Hearts In Atlantis (2001) Свали субтитрите
Пратка за Робърт Г арфийлд.
Подпишете тук.
- Благодаря.
''Джон Съливан загина в автомобилна катастрофа...''
ГЕРОЙ ОТ ВОЙНАТА ЗАГИВА ПРИ КАТАСТРОФА
Когато му скимне, миналото те връхлита изневиделица.
И ти никога не знаеш къде ще те отведе.
Можеш да се надяваш, че ще е някъде, където искаш да отидеш.
Тук сем.Г арфийлд. Джил и децата са на ски.
Потърсете ги на мобилните телефони.
Аз ще отсъствам няколко дни. Ще се върна във вторник.
От името на президента на САЩ и на признателната нация
ви връчвам това в знак на благодарност
за доблестната служба на съпруга ви майор Джон Съливан.
Съли!
Реших какъв искам да стана един ден. Фокусник.
Ще вадя зайци от шапката си.
- И ще ходиш с осрана шапка.
Но ще бъда голяма работа, признай.
В клуба на ветераните ще има кафе и кейк. Заповядайте.
Г-н Г арфийлд.
- Г-н Оливър.
Благодаря за ръкавицата.
- Цял живот бях адвокат на Съли.
Не разбрах защо и ръкавицата трябваше да се легализира.
Със Съли сте израснали заедно?
Да, бяхме трима приятели -
аз, Съли и едно момиче на име Каръл.
Каръл Г ърбър?
- Да.
Надявах се, че ще дойде.
Не сте ли чули за нея?
Не.
За жалост, тя почина.
Много съжалявам.
Всичко стана на тази улица.
Вече нищо не е останало.
Защо все очакваме къщите да си останат както някога?
Нищо не е вечно.
Странно, когато си дете дните сякаш нямат край.
А сега всичките тези години ми се струват като миг.
Време е за ставане!
Събуди се, Боби.
Честит единайсети рожден ден. Моля.
Карта за библиотека.
Карта за библиотека за възрастен, моля.
Благодаря, мамо. Но просто...
- Недей.
И аз исках да ти подаря велосипед. Но нямам възможност.
Знаеш ли как се чувствам? Баща ти не ни остави много.
Остави ни неплатен наем за 3 месеца
и застраховка ''Живот'', която изтече 1 година преди да умре.
Остави и куп неплатени сметки, които успях да уредя,
защото хората проявиха разбиране.
Шефът ми г-н Бидерман например, но не ми беше никак лесно.
Баща ти цял живот чакаше да му падне каре седмици.
Какво е каре седмици?
- Няма значение.
Но да не си посмял да играеш карти за пари.
Ще ми държи влага до гроб.
Хайде.
Това трябва да е наемателят за горния етаж.
Не понасям хора, които се пренасят в хартиени пликове. Долнопробно е.
Той има и куфари.
- Но не са в тон.
Здравейте, аз съм Тед Бротиган. Ще живея горе известно време.
Елизабет Г арфийлд, а това е синът ми Боби.
Приятно ми е, г-н Братиган, но времето лети.
Бротиган, госпожо, може и Тед.
Приятно ми е, г-н Бротиган. Надявам се тук да ви хареса.
Благодаря, Робърт.
Ей, рожденнико!
- Каръл!
Не е нужно да ме лигавиш.
- Да, ама ти хареса.
Нещо сълзливо ли е?
- Не знам.
Дано не е.
Харесва ли ти?
- Супер е.
Благодаря.
Не получи велосипед, а?
- Г оляма работа. Мама няма пари.
Ама за нови рокли има.
- Прави го заради службата си.
Идваш ли?
Да.
Съли!
Получи ли колело?
- Не.
Не съм ти купил нищо. Но все пак, честит рожден ден.
Чакайте ме!
Какво е каре седмици?
- Има нещо общо с комара, нали?
В покера карето седмици бие всичко. Само баламите чакат такава ръка.
Да?
- Така ли се вдига телефон?
Съжалявам, мамо. Вълнувам се заради вечерята.
Имаме много работа
и г-н Бидерман ме помоли да остана в офиса.
Така че ресторантът се отменя.
- Добре.
В хладилника има храна от вчера. Докато си легнеш, ще си дойда.
И като свършиш с печката, не забравяй да изключиш газта.
Знам.
- До скоро.
Добър вечер, Робърт.
Или да ти викам Боби?
- Г-н Бротиган, здравейте.
Тед.
Извинете. Ще ми е трудно, но ще опитам.
Ще излизате ли по-късно?
С мама щяхме да ходим на ресторант за рождения ми ден,
но се е наложило да остане в офиса.
Забогатя ли?
Получи ли цял куп подаръци?
Карта за библиотека?
Не, това е карта за възрастен.
Най-великите световни разказвачи само теб чакат.
