Heist (2001) Свали субтитрите
- Какво ще обичате?
- Четири капучино.
- Четири капучино. Хайде.
- Ето, заповядайте.
- Благодаря.
- Ще си отпочина малко.
- Не можеш да пушиш тук.
Приятел, забрави си рестото.
- Движи света.
- Кое?
Златото.
Някои казват, че е любовта.
И те са прави. Любовта е.
Любовта към златото.
Почакай.
Слава богу, че сте тук. Имам нужда от помощ. Имаше експлозия.
Вдигнете телефона и наберете 911.
Прецаках се.
"18, 36, 7."
Какво правиш?
Намери касетата от камерите!
Достатъчно.
Благодаря.
Как е?
Доста добре.
- Откъде го взе?
- Ето.
- Оправи ли го.
- Направих ново.
- Ти си много умен.
- Не достатъчно.
- Как го измисли?
- Представях си някой, по-умен от мен.
После се опитвах да мисля, "Какво би направил той?"
- Това е една страхотна лодка.
- Подпиши и ще ти купя една.
- Искам да купя точно тази.
- Това си е моята лодка.
Предложи добра цена и ще ти я дам за година и половина.
- Добре си поговорихме.
- Умен си, прекрати сделката.
- Ето.
- Какво е това?
Отвори го. Твое е.
Има формата на стрела. Прилича си на стрела.
- Ти ще ми кажеш.
- Изглежда златно.
- Защото съм го позлатил.
- Защо?
Исках да ти продам лодката.
Добър опит. Искам тази лодка.
Продай ми тази лодка и ще ти изпера куп пари.
Вземи парите, вземи си момиченцето и се поразходи до някой тропически остров.
- Как ще вземеш парите?
- Не се притеснявай.
Знаеш кой съм. Ако ми продадеш твоята лодка, ще те взема под моето крило.
Това е личният ми номер.
Не мога да го направя. Поправям ти лодката. Приспадни цената на моята и я вземи.
Момичето с нея ли върви?
Обади ми се, в понеделник ще ти оправят корпуса.
Ти реши да ми продадеш лодката си...
...тогава да свършим нещо, а?
- Ще се помъча да му направя лодката.
- Стой настрана от него.
Нека да започнем с въжетата на борда.
- Взе ли морските карти?
- Да.
Защо толкова много?
Не искам някой да ги види и да ни последва.
- Откъде този късмет?
- Твоята дума се чува на запад от Пекос.
Да, често се чуваше на запад от Пекос.
Сега се оттеглям.
- Снимали са те.
- Затова ли се оттеглям?
Щом казваш, значи е така.
Много си пряма, мила.
Радвам се, че ме харесваш.
Върви.
Ще се видим довечера.
Крий се в мрака.
Всички там ще търсят.
- Къде трябва да бъдеш?
- Точно под слънцето.
Красиво.
Просто прекрасно.
Никой не задига толкова добра стока като теб.
Всеки може да задигне добра стока. Трудната част е измъкването.
Планирай си добре измъкването и можеш да обереш и "Ебътс Фийлд".
- Вече преслушаха "Ебътс Фийлд".
- Какво ти казах?
Племенникът ми, Джими Силк.
Това беше той.
- Не казва ли здравей?
- Сигурно си има грижи на главата.
Да искате нещо, докато сте тук?
Нещо за прекрасната дама?
- Какво толкова вижда в теб?
- Надарен съм.
- Като жребец.
- Дори съм по-добър.
Трябва да заминеш далеч на юг, в Аржентина.
- Как си, Боби?
- Как ти изглежда?
Отиди на юг, печи се на слънце.
Облечи си банските, повлачи си задника по света.
Дали светът е готов за това?
Сега другата работа. Ще се захванем с нещо.
Имаме работна среща по швейцарската далавера.
Прецакан съм. Имат ми снимката.
На която си с цветовете на войната.
Това е божи знак. Време е да се оттегля.
Какво имаме тук?
- Повече е от очакваното.
- Половината е твое.
Казах ти за швейцарската далавера.
Защо той ми каза, че половината е мое?
Знам, че половината е мое. Аз и екипът ми свършихме работата.
Аз пък си рискувам задника.
Дай да се разберем. Караш ме да идвам дотук с екипа ми,
а сега ме баламосваш?
- Ако бях аз...
- Да, екипът си е мой.
Трябва да се махна от града. Трябва да се махна.
- Трябваше да премахнеш момичето.
- Трябваше да си там.
Тази швейцарска далавера. Ако бях издател, щях да публикувам плановете.
Защо не го направиш?
Ако бях издател. Но аз съм крадец, така че ще си свърша работата.
Дай ми нашият дял от заработеното. Ще свършим швейцарската работа.
Хайде, Джо, знаеш, че това са глупости. Ще заминеш.
За глупак ли ме мислиш? Ще ти дам парите и ще изчезнеш.
Работата е опечена, не разбираш ли?
Свършихме си работата, аз и екипът ми.
Да ти го начукам на теб и на партньорите ти.
Аз съм ти партньора. Без мен си нищо.
- Не ми трябва мнението ти за тази работа.
- Добре, добре, може и да е така.
- Да ти го начукам, връщай се в затвора.
- Какво ти казах?
Не мисля така.
- Предположи отново.
- Дръпни се.
