Battlestar Galactica - 01x08 (2004) Свали субтитрите
Доръл!
Когато това тяло умре съзнанието ми ще бъде прехвърлено в друго.
Силоните могат да приемат човешка форма. Сега изглеждат като нас.
Този мъж беше разпознат като Силонски агент.
- Ти ще спиш, аз ще пазя.
- Не. Ти си този, който се нуждае от сън.
Имате късмет, че не сте изпаднала в кома.
Ще дойде време, когато няма да можете да криете от какво сте болна.
Лора.
Да?
Г-жо Президент, добре ли сте?
Да, просто странични ефекти от Камалата.
Знаете какво казват, "Кое е по лошо? Рака или лекуването му?"
Какво ти трябва?
Имате спешно обаждане от капитана на Джеменън Травълър.
Може ли да звънна след малко? Той казва, че е открил Силон на борда.
Открили са го в багажното отделение.
Изглежда е живял там с дни.
Сигурни ли са, че е Силон?
Капитана го е разпознал по една от снимките, които изпратихме.
Той е копие на мъжа, когото знаем като Леобен Конрой.
И къде е сега?
На борда на Джеменън Травълър заключен е в склад, под охрана.
Изолирайте кораба.
Наредете на командващият пилот да ескортира Джеменън Травълър.
И да не приближава друг кораб от флота.
Да, сър.
Кат, Галактика, летете наблизо...
ще изпратя екип да го унищожи веднага.
Искам да бъде разпитан преди това. Преди всичко..
това не е мъж, а нещо...
второ, всичко, което казва е лъжа.
Най-добре е да бъде унищожен.
Искам да чуя какво има да ни каже това. нещо. Може да е важно.
Г-жо Президент, имал съм работа с този модел преди.
Ще ви напълни главата с глупости, недообмислена идеология и ще ви обърка.
Тогава изпратете някой, който няма да бъде объркан така лесно.
Това е заповед, Командире.
Искам да бъде разпитан.
Заповедта е разбрана.
Мислиш ли, че ще признае нещо? Не.
Но Президента така иска.
Ако искаш да ида, ще се изкъпя и ще ида.
Напредвате ли?
Разбрахме цялата му авиационна радиоелектроника.
Контрола за стрелба, навигацията...
и мисля, че напредвам с хипер драйва.
Нахвърлях на бързо това преди три седмици.
Това е доклада ми за Леобен.
То е много умна машина. Манипулативна, хитра.
Единствения проблем на Леобен е, че то не лъже.
Това би било твърде лесно.
То смесва лъжа и истина.
Просто запомни, ще се опита да влезе в главата ти.
Майка ми винаги е казвала, че там и без това няма нищо.
Просто внимавай.
Той има мисия. Няма да разбереш каква е, докато не е късно.
Задачата ти е да си сигурна, че няма да постигне целта си.
Да, сър.
Лейтанант.
- Какво става?
- Нищо.
Просто проверявах дали съвета ми е помогнал?
Да. Всъщност помогна..
Трябва да се отнасяш към това по-скоро като с животно, отколкото с машина...
и проработи.
Как всъщност ти хрумна тази идея? Просто се появи в главата ти?
- Аз съм Силон.
- Знаеш ли, това изобщо не е смешно.
Ако можех да докажа, че не съм...
щеше ли да има разлика? Между нас, тоест?
Джеменън Травълър Раптор седем-едно-девет...
идва с Лейт. Трейс на борда.
Разрешение за кацане.
Разбрано, седем-едно-девет. Имате разрешение.
Наистина изглежда като човек. Да.
Сигурно е пълно с кабели отвътре.
Не, ако го разрежеш ще видиш кръв, вътрешности, всичко.
То се поти.
Виж ти. Погледни.
Боже, създават си доста проблеми с това имитиране на хора.
Защо ли правят това? Не ме интересува.
Но факта, че тези неща се потят...
е, това е интересно.
Спиш?
Моля се.
Не мисля, че Бог отговаря на молитвите на тостерите.
Бог отговаря на всички молитви.
- Колко Силона има във флота?
- Не мисля, че бяхме представени един на друг.
Аз съм Леобен.
Колко Силона има във флота? Незнам.
Как се казваш?
Колко време се кри на борда на този кораб?
Нима не е разрешено да знам името ти?
