Dogville (2003) (Dogville.2003.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Дните на пролетта и ранното лято, се оказаха щастливи за Грейс.
Марта обявяваше часовете, дирижирайки я през деня.
И така тя служеше като очи за Маккей, майка на Бен,
приятелка на Вера, и ума на Бил...
И един ден, на Грейс и хрумна, че може самата тя да натиска педалите, и Марта да се съгласи
да изсвири няколко мелодии, за да отпуши мяховете,
така че те да не се развалят от напрежението.
И те тайно се съгласиха, че докато Грейс беше тази, настъпваща педалите,
Марта можеше да свири, без да изпитва вина.
За да успокоява Том, стария доктор, който заболяваше от нещо ново всеки ден,
и следователно се нуждаеше от простия тест за координация от ученическите му години,
тя трябваше постоянно да настоява, че му няма нищо.
Също така, тъй като града се бе съгласил, че всеки трябва да дава според възможностите си,
тя получаваше заплата, не много голяма, но достатъчна да спести за първата китайска фигурка,
първата от седемте, които толкова дълго са събирали прах по прозореца на магазина.
Мечтата й беше, след време да има възможност да купи всички.
С времето, финните й ръце се превърнаха в ръце, принадлежащи на кой да е обитател на някое малко селце.
А след три седмици, тя триумфално се нанесе в мястото, което Том и Бен тайно реставрираха,
по-точно старата мелница, където преди е стояла малката рафинерийка,
от която обаче, бе останало само тежкото колело.
Благодаря.
Ето това имам в предвид с транспортния бизнес.
Госпожица Лора го беше изхвърлила, не бе необходимо никому.
Хубаво нещо, на грешното място. Но с камиона ми... нали се сещаш.
Просто не трябва да се шегувате с транспортния бизнес, това е.
Така е, прав си Бен. Не трябва.
Грейс!
Какво?
Искам да ти призная, че гласувах да останеш по доста егоистична причина.
Каква беше тя?
Толкова се облекчих, когато се появи и почна да привличаш погледите на мъжете.
Нали знаеш, Том и останалите. Толкова дълго трябваше да търпя...
Честно казано, вече изнемогвах.
Винаги ще привличаш погледите им Лиз.
Знаеш че... са си такива. Ти си красива.
Благодаря ти.
Последната новост, тъй като лятото бе в разгара си,
бе че Грейс трябваше да помага на чък в овощната градина.
И всеки ден в 5, след като свършеха работа, тя можеше да се убеди, че Маккей е бил прав;
Сянката на кулата наистина сочеше магазина на Джинджър.
Но днес, кулата не само напомняше че е време за пазар, но също така,
бе сигнал, който колкото и да се притесняваше Марта, никой не би объркал с часовете,
това бе предупреждение, че някой приближава по Кениън Роуд, от Джорджтаун.
За първи път в цялата история, органи на реда стъпваха в Догвил!
Добър вечер сър.
Това ли е цялото място?
- И няма градски съвет?
- Не.
Трябва да сакача една обява.
Имаме си мисионерски дом. Ще свърши ли работа?
Разбира се.
Какво е направила?
Издирва се! Само това пише. Явно липсва на някой.
Говори се, че за последно е видяна наоколо.
Разнасяме ги из целия окръг.
И ако някой я види, трябва да отиде в полицията?
Май това е идеята.
Тези хора няма да се откажат лесно.
А сега тези съобщения са окачени из целия окръг.
Тоест никой не подозира, че тя е тук с нас.
Но това беше полицай Том. Не е ли наш дълг да докладваме?
Имам предвид, от законова гледна точка. Съжалявам, просто... когато се разстроя.
Тя просто се издирва. Не е направила нищо. Самия той го каза.
Мисля че е редно пак да гласувате.
Защо? Не може постоянно да го правим.
Хайде де. Кой може да бъде убит заради нейна снимка на парче хартия?
Пети Епизод "най сетне Четвърти Юли"
Четвърти Юли доведе със себе си големи облаци от пухчета, идващи от далечни ливади и реещи се над "Елм Стрийт".
Днес бе ден за празненства. Никой не трябваше да се притеснява.
И Грейс можеше да спре пред прозореца на Джинджър доста доволна,
за да се увери, че остават само две малки фигурки, и следователно
това бяха единствените две, за които все още не бе могла да спести.
- Изглажда страхотно момичета...
- А-ха..
