Brigada - 6 - 10 (2002) (Brigada.RUS.06of15.DVDRip.AC3.REPA.srt) Свали субтитрите
Здравейте, братлета!
Здравей, Юра! Къде е Иванич?
- Там някъде!
Юра.
- Саша.
Здравей, Миша!
- Здравей!
Къде е Иванич?
- В другата зала.
Александър Иванич!
О, адаш!
- Здравей, Саша!
Здравейте!
- Здравей, Валера! По каква работа?
Виждам, че при вас идват различни хора.
Да, случва се!
Решил си да по тренираш?
- Моите момчета искат да потренират,
реших да им намеря истински треньор.
По-добър треньор няма да намериш!
- Какво говори той?
Какви приятели?
- Моите братлета,
голямото ми семейство!
Виж какви са юнаци!
- Да не са увеличили присъдите за
притежание на огнестрелно оръжие?
- Не, само за духовно развитие!
Мътиш водата, Саня, и него объркваш.
Ще затъне.
От куршума, никаква физкултура няма да ви спаси!
Значи няма да вземете момчетата?
- Ако беше дошъл
за помощ, бих ти помогнал!
Не искам да тренирам твоите бикове. Извинявай.
За духовно развитие, нека да играят шах.
Желая ви щастие, момчета!
Валера, защо ги слушаш тия клоуни?
Майсторе, не искаш ли да споделиш опита си?
Никакъв проблем, хайде!
- Миша.
Миша. Има работа.
- Няма проблем.
Спокойно, момчета!
Здраво момче си!
Пардон, момчета!
Може би и мен ще ме метнеш?
- Защо, ти сам ще паднеш!
Кинг-Конг е мъртъв. Фил, трябва да купим оръжие.
По-добре автоматично!
Тук можеше да бъде и твоята снимка.
В дует!
Ако си спомняш, още на пети курс ти предлагах да свириш с нас.
Но ти тогава си оправяше личния живот.
Спомням си, затова реших да се свържа с теб.
А мъжът ти, "преял с круши", няма ли да ти забрани?
Страхуваш ли се?
Да ти кажа, не знам!
По принцип, нашият колектив вече е попълнен.
А аз след разпределението, се загубих съвсем!
Валери Давидович каза: "Оля, вие сте талантлива като чук!
Отидете да преподавате."
Това не е истина. Аз мога да свиря.
Оля, разбира се, че можеш! Ти много неща можеш.
Винаги съм се отнасял много добре към теб
и смятам, че си много талантлива... цигуларка!
Друг е въпросът, че трябва да се работи, на мен също нищо не ми пада от горе.
Какво реши? Ще ме вземеш ли?
Хайде да потанцуваме!
На нас понякога и в заведения ни се налага да свирим, трябват ни пари!
Е, и какво от това?
По дяволите!
"Гуд бай Америка,..."
Оля! "..., където не съм бил никога!
Прощавай навеки." Оля, спиш ли?
Скъпа моя!
Оля!
Ало, Елисавета Андреевна, добър вечер... нощ!
Извинете, че ви събудих, Оля при вас ли е?
Не... интересно!
А... тя току-що се прибра. Да, много ви благодаря.
Лека нощ!
- Вашата майка си дойде.
Грамофонна плоча ви донесе.
Здравей, мили.
Колко сме сърдити!
Добре.
Защо се цупиш? Видях се с един състудент.
С кого се видя?
- Поседяхме в едно кафене.
Той ми подари новата си плоча.
- Подари ти плоча. Колко е добър!
Талантливо момче.
- Виждам.
И хубава музика съчинява: Симфо-джаз!
Какъв джаз?
Симфо.
Той на бензинов трион ли свири?
Колко си досаден, Белов?
Обясни ми, защо си такъв?
Ти искаш да бъдеш това, което си! Моля, никой не ти пречи.
Но и аз имам право на това!
- Кой ти пречи?
Кой ми пречи? Не разбираш ли, че живеем в различни измерения?
На теб ти харесва твоят живот, рискът, твоите работи!
Как да родя при това положение?
- Дай да се преместим, какъв е проблемът!
Какво общо има това? За половин година попита ли защо не свиря?
Какво стана с моето разпределение?
