High Plains Drifter (1973) Свали субтитрите
С К И Т Н И К Ъ Т О Т П Л А Т А Т А
ЛАГО
ШЕРИФ
ХОТЕЛ
СМЕСЕН МАГАЗИН
БАР
Дий, Бъстър.
Бира.
И бутилка.
Не я бива много.
Само това имаме.
Нещо друго ще обичаш ли?
Само час мир и тишина да я изпия.
Селяндури, пълни с бълхи, обикновено не спират в Лаго.
Животът тук е бая бързичък за тях.
Или ти май си мислиш, че можеш да се мериш с нас, а?
Много по-бърз съм отколкото вие изобщо ще бъдете докато сте живи.
Да, г-не?
Едно бръснене и гореща баня?
90 цента, моля.
В брой.
Искам да кажа, значи, че обикновено първо взимаме 90те цента...
но, какво пък, няма значение.
Преди, след, все тая, нали така?
Люляковия одеколон струва само още десет цента.
Люлякова вода. Дамите са луди по нея.
Да го закръглим на долар? Не.
А, много добре, г-да.
Ей сега ще ви обърна внимание. Седнете.
Не ти харесва нашата компания?
Какво има?
На теб говоря, свинско говно такова.
Той май има от свинското говно в ухото си.
Не знам кое смърди по-лошо, той ли или тоя боклук в шишето.
Я кажи пак, как рече, че ти е името?
Не съм си казвал името.
Не. Май така беше, а?
Защо не гледаш къде вървиш, бе? Гледай. Съсипа я.
Не е необходимо да правиш всичко това.
Всичко кое?
Защо просто не си кажеш, щом като ти се иска да се запознаем?
Да се запознаем?
Щеше да бъдеш смешен, ако не беше толкова жалък!
Чакай малко. Още не съм свършила с теб.
Отдалеч почти можеш да минеш за мъж.
Отблизо обаче с положителност се оказваш голямо разочарование, нали така?
Наздраве, за краката ти, г-жа. Почти са толкова големи колкото устата ти.
Знаеш ли какво си ти?
Просто един боклук.
С бутилка уиски за кураж и маниери на козел.
Ти си тая, дето трябва да се научи на маниери.
Не от тебе, пияницо.
Пусни ме.
Пусни!
Пусни ме!
Пусни ме!
Пусни ме долу!
Какво правиш?
Какво правиш?
Коня ми.
Една стая.
Ще обичате ли да се регистрирате, г-не?
Моля ви, помогнете ми. Помощ!
Проклети да сте всички!
- Добро утро. Добре ли спахте?
- Да.
Кажете, смятате ли да останете още една нощ, за да ви запазим стаята?
- После ще ти кажа.
- Добре. Както кажете.
Добрутро.
- Платил съм за една баня.
- Гореща баня, веднага, г-не. Да, г-не.
Налей още гореща вода във ваната. Този господин иска баня.
Може да си закачите дрехите ей там на гвоздея.
- Г-ца Пийкинз идеално--Извинявайте.
- Оттук моля, г-н капитан.
Освен ако не искате Мордекай да ги занесе докато се къпете...
Г-ца Пийкинз много добре ще ги извари и изпере.
Тя използва луга против гадинките. Няма повече сърбеж, няма чесане.
Налей водата, Мордекай, преди да изстине.
Искаме господина да се чувства комфортно.
Ще ми се да си поговоря с теб.
Най-добре ще е да взема туй столче...
да го сложа тук и да си поприказваме, а?
Ако нямаш нищо против, а?
Значи, става дума за Били Бордърс.
Не го познавам.
Ами, пропусна шанса да се запознаеш с него, защото го застреля вчера.
Него, и Айк Шарп, и Фред Морис.
Да знаеш, това са им имената, ако случайно те интересува.
Ами, не, не ме интересува особено, шерифе.
Не мога да кажа, че те упреквам.
Били, него не го обичаха, не.
Характерът му хич го нямаше. Пълен беше със зло, страшна работа.
Значи, опитваш се да ми кажеш, че няма да има съд, така ли?
"Прости и забрави". Това е нашето мото.
Ти, мръсно копеле!
Ще те пречукам!
По дяволите, Кали!
- Кали, по дяволите!
- Пусни ме, дебелак такъв!
Престани-- Ау!
Кажи му, че ще съм му благодарна...
да не си тръгва преди да си поговоря с него.
По дяволите!
Ще те пречукам!
Чудна работа, защо толкова време й отне да се разсърди?
Може би защото не се върна при нея за още.