Искаш да си играеш на Супермен? Искаш ли да се преоблечеш и да поиграеш?
Така ли е?
Дай ми шибаната чанта!
Откажи се и остави пистолета.
Откажи се и остави пистолета.
- Чантата е празна, Боби.
- Какво?
Чантата е празна.
Остави чантата, празна е.
Искаш ли да ти дам столче, за да ми го вкараш по-лесно?
Ако не престанеш вироглаво да упорстваш...
Джо, задлъжнял съм заради всички играчки.
Играчките, които трябваше да купя. Два камиона, самолет...
- Ти би казал, че съм изхарчил парите.
- Какво искаш?
Искам да свършиш другата работа.
Ти ме прецака много гадно. А и физиономията ми е на пощенски картички.
Нямаш пари! Прецака се и ще те хванат.
Какво, по дяволите, ще ти струва да се заемеш с другата работа?
Извинете, г-н Бергман ви попита нещо.
Извинете, чичо ми ви попита нещо.
- Шибай чичо си.
- Да шибам чичо си? Помогни ми.
Да, помагам ти, копеле. Защо пилето пресякло пътя?
Защото пътя минал през пилето.
- Да се махаме.
- Хей, вие, почакайте!
Пейзажът се осра.
Погрижи се.
Не го видях.
О, господи!
Как е той?
Това си е неговата игра.
- Човекът ти е свършил добра работа.
- Затова го използвам.
Да, тези ще минат навсякъде.
Защо не се възползваш?
Не.
Искам все някой да ми го набутва.
Да, обади му се.
- Трябват ми малко джобни.
- Това е разумно.
И ще ми трябва дела на хората ми от последната работа.
- Дай ми го.
- Сега ли?
Парите са в джоба ти.
Предвиждаш всеки мой ход.
Зашеметяващо.
По план трябва да получиш дела си на 14-и.
Планът се промени. Делим на половина още на място.
На половина.
Така да бъде.
- А сега ми кажи изненадата.
- Момчето ми идва с теб.
- Има ужасни обноски.
- Кой е перфектен?
Така да бъде.
Чакай малко. Ако става въпрос за жена ти, защо не...?
Ще почакаш ли? Казвам, ако се отнася за жена ти...?
Знаеш ли какво? Върви по дяволите!
Нещо не си щастлива, пиленце.
Не съм ти пиленце, нещастник.
Търсиш ли нещо?
Зает съм.
- Разкарай се!
- Надявам се, че не си с кола.
Надявам се да съм, за да отида на някое забутано местенце.
- Ще ме вземеш ли с теб?
- Спокойно, ще си изповръщаш червата.
Да, но първо ще си допия питието.
- Само това ми трябваше.
- Какво?
Отиде ми работата. Видя ли му значката?
Знаеш ли откъде е този? И ме видя, че пия.
Край на прекрасния ден.
- Това е Бети Крофт.
- Какъв й е проблема?
- Пияна е.
- Пияна е.
Може да се обзаложиш.
- Защо е важна?
- Тя ще ни вкара.
Тя ще ни вкара, как?
Искам да изкараш униформите навън за 3 или 4 дни.
Искам да изчезне миризмата на химическо чистене.
Когато направим размяната, на магистралата...
- Никой не трябва да разбере.
- Никой няма да разбере, ако си мълчиш.
Аз съм тих като мравка, пикаеща върху памук.
Не искам да си тих като тази мравка.
Искам да си като мравка, която не иска да пикае върху памук.
Здравейте. Искам да съобщя за повреда.
Сериозна е. Имам нужда от влекач.
Стига, не ми казвайте това.
- Да, добре.
- Каква е историята на приятеля ти?
Роди се, страда, умря.
- Може ли да свърши работата?
- Върши това още от преди ти да си се родил.
Точно това ме тревожи.
Може би искаш да се помолиш заради това?
- Не, не съм религиозен.
- Срамота.
- Как е крака?
- Никога не е бил по-добре.
- Откога е с това момиче?
- Кое момиче?
- Жена му.
- Колко дълги са имената на китайците?
Колко са дълги имената на китайците? Някога обръщал ли си внимание?
Взе ли униформите?
Да, взех ги. Взех ги и са напълно проветрени.
- Камиони под наем?
- Да.
Какво има?
Трябва да пренаредим нещата.
- Ще започна от началото.
- Защо, да работим по плана?
Когато нещата се вкиснат, на някой няма да му издържат нервите.
Ще иска да застреля някого. Искам да има алтернатива.
Защо ще се вкисват нещата?
- Подготви ли влекача?
- Да.
Защо ще се вкисват нещата? Толкова ли глупав въпрос беше?
Някога изневерявал ли си на жена?
Какво?
- Някога правил ли си го?
- Да.
- Имаше ли извинение за пред нея?
- Да.
Ами ако тя не те беше попитала? Алибито нямаше ли да е губене на време?
Дали ще издържи?
Ще издържи само докато свършим работата.
- Добре.
- Връща ли се?
Ето идва.
Не е ли прекрасно.
Не пали колата. Това е само рутинна проверка.
Не пали колата.
Добро утро.
- Може ли да ви видя документите?
- Добре, че дойдохте.
Трябваше да сте тук още преди час.
Просто забравихте, нали?