- Мисля, че попитах,... според мен!
Според теб, да, а според мен, просто ти е все едно!
Оля, защо говорим като на филм? Нека да поговорим човешки!
За какво да разговарям с теб? За коли или за твоите саби?
За какво? За Брус Ли?
- Защо точно за сабите, за...
За музика, за известния ти дядо, за
педала състудент, хайде! Сподели мъката си!
Кого? Оля!
А кой я търси?
Прекарай бавареца тук!
Волвото паркирай там!
Така ще е по-удобно да пукаме, Белов!
- Войната е глупост, важни са маневрите!
Малко стратези има като Фил!
Да сложим ли двама в храстите?
- Добре.
Двама с пушки в храстите!
- Вземи геврече.
Брат, извинявай за гранатата във входа!
Всичко е наред.
Пристигат!
Пригответе дулата!
Пчела, страхуваш ли се?
- Много!
А аз как се страхувам!
- Да ги подстрижа ли?
Първо искам да видя този, с когото говорих вчера по телефона!
Ако си мъж, ела тук?
Какво? Ошав, ела тук!
- Спокойно, стой!
По дяволите!
Мамка ти!
Белия!
- Редник Джураев,
два извънредни наряда!
Падни за лицева опора!
Фархад!
- Белов!
Всичко е нормално, това е мой приятел от казармата!
Отбой, братлета, наши хора са!
Аз все пак бих ги подстригал!
Фарик, а помниш ли как бихме второ отделение?
Имаха супер вратар: Махмудов. Сега продава чебуреки на пазара.
Не поиска да работи при мен.
Кажи на твоите, че ще поговорим за парите.
След седмица, ще ги имате, не повече.
Станал си важна клечка, още не мога да повярвам, че те срещнах.
И ти също. "Бухарски емир"! Само с алуминий ли се занимаваш?
На изток има много работи. Имах предложение за Артур от мои приятели.
Какво предложение? Да го обсъдим!
- В планините има макови плантации.
Искаме да го доставяме в Москва.
- Как ще го доставяте, с куриери ли?
Куриерите ги хващат, малко доставят! Искаме по-големи доставки!
Не си глупав, момче!
"БМВ" има повече удобства.
- Стига, "Мерцедес" е супер класа!
На мен ми харесва!
- Да бе! Къде са моите царедворци?
И моите ги няма! Ще ги опиташ ли?
- Не, благодаря!
Стига, опитай!
- Не.
Както искаш!
- Не се увличай, Фархад!
Не се увличам.
Дай да погледна!
- Ще ти хареса. Не можеш да я отвориш!
Глупости!
Не може да бъде?! Я ми покажи. Гений.
Върни ми я. Дай ми я! Тя обича стопанина си!
Като ковчег е!
- Не ми трябват ковчези.
Ковчег не ковчег, а...
- Слушай, алуминият на блокчета ли е?
Да, на блокчета!
Защо?
- Като че ли измислих!
Какво измисли?
- Нищо!
Хайде, казвай! Признай си.
- Стига.
Не чаткаш ли?
- Не!
Взимаме блокчето, правим кухина вътре, пълним го с наркотик.
Нито куче, нито рентген ще го засече!
Пет блокчета, на сто-двеста тона, и нито едно куче!
Значи аз съм тъп, а ти си гений?
- Похвали ме!
Ти си гений! Белов, ти си Аристотел!
- Да...
Ти си Ницше! Разбрах.
Ти трябва да се возиш на "Жигули"!
- Защо не се сетих сам?
Защото съм пън!
- В добрия смисъл, момче!
Какво става?
Къде ходихте? Къде е Фил, къде е Пчелата?
Престани, сега ще дойдат!
Заповядай, влизай! Посрещай гостите!
Заповядайте!
Хайде, влизайте!
Колко хора имаш?
- Много!
Както е казал гениалният руски поет:
"Милиони пълчища, по-тъмни и по-тъмни"
Какво става?
- Видях се с момчетата.
Днеска нещо са стреляли.
- Саня, Глигана има проблеми.
Да? Пчела, оправи се!
Приятели!
Ако позволите, този тост за приятелите,
ще кажа на родния си език,
а Фархад ще го преведе...
