Idle Hands (1999) Свали субтитрите
Загаси ли свещите долу?
Да.
Погледни! Специален "Рог на изобилието".
Какъв е тоя рог?
- Рог, от който излиза всичко.
Това е за Деня на благодарността, а все още е Вси Светии.
Лека нощ.
Под леглото съм
Погледни!
Глупава шега на Антон.
Нашият Скокливко не се шегува така.
Престани да го наричаш така.
Антон не би офейкал, ако стане пожар.
Не ми помогна изобщо за украсата.
Чу ли това? Долу става нещо.
- Кучето е в двора.
Сигурно е котката.
Отиди да видиш!
Здрасти, Боунс.
Гари?
Антон?
Гари, нали каза...!
Къщата можеше да се запали!
Събуди се!
Ти ли си, Антон?
Моля затворете телефона и опитайте отново.
или се обърнете за помощ към оператора.
Мамо, нямаме мляко!
Мамо, нямаме кучешка храна!
Новини за убиеца от Болан.
Открити са нови 4 трупа. Убиецът е още на свобода.
Целият Болан тръпне от ужас, още от убийството на пощальона.
Сега вече имаме жертви в боулинга и любимия ни "Бъргър Джънгъл".
Утре е Вси Светии,
но властите препоръчват на всички да са по домовете си след 21 ч.
- Как си?
- Останах на сухо.
- И какво?
- Защо не ми донесеш малко трева?
Това да не ти е "Доставки по домовете"?! Ела си вземи!
Тъкмо съм се разположил удобно.
Ало?
Какво става, Антон?
Готини дрешки!
"Ако" ли? Ако майка ти имаше зъби, нямаше да духа така добре.
Какво става, Антон? Как си, братче?
Готини гащи!
Дай тревичката.
- Съжалявам, празна торбичка.
Нали каза, че имаш.
Не съм казвал такова нещо.
Шантава работа.
Ако смесиш индийско орехче и риган ще се надрусаш страхотно.
И без това само пушиш трева и гледаш телевизия.
Аз знам, че това е смисълът на живота,
но нямаш ли някаква амбиция, някаква цел?
Мечтата на живота ми е
да гледам телевизия, да си пуша и някое гадже да ми носи манджа.
Докато вашите не те изритат.
Не съм ги виждал от два дни.
- Можа да са мъртви. Купон у Антон!
- Какви ги говориш?
По улиците се разхожда убиец.
- Какъв убиец?
- Не гледаш ли новини?
- Много тъпо предаване.
- Всички говорят за нашия град.
Пощальонът - пречукан. Барманката в боулинга - пречукана.
И за близнаците Фелдщайн ли не знаеш?
Пак ли са си киснали пишките в машината за шейкове?
Пречукали са ги снощи, докато са били на смяна в "Бъргър Джънгъл".
Стига бе!
Гаджето ти минава, Антон.
Това момче не е в ред.
Моли живее отсреща, откакто се помня.
Защо не и кажеш за патологичното си увлечение?
- Кажи й поне как се казваш.
- Тя чака.
Не чака мен.
Не бъде такъв мухльо, покани я на бала.
Какъв бал?
Ако идваше на училище, щеше да знаеш, че утре ще има бал.
По случай Вси Светии в 21 ч. Това е събитието на деня.
- Вие ще ходите ли?
- Да ходим на бал с маски!?
- Да слушаме "Хенсън" и "Джуел"?!
- На загубеняци ли ти приличаме?
Разбирам ви.
- Изпусна тетрадката със стиховете.
- Дето я четеше по биология зад гърба й ли?
Стиховете й са страшни! Като някаква поетеса е.
Занеси й я. Бъди нейният рицар в блестяща броня!
Тя ще бъде благодатна. Ще ме покани и аз ще вляза.
После ще ти скъса дрехите като в "Дневниците на червените обувки".
- Точно така.
- Сигурна работа!
Поговори с нея. Може да си помисли, че си забавен.
Ще отида да говоря с нея.
Искаш ли едни панталони? Ще развалиш първото впечатление.
Ти си истински приятел.
Дали ще го направи?
Трябва да мръднеш малко.