Защо се криеше тук? Имах мисия за изпълнение.
Виж, не искам много. Можеш ли просто да кажеш коя си?
Кажи ми каква е мисията ти и ще си помисля.
- Мисията ми е да направя саботаж.
- Какъв вид саботаж?
Боже, ти смърдиш.
Може ли малко въздух? Между теб и всичката тая влага.
Не съм тук да играя игрички с теб.
Казал си, че искаш да сътрудничиш. Започвай да говориш или приключваме.
Ок.
Но...
наистина искам да знам името ти.
Отворете.
Ти си Лейт. Старбак?
Да, ти си.
Знаех си...
Бях прав.
Бях прав. Видях го. Виждал съм го.
- Доволен ли си?
- Сега всичко има смисъл.
Нали?
Сега може да говорим. Да говорим за много неща.
Например?
Поставил съм атомна бомба на борда на един от корабите.
Ще избухне в 18:30 часа.
Къде?
Не съм готов да ти кажа.
Лъжеш. Няма бомба.
Можеш да поемеш риска, Старбак.
Военното обучение ти диктува да кажеш на командващите и те да решат.
Може би обучението ми не е толкова добро.
Може да те бутна през шлюза и да кажа, че не си продумал.
Кой лъже сега.
За всичко си има причина, нали?
Очаквам да прекараме още време заедно.
Имаме много да си кажем.
Ще бъде весело.
Сигнализирайте Червения отряд за тревога. Дий?
И проверете Галактика за всякакъв вид радиологически устройства.
Добре.
Свържете се с всички капитани от флота.
Нека проверят за радиологически устройства.
Но подчертайте, че това е само предпазна мярка.
Не искам да тревожа никой, докато не сме сигурни.
Да, сър.
Е, ще знаем със сигурност след 8 часа и 40 минути.
Лейт. Трейс, той каза ли нещо друго?
Не.
Но позна прякора ми.
Изглеждаше много доволен, когато разбра коя съм.
Играел си е с теб.
Скатавал се е със седмици във флотата.
Има поне 50 начина да е чул думата Старбак по радиото.
И аз така предположих, сър.
Някаква идея какво иска?
Все още не.
Но каза, че очаква да прекараме още време заедно.
Не рискувай, Старбак.
Да, сър.
Вярваш в Боговете, нали? Боговете на Кобол и всичко това?
Защо трябва да ти казвам?
Въпроса не е подвеждащ. Просто искам да съм сигурен.
Значи се молиш на Артемида, Афродита?
Къде е бомбата?
Бях прав.
Виждаш ли, вярата ни е подобна, но аз се моля само на един Бог.
Не ме интересува в какво вярваш.
Да познаваш лицето на Бог е като да познаваш лудостта.
Виждам вселената.
Виждам структурата.
Виждам предзнаменованията, които предхождат всеки момент от живота ни.
Всичко е там. Аз го виждам. А ти не.
И имам изненада за теб.
Имам да ти кажа нещо за бъдещето.
Така ли? Така.
Но трябва да минем през всичко това до края.
Какъв е основния предмет на вярата?
Това не е всичко, което сме.
Разликата между теб и мен е, че аз знам какво значи това, а ти не.
Знам, че съм повече от това тяло и това съзнание.
Част от мен плува по течението.
Но всъщност стоя на брега. И така никога не бих попаднал в него.
Това е по-лошо от Галактика. Не мислех, че е възможно.
Какво казваше? Нещо за плуване по течението?
Нещо против?
Благодаря.
Умирам от глад. Не съм ял от дни.
Лошо програмиране, а? Тоест, защо да се затрудняваш с храна?
- Част от това да си човек.
- Ти не си човек.
Как е обяда?
Знаеш как е.
Когато си толкова гладен, всичко е вкусно.
Това болеше ли?
Да, болеше.
Машините не би трябвало да чувстват болка...
или да кървят...
или да се потят.
Пот. Това е забавно. Добро е.
Виждаш ли, умния Силон би спрял остарялата програма за болка точно сега.
Но аз не мисля, че си толкова умен.
Може да я спра и ти няма как да разбереш.
Ето дилемата ти.
Спри болката, ще се почувстваш по-добре но това би те направило машина, а не човек.
Човешките същества не могат да спрат болката.
Човешките същества трябва да страдат...
да плачат, викат и издържат...
