, че ще видиш тука важни хора? Е няма да стане.
Ще видиш само изпълнители.
Такава е същността на сделките.
Лари се опитва да обясни причините, поради които сме тук.
Това, което правиме е по-важно от това какво представляваме самите ние.
- Получава се нещо безлично.
- Разбира се, Боб.
Иначе защо преговорите се провеждат в подобни места?
Нима на това място нещо ти подсказва за личности?
- В това има нещо срамно.
- Не е срамно, Боб.
- С кого ще работиш, Боб?
- С професор Юнг.
- С Джим Юнг?
- Да, познаваш ли го?
Срещали сме се.
- Уникален човек.
- Така ли? И как така?
Има между двайсет и трийсет патента.
Освен това и работи като дякон в църква.
- И това го прави уникален?
- Дори само патентите му.
Слушай, Боб...разбирам, че му се възхищаваш,
но все пак ще ти кажа нещичко за Джим Юнг.
- Какво?
- Той е идиот.
- Какво?
- Той е пълен кретен, Боб.
Не бих му се доверил дори да ми измие колата.
Как може да го кажеш?
Аз го познавам. Имах много възможности да опозная Джим Юнг
и мога твърдо да заява, че той е идиот.
Не мисля така. Аз работя с него всеки ден.
Може би ти просто не знаеш какво гледаш.
Или имаме различни стандарти.
Слушай Боб, имаш ли малко време? Искам да ти кажа нещо.
Разбира се.
На този свят има хора, които изглеждат много умни,
когато изпълняват дадена работа. Знаеш ли защо?
- Защо?
- Защото те не знаят какво вършат.
Защото, когато знаеш какво правиш не е нужно да се правиш, че го знаеш.
- Всичко си идва само на мястото. Разбираш ли ме?
- Разбира се.
- И така, знаеш ли как да правиш разликата?
- Не.
Това може да ти го подскаже вътрешния глас,
който нашепва, че момчето, седящо пред мене
или жената ме лъже направо в лицето.
Разправя ми приказки.
Да предположим, че ти това си го разбрал.
- Какво ще направиш?
- Не знам.
А ето какво ще направя аз.
Аз ще кажа: "Приятелче, аз вече съм се наслушал на много лъжи, защото съм бизнесмен,
и на всички ни се налага да изкарваме за насъщния.
Но това вече е прекалено.
Не вярвам, че ти знаеш за какво говориш.
Твоите деца се възхищават от тебе, всички ние се възхищаваме от своите родители.
Може, твоята жена също. Но не и аз.
И съм длъжен да призная фактите и да заявя,
че ти си най-шибания лъжец в целия свят. "
А след това ще седна и ще си доям супата.
Никога няма да наприш това.
Фил, ти чувал ли си ме някога да сказвам това, което изрекох преди малко?
- Да.
- Ето, виждаш ли?
Затова сме отделени, Боб. Защото между нас има умни хора като мене.
- Кога е било това?
- Как така кога?
Ти се съмняваш, че този човек, четящ "Пентхаус", казва истината?
Ти не му вярваш?
Това беше преди две години. Ние обядвахме с агента по продажбите.
- Виждаш ли?
- И ти наистина му каза всичко това?
- Дума по дума?
- Не беше дума по дума.
В общи линии, Фил! Аз му обяснявам принципите и при това,
той е достатъчно умен, за да улови същността на идеята.
И какво се случи след това?
А ти как мислиш? Какво трябваше да се случи?
- Човекът трябва да се е ядосал.
- Човекът направо побесня.
Стоя до края на обяда и не произнесе нито дума.
Загубихте ли контракта?
Разбирасе че го загубихме.
Не може да наговориш такива работи и да не загубиш контракта. И все пак ако успееш...
Ако кажеш всичкото това на човек, а той си остави вилицата, казвайки...
"Боб, ти си абсолютно прав.
Лъжа за това, което говоря, още от момента, в който седнах на масата,
и наистина съжалявам."
Не за тебе, защото ти нищо не губиш, а за самия себе си.
Защото искам да бъда най-доброто човешко същество.
Искам да бъда честен. Винаги."
Ето тогава можеш да не се съмняваш, Боб. Да не мислиш за нищо.
Отхърли съмненията, довери му се и заминавай заедно с него на летището.
Защото той е безстрашен, и току що го е доказал.
Той заслужава доверие.
Лелеее.
Точно така, Боб. Такива хора се срещат рядко.
- Не мога да повярвам, че вие сте казали това.
- Направи ми услуга, Боб.
- Каква?
- Не ставай част от тези хора.
Добре, няма.
Не ми се иска един ден да говоря с теб, както с онзи човек, но ако се наложи ще го направя.За твое добро.
Защото ми харесваш.
Разбира се.
- Всичко наред ли е, Боб?
- Да. Просто ми се ходи до тоалетната.
Искаш ли,да ти разкажа нещо, докато седиш на "трона"?
Благодаря, не е нужно.
- Какво ти става?
- Нищо не ми става. Просто се вълнувам.
Очаква ни голяма сделка тази вечер, Фил.
Въздухът мирише не бизнес. Не го ли усещаш?
Във въздуха се носи миризма на големи пари.
Днес очакваме само един клиент.
Той ще се съгласи-само гледай.
Фулер ще влезе през тази врата, ще се огледа наоколо
и ще бъде така поразен от факта, че е на шестнайстия етаж,
че ще погледне през прозореца като крал, оглеждащ своите владения.
И ще каже: "Вие искате да ми направите предложение?
Всеки, който е избрал за делови обяд такова прекрасно място,
трябва да е достатъчно кадърен да помогне на производството в моя завод в Гари.
Колко ще искате, за да ми продавате всичко, което произвеждате?
Колко трябва да ви платя лично...като подкуп?
- Мислиш ли, че това ще каже?
- Дума по дума.
И знаеш ли какво ще му отговаря? Ще му кажа: "Мистър Фулер, вие сте абсолютно прав.
Ние наистина можем да помогнем на вашето производство
и смятам за чест лично да подпиша контракта,
но имам една молба към вас.
Да се запознаем по-отблизо".
- Това пък какво значи?
- Искам да стана ваша любовница.
Или Фил, ако мислите, че изглежда по-добре.
- Мислиш ли, че ще го заинтересоваме?
- Разбира се, Фил.
Ами ако не стане?
- Ако не прояви интерес ли?
- Да.
Еми тогава ще станем утре сутринта, ще си съберем вещите и отлитаме със сутрешния самолет,
около два и половина сме в офиса и ще се обесиме на вратовръзките си в стаята на чистачките.