- Разхвърля ги навсякъде, пич.
- Отваряй си устата.
- Я, какво намерих!
- Нали беше на сухо?
Явно съм имал малко.
Дай огън.
Страхотни са.
Тетрадката ми!
Благодаря ти много, че ми я върна.
Бивър, Юта
Сигурни ли сте, че човекът е същият?
Нали ви казвам, сестро Ликьор.
Казвам се Лю Кюр.
- Може и Деби.
- Това е той, сестро Деби.
Отишъл си е! Мамка му!
Пак го изпусна.
Къде ли е отишъл?
@@ "В Бивър, Юта са открити 7 одрани човешки трупа"
Бивър.
"Заловен е сериен убиец"
"Барманка убита в Болан"
Болан.
Чакай малко!
Мамка му!
- Не мърдай!
- Обърни се!
Обърни се!
Антон Тобаяс. Какво търсиш в този квартал?
Аз живея тук. Откога е незаконно да се ходи на пазар?
Аз ви познавам.
- Учихме в едно училище.
- Помниш ли училището?
Ти и приятелите ти пушехте трева и карахте скейтборд.
Бяхте прекалено печени за нас.
- Поканихте ли ни поне веднъж?
- Вие бяхте задръстеняци.
- Имате ли малко трева?
- Какво?!
Сигурно можете да вземете от склада с доказателствата.
Опитваш се да изкрънкаш дрога от полицай?!
Приготви се за претърсване.
- Какво е това?
- Инхалатор за астма, глупак такъв!
- Изпразни си джобовете.
- Панталоните не са мои.
Джордж Вашингтон си заминава.
Какво е това? Ще проверите ли, колега?
Мирише ми на марихуана. Арестувай го.
Не можете да ме арестувате за притежание на празно пликче.
- Прави боклук.
- Максимална глоба.
200 долара.
Добре.
Индийско орехче Риган
Убиецът е тук!
Убиецът е в къщата ми!
Добре, Дюк. Всичко е под контрол.
Хайде.
Всичко ще се оправи.
Ще се оправи.
Точно така...
По дяволите! Не е мъртъв!
Хайде, Дюк, лягай долу!
Така...
Чакай, Дюк.
Под леглото съм
Къде е телефона?
Бягай. Дюк!
Под леглото е!
Мамо?
Татко?
- Какво става? Кофти дрога?
- Да не си настинал?
Сега ще ви покажа.
Майко мила!
Тоя клип е страхотен! Не знаех, че го дават още.
- Някой е убил нашите, идиоти!
- Това е най-готината част.
Разклати ги, скъпа!
Погледнете!
- Мамка му!
- Видя ли?
Г-н Тобаяс? Госпожо Т.?
Да не са направили някакъв номер по случай Вси Светии?
Какво правиш бе? Това е баща ми!
Първа помощ. Гледал съм "Спасители на плажа".
Погледни.
Улика.
"Ант..."? Да не са убити от мравки?
Стига глупости.
Да нямате в рода някоя зла леля?
Мамка му!
Това уши ли са?
- Обеци?
- И двете са леви.
- Нали знаеш какво означава това?
Близнаците Фелдщайн.
Убиецът е бил с твоята фланелка.
Той ме е облякъл като фланелка.
Аз съм убиецът.
Ще се обадя на 911.
Какъв беше номерът?
Нещо става с приятеля ми. Надрусал се е с индийско орехче.
Мик, приятелю...
- Щях да си спомням нещо.
- Така е.
Нали знаеш, че не съм убиец?
Знам, но още щом обвиниха самия О Джей Симпсън...
Една бира?
- Не, благодаря.
- Сигурен ли си?
Кажи нещо!
Мамка му! Какво ми става?
Пнъб, приятелю, не съм го направил аз.
Добре де, аз го направих, но не беше нарочно.
Вие ми казахте да пуша тая гадост!
Аз си тръгвам.
Така ще е най-добре.
Това е мазето, Пнъб! Не можеш да излезеш оттам!
- Защо го правиш, Антон?
- Не знам!
Това съм аз! Твоят приятел!
- Не искам да те убивам.
- Тогава недей!
