Sivi Kamion Crvene Boje (2004) Свали субтитрите
Юни, 1991 г. Югославия се разпада.
Юни, 1991 г. Югославия се разпада. Първата нощ на един забравен камион.
СЪРДЖАН ТОДОРОВИЧ
АЛЕКСАНДРА БАЛМАЗОВИЧ
БОРИС МИЛИВОЕВИЧ МИЛОРАД МАНДИЧ
БОГДАН ДИКЛИЧ, ДРАГАН БЕЛОГЪРЛИЧ ДУБРАВКО ЙОВАНОВИЧ и др.
Специално направен тайник.
Нито Господ, нито Аллах може да го открие, нали?
Сякаш го е направил магьосник.
Вярвам ти. Щом настояваш...
Получавате и бакшиш.
- Много сте щедри.
От Цобе.
- Няма нужда.
Ето бакшиш и за вас. С поздрави от Вельо.
Благодаря ви, братя, да сте живи и здрави.
Защо ни убивате, копелета мръсни?
Дяволите да ви вземат!
- Не кълни!
Прегръщаш ме и в това време ме колиш?
Червата ми излязоха навън.
Дръж се, не хленчи като жена!
Мамка му, тъкмо си купих кола.
Ще ги вкарам обратно. Ще живея!
Няма да стане.
Майко моя, лимузината ми!
Мамицата й на немската ти кола!
Не ти ли стига, че уби мен, ами ще драскаш колата?
Каква картинка само! Не мога да повярвам.
Виж ги как са се освинили.
Този е готин, сякаш още е жив.
Не се разстройвай, не можем да им помогнем.
Но те могат да помогнат на нас.
Вече имаме повече пари от премиера.
Какво ще правим сега?
- Имам идея.
Да си отворим клуб някъде далеч, на брега на морето.
Вече няма да сме на пиацата.
Сценарий и режисура СЪРДЖАН КОЛЕВИЧ
ЧЕРВЕНИЯТ СИВ КАМИОН
Стаята ми малка е, място за лъжи там няма.
Всичко важно в мене е.
Тук не е за нас...
Добро утро, красавецо! Ратко Чвора!
Още ли не си готов?
Откачен! Лежи 3 г., защото откраднал камион да се повози!
Не можеш да ме разбереш, Рамбо.
- Май не му се излиза?
Луд! Напълно откачен!
Как се казваше?
Далтонизмът ли? То е друго нещо.
Готов съм.
Всичко хубаво, докторе. И на теб, Рамбо.
Не бий много доктора.
- Майната ти!
И зарежи камионите!
На пролет се откриват пътя два...
Внимавай кой ще избереш, другарю мой...
Сузана Меденица!
Словенската полиция контролира летищата от тази сутрин.
Какво ще стане с къщата ми в Пореч?
Онази бялата, до ресторант "Котва".
Е, Сузана...
Бременна си.
Моля?!
Невъзможно. Има някаква грешка.
- Не, няма.
Кога мога да абортирам?
- До 3 седмици.
Луд ли си? Какво ще правя?
Реши дали наистина искаш аборт.
Какви ги говориш?
- Ти си решаваш.
В Дубровник, луда ли си?
Къде са ми парите?
- Виждаш ли какво става?
Страната се разпада.
Може да избухне война.
- Не ми пука.
Къде са ми парите?
Казвай къде са!
- На сигурно място.
Изпил си 2000 марки?
Инвестирах ги в частната банка на Генерала.
След година ще имаш 6240 марки.
След година ще имам 6240 кура, тъпако!
Ще рисувам, ще пея, ще правя всичко, но ще отида там.
Само през трупа ми!
Няма да правиш повече деца. Съжаляваш, че и мен си направил.
Ще накарам военната полиция да те арестува!
Гледай да не те убият, преди да ми върнеш парите.
Цялата тълпа му вика:
Удряй, Брус Ли, тепай, Брус Ли, всичките избий...
Живи гадовете не оставяй...
Педал скапан!
Ела с нас, бебче!
Мамицата ти...
Майко мила, какво ще правя сега?