Знаете ли защо я е взела? Защото е безплатна.
Това няма значение. Не подценявай картата.
Тези книги може да са чисто злато.
Най-великите от тях векове наред радват хората.
Ако един автор не те грабне за час-два, минавай на следващия.
Ще пробваш ли?
- Щом нямам друго за правене.
Така си е.
''Приказка за два града'' завършва с обезглавяване.
''Изгубеният хоризонт'' те води по вълшебни чужди земи. Несравнимо!
Къде живяхте, преди да дойдете тук, г-н...Тед?
На друго място, не толкова хубаво като това.
А ти отдавна ли живееш тук?
Да, сър, откакто татко умря.
И кога се случи това тъжно събитие?
- Когато бях на 5.
Преди 6 години?
Сигурно знаеш всичко, което става тук.
Да.
Защото тук не става нищо.
Шест години...
- Това е само миг.
Един ден ще разбереш.
Бен Джонсън нарича времето ''стария плешив мошеник''.
Какво?
- Бен Джонсън.
Нарича времето ''стар плешив мошеник''. Харесва ми.
На мен също.
Кой е Бен Джонсън?
- Английски писател.
Умрял е много отдавна. Велик писател, но голям прахосник.
И страдал от метеоризъм.
Какво е ''метеоризъм''?
Пръцкането много забавлява децата.
Май ще имам работа за теб. Но първо трябва да го обмисля.
Вярно?
Ако стане, може да получиш колело.
Откъде знаеш, че искам колело?
Всички хлапета искат велосипед.
Черният фантом
Пак гледах онова колело. ''Фантом'', с висока седалка,
адски готино.
Чудесно. Това е точната дума.
Тогава започвай да спестяваш.
Тед? Аз съм.
Влизай. Благодаря, че се покатери дотук.
За награда те чака ледена бира.
- Колкото по-студена, по-добре.
Човек ги усеща първо с очните дъна.
Какво усеща?
Усещаш ги с очните дъна.
Да...
Постъпих както каза.
Дадох му два часа време.
- ''Изгубеният хоризонт''.
Какво ще кажеш?
- По-добро е от ''Братята Харди''.
Определено.
Кажи, Боби.
Искаш ли печелиш по долар на седмица?
Е как не!
- Нещо взех да недовиждам.
Ако ми четеш ''Харуич джърнъл'' всеки ден,
новините, спорта, обявите,
ще ти давам по 1 долар.
Какво ще кажеш?
И какво още?
В какъв смисъл?
- Сигурно има още нещо.
Да, има.
И каква е истинската работа?
Да си държиш очите отворени.
- За какво?
За злодеи.
Точно така.
Използвам този дикенсов термин, в смисъл ''опасен''.
Г оворя за безскрупулни типове, които не се спират пред нищо.
Т воята истинска работа ще е да се разхождаш наоколо.
И ако ги видиш или узнаеш, че са били тук,
веднага ще ме предупредиш.
Добре. А те защо те гонят?
Заради нещо, което притежавам.
Нека спрем дотук.
А как изглеждат те?
Носят тъмни дрехи и шапки.
Г ледат да са незабележими,
но ще ги познаеш по колите, които карат - шумни и лъскави.
Движат се групово, като хищници, обкръжаващи плячката си.
И хвърлят дълги сенки.
Какъв свят!
Те да не са полицаи?
Или тайни агенти?
Питаш ме дали не съм злодей, или комунистически шпионин?
Вярно, че не съм си плащал глобите,
а ако имаше библиотечна полиция, щеше да ме търси под дърво и камък.
Но не съм обрал банка, нито съм предавал военни тайни.
Кои са те тогава?
Бандити, булдози, които гонят целта си до дупка.
Като онова нещо, което е у теб?
- Да.
Освен това искат да докопат и мен.
Затова бъди нащрек, защото когато обкръжат жертвата,
те започват да оставят странни тайни знаци
по плакати на телефонни стълбове,
обяви за изгубени домашни любимци.
Ако знам какво са намислили, ще им се измъкна, но не го знам.
Какво да правя, ако ги видя?
- Плюй си на петите и ела при мен.
Нали помниш, като те попитах дали знаеш какво става тук?
Затова избрах теб.
Не се бой. Няма да дам на гадовете да те хванат.
Боби, горе ли си?
- Тя не може да чете мислите ти.
А ти си мислиш, че може. Това е майчината власт.
Г-жо Г арфийлд.
Колко е уютно тук.
Тед, г-н Бротиган, ще ми дава по долар на ден,
за да му чета вестниците.
- Колко щедро!
Винаги ли карате момченца да ви четат пресата, г-н Братиган?
Бротиган, мадам.
Да, нуждая се от помощ. Очите ми не са каквито бяха някога.
С какво сте се занимавали?
- Работех по разни места на север.
Хайде, Боби. Времето не чака никого.