Грейс, би ли отделила няколко часа за мен и овощията днес?
Сега е много приятно там, с всичкото това слънце!
Чък, Четвърти Юли е! Защо изведнъж заговори за слънцето?
Да не си станал романтик като мен?
Ще се позабавляваме.
И през зимата ще измрем от глад...
Даже Бен почива днес.
- Здравей!
- Здрасти Том!
Имаш ли минутка Грейс?
Сега ли?
Да. Имам да ти казвам нещо интересно.
Е, дано да е бързо.
Доста размишлавах в последно време...
Сигурно е доста изтощително!
Мисля че съм направил доста добър анализ на хората в градчето
и наистина ги разбирам.
Но когато се опитам да разкодирам теб, не стигам до никъде.
Знаеш ли, Лиз... Лиз я разчитам лесно.
И имаше известно привличане между нас,
но тъй като виждам право през нея,
в интелектуален смисъл разбира се виждам,
че копнежа ми е на чисто физическа основа.
Но с теб, е доста... доста по-сложно.
Какво се опитваш да ми кажеш?
Не, първо трябва да си избистря мислите.
Да не намекваш че...
си влюбен в мен?
Не, не бих... любовта е... не е... доста голяма дума е...
Да.
Да.
Това е добре!
Защото...
Мисля че и аз съм влюбена в теб.
Интересно, нали?
Имам предвид интересно в психологичен аспект...
Не те ли извикаха? Мисля че те викат.
Не ги чух.
Не.
Най добре е да се връщаш.
Ще се видим на сватбата. На забавата...
Тази година не си нося записки.
Защото няма да се преструвам, че мога да ги чета.
Което ме отвежда до темата. Темата която искам да повдигна.
И темата си ти Грейс.
Да. Ти направи от Догвил прекрасно място.
В интерес на истината, някои ми кават, че са срещнали стария сърдит Чък надоло по улицата,
и че се е усмихвал.
Е, никога не съм виждал усмивката ти Грейс, но се обзалагам, че мога да я опиша.
Защото със сигурност притежава всеки цвят, който би се отразил и в най-блестящата призма на Земята.
Сигурно имаш и подходящо лице. Има ли подходящо лице Том?
- Да сър.
- А..?
- Да сър.
Обзалагам се че е така. Горди сме че си сред нас.
И ти благодарим, че ни показа коя си.
За теб Грейс.
Остани с нас, колкото си решиш.
Една полицейска кола евидяна в града и е поела по Кениън Роуд!
Тъй че ще е тук всеки момент.
Да ударя ли камбаната?
Не Марта. Мисля че Грейс е чула.
Ще ги разкараме бързо.
Не се бой.
И аз щях да съм на трапезата, ако не бе това.
Трябва да сменя съобщението.
Отново е за онази дама.
Ето защо е изчезнала.
Издирва се във връзка с няколко банкови обири по Западния Бряг.
Кога са извършени обирите?
През последните две седмици.
Май не сте много информирани тук?
Радиото на баща ми е само за музика.
Ами, всичко което казват е, че е опасна,
и че всеки имащ информация за нея, трябва да ни се обади незабавно.
Такъв е закона.
Две седмици! Не може да е нашето момиче Том.
Не, тя бе при нас през цялото време.
Така е!
Не може да е извършила това, в което я обвиняват.
Да, така е Том, прав си.
И все пак работата не е чиста.
Грейс си беше същата, както и града.
Факта, че гангстерите бяха повдигнали обвинения срещу Грейс, в опита си да се отърват от нея, не изненада никой.
Но все пак, настъпиха леки промени.
Повтарям ви, имате абсолютно същата подутина, на същото място от другата страна на гърба ви.
Наистина!
Предполагам, че просто принадлежи на тялото ви, но след като вие сте доктора...
Малко е вероятно, не мислиш ли? Че може да развивам рак, в такава симетрия?
- Г-н Едисън, моля ви. Вече сме го обсъждали.
- Всичко е възможно.
Мисля че трябва да приемете факта, че сте изключително здрав възрастен господин.
Все пак мисля да си почина.
Ще се видим утре сутрин.
Надявам се.
Какво? Какво казват?
Ами, не могат да кажат със сигурност, че нещо се е променило.
Но чувстват че извършват престъпление, като не съобщават на полицията.
- Мисля че трябва да си вървя.
- Не..
Вече е достатъчно.
Предложих обратното.