Не съм аз, а ръката ми! Не мога да я контролирам!
- Едва я удържам. Бягай!
- Добре. Махни се оттам!
Бягай!
Няма да кажа на никой, Антон.
Кълна се.
Всичко ще свърши готино! Всичко ще свърши...
..готино.
Какво направих?
Какво направих?
Махай се, Боунс!
Махни се!
Боунс?
Писи-писи.
Не си ли вече голям да звъниш и да се криеш?
Съжалявам за храста.
Няма нищо.
Какво правиш там?
Виж се само!
Търсих си котарака. Сбихме се...
- Добре те е подредил.
- И аз се представих добре.
И сега се криеш от него в храстите ми?
Трябва да си тръгвам.
Днес не съм на себе си.
Съвсем различен човек съм.
Толкова си срамежлив. Разбирам те...
Нека прескочим предварителната фаза с недомлъвките,
Не, ти не разбираш! Аз...
Ще влезеш ли да поговорим?
Не успях да ти благодаря. Тази тетрадка е наистина важна за мен.
Такова...
Няма нищо по-готино от мадама, която свири на бас-китара.
- Особено, когато пише стихове.
- Ти си ги чел?!
Не можах да се сдържа. Страхотни са.
Даже си имам любим момент.
Аз съм едно дяволско момиче с вятър в косите и дъвка по петите.
- Това съм го писала на 13 години.
- Ами...
- Невероятно е.
- Благодаря.
Трябва да си тръгвам, Моли.
На улицата е опасно. Не си ли чувал за убиеца?
Точно това казвам. Аз съм опасен.
Така ли? Колко опасен?
Не се шегувам, Правил съм доста неща.
Впечатлена съм.
Не вярвах, че ще имаш смелостта да ме награбиш така.
Аз също.
Перверзен си.
Такъв съм си.
По-бързо! Някой си имаме мисия!
Злото е някъде там и аз трябва да го унищожа!
Нашите се прибраха. Ще продължим по-късно.
Нашите ще се стреснат, ако някакъв окървавен тип чука дъщеря им.
До утре.
- Искаш да се видим пак?
- Ела около седем.
Полицейският час ни съсипа, но можем да отидем на бала.
Нали на улицата е опасно?
Аз ще те пазя.
Скъпи мои...
Събрали сме се тук, защото вие сте мъртви...
...по моя вина.
Мамо, татко...
Какво мога да кажа?
Вие сте ме създали,
дали сте ми покрива над главата. Хранихте ме, докато не ви убих.
Май от мен не излезе много добър син, но...
Аз много съжалявам.
Където и да сте,
аз ви моля да ми простите,
защото ще се опитам да се променя.
Мик, Пнъб, момчета...
Вие бяхте най-готините.
Никога няма да забравя как седяхме по цял ден,
гледахме телевизия и се дрогирахме.
И всички други неща, които правехме...
Е, май правехме само това.
Амин.
- Мик?
- Тук съм.
Помогни ми, Антон.
Не мога да дишам тук долу.
Чуваш ли ме, Антон?
- Чувам те, Мик.
- Измъкни ме оттук.
- Ти си мъртъв.
- Не, не съм.
Ти ме тресна доста здраво. Бях в безсъзнание.
- Мислиш ли?
- Знам със сигурност! Извади ме!
Не мърдай!
Моля ви, не ме убивайте!
Внимавай!
Какво ли съм пил снощи?
Тоя сън беше много изнервящ.
Наистина изнервящ.
- Увеличи го! Виж само!
- Гледам.
Виждаш ли?
Момчета! Слава богу, че сте живи, защото снощи сънувах...
Мамка му!
Извинявай за лопатата.
- Ти си мъртъв.
- Полека, тигре.
Ние сме неумрели.
Излъга, че си бил в безсъзнание.
Ти ме уби! Това ме оправдава донякъде.
Не е приятно да те убие най-добрия ти приятел, но го преодолях.
- Защо сте тук?
- Трябва да висим някъде.
Само твоите родители са умрели.
Не защо сте "тук".
Да не сте отмъстителни човекоядни зомбита, върнали се от Ада?