защото нямат избор.
Единствения, който мога да ти предложа да избегнеш болката е...
да ми кажеш точно каквото ми трябва да знам.
Точно както човек би направил.
Знаех това за теб.
Ти си всичко, което си мислех, че ще бъдеш.
Но няма да стане. Няма да ти кажа нищо.
Може би не.
Но дълбоко в себе си ще знаеш, че съм те победила...
че човек те е победил...
и наистина не сте по висши от нас.
В края на крайщата сте машини.
Нека игрите започнат.
Здравей.
Виж ти какво довя вятъра.
Лейт. Валери.
Какво неочаквано посещение.
Изглеждате чудесно.
Нуждая се от помощта ви. Всичко, което е по силите ми.
Всичко.
Чудно защо я наричат Бумър?
Чух, че работите по тест...
който може да открие разликата между човек и Силон.
Бинго.
Наистина не мога да говоря за това сега.
Не би искала да помогнеш за един бас, нали?
Защо те наричат Бумър?
Ако работите по детектор за Силони мислите ли, че мога да съм първата?
Нали разбирате, да ме тествате?
- Защо бърза тя?
- Защо бързаш?
Не съм сигурен, че ще бъде подходящо да покажа предпочитания...
ако наистина работя по такова нещо.
Спасих живота ви на Каприка.
Ко-пилота ми отстъпи мястото си заради вас. Доведох ви на Галактика, на безопасно място.
Нямаше да сте тук, ако не бях аз. Длъжник сте ми.
Тя стреля и постига целта си.
Вероятно има истина в това.
Е можете ли да ме тествате или не?
Мисля, че трябва да го направите.
Резултатите ще бъдат интригуващи.
Технологията на детектора на Силони...
не е съвсем готова за цялостно сканиране.
Но бих могъл да изпробвам бета теста.
Шарън закъснява.
С половин час.
Забелязвам, че я наричаш Шарън вече.
Да, мисля за нея като една от тях.
Защото не я харесваш?
Заради доста неща, ние сме това, което правим.
Тя реагира като една от тях, мисли като една от тях.
Тя е една от тях.
Но е една от нас. Ще бъде най-добре да го запомниш.
- Правихме секс.
- Поздравления.
Обича ли те? Така мисля.
Каза ли ти го? Не директно.
Значи само гадаеш.
Остани в същия участък.
Приготвяме хижа за вас наблизо.
Храна, вода, ток. Всичко необходимо.
Не би трябвало да е трудно да го убедиш да останете и заживеете заедно.
Ако не, убий го.
Ще се справиш ли?
Стигнахме до тук, ще стигнем и до края.
Ако нещо ти се случи, няма да знам какво да правя.
Каприка.
Ако избяга, умира.
А обича ли те?
Хило.
Ей, какво става? Хайде, трябва да вървим. Веднага.
Видях Силони. Идват насам.
Трябва да се придвижваме бързо, по-бързо от преди.
- Защо? Какво се промени?
- Всичко. Повярвай ми.
Вярвам ти.
Сега, ако беше човек...
щеше да си готов да предложиш някаква фалшива информация...
за мястото на бомбата.
Каквато и да е информация, която може да ти спести малко от това.
Но все забравям, че не си човек.
Ти си машина.
Аз съм повече...
от всичко, което можеш да си представиш.
Аз съм Господ.
Извинявай. Господ?
Уау. Приятно ми е.
Това беше добро. Ще си спечелиш няколко минути.
Забавно, нали?
Всички сме Господ, Старбак. Всички ние.
Виждам любовта която свързва всичко живо.
Любов?
Ти дори не знаеш значението на тази дума.
Знам, че Господ ви обичаше повече от всички останали същества...
а вие се отплатихте за любовта му с грях..
със омраза, корупция, зло.
И тогава той реши да създаде Силоните.
Господ няма нищо общо с това. Ние ви създадохме. Ние.
Беше глупаво, идиотско решение и си платихме за това.
Унищожихте цялата ни цивилизация.
Това е грях. Това е зло. И вие сте зли.
Нима?
Виждам истината, която струи около теб в потока.
Наистина те влечат потоците и реките, а?
Мисля, че трябва да задоволим манията ти.
Осъзнаваш ли, че мога да те убия преди да се върнат в стаята?
Мога да се изправя на крака...
