Stargate SG-1 - 01x18 (1997) Свали субтитрите

Stargate SG-1 - 01x18 (1997)
Дами и господа, говори полковника ви.
Добре дошли на... P3X-989...
Където е мека...
стайна температура.
Разпръснете се.
Ами, светлините са включени, но няма никой в къщи.
Технологията изглежда по-напреднала от това, което сме виждали на населените планети.
Може би дори по-напреднала от Земята.
Много повече.
Ами, изглежда старо, някак си.
Знам как изглежда.
Това място е виждало и по-добри дни.
Поне не изглежда да е Гоа'Улдски произход.
Тийл'к някога виждал ли си нещо такова?
Не съм.
Компютър.
Ами, това звучи зловещо. Връщаме се.
Субтитри: Insaneboy.
Какво по дяволите?
Полковник?
Картър.
Как сме се озовали в тези дрехи?
Не знам.
Добре дошли на PX3-989!
Предавателя ми го няма.
Даниел?
Тийл'к.
Вие добре ли сте?
Аз съм добре.
Да, добре съм.
По-добре от добре, всъщност, като се има предвид факта, че току-що...
Комтрая!
Комтрая!
Даниел?
Мисля, че е... поздрав?
Да, така е.
Ами, тогава... комтрая.
Ние сме изследователи от място наречено Земя.
Аз съм Даниел, здравей.
Това е вашия обичай, нали? Здравей?
Ти ли си лидера?
Не, лидера е...
Аз!
Полковник Джак О'Нийл. Кумбая.
Ком-трая!
Както и да е, защо ни атакува?
Атакува?
Атакува, да естествено, от вашата перспектива би изглеждало така.
Да, аз го направих!
Защо?
Не можах да се сдържа! Страдате ли, някаква болка?
Някакви странични ефекти? Понякога сърцето трябва да бъде рестартирано.
Не, мисля, че сме добре.
Комтрая! Всички сте толкова чудесни екземпляри!
В частност ти, женска!
Полковник.
Леко, капитане.
Чуй, имахме някои неща, когато дойдохме тук...
Оръжия.
Онези, да.
Много опасни.
Много, може ли да ни ги върнеш?
И униформите ни?
Съжалявам, но тях ги няма.
- Така е по-добре, нали?
- Не.
Аз съм Харлан.
Последния оцелял на Алтар.
Извинявай?
Последния оцелял...
- Ти си единствения на тази планета?
- Да.
А оръжията ви са, насам!
Ние сме в секция 3.
Имаше неприятности тук наскоро.
- Какъв вид неприятности?
- Механични аварии.
Много е трудно да поддържам този комплекс сам.
Чуй, Харлан, има ли навън?
Навън е отгоре. Ние сме отдолу.
- Под повърхността?
- Да.
На повърхността не можахме да оцелеем. Радиация.
Много, много лошо.
Насам към секция 4!
Какво е станало с цивилизацията ви?
Сигурен съм, че сте почнали от повърхността и сте се придвижили надолу.
Да, преди много време.
Ние обичаме да изучаваме други светове...
и с удоволствие бихме искали да чуем какво е станало на повърхността.
- Всичко с времето си.
- Имаме цялото време на света.
Да, имате. Разбирате ли? Комтрая!
Какво е това, комтрая, като алоха ли е?
Харлан, колко дълго си тук сам?
Да видим.
Уолъс беше последния, който си отиде.
Липсва ми.
Но вие ми напомняте на Уолъс!
Освен теб, разбира се, ти си женска.
А ти си, каквото си.
Хубал, той е създателя на всичко това.
Но той умря много рано, твърде рано.
Отнесе много тайни с него, преди толкова много време.
Колко дълго, точно?
Точно?
99 милиона, двеста и седем хиляди от вашите часове.
Това са 11,000 години.
Как знаеш това?
Правилно е?
Да.
- Чакай, ти как го знаеше?
Виждате ли, всичко е по-добре, дори умовете ви. Всички сте много, много по-добре.
- По-добре от какво?
- Не го ли чувствате?
Не сте ли по-силни? По-умни?
Мисля, че е прав, чувствам се страхотно!
Естествено...
защото ви дадох страхотен дар. Направих всички ви... по-добри!
- По-добре как?
- Не съм ви наранявал.
Само ви направих... по-добри!
Добре, добре, слушай внимателно.
Ще те попитам още веднъж, този път по-просто.
По-добри... как?
Тръгваме си, изчезваме!
Картър, набирай къщи.
Чакайте! Вие...
Не можете да си тръгнете! И аз не мога да си тръгна. Не е безопасно!
Кое не е безопасно, кажи ни!