Така като гледам, нямаме избор.
Нямаме, значи, време да извикаме помощ...
а и от шерифа ни, значи, има толкова полза...
колкото от цици на глиган.
Извинявайте, че закъснях. Нещо интересно?
Не, нищо. Думата беше дадена на Негова Чест.
В случай, че не сте чули, Стейси Бриджиз и братята Карлин...
- излизат от затвора днес.
- Насам ли ще идват?
Така смятали, казват. Няма причина да мислим, че са променили намеренията си.
А може пък и да са се разкаяли и да са влезли в правия път.
Преподобни, те ще изгорят този град до основи, и ти го знаеш.
Сега, значи, обсъждаме как да им попречим да сторят това.
Незабавно трябва да намерим начин, без разтакаване.
Въпреки това, обаче, съвестта ми не ми позволява да участвам...
в наемането на професионален стрелец.
Може би тогава ти самият искаш да идеш и да им излезеш насреща, Преподобни.
Аз съм само един прост служител на Бога.
Време е вече да те направим по-малко прост, Преподобни.
Бордърс, Морис и Шорт бяха професионални стрелци...
на заплата в Лаго Майнинг Къмпъни...
наети специално да пазят нашите интереси и интересите на този град...
които са едни и същи.
Цяла година те само се мотаха, наливаха се с бира и се фукаха.
И един ден преди тези копелета да се наложи да ни свършат работа...
успяха да направят така, че да ги пречукат.
Така че, ако имаш предложение, много ще се радвам да го чуя.
В противен случай, взимай си съвестта и се махай...
докато ние измислим как да спасим кожата ти.
О, боже! Как лети времето?
Най-голямото дете на г-ца Пийкинз не е добре. Обещах--
Ще ме извините ли, господа?
Значи, говорехме да наемем стрелец.
Ама ние нищо не знаем за този човек.
Но знаем, че той видя сметката на най- добрите дето намерихме.
Да, със скрит пищов в скута.
Три от три. И единия между очите!
Най-удивителната стрелба дето някога съм виждал.
Аз още съм убеден, че си търсим белята!
Какво знаем за него? Кой е той? Откъде е?
Имаш нашето разрешение, иди го питай.
Макар, че последните трима дето опитаха да направят това нямаха голям успех.
Пусни ме!
Проклет да си!
Пусни ме, дебелак такъв!
Пусни ме! Махай се!
Ей, я ела тука. Какво е това?
Аз тъкмо бях там, разпитвах този странник...
- и не щеш ли, тя влиза гърмейки като--
- Добре, Сам.
Вие ще му простите това?
- Имай малко търпение, нали така?
- Търпение ли?
Когато един мъж е свикнал да прави каквото си поиска...
ти пък трябва да му угаждаш, докато не прекали.
И кога по-точно ти си мислиш, че прекалява?
Нима изнасилване посред бял ден не се счита за престъпление в този град?
Прекалено много виси на косъм, за да се поддаваме на истерии точно сега.
Истерии?
Аз си спомням едни истерии дето станаха една нощ не много отдавна.
Кали, затваряй си устата!
Морган, изкарай я оттук.
Ще те видя по-късно.
Не и докато този кучи син с присвитите очи още диша!
Да се чудиш дали е останал и един мъж в този град!
Един-единствен мъж, истински мъж!
Ама...
защо не?
Защото аз не съм професионалист.
Не се подвеждай от фактите.
Освен това, аз нямам нищо против тези хора.
Кои, казвате, са те?
Стейси Бриджиз и братовчедите му, Карлинови.
Те работеха в компанията.
Разрешаваха проблеми, както се казва.
Също като тези тримата дето им видя сметката вчера...
само дето преди, когато те бяха тук, имаше много проблеми.
И те ги разрешаваха...
само дето взеха много да се надуват.
Започнаха да подритват хората и да мислят, че града е техен...
- И ние трябваше да--
- Какво трябваше?
Трябваше да ги арестуваме, това.
Аз самият им щракнах белезниците.
Ей, ти няма да ядеш тоя къс пай, нали?
И знаеш ли какво стана, приятелю?
Те откраднаха златно кюлче от офиса на мината...
и го скриха под дюшемето в колибата дето живееха.
Много небрежно от тяхна страна, а?
В мината обикновено оставят ли златни кюлчета така, без надзор?
Това наистина изглежда доста странно.
Всъщност, Стейси през цялото време се позоваваше на това по време на процеса...
и казваше, че били му скроили шапката.
Затова ни имат зъб.
-Ще ти кажа какво да направите, Шерифе.