Наистина?
От финансова гледна точка...
от финансова гледна точка, присъствието ти в Догвил е станало много скъпо.
Защото е по-опасно за тях, да те приемат тук,
не че не те искат,
но е необходим някакъв противовес,
нещо за баланс.
Звучат като думи, използвани от гангстерите...
Има и друга причина да останеш.
Разбери, с тези обяви, висящи навсякъде наоколо, не мога да се сетя за друго място, където да се криеш.
Та какъв е противовеса който предлагаш?
Искат да работиш повече, но вместо това предложих,
да посещаваш хората по два пъти на ден.
Така ще се види, че искаш да дадеш повече, без да удължаваш много работния си ден.
Така ще прогониш всички неприятности.
Ами, струва ми се доста странно и трудно за изпълнение.
Така си помислих и аз.
Марта каза, че ще бие камбаната на всеки половин час,
така че да се справяш с новия си график.
Значи, всички са съгласни да остана?
Не. Г-жа Хенсън реши, че ще трябва да ти намалим заплащането.
Просто символичен жест. Разбираш ли... думата "опасна" на обявата я притеснява.
Готова съм на всичко. Ако трябва да работя повече, за по-малко пари,
то съм готова и на това. Разбира се че съм.
Просто искам да се убедя, че не предпочитат да напусна.
Разбирасе че не.
Мислиш ли, че е за добро?
Убеден съм.
Трябва да поспя. Вече ще бъда далеч по-заета.
Съжалявам.
Том, трябва да знам нещо...
Сещаш ли се за визитка, която ти е дал мъжа в колата?
Да.
Показа ли я на някого?
Стига Грейс! Веднага я изгорих.
Колко съм глупава. Разбира се.
Всичко е наред.
Не, не е. Не искам да ме виждаш такава.
Не мога да понеса факта, че се съмнявам в теб.
Съжалявам. Лека нощ.
Всички бяха против новите работни условия на Грейс,
когато станеше на въпрос.
О, Бен заяви, че не би могъл да се съгласи с това, тя да работи повече от преди,
за което Грейс му бе благодарна,
макар и той да бе доста пиян, когато го е казал.
Тежките минути станаха тежки часове, а тежките часове станаха тежки дни.
И независимо дали смятаха идеята, да се увеличи работата на Грейс за справидлива или не,
изглежда не правеше хората по-щастливи.
Дори обратното.
О, Грейс... Трябва да бъдеш по-внимателна.
И Лиз не внимава много, но поне не чупи чашите ни.
Трябва да разбереш, че г-н Хенсън се труди доста, за да премахне всякаква следа,
а това прави стъклото крехко. Мислех че го знаеш.
Няма да се повтори. И разбира се, ще я платя.
Не, разбира се че не. Не е нужно да я плащаш. Ще го преживеем.
И тя избърза да спази уговорката си с Чък, да разчистят тревата около последните три дънера,
за да държат настрана мишките.
Бързайки, тя се възползва от прекия път между гроздовите храстчета,
само за да бъде спряна от думите.
- Грейс!
- Да!
О, не видях че сте подравнила пътеката. Съжалявам.
Не е проблема в подравняването.
Идеята е, хората да заобикалят храстите.
Предпочитам да е така, както си забелязала.
Но аз мислех че тези вериги са тук за да направят пътека между храстите.
Те са тук, за да ги защитават.
Това не трябва да е пътечка.
Но всички минават оттук.
Права си миличка. Но те живеят тук от години.
Ти си тук отскоро.
Да не твърдите, че не ми е позволено да използвам прекия път само защото не винаги съм живяла тук?
Не, разбира се че не.
Не, просто мислех че тук ти харесва, това е.
Хайде. Върви, всичко е наред.
Ще се видим следобед...
и ще почистя храстчетата, както никога преди, обещавам.
Съжалявам за онзи клон. По него имаше толкова много ябълки.
Трябваше да го отрежа, но бях лаком.
Лакомия ли е да храниш семейството си?
Защо не ме харесваш?
Защо ме питаш такова нещо?
Когато те доближа, ти се дърпаш.
- Не е така.
- Така беше.
Когато подреждахме семената на крайния ред.
Как да ти покажа как се прави, като не мога да те докосвам?
Опита се да ме целунеш.
Вера никога не се е интересувала от ябълките. Тя мрази градината.
За първи път срещам някой, който разбира от ябълки.