Не е станало кой знае какво, но сме тук отвън без никаква охрана.
- С кого сте говорил?
- Подпалиха ми задника!
- Разбирам.
- Ние работим по магистралата!
- С кого сте говорил?
- Знам, че не е ваша грешка.
С кого сте говорил? С кого сте говорил, сър?
- Дръж ги заедно.
- Ще успее ли да се оправи?
- Преструвай се, че пишеш в папката си.
- Ще се оправи ли?
Копелето е толкова спокойно, както когато си ляга да спи и брои овце.
Защо си му толкова ядосан? Просто си върши работата.
Прав е. Прав е. Моля да ни извините.
Влизай в колата.
- Върни се в колата.
- Знаете ли...
Сложи си ръцете на волана.
Дръж ги там. Просто ги дръж там.
Ние ще се погрижим. Всичко е наред.
- Много ви благодаря.
- Добре.
Чък, търсят те по телефона.
Извинете.
Г-н Смит от офиса е.
- Да, да.
- Благодаря ви, полицай.
Ами това е един от онези дни.
- Кучи син.
- Това беше наистина добре.
Шибан скапаняк! Щеше да закопаеш целия екип.
- Видях...
- Шибан каубой!
- Кажи ми защо да не го убия още сега?
- Какво ще кажеш всички да го направим?
Ще те сритам като куче.
- Ще си докараш някоя неприятност?
- Само се опитвах...
Не искам да правиш нищо, освен...
Правим удара, ти изгаряш колата.
- Аз ще се...
- Не, ти ще го направиш!
Колата е гадна. Цялата шибана работа е в колата. Ти ще го направиш, Пинки!
По дяволите, разкарай ни оттук.
Много е просто. Има няколко подробности.
Ето го влекача. Ето я и блокадата на пътя.
Мога да се справя. Знам какво да правя. Ще се справя.
Не можете да ме оставите настрана.
Моля ви, момчета. Имаме споразумение!
Защо би трябвало да разчитаме на теб - млад, глупав, самоуверен.
Ако ме оставиш кървящ до пътя. "О, той е малко неопитен".
Джо, камионът за сигурност. Блъскаме влекача...
Кое е толкова смешно? Нямаш работа без мен!
Нямаш нищо без тази работа.
Искаш ли да отидеш на юг? Искаш ли да отидеш без пари?
Без мен няма да имаш нищо. Работата ти трябва. Аз ти трябвам!
- Не може да го вземеш.
- Добре, малко съм небрежен, но...
Не може да вземеш този некадърник, Джо!
Не може ли за малко да се успокоим?
Да се успокоим? Сега пък какво става с теб?
Ще ти кажа какво.
Трябва ми малко време да размисля.
- Чудесно.
- Джо, може ли да поговорим?
- Какво има, по дяволите?
- Открили са колата.
- Каква кола?
- Микробуса. Ченгетата са го открили.
Как са могли да го открият? Казах ти да го хвърлиш от някъде.
Спрях да видя племенницата си.
- Унищожили го?
- Видял си племенницата си?
Унищожили го?
- Оставих папката си в колата.
- Какво общо има с работата това?
- Оставил си папката си?
- Кракът ми ме наболяваше.
- Работата е в папката.
- Какво за ударът?
- В папката е!
- Всичко остава.
- Луд ли си?
- Остава?
- Работата се прецака.
- Какво означава това?
Ударът остава.
Ти си луд. Не можем да се погребем с тази работа!
Ето какво, искаш ли ти да водиш?
Забавно е да имаш претенции. Хайде!
Ще рискуваш заради тези?
- Трябва да се махна.
- Взе този некадърник за работата.
Не мога да се оттегля без нищо.
Сам се погубваш. Какво искаш, да ти пратя телеграма?
Работата я няма.
Прати си шибания човек на улицата и прецака работата.
- Чакай, Боби!
- Не мога да се погреба сам!
Чакай малко!
Скъпи, вече остаря.
Тръгвам си. Махам се. Това е.
Не разбирам как са открили колата.
Майната й на колата, Пинки!
Ти си идиот. Аз се махам.
- Трябва да си уредя живота.
- Боби, чакай!
- Фран, какво правиш?
- Това място изгоря.
Почакай.
За бога! Трябва да си преместиш колата.
Чакай, чакай.
Какво става?
Имаш ли къде да отидеш? Някъде на скришно?
По-добре да отидеш там. И си премести колата. Трябва да вървя.
По дяволите, къде ми е пистолета?
- Ще ти го дам после.
- Сега.
Какво ти казвам? Просто тръгни след мен!
Боби, почакай! Само минутка! За бога!
Махаш ли се, Боби? Зарязваш ли ме?
Зарязваш ли ме, ти страхлив кучи син?
Джо, съжалявам.
Трябва ли да си в колата си? След всичкото това време!
Какво, по дяволите?
Върни се, шибан страхливец!
Шибан страхливец! Давай, бягай!
Малък чекиджия.
- И те си тръгнаха!
- Точно така.
Ти също ще си тръгнеш.
- Би ми харесало да бъда в Швейцарската работа.
- Планът е добър.
Никога не разбрах швейцарците. С техните часовници...
или пък двама типа излизат с чукове и се налагат един друг.
Що за лудост е това?
Пази се, приятелче.
Дай дела на Боби.