Добре...
- Какво е добре, копеле нещастно?
Че не си мъртва. Не умря.
Разочарован ли си?
- Никак даже. Добре...
Повече от добре, супер!
Ако беше умряла, щях да съм тотално скапан.
Скапан ли?
Скапвам се дори когато сгазя куче, камо ли човек...
Ще се скапеш, като извикам ченгетата.
Моля те, недей. Ще се разберем.
Недей да се ядосваш.
Всичко ти е наред, само там малко...
Мамка му! Може да ми остане белег!
Голяма работа, можеше да си умряла.
Мамицата ти, идиот нещастен!
- Спри бре, жено!
Да ти го начукам, кретен загубен!
Ако не искаш да викам ченгетата, ще ме откараш до морето.
А, това не! Пътувам сам. Не взимам стопаджии. Ясно?
Какво ти има?
Защо караш по чорапи?
Така усещам педалите по-добре.
Това не е мое.
Камионът не е мой.
Къде отиваме?
- В Дубровник.
Има ли проблем?
- За мен е все едно.
Какво караш?
Камион "Мерцедес Бенц" от 1989 г., тип Б, 165 конски сили.
Не, какво превозваш?
- А, това ли питаш?
Нямам представа.
Ако бях живял 1000 години...
Животът ми в един ден щеше да се побере.
Едно обаждане променя всичко...
Какво има? Кажи ми.
Може да имаш мозъчно сътресение.
Не върху седалката!
Да ти държа ли главата?
Ще те убия.
- Добре...
Босно моя, дивна, приказно красива...
Не издържам! Не мога да стискам повече.
Какво не можеш?
- Трябва да се изпикая.
Спирам веднага.
- Не мога да пикая къде да е!
Ще се скриеш зад някой храст.
Да не съм като вашите селянки!
Трябва ми тоалетна! Бързо!
- Добре.
Гледай да не ни претрепеш!
Сега ще ти покажа кой е селянин!
Мамка ти!
Как се казвате?
- Борис...
Какво стана, плениха ли ви?
Да.
- Уплашихте ли се?
Мамка му!
Защо се води тази война?
Не знам. Предполагам, че те искат да се отцепят,
а ние не им даваме.
Чувствам се като посрана.
Ще ти помогна, само кажи как.
Искаш ли сладолед?
Голям си тъпанар, но си много мил.
Добре, купи ми сладолед.
- От кой искаш?
Мразя да избирам. Купи от червения.
Кой е той, трябва да ми покажеш.
Не знаеш кой е червеният?
- Аз съм далтонист.
Не различавам цветовете. Всичко ми е черно-бяло.
Занасяш ли ме?
- Не, кълна се в Тито.
Също както в песента: "Черно-бял свят... "
Ей, момче, ела тук.
- Това е турбо-фолк боклук.
Кой тъпак слуша това?
Не ме дърпай така!
- Да ни убият ли искаш?
Защото не харесвам скапаната им музика ли?
Май нищо не разбираш.
Да го духате!
Аз съм Ратко Босненския кур, за мене всичко е
"черно-бял свят... "
Какво правиш?
- Хвърлям лайняните си обувки.
Луда ли си? Ще хвърлиш толкова хубави сандали!
Какъв цвят са ноктите на краката ми?
- Не знам.
Какъв цвят е камионът?
Сив, като всичко останало.
Много мислих за това.
- И какво измисли?
Може би трябва да видиш нещата по моя начин. Сиви.
Но всичко е цветно.
- Откъде знаеш?
Ние, дето виждаме цветно, сме много. Далтонистите сте малко.
Затова ние сме нормални, а вие сте болни.
Само защото вие сте повече ли...
В Постойна се случиха няколко инцидента
между словенската полиция и югославската армия.
Словенската полиция разпространи листовки "Добре дошли в Словения".
Права си, майната им на новините.
Опитай, виж каква е тази супер заебана ракия.
Каква бутилка... Американска. Искаш ли?
По-добро е от твоите дроги и други боклуци.
Престани!
Добре, добре... Търчи цицка за поличка.