Всичко с времето си, първо има толкова много неща да научите.
Вие... вие ще се върнете! Ще се върнете!
Не можете да ме оставите тук сам!
О, боже.
Полковник, как се чувствате?
Никога не съм се чувствал по-добре през живота си.
Малко се притеснявам всъщност.
Ами, това притеснява мен.
Слушайте.
Не чувам нищо.
Какво, това ли е по-добре? Мъртъв съм?!?
Вижте, полковник, за да си обясня това ще ми трябва кръвна проба.
О, боже!
Какво по дяволите е това? Махнете това от мен!
Ще ми трябва рентген на всичките. Веднага!
- Какво ни е направил?
- Не знам.
Всички да останат спокойни.
Нямам Гоа'Улд.
- Полковник, какво по дяволите правите?!?
- Полковник!
- Боже!
- О, боже.
Какво е това?
Тревога! Охрана в лазарета!
Охрана! Д-р Фрейшър, ние сме.
Просто, не се приближавайте.
Свободно войници, това е просто недоразумение.
- Това е заповед.
- Отмени тази заповед.
- Генерале, това не е полковник О'Нийл.
- О, боже, генерале, аз съм!
Това ли наричате човешка кръв?
Вярвам, че всички са фалшиви.
Той или каквото е там, няма доловим сърдечен удар.
Заведете ги в стаята за задържане, сложете охрана отвън.
Генерал Хамънд.
Не знам какво ни е направил онзи кучи син от 989, но се кълна в господ...
- Следвайте инструкциите...
- Жена ви е умряла от рак преди 4 години!
И няма да бъдете наранени!
Имената на внучките ви са Теса и Кейла!
На всяка съпротива от ваша страна ще бъде отговорено със смъртоносна сила!
Разбрано ли е?
Разбрано.
Перфектно.
Изглеждат и звучат, като нашите хора.
Със сигурност вярват, че са SG-1.
Може да е Гоа'Улдска измама.
Не знам какво да вярвам.
Прав беше за имената на внуците ми.
Как иначе ще знае, ако не е Джак О'Нийл?
Сър, като се има предвид историята ни с Гоа'Улдите...
Вярвам, че да ги държим тук ще е много опасно.
Ще помисля върху препоръката, докторе.
Невероятно е, изглежда, като мое, чувствам го като мое.
Мое е, имам предвид, не се чувствам по-различно.
Всъщност чувствам се по-добре!
- Това каза и Харлан.
- Ами, защо просто не ни каза?
Вероятно се е страхувал, че ще го повредим.
Схватливо малко джудже.
Знаете ли, полковник, не можете да обвинявате генерал Хамънд за това, че ни затвори.
- Хей, знам кой съм аз!
- Аз също!
По всякакъв начин се чувствам, като Сам Картър...
Но доказателствата...
Харлан трябва да е пренесъл съзнанията ни в тези тела.
Тела?
Видя ли вътрешността на тази ръка?
Ние сме машини, Картър.
Тийл'к, добре ли си?
Защо?
Ами,...
като за начало си изгубил...
Гоа'Улдската си ларва.
Все още чувствам присъствието й.
Наистина?
Това трябва да е, като да чувстваш крайник след като е бил... изгубен.
О, боже, Даниел!
Радвам се, че си толкова очарован от всичко това, но е време за малко реалност, става ли?
Собствените ни хора ни държат, като затворници.
- Ами, не могат да ни държат тук завинаги...
- Защо не?
Какво мислиш, че ще стане?
Наистина ли мислиш, че военното разузнаване ще позволи на SG-1 да продължи така?
- Все още имаме правата си, Джак.
- За какви права говориш?
Полковник, без значение какво ни е направил, ние все още сме...
Хора? Това ли щеше да кажеш?
Харлан каза, че ще се върнем.
Сега знаем защо.
Полковник О'Нийл...
Или които и да сте.
Реших да пратя SG-5 до PX3-989.
- Да видим дали могат да хвърлят малко светлина върху това.
- Това е грешка.
- Защо?
- Защото стария Харлан ще им направи същото, което направи на нас.
Харлан?
Местния човек, които срещнахме от другата страна.
Вярваме, че той е прехвърлил съзнанията ни...
в тези изкуствени тела.
- Защо някой би направил такова нещо?
- Ами, той си мислел, че ни прави услуга.
Той мисли, че така е... по-добре.
И не съм си го помислял по онова време, но и той трябва да е изкуствен.
Това обяснява как е станал на 11,000.
- Какво?
- Генерале, мисля, че е наложително да се върнем.
Доведете Д-р Фрейшър!
Да, сър!