Защо да сме били в Ада?
Ние не сме лоши. Не сме и добри, но поне не убиваме хора.
Не съм убил никого нарочно.
И ние не сме били в Ада.
Имаше ярка светлина и тунел.
- Гласове на мадами и музика.
- Каква музика?
Тъпанарска! Приличаше на Ения.
Мадамите викаха: "Елате при нас, при светлината!"
И какво стана?
- Отказахме се.
Беше много далече.
Искам да те попитам нещо. Какво става с ръката ти?
Изобщо не ме слуша. Сигурно е обладана.
Знаете ли нещо за Сатаната, за злото...
Но познаваме някой, който знае.
- Добре ли ги познаваше?
- Не.
А ти?
Да, бяха страхотни.
Чувствам се ужасно, защото бях зла с тях.
Един път ме поканиха на двойна среща,
а аз им казах, че са идиоти, защото аз съм само една.
Казах им да си правят свирки.
И те направиха ли си?
Сигурно вината те кара да се чувстваш ужасно?
- Ранди!
- Още ли си в гимназията?
Аз напуснах преди три години.
Имам нужда от помощта ти.
Какво правиш, лъскаш бастуна ли?
Трябва да поговорим за нещо много важно.
Не виждаш ли, че съм на път да постигна успех?
Не мога да повярвам, че ме прецака така.
- Мислех, че сме приятели.
- Ранди, почакай!
Не исках да те оставям на сухо. Трябва ми помощ.
Разкарай се!
Пресни домати...
- Ти пък кой си?
- Нов служител.
Извинете.
Съжалявам.
- Почивка.
- Добре.
"Голямата петорка", картофки "Сафари", "Африканско ябълково руло"
...и малинов шейк "Джунгла".
И сложи повече горчица на бургера.
Кажи ми какво знаеш за Дявола.
Ти луд ли си бе?
Ти слушаш сатанинска музика. Не може да не си прихванал нещо.
Това е само музика.
Като Моцарт и оня другия педал...
- Поддържайте чистота.
- Кой, Бетовен ли?
Точно така. Същото е, само че по-силно.
- Да знаеш, че съм отчаян.
- Стига бе!
- Ето!
- Тъпанар!
Проблемът е в ръката ми. Живее си собствен живот.
- Прави неща, които не искам.
- И аз бях така.
Забърквах се във всякакви простотии.
Трябва да си намираш работа.
Затова все си ровичкам по форда. Така не правя глупости.
Палавите ръце са любимата играчка на Дявола.
Да си намирам работа.
Това има смисъл.
Ти си супер, Ранди.
И какво? Плетеш, а?
Не ме разбирай погрешно, ама е много педалско.
Ранди ме светна.
"Палавите ръце са любимата играчка на Дявола."
Затова им намирам работа.
Той не го е казал буквално. По-скоро е...
- Нали знаеш.
- Метафорично?
Точно така.
- Шумът идва оттук.
- Това не е ли домът на Тобаяс?
Господи! Антон е убиецът!
- Ще извикам подкрепления.
- Да не си луд!?
Ако го хванем сами, ще станем герои.
- Трябва ни заповед.
- Майната й! Правдата е с нас.
Не мърдай!
- Какво да правя, момчета?
- Мисля, че...
Щях да ти кажа да се предадеш, но си промених решението.
Я вземи ги убий.
- Живи са!
- Не са! Ти го гръмна в главата!
Вижте, момчета, не искам да убивам повече.
А в затвора ли искаш да отидеш?
Точно така! Там ще ме затворят в гумирана килия. Няма да убивам повече.
Заключете ме!
Добре, само че...
Пусни иглите!
Няма да стане, просто ме заключете.
Хвърли иглите и си вдигни ръцете!
- Не мога!
- Пусни иглите, Антон.
- Заключете ме!
- Пусни иглите!
- Заключете ме!
- Пусни ги!
-Пусни ги!
- Заключете ме!
Хайде, наш'те!
Спри!
Не го направих аз, а ръката.
Май плетенето не помага.
Казах ти, че това е метафора.
Не мога да продължавам така!
Ще се побъркам.
Вземи си главата.