- Как ще получиш пари в брой?
- Ще се занимавам с типа с лодката.
Ще му вземеш парите ли?
- Ще му продам лодката си.
- А после?
После ще си върна лодката.
- Добре, скъпа, тогава алоха.
- Ще се видим по-късно, Пинки.
Срамота, че не свършихме швейцарската работа. Добър план.
- Готин.
- Да, наистина готин.
- Кажи довиждане на племенницата си.
- Дадено, приятел.
Трябва да хвърлите това, сър.
- Махни я. Махни цигарата.
- Казах му.
Има изтичане на гориво, опитвам се да го запуша.
- Със стрелата.
- Идеята е нейна.
- Да си я маркира.
- Щеше да отиде по дяволите, ако не бях видял теча.
Исках да я взема още тази вечер.
Знам, сър и много съжалявам.
Ще работя цяла нощ и ще е готова до изгрев слънце, става ли?
Добре, искам и да я направя по-устойчива.
Да заздравя кърмата.
Регистрирал съм името, имам сертификат от бреговата охрана и документ за продажба.
Нека ти покажа нещо хубаво.
Това са много пари, за да се държат ей така.
- Нося си приятел.
- Добър приятел в тежки дни.
Да, сър.
- Съжалявам за теча.
- Забрави го.
Имаме формуляри, сертификати...
Фран.
- Искаш ли чаша кафе?
- Да.
Искам да направиш нещо за мен. Виж това.
Направих го сам. Ще ти хареса.
Ето това искам за носа.
Това е Робин Худ. Какво мислиш?
Харесва ми, защото дава смисъл на името.
"Фреча" означава стрела на италиански.
За да придам характер на лодката.
Робин Худ вземал от богатите, а и кой иска да взима от бедните?
Да видим. Документ за продажба.
Сертификат за името.
1400 часа на двигателя.
Хората ми ще се свържат с теб. Ето какво мислим...
Спокойно!
Чакай! Почакай!
Сам ли си? Сам ли си?
Сам ли си?
- Какво правиш тук?
- Оставих моето копие на плановете.
Почакай.
Обади се на Фреча.
Обади се на Фреча.
Каза, че връзката е прецакана. Не разбирам.
- Не искам...
- Какво?
Търсих вас двамата.
Няма да вдигне.
Какво вижда в теб? Сигурно си тромав като боен кораб.
Искаш ли да играем на "дванайсет"?
Започваме.
Станала е грешка в болницата. Умрял си при раждането.
Да не си глътна езика? Не искаш ли да играеш?
Джо, остави го.
Да не отивате някъде?
Ти какво, да не си от социалните служби?
- Някъде ли отивате?
- Да не си дошъл да вземеш бебчето?
Не може да избягате. Трябва да свършите работата.
Знаеш какво трябва да направиш. Знаеш.
Можеш ли да ме застреляш и да си тръгнеш? Те ще те преследват.
- Застреляй го.
- Не мога да се оттегля без нищо!
Е,
това е.
- Какво ще направиш?
- Изчезвай!
Какво? Дължиш им пари. Мислиш ли, че можеш просто да отплуваш?
- Никога няма да те пуснат.
- Изчезвай!
Какво ще правим?
Всички искат да знаят това.
Как ще приберем златото?
Какъв смисъл има? Никога няма да ти се доверят.
Трябвам им за да свърша работата.
Как могат да ти вярват, че няма да си небрежен?
- Хлапето ли се е върнало?
- Да.
- Добре. Да започнем от начало.
- Защо се е върнало?
Чуйте.
Той няма да се върне, ако си на някой остров.
- Имам идея.
- Не трябваше да го оставяш на пътя.
Не трябваше да го оставяш с плановете!
Какви планове?
Забравил е листата си. За това се е върнал.
Не ги е забравил, защото са при мен!
Как ще си оставя документите в ръцете на шибан некадърник?
- За това се е върнал.
- Върна се за мен.
Какво?
Върна се, за да се увери, че съм добре.
- Върнал се е за теб?
- Да.
Знам как да вземем златото.
- Трябва да се нагодиш.
- Сигурен ли си, че искаш?
- Тя ще е вземащия.
- Кажи ми какво да взема.
Трябва да играеш. Ще се справиш ли?
Щом казваш.
Добре.
- Ще прекратим работа за месец.
- За месец?
Трябват ми датите за пратките в следващия месец, както и името на експедитора.
Експедитора и митническия посредник.
- Добре.
- За какво ти е всичко това?
Просто слушай.
Ще му стоварим всичко на главата.
Да не се ебаваш с мен? Свърши ли да се ебаваш с мен?
Аз финансирах това, а ти ми създаваш повече неприятности, отколкото полза.
Момичето каза, че ще свършиш работата. Каза го преди.
Защо сега? Какво изникна изневиделица?
Всички се нуждаят от пари. Ето защо им викат "пари".
Нека да ти кажа нещо интересно.
Свърши скапаната работа или ще те изкарам от играта.
Заложих на теб. Така че, комедията да приключва.
Ясно ли е, скапан идиот?
Съжалявам, че използвам такъв език пред жена,
ако не беше тя, щях да ти подпаля задника.
Ако казваш, че ще свършиш работата, свърши я. Стига недомлъвки.
Остави дръзките ходове на професионалистите.