-Какво?
Когато тия момчета се върнат в града...
ти веднага им щракни белезниците.
Аз?
Аз май пропуснах да кажа...
че и тримата бяха в безсъзнание в този момент.
Виж, аз не съм пазител на закона.
Те просто ми окачиха това нещо...
когато убиха оня, младия маршал Дънкан.
Знаеш, него го пребиха до смърт с камшик, ей тук, на тази улица.
Волски камшик. Най-странното нещо дето някога съм виждал.
Защо някой би направил такова нещо?
Не знам. Не го направи човек от този град.
Откъде знаеш?
Това е добър град и хората са добри.
Виж какво, приятелю, много ни се иска да ни помогнеш да разрешим проблема си.
Единственият ви проблем е липсата на кураж.
Вие нямате нужда от мен, хора.
Вижте какво.
Сложете двама добри стрелци на покрива на тази сграда.
И може би и още няколко с карабини зад чувалите със зърно ей там.
Още няколко на този покрив тук. Постови на кулата.
Може би един стрелец. И това ще е достатъчно.
Ами, какво ще е необходимо за да стане това?
Засадата. Колко ще ни струва?
Шерифе, не зная дали този град чак толкова ми харесва.
Това е богобоязлив град.
Тукашните хора имат страх от бога.
Щом като толкова ти харесват, ти ги спасявай.
Ами ако ти предложим всичко, което поискаш?
Всичко?
Неограничен кредит. Това означава.
Кредитна сметка без ограничения.
Това, което Негова Чест иска да каже е...
дава ти се кард бланш в този град.
- Всичко, което си поискам, а?
- Да. Заповядай. Вземи си го.
Заповядай! Вземи си го. С удоволствие ти го даваме.
Да, г-не. Всичко, което си поискаш тук...
ще ти го набавим, от най-доброто, честно.
Пък дори и да е някоя малка индианка или мексиканка...
да ти топли леглото нощем.
Ей, ти!
Дръж си крадливите пръсти далеч от тия одеала...
и дръж тия деца изкъсо.
Проклети диваци.
И освен това, що се отнася до тази засада...
всички в града, повече или по-малко, са на твое разположение.
Заповядай.
- Не, не.
- Кажи му, че може.
Може.
Всичко, което си поискам, а?
Как са?
Не са лоши. Ще ги взема.
Значи, три чифта ботуши, ръчна изработка...
и един обкован колан със сребърна тока.
Значи - пет и две, девет наум--
струва точно--
Без пари.
Хайде, хайде.
Искам да почерпя всички тези хора по едно.
Да, г-не. По едно за всички. Заповядайте.
Този господин там черпи всички по едно.
Не е честно. И аз поръчах едно. Аз няма ли да получа чаша бира?
Ще получиш чаша бира ей сега. Веднага.
Заповядайте.
Значи, г-не, по едно за всички. Още нещо?
И ти се почерпи.
Любезно Ви благодаря, г-не. Ще взема една пура.
И ще я изпуша по-късно.
Значи, включително дима, сметката Ви е $8,50.
Безплатно е, Лути.
Ти присъства на събранието. Той получава всичко, което си поиска в този град.
- И ти гласува за него.
- Не знаех, че това значи уиски без пари.
Всеки трябва да сложи по нещо в кюпа. Нали така?
Да.
Време е в този град да има нов шериф.
Аз съм шериф? Аз съм шериф!
Извинявай, Сам...
обаче толкова беше смешен, когато окачи значката на изтърсака.
Аз вече не съм изтърсак. Аз съм шерифът.
- И кметът.
- Аз съм и кметът.
- Има ли възражения?
- Не. Не, всичко е наред.
Аз съм кметът. Аз съм шерифът.
Няма повече "Мордекай, донеси вода.
Мордекай, отнеси прането. Изчисти тази мръсотия."
Дявол да го вземе! Ще обявя празник.
Дявол го взел!
Чакай малко.
Не мога да бъда шериф без да имам пистолет.
Този пистолет по мярка ли ти е?
Не, онзи. Онзи ще свърши работа.
Каквото иска този господин, да му се даде.
По заповед на г-н Дрейк и г-н Алън.
Искам всеки човек от поделението да има една от тези хубави пушки.
Какво поделение?
- Доброволците на Град Лаго.
- Не съм чувал за тях.
А би трябвало. Ти си в него.
И ти също, ти и всички вие там.
След десет минути всички ви искам навън, на улицата, за учение.
Значи, това е.
Бриджиз, и вие, Карлинови...
