IMAX - Journey Into Amazing Caves (2001) Свали субтитрите
изпълнена с крайности, враждебна към живите същества.
Собствената ни планета има толкова екстремална околна среда-
места, където до скоро се смяташе, че не може да съществува живот.
И все пак, животът е упорит,
стига само да успее да се закрепи.
Наричаме малките организми, живеещи в тези негостоприемни места
екстремофили, микроби, които процъфтяват и в най-суровите условия.
Пещерите,
отдавна отписани като тъмни и безжизнени пустини,
се оказват идеалният дом за тези упорити форми на живот.
Научният им потенциал се оказва много голям.
Този подземен бастион привлича неустоимо две храбри млади жени.
ПЪТЕШЕСТВИЕ В УДИВИТЕЛНИТЕ ПЕЩЕРИ
Пустинята Аризона- безмилостно суха и изпепеляващо гореща-
идеална за екстремофилите.
Нанси Олъмбарк и Хейзъл Бартън
са част от малък екип, проучващ неизследвани пещери край Големия каньон.
Останалите от екипа- Гордън Браун и Скот Дейвис- търсят други пещери.
Хейзъл и Нанси почти със сигурност са първите, които изследват тази пещера.
За да стигнат дотук, те са се катерили 90м при 44°С горещина.
Ще ти хвърля въжето, опитай се да го хванеш. Готова ли си?
Нанси Олъмбарк от Джорджия е техническият специалист на екипа.
Като инструктор по пещерни спасителни техники,
уменията на Нанси най-после влизат в действие.
Само 45 кг, тя е много подходяща
за спасяване на пещерняци, заседнали натясно.
При неизследваните пещери винаги правим предварително проучване.
Съпругът ми използва данните, за да състави първична карта на пещерата.
Той е пещерняк. Всъщност, цялата ми фамилия са пещерняци.
Хейзъл Бартън, която е англичанка, е защитила докторат по микробиология.
Открих кристали, които се образуват само в неподвижна вода.
Тази пещера трябва да е образувана преди милиони години.
Докато Нанси изследва стените на пещерата с лупа,
Хейзъл събира проби от малки организми,
които биха могли да помогнат за лечението на сериозни заболявания.
Човек никога не знае
дали някоя прашинка не съдържа ново животоспасяващо лекарство.
Често най-опасният момент в проучването на пещерите е достигането до тях.
Гордън би се обзаложил, че е така.
Това, което прави реката така синя, е разтвореният в нея варовик.
Варовикът постепенно отново се отлага, формирайки травертинови прагове
а те са първи братовчеди на сталагмитите в пещерите.
Синята вода и травертинът са видимо доказателство,
че в този момент нагоре по течението се образуват пещери.
Разрешиха ми отпуск от работата ми като помощник-учител,
защото обещах да изпращам доклади на учениците си от втори клас.
Ето как Хейзъл описва изследването ми на моите второкласници.
Малките организми, наречени микроби, живеят в пещери
и могат да съдържат специални химикали, от които да се създадат лекарства.
Пещерите не са само места за посещение,
там можете да правите много изследвания, проучвания, биологични експерименти,
можете да откриете нови видове, невиждани досега.
Търся полезни за медицината организми навсякъде, дори в заблатените езерца.
Та нали изключително полезният пеницилин е бил открит в плесента,
която се развива върху сиренето.
Ето още проби, колкото по-смрадливи, толкова по-добре.
Докато бяхме в земите на Навахо,
с Нанси чухме за лечител, който правел пясъчна картина.
Навахо вярват, че чрез пясъчните картини
могат да използват лечебните сили на Земята.
Това правя и аз- навлизам дълбоко в Земята и търся нови лекове.
В тази експедиция използваме каяци, защото така имаме възможност
да забележим неизследвани пещери, издълбани в скалите.
Както казва съпругът ми Бърнард,
"Ако не се намокриш, не си никакъв пещерняк."
Някои реки текат цели километри през пещери,
преди да избликнат на повърхността.
Но това е малка грижа, когато приближавате бездна и се питате:
"Дали това е добра идея?"
За разлика от каньоните, които са изваяни от бързотечащи реки,
пещерите се формират от по-фина, но не по-малко ефективна сила.
Повечето варовикови пещери започват,
когато подземната вода събере въглероден диоксид от въздуха и почвата.