и отчупя черепа от гръбначния ти стълб...
да пробия вратата...
и да убия стражите за по-кратко време, отколкото да ти го опиша.
И защо не го направиш?
Сега не му е времето.
Той се освободи!
Имам изненада за теб.
Ти си побъркан, приятел.
А сега да свалим кадифените ръкавици.
Полковник Тай.
Как върви издирването на бомбата?
Все още нищо.
Колко време остава? 2 часа и 9 минути.
Разпръснете флота.
Разтоянието на корабите един от друг да не е по-малко от 500 единици.
- Ако има бомба да ограничим щетите.
- Да, сър.
Не.
Направи го.
Оставете го.
Сър?
Кажи ми къде е бомбата...
или ще се удавиш в тази кофа.
Не мога да се удавя. Не мога да умра.
Да бе.
Командир Адама обясни, че ако това тяло умре...
съзнанието ти ще бъде свалено или прехвърлено в друго.
Нещо такова.
Не, точно така.
Мислех си.
Защо Силон би разговарял с нас?
Защо се интересува дали ще унищожим тялото му?
Защо не прехвърли съзнанието си и да се смее отстрани на всички нас и глупавите ни идеи?
Кажи ми къде е бомбата.
Това не е твоята битка, Старбак. Ти имаш друга съдба.
Не ме прекъсвай.
Ще те смая с жалкия си човешки мозък.
Мисля, че ти се страхуваш.
Страхуваш се, че си далече от дома си.
Ами ако не успееш да се прехвърлиш до там?
Ами ако умреш тук, наистина?
Това е шанса ти да разбереш дали си Бог...
или проста електрическа верига с лоша прическа.
Не се страхувам да умра.
Някой те е програмирал с приказката за Бог, за потоци и за живот след смърта.
Но някъде в хард-диска, който наричаш мозък...
бипка следното съобщение:
"Грешка, грешка. Не може да се изчисли.
Аз нямам душа. Имам софтуер.
ако умра, умирам наистина."
Имам душа.
Виждам структурата.
Познавам те.
Ти си повредена.
Родена си да бъдеш жена...
която вярва, че страданието е добро за душата и ти страдаш.
Живота ти е посветен на болката.
Травми. Инциденти.
Някой насочени срещу другите, а други срещу теб самата.
Това те обгражда като балон.
Но не е вярно, а просто нещо...
нещо, което тя залага в главата ти.
Нещо, в което искаш да вярваш, защото значи...
че ти си проблема, а не света, в който живееш.
Искаш да вярваш защото значи, че ти си лош късмет.
Ти си като рак, който трябва да се премахне.
Чуваш гласа й всеки ден.
И искаш тя да е права.
Започнете отново.
Сега поставяме това в отвора и чакаме за резултата.
Зелено - ти си нормално човешко същество.
Червено - ти си зъл Силон.
Ще отнеме няколко минути.
И така, ти си от Аерилиън?
Имаш лек акцент като от тази планета.
Какво? Не. Трой. Трой.
Кажи ми, защо ми звучи познато?
Миньорска колония.
Злополуката.
Експлозията. Точно.
Каква трагедия.
Семейството ти? Те починаха с останалите.
Съжалявам.
Това е лъжа.
Поздравления, докторе. Току що открихте първия си Силон.
Ето един интересен момент в живота на Гай Балтар.
Какво ще направи той?
- Всичко наред ли е?
- Да.
Да, просто интерполирам резултатите.
Въпроса е какво ще направи тя, ако я разобличиш?
Ще ти благодари или ще те убие?
Мислех, че е просто червено или зелено.
Е, малко по-сложно е от това.
Тя вероятно дори не подозира.
Вероятно си мисли, че е още едно момиче от Трой...
чието минало е изчезнало в мистериозен инцидент.
Ще бъде интересно да се види как ще реагира тя...
когато й кажеш истината.
Предполагам, че Силонската и страна ще надделее и тя ще ти счупи врата...
преди да разкриеш тайната й.
Да разберем.
Поздравления, зелено е.
Доста ярко зелено.
- Не си Силон.
- Наистина?
100% човек, и доста ярко зелено също.
За секунда се притесних какво ще кажете.
Нима? Да.
Е, вече няма за какво да сe притеснявате.
И да искате не можете да бъдете по-човечна.
- Благодаря Ви.
- За нищо.