да не си забравите пропуските за моя малък хотел тук.
Не се бойте-- Не са заредени.
Ами конете ни?
Имахме три хубави животни.
Какво мислите, че ядохте през последните шест месеца?
РАЙОНЕН ЗАТВОР
Дявол да го вземе! Аз не съм си изял собствения кон!
Помията, с която ни храни не бяха конете ни. Той ги е задигнал и продал!
- Млъкни..
- Това е направил!
Когато пристигнем в Лаго, можеш да вземеш коня на кмета.
Пържено или печено със сос.
Ами, май ще трябва да походим малко.
Старият Дрейк и Алън май са забравили.
Ще си спомнят.
Ще си спомнят, по един или друг начин.
Добре.
Не искате да ви застрелят.
Не искате да ви изгорят магазините или къщите.
Не искате да ви пипат жените. Нищо не искате да се случи.
Само дето ви е страх да направите нещо за да го предотвратите.
Или не знаете как.
ЛАГО МАЙНИНГ КЪМПЪНИ
По дяволите!
Огън!
Не си спомням да съм си давал фургоните да стрелят по тях...
тези проклети тъпаци там отвън.
Много тъпо ще изглеждаш с този нож забит в задника ти.
Огън! Дръпни спусъка! Хайде!
Още ли си там?
Не, тъкмо си тръгвах.
- Ей! Можеш ли така да правиш всеки път?
- Разбира се, че може.
Значи, няма да имаме нито една грижа на тоя свят.
Няма да има проблем!
Добре, не им давай да се разсейват, ясно?
Вие дърводелци ли сте, бе, хора?
Да, сеньор. Правим груба дървения.
Може ли да направите няколко големи маси за много хора?
- Като за църковен излет?
- Точно така.
Ами, може да използвате кръстачки и дъски.
Може ли да са готови до утре сутринта?
- Ако ни се даде дървения материал.
- Ще ви се даде.
Елате с мен.
- Ама ти наистина ли излет ще правиш?
- Защо, нещо против ли имаш?
Не, само дето не бях чувал нещо такова досега.
- Не си чул най-смешното.
- Какво?
Бирата и уискито са от теб.
- Преподобни.
- Добро утро, братко Белдинг.
- Г-жа Лейк тъкмо питаше за теб.
- Как е тя, милата, на нейните години?
Бодра е като птичка. Не зная как го постига.
Вярата й дава сила, братко Белдинг.
Слава Богу. Силата на вярата й.
Жалко за плевнята ти. Термити?
Нищо й няма на плевнята ми. Здрава е като камък.
Защо тогава тези двама мексиканци я разграждат?
Какво?
Какви ги вършите с плевнята ми, мазни копелета такива?
Точно това, което им наредих.
Реквизираме ти плевнята, Белдинг.
Да имаш нищо против?
Продължавайте, хора.
Може ли да ми кажеш какво по дяволите става тук?
И ти можеш да се включиш.
Искате да ви помогна да разрушите плевнята ми?
Чакай малко.
Той май ще ни свърши повече работа ако ни помогне да съберем...
няколкото дребни неща дето още ни липсват.
Неща? Какви неща? За какво?
Списъкът е у теб, шерифе. Прочети му го.
Все още ни трябват 35 чаршафа...
едно печено говедо...
и 200 галона червена боя.
Червена боя?
Разчитаме на теб за чаршафите.
- Нещо друго?
- Да, има.
За колко време ще можеш да изкараш всички от хотела си?
- Какво?
- Всички вън.
- Колко време ще ти отнеме?
- Ама аз не мога току-така--
Осем човека са наели стаи горе в хотела ми.
Те къде да отидат?
Вън.
Вие знаете, че човек не се прокрадва току-така в нечий лагер и--
Какво, по дяволите, става?
Значи, Стейси, май се сдобихме с три отпочинали коня..
Чакайте малко.
Хубави дрехи има тоя.
По-бързо!
Огън! Дърпай спусъка!
- Някакво подобрение?
- Известно.
Лу и аз си мислехме. Май, че прибързано решихме.
Какво искаш да кажеш?
Може и да не ни трябва чужда помощ за да си решим проблема.
А, Дейв, може пък и съвсем да нямаме проблем.
Всеки, който сме уволнили...
се заричаше, че ще се върне и ще си разчисти сметките, нали така?
Ама спомняш ли си някой да се е върнал и да е направил нещо?
Не се сещам за нито един. А ти?
Ти искаш да разкараме стрелеца, тъй ли?
Ама трябва, Дейв, преди да стане много късно.