Когато слабо киселинната вода тече през цепнатини в земната кора,
тя разтваря околната скала, образувайки джобове, пещери.
Зала с височина 100 м може да бъде издълбана в твърдия камък
за по-малко от милион години.
Стените се украсяват,
когато процеждащата се вода формира сталактити, сталагмити
и други подобни формирования.
Най-чистата вода на земята се намира дълбоко в древните пещери.
Понякога се налага да ги изследваме със салове,
за да не ги замърсим и повредим.
Пещерните декорации са деликатни като фин кристал.
Те лесно се чупят и не могат да се поправят.
Затова добрите пещерняци са обучени да се движат внимателно под земята.
Когато водата отложи минералната си утайка,
те кристализират и постепенно се натрупват,
превръщайки се в деликатни пещерни образувания.
Както са открили Хейзъл и колегите й, екстремофилите са упорити.
Подозираме, че поради средата, в която живеят,
екстремофилите произвеждат силни химически оръжия.
Ако можем да изолираме тези химикали,
можем да ги използваме в борбата срещу болестите.
Само най-устойчивите екстремофили
могат да оцелеят дълбоко в ледовете на Северния полюс.
За да ги съберат, Хейзъл и Нанси са се присъединили
към една арктическа експедиция в Гренландия.
Ледената шапка на Гренландия е огромна.
Ако се стопи, нивото на Световния океан ще се покачи с пет метра.
Когато за пръв път видяхме тези петънца насред цялата безкрайност,
се замислих, че ще прекараме известно време там.
Експедицията се предвожда от французина Жано Ламбертон.
Жано е навлизал в ледените пещери по-дълбоко от всички други.
През лятото топящите се ледове образуват бушуващи реки,
които потичат в пещерите, издълбавайки ги все по-дълбоко.
Топлината на Слънцето може да разтопи леда.
Тези огромни блокове някога са били покрив на пещера,
точно като тази, в която щяхме да влизаме.
Започнахме рано, за да не сме вътре, когато покривът се срути.
Когато се спуснах в пещерата,
помислих колко страхотно е да си един от първите, видели това място.
Ледът е жив. Можете да чуете как пълзи и се разраства много бавно към морето.
Ледът е банка с данни,
съхраняваща вековна информация за глетчеролога д-р Люк Моро.
Ледът е запаметил климата.
Различни слоеве- синият представлява лятото, а белият е зимата.
Така можем да определим възрастта на леда.
Глетчерът е истинска капсула на времето.
Колкото по-навътре влизате, толкова по-сбити са сезонните слоеве.
Само на 18 метра по-надолу Хейзъл събира проби от сняг, паднал преди векове.
Засега сме открили само множество различни бактерии-
грам-негативни, грам-позитивни, коки, спирохети...
всякакви такива хубави неща.
Но не мога да направя много тук, мога само да ги замразя и да ги взема.
Бактериите, които Хейзъл иска най-много, са заровени под 150 м лед.
Екипът не може да се спусне толкова надълбоко,
докато няма цял сковаващо студен ден, който да спре течащата вода.
Скоро желанието им се сбъдва.
Онзи ден беше минус 12°С и достигна до минус 26°С,
което е по-студено от фризер.
Беше наистина много студено, кучешки студ.
-Чудничко.
-Прекалено студено, за да е приятно.
Най-трудно е чакането водата да замръзне,
защото сме насред една ледена шапка и няма кой знае какво за правене.
Това е истинска пещерняшка прическа.
За да се подготвят за дълбокото спускане,
Нанси трябва да се научи да измерва движението на леда,
защото стените на пещерата бавно се изместват под тежестта на глетчера.
Значи от тази до тази точка измерваме как се затваря.
След четири дни сковаващ студ Жано решава да поеме риска
на може би най-дълбокото спускане, за да събере проби за Хейзъл.
Само преди дни това е бил убийствен водопад.
С увеличаването на дълбочината ледът става все по-нестабилен.
Жано е виждал от стените да избухват ледени късове като топовен залп.
Триметрови парчета могат да се откъснат без предупреждение.
Затова той очиства стените от нестабилния лед,
за да предпази останалите от екипа след него.
Понякога, за да забие винтове на безопасно място,
Жано се превръща в живо махало.
Асистирайки на Жано при спускането, Люк е загрижен от оттичащата се вода,
която заледява въжето на 60м.
Спускала съм се в стотици пещери по целия свят, но никога в подобно нещо.