- Ти знаеш ли поне как изглежда?
- Не, а ти?
- Нямам си на представа.
- А Боб?
- Боб? Че откъде да го познава Боб?
- Да. Но това не е важно.
Най-хубавото на переговорите е това, че всеки носи надпис с името си.
Неговия сигурно е неонов.
Дик Фулер. Президент. Прякор: "Големия Шаман".
Надявам се, че ще носи пръстен, който да мога да целуна.
- Фил, какво е това?
- Закачалка.
Знам, че е закачалка! Какво прави тук?
- За връхните дрехи е.
- За какви връхни дрехи бе?
В Хотела си има гардероб. Трябва да я изнесеме, че мястото и без това е малко.
Исках да сме подготвени. Кокво ще стане ако няма закачалка, а той попита: "Фил, къде е закачалката?"
Знаеш къде е! В коридора.
- Какво прави той там?
- Май не се чувства много добре.
Защо?
Сигурно е от нерви.
- Или пък защото не му харесваш.
- Какво?
Особенно след като го заля с толкова мрасотия.
Кой, аз ли? Не, ние просто си говорихме.
- Той е добро момче.
- Разбирасе, че е добър.
Иначе нямаше да си губя времето с него.
Последното нещо, което искам, е да вкарам в бизнеса още един мухльо.
- Освен това, той много прилича на тебе.
- Не, прилича на тебе.
Да, но аз се учих от теб, така че е едно и също.
- Не искам да му плащам телефона.
- Тогава го махни.
Кой знае, може пък просто да натрупва опит.
- Като отиде в тоалетната?
-Да, ти не си ли влизал там?
- Не.
- О, тя е уникална!
Банята е единственото място, което ми харесва в този апартамент.
Има си лампа точно отпред и
огледала от трите ти страни.Така можеш да гледаш, как си изтриваш задника.
Това за тебе най-голямото удоволствие ли е?
Мисля, че всеки е длъжен да види това, поне веднъж в своя живот.
Представяш ли си, какво биха дали древните Египтянски фараони, за да може
поне веднъж да видят, как си изтриват задника?
Много! Но не са могли защото не им го е позволявала технологията.
- Те са имали огледала.
- Ръчни огледала, Фил.
Мънички.
Я се пробвай да видиш, как се изтриваш с ръчно огледалце.
Пробвай. Нищо няма да видиш.
По-лесно е да видиш на някой друг.
За да видиш това са ти нужни огледала по цялата стена.
Тогава ще видиш цялата картина.
И ще разбереш, че когато опреш до това,
- слабо се отличаваш от всички други.
- Това поражда човеколюбие.
Ти си знаеш.
Вратата заяжда!
- Ще извикам да я оправят.
- Господи!
По-добре ли си Боб?
Да. Малко ми е нервно.
Портиерът те е накарал цял ден да се занимаваш с подготовката?
Почти.
- Събирал си информация?
- Да.
Странно. Трябвало е да пратиш него. Ненавижам да събирам информация.
- А на мане ми беше интересно.
- Тук няма гардероб.
Затова намерих закачалката.
В началото всичко е интересно, Боб.
Зъбната хирургия също е интересна, но с времето всичко писва.
Това е нещо, което трябва да бъде направено.
Чуваш ли, Боб? Думи, дошли свише: "Нещо, което трябва да бъде направено".
- Лари, черпи ме една цигара.
- С удовослтвие, но не мога. Отказах ги.
- Наистина ли?
- Кълна се.
- Кога?
- Преди два месеца.
И ти трябва да ги откажеш, вредни са за здавето.
Върви по дяволите. Ти не си ми жена.
Прав си, Фил! Не съм ти жена.
Хубаво, че ми напомни, защото сме толкова често заедно, че понякога забравям.
Знаеш ли, Боб е по-разуменот нас двамата взети заедно.
- Никога ли не си пушил, Боб?
- Не.
И не пиеш?
Само при особенни случаи.
- Но не се напиваш нали?
- Не.
Поправи ме ако греша,
,но мога да заложа даже пари, че ти никога в живота си не си ходил по бордеи,
не си се качвал на сцената, не си хващал танцьорка,
не си я хвърлял на пода и не си я чукал пред погледите на всички.
- Какво?
- Господи, Лари!
Просто кажи: да или не?
Не.
Даже не съм стъпвал на подобни места.
Виждаш ли? Аз ти казах, че може да те причислим към светците, Боб.
Сега има по-малко святи хора, отколкото преди. Имаш шанс да те признаят.
- Католик ли си?
- Не.
- Англиканец?
- Не.
- А какъв?
- Баптист.
Е това вече е проблем.
При тях май имаше нещо, като причисляване в отбора на светците за онези, които през живота си не са грешили?
Доколкото аз знам няма такова нещо.
Значи е дошло време да смениш религията.
Отиди там, където ще те ценят повече, където ще можеш да се прославиш.
- И ми съобщи когато това стане.
- Ти ще си първият.
Запомни, това е моя идея! Аз изпълнявам поръчки за църкви.
Малки статуетки и прочее.
- Къде тръгна?
- Слизам за няколко минути до бара.
Скоро ще се върна.
И аз идвам с тебе.
Не, по-добре остани.
Някой е длъжен да наглежда Лари, да не направи някоя глупост.
На връщане отбии се през петнайстия етаж
и ще видиш хора, които знаят какво вършат.
Ще се чувстваш опозорен!
И ми донеси скаридка!
Подлец.
- Той или ти?
- Той. Изкарва ме от равновесие.
Аз не бих го нарекъл него подлец.
Не го познаваш добре. Искаш ли морковна пръчица?
- Отдавна ли работите заедно?
- Зависи какво имаш предвид.
- Искаш ли морковна пръчка?
- Не, мерси.
Ако го измерваме във векове,то ние току що сме се запознали.
Ако го измерваме в кучешки години обаче, значи сме заедно цял живот.
А в човечешки години?
- В човечешки години?
- Да.
Познаваме се от известно време. Защо питаш?
Прилича ми на интересен човек.
Дяволски интересен.
Боб, ако ти трябва пример за подражание, избери Фил, а не глупака Джим Юнг.
От колко време е разведен?
Мисля, че официално не е разведен.
Смятай го за женен. А за останалото не питай. Не знам.
Аз смятам развода за позор.
Е, това не е позор, Боб.
Той е направил своя избор, за да спечели нещо.
- Например?
- Например свобода!
И все пак не виждам смисъл да се отказва.
Понякога Боб, за да се измъкнеш от капана, трябва да си прегризеш лапата.
