The Terminal (2004) (The.Terminal.2004.SE.DVDRip.XviD.DTS-WAF.CD3.sub) Свали субтитрите
Не знаех, че има зимна градина тук.
Много е красива.
Добър вечер.
Моля, моля... Благодаря.
Тази вечер имаме канелонис и пилешко.
Канелони, моля.
- Канелони.
Извинете.
- Благодаря.
За вас, господине?
Същото.
- Много, много добър избор.
Един момент.
Заповядайте, да ви е вкусно.
Знаеш ли, че кроасаните са измислени в Румъния?
Разкажи ми.
- Добре.
През 1742 г. турците завладяват Букурещ,
с изненадваща атака през нощта.
Но градските хлебари...
Прощавай.
Тогава хлебарите какво?
Няма значение, това е глупава история.
- Не, моля те.
Съжалявам, Виктор.
На никого не му пука къде са измислени кроасаните.
Обзалагам се, че дори и на румънците.
На мен ми пука.
Това история... това истина.
На 39 години съм.
- Не.
Да. - Не.
Това е истината.
- Не, не си.
На всички казвам, че съм на 33. Мъжете си мислят, че съм 27, но...
На 39 съм.
И какво? И аз бил на 39 веднъж.
Бях на 18, когато започнах работа за авиокомпанията.
Правя това повече от 20 години.
Вече няма защо да се преструвам.
Така е.
Бележникът ми е пълен с адреси и пейджърът ми звъни постоянно.
Можеш да го изключиш.
Искаше ми се да можех.
Чакам тези обаждания в продължение на 7 години.
Знаех, че ще настъпи момента. Затова не мога да спра.
Затова живея по хотелите и куфарчето ми е готово,
в случай, че той поиска да ме види този уикенд.
Разбирам.
Чакам през целия си живот.
Само че не знам какво, по дяволите, точно чакам.
Съжалявам.
Аз живее тук.
Какво?
- Живея тук, в терминала.
Изход 67.
Живееш на летището?
- Да. По цял ден и цяла нощ.
Това мой дом, също като теб. Казаха да чака.
И аз чака.
Всички, които летят често се чувстват така, Виктор.
Всички чакат. Всички.
Всички за полет, за среща...
- Аз не чака за полет или среща.
Тогава какво чакаш?
Всичко е наред, разбирам.
Имам идея.
Ела насам.
- Чакай, какво правиш?
Сигурна ли си?
От това по-сигурна не съм била.
Готов ли си?
Кога се връщаш?
След 13 дни. Ами ти?
Аз ще чака тук.
Ако плановете ти се променят?
Да си разменим телефоните.
Не. Аз бъда тук.
Знаеш ли какво подарил Наполеон на Жозефина, когато завоювал Бавария.
Кажи ми.
Хайде, кажи ми.
Ще ти покаже... след 13 дни, считано от сега.
Какво прави?
Не мога аз да го питам, предполага се,
че аз трябва да му казвам какво да прави.
Ако го попитам, ще изглеждам като идиот.
Извинявай. Направи го за мен.
Направо ще надебелееш от всичката храна, която ще ти дам.
Моля те, направи го за мен. Това е последното нещо, за което те моля.
Той ще чака твой отговор в кафене "Самбаро".
На работа съм.
- Ще чака.
Как мина полета?
- Добре.
Благодаря.
Някакъв проблем ли има?
- Трябва да дойдете с нас, госпожо.
Сигурно се шегувате, минавам оттук само два пъти месечно.
Моля, последвайте ме.
Но аз имам среща.
Интересуват ме само три неща.
Човекът, документът и историята им.
Откриеш ли истината за едното, си открил и за трите.
Имам нужда от помощта Ви да намеря истината.
Познавате ли човек на име Виктор Наворски?
Да.
Знаете ли защо е тук и откъде идва?
Не, ние сме само приятели.
Знаете ли, че крие кутийка от фъстъци в джоба си?
И какво от това?
Какво мислите за това?
Сигурно си прави фъстъчено масло.
Знаем, че иска да отиде в "Рамада Ин" в Лексингтън.
Казвал ли ви е защо е дошъл в Ню Йорк?
Не.
Казвал ли Ви е къде живее?
- Не, срещнахме се на летището.
Всичко, което знам за него е, че е строителен предприемач.
Това е всичко.
Той е предприемач?
- Аха.
Това Ви каза?
Амелия, любопитен съм.
Ти си от този тип жени, които могат да имат всеки.
Защо Виктор Наворски?
Това е нещо, което човек като Вас никога няма да разбере.
Предполагам, че си изпуснал полета или имаш лош туристически агент.
Моля. Седни.
Няма нужда, Виктор. Всички мъже лъжат.
Но ти не си много добър в това.
- Аз не лъже.
Каза ми, че полетът ти е отложен, но не ми каза, че е за 9 месеца.
Може би гледаш на мъжете по начин, по който искаш те да изглеждат.