Генерале, трябва да се върнем.
Ще пратим друг екип до час!
Не. Не рискувайте повече.
Отворете тази врата!
- Изчакайте.
Силата ми се връща.
Свърши ни енергията.
Какво?
Ами, ако тези тела са машини, те имат нужда от източник на енергия.
Той е тук.
Комтрая! Вече принадлежите тук.
Само тук може да сте.
Кучи син такъв!
Почти изчакахте прекалено дълго. Притеснявах се. По-добре ли се чувствате?
По-добре. Какво по дяволите си ни направил?
- Ти си ядосан.
- Да.
Дай ми една добра причина защо да не те пречупя на две.
Полковник, той е единствения, които може да върне съзнанията ни обратно в истинските ни тела.
Не, не, не, не мога да направя това.
След време ще видите,...
Прехвърлих съзнанията ви в синтетиката.
Ами, върни ни обратно! Веднага!
Не мога, за постоянно е.
Не искам да чуя това!
Повреждаш ме.
Съжалявам, но няма начин по който мога да направя това, което искате.
Телата ви ги няма.
Всичко е част от процеса. Сега сте това.
Ще видите. По-добре е.
Насам. Зад ъгъла.
Само още няколко стъпки и сме отново удома!
Сега трябва да си починете.
Вътрешните ви системи все още не са напълно заредени...
а им е било позволено доста да се изтощят.
Внимание, охладителен теч във вторичните навивки, секция 2.
Има нужда от незабавно внимание.
Секция 2, сега виждате, защо ми трябвате.
Това място не може да бъде поддържано само от един човек!
Толкова много работа. Ще видите.
Всички ще се почувствате по-добре скоро.
Това въобще няма да отнеме много време.
Джак, той каза, че трябва да си починем. Не искаме пак да ни свърши енергията.
Прав е за това място.
Половината от този комплекс не работи. Останалото е недостатъчно.
Огледайте се. Едва го е поддържал с векове.
Бил е отчаян.
Аз казвам да оставим това място да се срине.
Да обречем Харлан, значи да обречем себе си.
И смисъла е?
Каквото станало станало.
О, моля те!
На някой хрумнало ли му, че сега сме само роботи?
- Къде отиваш?
- Ще намеря Харлан.
- Джак!
- Не се тревожи.
Просто ще си поговорим. Като робот с робот.
Какво?
O, нищо.
Представата за 11 000 години живот влезе в ума ми за момент...
и не можах...
Много е за възприемане.
Очевидно имаме време, за да се приспособим.
Наистина имаме всички усещания и възприемания, които имахме, когато бяхме в човешката си форма.
Ами, ако се замислиш, човешкото тяло е просто машина.
Съд за съзнанието ни.
Просто е органично.
Изпълнява, работи, изисква гориво...
- Не е същото, Даниел.
- Не, не е.
Но... може би по един начин Харлан е прав.
Може би така е... по-добре.
Имам предвид, ние все още сме си ние, все още сме... уникални.
Всяка мисъл, всяко чувство...
Да си бил гладен или жаден, откакто това стана?
Не!
Тийл'к? Все още ли си добре?
Къде отиде?
Вероятно иска да бъде сам. Не го виня.
Натам.
Не разбирам тази твоя мания.
Не е мания!
Просто искам да знам, какво си направил с телата ни.
Вече не ви трябват.
Хубаво, разглеждате.
Да, хубаво, има много за гледане, има какво да се научи от станцията.
И се чувствате по-добре. Нали?
- Не. Полковник, да сте виждали Тийл'к?
- Оставих го с вас.
Вероятно е най-добре да бъде оставен насаме.
Той е... различен. Да?
Да.
Виж, Харлан, искам да знам защо си го направил, защо си направил всичко това.
Расата ни бе изправена пред унищожение.
Биосферата на тази планета не можеше да ни поддържа.
Този проект беше извършен, за да позволи на някои от хората ни да продължат да живеят...
дори, когато планетата не може.
Бившите ни тела, никога не биха оцелели на това.
Колко бяхте първоначално?
- Хиляда.
- Какво им се е случило?
Имаше проблеми при процеса на прехвърляне. Някои бяха изгубени.
Секера, Барит, Тира, много, много тъжно.
Не можахме да поправим Хубалд, създателя на всичко това!
Тайните му бяха изгубени.
Но много оцеляха... за малко.
Къде са сега?
Някои си тръгнаха през пръстена, който открихме. Пръстена, през които вие дойдохте.
Носеха с тях, малко, по-преносими източници с тях.
Очаквах да се върнат вкъщи. Чаках.
Това е домът им все пак.