Може би е така.
За последните две години живота на Фил много се измени и проблемът не е само в развода.
Така ли? Ами в какво?
По-рано той беше...
Не знам.
Един ден той витаеше из облаците, смяташе светът за прекрасен и беше сщастлив, че живет в него,
а на следващия ден не можех да повярвам, че говоря със същия човек.
Като че ли са му изпуснали въздуха.
Струваше ми се, че всеки момент може да вземе пистолет и да се застреля.
Но даже тогава той беше много приятен.
Но просто имах чувството, че вътре в него нещо е умряло.
- С какво мога да помогна?
- Развалете ги за автомата за цигари.
"Кроун Ройал", от заведението. За специални гости.
- Не, благодаря.
- Наистина няма проблем.
Не, благодаря. Трябват ми дребни. Благодаря.
Не може да знаеш всичко за някого.
Бог ни е дал очи и уши, за да можем да научаваме всичко.
Освен това, което не ни засяга.
Разбира се.
Задай ми всякакъв въпрос за Фил и с удоволствие ще ти отговоря.
Щом толкова искаш да знаеш нещо.
Но не го питай него....
Много е переживял. Не трябва да го насилваш.
- Отдавна ли си женен, Боб?
- Половин година.
- Обичаш ли жена си?
- Обичам ли жена си?
Ами че как иначе?
Хората се женят по различни причини, Боб.
Ти ми изглеждаш много принципен.
И какво?
Срещал съм такива хора
и не бих казал, че ти си един от тях.
Но съм срещал много принципни мъже, които са срещали
много принципни жени и са се женили.
А после изведнъж разбират, че са се оженили само заради принципите.
Те просто са вървяли в една и съща посока.
В любовта има много лъжа, Боб. Даже на повърхността.
Разбира се.
А ето го и него. Къде ми е скаридката?
Ако си поогладнял яж моркови.
Или кашкавалче.
Не искам кашкавал, ясно ли е? Искам скариди!
Тогава позвъни в ресторанта и поръчай.
С удоволствие, но не искам да те излагам пред момчето.
Вярвай ми Лари, олкова отдавна те познавам,
че вече нито една твоя постъпка не може да ме смути.
Виждаш ли какво трябва да изтърпявам? И така двадесет години.
Още един ден, и ще отида в болница.
Утре ще прочетеш за това във вестниците.
- Да ти сипя нещо, Боб?
- Да. Кока-Кола.
- Дай пепелник.
- На.
Фил, а за теб? Черно руско? Двойно Мартини?
Севън-ъп.
- Севън-ъп?
- Севън-ъп с лайка.
- Добре ли си, Фил?
- Аз отказах пиенето.
- Отказа го? Кога?
- Наскоро.
Да му се невиди.
Аз не пуша, ти не пиеш, а Боб даже не смее да си помисли за жени.
Ние тримата сме просто праведници.
- Което ми напомня-кой от нас ще бъде барман?
- Мисля, че ще да е Боб.
- Аз?
- Да. Нали нямаш нищо против?
Както казах, аз не пия твърди напитки.
Никой не те кара да пиеш, Боб. Молят те да наливаш.
Не знам, как това се прави.
Не си мъчи мозъка, Боб. Просто наливаш в ей такива чаши.
Сега знаеш, какво да правиш.
Не знам пропорциите.
Пропорции.
Това се казва рецепта. Ще ти го напишем в книжка.
А ако гостите поискат нещо екзотично?
Отлично.
Хората искат екзотични напитки, за да покажат колко са умни.
Те ще ти обясняват, какво да смесваш. Даже така е по-добре!Нека се чувстват екперти.
Освен това ние с Лари ще ти помогаме.
- Какво пък, мозъкът на компанията ще пробва.
- За това те молим, Боб. Пробвай!
Джентлмени, приветствам религиозните знания,
помогащи за извършването на всяка работа и отблагодаряващо се според заслугите.
- За успеха.
- За Бога.
Да. Амин!
- Кога трябва да почваме?
- В седем.
- Огладня ли?
- Няма да откажа да хапна.
Какво ти се прави?
- Може да слеземе долу.
- Да, така и ще направим.
- Да, така и ще направим! Ще слеземе долу, ще напълним коремите с ядене и ще погледаме сервитьорките.
Или не.
А посли ще се върнем тук и ще научим Боб на нашите тайни.
Ще му покажем как трябва да работи.
- Дали ще дочакам.
- Готов ли си за велики дела, Боб?
Има само един начин да провериме.
Да ме хвърлите в дълбокото и да гледате дали ще изплувам.
Боя се, че не си ни разбрал, Боб.
Ние мислиме да те хвърлиме от самолет и да видиме, можеш ли да летиш.
- На панталоните ти виси етикет.
- Току що ги купих.
Откъсни го. Господи, на какво приличаш.
Мозъкът на компании ще пробва.
Да ни помага Бог! Напитки за всички.
Идвайте, идвайте! Искате ли огънче?
Искали сте джин. Джин с лед или с тоник?
Какво ще искате?
Фил? Фил? Фил, Фил, знаеш ли колко е часа?
- Сигурен съм, че ти ще ми кажеш...
- Девет и половина!
- И к`во?
- Как така и "к`во"? Почнахме в седем,
а него още го няма.
- Той обеща да дойде.
- Помайтапил се е. Няма го тука. Няма да дойде.
- И аз какво да направя?
- Трябва да се безпокоиш поне малко.
- Аз се безпокоя.
- Така ли? Значи много добре го прикриваш.
Вълнувам се, Лари. Просто имай вяра?
Поне един път!
Аз... аз имам вяра.
Този мерзавец ми говори за баскетбол
в продължение на два часа
И единственното, което ми доказа е това, че дори не знае правилата на играта.
Не можа ли да намериш нещо още по-малко? Някаква чашка?
Чашите са мръсни.
Дай бутилката.
Ето това ми харесва на тия неща.
Раздели мъжът от жена му за няколко дни,
налей му няколко чашки,
и той вече се смята за най-добрия познавач на спорта в света.
Ето защо Бог е създал жените, Боб.
За да покажат на мъжете техните недостатъци.
Остави мъж без жена, и скоро
той няма да знае, как да се държи.
Виж мене.
В Библията е казано, че Бог е създал Ева като помощничка.
- Като какво?
- Помощничка. За удовлетворяване на желания.
Е, това не знам, но знам,
че Бог е създал жената като огледало,
за да може мъжът да вижда себе си.
Да си поговрим например за душата.
Мъжът не знае каква душа носи.
Даже не предполага, каква му е душата,
докато не погледне в очите на жената, за която е женен.