Искаш да кажеш "търчи мачка за погачка"?
При вас може да казвате така, но при нас е иначе.
Все тая, не искам да спорим.
По дяволите!
Има вкус на пикня! Изхвърли го!
Ей, от камиона!
Какво стана?
- Какъв гръм само!
Не разбирам. Какъв "бакшиш"?
Виж колко риба.
Чакай, ще ти платя!
Някакъв откачен ни преследва.
Господи, дай още малко динамит!
Динамит бе, глух ли си?
Виж! Супер!
Рокендролът е достигнал и в тази дупка.
Не е дупка, това е Подринье.
О, Подринье, изчукай ме, ако мина отново оттук.
Какво пишеше там?
Гънс ен роузес, рокендрол, желание за разрушение!
Цивилизация!
Гънс ен роузес!
Босно моя, дивна, приказно красива.
В теб е Баня Лука, няма втори като него...
Какво се разпя сега?
- Радвам се, че съм в Босна.
Сякаш си в Холивуд.
По-хубаво е, виж каква красота!
Като си далтонист, Босна ти се вижда Дисниленд.
Ще стигнем до твоя бряг!
Внимавай, червено е!
Не видя ли, че е червено?
Мамка му! Затова не ми дават книжка.
Добре че не карах бързо, иначе щеше да е премазан.
Добре че е мъртъв.
- Как ще е добре бе, идиот?
Добре че си е бил вече мъртъв.
Ако беше жив, нямаше да го погребвам.
Изчезвай, преди да съм те очистил. Данга, добре те подредих.
Сега всички ще загазим.
Прилича на манекен.
- Не го пипай!
Защо ти трябваше да го правиш?
- Убий ме, ако знам.
Нямаше, но сам си го изпроси.
Не, не съм те карал да ме убиваш. Убий ме, ако лъжа.
Лъжец, ти си от тях! Защо го обърна?
Чакай, не съм от тях!
Не съм оттук. Няма смисъл да ме убиваш.
Погледни реално. Нали е така?
- Не е.
Мога да ти помогна. Ще ви откарам с Данга където кажеш.
Трябва да го закарам вкъщи. Беше се залюбил с една от техните,
но "случайно" го убиха на едно празненство.
Трябва да го върна вкъщи. Разбра ли?
Близалка за момчето ми.
Къде изчезна?
- Аз ли?
Ти реши да си бъбриш с онзи.
- Да тръгваме.
Избрах каквото трябва, ти само плати.
Колко струва?
- 2200.
Дайте ни два кренвирша и хляб.
Няма да ям тия лайна.
- Добре. Тогава това...
Не, парите са си твои, вземи каквото искаш.
Престани с капризите.
- Така говори на краварките!
2250, специална цена за вас.
Тя открадна шоколадов банан.
А ти къде гледаш бе, идиот!
Ще ми обясните ли какво става?
Това са Данга и братовчед му Бъчвата.
Какво му е?
- Любовта го уби.
Пиян е човекът.
Спри, искам да сляза!
Данга няма да ти направи нищо, аз ще го държа.
Къде да ви оставя?
- Горе, на хълма.
Постоянно задиряш момите, Данга, и мъртъв не можа да устоиш.
Свършиха се дните му. Сега всички мислят за пушки, не за пишки.
Не се бой. Бъди добър, Данга.
Спри тук. Свалете го.
Връщаме се в титовите времена...
Прецакват не, не трябва да задаваш въпроси.
Късмет! Ще ви е нужен.
Данга, негоднико неден,
девойката млада те затри...
Какво като е бил от друго село?
Забрави, не е важно...
Я по-добре ми кажи...
Защо отиваш в Дубровник?
- Да се успокоя на брега.
И понеже съм без пари, ще продавам картини,
ще пея, ще рисувам портрети...
Рисуваш ли?
Дай да видя.
- Тъмно е.
Няма значение, и без това не различавам цветовете.
Прав си.
Мамка му!
Ама ти наистина си художничка.
Стига бе, будала!
Това са боклуци, за кретени.
Прерисувах пощенски картички.
Все тая, тази ми харесва най-много.
