The Wisdom Of Crocodiles (1998) Свали субтитрите
отидох в гората сам, покачих се на върхът на едно дърво
заспах и паднах
Нo успях да се хвана за един от клоните.
Беше дълго падане.
Ужасен, стоях така дълго време.
Усещах ръцете си така, сякаш никога не са били част от тялото ми.
Главата ми щеше да се пръсне.
И сега мога да усетя същото.
Чувах как кръвта се стича.
Ужасна болка...
Страхувах се от падането.
-Прорязла е дървото като с трион!
-Сигурно е карала с 200 км/ч.
-Прекарайте го под купето.
МЪДРОСТТА НА КРОКОДИЛИТЕ
-Сигурно е полудяла за да кара така.
-Какво казахте?
-Дейв, готово ли е въжето?
Нямало е свидетели на инцидента.
Полицията е успяла да разпознае
колата на Сара Дънкън,
която се е движила с 120км,
когато е катастрофирала.
Съдебния лекар заяви,че
е починала на място.
Официалното ми становище по случая
"Сара Дънкън",е че е било инцидент.
В допълнение бих искал да изкажа
съболезнования на семейството на Сара
и годеникът й - Стивън Грилш.
Отчаяние
-Как сте?
-Не съм ви молила за помощ.
-Вие сте ,нали?
-Опитай с молива.
-За пръв път ми е.
-Опитай да ме гледаш и се концентрирай.
-Не мога да го направя.
Обичам те Мразя Те
-Какъв е повода?
-Тайна.
-Вярваш ли ми?
-Разбира се,че не.
-Затвори очи!
-Вярваш ли ми,Мария?
-Не знам Какво смяташ да правиш?
-Как го направи това???
-Защо като ти казах,не си затвори очите?
-Отвори очи!
Разочарование
-Имате ли точно?
-Не, нямам. Съжалявам
-Това е всичко,което имам.
-Нямате ли по дребни?
-Не,ако имах щях да ви ги дам.
-Задръжте ги!
-Извинете.
-Вината е моя, винаги забравям нещата си.
-Вижте...
Казаха ми,че сте ме рисували в музея.
-Да,това бях аз
- Мога ли да ги видя?
-Т.е имате в предвид "да ги видя пак".
-Те са...
-Красиви?
-Не нямах това предвид.
-Значи не сте впечатлена?
-Също нямах в предвид това.
Не, просто не изглеждам много добре.
-Децата казаха, че си приличате с рисунката.
-Не мисля,че съм красива.
-Те не казаха,че сте красива, а само, че си приличате с рисунката.
-Задръжте ги.
-Не мога.
-Бихте ли искали да вечеряте с мен?
-Защо?
-Ok.Какво ще кажете за сряда в 20.30 в "Пеликана"?
-Ще бъда там.
-Ето номера ми.
-Произнася се "Грилш".
-Ан Левълс.
-Защо правихте снимки горе Ан Левълс?
-За работата ми са- аз съм структурен инженер.
До сряда.
В мрежите на рибарски кораб на около 15 мили от Suffolk coast...
бе открито тялото на млада жена
на име Mария Воугън,
за която е било съобщено,че е в неизвестност от пет седмици.
Полицията уточни,че ако не са били
незаконните мрежи за ловуване на испански риболовен кораб,
тялото никога нямаше да бъде открито.
-Свържете ме с полицията?
-Добър ден, Господин Грилш.
-Ние разледваме убийството на Maрия Воугън.
-Благодаря Ви,че се обадихте.
-Разбрахме,че сте имали връзка с
жертвата.Вярно ли е?
-Да.
-Защо не съобщихте за нейното изчезване?
-Скарахме се, когато я видях за последно.
-Това е било последния път когато сте я видели.
-За какво е ставало въпрос?
-Тя искаше да се омъжва.
-За кого- за вас или за някой друг?
-За мен.
-Спорихте ли с нея?
-Не.
-Сигурен ли сте,че не сте се карали?
-Не,не сме-просто не исках да се женя за нея.
Исках да прекратим връзката си като цяло.
-Защо?
-Мария беше много притеснена, страстна индивидуалност.
Беше много емоционална жена.
Нещастна,ревнива..
-Имаше ли причина да бъде ревнива?