А после няколко дена не може да си намери място.
Защото нито един мъж, нито един честен мъж,
не може да понесе видяното.
Свали си обувките, отпусни се. Всички си отидоха.
Ти нали каза, че не ти харесва да си женен?
Да, но това не значи,
че те съветвам да не се жениш.
В живота има много явления, които са полезни,
но не винаги приятни.
Като обрязването.
- Крайне време беше. Къде се загуби?
- Какво пък трябва да значи това?
Докато ти седеше тук и дрънкаше с всеки, които минеше през вратата,
аз търсих Големия Шаман.
- Кого?
- Спасителят, Боб.
Президента.
Човека, способен с една дума,
с един жест, да превърне нашата компания в гигант.
Намери ли го?
Фил, поразмърдай си мозъка
и използвай своите дарби, за да разбереш ситуацията.
- Нима изглежда, да съм го намерил?
- Не.
- Слава Богу! Все пак разбра.
- За кого говорите?
Ние говорим за Големия Шаман.
- За белия кит. Ти чел ли си "Старецът и морето"?
- Не.
Ясно значи....
Говориме си за човека, способен да ни предложи за тази компания
най-голямата сделка от всички, които можеш да си представиш.
- Потенциална сделка.
- Да бе, потенциална!
Добре че уточни, Фил! Потенциална!
И все пак беше възможна.
Нашата работа е превръщането на потенциалното в реално!
Да въплатим мечтите в реалност, да задържим този джентлмен,
да му докажем необходимостта от сделката, да го убедим да премине на наша страна.
Обаче успяхме ли или се провалихме?
Остава ни да махнем с ръка.
- Всичко ще се получи.
- Разбир се, ще се получи.
Когато се удавим в реката, и нашите души се преселят на луната,
ще е ясно, благодарение на какво сме се възнесли.
Тежко е, когато ти одерат кожата докато си жив и я изгорят в огъня,
а останалото са пълни глупости.
Правили ли сте справки за този човек?
Трябваше, Боб.Длъжни сме и затова го направихме.
Днес той беше длъжен да дойде тук.
Някой беше длъжен да го покани тук.
Защо ме гледаш мен?
Аз мойта работа е свърших.
- Звънна ли си му?
- Разбира се, обадих се!
И говори с него лично?
Говорих с неговата секретарка.
Той е водил преговори в момента.
Тя ме увери, че ще дойде.
Тя те увери, че ще дойде! Изглежда се е правила майтап!!!
Казала е на своите колежки: "Гледайте!".
Може даже да не му е предала!
Навярно, нещо се е случило.
Разбирасе, че нещо се е случило.
Може внезапно да се е разболял.
Не, не, той е тук! Тук е. Цяла вечер чувам неговото име.
Той е тук, приятели, но просто не е с нас,
ако разбирате разликата.
Трябва да измислим друг повод за среща.
Фил, ти глух ли си бе? Ние го загубихме.
Поканен беше, а не е дойде.
Ние сме като динозаврите при смяната на климата! За нас няма място на Земята.
Защо не можеше просто не си уговорим среща с него?
След това ще отидем и ще го видим.
С такива като него не можеш да си уговориш среща.
Той е президента. Той възлага всичко на своите подчинени.
Защо да не се срещнем с неговите подчинени тогава?
Защото те са само пешки. Всички до един.
Понякога е нужно да заобиколиш подчинените.
Трябва да стигнеш до този, който стои по-високо. До този, който може да каже: "Да,
аз искам да пробовам тези нови продукти.
Или ще ги купя или се разкарайте, защото сте уволени!"
Утре ощи един път ще се свържа със секретарката му.
Фил, ти чуваш ли въобще и дума от това, което говоря?
Разбирам, че е човешко да се надяваш на втори шанс, но това са само мечти.
Утре сме длъжни да се върнем в Чикаго, и Еванс ще каже:
"Фил, Лари, Боб, заповядайте в моя кабинет."
Имам новини за вас. Уволнени сте".
Какво ще кажеш Боб, харесва ли ти тази работа?
- Мислех се, че ще е интересно.
- Защо?
Чух много интересни неща.
Разбера се.
Това обаче са пълни измислици, които се разказват нощем мимоходом,
но ако ти харесва, можеш да слушаш.
Имало много такива хора.
Само изглежда, че са много защото стаите са много малки.
Лари!
Извинявай, главата ми се е задръстила от моркова пръчица.
Един през цялото време ми разказваше за кучета.
- Какво за кучетата?
- Че си има!
Че у тях винаги, през целия му живот е имало кучета.
Основно, немски овчарки.
Нищо странно, Боб. Много хора имат кучета.
Знам, но той разказваше странни неща.
Последното е трябвало да го приспи, защото е ухапало някой си.
А после почна да разказва за предишното и за това, което е било преди него.
Той си разказа целия живот чрез историите за кучетата.
Основно, немски овчарки.
Иска ми се Мърдок да беше тук.
Кой е Мърдок?
Дейл Мърдок.
Най-добрия специалист по маркетинг в тази компания.
Боже, какъв талант.
- Способен ли е?
- Повече от способен.
Той имаше истинска дарба.
Знаеш ли, като гледаш атлетите ти се струва, че те правят това,
което умеят да правят по рождение, а не това, на което са ги научили.
Мърдок също беше такъв в работата си.
Къде е той сега?
- Кой, Мърдок?
- Да.
Замина да си търси счастието.
Чувал съм, че е някъде из Флорида.
Последното, което аз чух беше, че е собственик на цяла мрежа "Burger Kings".
Не се и съмнявам! Това е най-голямата верига в щата.
Но нас не трябва да ни вълнува Мърдок.
Днес е времето на Лари и Фил.
Фил, Лари и Боб-тримата, които бяха здравео прецакани.
Всичко ще се оправи.
- Мислиш ли?
- Разбира се.
Надявам се, че не бъркаш.
Защото мистър Фулър ни се изплъзна от ръцете,
което говори за нашата некомпетентност.
Това никак не е добре за нас.
- Ти Фулър ли каза?
- Да.
- Дик Фулър?
- Да, Дик Ричард.
- Познаваш ли го?
- Еми с него си говорих.
Какво?
Дик Фулер-човекът, който разказваше за кучетата.
Айде стига бе.
Не бе, серизоно. Виж, остави ми визитка.
- По дяволите!
-Дай да видя.
Нали беше проверил имената на всички.
Така и направих! А тези, на които нямаше имена, попитах лечно как се казват.
- Той не носеше своя бадж с името си.
- Какво?