Ако можеше да видиш и цветовете...
- Ще ми я продадеш ли?
Ще ти я подаря, когато стигнем там.
Баня ди Лука.
Баня Лука на морето? Къде е това?
- В Италия.
Хубаво рисуваш. И пееш хубаво.
Изобщо, много си хубава.
Цялата...
Какво е това?
Не знам. Някаква колона.
Имаш ли цигари, брато?
- За колега - винаги.
Разкарай белградските номера.
- Чакай, вземи и това.
Какво караш?
- Тоалетни, вани...
Мебели от домовете на генералите.
От Словения до Сплит. Евакуация.
- Сериозно?
Къде отивате?
- В Дубровник.
Откажи се. Контролират всички пътища.
Не може да минеш през Херцеговина.
Много ги обичам. Всичко хубаво.
- И на теб.
Колко ти остават?
- 32 дни.
После ще изчезна и няма да се върна повече.
Бил ли си в казармата?
Не. Негоден съм. Защо?
Просто питам. Лека нощ.
Лека нощ.
О, събуди се, заспала моя ливадо...
Мамка ти...
Добро утро, рокери!
Къде отиваме?
Не знам. Ти как мислиш?
Не ме ебавай. Чу какво каза онзи снощи.
Мисля, че си измисляше, за да се изфука пред теб.
Не е вярно.
- Доста е поукрасил всичко.
Той представлява държавата, армията, не е някакъв шофьор на камион.
Не вярвам. И аз знам какво е дисциплина, закон и ред.
Намали, за да ги видим.
Мамка му, не е излъгал.
Какво ще правим?
След малко ще стигнем разклон, та мислех да те питам...
Да вземем да избегнем Херцеговина,
ако не държиш да стигнем точно Дубровник.
На север е по-спокойно.
- В Истрия, в Пореч?
Става, или в Италия. Представи си само - Италия!
"Фиат" прави камиони с "Волво". Мощни - 350 коня.
На магистралата - газ до дупка!
- Нямам паспорт.
И аз нямам, но ще ми направят.
До две седмици трябва да се върна в Белград.
Но и в Пореч ще е гот.
Там има една лятна къща, чийто собственик не е там.
Той е гинеколог...
Махни тези лайна.
- Това е само трева.
Не го искам в камиона си.
- Той не е твой.
Какво си мислиш, че правиш?
Всичко разваляш!
Вече сме в безопасност. Вече няма да имаме проблеми.
Хайде, открий топчето. Гърбушко плаща.
В средното.
- Недей!
Дръпни си ръцете!
Мамка му!
Мислиш, че можеш да ме мамиш, а?
Недей, моля те.
Това е печалбата ми за цяла седмица.
Шефе, виж!
Добър ден.
Горещо е, а?
- Малко.
Въздухът трепти, сякаш небето гори.
Наближава буря.
Цобе ли те праща?
- Може би.
Какво?
- Може би да, може би не.
Днес всички искат да ме преебат.
Излизай! Излизай, ти казвам!
Няма проблем.
За какъв се мислиш?
Млъкни, или ще те минем отзад!
Моментално! И четиримата!
Пак ти повтарям:
Въздухът трепти, сякаш небето гори.
Ти какво отговаряш?
- Наближава буря.
Значи те праща Цобе.
- Да.
Виждаш ли, не беше трудно. Застреляйте го.
Не, не ме праща Цобе, дори не знам кой е той!
Елвис, претърси камиона!
Хайде, кажи: "Цобе ме прати да занеса оръжие в Горна скала.
Мамка ви, копелета!
Само го кажи - и готово!
Какви ги говориш?
- Два пъти повтори паролата.
"Валтер защитава Сараево" - пет пъти съм гледал този филм.
Още малко, Ратко, и ще ви еба мамата!
Ако караш оръжие, ще те убия. Ако не, пак ще те убия.
Няма нищо, шефе.
- Нищо ли?
Не може ли да се споразумеем?
- Млъкни!
Направихме грешка.
Извинявам се...
...но пак ще трябва да те убия.
- Защо?