Довиждане, г-н Бротиган.
Мамо, г-н Бротиган...
Нещо не ми се връзва.
Защо мъж на неговата възраст иска да прекарва дните си с едно дете?
Не знам.
Но това, което знам, е, че ми каза, че е голям късмет, че имам майка,
която ми подари карта за възрастен за библиотеката.
Не знам.
Около него има нещо гнило.
Давай, развали всичко. Т и не искаш да получа колело.
Напротив! Искам да ти го купя сама, но баща ти ни остави дълговете си.
Само ще му чета!
Добре де, какво толкова!
Но само отвън, на верандата.
Добре.
Извинявай, че закъснях. Отплеснах се.
Няма нищо. ''Всички сме пленници на времето, заложници на вечността.''
Бен Джонсън?
- Не, Борис Пастернак.
Руснак, малко известен.
Какво става по широкия свят? Предполагам, само гнусотии.
''След като спечели на балотажа,
републиканския кандидат за президент Ричард Никсън
разговаря с Хенри Кабът Лодж...''
Идваш ли за сладолед?
- Не мога, работя за насъщния.
Добър ден, г-жо Г ърбър. Каръл.
- Здравей, Тед.
Не съм срещал такова невероятно момиче като Каръл.
Има ги милиони като нея.
- Нима?
Целувал ли си я?
- Пфу!
Ще го направиш, гарантирам ти.
- Не си познал.
Това ще е целувката,
с която ще сравняваш всички други в живота си
и пред която те ще бледнеят.
Свърши ли?
Да. Хайде, чети.
Хайде, залавяй се за работа.
Но ще я целунеш.
''ФБР взема нови мерки за борба с червените шпиони.''
Боби?
Като стигнеш до ''Флаш Г ордън'' кажи ми с какво е облечена Дейл.
Защо се интересуваш?
На млади години много си падах по нея.
Преди комиксите имаме спорт. Бейзбол.
''Мори Уилс на път да счупи рекорда на Тай Коб.''
Г ледал съм Коб.
А баща ми е гледал Бейб Рут, когато е отбелязал хоумрън
срещу Чикаго Къбс. Всичко ми разказа.
А разказвал ли ти е за завръщането на Нагурски?
Знам, че е бил на мача. А ти?
- Да.
Значи с татко сте били заедно.
- Чувал си за Бронко Нагурски, нали?
Той беше татковият кумир.
- Най-великият футболист на света.
Осем години игра за Мечките и ги направи шампиони.
След това се оттегли.
6 години по-късно Мечките го повикаха като резерва.
Последният им мач за сезона беше с Кардиналите -
най-върлите им врагове.
Борбата беше за шампионската купа.
Нагурски не трябваше да играе - беше трети фулбек.
Но в първото полувреме, първият защитник беше контузен.
Ако баща ти беше тук, щеше да ти каже какъв страх е брал.
Но защо? Нали Нагурски е играл?
- Всички изтръпнахме.
Надявахме се на чудо.
Искахме да видим Бронко Нагурски такъв, какъвто беше някога.
Искахме да играе като в доброто старо време.
А той успя ли? Ако не е, не искам да слушам.
Куортърбекът му подаде топката...
Нагурски се добра до гол-линията...
Кардиналите го притиснаха,
но някак си...
той успя да се придвижи няколко метра.
Следващата игра - същото. И пак, и пак...
Мечките подаваха топката на стареца
и почнаха да напредват по игрището, пет метра, десет,
още седем.
Ако той отбележеше гол, отново щяхме да бъдем шампиони.
Давай, Тед. Не спирай!
Разказвай, искам да знам какво стана.
Хайде.
Знаеш ли какво направи баща ти тогава?
Какво?
- Скочи крещейки като всички ни.
Не можехме да повярваме на очите си.
- Какво стана?
Чудото се случи,
защото той пълзеше.
Бронко Нагурски пълзеше към гол-линията.
Те се нахвърлиха върху него, правеха всичко, за да го спрат.
Но нищо не можа да го спре?
- Точно така.
Не и в този ден.
Тогава с татко ти станахме свидетели на чудото,
което ни върна на върха.
Той отбеляза тъчдаун. Отборът ни спечели.
Отново бяхме шампиони.
Знаех си, че е успял.
После пак си замина, върна се на север, откъдето беше.
Бронко Нагурски.
Боби!
Тед?
Знам, че онези злодеи не съществуват,
но ако все пак дойдат
и странните знаци започнат да се появяват по стълбовете...
И двамата знаем, че това няма да стане...
Но ако все пак се случи,
ще си отидеш ли оттук?
Да, тук ще съм в опасност.
Колкото и да не ми харесва, така е.
Боби, този твой Тед...
каза ли ти откъде идва?
От някъде, където било по-лошо оттук.
Това не ни говори много, нали?
Нещо друго?