Вашата бивша приятелка
е починала при автомобилна катастрофа миналия Октомври.
-Тези два инцидента не са ли малко странни?
-Знаете ли каде замина Мис Воугън, когато се разделихте?
-Не.
-Тя все още ли искаше да се омъжи за Вас?
-Да.
-Имате ли някаква следа?
-Още е много рано.Анализираме случая.
-Бихме искали да обсъдим няколко дати с Вас.
-Може да ни кажете, ако има още някой,който би могъл да ни помогне по случая.
-Разбира се.
-Още един въпрос,
ако нямате нищо против...
-Не открихме никакви документи за здравно осигуряване
и телефонният номер,който сте и дали не отговаря.
Ще ни го дадете ли?
-Значи ме проследихте?
-Значи за това отменихте вечерята?
-Това е нов вид бетон
И изсушаващата температура е критична.
Ако искате да работи добре...
-Изглежда имате много работа.
-Да.
-Забелязали ли сте,че храната в китайските ресторанти
е по-добра от обслужването?
-Опитвам се да ви впечатля.
Щях да си поискам лъжица.
Погледнете се!
-Дядо ми ми е разказвал история за тези клечки.
Една нощ Конфуций сънувал,
че е в ада при прокълнатите.
Той бил изненадан да види,че
Ада всъщност е една красива зала за пируване,
в която прокълнатите седели около маса
отрупана с най-вкусната храна, която някога са виждали.
Te можели да ядат всичко,
но трябвало да използват клечки, които били 1,50 м дълги.
Прокълнатите умирали от глад
зяпайки неизядената храна пред тях
Те знаели,че дори и да разполагат с цяла вечност, няма да разрешат проблема.
След това Конфуций отишъл в рая.
И раят бил същия като ада
пълен с вкусна храна и
хората около масите били весели и щастливи,
но и те трябвало да спазват същото правило както и в ада
храната трябвало да се яде с клечки дълги 1,50 м.
Само че в рая,
те се хранели един-друг.
-Дръж ги малко нагоре, така ще ти е по-лесно.
-Също като мен.Първо се опитвам да бягам преди да съм започнал да ходя.
Ан Левълс беше тук.
Нетърпение
Ан Левълс беше тук.
Вие трябва да гледате по този начин г-н Грилш. Нашите мозъци са много стари.
От гледната точка на невролог,никой не е изцяло човек
На един етап всеки има четири крака,
при етап под този всеки има остри зъби.
-Сигурен ли сте, че беше Nissan Serena ?
-Казах ви,че внукът ми има такъв.
- По-скъпи са от това,което изглеждат.
-Предпочитам микробусите,ако питате мен.
-Добро място за отърване от тялото.
Подвижните пясъци там могат да погълнат човек
за по-малко от 20 минути.
Ако не се издърпа на време
пясъците ще захвърлят тялото 10 мили навътре.
-Това е което мога да направя.
Всички стари спортни коли са много добри,
но всъщност двигателите им бързо се чупят.
Така,че ако искате да я продадете
без да я поправяте,
ще спестите около 2000 лири.
Аз ви предупридих когато я купихте.
-Някои хора не обичат техните приятели да им казват"казах ви",
но това качество във Вас винаги ме е възхищавало.
И така..
-Кога започнахте да се срещате с мъже по улиците?
-Не го срещнах аз.
-Нека погледнем него.Когато става въпрос за мъже, преценката е важна.
-Щом казваш. Нали излизах и с Вас?
-Вие не знаете нищо за него,нали?
-Знам толкова колкото вие и за три седмици няма да разберете.
-Както и да е,аз харесвам мистериозните мъже.
-Нещо за мен?
-Имам идея за работа,която трябва да запиша веднага...
-Красиви са...
Защо са толкова малки?
-Те са орнаменти от 18 век.
По традиция се дават на бебета
когато се родят.
Сребърни са.В Китай, обикновенно
се дават на първото внуче,което в случая се оказах аз.
Означава,че детето винаги ще бъде нахранено и
винаги защитено.
Моят дядо,
ги е купил от Шанхай от един стар мошенник,
който твърдял,че те променят цвета си
когато докоснат отровена храна.
Смятам,че ми носят късмет.