Нямаш ли сърце?
Чакайте малко!
Чий си?
- Татков и мамин.
Татков и мамин! Въпросът беше: От нас ли си, или си от тях?
От нас.
- Кои сме ние?
Според мен сме едни и същи. Все сме мъже и имаме курове.
Едни и същи сме, но куровете ни - не.
Сваляй гащите!
- Няма да стане!
Паника, а?
Като видите питона, вие ще се уплашите!
Определено трябва да спра тревата.
Искам го като сувенир.
Засрами се.
За всички нас този мъж е Тито.
Който и да си, господине, за теб всички пътища са отворени
в автономната област на Кока.
Извинявай. Аз съм Кока. Моите почитания.
Тръгваме.
- Приятен ден.
Бягате ли, страхливци?
Ще се обадя на татко да изпрати ВВС да ви попилеят!
Елвис, спукай му гумата.
Съжалявам. Иначе сме добри хора.
Ситуацията го изисква.
Ако дойдете в Долна скала, елате в моя ресторант "Монако".
Правим ей-такъв кебап! Ще ви почерпя.
Всичко хубаво. Моля ви, не го приемайте лично.
Не си ли ми ядосан?
- Ти как мислиш?
Мамка му, виждаш ли какво караш?
Добре че те не разбраха.
Какво е това?
- Кое?
Прилича на горско джудже.
- Не взимам стопаджии.
Този е гърбав.
- Сериозно?
Гърбушко, как си, копеле?
Не мога да повярвам, че са те пуснали!
Все същия, само гърбицата се уголемява.
Кой те е бил?
- Не питай. Ще ме вземеш ли?
Разбира се.
Коя е женската?
- Да не си я докоснал.
Няма проблем.
Знаеш ме.
- Затова те предупреждавам.
Извинявай, притиснах ли те?
- Не ми е неприятно.
Обичам да ме притискат цици.
Те да бяха едни цици...
- А, добре са си.
Не знаех, че и затворници ще си паднат по мен.
Всички ще си паднат, освен приятелят ми Ратко.
Той се пали само по камиони.
Гърбушко, къде ще слезеш?
Трябва да се махна оттук. И вас двамата съветвам същото.
Ние не сме заедно.
- Няма значение.
Не виждате ли какво става?
Може да се събудиш с куршум в главата.
Искаш ли?
- Не, благодаря.
Сега всички разменят злато срещу пушки.
Това е главната разменна стока.
Наистина ли?
- Да.
Всички наши ли продават оръжие?
Знаеш ли кой продава? Швабата.
Той сега е главният. Прехвърля оръжие, хора.
Има луна парк в Дрекавица.
Защо?
- Просто питам.
Ако не бях гърбав, щях да ти предложа да се оженим.
Какво като имаш гърбица?
Хубав си, чаровен си...
Значи ставам за...
Гърбушко, престани!
Шегувам се. Какво ти става?
- На мен ли?
Един човек отишъл риба да лови, ловил, ловил той цял ден.
И хванал златна рибка
- мечтата на всеки рибар.
Тя казала: "Желание ще ти изпълня.
Животът твой за да премине
както на никой друг, изпълнен с щастие и радост.
Благодаря. Грижи се за момичето.
Този Квазимодо е гений.
Кретен.
- Сякаш ти не си!
Тогава защо не остана с него?
Забавен е, пуска шеги, не е сухар като теб.
Тук не ти е Белград, не може да се шегуваш ей-така.
Как смееш да ми казваш как да се държа?
Мислиш, че можеш да командваш живота ми ли?
Аз не съм ти шибания камион!
- Не закачай камиона!
Защо не остана с него, щом е такъв гений?
Няма да остана и с теб! Само пътуваме заедно. Ясно?
Не съм те молил за това.
Писна ми от простотиите ти, връщам се в Белград!
Спри!
- Наистина ли искаш да спра?
Да!
Върви да се прегледаш!
Ревнуваш от едно джудже!
А ти си луда! Болна си тотално!
О, Боже, мерцедес купи ми...
Мамка ви ядки...
Ела на батко!