Искам да кажа, че на баджа му не беше изписано неговото име.
И защо му е да идва под чуждо име, Боб?
Откъде да знам.Стои ми се, че беше пил преди да дойде.
На мене ми се стори, че искаше да бъде сам. Беше много разстроен заради кучето.
Не мога да повярвам!
Дик Фулер ни е бил в ръцете, а ние му позволихме да ни се изплъзне!
- Съжелявам.
- Не си виновен ти, Боб.
Той е бил тук! В нашите ръце!
Следващия път питай за имената на всички, без значение дали имат значки или не.
Позволи ми да те просветля за нещо. Следващ път за нас няма да има!
Дик Фулер е бил с нас и ние сме му позволили да си отиде,
без да му кажем и дума за това, заради което е извикан!
Всичко ще е добре.
- За какво си говорихте, Боб?
- Не знам. За всичко.
Можеш ли да кажеш по точно? За спорт, за времето?
За кучета.
И за нищо повече?
Говорехме си и за семействата. Пита ме за жена ми.
- За жена ти?
- Да.
- Какво е искал да узнае за жена ти?
- Нищо, просто попита.
Ти каза ли му, че може да спи с нея, ако това е в интереса на работата?
- Лари!
- Какво? За какво си говорихте, Боб?
Не знам. Нещо за религията.
Говорил си с президента на една от най-крупните прозиводителни фирми за религия?
- Аз не знаех, че това е той!
- Добре де, чакай, чакай.
Какво му каза? Какво точно му каза за религията?
- Просто си говорихме.
- Не си го съдил, нали?
- Не.
- Слава Богу.
Първо правило в религиозните беседи: никога не осъждай клиента.
Не, това е второто правило.
А първото правило в религиозните беседи е: не прави това.
- Кое?
- Не говори за религията!
- Стори ми се, че няма нищо против.
- Не си го съдил, нали?
- Не.
- Тогава е ясно, Боб. Затова си още жив.
Аз мислех, че това е дружеска беседа.
Как си могъл въобще да говориш с Дик Фулър за религия?
Стана от самосебе си! Нали неговите кучета са умрели.
Ти си казал, че неговите кучета са отишли в Рая?
- Не.
- Че са паднали в ада?
- Разбира се, не!
- Тогава какво, Боб? Какво си му казал?
Ние просто си говорихме. А на тези мисли ни наведоха кучетата.
Говорихме за живота и смъртта.
- Заради кучетата, Боб?
- Разбира се.
Значи не си търсил повод, за да заговорите за живота и смъртта?
Разбира се. Защо да го правя?
Не ми звучиш много уверен! Никак даже.
Как мога да знам със сигурност, Боб?
Хората не обичат да беседват с непознати за живота и смъртта, за неща
като религията.
Някои пък обичат.
Да, някои.
Обаче само някои и изглежда ти си един от тях.
Но повечето хора, не обичат.
Повечето, ако ги питаш за живота и смъртта, ще кажат:
"Живот - добре, смърт - лошо. "
Те не търсят повод, за да го обсъждат.
Значи, аз не съм от болшинството.
Боб, за това си прав. Бих казал, че си абсолютно прав.
Аз мисля, че е важно хората да знаят в какво вярваш.
Господи!
Ако знаех, че той е този, когото вие чакате, щях да ви кажа, щях да ви дам знак.
Не се виновен ти, Боб.
Фил!
Откъде е могъл да знае? Той просто си е говорил.
Да, говорил е, но не е слушал.
Не мисля, че е мислил за интересите на своята компания.
Може би ако са били разговори на по земни теми,
то от самосебе си е щяло да стане дума за проблемите в производството.
- Това не може да го знаеш със сигурност!
- Престани.
Струва ми се очевидно, че разговорът е щял да тръгне на тази тема,
но някой го е ръководил към друга.
Прав ли съм, Боб?
На мене ми се струва, че той е искал да остане сам.
- Не е в това въпроса и ти го знаеш.
- Фил е прав, той сам ми го каза.
Момчета, приятели, колеги, на нас са ни дали задача
да го разсеем от личните проблеми,
да пробудим в него интерес.
Ще позволите ли да обясня: той не е искал да бъде самотен.
Иначе е могъл цяла нощ да изкара в своята стая, а не да броди из хотела,
търсейки събеседник.
Уверявам ви, той не е искал да бъде сам! Просто не е искал да говори за работа.
- Във всички случай за нас е нямало шанс.
- Фил, престани!
Затова се има номера. Ти ги знаеш.
Да не досаждаш, но да покажеш защо си го моканил.
Ето затова говоря!
Сужалявам.
Няма смисъл да се извиняваш, Боб. Твоите извинения не помагат.
Какво мога да направя?
Нищо! Сега ти вече нищо не можеш да направиш. Нищо!
Той не каза ли къде е отседнал?
- Някъде в хотела.
- В този?
Да.
Какво ще правиш Лари-ще почукаш на вратата му посред нощите?
Просто попитах. Нещо против?
Мисля си, че утре сутринта може
случайно да се срещнем в кафето.
-Не знаем, как изглежда.
- Боб знае.
С удоволствие ще помогна.
Какво е написано тук, Боб?
Адреса, на който ще отиде след като си тръгне.
- Какво?!
- Неговия личен прием в съседния хотел.
- Какво чакаме тогава? Да вървим.
- Не можем.
- Защо?
- Входът е с покани.
- И какво?
- Мисля че ще се расърди, ако се появим там.
Той каза, че приема е за близки приятели.
Знаеш ли какво-сега това не ме вълнува.
Ако се ядоса ние ще го успокоим! Давайте, обличайте се.
- Не бързай, Лари.
- Защо?
Мисля, че Боб е прав. Не трябва да го ядосваме.
- Фил!
- Помисли сам.
Наистина ли искаш да го ядосаш като прекъснеш ексклузивен прием?
А и не знаем кой още ще бъде там.
Тогава какво предлагаш да направим?
Да останем тука и да гледаме, как от нашите ръце изтичат парите?
- Не, не.
- Тогава какво?
Трябва да пратиме Боб.
Какво?
Слушай, той ти е дал тази картичка като покана, нали?
Да, той каза, че мене ще ме пуснат.
Фил, Фил, Фил, не ми причинявай това.
Какъв друг избор имаме?
Това е единствения начин да влезнем там.
При това той познава Боб.
Те са си говорили.
- Боб е получил покана.
- Ти доверяваш нашата съдба на това момченце?
- Той ще се оправи. Дай визитката.
- О, Господи!
Ще ти обясня, какво да правиш. Сядай.