- Не.
Боби...
А той...
Какво?
Нищо.
Обещай да ми кажеш, ако се случи нещо необичайно.
Т и ми обеща. Не мога...
Кой беше?
Никой, грешка.
Негодник!
Знам, че си ти, Боби.
Майка ти е готова.
- Тед ще дойде ли?
На панаира?
- Защо не го поканиш?
Т и върви, а аз ще повикам Съли.
Сега ще те надбягам.
- Не е честно.
Г-н Бидерман ме вика в офиса.
- В събота?
Някой трябва да печели пари.
- Т и ми обеща.
Скъпи, те са ментолови.
Нали знаеш рекламата: ''Куулс освежават гърлото.''
Това не са никакви цигари.
- Мамо?
Може ли малко пари за лунапарка?
- Стига. Нали вече сам печелиш?
Те са за колелото.
Ако искаш да повозиш на въртележка приятелката си, твоя работа.
Тед, аз съм. Искаш ли да дойдеш на панаира?
Тед?
Всичко наред ли е?
Тед, събуди се.
Т рябва да ми помогнеш. Не знам какво да правя.
Сега те пътуват на запад.
Кой? Тед, моля те!
Отиват на запад, но може да се върнат.
Тед, моля те, не умирай!
Г осподи!
Какво беше това?
Пак се бях отнесъл, а?
Както пред хладилника ли?
- Да.
Не, по-лошо беше.
Помислих, че си получил припадък.
Няма страшно. Но ако пак се случи, най-добре не ме докосвай.
Никой не трябва да ме пипа.
Извинявай.
По-добре да не те закачам?
- Да.
Всичко е наред.
Г-жа Г ърбър ще ни води на панаира.
С Каръл искаме и ти да дойдеш.
Благодаря ти, но в момента... не е разумно.
Цигарите са на масата.
Благодаря, хлапе.
Какво смешно има?
- Бягай и се забавлявай.
И гледай да не паднеш.
Как ще я кръстиш?
Кой ще е късметлията?
Който открие дама купа, печели.
Лесно е като фасул. Просто като две и две.
Т рябва просто да откриете картата с дама купа.
Залагайте, а аз ще го направя пак.
Заложи 25 цента.
- Ето го валето.
Ето и попът, и дамата.
Т рябва да познаете къде е дамата.
Сполуката ви очаква.
- Тази.
Браво.
Удвоявам залога. Половин долар.
Тази.
Хайде, деца, стига толкова.
Нека аз. Ще следя движенията му.
Тогава по-добре да се откажа.
- Само 25 цента.
Хоп-троп в бърз галоп,
вътре-вънка карти три кой завчас ще подреди?
Ето ви ги в строен ред подредени натъкмени.
Е, кажете, господине, тя къде е?
Тази отдясно.
Не, вляво е. Онази, ето там.
Добре, стига толкова.
- Боби беше прав.
Защо не им върнеш изгубените пари?
- Не бива да играя за пари.
Фукльо! Т върди, че ще спечели, а не смее да рискува.
Така ще си върна парите. Моля те, бий го.
Не мога да го позволя. Майка ти ще се сърди.
Тя и без това все се сърди. Имам само толкова.
С този номер шашнах един арабски шейх. Г ледайте.
Тази в средата.
Браво!
Аз познах.
- Да удвоим залога.
Добре.
Това разбъркване съм го учил 5 години.
Тази тук.
Никой не е уцелвал при този номер.
Е, тя ли е, или не?
Браво, Боби!
Беше чиста случайност.
- Прав си.
Изчезвай оттук.
Да вървим, стига вече. Хайде, Боби.
Всички насам! Вече имахме и победител!
Лесно е като фасул.
Не се бой.
Като спря люлката, се уплаших, че ще се откачи и ще паднем.
В безопасност сме.
Какво правиш?
- Мислех, че искаш да те целуна.
Просто не бях готова.
Добре.
Направи го пак.
- По-добре не, ще ме издадеш.
Това ще е нашата тайна. Побързай, преди да сме слезли.
Боби, ще пукна от нетърпение.
Благодаря ти. Беше прекрасно.
Това ще е целувката, пред която всички други ще бледнеят.
Когато Тед го каза, звучеше по-добре.
Т и знаеше къде е дамата купа, нали?
Да. Сякаш знаех всичко, което става в главата му.
Направо му четях мислите и той не можеше да ме заблуди.
А в главата на Съли виждаш ли?
Неговата глава винаги е празна.
- Нима?
Може би мисля да си купя нова ръкавица за другия сезон.
Ами... тази?
Искаш ли я?
- Шегуваш ли се? Луд съм по нея.
Тогава е твоя.
Ще ти я завещая.
Съли, много обичаш да ме дразниш.
- Пак се хвана.
Когато си малък,
изживяваш мигове на такова щастие,
че ти се струва, че живееш в приказна страна...