Не се бой, сладурче.
Може ли да ти помогнем, а?
Сега ще видиш откъде изгрява слънцето!
Махайте се!
Ще извикам полиция!
- Стига бе!
Баща ми е офицер, ще ви убие!
Влюбените винаги се карат.
Ще викам!
- Добре, влюбените също викат.
Какво чакаш? Покана ли? Качвай се в камиона!
Дай им "бакшиш"!
Страх ме е.
- От какво?
От всичко.
Аз съм виновен за всичко.
Виж се на какво приличаш.
На какво?
- На нищо.
Извинявай.
Какво ми се извиняваш!
Не съм медицинска сестра, не мога да гледам кръв.
Не ми цапай косата.
Ела на езерото да се измиеш.
Най-накрая свали този лепкав потник.
Хубав си е, нищо му няма.
Какво е това, знакът на мира ли?
Не, емблемата на мерцедеса.
Луд ли си, искаш да се инфектира ли?
Какъв цвят е пъпът ми?
Чакай.
Облечи това.
Не искам от тези лайна. Няма да стане.
Опитай, може да видиш цветове.
Как така?
- Опитай, сега ти е паднало.
Нищо няма да ти стане, това е само трева.
Да не стана наркоман?
- Няма.
Дори напротив... Ако не пушиш трева,
ще станеш наркоман.
- Не те разбирам.
Марихуаната и алкохола се леки наркотици.
Всичко друго е опасен наркотик -
политиката, новините, разпалването на война, кокаинът,
хероинът, турбофолкът, демокрацията, комунизмът...
Всичко това е опасен наркотик.
Тревата е нищо в сравнение с тях.
Тя е средство да останеш нормален. Разбра ли?
Много си учена.
Чакай! Това ли били цветовете?
Погледни!
Ето един стар хит от твоя край.
Ела.
Кой, аз ли?
- Ти!
Нещо блести, също като звездите.
Виждам големи огньове,
като подпалени купи сено.
Стават все повече.
Чувам фойерверки.
Какво правиш?
Рисувам татуирания дракон...
Питон. Аз не съм такъв човек.
Първият ми камион беше волво и на капака имаше нарисуван питон.
Исках да докажа, че мога да понеса болката.
Глупаво е.
- Защо? Супер е.
Затова не исках да го направя с никое момиче. Досега.
Определено ти си най-странния човек, когото познавам.
Ще се омъжиш ли за мен?
Как не! Ти не си откачен, ти си луд!
Не бъди толкова жестока с човека, който те обича.
Пак ми става лошо.
Имам идея.
Всичко е наред. Имаш ли мастило?
Имам туш.
- Чудесно. Дай го.
За какво ти е?
За машинката за татуировка.
- Какво?
Нали каза, че ти харесва?
Не боли, само малко пари.
Майната ти!
Първо ще направя моята, ще видиш, че не е страшно.
Какво е това?
- Сълза, символът на името ти.
На рамото ли?
- Не, моля те...
Не мога да понеса болката.
Недей, моля те...
Искам да си отида вкъщи.
- Забрави.
Ще отидем право в Италия, майната му на Пореч.
Нямам нито пари, нито паспорт.
Но имаме оръжие, трябва да намерим Швабата.
Не се тревожи, Ратко ще се погрижи за всичко.
При нозе!
Провери оръжието!
Чакайте, идва някой! Скрийте оръжието!
Мръдни нататък.
Какво има, мамка ти...
- Мръдни, като ти казвам.
Искам с мен да се чувстваш добре.
Ще ти дам да опиташ, не бих го направил за другиго.
Какво ще опитам? Дрога ли си намерил?
Ще те науча да караш камион.
- Какво?
"Мерцедес Бенц"! Седни зад волана. Вярвай ми...
Това ще промени живота ти. Ще се почувстваш супер.
Само като чуеш мотора... Мамка му и живот!
Да върви по дяволите.
Натисни левия педал. Точно така. Натисни го докрай.
Сега бавно го отпусни... Натисни газта.
Браво! Гледай напред!
Ти караш!
Това е моята песен.