Той се подиграва на целия град.
Ще прави джуджето шериф.
Изпъди клиентите от собствения ми хотел.
Нареди на половината жени в града да съшиват чаршафи.
Нареди на тия мексиканци да правят дълги маси за пикник.
Лути Нелсън пече цяло говедо, по дяволите.
- Излет някакъв.
- Тук, насред града ни.
- На мен добре ми звучи.
- Как така?
Добре ми звучи всичко да бъде на открито.
Никаква полза няма да има от всичко това.
Те и тримата сигурно са мъртво пияни в някой бордей в Ногалес.
Е, ако са мъртво пияни в Ногалес, ще го разберем за 24 часа.
Все някак ще го изтърпим тоя за още един ден.
Не. Той такива ги свърши тук, че хората са се настроили един срещу друг.
Какво има, Морган? Кой пък се е настроил срещу теб?
- Кажи кой де, Дрейк?
- Сам си отговори.
Аз няма да рискувам всичко, което съм построил тук...
защото някаква си руса кучка те изритала от леглото си.
- Не ми говори с тоя тон!
- Ще ти говоря както си искам!
Докато аз съм шеф на тази компания ще казвам каквото трябва.
Абе ти казвай, ама и слушай от време на време!
Какво? Не получаваш каквото ти се полага от печалбите ли?
Не е въпросът в печалбите.
Цялата тази работа взе да мирише на гнило...
откакто стана това с бившия маршал, Дънкан.
Нямахме избор и ти го знаеш.
Първо на първо, голяма грешка направихме, че наехме тоя Дънкан.
Ти съвсем сам я направи. Тихо! Млъкни.
Можем да си имаме доверие.
Целият този град има пръст в това, което стана.
Защо мислиш, че Бриджиз и братята Карлин...
си затваряха устата през цялото това време?
По същата причина, както и всички останали в тоя град.
Един да увисне на бесилката, всички увисваме.
Тъй че, стискай зъби още малко.
Стрелеца ще остана докато аз кажа, че може да си върви. Разбра ли?
Ето, точно както той каза.
Тоя странник настрои всички един срещу друг.
Да ни изхвърлят посред нощ!
Този човек!
Ей тук. Хора, сложете си багажа ей тук във фургона.
Добре, хора. Сложете си багажа във фургона.
- Какво става тук?
- На теб как ти се струва, по дяволите?
Те изпразниха целия ми хотел.
Изхвърлиха гости, дето си плащат на улицата...
само и само да отворят място за новия си ангел-пазител.
Той обича да бъде сам, повечето време.
Виждате кой се разпорежда в града ни сега.
Той е ей там, г-н Белдинг.
Щом като не си доволен...
защо не идеш и не му кажеш, че не може?
Мордекай...
един ден, и то скоро, някой ще ти стъпи на кльощавата шия, влечуго такова.
И когато това стане, от теб нищо няма да остане освен--
Виж...
ти не можеш да изгониш всички тези хора навън посред нощ.
Нечовешко е, братко. Нечовешко е!
Аз не съм ти брат.
В очите на Бога, всички сме братя.
Всички тези хора твои братя и сестри ли са?
Ама разбира се!
Тогава няма да имаш нещо против ако те отседнат в твоя дом, нали така?
И така, хора, да вървим. Сложете си багажа тук.
Не се безпокойте, приятели.
Ще отворим вратите на рая и домовете си за вас...
и няма да ви струва и цент повече от обикновен хотел.
Това е направо смешно.
- Готова ли е стаята ми?
- Две свързани стаи.
Най-хубавите в хотела.
Една за да забавляваш многобройните си нови приятели в този град...
и една за спане...
ако съвестта ти те оставя да спиш.
- Аз спя чудесно, г-жа.
- Тъй ли?
Искаш ли сама да се увериш?
Кажи на г-жа Белдинг, че ще сме двама за вечеря.
Аз обичам пиле, пържено.
Нещо друго?
Бутилка от най-хубавото вино в града.
Помни: той няма да бъде тук завинаги, малък--
Маршале.
Помогнете ми, моля ви. Помощ.
- Какво правиш?
- Пусни ме! Престани да правиш така!
Пусни ме!
Проклети да сте всички.
Как влезе тук?
Имаше шанс, обаче го пропусна.
Причиняваш ми болка. Какво искаш?
Само малко приятна дамска компания на вечеря.
- Знаеш ли какво си ти?
- Какво?
- Ти си едно животно.
- Ти събуждаш животното у мен.
Мерси, обаче не ям с кучета.