Но... те не се върнаха.
А останалите не приеха този дар...
Те... прекратиха съществуването си.
Как?
Отидоха на повърхността, далеч оттук...
извън обхвата на енергийния източник.
Уолъс, той беше последния, той отдаде живота си за станцията.
Злополука.
А аз съм сам от тогава.
Но сега вие сте тук...
и всичко е по-добре сега.
Ще подържите ли това?
Комтрая! Много полезно!
Заедно работим добре. Ето виждате ли? Постигаме неща.
Значи трябва да останем близо до енергийния източник...
в случай, че пак се повреди.
Без продължения поток от енергия от предавателя...
тези тела не могат да функционират за повече от няколко часа.
И за това знаех, че ще се върнете.
Харлан, искаме да си отидем удома.
Не, не, трябва да останете, вие сте приятели.
Нови приятели.
Приятели?
Ние дори не те харесваме. Има риск никога да не те харесвам.
Полковник. Ако някога ще се завърнем удома, той ще ни трябва.
Все още не оценявате дара?
Безсмъртие.
11,000 продължават цяла вечност. Както винаги казвам.
Внимание! Теч на охладител в главния енергиен сектор.
Много лошо, много лошо.
- Какво има?
- Енергийния източник, за нас!
Прекарах прекалено много време далеч от станцията, за да ви създам.
По-бързайте няма много време, трябва да го поправим или всички ще... умрем.
Мисля, че термо компенсатора е в неизправност пак.
Тръба 18 е изгубена.
Тя черпи топлина от ядрото на планетата, трябва да бъде отворена.
Вятъра на повърхността вкарва радиационен киселинен дъжд във вентилационната система.
Клапаните се запушват.
- Значи, какво ни захранва?
- Резервната енергия.
Както, когато отидохте обратно на света си... Няма много време!
Това случвало ли се е и преди?
Не и откакто Уолъс беше жив.
За това ви създадох.
Трябва да работим заедно.
Моля помогнете!
Добре, ще помогна.
Къде е Тийл'к, ще ни потрябва.
Няма значение, той е... различен.
Добре, значи какво правим?
Трябваше да затворя повечето тръби.
Трябва да отворим още и да сменим пътя на вентилацията.
Тук и тук.
Аз ще остана тук, за да работя с компютъра.
Как да намерим тези тръби? Как да ги отворим?
Автоматичните механизми вече не работят, а тръбите са затворени с ръжда.
Ще трябва да отворите шахтите на тръбите...
и да го направите ръчно.
Потърсете в умовете си. Всичко е там.
Сигурен съм.
Имате всички отговори, които ви трябват, сега вървете!
Тръгвайте! Тръгвайте!
О, боже, боже, боже.
Насам.
Внимание.
Нивото на налягането стига критични нива.
Нивото на налягането е четири Хубалда.
Налягането нараства на шест Хубалда.
Внимание!
Ето го.
- Видя ли това?
- Даниел.
Харлан е прав, затворени са, чувствам го.
Ето, готово.
Внимание! Налягането се покачва на 8 хубалда!
Налягането се покачва на десет хубалда!
Отменете вентилирането на парата сега.
Още не, Харлан. Още не!
Тийл'к! Слава богу! Къде се губиш?
Тийл'к, какво правиш?
12 хубалда!
Тийл'к, какво правиш?
Катастрофично поражение на охладителя неизбежно.
Хайде. Тийл'к, хайде!
Тийл'к!... Тийл'к!
Успели сте да изпуснете достатъчно налягане. Комтрая...
Успяхме.
Тийл'к, недей!
Полковник.
- Добре съм.
- Съжалявам, но не сте.
Само повреда е, мога да го поправя.
Всичко ще е наред, ще видите. Също и приятеля ви.
Какво Тийл'к?
- Ти го уби!
- Той беше повреден.
Как всичко ще е наред, ако той е мъртъв?
Ще видите.
Сега станцията е поправена, може да се върнете в покоите си и да чакате.
Ще видите.
Дръжте го под око!
Харлан, отвори!
Не, не, не! Махайте се!
Харлан, какво по дяволите правите?
- Всичко ще е наред, моля ви аз...
- Той прави нов синтетичен Тийл'к.
Моля върнете се в покоите си, аз ще ви го доведа, когато...
- Как е възможно?
- Да.
Имаше два ума преди, същество, което носеше. Две същества.
Двата ума не можеха да съществуват заедно и приятели ви се повреди.
Не знаех, че е различен. Няма да направя същата грешка този път.
Отговори на въпроса ми този път.
Как можеш да направиш нов синтетичен Тийл'к, без оригинала?