Педал, трета скорост. Браво!
Внимавай! Не през полето!
Пази селяните!
Добре, върнахме се на пътя. Карай направо.
Стига ми толкова.
- Едва започна.
Браво.
Внимавай! Спирачка!
Мамка му.
Убих поп.
- Защо не внимаваш?
Кръстена ли си?
- Ти си виновен!
Ако не си, няма значение, че е поп.
Все едно си убила обикновен човек.
Ако го бях убил аз, щях отида при дяволите, защото вярвам в Бог.
Млъкни! Ти си виновен, шибан далтонист!
Животно!
Може да не си го убила.
- Няма начин, беше стар.
Поне не е умрял млад.
Може да не е мъртъв. Върви да провериш.
Аз ли? Ами ако не е мъртъв?
- Какво?
Какво да му кажа? Ситуацията е неприятна...
И ти си страхливец, както всички мъже!
Питонът няма да ти послужи, като си такъв пъзльо!
От толкова години съм шофьор и не съм убил никого.
А ти веднага прееба всичко! Това правиш постоянно!
Пусни ме, тъп селяндур!
Деца мои!
Попе, ти си жив! Мамка...
Деца, какво правите?
Не трябва да се карате.
"Онзи, който обича, ще бъде спасен. "
- И който има мангизи.
Мое безбожно дете, светът е толкова красив,
но ще ни сполети нещастие. Въпросът е...
Ще можем ли: ти да избягаш от него, а аз - да го предотвратя.
Знаеш ли защо?
- И Бог е забравил това място.
Нещо такова. Но защо?
- Откъде да знам.
Бог не ни чува заради Юлианския календар.
Боже, прости ми.
Ние и руснаците се водим по него и виж докъде я докарахме.
Гърците също са православни, но спазват новия календар.
Затова Господ ги чува и си живеят добре.
Като се моля на св. Илия на празника му, той не е там.
Бил е преди две седмици.
Все едно имаш лоша връзка.
Не е ли правилно да спазваме стария календар?
Все едно да имаш стар указател - набираш грешни номера.
Казвам ви, молитвите ни не пристигат там горе.
Вървете някъде, където Господ ще ви чува.
Ето го дъба с надписа.
Не трябва да го отсекат. Трябва да ги спра.
Как ще го направиш?
- С Божието слово.
Извинете, че ви сгазих.
- Няма нищо.
Вземете, за да ви чуят по-добре.
Да не е германски?
- Не, руски е.
Тогава може. Бягайте, деца!
Боже, разбери ме, ако можеш... И ако си там.
Дървото е в нашата земя. Границата е тук!
Не, то е на границата. Щом не е наше, ще го отсечем!
Хора, чуйте ме!
Това е нищо, в сравнение с онова, което може да се случи.
Чуйте ме. Не изкушавайте дявола!
Ако го направите, всички ни ще завлече!
Разбрахте ли, антихристи?
Какво е това? Още един знак на мира ли?
Това е баща ми Славолюб.
Татко, това е Сузана. Ще ми стане жена.
Виждаш ли какво са му направили?
Такъв си е моят Славолюб, никога не се спира.
Трябва да ти кажа нещо.
Не си го спомням, загинал е, когато съм бил малък.
После майка ми изчезна с друг.
Той толкова я обичал, че я удушил.
- Мамка му!
Тук често се случва, хората са много страстни.
Ратко, чуй ме...
Не искам да го оставя тук, защото оскверняват гроба му.
Татко, отиваме в Италия.
- Това не е гробът му, нали?
Но другите не знаят.
Карал цистерна с бутан.
Ученически автобус се появил зад завоя и навлязъл в платното му.
За да не го блъсне, Славолюб се хвърлил в пропастта.
Нямало какво да погребат дори.
Фирмата предложила да погребат празен ковчег,
но майка ми предпочела да й дадат парите.
Останал единствено воланът.
В известен смисъл... това е гробът му.
Местните казват, че ако някой изпадне в беда
през нощта, когато няма жива душа
се появявал Славолюб с цистерната, за да помогне.
Кой знае дали е така...