Съжалявам... чувствах се щастлив.
Всичко е наред.
Не, не е. Убеден съм, че ябълките са просто дума за теб.
Ако не можеш да споделиш удоволствието ми...
Не е така.
Вера изка да събирам ябълки, от дървета които едва са поникнали.
Това отнема време. Така е с любовта!
Да виждаш нуждите им и да ги уважаваш.
Ако някой го разбира, то това си ти. Или поне така мислих.
Разбирам го.
Но все пак страниш от мен.
- Защо ме намираш толкова отблъскващ?
- Не си отблъскващ.
Не се разстройвай.
Съжалявам че се усъмних в теб. Няма да се повтори.
Обещавам.
На твое място не бих го правил.
Когато ме отблъсна, ми хрумна нещо,
от което се срамувам. Мисъл, за която би ме намразила.
Никога не бих те намразила, никога.
Какво?
Чък, държах се несправедливо спрямо теб. Нормално е да се гневиш.
Мислих да те предам!
И мислих да те изнудвам, да ме уважаваш.
Толкова много ли значи това за теб? Така е, нали?
Наистина си бил сам тук, права ли съм?
Нямало е кой да те утешава и те моля за прошка.
Приятели?
- Извинявай... спеше ли?
- Не.
- Искаш ли да си вървя?
- Не, просто си почивах.
Ужасно работа има в Догвил, при положение, че никой не се нуждае от нищо.
Джейсън иска да седи в скута ми през цялото време.
Мисля че се справяш чудесно.
Правиш много за всички ни. Както се изрази г-н Маккей...
съвсем на място... съвсем на място.
Опита се да сложи ръка на коляното ми днес.
Ами, все пак е сляп. Явно е случайно.
А Майка Джинджър ми се ядоса, задето прекосих пътечката.
Това е добре. Тя се ядосва и на мен,
тоест вече си една от нас.
За всичко имаш отговор, нали?
Казвам ти, след две минути ще съм заспала.
Ами ако не искам да заспиваш?
Май нямаш избор тази вечер.
Обичам те Грейс.
Радвам се че е така. И аз те обичам. Наистина.
Не, имам предвид че копнея за теб когато те няма до мен.
Копнея за теб, дори когато сме заедно както сега.
Копнея да бъда по-близо... да те докосвам, по начина по който...
Животът ни е пред нас.
Това което харесвам в теб е, че ти не изискваш нищо от мен.
Че може да просто да сме заедно.
Да.
Копнежа само ще го направи по-сладко.
Благодаря ти за думите Том, твоите мъдри слова.
Няма защо.
Да ти събуя ли обувките?
Шести Епизод в който Догвил си показва зъбите
Джейсън, какво правиш? Не е редно.
Така не се делят думите.
Престани.
Така не се ли делят?
Това е просто лош ден. Всички да излязат.
Всички освен Джейсън. Джейсън, искам да говоря с теб насаме.
Какво има? Какво става?
Мога да бъда много лош. Сигурно татко ви е казал.
Не мисля така. Мисля че причината е друга.
Иска ми се да седиш в скута ми постоянно, но не може, не и когато другите са тук.
Когато някой не успее да направи каквото желае на другите,
понякога те пощуряват.
Така казва г-жа Хенсън.
Да, вярно е.
Сигурно за това не ми позволявате вече да седя в скута ви.
- Защо?
- Защото съм лош напоследък.
О, стига. Сигурна съм че имаш причина за това.
И с другите се държа лошо, дори и с малкия Ахил.
Но той е много малък и не може да ми отвърне.
- Не е редно.
- Не, не е.
Направо си го прося.
Заслужавам да ме напляскаш.
Какво? Искаш да те ударя? Няма да го направя.
Майка ти не вярва във физическото наказание. Няма да те удрям.
Зная. Ще бъде адски ядосана, ако разбере че си ме пердашила.
Ами, казах че няма да го правя.
Добре е с мама на твоя страна, нали? Аз бих се притеснил, ако се обърнеше срещу мен.
Аз съм такава каквато съм. Ако хората в града не ме харесват,
нищо не мога да направя.
Чувствам се зле, трябва да бъда наказан.
Истината е, че няма да те уважавам изобщо, ако не ме напляскаш.
Не ме интересува колко забавно ти се струва.
Няма да те удрям Джейсън.
Тогава, когато мама се прибере, просто ще и кажа че си ме удряла.