Един велик мислител е казал следното:
Фарик, не се изключвай!
- Тогава слушайте:
Уважаемият Абдула Нури каза: Никога не губи приятелите си,
и носи тази дружба
в сърцето си през целия си живот!
Накратко: За вас, момчета!
- Кратко и ясно.
Цялата красота и мъдрост на тези думи е невъзможно да се преведе.
Започва се, Фарик, ти още в армията ми мътеше акъла с твоите мъдрости!
Кажи по-накратко.
- Ти приятел ли си или партенка?
Ето това е на наш език, момчешки!
Моите, започнаха да ви уважават!
- Трудно е да не ни уважават!
Да не си се оженил?
- Разбира се, момче!
Защо не казваш?
Колко е красива!
- Оля.
Цигуларка! Свири ли?
- Не, седи си в къщи!
Може ли да я покажа на моите?
- Разбира се!
Уважаемият Абдула Нури казва, че главната жена
трябва да пази семейното огнище и да възпитава децата!
Ще опитаме ли?
- Ти рискуваш!
По руска традиция, следващият тост трябва да бъде за родителите.
Искам да пия...
За родителите... тези които са живи...
Сега се връщам.
Оля, защо се притесняваш, нали не показваш стриптийз!
Може ли за момент?
Запознай се, това е моят мъж!
Саша?
Поздравявам ви за вашата съпруга!
С Оля сме учили заедно. Тя наистина е много талантлива!
Оля покани съпруга си на банкета.
Искаме да отбележим премиера й.
Да, такова събитие си заслужава! Желая ти успехи!
Най-вече творчески!
Да,... той е мавър!
Да посвирим!
Оля, получава неловко! Запазих маса, момчетата искаха да те поздравят.
После ще празнуваме, тръгвам.
- Дай поне да те изпратя.
Сама ще си отида.
Утре в седем е репетицията, не забравяй.
Саша?
Саша!
Какъв си ти, я кажи?
- Ариец! Истински, ирански ариец.
Характер - нордически, синеок и светлокос.
Заповядайте пак!
- Обезателно ще дойдем.
Ще дойда да купя това място и ще живея тук.
Хайде да вървим.
- Не, чакай, чакай...
В тая кола не бива, не бива!
- Ти пък!
Стига бе... няма да я оставя тук.
- Ще хванем нещо...
Абе желязна е, няма кой да я открадне... На, дръпни си...
Или искаш ябълка? Сега ще хванем кола и ще... идем.
Фарик, не може да бъде. Дръж!
- Това е знак на съдбата.
Колко струва разходката?
- 50.
Как беше този на дон Кихот? Росинант?
- На ти 100.
Аз ще бъда "Конникът без глава".
- Ще бъдеш конникът на Апокалипсиса.
Какъв красавец, какъв красавец...
И къде пое?
Ало?
Увличаш се, Сурикова.
Нали имате алуминий на блокчета?
- Да, на блокчета!
Този таджик ли е?
Той се мисли за иранец.
Натъпкваме с наркотик, нито едно куче, нито един рентген не ще ги намери...
Значи аз съм тъпият, а ти?
Наистина хубава идея.
Изобщо на младежта й върви.
Учи се, Орел, той се извъртя и намери начин как да се издигне нагоре.
Време е да се включваме.
Саня, хайде по-бързо, закъснявам.
- Идвам!
Положение е такова, не мога да не се обръсна. Защо ги постави тук?
Подарявам ти гора!
Стигат ми цветята в офиса, а ти гора ми подаряваш?!
Как ще видя секретарката в тая гора?
Ще я намериш.
- Тогава ще ти подаря часовника.
Златен ли е?
- Да.
Моят е диамантен, задръж си го.
Колко време ти остана до самолета?
- Много... много малко време, по-бързо!
Пяна ли имаш? Избърши я.
Имаш ли адреса на момичето?
- Откачи ли, малък съм.
Не това бе, трябва да й го върнем.
- Не трябва.
Купих го. И ти го подарявам!
Полудя ли? Къде да го дявам?
- Ами аз? В Душанбе ли да го карам?!
Няма да влезе в самолета.
Добре, сядай.
Чакай, Фарик...