каквато някога е била Атлантида.
Каръл, дължа ти 75 долара. Т и си на ред.
Върни ми 25.
Но после порастваме...
и сърцата ни се сломяват.
Хайде.
- Почакай.
Какво е това?
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ СПОТ? МАЛКИЯТ НИ ТЕРИЕР
Питам се какво ли значи това.
- Че са си изгубили кучето, глупчо.
Може да е някаква парола.
- Какви ги дрънкаш?
Ей, женчо!
- Не съм женчо.
Не говори с тях.
- Растат ли ти циците, бейби?
Млъквай, Хари Дулин!
Самотният рейнджър!
Боби, как беше в училище?
- Добре.
Представи си, Дон, г-н Бидерман,
ме покани на семинар за брокери в Провидънс през уикенда.
Г-н Кушман и Дийн също ще бъдат,
но направо се изумих, че покани и мен.
Боби!
Отдавна мечтая да стана агент по недвижими имоти.
Супер. И кога е?
- В петък. Само за две нощи.
Не мога да те оставя у гаджето ти.
- Тя не ми е гадже.
Не може да идеш у тях по очевидни причини.
Ще помоля майката на Съли.
Няма да стане.
Но се налага.
- Те ще ходят у баба му.
Този мой късмет!
Защо не поканиш приятеля си да пие чай с нас?
Добре.
Съжалявам, г-жо Г арфийлд, но не мога.
Не мога да наглеждам Боби.
Никога досега не са ме канили на истински семинар.
Бихте могли да спите на кушетката, много е удобна.
Може да идете на ресторант, а после на кино.
Вижте, ако Боби иска, ще приема.
Защо все ти се забавляваш?
Не искаш ли да си оправя живота?
- Ами аз?
Никога не получавам, каквото искам.
След семинара може да получа повишение
и тогава ще мога да си позволя много неща.
Добре де, щом е за един уикенд.
Благодаря.
- Моля.
Не съм ли те учила да чукаш?
- Извинявай.
Чакай. Не може да си тръгнеш така.
А какво да направя?
- Кажи ми как изглеждам.
Като майка ми.
- Г оворя за роклята.
Бъди така добър.
Сигурно струва луди пари.
- Не започвай пак да опяваш.
''По мнение на репортера, срещата Хейууд-Албини
ще бъде събитието на годината.''
Бас държа, че Хейууд ще спечели.
Тед, слушаш ли ме?
Сетивата им се изострят.
Ей, хлапе, много си малък, за да пушиш.
Този път колко продължи?
- Чупиш поголовно рекордите си.
Те се приближават.
Значи доста успешно се укриват. Още нищо не съм забелязал.
Може да съм сбъркал.
Прочети ми за срещата.
Значи този, старият, Албини,
ще се боксира с Хейууд утре вечер в Ню Йорк.
На Албини ще му смачкат фасона.
- Сигурно.
Може да пусна залог.
Да отскочим до Бриджпорт след като майка ти тръгне.
Ще хапнем нещо, ще идем на кино.
Чувал ли си за ''Селото на обречените''?
Разказва се за деца-злодеи, обладани от извънземни сили.
Заповядай.
Какво става?
О, не, колелото ти!
Не мърдай оттук.
Ей, сладурано.
Още ли си с малкото педалче?
- Да си вървим.
Къде, бе?
- Никак не е забавно.
На нас пък ни е много забавно.
Пусни я!
- Дребосъкът се прави на герой.
Спри ме, женчо. Бъди мъж.
Попитах те дали са ти пораснали циците. Сега сам ще проверя.
Не ме докосвай!
Още са ти малки, Г ърбър.
- Мръсник!
Момчета, да му смачкаме фасона.
Тед, върви у дома.
- И ти идваш с мен, Боби.
Кой е този, кръстникът на педалите?
- Ричи О'Рурк, Уили Шиърман
и Хари Дулин - нечестивата троица от ''Сент Г ейб''.
Откъде знаете имената ни?
По-добре ела, за да чуеш какво още знам.
Извини се на Каръл и Боби.
- Няма да стане.
Да ти кажа ли защо ще се извиниш? Защото знам съкровената ти тайна.
И ще я разкажа на всички.
- Нямам никаква тайна.
Т и обичаш да наричаш хората ''педали'' и ''женчовци''.
Погледни ме в очите.
Кажи ми какво виждаш там.
Кажи ми, ако видиш някой, издокаран в дрехите на майка си,
когато си мисли, че никой не го гледа.
Кажи го на целия свят.
А сега кажи: Извинявай, Каръл.
Извинявай, Каръл.
Какво ти каза старецът?
Благодаря, любезни господине.
- Какво му каза?
Проведохме интелектуален разговор между мъже.
Тед?
- Да, мила?
Т и си много странна личност.