Ще ядеш, ако става дума за главатаря им.
- Дай ми половин час да се приготвя.
- И сега си готова.
Мога да бъда и по-готова.
Половин час.
Знаеш ли, аз всъщност ям като птичка.
Намерих го!
Знаех аз, че това дърто копеле, Хобарт, го беше скрил в дупка под магазина.
- Виж. Обаче аз го намерих.
- Да, чак от Франция.
Забий един крив нож, извади тапата.
Ще искате ли нещо специално за десерт?
Не, аз вече съм се погрижил за това.
Това не можем да го оправим без ковач или ветеринар. А може би и двамата.
Тук много трудно ще намерим който и да е от тях.
Ще ти кажа нещо, Стейс.
Мисля, че яздихме прекалено дълго.
Чудо е, че и трите коня не окуцяха.
И аз не съм много добре след тези 12 месеца в затвора без езда.
Млъкни, Коул. Може би трябва да те оставим тук заедно с коня.
Е, Стейс, нищо лошо не исках да кажа.
Той може да язди на моя кон заедно с мен докато не се натъкнем на някого.
- На всички ни трябват отпочинали коне.
- Добре бе! Стига си мърморил.
Вижте какво, обаче.
Щом като намерят убитите...
веднага ще изпратят хайка да ни търси.
А аз искам Лаго да плати за тази година от живота ми...
преди да продължим по-нататък.
Ти как мислиш, колко време ще отнеме това?
Цял живот...
за някои от тях.
Окъснял си нещо, Мордекай.
Блудство и прелюбодеяние.
Това става под собствения ми покрив, сега, както ти говоря.
Този странник се е разположил в хотела ми...
и изхвърли добри, честни, свестни хора посред нощ.
Ти защо не го спря, Луис? Имаш пистолет.
Затваряй си голямата уста, Сам.
Писна ни да ти плащаме пари за некадърна работа.
- Не ми говори така!
- Господа!
Моля ви! Погледнете се!
За бога, вижте само какво става с нас!
Точно така, правилно казва проповедника.
Този странник насъска всички ни докато се хванахме за гушите.
Като цар се е устроил.
Хипнотизирал ви е като някаква змия, всичките.
И този щур излет. Двеста галона кърваво червена боя.
Нямаше да бъде по-лошо ако самият дявол бе дошъл в Лаго.
Добре дошъл в Лаго, копеле такова.
Махай се оттук!
За бога, какво беше това?
Съжалявам.
Морг!
Къде отиваш? Морг? Вземи ме със себе си!
Вземи ме със себе си!
Къде отиваш? Не ме оставяй тук!
Той ще ме убие!
О, не!
Хубавият ми хотел. Те обещаха, че няма--
Съсипан.
Напълно.
Дори не докосна магазина ми.
Внимавай да не грабят. Теб ще държа отговорен, шерифе.
Аз не съм ти шериф, дявол да те вземе.
Ще ми трябват един, двама-- двама там горе.
От теб искам четири ковчега...
и лопати от теб, за да могат тези хора да изкопаят ямите.
Ама, аз си мислех, че бихме могли--
- Веднага!
- Да. Хайде, всички.
Ти беше ли там? Видя ли нещо?
Някой оставил вратата отворена и чужди кучета се намъкнаха у дома.
Хващай лопатата, а?
Надявам се, че няма нас да обвиняваш заради глупостта на Морган Алън...
защото останалите от нас тук имаме споразумение с теб.
Точно сега не съм в настроение да се споразумявам.
Е, една малка премия може и да те направи по-сговорчив.
- Колко малка?
- Петстотин на глава.
Петстотин на ухо?
Дадено, дадено.
$3,000?
Ти си обещал на това копеле $3,000...
след всичко, което той направи на хотела ми?
Обещанието е едно. Плащането е друго.
Той може да се натъкне на някой куршум.
Ти и Луис също може да вземете лопати.
Знаех си аз, че си жесток, но не знаех докъде можеш да стигнеш.
Все още не знаеш.
Няма значение за теб.
Не зная къде ще спиш сега. Навсякъде има трупове.
Всички стаи са съсипани с изключение на нашата.
Чакай. Чакай малко.
О, не!
Пусни ме! Пусни! Луис!
Луис, какво стоиш.
Пусни ме!
Престани! Виж, аз не ти трябвам. Пусни ме!
Пусни ме!
- Какво ще правиш с тези?
- Ще се отбранявам.
От кого?
Не е тайна това, което ти направи с Кали Травърс.
- Какво съм направил?
- Онзи ден в конюшнята.