Ледът прибавя елемент на непредсказуем риск.
Само на 150 м Жано все повече се тревожи за нестабилността на леда.
Това е втората по дълбочина ледена пещера, която е изследвал.
Докато Хейзъл се спуска,
Жано я предупреждава да не се спуска много надолу.
Вместо това, той ще й донесе най-дълбоката проба.
Голям леден блок над Жано изглежда всеки момент ще се откърти.
Той не губи време и събира проби за Хейзъл,
преди да започне дългото изкачване обратно.
Микробите, за които Жано рискува живота си,
някой ден може би ще осигурят лекарство за някоя болест.
Но ще минат години на изследвания, за да се разкрият тайните им.
Някои екстремофили са били тук сто години,
но аз открих, че мога да издържа само няколко седмици.
Знаех, че новите ми френски приятели ще ми липсват.
Когато влизаш в пещера с някого, ти им поверяваш живота си и те своя на тебе.
Ставате приятели за цял живот.
Хълмовете на Джорджия са идеален терен за образуването на пещери.
Както екстремофилите процъфтяват в ледените шапки на Гренландия,
така прилепите изобилстват в класическите варовикови пещери.
Тези летящи бозайници спят денем и излизат да се хранят по залез Слънце.
40% от тези видове са застрашени, но не и тази колония.
20-те млн. прилепи тук изяждат 200т насекоми всяка нощ.
Благодарение на специализираното си обучение Нанси запознава своя клас
с това подценявано същество при ученическо наблюдение.
Имате ли въпроси?
Какво ядат прилепите?
Този вид прилеп яде скорпиони.
Можете ли да повярвате?
Не бих яла скорпион, а вие?
Прилепите ядат много насекоми-
избавят ни от досадните комари, които ни хапят по краката и после ни сърби.
Също като прилепите, сериозните пещерняци изминават дълъг път
в търсене на подходяща пещера.
Когато Хейзъл ме покани на нова експедиция за екстремофили,
бях готова веднага.
Южно Мексико.
П-в Юкатан се вдава навътре в залива.
Тези древни храмове на маите са построени върху едно голямо варовиково плато.
Платото съдържа стотици километри пещерни проходи,
най-дългата подводна пещерна система в света.
В пещерите се влиза през "синотес"- естествени кладенци.
Как беше, намерихте ли нещо?
Здравейте, деца, още съм в Мексико с Хейзъл.
Търсим нещо, наречено халоклин.
Халоклин е когато прясна изворна вода като тази
се срещне със солена вода от океана.
Образува се един мътен слой.
Виждате ли мътния слой?
Според Хейзъл в този халоклин има особени буболечки и точно тях търсим.
Това е всичко засега. Обичам ви, прегръщам ви, чао.
За да открием незамърсен халоклин, водачът ни Хорхе Гонзалес
ни отведе в една отдалечена пещера дълбоко в джунглата.
Ако сладката вода от тази пещера се изтича в морето,
тя трябва да премине през халоклин.
За да разберат, Нанси и Хейзъл използват флуоресцентна боя,
безвредна за околната среда.
Ако зеленото багрило се появи, където очакваме, край бряг или лагуна,
ще знаем, че тази пещера е директно свързана с морето.
Хейзъл взе водния колектор,
който бе поставила на устието на един поток предишния ден.
И най-малката следа от флуоресценция ще се види на черна светлина.
-Как е?
-Виждам зелено.
Зеленото багрило бе достигнало океана.
На другия ден се върнахме в пещерата.
Уважавам решението на Хейзъл да се гмурне в пещерата,
но съм обещала на семейството си да не го правя.
Наричат пещерното гмуркане най-опасното приключение на света.
Оцеляването зависи от обучението, предпазливостта и късмета.
Полагаме гмуркателно въже.
Това е като посипване на трошици, по които да открием пътя към дома.
Хорхе поставя стрелки по въжето,
които да направляват водолазите обратно към изхода.
Има правила, които никога не нарушаваме.
Винаги се обръщаме и тръгваме към изхода,
когато сме изразходвали 1/3 от въздуха си,
за да имаме достатъчно въздух в случай на проблеми при излизането.
Животът в пълен мрак е направил този вид риба сляпа.
За компенсация другите й сетива са се изострили.
Когато от тавана падат отломки, разбирате, че никой не е бил тук преди.