-Ти си пълна със малки странни историйки и разкази?!
-Знам ги от майка ми.
Дори най-малкия провал не
ми пречи да се държа като жена
Знам също и истории за това какво се случва на малките момиченца,
които не си оправят леглата,и закъсняват за чая в къщи.
Значи,аз не преценявам книгата по нейната корица,
никога не поглеждам преди да скоча.
И знам,че някои неща не трябва да бъдат казвани
И това време на безпокойство е любимото занимание на дявола
-Никога не го бях чувал това.
-За дявола ли?
-Ако седях в ъгъла и чаках нещо то щеше да дойде.
-Изглеждаш великолепно.
Между другото не трябва ли да е "Винаги поглеждам преди да скоча"?!
-А,аз какво казах?
-"Никога".
-Открих нещо по случая.
Има само две компании в Лондон, които дават коли Nissan под наем.
Още с първата на която се обадих извадихме късмет.
Оттам ме опътиха към него.
Той е използвал фалшифи документи
за да не бъде установен контакт с него.
Познай какво?
Нашия убиец е бил много бърз.
-Искам тази област да бъде увеличена,
възможно най-бързо.
-Поздравления сержант,Роше.
Това е много добра следа за един опитен детектив.
-Не споменавайте за това,сър. Това е всичко за днес.
-Сержант Роше.
Проверихте ли осигурителния номер на Г-н Стивън Грилш?
-Да,да Беше грешен.
-Това не ме учудва.
-Трябва да бъде противозаконно да има каквито и да е гласни в името ти.
Тя имаше достъчно до тук и поиска да си ходи.
-Не съм поръчвал раци.
-Акушерката извика: - "Бе положителна"!
-Върни ги обратно.
-Нищо не рискувам,но нищо й не губя.
-Акушерката отива към нея и казва:
" Miss Fitzpatrick,
това е вашата кръв-група Б +".
-Опитай така
Разкажете ми как се запознахте с Aн,
рисувайки я.
Колко романтично?!
Или просто ви е практика?
-О,просто практика.
-Aн искаше да опита да разкаже за начина ви на живот, но не бе много ясна.
-Аз съм медицински изследовател.
Разрешам проблемите на компаниите.
-Да не говорим за медицина,защото ми е писнало от нея когато съм с Мартин.
-Разкажете повече за вашето име Стивън-
никога не съм чувала такова.
-БЪЛГАРСКО Е.
-Никога нямаше да разбера как се произнася, ако не го бяхте написали.
Недостатъка не е ли в това,
че липсват гласни?
-Ако вие имахте буква "А" във вашето име,
щяхте да спите с шефа на полицията.
-Ако няма да го ядеш това,Aн, аз ще го взема.
-Няма нужда да ме изпращаш.
Цял живот си пътувам сама.
-Не мога да те оставя да се пребереш сама.
-Да,можеш.
-Излязохте много добре.
Жалко.че не мога да ви направя копие.
Харесвам оригинала.
-Разкарайте - се аз съм полицай.
-Мислиш да си тръгваш ли?
Моите приятели не обичат полицаите.
Казах им,че е много трудна работа
да се защитават хората от такива като нас.
Aз ще поема цялата отговорност.
Както виждате,полицай,
ако някой е заплаха за обществото,
няма да се съобразяваме с него.
Извинете.Мога ли да ви помогна?
-Не,не мисля.
-Това да не е гаджето ти?
-Не,той ме следи от няколко дена.
-Наитина ли?Защо му е притрябвало да следи точно вас?
-Полицая ме мисли за убиец.
-А така ли е наистина?
-Той мисли така.
-Ако се погрижим за него никога повече няма да следи който и да било.
-Искаш ли да ти кажа нещо?
Всички сте в голяма опастност.
Те ще изпратят някой друг.
В полицията има много,които се занимават с хората,които убиват.
И вие ще трябва да го убиете,нали?
Изглежда ми трудно защото трябва да убиете и мен.
-Кое те кара да мислиш,че няма да го направя?
-Ти не си глупав.
-Ние го ударихме веднъж вече и той ще дойде да ни търси.
-Не няма,ако каже че ви е нападнал първи и се кълна, че аз ще го потвърдя.
Сега знаеш номера ми и каде живея.
-Да ти го начукам.