Доколкото си спомням, на нея доста й хареса.
Уверявам те, на мен няма да ми хареса.
- Надценяваш се, г-жа.
- Нядценявам се?
Бих искал да ти угодя, обаче мъжът трябва да почива понякога.
Да ми угодиш?
Ако дойдеш обаче след около половин час...
Ще видя какво мога да направя, а?
Ти, подъл, вонящ кучи--
Чувала ли си някога името Джим Дънкан?
Много неща съм чувала. Защо?
Той беше шериф на града.
Лежи там в гроб без камък.
Казват, че мъртвите не намирали покой, ако не им се сложи нещо на гроба.
Ти вярваш ли в това?
- Защо мислиш, че това ме интересува?
- Не зная.
Той е причината, поради която този град се страхува от странници.
Щях да те предупредя за това. Много е смешно.
Кое е смешно?
Задаваш ми тези въпроси във хотел, в който избухна бомба...
след като седем мъртъвци ти лежат на съвестта?
Аз спрях тук само за бутилка уиски...
и една хубава гореща баня.
Добре. Щом като казваш.
Ти не ми вярваш?
Г-не, каквото и да кажеш на мен ми е все тая.
Внимавай.
Ти си човек, който внушава страх на околните, а това е опасно.
Това, което хората знаят за себе си, дълбоко в тях...
им вдъхва страх.
Не зная дали пък не трябва да обозначим гроба някак си.
Сам?
Не виждам защо.
Така или иначе, никой няма да плаче за тях.
Знаеш какво да правиш.
Да, г-не, капитане.
Добре.
Всеки да грабне четка и да започва.
Искаш, значи, да се боядиса целия град?
- Всичко.
- Ама не искаш да кажеш и църквата.
Искам да кажа най-вече църквата.
Добре. Ще боядисваме, след като ти казваш, че трябва...
обаче като свършим този град ще заприлича на ада.
АД
Здравей, Луис.
Искам да дойдеш на това събрание с мен, Сара. Много е важно.
Не.
Не сега, не и когато и да било.
Ама те са ти съседи, въпреки всичко!
Да съседи са ми и ме отвращават.
Крият се зад думи като вяра, мир, доверие.
Хубави думи. Дяволски хубави думи.
- Но ние скрихме убийство зад тях.
- Нима никога няма да разбереш, бе жена?
Това не беше нещо, което направихме нарочно.
Когато Дънкан разбра, че мината се намира на държавна земя...
чисто и просто формалност, той обаче беше решил да ни издаде.
Една разумна приказка не даваше да му се издума.
Затова ли?
- Наистина ли заради това стана?
- Нима не разбираш, Сара?
Те щяха да затворят мината.
Знаеш ли какво щеше да стане тогава с този град?
Това щеше да бъде края на всичко, за което сме се трудили.
На всичко, на всички нас. А и на тебе, жено.
Понякога трябва да правим това, което е необходимо...
за доброто на всички.
- Такава е цената на прогреса.
- А каква е цената на човешкия живот?
Запитай добрите си приятели дали те знаят това.
Проклетата ти съвест.
Доста време й отне преди да започне да те мъчи.
Събирам си багажа и си тръгвам, Луис.
Няма да се връщам.
Това е Морг Алън, или това което е останало от него.
Хм, защо ли пък язди тук в това състояние?
Дошъл е да си плати за времето дето лежахме в затвора, вместо него...
само дето още не го знае.
Стейси, помогни ми.
Ръката ми. Помогни ми.
Помогни ми, Стейси.
Интересно ми е, Морг.
Ти им помогна да ни скроят шапката и след това имаш очи...
да дойдеш тук и да искаш услуги?
Възхищавам ти се, дявол да го вземе.
Направи нещо да ми помогнеш с ръката ми, Стейси.
Правя нещо, Морг.
Седя тук и те гледам как кървиш до смърт.
Нещата в Лаго са се променили.
Вие имате нужда от мен.
Трябва да ви разкажа за това.
Така, като ти гледам ръката, Морг...
май вече не си добре дошъл в Лаго, а и ние също.
Момчетата искат да знаят как ще си получим заплатата за последните 12 месеца...
и всичко останало дето ни дължите?
- Стейси, в името на бога.
- Не. В името на нас .
Ти можеш да помогнеш на нас, а и на себе си.
Дай ми само комбинацията за голямата желязна каса в офиса ти...
и аз и момчетата ще се промъкнем там...
тихо-тихо, ще си вземем нашето...
и ще ти донесем останалото или ще го оставим там непокътнато.