- Слушай.
- Слушам.
Ето какво трябва да направиш.
Искам да отидеш там и да се постараеш да намериш мистър Фулер.
Ако ти провърви и той е още там, ще му предадеш визитка.
Кажи му, че ние искаме колкото се може по-скоро да се срещнем с него.
- Запомни ли?
- Колкото се може по-скоро.
Точно така. Ще му кажеш, че ще бъдем в хотела цялата сутрин.
Може да ни намери тук или на номерата на тези визитни картички.
Разбра ли?
Помоли го да си свърже с мене или с Лари,
защото искаме да поговоритм с него за много важна работа.
Точно така. Само за работа.
Обясни му, че ние знаем колко е зает.
но това няма да отнеме много време, а за нас е много важно.
- Ще се оправиш ли, Боб?
- Ще се постарая.
Добре, слушай ме!
Трябва само да му дадеш визитките и си отиваш.
А какво да правя, ако той поиска да си поговорим?
Значи, ще говориш. Ще говориш, колкото той пожелае.
Четиридесет дни и четеридесет нощи, докато не му омръзне.
А после се връщаш тук и ни разказваш какво се е случило.
Ще ме изчакате ли?
Ако е за четирдесет дни гаранция не мога да дам.
Не се вълнувай, ще се справиш.
Да Боб, ще се оправиш.
Извинявай, че се осъмних в теб. Разбира се, че ще се получи.
Само следвай инструкциите, и ще се получи.
- Разбра ли?
- Да.
Добре. Хайде тръгвай, не губи време.
- Добре, ще се видим скоро.
- Побързай.
Но не бягай. Ако се появиш с пяна на уста никой няма да разговаря с теб.
Аз...
Аз приличам ли ти на вярващ, Фил?
Въобще не.
Тогава защо така нетърпимо ми се иска да се моля на Бога?
Чудя се дали го е намерил?
- Намерил го е.
- Откъде знаеш?
Иначе отдавна да се е върнал.
Не е задължително.
- Той ще се справи.
- Да.
Фил, може ли да ти задам един въпрос?
- Да.
- Ти взимаш ли някакви нови лекарства?
Откъде пък реши, че вземам лекарства?
Никога не съм те виждал толкова спокоен.
Дори ми се струва, че въобще не ти пука.
Да, знам.
Не бе, разбирам, че до известна степен на всеки един от нас не му пука.
Обаче тем направо не те е грижа.
Уморих се, Лари.
Забелязах. Беше тежък ден.
Не това имам предвид
Виждам на къде биеш.
Съчувствствам ти.
Всички знаем през какво си минал, Фил.
Много дълго се старах да се държа на страни.
Ако имаш нужда от нещо веднага ми кажи... Всичко отминава с времето...
Отдавна да съм го казал, но се боях, че няма да ме разбереш.
Правех се, че всичко е наред.
Имаш право. Надявам се, че разбираш.
Мислех си, че ми е нужна промяна.
- Каква?
- Не знам. Просто промяна.
Сигурен ли си, че не грешиш Фил?
В последно време около тебе има много промени.
Може пък да ти е нужно спокойствие.
Идва ми идеята да си намеря друга работа.
Нещо различно от маркетинга?
Да.
Ще ти говоря като приятел, Фил... като такъв, който те познава.
Това е лоша идея. Даже се осмелявам да кажа, гадна.
Защо?
Зашото ти си роден за това. Ти имаш дарба.
Аз не съм Мърдок.
Разбира се, че не си Мърдок.
Мърдок не съществува. Ние му приписахме чужди качества.
Освен това не вярвам, че можеш да почнеш нещо ново.
Рано или късно това се случва.
Не мисля. На мене винаги ми се е струвало, че ще свършим живота си със самоубийство.
Мислех си и за други неща.
Фил, ако нещо те е разтревожило, разкажи.
Не позволявай мислите да те мъчат.
За какво именно си мислиш?
- За живота.
- За живота?
И смъртта.
Господи и ти ли?
Защо изведнъж всички започват да мислят за живота и смъртта?
Случило ли се е нещо, за което аз не знам?
Появили ли са се петна на слнцето,
или чумата иска да ни изтрие от лика на Земята?
Стават странни неща.
Не е вярно.
Иначе за това щяха да пишат по весниците:
"Исус отново идва на земята и предявява двудневен ултиматум,
трябва да изпълним неговите искания".
Мисля си и за Бога. Размишлвам.
- За Бога?
- Да.
Какво по-точно?
Не знам.
Ти някога мислил ли си за Бог? Поне един път?
Да, понякога всички мислим за Бог. Но не всички зациклят на темата.
Всичко си има своето място.
Аз вярвам в това, в което вярвам.
- В какво?
- Откъде да знам?
Веднъж в детството ми се присъни Бог.
Сънувах, че го виждам как се крие в една обгоряла къща насред града.
Града е бил унищожен от огън.
Някакъв вид експлозия.
А в неговия център
се беше запазила една самотна къща.
Аз отидох към килера и отворих вратата.
И вътре беше Господ. Криеше се.
Спомням си, че имаше глава на лъв.
Но знаех, че това не е лъв, а Бог.
Той се страхуваше.
Протегнах му ръка,
за да го изведа от килера
и казах:...
"Не се бой, Господи.
На твоя страна съм. "
И ние стояхме там,
двамата и се държахме за ръце.
Гледахме всичкото унищожение.
Беше точно след залеза.
Не знам защо, но ми се струва,
че имам особенна мисия на земята.
- Мисия?
- Да.
Каква мисия?
Не знам.
Ще ти кажа, в какво се състои твоята мисия. За нас с тебе има една мисия.
Да бъдеме посредници в сделките.
И това не те ли безпокои?
- Кое? Сънищата ли?
- Мисълта за Бога.
Рано или късно ще го разбера.
Но не искам нищо да променям.
Защо пък да не подремнеме? Може и аз също да сънувам.
Ти също се съмняваш, нали?
Аз съм човек, Фил.
Зная.
Ние всички сме много уморени, Фил. Такава ни е работата.
Ти си под непрекъснат стрес напоследък.
- Мислиш ли, че работата е в това?
- Да. Точно в това е работата.
На тебе ти е нужна отпуска.
Аз тъкмо се връщам от отпуска.
Ако не помоге първата си вземи втора.
И изкарай една романтична любов.
- Така ли?
- Да. Трябва ти онази...блондинката.
Сюзън.
Да, Сюзън. Това трябва да направиш. Позвъни й.
Кажи й, че си взел стая в хотела.
Купи си две пачки презервативи и изгори като грешник в ада.