-Мамка му.
-Нямам нищо против него.
-Неговия социален работник каза,че той няма нужда от помощ.
-Лицето на тази путка,този полицай е твой.
Ти си щастливец.
-Бъди винаги нащрек.
-Мърдай.
-Няма ми кръста.
-Хайде да вървим.
-Благодаря ти за това което направи.
-Освен това...
тази нощ ми напомни защо
не използвам толкова често метрото: носи ми лош късмет.
-Разбирам какво имаш предвид.
-Моята беда е ,че никога не успявам да си хвана такси.
-Безчестно лице,а?
-Ще ти кажа.
-Аз говорех за моето лице.
-Да, аз също.
-Защо този кръст е толкова важен?
-Подарък е от жена ми.
Аз съм католик.
И съм подходящ за едно нещо.
Превръщане, вие знаете.
Благодаря ви за помоща.
-Ок, следващия път когато ме преследвате,
ще ми купите нещо за пиене.
-Г-н Грилш.
Сигурен съм че е той.
-Вземете колата и спирайте на всяко място където е спирал той
Някой може да я видял нещо.
Който и да е сигурен съм,че късметът му се изчерпва.
-Готов ли сте Г-не?
-Гледай ме в очите.
Добре ли си?
Това беше.
Браво.
Любопитно!
Какви са тези? Кристали...
от човешки бъбреци и мехури.
Правя някои проучвания за Wellcome Foundation...
в това как да изразявате чувствата си,
и тялото ви да образува тези кристали.
Така...
може да кажете, че това е ярост, това е възмущение.
Злина, настървение, злоба,
лошо поведение.
-Да,чувала съм,че е много болезнено.
когато биват извадени.
-Да,нали това ти казах?
-Какво е станало с пръста ти?
-Порязах го докато спасявах едно малко кученце.
-Три от моите момчета,
са задържани благодарение на твоя приятел инспектора.
Няма да направя същата грешка.
-О,г-жо O'Грейди.
-Няма да ви дам парите си.
-Модерна жена.
-Тя няма нищо общо с това. Оставете я на мира.
-Ще пусна теб,
ако ми дадеш жена си.
-Какво?
-Много е просто.
Остави ми я и
тогава
ще те пусна да си вървиш.
И без това ще я задържа при всички случаи.
Готово..
може да вървиш.
-Бягай.
-Веднъж се нуждаех от лекар,
невролог.
И той ми каза, че ние нямаме един мозък,
а три.
Единия е човешки,като е над маймунския,
и над този на влечугото.
Значи..
Когато психиатърът ви каже да легнете на дивана,
имате чувството,че ви е казал да легнете с кон,
или с крокодил.
Заспивай..
-Не съм уморена.
-Добре стой будна. Аз ще заспивам.
-Не поглеждай.
-Някога открадвал ли си нещо?
Аз откраднах този часовник.
-Ти крадла ли си?
-От както навърших 14.
-Ако си помислите,че може и да давате,
ще ви чакам.
Исках го толкова много.
Желаех го от две седмици и тогава отидох в магазина,
и попитах дали има камъчета за запалката на татко..
и когато провадачът се обърна в гръб
аз го взех и си го пъхнах в джоба на якето.
Въпроса е,че имах парите. Не мога да ти обясня защо го
исках толкова много,и какво усещах в стомаха си,
или защо
не можех да платя за него.
Кажи ми..
коня или крокодила беше?
-Защо го задържа?
-Да напомня за срама ми.
Беше много любезен към онова малко момиченце.
Благодаря ти,че ме спаси.
-Значи,какво друго можеш да правиш?
-Опасявам се,че това ще е от сега нататък.
Може би едно нещо
-И какво е то?
-По добро е,но ще го запазя в тайна
-Искам да разбера.
-Исках на приятелите от училище шест пенса за да ме гледат как го правя
-Аз нямам шест пенса.
-Остани там.
"Знаеш ли кое е това,което изглежда като колона от пушек идваща от пустинята,
с аромата на тамян?
"Ставите и бедрата като скъпоценни камъни",
-Прочети го.
"Устните им са от алени нишки,
а устите им са много хубави.
миризмата на дъха им е като на ябълка
и гърдите им са като две чепки грозде
изцяло съм честен любов моя
и няма никакъв недостатък във вас".