Първо, разбира се, ще ти оправим ръката...
е ще те сложим там на сянка...
и ще ти дадем една хубава манерка пълна с вода.
Ти, кучи сине, дето за нищо не те бива.
Сигурно си прав за това.
Дай ми комбинацията, Морг.
Аз не бих ти дал комбинацията и за портите на ада.
Куче!
Май доста кръв му беше останала?
Две пръчки динамит така или иначе ще и видят сметката на тая желязна каса.
Не ни трябва той.
- Дан, улучи ли те?
- Не зная.
Мисля, че не. За малко да ми откъсне крака!
- Кой по дяволите е този?
- Сигурно е Дейв Дрейк.
Какво по дяволите улучи?
- Продължавай стрелбата, дявол го взел!
- Отнесе ми ухото!
- Някой там играе разни игри.
- Отнесе ми ухото!
Можеше да ти отнесе и проклетата глава. Залегни!
Дейв, ти ли си?
Покажи се! Ще се разберем.
Морг беше почти мъртъв, от ръката си!
Аз само му спестих страданията!
Ще те убия!
Ти, кучи сине, ще те убия!
Излез от там, копеле! Ще ти изрежа сърцето!
Не се качвай там. Може да има още динамит.
Ще го убия, който и да е той там горе.
Всеки човек в Лаго ще избия!
Гостите са на път за гощавката. Събери хората.
Ясно, капитане! Хайде, хора, вдигнете плаката!
Хайде! Идват!
Хайде, всички, размърдайте се малко!
Искам ви горе, на кулата. Веднага като забележиш прах, биеш камбаната.
Сигурен ли си, че ще мине добре?
Ще мине добре..
Върна се! Тук е! Време е да сме готови.
Какво ви има на всички, бе? Чакайте само, хубаво ще ги застреляме.
Хайде, всички, мисля, че ни чакат навън.
Само се моля тоя стрелец дето го наехме да се чувства във форма.
Не бой се. Добре ще се справи.
Да вървим.
Сеньор, ние може ли да дойдем на фиестата?
Не.
Искам всички да имат много от тези.
Не е ли май време да излезем, а?
Много време има.
Ама те ще бъдат тук всеки момент.
Мисля, че Сам е прав, трябва.
Ами след това?
Ами какво ще стане след като приключим?
Тогава какво ще правим?
Тогава ще живеем с него.
Ти къде ще бъдеш? Ти ли ще стреляш пръв?
По Стейси Бриджиз ли ще стреляш най-напред?
Или и тримата ти сам ще застреляш?
- Кога ще дадеш сигнала?
- Няма да го дам.
Ще го дадеш.
Вие, старите, махайте се оттук!
Ето ги, идват!
АД
ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА, МОМЧЕТА
Огън!
Огън! Огън!
Убийте ги!
Не стреляй!
Излет?
За добре дошли, а?
Ето ви, значи, за излета.
Дай ми още една бутилка.
Дай ми още една бутилка!
- Значи, веселбата приключи.
- Пусни ме!
Виж какво намерих в храстите!
Стейси, ти винаги беше този, когото обичах.
Затова Морг Алън те мразеше.
Той знаеше, колко много те обичах.
Да, бас държа, че всяка вечер си заспивала с плач...
мислейки за мен в районния затвор.
Ама така беше. Наистина!
Да-да, представям си.
Ти лежиш в леглото на Морг Алън...
само плачеш и се чукаш.
О, не!
Дай ми тая бутилка.
- Коул, иди приготви конете.
- Дадено, Стейс.
Ще ме вземеш със себе си, нали?
И в евтин бордей мога да намеря нещо по-добро от теб.
- Още ли си тук?
- Разбира се, че съм тук, по дяволите!
Искам да знам кои бяха тия кучи синове дето ни направиха засадата.
Това ще разберем ей сега.
Ти кой си?
Не ме удряй!
Не ме удряй, моля те!
Хайде, Стейси. Да се махаме оттук.
Млък!
Всички вън.
Всички вън!
- Вън!
- Мърдай!
Хайде. Излизай!
По-живо там. Мърдай!
- Влизай там.
- Спри!
Динамит!
Стейси, проклетите коне ги няма!
Хайде! Хайде!
Помогни ми.
Помощ!
Ти кой си?
Ти кой си?
Почти приключих тук.
- Така и не ти научих името.
- Да, научи го.
Всичко хубаво.
Да, г-не, капитане.
МАРШАЛ ДЖИМ ДЪНКАН ПОЧИВАЙ В МИР