Какво тогава виждам сега? Кой си ти?
Аз... - Неприемлив?
Да, да.
Знаеш ли кое е най-забавното.
Скъсах с него.
Дойдох да ти кажа, че той вече не е част от живота ми.
Вече съм свободна.
Уморих се да чакам. Поне по това си приличаме.
Амелия, знаеш ли какво е дал Наполеон на Жозефин, когато завоювал Бавария.
Не.
Ще ти покажа.
Моля, ела.
Седни, моля.
Това бил подаръка. От Наполеон на Жозефин.
Хиляда... фонтана.
Направил си това за мен?
Моля, седни. Да не намокриш.
Хайде.
Не работи.
Трябваше да пръска... Много вода. До таван.
Кажи ми истината. Бягаш ли от нещо?
Престъпник ли си?
Живееш тук, Виктор.
Живееш на изход 67, и аз искам да знам защо.
Ето. Ще ти покажа.
Баща ми.
Виктор, моля те, кажи ми, че баща ти не е в тази кутия.
Това джаз.
Мой баща, Димитър Асенов Наворски,
видял тази снимка в един унгарски вестник през 1958-ма.
Той каза, че гледал тази снимка седем дни.
Понеделник, вторник, сряда...
Кои са тези?
Конт Бейзи, Дизи Гилеспи, Телониус Монк, Сони Ролинс,
Арт Блейки, Макс Камински.
57 всичките заедно.
След като гледал седем дни, на баща ми хрумнало нещо.
Започнал праща писма до клубове. Ликити Сплит, Снупис Шугър Боул...
Помолил монахините напишат на английски. Стотици писма.
После чака...
Чака месец, седмица, година.
Баща ми чака 40 години.
Всички му пратили автографи.
Всички.
Всички се подписали и му я пратили.
Всички без един.
Бени Голсън.
Саксофонист.
Баща ми умря преди да получи автограф от Бени Голсън.
Обещах му. Изпълнява обещание.
Обещал да отиде в Ню Йорк, да намери Бени Голсън,
да го помоли за автограф и да го сложи в кутията.
И живя тук през цялото време за да направиш това за баща си?
Мисля, той би го направил за мен.
Ти каза, че чакаш нещо.
И аз ти казва, "Да, да. Всички чака".
Ти какво чакаш?
Теб. Чаках теб.
Какво?
Войната свърши.
Слушайте всички. Да вдигнем чашите си.
Да пием за моя приятел, Виктор "Козата".
Дано никога вече да не губи родината си.
Кракозия!
Амелия! Ти тук рано!
Виж, Амелия, виж.
Мир, война свърши. Войната... Мир. Ела.
Виждаш ли, войната... войната Кракозия свърши.
Мир. Война свърши.
Говорех ти за моя приятел, който работи във Вашингтон.
Той има много връзки. Заповядай.
Това е паспорт, Виктор.
С еднодневна спешна виза на твое име.
Виза? - Да.
От твой приятел?
- Да.
Ела в Ню Йорк, намери последния човек и вземи автограф.
Аз отива Ню Йорк?
- Да.
Аз отива Ню Йорк!
Амелия, ще дойде с мен? Ще дойде с мен в Ню Йорк?
Твой приятел направил това за мен? Защо направил това за мен?
Направи го за мен.
Казах ти да стоиш далеч от мен. Но май не си разбрал.
Май беше объркан.
- Аз объркан за всичко.
Аз не объркан... Не това, не това.
Съжалявам, закъснявам.
Амелия, защо тръгва?
Знаеш ли какво е подарил Наполеон на Жозефин за сватбата?
Златен медальон.
И от вътрешната страна написал...
"Съдба".
Съдба.
...празнуват по улиците и местните таверни.
Кракозианското знаме се развява на покрива на парламента...
Здравей, скъпа.
- Здравей.
Липсваше ми.
Хайде.
Следващият.
Виктор?
Здравей, Долорес. Как съм днес?
Какво е това?
Какво е това?
О, не. Не е подписано.
Кое?
Това е еднодневна спешна виза.
За да е валидна, трябва да е подписана от старшия офицер.
Диксън?
Да.
Диксън.
Войната в моя... страна... свърши...
Да, знам. Поздравления.
Странно е, нали Виктор?
Когато чакаш едно нещо достатъчно дълго.
Един кратък момент.
И аз днес имах своя малък момент.
Виждаш ли тази значка?
Тя означава, че вече съм шеф по сигурността на летището.
Това означава, че моят глас на това летище е последен.
Билетът ти и паспортът ти.
Време е да си ходиш у дома...
Полицай Уейлин, моля придружете г-н Наворски до терминала
и се постарайте да не пропусне полета си.
Сбогом, Виктор, и късмет.
Аз мисля, отиде в Ню Йорк.
Не усложнявай нещата, Виктор.
Аз вече не неприемлив.
Казах ти, че всичко свърши.