Гилотина за кифлички
- Стига бе!
- Само това мога да измисля.
- Ще си отрежеш ли и другата?
- Лявата ще си я оставя.
- Тя не е много палава.
- Сигурен ли си?
Тя ми трябва. С нея си паля, натискам дистанционното,
освобождавам напрежението.
Това е единственото решение.
Това и кифличка не може да среже.
Мамка му!
Дай ми електрическия нож.
Вижте ме! Аз съм Маскирания!
Благодаря ти.
Ще използвам този.
Не мога да гледам.
Не я уцели.
- Захапи я, Пнъб.
- Да не ме срежеш!
Пищиш като момиче.
Какви ги вършиш?
Трябва да спра кръвта. Не гледаш ли "Спешно отделение"?
Гледай каква гадост. Със сигурност ще се инфектира.
- Имаш ли нещо за дезинфекция?
- Не знам.
- Пнъб има аптечка у тях.
- Имам и "буритос".
Ще се оправиш, приятел.
Връщаме се след секунда и ще те оправим.
Пак ще се видим.
Мамка му!
Глупав ход, Антон
В къщи ли си, Антон?
- Само не влизай!
- Много смешно.
- Стой там, чуваш ли ме?!
- Измръзна ми дупето.
Ще закъснеем, Антон.
- Чувам, че си вътре!
- Стой вън, Моли!
Хайде, Антон!
Ще закъснеем!
Ще изпуснем рокгрупата.
Изпечи се!
- Гадост.
- Влизам, Антон.
Почакай!
- Изглеждаш страхотно.
- Трябваше да ми се обадиш.
Трябваше просто да ми кажеш, че ще се забавиш с костюма.
Като какъв си се маскирал?
Аз съм...
- Готвач с отрязана ръка.
- Готино е.
Хайде!
Антон! Върнахме се!
Донесохме ти залепващи се бинтове, които не скубят.
"Сложете го в микровълновата фурна за около 3 минути."
Лазиш ми по нервите с тая глава.
Какво правиш?
- Ще ми разрешиш ли? В тази посока.
- Внимавай.
Така е по-добре.
Супер. Благодаря ти!
- Гадост!
- Защо не я измием?
А защо не изчистим цялата къща?
Не сме я изцапали ние.
Още не мога да дойда на бала.
Нашите се прибират днес.
и ако видят бардака вкъщи направо ще ме убият.
Няма да се бавя много. Ще те чакам там.
Случило ли се е нещо?
Отивай направо там. Не спирай, докато не стигнеш.
Няма да ме вържеш, нали?
В никакъв случай.
Ще взема другото.
Прехапах си езика!
Отвратително.
Сега ще те оправя.
Не мърдай.
- Така е по-добре.
- "Бурито, бурито..."
Не я отваряй!
Съжалявам, бяха само две.
Пуснал си ръката!
Купихме ти аптечка.
- Къде отиде?
- Кой, ръката ли?
Естествено, че ръката.
Провери в задника си.
По дяволите!
Ей, сладур! Искаш ли да метнеш една топка?
Моята е точно толкова голяма, колкото ти трябва.
Какво пък. Само се стегни.
Само като те погледна и целият се стягам.
- Няма ли да ходите на бал?
- Да, трябват ни костюми.
- Идваш ли, Ранди?
- Има кой да ме закара.
Какво те води в Болан?
- Не ти трябва да знаеш.
- Наистина ме интересува.
Наистина ли?
Сега ще ти обясня.
Всички мои предци са друиди и са се борили със злото,
което се вселява в най-мързеливия, който може да намери.
То убива, докато може,
и после завлича душата му в света на мъртвите.
- Гадна работа.
- Слушай най-важното.
Притежавам единственото нещо, което може да го спре завинаги.
Трябва само да намеря копелето с обладаната ръка.
Странно.
Днес един тип - Антон ми каза, че ръката му прави неща,
които той не иска.
- Не се ебавай с мен!
- Успокой се, котенце.
Не те лъжа. Момчето се беше побъркало!
Покажи ми къде живее.
Завий наляво!
Тя е моя
Трябва да отидем на бала.