ТАКСИ
-Всичко е наред Г-н Грилш, ще ви закараме.
-Свидетелят..
уверете се,че г-н Грилш ще го види преди да влезе.
Много добре.
Последваите ме г-н Грилш.
Не е лесна работа да се работи на каса.
Говорим за 10,000 средно на седмица.
При празник на банката,може и да двойно повече.
20000 лесни пари.
-Не се притеснявайте,не могат да ви видят през стъклото.
Ако искате да видите някой по отблизо просто му кажете номера.
искам да ви кажа.че човека,който сте видели може и да не е тук.
Ще си свалите ли очилата г-не?
-Номер шест.
-Номер шест ли казахте?
-Не казах,че искам да го видя по отблизо.
-престъпете напред номер шест.
-кажете му да се върне на мястото си.
-Върнете се назад номер шест.
-Номер девет.
-Престъпете напред номер девет.
-Отново номер шест.
-Престъпете напред номер шест.
-Номер девет е.
-Сигурен ли сте?
-Не на съм.За една седмица видях 10000 човека. Какво очаквате?
-Вие от близо изглеждате хубаво. Може и вие да сте били.
-Свободни сте да си вървите г-да.
-Вие не сте лесно ченге.
-Не съвсем,аз съм по учтив.
-Кафе?
-Не благодаря.
-Искам да изясним няколко неща.
-Визитката,която дадохте
на онези главорези..
-Когато ви спасих ли?
-Защо имате визитки с различни имена?
-Не нямам.
Даде ми я един медицински доставчик на име Джереми О'Грейди.
-Това можеше неприятно да изненада г-н О'Грейди.
-Предполагам,че тогава не помислих за това.
Предполагам,че е така.
Като се замисли човек...
-Да,да.
Опитах се да ги откажа.
Трудно е нали?
Да се направи правилното нещо.
-Може ли?
Тази бизнес карта
е изтекла
и плюс това
е написан номера и адреса ви.
-Сранно нали?
-Малко,но странно..
-Това е начина по-който се срещам с жените.
-Често ли го правите?
-Може би веднъж в месеца.
-Аз бих казал доста често.
Значи им давате картата и чакате да ви се обадят?
-И да и не.
-Да
или не?
-Зависи от обстоятелствата.
Аз им давам картата и им казвам, че това е нещо, което обикновено не го правя.
-А номера?
-Аз не го използувам за каквото и да е.
-Защо?
-Така знам кой е и защо се обажда.
-Обяснете.
-Понякога телефона звъни,
и е само тишина.трябва само да кажеш: "ти ли си?"
и разбира се така е винаги.
Изглежда странно като го казвам на глас.
Изглежда
-Зловещо?
-Бих казал доста непристойно.
Ако ви кажа,че престанах да правя това ще ми повярвате,ли?
-Това ли ще ми кажете? Защо?
Трябва ли да отговоря?
-Интересно.
-Нали?
-Това,което казах не е незаконно,
но си го признах два пъти.
Мисля си,че сте сбъркали професията си в живота.
-Не мисля така.
Когато човек се изповяда на свещенник, той може да бъде спасен,
а когато каже истината на полицай, това може да му донесе беля.
-И... аз в беда ли съм?
-Паспорта ви беше у вас. Да не мислите да ходите някъде?
-Щях да си откривам банкова сметка.
-Ще го задържа,ако нямате нишо против
-Имам.
-Ще го задържа все пак.
-Тук съм.
Моля те престани.
-Какво се е случило?
-Нищо.
-Не обичам да се държиш небрежно с мен през цялото време.
Докосваш ме сякаш съм някоя.. Не искам да ме хващаш така.
-Не знаех,извинявай.
Няма да се повтори.
-Беше тежък ден.
Извинявам се.Проблеми в работата.
Не приемам извинението ти.
Разбрал ли си се с Мартин и Керън за събота?
-Моля?да.
-Това е добре.
-Всъщност може ли да не ходим?
Не мога толкова бързо,
да приема извинението ти,когато съм още ядосан.
не може да говориш така и после да кажеш просто извинявай.
Разбираш ли?
-Това за мен ли е?
-Нe!