Капитан Картър...
Отдръпнете се.
Харлан, изключи тази машина.
Процеса не е завършен, аз мога...
Изключи го!
Сега отговори на въпроса на капитана.
Моля ви, ако ме унищожите...
ще унищожите последния оцелял от цял народ, а също и самите вас.
Ще задам въпроса само веднъж.
Телата ни, истинските ни тела...
съществуват ли някъде?
Да.
Тогава искам да ни върнеш... веднага.
Не мога да направя това, дори и да исках.
Защо?
Ако можеш да пренесеш съзнанията ни в тези тела...
със сигурност можеш да обърнеш процеса.
Не, невъзможно е.
Защо?
Ще ви покажа.
Не съм искал да нараня никого.
Щях да ги върна през пръстена, веднага щом бях сигурен, че сте приели прехвърлянето си.
Всъщност не е точно прехвърляне, нали?
От един в друг...
- Ние сме копия.
- Да.
Добри, колкото оригинала. Дори по-добри.
Ако не бяхте толкова настоятелни, никога нямаше да се видите едни други.
Щом узнаех, че прехвърлянето е успешно. Възнамерявах да...
върна органичните ви версии, обратно на вашия свят...
техния свят.
Те никога нямаше да узнаят за вашето съществуване.
И след време се надявах, че вие ще приемете вашето.
Ние... никога не можем...
да се върнем.
Не, вие принадлежите тук.
Вие сте добре дошли тук.
Тийл'к.
Капитан Картър.
Полковник той е добре.
Това е страхотно, капитане.
Даниел?
Един вид.
Ето, нека махна това.
- Харлан, къде се губиш?
- Много зает.
Виждам това с какво?
Да създам синтетичните ви версии. Да спася планетата.
Зает, зает.
Синтетични?
Да.
Съжалявам, че ви държах толкова дълго.
Страхувам се, че плана ми се провали доста нещастно.
Но както обещах, можете да си вървите.
Това е невъзможно.
Вярно е.
Първоначално дори не знаехме, че сме променени.
Пресъздавайки невралната структура на...
Знам! Нарушава принципа на несигурността.
Ние сме идентични...
- Право до бенката на нашия...
- Млъкни.
- Не ли е направено копие и от мен?
- Да.
Но...
Трябваше да те дизинтегрирам.
Виждам.
Схващаш, просто не ти харесва.
Ами...
Мисля, че след време отделните ни съществувания ще ни направят различни.
Виж и аз не съм много щастлив за това.
Мислиш, че знаеш как се чувствам?
Ами, да.
Общо казано ние сме един и същи човек, нали?
Погледни.
- Съжалявам.
- Да.
Е, какво по дяволите е станало тук?
Някой открадна живота ми.
- Това е станало.
- Говориш за моя живот?
Имам всяко право върху него, което и ти.
Надявах се да мога да измисля начин да премахна всичко това...
да върна себе си в собственото си тяло, където ми е мястото.
Ами, заето е, благодаря ти.
Забелязах.
Какво ме прави това?
Какво искаш?
Ами, всички там разискват смисъла на живота.
И двамата Даниел мислят, че е забележително.
Картърите вече спорят.
Тийл'к се чувства изоставен.
Ти и аз имаме да си поговорим за няколко неща.
Няма да те безпокоя за това, кой ще се върне, ако това имаш предвид.
Благодаря ти.
Няма нищо общо с щедрост, вярвай ми.
Не мога да се върна.
Ако можех, можеше да е друга история.
Да, ами...
има, малък проблем със сигурността.
Ти знаеш всичко за Земята...
кодове, защити.
Ще заровим вратата.
Не се тревожи.
И дори не си и мисли да пратиш бомба, за да си сигурен.
- Не мислих.
- Да, мислеше си. Познавам те.
Добре, добре.
Имаш думата ми, полковник.
Наричай ме Джак.
Полковник О'Нийл?
О, боже.
Аз ще се оправя.
Ето те. Притеснявах се за теб.
Къде е другия?
Той се...
приготвя да си отиде вкъщи.
Да, така ще е най-добре. Надявам се да ми простите.
Ти просто се опитваш да оцелееш.
Да и ще успеем!
Всичко ще е наред, ще видите!
Харлан, хората не трябва да живеят вечно.
Може би не.
Но, ако опиташ поне няколко стотин години, вероятно ще си промениш мнението.
Да?
Е...
Не забравяйте да заровите вратата, когато си тръгнем.
Все едно можем да забравим нещо такова.
Ами...
ще се видим.
И, нека погледнат това, доста е...
Имай хубав живот.
Доскоро.
Субтитри: Insaneboy.