Не казвай на никого.
Топката е у Съли...
Тъчдаун!
Влизай в колата. Повикай кучето.
Потегляме.
Приятен път.
Божичко! Злодеите!
Ей, приятел, къде е майка ти?
- Ето го и него. Дай целувка.
Вземи ми куфарите.
Добър ден.
- Изглеждаш страхотно. Как си?
Добре.
- Дай ми чантата.
Имаш ли нужда от помощ?
- Не.
Добре е, че помага.
- Добро момче е.
Прекрасен ден!
Г-н Кушман, г-н Дийн...
Жени...
Все влачат купища багаж.
Но нали знаеш какво казват? И с тях зле, но без тях още по-зле.
Извън Монтана ловът им е забранен.
И не върши лоши неща, приятел. Но ако съгрешиш, го кръсти на мен.
За пет пари му нямам вяра.
Т ревожа се за мама.
А аз - за всички ни.
Сега какво ще правим?
- Нахрани ли се?
До пръсване.
Как се казва този квартал?
Чувал съм да го наричат ''онова място''.
Във всеки град има квартал,
където фамилното ти име е без значение,
виното се продава в кесия
и можеш да купиш всичко, ако имаш пари в джоба.
Хайде.
Не се отделяй от мен.
- Не се тревожи.
Не би трябвало да те водя на такова място, но не мога да те оставя сам.
Холивуд Хейууд срещу Еди Албини. Утре вечер в Ню Йорк.
Имам бол пари за харчене. Какво ще кажеш?
Не мърдай оттук.
Ей, малкият, как се казваш?
Боби Г арфийлд.
- Идвал ли си тук преди?
Не, мадам.
Лицето ти ми е познато.
Да не съм познавала баща ти?
Баща ми е мъртъв. Умрял е отдавна.
И той ли беше Боби?
- Да, мадам, Боби Г арфийлд.
Също като мен.
Беше ни редовен клиент. Много го харесвах.
Понякога се отбиваше за по бира.
Например в понеделник, когато тук е мъртвило.
Спуквахме се от смях.
Г отин беше до мозъка на костите.
Беше и щедър.
Тук не идват много като него.
Не черпеше пияниците, възхищавах му се за това.
Ама е губел всичко на комар.
Кой ти каза това?
Аз помня тия, които губеха.
В повечето случаи си тръгваше с повече, отколкото имаше на идване.
Боби беше страхотен картоиграч.
Задръж я, ако искаш.
Красив е, нали?
И ти ще станеш такъв.
Имаш ли си приятелка?
Да, мадам.
Хубава ли е?
Да, казва се Каръл. Много е печена.
Да тръгваме, партньоре.
- Тед, татко е идвал тук.
Той не е пропилял парите ни! Бил е щедър и забавен,
и всички са го обичали.
- Чудесно.
Добре, че дойдохме.
Много се радвам.
Колко заложи?
- Всичко. 200 долара на Албини.
Мислиш, че Албини ще бие Хейууд?
- Ще го размаже.
Заложих на 10 към 1.
- Т и разбираш ли от бокс?
Не, изобщо. Броуд стрийт, 149.
Ще предават мача по радиото. Утре ще видим.
Дано знаеш какво правиш.
- Това са те, залегни!
Не мисли за тях, а за нещо друго, не се страхувай.
Мисли за Каръл и се съсредоточи върху образа.
Извикай някой хубав спомен, остави мисълта да се рее.
Спомни си нещо хубаво и не го изпускай от съзнанието си.
Лека нощ, хлапе. Г ордея се с теб.
Съжалявам, че не ти повярвах за злодеите.
Няма нищо.
Татко никога не е черпил пияниците.
Какво значи това?
Означава, че е бил свестен. И честен.
И не е допринасял за умножението на злото по света. Ясно?
Лека нощ.
Хейууд напада с ураган от удари. Той буквално премазва Албини.
Албини едва смогва да му отвърне с някой слаб удар.
Отвсякъде летят крошета. Какъв бой!
Боже господи!
Един внезапен ъперкът на Албини уцелва главата на Хейууд
и го просва на земята.
Съдията отброява...
Един от най-невероятните финали, които съм виждал.
Албини победи Холивуд Хейууд. Тази среща ще остане в историята.
Т и току-що спечели 2000 долара.
Г-жо Г арфийлд?
Да, ще го повикам. Боби?
Майка ти е.
Здравей, мамо.
- Здравей, миличък. Липсвам ли ти?
Разбира се. Но се опитвам много да не се натъжавам.
И да си измиеш зъбите.
- Вече ги измих.
Браво. Не мога да си бъбря с теб цяла нощ.
В балната зала дават коктейл за всички делегати и аз...
Още ли си там?
- Изпуснах телефона.
Обичам те, Боби.
Странно.
Прекъсна.
Тези 2000...