-Не мисля, че би ме нарисувал да изглеждам така спокойна, ако се наложи да го направиш отново.
-Какво ми е станало?
-Трябва да тръгвам.
-Не е необходимо.
-Ще тръгвам.
-Ще ти се обадя по-късно.
-Глупачка.
Не идва ли като вретено от дим..
далеч от пустоща..
с аромат на тамян и смирна?
Така непорочна и чиста,любов моя..
-Обичаш ли го?
-Не знам. Ако можех да разбера какво е вътре в него...
Просто не знам. Вероятно аз не го разбирам.
-Той крие нещо.
-Какво точно?
-Никога не съм ходила в неговия апартамент.
Той наблюдава хората
и си записва всичко в малък черен бележник
-Хм?!
-И е изряден.
-Хм?! Майка ми винаги казваше, че..
"Никога не съм била доволна".
Сряда, 7.20 h
-Стивън, Ан е.
-Обади ми се, когато се прибереш вкъщи.
Сряда 11.11 h
-Ан е.
-Добре ли си?
-Обаждам се...
-Извинявай за това което казах
-Обичам начина по който ме докосваш.
Обади ми се.
-Като част от едно цяло, Ан.
Като едно създание
Като крокодил подбуден от инстиктите си
нуждаещ се от банкова сметка
и място да оцелее..
в безопасност
-Трябва да се преродиш.
-Искаш ли да бъдеш кръстен?
-Това е волята ми.
-Кръщавам те,
в името на Отца
и Сина..
и Светия дух..
-Дълбоко в себе си,
не мога да кажа честно,че съм очарован да ви видя.
-Има ли място където да поговорим?
-Да.
-Вършейки тази работа,научавате,че истината
не винаги е правдоподобна.
Досега,приемливо е всичко,което бяхте.
Бяхте убедителен,
но аз не се убедих.
-И сега вие сте?
-Мария Воугън се е опитала да се самоубие.
-Защо не ми казахте,че сте и спасили живота?
-Никога не съм се мислил за нейн спасител.
-Трябва да ви информирам г-н Грилш,
че вече не сте заподозрения в нашето разследване.
-Защо?
-Мислих си,че повечето хора, не биха приели за нормално
това да се спаси някой живот,и след това да се отнеме.
-Факта,че спасих Мария не доказва нищо.
-Доказва,че в сърцето си сте добър човек.
-В сърцето?!
-Знаеш ли какъв ни е проблема?
-Не.
-Кажи ми.
-Доброто и лошото.
-Злото..Не е просто злина,
убийство,изнасилване и клане..
Преди всичко,дявола е бащата на лъжата.
Като лъжите,които се казват и истината,която не се казва.
Всичко, което е скрито е кражба.
Всичко, което е запазено от тези, които ние обичаме е измама.
И там винаги има нещо,нали?
-Аз познавах членове на обществото,които не са били изцяло честни към мен.
-Това,което всеки иска
за да бъдат освободени лошите хора, води до извършването на коварни неща.
Тогава те могат да се разделят от обикновенните мъже и жени,
и да се унищожат.
Но линията,която разделя доброто от злото
минава през всяко сърце.
И кой желае да разрушава парче от своето собствено сърце?
Вие вече знаете това,нали? Това е трика на тайния полицай.
-Какво имате в предвид?
-Харесва ми вашата увереност.
-Не е лоша идея.
Опасявам се,че съм такъв.
-Женен ли сте?
-Да.
-Кажете ми кога за последно изневерихте на жена си.
И сме квит.
-Бяхме на вечеря предната вечер за годишнината ни от венчавката.
А мислите ми бяха някъде далеч
Тогава тя ме попита:
-За какво мислиш?
Казах й
че мисля за това колко добре изглежда
и че е все така красива.
Бе приятно, и трябваше да го правим по-често
-Но си излъгал?!
-Не, казах истината.
Но докато мислих, за това колко хубаво ни беше
и колко по-често трябва да го правим,
се загледах в младо момиче,
което бе в другия край на ресторанта
Тя бе прекрасна.
-"Обаятелна" - както казваше баща ми.
Но имаше нещо в нея,което я правеше по-специална...
Тя имаше най-очарователната усмивка
-Мислиш ли, че трябваше да споделя тези мисли с жена си?