- Съжалявам за езика.
- Колко благородно.
Да ти го начукам и на теб! Стига глупости. Приятелят ти каза, че иска работата.
Това въпрос ли е?
Ти дойде да ме молиш, скъпа. Не съм дошъл аз при теб.
Ще свърши работата следващият месец. Трябва му месец.
- Така ли стоят нещата?
- Не го ли казах току що?
- Не си ли един шедьовър?
- Дойдох от Китай, опакована в кутия.
Благодаря.
Дай й питие, явно й харесва.
Какво мислиш?
- Уплашен е.
- Той никога не се плаши.
- Остарява.
- Тя ли каза така?
Той е изморен, полицията го търси. Тя каза, че той иска да съдейства.
Защо да й вярвам? Защо я е изпратил тук?
- Дойде при мен.
- При теб?
- Той я е накарал.
- Тя дойде сама.
Да, но ние сме рационални мъже, не би ли трябвало да се съмняваме в нея?
Тя си мисли, че той е слаб. Уплашена е и е искрена.
Нека ти задам един въпрос:
Ако ти беше се заел с тази работа, как щеше да изпиташ искреността й?
Добре, всички сме един отбор и сме изправени пред общ враг.
Благодаря, че дойде. Отивам да си легна.
- Ще те изпратя.
- Ще се оправя.
- И сега си добре.
- Така ли?
Трябва ти някой, на когото да се опреш.
- Понякога адреналинът те тресе.
- Добре съм.
Просто казвам, че понякога адреналинът разтърсва хората.
Някои го бъркат със страха. Можеш да се помолиш.
Не съм религиозен.
- Няма нищо лошо да се молиш.
- Така ли мислиш?
Познавах един рейнджър, който винаги носеше библия до сърцето си.
- Тя спря куршум.
- Сериозно?
Божията ръка, тя спря куршума. Иначе беше право в сърцето.
Ако имаше още една билия пред лицето си, днес щеше да е жив.
- Колко е часа?
- 5:18.
Обади се.
Аз съм в един от вашите камиони. Двигателят отказа.
- Никой не живее вечно.
- Франк Синатра се е опитал.
Ти ще се справиш.
Добро утро.
От киселината в кафето е.
Не е от киселината, от асфалта е. Гади ми се.
Как могат да работят в това по цял ден?
- Имаш ли "Ролейд"?
- Искаш ли "Алка Селтзер"?
- Докторът ми каза да не пия.
- Тогава не трябва.
Където и да отидеш все същата история.
Знаеш ли...
О, не.
- Познавам ли ви?
- Не, моля ви.
- Какво?
- Не ме уволнявайте.
- Какво искате да кажете?
- Не ме уволнявайте.
Видях ви в бара. Вие сте от агенцията.
Г-це Крофт, вие пиете по време на работа. Свършено е с вас.
Моля ви, имам две деца в къщи.
Дайте ми ключовете си.
Господине, умолявам ви.
Кълна се в живота си, че никога повече няма да пия.
Не ме уволнявайте.
Молили ли сте някого за нещо?
Имате ли деца?
О, Исусе.
След около три минути ще правя проверка на сигурността.
Ще премина през станцията ви. Ще бъда въоръжен.
Ще нося кутия с инструменти,
в която ще са скрити три опасни предмета.
Това е проверка на хората под ваше ръководство.
Ако им кажете, ще ви уволня.
Няма.
Връщайте се на станцията си.
- Да.
- Дайте ми ключовете си.
Алкохола.
- И ще се включите в програмата.
- Да.
Благодаря ви!
Това е.
- Бети Крофт тук ли е?
- Какво?
- Вашия контрольор.
- Отиде за кафе.
Сега е времето, нали?
Може ли да оставя инструментите си малко?
Няма проблем.
- Какво стана с Бети Крофт?
- Мисля, че й е лошо.
Аз самия не се чувствам добре. Може ли от тези?
И дълго кафе. Оставете място за мляко.
Ето.
Задръж.
- Ето ви рестото.
- Благодаря.
Какво става?
Трябва да паркираш. Паркирай я.
Не включвай светлините за спирачките.
- Започваме.
- Ще видим слона.
- Рано или късно си станал?
- Въобще няма, ако не го изпия.
Какво й е...? Какво става с контрольора ви?
- Какво, да не би да ти дължи пари?
- Де да беше така.
Има проблем със стомаха. И при най-малкото я заболява.
Имах една такава леля. Тя не ми беше истинска леля.
Само така я наричахме.
Имаше цветарски магазин. Странното бе, че беше алергична.
Дразнихме я за това.
Знаеш колко жестоки могат да бъдат децата.
- На пода.
- Да не се майтапиш с такова дребно нещо?
- Недей. Седни на пода.
- Направи го.
Дай ми кутията! Отвори я!
Добре ли си?
Какво се случи?
Оправи бъркотията.
- Какво се случи?
- Опита се да ме хване.
- Какво, тя се е опитала да те арестува?
- Просто карай.
Кула Хинтън. Потвърдете, че пистата във Филаделфия е свободна.
Продължавайте. Изчакайте разрешение. Свържете се с контролна кула за излитане.
Ето. Хотел Браво 704.
Хайде.
Какво, по дяволите?
Кула Хинтън, какво беше това?
- Някой пред кацане?