- Аз отива Ню Йорк.
Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
Аз отива Ню Йорк сега.
Част от работата ми е да следя за лоши служители. Открих няколко.
Като този, Джо Мълро, мисля, че го познаваш.
Тук е от 20 години, но започна да организира игри на покер.
Вкарва алкохол и марихуана.
Горкият, ще загуби пенсията си. Мисля, че имаше и деца.
Да.
А този, Енрике Круз. Мисля, че също познаваш Енрике.
Енрике допуска външни хора до помещенията за приготвяне на храна.
Това е голям пробив в сигурността.
Горкият, мисля, че току-що се е оженил.
Но ще трябва да се освободя от него.
После този Гупта Рахан, чистачът.
Издирва се за нападение над полицай в Индия през 1979 година.
Ще трябва да го депортирам.
Аз отива вкъщи.
Прощавай, какво каза.
- Аз отива вкъщи.
Остави тях намира, отива си.
Днес? - Да.
Ако не се качиш на този самолет, Виктор, всички те си заминават.
Разбра ли? - Да.
Много добре.
Виктор, не го прави.
- Ще се справиш с тях. Ще ти помогнем.
Виктор, недей. Толкова съм ти задължен.
Нека ти помогна.
- Приятелите ти ти говорят.
Това сме ние, твоите приятели. Ние сме твоето семейство сега.
Гупта...
сбогом.
Опитваш се да ни измамиш ли?
Опитваш се да ни накараш да мислим, че си отиваш, вместо да се бориш.
Защо не се бориш?
Войната свърши.
- Тогава бягай. Махай се.
Върви си вкъщи и кажи на другите, че не си изпълнил обещанието.
Беше толкова близо до Америка,
но нямаше куража да отидеш оттук дотук.
Ти си страхливец.
Време е за самолета.
Ти си страхливец.
Ти си страхливец.
Отвращаваш ме!
Какво ти става, човече? Седни.
Всички наоколо ме гледат, сякаш съм...
Погледни ме!
Хайде, погледни ме!
Има нещо, което трябва да знаеш.
Дами и господа, полет 865 на Юнайтед Еърлайнс
от Кракозия се приземи и рулира към изхода.
До всички пътници с билети за полет 866 до Кракозия.
Очакваме излитане по разписание.
Гупта!
Гупта!
Отивам вкъщи.
Махай се.
Моля за вашето внимание.
Полет 866 до Кракозия се отлага за неопределено време.
Имате ли запазен час?
Някой да ми каже какво става там долу.
Зад теб сме.
Виктор си отива.
Моника, Виктор си тръгва.
- Знам, отива си вкъщи.
Не, излиза през главния изход. Отива в града.
Какво? Господи!
Виктор, спомняй си за нас.
Това е за спомен от туристическия магазин.
За късмет.
Цифрова камера за братовчедка ти Катя.
Не знам къде точно отиваш, но това е да ти пази краката топли.
Всички по местата си ли са?
- Там сме.
Подсигурете вратите.
Съжалявам, Виктор.
Задръжте го!
Спри, Виктор, успокой се.
Виждаш ли тези врати?
Тези врати са входът на Ню Йорк.
На САЩ. Обърни се обратно.
Навън вали сняг и... това ще ти трябва.
Късмет!
О, не... О, не... Не...
Ще ни липсваш.
Гледай пак да не заседнеш някъде.
Арестувайте го! Арестувайте го!
По дяволите!
Такси.
Благодаря.
Къде отиваме?
Лексингтон 161. По магистрала "Ван Уик" до моста "Куинсбъро".
Така най-бързо.
Откъде сте?
- Кракозия. Виктор Наворски.
Аз съм Горан от Албания.
Откога сте в Ню Йорк?
- Ами...
четвъртък.
Искате да блокираме южния изход и да проверяваме всяка една кола?
Сър?
Току-що кацна самолета от Токио.
Имаме два самолета на пистата, и Барселона, който се приземява.
Нощта вече настъпва, а 1500 души идват насам.
Всички по местата си!
Всички вътре, хайде.
Хайде.
Ще се регистрирате ли, господине?
- Не, няма да се регистрира.
Искам да отида това място, моля.
Лоби барът е точно зад ъгъла.
Имаме коктейли и музика на живо. Обичате ли джаз?
Да изсвирим "Килър Джо". Снощи се получи добре.
Да?
- Вие ли Бени Голсън?
Да, аз съм.
Аз съм Виктор Наворски. Аз съм от Кракозия.
Мой баща, Димитър Асенов Наворски, беше голям фен на ваша музика.
Фен е на джаза? Прекрасно.
Може ли автограф, моля?
Може ли малко по-късно. Сега трябва да започваме.
Само минутка.
- Ще изчакам.
Добре...
Такси! Такси!
Къде искате да отидем?
Вкъщи.
Превод: dvdboy
Редакция: didodido
BULGARIA TEXT '2004