са пари за път, нали?
- Да.
Аз те излъгах. Не ти казах за обявата за изгубено куче.
Знам.
Кога ще тръгнеш?
- Утре, като се върне майка ти.
Ще си взема печалбата от ''Корнър Покет'' и ще замина.
Ще те видя ли отново?
Не.
И да не ни харесва, това е.
Не искам да си отиваш!
Така трябва, хлапе. Така е най-добре.
''Вследствие на скандала разтърсил Вашингтон,
Джей Едгар Хувър, директор на ФБР ,
днес излезе с декларация,
в която отрича, че ФБР е използвало ясновидци
в борбата срещу комунизма.''
Значи за това става дума, а, Тед?
Искаш ли бира?
Само заради това се радвам, че заминаваш.
Не мога да понасям тая напитка.
- Знам.
Т и всичко ли знаеш?
- Не.
Какво става, като докоснеш някого?
Сякаш се отваря прозорец и прониквам в съзнанието му.
Затова ли те търсят? Заради този прозорец?
Да. Аз знам някои неща, виждам ги.
Някои смятат това за дарба, но за мен винаги е било бреме.
Това, което виждам, е ценно за някои хора.
Може би този път им се измъкнах. Благодаря.
Наздраве.
- Да си жив и здрав.
Всички сме пътници в този живот.
Само временно сме тук.
Кажи на Каръл, че искам да се сбогувам и с нея.
Боби!
Доведи я още сега.
Добре.
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ БРОТИГАН? СТАР ПОМИЯР Е, НО НИЕ ГО ОБИЧАМЕ
СИВА КОЗИНА И СИНИ ОЧИ ГОЛЯМА НАГРАДА
Каръл вкъщи ли е?
Не, отиде в клисурата, да чете при онова дърво.
Не можеш да ме уплашиш, Боби.
- Виж, това било бебчето Г ърбър.
Хари?
Каръл?
Каръл!
Всичко наред ли е?
Той ме удари, Боби. Много силно.
- Успокой се.
Ще повикам помощ.
- Моля те, не ме оставяй сама.
Може да се върне.
- Няма страшно.
Можеш ли да ходиш?
- Не знам.
Само се опитай.
Всичко ще е наред. Опитай се да се изправиш.
Ето какво ще направим. Ще се качиш на гърба ми.
Не мога.
- Можеш! Можеш.
Просто трябва да мислиш за нещо друго.
Качи ми се на гърба.
Помниш ли как играехме на ''конче'' в междучасията?
Сега ще направим същото.
Бронко Нагурски.
Десет метра... седем метра...
Нищо няма да ме спре.
Тед!
Помощ!
Дясната й ръка май е счупена.
Всичко ще е наред.
Ръчичката ми!
- Боби, хвани й ръката.
Един дангалак срещу едно малко момиче.
Той се бои от теб. Сигурно е решил, че имаш лъвско сърце.
Той ме нарани.
- Знам.
Виж, трябва да прегледам рамото ти. Разбираш ли?
Няма да боли, всичко ще се оправи.
Той ми счупи ръката.
- Мисля, че е само изкълчена.
Ще я наместя.
Т и лекар ли си, Тед?
- Не, не съм.
Но както отбеляза, съм доста странен. Кой знае какво умея?
Смело момиче ли си?
Затвори очи и се отпусни.
Боби, дай ми колана си.
Каръл, знаеш ли какво прави болката?
Тя се надига и пътува из тялото.
Благодаря.
Слушай ме, Каръл. Слушай и се отпускай.
Искам здраво да захапеш колана.
Като го захапеш, ще уловиш болката.
Сега се отпусни. Затвори очи.
Дръж ги затворени. В безопасност си, само дишай.
Издишай. Няма болка.
Само слушай гласа ми.
Усещам как затварят кръга около мен.
Знам. Има знаци навсякъде.
Сега захапи силно и улови...
Вече не ме боли.
Т и прояви смелост.
Добре се справи.
- Какво става тук?
Мамо, какво ти е?
Остави момичето, дърт мръсник!
Не смей да я докосваш! Негодник!
- Той нищо не й е сторил.
Аз я открих и я доведох при Тед.
- Върви си в стаята!
А вие отивате в затвора!
Случилото се с вас е ужасно. На нея й се размина.
А защо блузата й е разкопчана?
- За да й намести рамото.
Иди си в стаята!
- Боби казва истината!
Да идем в банята да се измиеш.
Той ме пренесе на гръб. Тед ми помогна.
Не пипайте!
Влез в банята.
Ще кажа на полицията какво видях тук.
Защо не кажете и какво ви се случи?
Вие не бяхте там, не може да знаете.
- Но знам.
Знам, че нямахте представа, че семинарът ще включва и секс.
Знам и че синът ви расте, без да е център на вниманието ви.