- ТрансЕър 249.
- Отклони го!
- ТрансЕър 249, обърни курса.
ПанЖенева, продължете курса към Алфа Индия. Свържете се с Контрол Провидънс.
Тук е ПанЖенева 242, няма да действаме.
- Не спира.
- Блокирай го.
- Не е толкова лесно.
- Блокирай го!
ПанЖенева?
Чувате ли ме?
Имаме сведения за възможно взривно устройство на борда.
Изключите двигателите си.
Човек ще се качи на борда да ви помогне.
Изключете двигателите, мощността, електрониките и радиопредавателя.
Изключете радиопредавателя.
- Какво има?
- Изключете двигателите.
Спрете радара, оставете ЕйПиЮ-то.
Възможно е да има взривно устройство на борда.
Седнете, докато огледам.
Бъдете във връзка с моя човек долу.
- Колко сериозна е заплахата?
- Само останете във връзка с човек ми.
Не говорете с кулата, а с мен.
Да.
Спрете радиото и електрониките. Чувате ли ме?
Не се свързвайте с кулата. Аз имам връзка с тях.
Задръжте. Показвам ПанЖенева за дълго пътуване за 1205 Зулу.
Контрол Провиденс иска да знае къде е?
ПанЖенева 262, кой го вижда?
Ето го, визуално на пътеката.
ПанЖенева, ето го.
Контрол Манчестер. Имам кацащ, 5-2 Папа.
Можеш ли да го поемеш? 1795 директно.
Манчестър, аз го поемам. Край 5-2 Папа.
Боби?
Наблюдавай пътя.
Можеш ли да ми развалиш 20?
Добре.
Харесваш ли ме сега, скъпи?
Добре.
Не ме прехвърляйте!
Не ме прехвърляйте! Вие сте четвъртия с когото говоря!
- Достатъчно!
- Хайде!
Проблем с двигателя! Обадих се още в 5:20 тази сутрин.
Това е четвъртото ми обаждане!
Още.
Добре.
- Колко време остава до влекача?
- Обадих се в 5:20 сутринта.
- Да вървим!
- Да. До летището.
Индустриална и 207.
Аз съм адвокат съм! Може ли да ми кажете името си? Ще ви уволня!
- Камионът е почти пристигнал.
- Добре.
Направи удара?
- Виж.
- О, господи.
Продавайте сега шоколади, кретени такива.
В нас е златото ви!
Върни ми го.
Две минути, за да приключим с подготовката! Двата влекача ще дойдат. Да вървим!
- Когато ченгето дойде...
- Ще става каквото трябва.
- Можеш ли да минеш през блокадата?
- Каквато и да е, ще трябва.
Ти си загазил.
Загазил си!
Тръгваме всички заедно.
Не виждам защо.
Не ти и трябва, драги.
Загазил си. Яко си загазил, дъртако!
- Тръгвам със златото.
- Със златото?
Какво си казваш в молитвите?
Виж, човече, ти ми кажи.
Какво ще търсят повече? Кажи ми!
Теб, заедно с нас или теб в празна кола?
Кажи ми. Ти ни следвай през блокадата.
Джо, прецакан си.
Когато ченгето дойде, ще го пратят при блокадата.
Това е най-умното решение.
Отиваш в микробуса със златото. Всичко ще е наред.
- Ще се срещна с вас.
- Добре.
- Да вървим, момчета. Хайде!
- Движение!
Увийте го! Да вървим!
Боби, ето, приятел.
Хайде, да вървим!
Чу какво казва, да вървим!
- Трябва да се махаме. Влизайте в колата!
- Добре.
Джо! Ще се видим на срещата.
Ще се видим там!
- Джо!
- Какво?
Хайде, трябва да сме заедно, момче!
Още не сме приключили!
Да вървим, Фран!
- Ключовете.
- Ще се видим на срещата.
Джо, слушай.
- Така е най-добре. Наистина.
- Да, добре.
- Господи!
- Какво?
Тя изпусна шибания влекач.
Ще се срещнем с него направо там.
- Не пуши.
- Изглеждам по-спокоен.
Що за човек би се опитвал да изглежда спокоен?
Махнете се от микробуса! Ръцете зад тила и тръгнете към мен.
Ти, на колене в тревата! Хайде!
- Госпожо, спрете там!
- На колене!
- Отворете микробуса. Отворете го!
- Отключен е.
Не гледай към мен, а към тревата!
- Какво е това?
- Двигател.
- За какво?
- Шибан трактор. Не знам.
Добре.
- От кога сте тук?
- Какво има?
От кога?
От 4:00 сутринта чакаме за скапания влекач.
- Проблем ли има?
- Имало е обир.
Хайде, движение!
Придвижвайте камиона! Хайде!
Добре се справи с ченгетата.
О, да, имам опит.
Добре мислиш, когато почвата е разклатена под краката ти.
- Добре мислиш и когато нямаш почва под краката си.
- Колко си сладък.
- Какво ще кажеш да спрем да пийнем по нещо?
- Да отиваме на срещата.
Да, ама ще е трудно. Искаш ли да ти кажа защо?
Защото няма среща.
- На Джо няма да му хареса.
- Оставихме Джо на летището.
Знаеш, че няма среща.
Снимката му е на пощенски марки. Вече остаря.