Но аз току що казах че няма!
Мисля че мама ще повярва на мен.
Но ако ме напляскаш, никой няма да разбере.
Престани. Отдръпни се от Ахил. Престани.
Просто побутнах яслата. Не съм виновен че не се обърна.
Не го докосвай. Дръпни се от яслата.
Стига Джейсън. Престани!
Добре. Искаш да те напляскам. Ще те напляскам...
Ела тук. Ела ми!
- Ето! Така е по-добре.
- Това не е силно.
Трябва да е силно, иначе не е наказание.
- Добре.
- По-силно!
Това е... стига. Добре, достатъчно.
Засега си наказан достатъчно.
Не е ли добре, да стоя в ъгъла и да съм засрамен?
Не ме интересува... Отиди в ъгъла. Прави каквото щеш.
Хей, ето го татко!
Подранил е. Дано всичко да е наред.
Точно както Догвил бе открит, намиращ се в сърцето на планината, доста незащитен от евентуалните бури,
Грейс също бе свалила гарда си.
И тя се клатеше на крехката си основа, като ябълката в Райската Градина.
Ябълка, толкова сочна, че почти можеш да видиш соковете й.
И за пореден път, полицията бе в Догвил.
Казах че ще те предупредя, за да спестя звъненето на Марта. Но забравих.
Вече са на Кениън Роуд.
Човека в другата кола, е от Федералното Бюро за Разследване.
- Забравил си!
- Да.
Доста съм зает с ябълките.
ФБР?
Искаха да знаят, какво ми се е случило през последните шест месеца,
нещо свързано с обявата.
Попитаха ме, дали не съм видял следи от заселване в горите.
Един господ знае на какво е способна тази жена.
Нали занеш, че не е способна на нищо.
Така казваш ти. Но определено не звучеше така от страна на полицая.
Затова реших че трябва да им разкажа всичко.
Какво им каза?
Ами, стори ми се че зърнах нещо в гората наскоро.
По-специално част от дреха.
Оказа се, че е стара шапка, която Том бе загубил.
- Но можеше и да е това.
- Чък... дай ми...
Изглежда скъпичко, и е с твоите инициали.
Явно биха си направили изводите, както и всеки друг.
Казах на полицая, че няма да ми отнеме много да го намеря.
Мисля че имаме десет, може би петнайсет минути, преди да почне да чука по вратите.
Не бих опитал да бягам. Със сигурност ще те видят.
Защо бих искала да бягам Чък?
Не бих опитвал и да викам.
Че защо ми е да го правя?
Не бях аз този, който искаше да си тук.
Ти си твърде красива и нежна за подобно място.
Заблуди ме, че знача нещо за теб.
Грешката си е само твоя. Искам уважението ти Грейс.
- Но аз те уважавам.
- Искам уважението ти.
Недей...!
Това е нередно...
Дори да не мога да насиля цветята да цъвтят в ранна пролет, теб мога...
Моля те...
Престани! Моля те... Моля те... Моля те недей!
Моля те! Умолявам те...
Моля те, погледни ме, говори ми.
Ние сме приятели, ти и семейството ми...
Спри!
Виждал ли си Грейс?
Тя е у нас.
- Заета ли е?
- Вече не. Направо влизай.
И ето че Грейс направи поредното опасно бягство, от преследвачите си, благодарение помощта на хората от Догвил.
Всички се застъпиха за нея, включително и Чък, който призна,
че вероятно шапката на Том го е заблудила.
Седми Епизод в който Грейс най-сетне напуска Догвил и отново вижда светлината на деня
Тази вечер, Том усети че нещо бе станало,
но трябваше с часове да моли Грейс, преди да я сломи
и пречупи.
- Трябва да го разоблича. Тоест...
- Не!
- Нямам друг избор.
- Не.
- Никой не би приел това което е сторил с теб. Никой.
- Аз и не искам.
Дойдох тук с тези глупави идеи и предразсъдъци.
Той не е силен Том.
Изглежда такъв, но не е.
Започвам да търся начин да се измъкнеш оттук.
Краят на лятото дойде.
И на "Елм Стрийт" се появи втората партида от шантави катерички, мотаещи се в краката на деца и възрастни
в търсене на несъществуващите брястове.
Жегата бе втвърдила почвата около гроздовите храстчета, но Грейс не се оплакваше.
Тя се отдаваше на работата си,
щастлива че имаше нещо, за коего може да се задържи наистина.