Забрави за работата, за всичко.
Заминете заедно с нея и съединете плътта си.
Обичаш ли ме, Лари?
- Дали те обичам?
- Да.
Зависи какво имаш предвид.
Ако ме питаш дали искам ли да ти раждам деца тогава не, не те обичам.
-Какво беше това?
- Просто попитах.
Как може да не те обичам?
Ти си потдържаш хигиената. Акуратно се обличаш.
Не говориш с пълна уста. Защо да не те обичам?
Забрави.
А защо питаш?
В детството си четтох детска библия.
Исус е казал:..
"Няма по-силна любов от тази,
която те заставя да отдадеш живота си за своя приятел."
Искаш да знаеш, дали съм готов да отдам живота си за теб?
Навярно.
Ти всичко усложняваш, Фил.
В каквай ситуация мога да отдам за тебе живота си?
Откъде да знам.
Ако кажеш: "Лари, скочи заради мене от балкона", ще откажа.
Няма да те моля.
Ако помолиш, ще кажа: "Фил, приятелю, в миналото имахме много добри моменти.
Даже не помня отколко години.
Но моя отговор на молбата ти е: не, върви по дяволите!"
И няма да ме мъчи съвестта.
Да, прав си.
Не знам кой обичам.
Много хора ми харесват.
Но да обичам...
Това е съвсем друго.
Не мисли за това.
Добре.
Боб.
Той се върна. Нали ти казвах.
Е...
Как мина вечера?
Добре.
Намери ли го?
Да, намерих го.
- И?
- И си поговорихме.
- И?
- Просто поговорихме.
За какво говорихте, Боб?
Боб, за какво говорихте?
Говорихме за Христос.
Вие говорихте...
За Исус Христос.
Надявам се, че си споменал за материалате, които би предпочел да купи Исус?
- Лари!
- Какво му каза, Боб?
Ние просто говорихме.
За Исус.
- И за много други работи.
- Свързани...
- С Исус.
- ... с Исус.
Ясно.
Доколкото разбирам, тема за покупки въобще не сте подигали?
- Природата на разговора беше съвсем друга.
- Природата?
От самосебе си?
Да.
Значи, разговорът си вървеше от самосебе си.
И изведнъж, ей така, без да разбереш,
започна да говориш за Бога и Исус.
Просто си говорехме двамата.
Ще ти кажа нещо, Боб.
Това го казвам на много малко хора, защото. трябва наистина да го имам предвид
Защото за мен това е като да пратиш някого в ада.
Това значи за мен
- И какво е то?
- Не ти вярвам, Боб.
- Ти...
- Не ти вярвам.
Да. Не мога да се убедя сам в това, че ти казваш истината.
- Но това е истината.
- Возможно е.
- Но аз не вярвам. Разбираш ли?
- Лари, прекрати.
Я ме остави!
Моля.
Опитвам се да сложа всичко на мястото му. Повече не ме прекъсвай.
- Всичко е наред, Фил.
- Да, всичко е наред.
Боб, ще те питам нещо и искам да получа честен отговор.
- Съгласен ли си?
- Да.
Кой подкара темата за Исус Христос?
Честно.
- Аз.
- Ти?
- Да.
- Първи си заговорил за Исус?
Да.
Защо?
За мене е много важно, хората да знаят за Исус.
Че той...
е умрял заради техните грехове?
Да.
Добре, Боб. Още един въпрос.
Знаейки, че за нас е най-важно да се срещнем и поговорим
с мистър Фулър за покупка на смазочни материали,
защо си предпочел
да говорите за Исус?
Защото това е по-важно.
Даже и тогава, когато сме дошли тук, за да говориме за сделката?
Да! Разбирам, Лари.
Просто не виждам престъпление в това да говориш с човек по-човешки.
Не започнах да говоря за смазочни материали,
за да не си помисли той, че исползвам религията като средство,
което го заставя да подпише контракта.
Не исках, той да ме смята за лицемер.
Ти си лицемер, Боб. Даже в много по-голяма степен.
Ако ние сме само формалност, защо не пратиха роботи?
Не са пратили роботи Боб, поради една проста причина: още не са ги изобретили.
Някога ще се появи робот, който ще може да прави това, което правим ние
и ще работи.
И тогава ще пращат роботи.
Но дотогава ще изпращат нас.
На нас ни казаха: "Боб, Лари, Фил, полетете за няколко дни до Вичита.
За билетите и хотела не мислете, ние всичко ще подготвим"
И за тези два дена, Боб,
ние отиваме във Вичита и забряваме кои сме.
Ние ставаме ръцете на компанията.
И сделките са от нейно име.
Това е твоят дълг. И ти си лицемер, защото си забравил, за какво си дошъл.
Ти си като ръка, откъсната от рамото, която му казва:
"Слушай, имам си свои дела, и нямам с тебе нищо общо. "
Но Павел е казал.
Не миги говори тия.
Опитвам се да ти кажа нещо! Не намесвай тук апостол Павел.
Опитвам се да ти обясня нещо важно.
Не разбирам, как можем да говорим, ако не мога да упомена Бога.
Ние не говорим за Бога. Говорим за нещо по-голямо от Бог.
По-голямо от Бог?
Най-важното е не твоята вяра в Бога и не желанието ти да я разпространяваш.
Най-важното е това, заради което сме дошли.
За какво Лари, за какво?
Продажба на смазочни материали.
Промишлени материали.
Не сме тук, за да спасяваме души.
Не сме тук и за да бягаме след жени. Но на тебе това не ти пречи.
Как смееш да ми говориш така в очите?
Мъничък сополанко.
Няма нищо лошо в това, да се възхищаваш на красотата, догато се занимаваш с работа.
Дотогава, докато наистина работиш.
И за твоя информация, синко,
за петнадесет години нито веднъж не съм излъгал своята жена.
Ти гледаш на жените с похот. Това вече е измяна.
- Не, не! Разликата е огромна.
- Исус е казал друго.
Господи, откъде знаеш, какво е казал Исус? Ти там ли беше?
- Не, но хората са го записали.
- Лари!
Някой е написал, някой е преписал, и ти вярваш на това?
Това е истината!
Нито ти, нито аз не знаем. Нас ни е нямало там!
- Лари!
- В Библията е казано...
Не ми цитирай, Боб. Не го прави!
Да се върнем към апостол Павел.
Апостол Павел не е Бог! Не той е бил пратен на земята!
Лари! Лари! Лари!
Със или без сделката живота продължава.
Ставай.
Извинявай.
Да, живота продължава.
- Продължава.