Да престанем с будалкането. Кой би изпратил жена си при мен?
За да ме разсейваш? Изненада! Аз съм лековерен. Какъв съм глупак.
Аз бих ли постъпил така с теб?
Бих ли?
На кой би му харесало?
Заради миналото, защо не зарежем глупостите и не кажем ясно всичко?
Трябва да пийна.
Да не си е мислил, че ще си отиде със златото?
Единственият, който не знаеше това, беше той. Трябваше му някой да го вземе вместо него.
И ти беше с него през цялото време. Шегуваше ли се?
Отговори ми, аз мога да ти кажа какво можем да направим със златото.
Къде отиваш?
- Добре ли си?
- Къде отиваш?
Ще проверя златото.
Остави го!
Махни се от него!
- Остави го!
- Да се махна?
Да не си луда?
Камионът е чист, за бога.
Мислиш ли, че ще се махна от това...?
Как си?
Ами, знаеш.
Да, ето.
Какво е това?
Какво ти пука?
Ами и това е вярно.
- Страшна работа!
- Да, страшна е!
Пратката ми трябваше да е във Филаделфия вчера до 9.
- Ясно.
- Обадиха се по време на почивката ми!
Казаха ми: "Товарът ви е още в Бостън".
- Имаше обир.
- Сериозно!
- Обир ли? Има ли пострадали?
- Двама пилоти са в шок.
Имали сте обир и сте задържали самолета?
- Какво са взели?
- Някакъв товар от Швейцария.
- Не ви ли предложиха за следващия полет?
- Какво?
Не ви ли предложиха за следващия полет за Филаделфия?
А, да.
Следващият полет е утре в 8 часа сутринта.
Трябваше да пристигне вчера. Налага се сам да го закарам.
Ако не го закарам до довечера, губя работата си!
Ето тук е.
Страхотна работа.
Страхотна работа.
- Ела на вечеря.
- Ще видим.
Винаги казваш така. Значи няма.
Възможно е.
Възможно е, такава ми е работата.
- Може да се наложи да пътувам.
- Защо не си вършиш работата тук?
Ще ми се да можех, миличка. Всъщност...
...всъщност трябва да замина тази сутрин.
- Тази сутрин?
- Тогава ми излита самолета.
Времената се променят.
Когато бях малък, децата трябваше да вървят до училище.
- Да, но улиците са били по-безопасни.
- Така ли?
- Пази се, детенце.
- Чао, чичо Дони.
- Прекрасен ден за надпреварата.
- Каква надпревара?
Човешката надпревара. Децата растат. Надеждата за бъдещето.
Влизай в шибаната кола.
- Къде е златото?
- Не мога да ти кажа.
Когато те притиснем, ще ни кажеш величината на брутния продукт на Боливия!
Ще ни кажеш телефонните кодове в Белгия и Люксембург!
Това е всичко, което знам.
Това е всичко, което знаеш.
Това е всичко, което знаеш! Ще те пратим по дяволите!
Как ще си вземеш дела? Къде е златото? Къде е срещата?
Какво ще правиш, ще ме измъчваш ли?
Не. Всъщност, не.
Няма да те измъчвам.
Предай му, че му се възхищавам.
Каква беше сделката?
Сделката беше да изчезнем със златото. Готино, нали?
Очарователно. А после?
- Изчезваме.
- Изчезвате?
А ние отиваме на срещата и намираме купчина железария? Така ли?
Джо мислеше, че никога няма да отидеш на срещата.
Така ли?
Ако приятелчето ти не беше решило на своя глава да изчезне,
сега всички щяхме да си седим и да си пием коктейлите!
Къде е златото?
Разбираш, че не мога да ти кажа.
Изведете го оттук и му покажете нещо.
Не го наранявайте.
Имаш ли нещо да кажеш?
Фран, тя обади ли се?
Тя няма да се обади преди да го закопае.
Как ще го направи?
Тя може да се справи с всичко.
Точно така.
Да?
Джо.
Да, как си?
Просто проверявам.
Добре, прекрасно.
Да, знам.
Видях камиона да се движи.
Не е ли така?
- Ще се видим на срещата.
- Добре.
Г-н Бергман, моля.
Почакай.
Е, къде е златото?
Ебаваш ме.
Всичко наред ли?
Добре.
Добре.
Как я караш?
Всичко сме приготвили.
Как се измъкна?
- Заряза го пред олтара?
- Да, пред олтара.
Това е моето момиче.
Какво ти се е случило?
Да, да.
Не можа ли да ми кажеш, че има промяна в плана?
- Свалете го от лодката.
- Слизай оттам!
Слизай от лодката!
Да, точно така.
Къде е приятелят ти?
Къде е приятелят ти?
Сам ли си?
Не, не си сам. Не е хубаво да си сам.
Изхвърли го.
Намери приятеля му.
- Нямах избор.
- Пусни жена ми!
Искаш да ти кажа нещо лично? Жена ти е курва.
Вие двамата прецакахте цялата работа.
- След всичко, което преминахме заедно!
- Майната ти!
- Щях да те направя богат.
- Така ли?
Щях да те направя богат, копеле.
Но ти трябваше да усложниш всичко.
Ти си боклук!
Така ли? А кой е коленичил на скапания док?
- Няма го тук.
- Добре.