Здрасти Лиз! Здравей Вера!
Най-добре внимавай Грейс. Вера ти е вдигнала мерника днес.
За какво говориш?
Май се надяваше да не ми каже?
Кой?
Ударила си Джейсън.
Така е.
Как си могла да направиш подобно нещо?
Зная че звучи невероятно, но той си го просеше.
Така е Вера. Той постоянно си го проси.
Аз самата трябваше да го направя, и то отдавна.
- Лиз!
- Вината е твоя, разглезила си ги.
Зная колко го обичаш Вера. Аз също...
Няма да се повтори. Наистина.
Няма. Убедена съм, защото никога вече няма да те оставя с тях.
Това би било твърде опасно за децата ми.
Преуморявам се.
Ами, няма да е зле да спиш нощем, както правят повечето хора.
Да спи нощем?
Марта е видяла самия Том Едисън младши да се измъква от колибата й рано сутринта.
Грейс, от мен няма да чуеш нищо за пердашенето на малкото идиотче.
А и съм ти благодарна за дето огдалечи игривия поглед на Том от полата ми.
Но от друга страна, очаквах доста повече от теб.
Но ако това е каквото преследваш, то сигурна съм, че с невинния си вид,
ще се справиш чудесно в град като Догвил.
- Не преследвам това Лиз.
- O, така ли?
Всички видяхме как го хвана за ръка на пикника. И това ако не е флирт.
Така е... може би флиртувах...
На следващия ден, времето се промени. Мъглата се спусна по планината.
И макар да нямаше как да се види залез, Маккей реши че е добре тя да седи до него.
Тя бе седяла до Джак Маккей вече, много пъти,
но Джак така и не успяваше да спазва дистанцията помежду им.
Точно обратното, където пръстите галеха младата й плът преди,
сега се намираше ръка обхващаща крака й.
Часовете в овощията бяха по-дълги, тъй като кипеше жътвата.
И Грейс отдавна се бе отказала да спори с разбирането на Чък, че за да се уважават реколтата,
жътвата и плодовете, е необходима и доза плътско удоволствие.
Макар и да не бе склонен да остави Грейс сама, Том все по-често се шляеше,
погълнат от размишления, относно евентуалното бягство.
И след като заплатата й все по-рядко попадаше в джоба й, той й бе помогнал,
и заедно, те тържествено бяха купили и последните от седемте фигурки, от прозореца на Джинджър.
Какво има?
- Нищо.
- Да не би полицията пак да е на Кениън Роуд?
Не. Просто разговор по женски.
Странно е че спомена Кениън Роуд... нали Марта?
- Тя бе точно там тази сутрин.
- Да.
- На връщане от църквата...
- Да знаеш, повече се вижда когато вървиш.
Когато си в кола, никога не би забелязал овощната градина например.
Вижда се само от едно място на пътя.
- Знаеш ли това място Марта?
- Знам го.
И поспря ли за да се насладиш на гледката тази сутрин?
Жътва е все пак, в овощната градина.
Старите писатели винаги са ценили темата за жътвата.
Навява спомени за плодородие, както и чувственост, а дори и еротизъм.
Но е глупаво да ти го казвам Марта, тъй като ти вече си го знаеш.
Тя те е видяла Грейс...
Видяла те е...
зад купчината от счупени клони...
с Чък...
Той каза, че това не е първия път, в който си го прелъстила.
Никога не ми го бе казвал преди, за да щади чувствата ми.
Той е невъздържан и примитивен човек,
но има голямо сърце и е добър.
Какво искаш от съпруга ми?
Не искам нищо от него или от който и да било.
Ами том и държенето на ръце на пикника?
Това е друго. Харесвам Том.
А Чък не харесваш.
Лиз и Марта са съгласни с мен, че трябва да те научим на един урок.
Аз вярвам в образованието.
Вера!
Не намирам, че чупенето им е по-малко престъпление, от изработването им.
Вера... спомни си как учих децата ти...
- Моля?
- Спомни си колко щастлива бе, когато аз...
- Когато ти какво?
- Когато учих децата ти за доктрината на стоицизма,
и те най-сетне я разбраха.
Добре... Заради това, ще бъда справедлива.
Първо ще счупя две фигурки,
и ако демонстрираш познания относно въпросната доктрина, като задържиш сълзите си,
ще престана. Разбра ли ме?