- Нима аз казах това?
Изведнъж осъзнах какво се случва.
Кога трябва да ставаме на сутринта?
- Това не е важно.
- В колко часа?
- Седем и половина.
- Ще станем в осем.
Добре, в осем.
Боб, прости ми, че се държах все едно съм ти баща.
Опитах се да те накарам да приличаш
на мене.
Всичко е наред.
Лари...
Лека нощ.
Длъжен съм да ти кажа нещо.
И искам да ме изслушаш внимателно.
Защото е важно.
Чевекът, когото ние изгонихме...
Никого не сме гонили.
Човекът, който току що си отиде оттук
е мой близък приятел.
Дали е защото го познавам отдавна?
Има много хора, които ги познавам отдавна.
Някои от тях са недостойни даже да изтрият задника на моето куче.
Други мога да ги търпя.
Те са ми безразлични.
Но Лари ми е много скъп.
И причината е, че мога да му вярвам.
Зная, че на него може да се вяра.
Той е честен.
Честен или просто сляп?
Честен, Боб.
И сляп също.
Понякога това е нужно, за да си честен.
Има много хора, които са слепи, но нечестни.
Лари не е от тях.
Лари е честен човек.
Ти също си честен, Боб.
Вярвам в това.
Но някъде в дълбините на душата ти има нещо, което ти пречи да бъдеш честен.
Ти си длъжен да попиташ себе си,
дали искаш да останеш такъв за цял живот?
Какво значи това?
Това значи, че ти продаваш Бог така, както Лари продава смазочни материал.
Не е важно дали предлагаш Исус, Буда
или граждански права, за пари или безплатно.
Не това те прави човек.
Това те прави търговски агент.
Ако искаш искрено да поговориш с чевек,
като с приятел,
питай го за децата му.
Разбери за какво мечтае.
Просто ей така.
Без причина.
Защото когато в разговора се вмесват интереси,
той се размива
и това вече не е разговор.
Това е агитация.
А ти вече не си човек, а търговски агент.
Прости ми, но не съм съгласен.
По-рано говорихме за характерите.
Ти ме попита за характерите.
И ние си говорихме за различни хора.
Но вопросът е много по-сложен.
Въпросът е в това, дали имаш характер въобще.
И ако искаш да знаеш честното ми мнение Боб, ти нямаш.
Поради една проста причина...
ти за нищо не съжаляваш.
Ти казваш, че няма да си изградя характер,
докато не направя нещо, за което да съжалявам?
Не, Боб.
Аз ти казвам, че ти си направил достаточно неща, за които е нужно да съжаляваш.
Ти правиш грешки, без да знаеш за това.
А после се усещаш.
Тогава съжаляваш, че си направил това
и искаш да го промениш.
Но не можеш.
Твърде късно е.
И ти вземаш този товар и го носиш със себе си.
И помниш, че животът продължава.
Светът ще продължи да се върти и без теб.
Сам по себе си ти нищо не представляваш.
Тогава ще проявиш характер.
Защото честността
ще израсте от вътре
и ще се отрази на лицето ти.
Но дотогава...
Сега ти не можеш да ме разбереш.
- Мога ли да си ходя?
- Заминавай.
Благодаря.
Лека нощ.
Ало?
Не, той току що си тръгна.
Какво?
Аз също те обичам.
Да.
Радвай се на силата и красотата на своята младост.
Не се замисляй.
Ти няма да разбереш силата и красотата на младостта, докато те не си заминат.
Но повярвай ми, след двайсет години ще гледаш своите снимки
и ще съжаляваш за това, което си загубил.
Колко възможностти си имал и как прекрасно си изглеждал.
Не си бил толкова дебел, както ти се е струвало.
И не се вълнувай за бъдещето! Знай, че и да се вълнуваш е все едно
да решаваш алгебрични уравнения с помощта на дъвка.
Истинските проблеми от живота никога няма да дойдат в твоето развълнувано съзнание.
Това е като безумие посред ден, в който нямаш какво да правиш.
Прави всеки ден това, от което се страхуваш-пей.
Не бъди безразличен към другите хора.
Не се свързвай с тези, които са безразлични към теб.
Отхвърли ги.
Не си губи времето да завиждаш.
Понякога ти си по-напред, а понякога по-назад.
Пътят е дълъг. А накрая ще бъдеш само ти.
Помни комплиментите, които получаваш.
Забравай оскърбления.
Ако го постигнеш, ми разкажи как.
Пази любовните писма.
Изхвърляй старите сметки.
Бъди гъвкав.
Не съжалявай, ако не знаеш, с какво да се занимаваш през живота си.
Най-интересните хора,
които познавах на двайсет и две не знаеха какво искат да работят.
Някои от тях са вече на четирдесет, а още не знаят.
Яж калций.
Бъди добър с просяците. Ще съжаляваш когато тях ги няма.
Може да се ожениш, а може да не се.
Може да имаш деца, а може да нямаш.
Може да се разведеш на четирдесет,
а може на седемдесет и пет да танцуваш на годишнина от сватбата.
Каквото и да правиш не се хвали много, но и не се очерняй.
Шансовете са ти петдесет на петдесет, както и за всички други.
Наслаждавай се на своето тяло. Ползвай го както можеш.
Не се страхувай от него и от това, което мислят за него другите.
То е най-великия инструмент, който имаш.
Танцувай.
Ако няма къде да танцуваш, танцувай си в своята стая.
Чети напътствията.
Не чети модните списания!
Те само те карат да се чувстваш грозен.
Опознай своите родители.
Ти не знаеш кога те ще си заминат.
Бъди добър с братята си.
Те са твоята връзка с миналото и помощ в бъдещето.
Разбери, че приятелите идват и си отиват,
но ти въпреки всичко си длъжен да държиш на тях.
Побързай да правиш запознанства, защото колкото по-стар ставаш,
толкова повече ще имаш нужда от хората, които си познавал в младостта.
Поживей в Ню-Йорк, но си тръгни по-рано, преди да станеш безчувствен.
Поживей в Калифорния, но си тръгни по-рано, преди да се размекнеш.
Пътешествай.
Не се занимавай много с косата си,
иначе към четиредесетте ще изглеждаш на осемдесет и пет.
Бъди внимателен чии съвети купуваш и терпелив с тези, които ти ги дават.
Съветите-това са форма на носталгия.
Да минеш без тях-значи да съхраниш миналото, да го изчистиш,
да разкрасиш грозните моменти и да го направиш по-добро, отколкото е било.
Но повярвай ми, когато те съветват е за добро.
Превод: -=BUBU Team=-