Чуй ме, няма да бъда твоя жена!
Няма да дойда с теб в Италия! Бременна съм, до две седмици
трябва да се върна в Белград, за да направя аборт.
Значи чакаме дете? Вече?
Това е чудесно!
- Искам да си отида вкъщи!
Италия, палми, плаж - точно като на твоята картина.
И ние с бебето... Никога няма да се върнем тук.
Добре, тръгваме...
Не искам да оставя тук татко.
Шефе!
Здрасти, Шваба!
- Здрасти, Ратко!
Чудесно... Ще си помогнем взаимно.
Е, сега ще трябва аз да плащам. Дойче марки!
Мацето е сладко.
Постъпваш умно, че заминаваш.
Тук стана опасно,
всеки миг може да почне война.
А онези чужденци само влошават положението.
Така ни се отплащат, че чукаме кучките им.
Наздраве!
Добре че не са те взели в армията.
Не различавам цветовете.
Няма значение. В гражданската война няма цветове.
Това й е хубавото - не знаеш кой кой е.
Добре ли е?
- Супер.
Аз доставям всичко, което прави хората щастливи.
Въртележки, близалки... или картечници.
Искам да виждам щастливи лица. Такъв съм си.
Аз изчезвам.
- Чакай! Как ще стигнеш границата?
Дай ми картата.
Навсякъде има блокади.
Ще си плащаш с оръжие.
Тук, при Мечата лапа ще им кажеш, че те праща Симо.
Ще им дадеш 100 яйца, 5-6 пилета...
- За какви яйца говориш?
Яйцата са патрони, пилетата са пистолети, кокошките - автомати.
Къде е?
- Тук!
Не, пак загуби.
Тук ще кажеш, че те праща Хасан. Даваш 100- 5- 10.
А тук те праща Стипе и даваш 100- 20- 20.
Там внимавай, че има двама немци.
Военни инструктори. Опасни са.
Експлозивите пази за най-накрая, за италианската граница.
Мамиш!
Бягай, мелето започна!
Пусни го!
Не ми харесва физиономията му, хайде да го убием.
Виж какъв камион кара - "Мерцедес Бенц" 1213.
С брат ми карахме същия. Не мога да го убия.
Ханс, какво ти става?
Не мога да убия човек, който кара червен мерцедес.
Добре, аз ще го гръмна.
Ако го направиш, аз ще гръмна теб.
"Мерцедес Бенц" - най-супер камион!
Искаш ли вода?
Искаш ли да се измиеш?
Зле ли ти е?
- Да.
Вече всичко ми писна. Искам да се махна оттук.
След два часа сме на границата.
Искам да се върна вкъщи. Страх ме е и ми е студено.
Искам да се върнем.
- Не може.
Разбрахме се, че няма да се връщаме.
Тогава ще избягам от теб.
- Няма да стане.
Ще те отвлека насила, ако трябва.
Сузана!
Разкарай се! Добре, както искаш!
Къде е другата?
Какво e това?
- Любов, заеби!
Какъв е този тътен?
Мамка му! Войската! Да изчезваме!
Втора скорост.
Трета!
Браво, момичето ми.
Извинявай, че те прегазих.
- Нищо. При нас казват:
"Ако не се поубият, значи не се обичат истински. "
Ратко, пишка ми се.
- Пак ли?
Не можеш ли да издържиш до Италия? Близко сме.
Какъв задник!
- Наистина.
Виж го само... Ненормалник!
Селяндур!
Мамка му!
Бързо! Армията настъпва!
Влакът от Виена за Любляна, Загреб и Белград тръгва веднага.
Босно моя...
животът само в теб е сладък.
А в сърцето ти...
Е Баня ди Лука - моята любов...
Прекрасна Босна...
Щастие цари в теб...
Сараево... е твоето сърце...
И му дарявам моята любов...
Как е възможно?
Това е любовта. Не питай.
Трябва да ти кажа нещо.
Малкият Ратко е черен.
Все ми е едно. За мен цветовете нямат значение.
Филмът се посвещава на онези, които виждат нещата другояче.