- Ръката преследва Моли.
- Ще спечеля награда за костюм
Мадамите направо ще се налепят.
С бутилка в главата съм невероятно секси.
Много си напрегнат.
Отряза си ръката и спаси кой знае колко хора.
Това вече не е твой проблем.
Успокой се и започни да се държиш като истинския Антон.
- Отпусни се и се помотай.
- Не! Знаеш ли какво?
Този път не!
По цял ден само лежа.
Мързелувам, гледам телевизия, пуша...
Не ми говори като Кевин Костнър, Тръгваме.
Хайде!
- По-бързо!
- Това е той!
- Качват се във форда ми!
- Чакай тук, той е опасен.
Не го оставяй да ми вземе форда.
Знам какво правя.
- Голям късмет.
- Мамка му!
Не можеше ли да е автоматик?!
- Искаш ли да карам аз?
- Само превключвай скоростите.
Антон, почакай!
- Какво беше това?
- Какво ти пука?
Върни се!
Дъхът ти мирише на повръщано.
Тук е горещо.
Ти загряваш обстановката.
Цялата подгизнах.
Така по-добре ли е?
Помогни ми да сваля това.
Точно така.
Ръката е тук. Вървете да пазите Моли.
Аз ще се погрижа за шибаната ръка!
- Каква загуба...
- Нали не го харесваше?
- Говоря за гаджето.
- Поне е умрял щастлив.
- Какво те тормози?
- Мисля си.
- Знам за кого.
- Вече трябваше да е тук.
Ще дойде.
Отивам за пунш. Ти искаш ли?
Връщам се веднага.
Страхотни сте! Кой ви е гримирал?
- Антон ни гримира.
- Но по моя идея.
- Искаш ли да танцуваме?
- И още как!
- Трябва да намерим Моли.
- Не се излагай.
Ще я търсим докато танцуваме. Тук е пълно с гаджета.
- Я да го видя.
- Внимавай, може да падне.
Не прекъсвайте! Искам да говоря с началника ви.
Какво? Да, разбира се.
Защо се мотаете? С началника ли говоря?
Какво мие на кредитната карта?!
Сигурно сте сбъркали номера.
Не, 8468 е.
Да.
Ти си едно лошо момиче
и аз ще те напляскам с линията.
Това е хубаво.
Хубаво...
Възбуден съм. Даже много възбуден.
Така ме възбуждаш, че усещам как ме докосваш.
Наистина усещам.
Бинго!
Трябва да намерим Антон!
И да го пребием!
Ти ли си Антон?
Нямам време да говоря за отсъствията...
Казвам се Деби ле Кюр и мога да спра това, което става.
Наистина ли?
Умри!
- Разкатай го, Деби!
- Обладаният трябва да умре!
Тоя нож не е ли малко прекален, котенце?
Няма къде да избягаш, обладан перверзник.
Никой не докосва форда ми. Хайде, Деби!
- Насоли го здраво, Деби.
- Злото вече не е в мен.
То беше в ръката ми, нали?
Но аз я отрязах.
Господи! Ти си го освободил, Това е голяма грешка!
Сега преследва гаджето ми.
- Ти имаш гадже?
- Трябва да го спра.
- То е кръвожадно.
- То не търси само това.
Ако преследва гаджето ти, в полунощ може да я завлече в Ада.
В Ада ли?
Имам време! Още няма девет часа.
Всъщност...
По друидско време в момента е 24 без 10 мин.
"Друидско време."
Да тръгваме.
Господи! Гадна работа!
Ти си мъртъв бе!
Защо не мислиш? Това е незаконно.
Пази се!
Мърдай!
Всички да си тръгват! Тук има психопат-убиец!
Отрязаната ми ръка ще ви избие.
Слизай от сцената!
Така е, ръката му ни уби вчера.
Направо ме наряза.
- Тук ли си, Моли?
- Махай се, хлапе!
Достатъчно се позабавлява...
Мамка му!
- Видя ли това?!
- Трябва да намеря Антон!
Майната му! Искам да кажа - той ще се оправи.
Хайде!
- Искаш да влезем там?!
- Искаш да останеш тук и да умреш?