Няма да мога да те закарам, сега ще звънна на Пчелата да те хвърли.
Проблеми?
- Не бе...
Почакай, имам още подарък за теб.
За жена ти...
- Какво?
Чорапи! Фарик!
Не са чорапи, а дюраби, баба ми сама ги е плела.
За здраве на съпругата ти и децата ти.
- Благодаря ти, Фарик.
Върви, радвам се, че те видях.
- Успех.
Здравейте, Александър.
- Очаквах ви.
Седнете в колата.
Аз мислех...
- Считайте, че сме от министерството на добрите дела.
Добре звучи, а какъв му е интересът на това министерство?
Интересът е наркотиците да се пласират не в Москва,
а примерно в страните от Западна Европа като за начало, после ще видим.
Искате да помогнете на Запада окончателно да загние ли?
Дайте да се договорим да няма глупави въпроси и отговори.
Не е рано за бъдещето, още нищо не съм решил.
Нима имате избор?!
Общо можете да получите 12 години затвор,
а в лагера ще ви устроим "сладък" живот.
Че аз вече си имам.
Сътрудничеството с нас е двустранен процес.
От една страна можете да разчитате на помощ в критични ситуации,
от друга ние ще предявяваме нашите изисквания към дейността ви.
А критичните ситуации вие ли ще ги създавате?
Имате повече врагове, отколкото си мислите.
И сега се намирате в такава ситуация.
И от решението ви ще зависи дали ще се измъкнете или не.
Имам ли време за размисъл?
- Не!
Мамка му...
За всекиго можеш да помислиш,
само не и за него...
Пет години заедно работим!
Възлагах огромни надежди на него!
Един от най-добрите офицери... и да се забърка в престъпление...
И то направо...
От горе на всичкото е участъков.
На много честни хора може да опропасти живота.
С това звание по заслуги та до най-горе...
Ще намерят виновен...
Ще направят назидателна чистка на ръководните кадри.
Да, др. министър!
Тъй вярно, др. министър!
Тук ли е?
- Току що питаше за вас.
Бесен е...
- Сега ще го развеселя.
Пьотър Илич!
Разнищих гатанката.
Трупът е дело на престъпната група на Белов!
Има факти, доказателства...
Подпишете заповедта.
Белов ли викаш?
Браво...
Ти познаваш ли се с Артур Лапшин, предприемача?
Познавам се. Имам жалба от него.
А какво има?
- Абе ти, подлецо, какво мислиш?
Мислиш се за умен ли?!
Заради теб аз отговарям!
Внимание! Започва регистрацията за полет 117 Москва - Дюселдорф.
Молим пътниците да преминат на 11-и и 12-и изход.
Не е ли вашият?
- Какво?
Казвам не е ли вашият полет?
Да, благодаря ви.
Е, всичко хубаво.
Лек път!
Заври си мутрата отзад заедно с тъпите си брезички! Козел!
13.23 ч., обектът пое за полета.
152-ри...
Чао.
И, какво от сега нататък?
Ще видим...
Е, това е за днес, край на репетицията.
- Виталий, утре седем ли?
Да, както винаги.
Чао, момчета, до утре.
- Всичко хубаво.
Оля, да те изпратя ли?
- Изпрати ме.
Как е твоят мавър?
Нямаше ли сцени?
- Не, нормално беше.
Виждаш ли, а ти се притесняваше.
Оленка...
Не сме отбелязали твоята премиера.
Какъв ти е проблемът? Елате у нас, ще го отбележим.
То е ясно.
А може да идем у нас? Ще поседим, ще пийнем...
Ще чуеш какво не е включено в плочата.
Сега не мога, трябва да се прибирам.
Оля, ти си музикантка, трябва да си по-освободена...
Трябва, трябва...
В края на краищата имам ли аз отношение, че свириш?
Непосредствено ти благодаря, Виталик.
Но имам отношение към мъжа си.
Тоест, имате любов...
... необяснима?
- Да!
А аз си мислех, че е по сметка!
Стига глупости!
Макар че, Оля...
Почакай!
Знаеш ли... разбирам те, даже те подкрепям.
Ако си бездарна, трябва някак да се устроиш.
Да работиш на известно място!
Тихо, тихо, какво ще си помислят хората?