Ако утайката се размъти в огромен облак, губите от поглед гмуркателното въже
и може да не го откриете повече.
Въздухът ви може да свърши, преди да откриете обратния път.
Не бях сигурна, че ще мога да премина през толкова тесен коридор.
Но количеството преминаваща вода
предполагаше, че пещерата продължава и от другата страна.
Затова трябваше да разбера.
Океанските водолази носят кислородни бутилки на гърба си.
Но пещерните водолази ги носят отстрани за да се провираме през тесни коридори.
Когато е много тясно, можете да свалите бутилките,
и да ги избутате пред вас, докато се провирате през дупката.
Наближавахме момента, в който трябваше да се връщаме обратно.
Нямаше да наруша това правило, независимо от всичко.
Точно когато пещерата достигаше дълбочина, подходяща за халоклин,
достигнахме до задънен край.
Трябваха ни няколко мига, за да открием отвор,
но размътихме огромен облак от тиня.
Веднага щом Хейзъл и Хорхе се измъкнаха от тинестия облак,
те се отправиха към изхода.
Само защото флуоресцентното багрило преминава през даден проход,
не означава, че и ние ще можем.
Не бях много разговорлива, но вече бях твърдо решена.
Щяхме да опитаме в друга пещера.
Джунглата е важен източник на нови лекарства
поради биологичното си разнообразие.
Голямото разнообразие от пещерен живот се оказва не по-малко продуктивно.
Исках по-голямо биологично разнообразие,
но настъпването на дъждовния сезон означаваше, че времето ни изтича.
Трябваше да открием халоклин много бързо.
Видяхме верига "синотес", може би свързани с подземна река.
Получих GPS-координатите на най-големия синоте от веригата
като отправна точка за следващото ни гмуркане.
Решихме да използваме скутери,
за да имаме по-голям обхват в търсенето на халоклин.
Докато слънчевата светлина се стопяваше зад нас,
почувствах какво изпитват изследователите.
Ето ме отново в черната бездна.
Вече имаше гмуркателно въже, по което да се движим към океана.
Някой е бил тук преди нас, но кога?
Стана страшничко, когато въжето свърши.
Това трябва да е загадъчната ни следа, когато се връщаме обратно.
Направихме научно предположение къде би трябвало да излиза подземната река.
Затова се ръководя по GPS.
Все още нямаше халоклин, но пещерата ставаше по-дълбока,
и имах добро предчувствие за шансовете ни, когато продължавахме по течението.
Заветният халоклин.
Когато го забелязахме надолу по течението, закотвихме скутерите,
за да не размътим халоклина.
По синия слой познах, че беше точно това-
добре обособен незамърсен халоклин.
Всички живи твари на тази граница между солената и прясната вода
по определение са екстремофили
с уникална система за оцеляване.
Събирах от различни нива на халоклина,
за да увелича разнообразието на пробите.
Пробите от халоклина са много ценни.
Кой знае какви лекове съдържаха те.
За жалост, доста трябва да почакам, докато разбера,
защото може да отнеме години за одобряване и изпробване
на едно ново безопасно лекарство.
В момента само знам, че съм много щастлива.
Успяхме!
В този волен научен дух ние сме като истински изследователски екип.
Колегите ми разчитат на мен да им донеса уникален микроскопичен живот.
Често не откривам това, което търсим, но откривам нещо друго,
съвсем неочаквано, но не по-малко полезно.
Животът е пълен с изненади.
Мощен микроскоп може да разкрие цяла вселена в капка вода.
Само за шест кратки години изследването на екстремофили
е довело до мощни нови лекарства за левкемия
и е добавило 12 нови клона към дървото на живота.
Всеки клон е отделен от другите, както, примерно, зелето от делфина.
Тъкмо когато си мислим, че сме видели всеки сантиметър от планетата си,
откриваме място, където не сме търсили.
Отдалечени, загадъчни места с изключителен потенциал,
където хоризонтът се обръща навътре
и очаква пещерняците да го разширят за всички нас.
ПЪТЕШЕСТВИЕ В УДИВИТЕЛНИТЕ ПЕЩЕРИ
Ще изследвам пещери, докато тялото ми напълно изнемогне.
Ще правя всичко възможно да допринеса за света на пещерното дело,
ако трябва и в инвалидна количка.
В сърцето си винаги ще съм пещерняк, винаги.
Превод и субтитри: milenski ;) kolibka.com