- Щях да я забия.
- Съмнявам се.
Пнъб е много по-идеен, отколкото мислех.
Направо е готин.
- А и костюма му...
- Да побързаме.
Не знам дали той го е правил...
- Чакай!
- Какво?
Давай!
В капан сме!
- Ще ме хване!
- Няма!
Няма да те хване!
Ако минем през перката, ще станем на кайма.
Дай си обувката!
Какво смяташ да правиш?
Не, много е високо!
Не мога да скоча!
Ще си умрем в тази шахта!
- Няма да умрем.
- Ще умрем.
Плъховете ще ни изядат и никой няма да ни намери.
Добре, няма страшно.
- Внимавай.
- Да тръгваме!
Щеше да е по-удобно, ако задникът ти беше по-малък.
- Това е тъпотия.
- Антон има нужда от помощта ни.
Аз съм мъртъв и не ми пука.
Трябва да спасим Таня.
- Тя има нужда от мен.
- Има нужда, колкото риба от...
Гадна ситуация.
Слизай веднага, Таня!
Не мога, страх ме е!
- Направи го, Таня.
- Не мога, то е тук.
Знам, че е тук.
- Защо вдигаш въжето?
- Не го вдигам аз.
Къде си, Таня? Кажи ми нещо, моля те!
Скачай!
Дръж се за въжето!
Няма да минавам през Таня. Връщаме се.
- Явно няма да те огрее.
- Не е честно.
Ако искаш, върни се и си вземи парче от задника й.
Хванах те, гадна ръка!
Кой е майсторът сега, а? Кой е шибаният...
Тук сме, приятел.
- Този пепелник съм го правил аз!
- Пак я пуснахте!
- Майната ти!
- Знаете ли какво?
- Довечера няма да висите у нас.
- Чухте ли това?
Помощ!
Помогнете ми!
- Тя печели наградата за костюм.
- Помощ!
Ръката вдига колата!
Помогнете ми!
- Всичко е под контрол, Моли!
- Гаднярчето държи здраво.
Побързай!
Тия момчета са истински творци.
Наргилето на великана!
"Къде ми е спанакът?"
- Аз съм го правил.
- Като че ли ще ти повярвам!
Ще размаже Моли, тъпанари такива!
Това ще ти даде сила.
Точно така.
Ето го истинския Антон.
Дрогираш се с приятелите си?! Не мога да повярвам!
Тая трева лови от едно дръпване!
Спокойно, ще те сваля.
Това ли беше?
Само толкова? Без експлозии, без адски огньове...
Радвам се, че всички са добре, но финалът беше слаб.
Нямам повече работа тук. Време е за ритуален секс. Идваш ли?
Като пушка си!
Аз още съм горе.
Благодаря, Мик. Ти си истински приятел.
Ела...
Както винаги, марихуаната спаси още един пропаднал ден.
Аз така и не си дръпнах.
Господи!
Не съм виновен аз! Това трябваше да слезе по-бавно!
Е, какво пък...
- Да не ми забравиш наргилето.
- Не си го правил ти.
- Аз го заварявах.
- Ти не си стъпвал тук.
Майната ти!
Идваш ли, Антон?
Обичам те
Не мога да повярвам. Отказа се от Рая за да останеш с мен.
Страхотен си!
Да се грижиш за мен е повече от всеки Рай.
Наистина ли?
Време е за лекарствата.
И вие ли се отказахте от Рая?
Не, ние сме ти ангели-хранители.
Бедничкият! Има халюцинации. Свиждането свърши.
Ще се видим утре.
Трябва да те наблюдаваме
да не тръгнеш отново по пътя на злото.
Но явно няма проблем.
Да си вземем по един чипс. Ти искаш ли нещо?
Донесете ми "Крънч нъгетс". Невероятни са.
Благодаря ви, момчета.
Загаси му лампата.
Под леглото съм
Мик, Пнъб, спасявайте ме!
Прав си, пищи като момиче.
Дали да не му кажем, че го написахме ние?
Майната му! Да отидем да минем през някоя сестра.
Внимавай, някои от тях са мъже.
Субтитри Георги Йорданов