През живота си, Грейс бе изпадала в доста ситуации, в които да сдържа чувствата си,
и никога не би предположила, че точно сега няма да може да ги конролира.
Но когато порцелана се трошеше по пода, бе всякаш се унищожаваше човешка тъкан.
Фигурките бяха плода на срещата между нея и града.
Те бяха доказателството, че въпреки всичко, страданията й бяха създали нещо ценно.
Грейс не можеше да се сдържа повече.
За първи път откак бе дете, тя заплака.
Грейс отиде при Том още същата вечер и му каза, че е готова да се вслуша в съвета му и да бяга.
И тъй като Том бе решил, че ще е нужно и трето лице, за да се подсигури успешното бягство,
те се съгласиха, че Бен бе най-потенциалния кандидат.
Но Том реши, че в този случай, ще са необходими пари,
и изчисли, взимайки под внимание времената, че десет долара ще са достатъчни за Бен и камиона му.
- Но ние нямаме десет долара.
- Не. Ще ги вземем назаем.
- От кого?
- От татко.
Той има дори повече в аптечката.
Ще говоря с него на сутринта, и ще осигуря заем.
Но ще трябва да убедиш Бен...
Края на седмицата е, той ще бъде на червено.
Кажи на баща си, че ще му се разплатя.
Разбира се.
Благодаря ти.
Винаги ме спасяваш.
Не мога да повярвам, че още се грижиш за мен.
Лека нощ...
Хубаво е да поспиш.
Грейс отиде при Бен на сутринта.
Когато Грейс описа плащането, като компенсация между приятели,
Бен не възрази особено много,
с оглед на проблемите които можеше да има с останалите, когато разберат какво се е случило.
Може би щяха да са доволни че тя е вън от живота им,
но някак си Грейс не бе сигурна в това.
Бен се съгласи да я откара, макар както се изрази, да не искаше да печели от несгодите на останалите.
- Не желая да печеля на чужд гръб.
- Не...
Всъщност, Бен би карал и до самите порти на Ада и обратно за десет долара.
А престъпната дейност го притесняваше по-малко, отколкото си мислеше Грейс.
В последно време бе превозвал какво ли не.
Планът бе Грейс да се скрие измежду ябълките.
Чък казваше, че да се уцели момента за жътвата е най-голямото изкуство,
а момента за Грейс и ябълките бе настъпил.
Грейс, къде се губиш?
Ако и аз бях толкова безразлична към работата си, щяха да ме линчуват!
А сега се размърдай!
Съжалявам Оливия. Трябваше да говоря с Бен за нещо.
Джун ще се пръсне след малко.
Не може сама да използва гърнето, както ти е известно.
Не е редно да се шегуваш с нея, само защото е саката и не може да се справя сама.
Вечерта преди бягството, Том реши че няма да е добре да налага плътските си желания към Грейс твърде явно,
затова предпочете по-внимателен подход.
Но за сеитбата има добро и лошо време, не можеш да садиш през зимата.
Така е. Но аз те обичам...
- Зная.
- И ти ме обичаш,
и ще се срещнем пак, свободни и обичащи се.
Със сигурност.
Не бива да се срамувам от това, че те желая нали? Няма нищо срамно.
Не...
- Не?
- Не. Прекрасно е. Прекрасно е че се желаем взаимно.
- Но не по този начин.
- Не.
Не е редно.
На сутринта, когато Грейс реши да се промъкне при Бен възможно най-потайно,
изглеждаше сякаш целия град бе станал едновременно.
- Грейс!
- Да Вера...
Ако си мислиш че удряйки сина ми ще се измъкнеш от работа, помисли си пак.
Просто ела както е по план,
пък ние ше ти намерим нещо, при което няма да си заплаха за никой.
- В дванадесет часа?
- Да.
Защо си помъкнала ценния си багаж със себе си?
Страхуваш се че ще го затрием ли?
Грейс, Бен ще превозва ябълките днес, така че няма да товарим чаши.
Но това не значи че няма работа. Татко иска да прередиш последната пратка.
Ако го направиш добре, може да имаме и допълнителен сандък.
Стар сандък като този може да не значи много за теб, но това е Догвил.
Тук не сме заможни.
И ако ръцете ти се зачервят, ами, ще те посъветвам с какво да ги мажеш.
- Грейс!
- О, Марта...
Трябва да почистим чергите на стълбището отново.
Много мърсотия се е събрала. Вече едвам отварям вратата.