Добре. Искаш ли да приключим?
Искаш ли да се опиташ да познаеш истинското ми име?
- Какво ти е истинското име?
- Ръмпелстилскин!
- Какво е било преди?
- Внимавай какво говориш!
- Оставете го на мира!
- Дръпни се!
Махнете я оттук!
Ти си в много деликатна ситуация. Не мислиш ли така?
- Не мислиш ли така?
- Пусни я. Ще ти дам златото.
Всъщност наум ми идва нещо друго.
Чух, че съобразителността ти те поддържа млад.
Ще ти дам златото, а аз и момичето ще си тръгнем с лодката.
- Ами ако златото е на лодката?
- Отказвам се от златото.
- Какво?
- Отказвам се!
Мразя да прекъсвам нещо, но жена ти направи друга сделка.
Получаваме златото и те оставяме жив. Какво мислиш?
- Ще ме оставите да си вървя?
- Точно така.
- Мен и момичето?
- Не точно.
Съжалявам, скъпи.
Да разкараме тази лодка оттук! Тя има търговски нюх.
- Я задръж малко!
- Прецакан си, приятел.
- Скъсахте. Поплачи си.
- Ти си щастливо копеле.
Тя няма да дойде. Остани си там.
Този път се махаш сам.
Вземете златото! Само ми оставете лодката!
Не ме карай да губя уважението си към теб.
Дайте му някакви пари! Оставете му поне нещо!
Не го оставяте без нищо.
Дайте му някакви пари!
Да, точно така.
Не искаме да те оставим на сухо. Дай ми нож.
Да.
Купи си нещо хубаво.
Плати със злато.
Как се чувстваш?
Държиш ли се?
- Курвата ме продаде.
- Какво ще кажеш за това?
Покажи им хубаво лице,
диамантена огърлица и те стават леки като сутрешна мъгла.
Намерете го!
Къде е златото?
Поразкрасете го малко.
- Изправете го.
- Кучи син!
- Толкова си жалък, за да бъдеш щастлив.
- Така ли?
Трябваше да ме удариш по-силно.
Това ли беше?
Имам да плащам сметки. Къде е златото?
- Дай ми цигара.
- Вредно е за теб.
Никой не живее вечно.
Но ти ще прекараш остатъка от живота си с мен.
Точно така!
- Къде е проклетото злато?
- Целуни ми американския задник!
Добре.
Мразя да правя нещо толкова драматично, като да броя до три. Но едно,
две...
Хей!
По дяволите!
Какво, по дяволите?
Боби! Боби!
- Идвам за теб!
- Не стреляйте!
Спрете! Свалете пистолетите!
Чувате ли ме? Недейте!
Спрете! Да поговорим! Нека просто поговорим!
Спрете! Просто...
По дяволите, не!
- Боби!
- Хайде, долу!
Залегни! Махнете пистолетите!
Готов съм.
Да се разкараме оттук.
Ами сега?
Ами сега?
Ами сега?
Не искаш ли да чуеш последните ми думи?
Току що ги чух.
Като слагаш мляко увеличаваш шанса за стомашно разстройство.
Не мога да се тревожа за всяка дреболия.
- Как се чувстваш?
- Добре.
А ти?
Много лошо стана с Пинки.
Какво?
- Пинки, ужасно е.
- Така ли мислиш?
Той винаги ме е разсмивал.
- Какво повече може да искаш от някого?
- Нищо.
Когато отидеш при пластичния хирург, не му давай да те накълца.
Знам един пич, който отиде да му оправят лицето.
Събудил се, а мухльото му сложил чифт цици.
Лоша работа.
Затворил се в къщи и дори не излизал за цигари.
Там ли да ти изпратя дела?
Изпрати го, когато стигнеш там, където отиваш.
Така и ще направя, приятел.
Чух, че там е слънчево.
Там ли отивам?
Където и да е, братко,
не се връщай.
Ето.
- Здравей, скъпи.
- Здравей.
- Извинявай.
- Всичко е наред. Кой беше това?
Искаше да предвидя за един боксов мач.
Каза ли му?
Работя цял живот. Защо да се облагодетелства от моите знания?
Карай.
Няма нищо по-хубаво от добър план, Джо.
Да, не бих си завързал обувките без резервен план.
Жалко за Пинки.
Накрая свърши зле, нали?
- Да, така е.
- Това е цената.
Да, така е.
Това е част от нея.
- Въпреки, че ти се справи чудесно.
- Така ли?
- Размотава онзи през цялото време.
- Имах добър учител.
- Какво остава?
- Не разбирам.
- Говорехме за Пинки.
- И?
Казах: "Това е цената", а ти каза: "Това е част от нея".
Какво остава?
Да ти виждам ръцете.
Точно така, не мърдай.
Ами...
Отиди там.
Продължавай.
Ти ме изпрати при него. Не трябваше да го правиш.
- Не можеш да мислиш за всичко.
- Къде е златото?
Точно там.
Той защо не ме застреля?
Такава е сделката.
- Няма ли да ме застреля?
- Не.
Тогава да не насочва пистолет към мен.
Нечестно е.
Да вървим.
Как си?
Изморен.
- Ще се оправиш.
- Така ли мислиш?
Винаги успяваш.
Въпреки, че беше сладък план.
Сладък колкото китайско бебе.