Ще заведа Каръл у тях. Като се върна, по-добре да ви няма.
Пази се.
- Не се тревожи за мен.
Къде ще идеш, докато се стъмни?
- В ресторанта до ''Корнър Покет''.
После ще си взема печалбата.
- Искам да дойда с теб.
Боби, ела тук.
- Послушай я, хлапе.
Хюситоник 5-8-3-7 ли е?
Имам информация за вас.
За Бротиган.
Можете да го откриете довечера в ''Корнър Покет'', в Бриджпорт.
Имало награда...
Ало?
Негодници!
Когато майка ти лепне на някого етикет, че е лош,
това е окончателно.
Знаех го, но не вярвах, че ще ме предаде.
За да оцелея, са ми нужни пари,
а не мога да ида до ''Корнър Покет''.
Нужно ми е и време за размисъл,
а нямам такова.
Ето какво - напиши бележка на мое име.
Бележка?
Да, до ''Корнър Покет''. Аз ще ти взема парите.
Идеята не е много добра.
Приеми помощта ми.
Не бой се, няма да дам на Торбалан да те вземе.
Ало?
Какво обичате?
Става дума за Бротиган. Той замина, видях го да се качва на влака.
Не се бъркай, малкият. Бротиган е наша работа.
Не го наранявайте.
Моля ви! Не го наранявайте!
Прибери се вкъщи, Боби.
Моля ви, дайте печалбата ми на Боби Г арфийлд
Тед, нося парите!
Тед!
Щастлив съм, че те познавах, Боби! Всеки миг с теб ми е свиден!
Не бих го заменил за нищо на света!
Тед!
Къде беше? Поболях се от тревога.
- Жив и здрав съм.
Имаш ли представа какво преживях? Не знаех къде си.
Т и мислиш само за себе си!
Тед си отиде. Вече никога няма да го видя.
Постигна каквото искаше. Сега щастлива ли си?
Нямаме пари, нямам и работа.
- Ето ти пари!
Доволна ли си, че го предаде?
- Направих го за твое добро.
Лъжеш! Непрекъснато лъжеш!
Татко е бил добър човек и хората са го харесвали.
Всички, освен теб, са го обичали.
Т и и мен не обичаш.
Най-сетне си намерих истински приятел и знаеш ли...
Аз го обичах!
Т и не предаде само него. Предаде и двама ни.
Боби!
Тед се оказа прав. Животът не е Атлантида.
Майка ми си намери работа край Бостън.
Аз, разбира се, бях разстроен, но за пръв път не се страхувах.
Дължах това на Тед.
Махай се, това място е вече мое.
Ще ти се. Паркът е на всички.
- Не си познал.
Малкият Боби Г арфийлд.
Къде е сега дъртият педал, когато си на зор?
Това беше заради бебчето Г ърбър!
Имаш ли нужда от помощ?
Не.
Има ли шанс някога да ми простиш?
Работя по въпроса, мамо.
Каръл, ние тръгваме.
- О, не.
Ето адреса ми в Масачузетс.
Ще ми пишеш ли?
- Разбира се.
И аз ще ти пиша.
Сигурно ще ми е мъчно за тук.
Никога няма да те забравя.
Т и ли си пребил Хари Дулин?
Браво.
Браво!
Почакай...
- Не мога сега.
Но аз...
- И аз те обичам, Боби.
Но трябва да правя салата.
Сега какво ще правим, Боби?
- Каквото можем, мамо.
Времето никого не чака.
Бен Джонсън нарича времето ''стария плешив мошеник''.
Кой е Бен Джонсън?
- Английски писател.
Бил е прахосник и имал метеоризъм.
- Метеоризъм?!
Боби Г арфийлд!
Не бива да стоите там.
Не е безопасно.
Живях тук като малък.
Отдавна ли живеете тук?
- Цял живот.
Почакайте.
Вашата майка не е ли...
Не беше ли...
Не беше ли Каръл Г ърбър?
Мама умря преди години.
- Много съжалявам.
Не се чувахме, както си бяхме обещали.
Г осподи!
Да не сте момчето от виенското колело?
Мама ми разказа.
- Обеща да не казва на никого.
Каза, че сте бил красив.
О, един от двама ни беше.
Задръжте я, ако искате.
Аз съм Боби.
Моли.
Тя беше храбра като лъв.
Повече не видях Тед Бротигън. Често си мислех за него.
Никога няма да го забравя.
Защото онова лято беше последното от детството ми.
И макар че вече не можех да чета мислите на хората,
Тед ми остави подарък за цял живот.
Той успя да ми отвори очите
и да пусне бъдещето в мен.
Всеки миг, прекаран с него, ми е свиден.
Не бих го заменил за нищо на света.
Филмът се посвещава на Пьотр Собочински 1958-2001
С благодарност на един голям оператор и приятел
Ripped by Lemmy®