Къде се губиш? Жътвата е най-святото време в годината.
Не звучи ли по начин по който ти би се изразила?
Ще сляза след минута Чък. Ще донеса и сандъците.
Добре.
Докато Грейс бързаше към гаража,
тя ставаше все по-доволна с решението да замине тайно.
Все пак имаше доста работа работа, която Догвил нямаше нужда да се върши,
и с която за в бъдеше трябваше да се заеме сам.
Слушай Грейс, не ми се ще да го казвам, но ще те помоля за парите сега.
Нали се сещаш, винаги е било така в транспортния бизнес.
След доставката на товар, няма повече пазарене, ако ме разбираш.
Разбира се. Ето парите.
Не че това е професионална пратка разбира се.
- Не излизай...
- Добре Бен.
докато не ти дам сигнал!
Кениън Роуд криволичеше по долината, а с него се спускаше и Грейс,
и с всеки завой, градчето и шума му все повече заглъхваха зад нея.
- Нещо не е наред ли?
- Да.
Има адски много... много полиция по пътя.
Не го очаквах.
По-опасно е отколкото предполагах. Трябва да се връщаме.
Не! Не можем да се върнем.
Просто...
ако работата бе професионална, нали се сещаш, добре платена... щеше да е много по-лесно, но...
Но вече е платено...
Да, обаче в транспортния бизнес, превозването на опасни товари е по-скъпичко.
Наричат ги начисления.
Ако това бе професионална задача, просто щях да взема такса.
Но Бен, аз нямам повече пари.
Ами, тогава няма да стане.
Веднъж каза... веднъж ми каза, че в живота няма много удоволствия.
И както знаеш, посещавам госпожица Лора веднъж седмично.
И ти ме накара да осъзная, че няма нищо срамно в това.
Щях да ходя там довечера...
и естествено трябва да плащам.
Искам да кажа, не колкото...
не колкото таксата за опасните товари, но все пак...
струва пари.
Не, Бен, не... моля те недей...
Нищо лично Грейс. Нищо лично. Аз просто...
трябва да получа дължимото, това е.
Аз нямам... нямам избор.
Не мога да рискувам с товара си.
Паркирал съм на площада в Джорджтаун. Точно пред църквата.
Най-добре си мълчи.
Не, Бен...
Не е нещо с което да се гордея Грейс. Нищо подобно.
Грейс заспа на дългата магистрала, благодарение на полезното й умение да отблъсква неприятностите.
Щедрия Господ, я бе дарил с рядко срещания талант, да гледа напред,
и само напред.
И когато по-късно камиона забави ход, достигащ целта си, тя бавно се върна в съзнание,
без да подозира колко дълго бе спала.
Всичко което знаеше бе, че ще се радва отново да види светлината на деня.
Но после чу кучето.
Явно любовта ти към ябълките е била измислена.
Натъртила си ги.
Снощи имахме сбирка в мисионерския дом.
Казаха ми че ще се опиташ да избягаш,
тъй че когато осъзнах че си се скрила в камиона ми,
нямах друг избор, освен да те върна в Догвил.
В транспортния бизнес, не можеш да си двуличник.
На Грейс не и помогна и фактът, че първата регистрирана кражба в Догвил, е станала миналата вечер,
докато повечето хора са били на срещата.
Стария Том Едисън е имал завидна сума пари, която е открадната от аптечката,
и скоро подозренията се отправиха към Грейс,
която бе замисляла бягство, което несъмнено се е нуждаело от финансиране.
Грейс предпочете да запази мълчание пред обвиненията.
И после Бил, който в последно време значително бе подобрил инжинерските си способности,
бе сътворил първия си уред, един вид предпазващ от бягство механизъм.
Може и да не беше красив, но ефективен - определено.
Грейс, не ни е приятно че трябва да го правим.
Но нямаме друг избор, ако искаме да защитим общността ни.
Би ли... би ли повървяла? Опитай да вървиш.
Работи.
Трябваше да го направим достатъчно тежко, за да може да бъде местено само на равно.
А само града е равен.
Може ли да си вървя?
Трябва да измисля начин да вляза в къщата си.
Или спането отвън е част, от наказанието?
Не, не Грейс.
Не мисли за това като за наказание. Не е това!
Бил направи веригата достатъчно дълга, за да спиш в леглото си.
Грейс, шест часа.
Да госпожо Хенсън.