-Нямаше ли това да я разстрой?
-Да.
Значи..
Истината, цялата истина и нищо друго освен истината
Нима в това не е същността на истината?
-Има неща, които е по-добре да не бъдат изричани.
-"Благодаря" не е ли едно от тях?
- Благодаря.
-Дайте ми нож!
Дайте ми нож! Някой да ми да даде нож!
-какво правиш?!
-Трябва да му отворя трахеята.
-Ще го убиеш.
-Ще умре, ако не го сторя.
-С устни претръпнали от страх..
така съвършени
-Жив ли си?
Започнах да мисля, че страниш от мен.
Къде си?
-Криех се.
-От мен?
-Да.
-Защо?
-Не знам.
-Мислих си за теб.
-Хубаво или лошо?
-Прекалено много.
-Искам да дойда и да те видя.
-Защо?
-Защото ми липсваш.
-Добре, нека се срещнем в "Пеликан".
-Не, искам да видя къде живееш.
-Щом искаш...
-До скоро, чао.
-Това е за теб.
-Значи...
тук се криеш?!
-Не се страхувай.
Ще застана тук.
Ще отворя вратите.
-Аз умирам.
След две, може би три седмици..
Тялото ми ме изоставя.
Кървя...
и не мога да го предотвратя
Нуждая се от кръв.
Нуждая се от любовта в кръвта ти.
-Как ме чувстваш сега
в гърлото , в гърдите и в кръвта ти?
Това е като нещо което можеш да докоснеш.
Помниш ли кристалите?
Ярост, възмущение, злоба и разочарование?
Отчаяние..
Чуства..
Чувствата са всичко
А кръвта съдържа всяко чувство, което може да изпитано.
-Аз само искам...
Храня се с любов.
Всеки път, когато съм с някоя,
аз се храня с техните чувства и недостатъците им.
Това ме кара да страдам и да ме боли.
Ако успея да открия правилната жена,
Ако я накарам...
да ме обикне истински,
тогава болката ще утихне.
Така мисля поне
-Да не искаш да ми кажеш, че това е причината за да убиваш?
-Порежеш ли ме с това, след 20 минути кръвта ми ще изтече и ще бъда вече мъртъв.
Ключовете са на бюрото.
Има едно обяснение за това, че съм такъв.
Просто Не Съм.
Без спокойствие...
Без тишина..
Какво правя и дали да го правя
Какво правят другите, и защо го правят.
Какво прави тя и какво харесва или не.
Дали то има значение през цялото време
Дори няма да мога да заспя, в случай че спра.
Трябва да помня дори и как да дишам.
-Не ти вярвам.
-Дали ми вярваш или не, няма голямо значение.
Аз умирам...
А ти ще живееш,
защото съзнавам колко ще ми липсваш.
Обичам те.
Толкова съм уморен.
Когато бях малка,
нямаше как да се помогне на хора с астма.
Майка ми лежеше до мен през цялата нощ
Когато бях найстина зле, не можех да дишам.
Час след час тя галеше косите ми.
и бдеше над мен.
-Не виждам.
-Какво?
-Подушваш ли нещо?
-Плодови бонбони?
-Ацетонът ухае на круши.
-Тялото пройзвежда ацетон,когато се самоизяжда.
-Защо остана ?
Обичаш ли ме?
-Трябва да изляза..за лепенки.
Отивам до аптеката.
-Не ставай глупав - аз ще отида. Не изглеждаш добре.
-Сигурна ли си?
-И ставаш все по-зле, нали?
-Ще ме няма само 15 минути.
-Познавам те, знам какъв си.
Не те обичам!
-Може би не в сърцето си, но все още в кръвта си.
И сега съжаляваш?
-Макар и да имам недостатъци,
злобата не е един от тях.
Когато бях малък,
паднах от дърво
Но успях да се хвана за един от клоните
Висях там дълго - ужасен.
Тишината...
Усещах болката в ръцете си
кръвта отекваше в ушите ми.
И тогава....
паднах...
-Не помня....
какво се случи, когато паднах на земята
Всичко, което си спомням сега...
е задушаващата ме агония.
И онова невероято усещане..
така прекрасно..
напомнящо катарзиса...
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: Cocobrise and BackDoorman.