Здравей, миличко.
- Привет, любими.
Свършихте ли?
- Свършихме.
Да тръгваме.
- Да тръгваме!
Как е баба ти?
- Добре.
Добре де, добре, Володя.
Добре де, стига!
- Кво стига?!
Тихо, тихо, тихо...
Край, тихо...
Гледай какво се е натрупало за 10 години!
Звания, благодарности... чуваш ли?
- Стига!
Капитане, къде си кривнал?!
Хапни си.
Заради някакво пале да ме изритат?!
На, на...
Заради пале да ме изритат!
Тогава трябваше да му видя сметката!
Ето го тоя, ето го...
Нищо, нищо, нищо...
Ще ми падне...
Още съм оперативен работник, още съм в силата си...
Тихо, тихо, тихо...
Светла!
Ще намеря начин, Светла...
Ще го закопая...
Със зъби ще го разкъсам... жив...
Марш, къде си? Зарежи това.
Идвам, идвам...
Запалка имаш ли?
- Там, на масата.
Кога тръгваме, в 12.30 ч. ли?
Гарин отговаря, всичко ще бъде тип-топ.
Казват, че се държи грубо?
За малко да накълца Артур Лапшин в офиса като зелка.
Добре де, и ние не сме хванати от гората.
Страх ли те е?
В серпентината беше по-страшно.
Знаеш ли, Саша, толкова е странно...
На мен дори ми е обидно.
От детство ме уверяваха, че музиката за мен е всичко, занимавай се, свири...
А след това сякаш мълния удари и... всичко се преобърна.
Ако не свиреше на цигулка нямаше да се познаваме, спомни си.
Пък и Питер го каза това от злоба.
Ако нямаше да ме осъдят, така щях да го прасна...
Ти такъв не би ударил...
По-добре мен да удариш...
- Бих го убил!
Затова се омъжих за теб.
- Защото бих го ударил ли?
Просто ми харесва как решаваш проблемите.
А това, че сме от различни измерения не влияе ли?
Гледай!
Саня, ти оглупя ли?
Саша!
- Просто ми харесва...
Слизай оттам веднага, чуваш ли?
- Добре де, всичко е наред.
Откачи...
Какво де?
- Ама и ти...
Какво правиш?
- Добре беше, нали...
Оля, какво толкова...
- Нищо! Спомних приятелката, и тя болна...
Събуждам се нощем, а тя стои на шкафчето и...
И си помислих, че ходя с теб като лунатичка.
А ако се спъна?
Аз съм до теб. И няма да ти дам да паднеш.
Оръжие имаш ли?
Имам.
Предай го.
От къде е?
Така, отнехме го...
Седнете.
Вие нещо не сте поделили с чеченците, аз за какво съм ви?
Ами такова... Александър Николаевич, донесохме ви дяла.
Дял за какво?
Ами... като знак за уважение.
Искаме да ни приемете при вас
и да ни дадете право да се опираме на вас при решаване на разни проблеми.
Колко човека сте?
Осем.
Що за хора са?
Всички са спортисти, всички в района ни уважават...
Бил ли си войник?
- Случвало се е...
Къде?
- До Кандахар.
В специалните части.
После прапорщик в Таджикистан. Уволнен за провинение.
Кой ви беше командир на полка в Таджикистан?
Савелиев...
- Сава?
Познавате ли го?
- Чувал съм.
Добре, смятайте, че работите с нас!
- Благодаря.
Защо си такъв смачкан?
- Ченгетата малко ме притиснаха...
Ясно. Добре, почивайте.
Добре, довиждане.
Сава... Какъв тъпанар беше, Господи...
Пчела, звънни на Фил да провери тия, какви са, що са, какви ги вършат...
Реших да ходя на снимки с Фил в Ялта.
- Каква ти Ялта?
Билетът ми е в ръцете.
- Не искам.
Какво?
- Нямам бански.
Бански ли? Там са без бански.
Както кажеш, господине...
Къде?
Защо го включи?
Кво става?
Ама че работа...
Да.
Виждам.
Какво се е случило? Саша?
Ялта се отменя.
- Че защо?
Горбачовски преврат.
Превод и редакция: BEST RIPPER