Имам нещо да Ви казвам.
Колко остава преди да изтече времето на предполагаемата бомба?
По-малко от час.
Пригответе ми совалка. Отивам на Гаменон Травълър.
Искам лично да видя силона.
Г-жо Президент, Вие трябва да... Дори не започвайте.
Не искам да обсъждам това. Взех решение вече.
Не и преди да съм Ви осигурил безопастността.
Достатъчно. Оставете го да подиша.
Наистина си болен.
Ти не си личност. Ти си машина, която се наслаждава на болката си.
Всичко това се е случвало и преди.
И всичко това ще се случи пак.
Не ми цитирай Светото писание.
Нямаш правото да използваш тези думи.
Коленичела си пред боговете и си ги молела за напътствия.
Но неможеш да видиш, че твоята съдба е вече написана.
Всеки от нас играе роля. Всеки път различна роля.
Може би последният път аз съм бил разпитвача, а ти си била затворника.
Играчите се разменят, историята остава същата.
И този път...
този път...
твоята роля е да предадеш душата ми на Господ.
Направи го за мен.
Това е твоята съдба ... и моята.
И ти казах, че имам изненада за теб. Готова ли си?
Ти ще намериш Кобол.
Родното място на всички нас. Кобол ще Ви заведе до Земята.
Това е моят подарък за теб, Кара.
Какво, по дяволите, става тук?
Какво точно си мислиш, че правиш тук?
Това е машина, сър.
- Нямаме ограничения в тактиките.
- И къде е бомбата?
Не знам. Не знаете?
Прекарахте последните 8 часа измъчвайки този човек.
Тази машина.
Каквото и да е.
И нямате каквато и да е информация.
Той мисли, че може да вижда бъдещето.
Каза, че знае съдбата ни каква е.
Каза, че ще намерим Кобол и това ще ни отведе до Земята.
Измийте го. Нямаме много време.
Да, сър.
Знаете ли коя съм? Да.
Извинявам се за това, през което сте минали.
Махнете белезниците.
Направете го.
Благодаря.
Мога да направя и повече.
Мога да гарантирам безопастността Ви. Мога да наредя да Ви освободят.
Нямаме повече време.
Имаме четири минути преди да изтече времето на бомбата Ви.
Дойдох тук за да Ви кажа...
че този конфликт между хората ни няма да продължи.
Това може да спре тук, сега с нас. Трябва да си вярваме един на друг.
Вярвай ми.
Мисля, знаеш, че можеш да ми вярваш.
Кажи ми какво трябва да знам и ще живееш.
Бомбата не съществува. Измислих си я.
Лейтенантът беше прав. Бях прекалено изплашен.
Неисках да умра и затова, когато ме хванахте, измислих история за да спечеля малко време.
Разбирам.
Благодаря Ви за истината.
Благодаря, Г-жо Президент.
Не бъдете прекалено строга с Кара. Тя просто си вършеше работата.
Военните...
те ви учат да...
обезчовечавате хората.
Ще го имам предвид това.
Не, чакайте.
Лаура, имам нещо да ти кажа.
Адама е силон.
Да.
- Добре ли сте?
- Да.
- Бомбата?
- Нищо.
- Вкарайте го при външния портал.
- Какво?
- Не можете да правите това. Не и след това, което Ви каза...
- Да, мога. И ще го направя.
Погледнете ме Лейтенант.
Изгубихте цялостна представа за ситуацията.
През периода, в който му позволих да остане жив, затворен на този кораб...
той накара целият ни флот да се чувства безпомощен.
Вкарва коварни идеи в мислите ни.
По-смъртоносни, от която и да е бомба.
Създава страх.
Но бяхте права. Той е машина...
и ние не държим смъртоносни машини да се мотаят наоколо.
Когато убива хората и е заплаха за бъдещето ни...
се оттърваваме от него.
Той не се страхува да умре.
Той просто се страхува, че душата му няма да иде при Господ.
Богове на Кобол, чуйте молитвата ми.
Не зная дали е имал душа или не.
Но ако е имал се погрижете за нея.
Доста рисковано действаше днес.
Трябваше да го направя.
Нетърпелив съм да ми кажете защо?
Президент Адар веднъж каза...
че интересното в това да бъдеш Президент...
е това, че няма нужда да обясняваш каквото и да било на който и да било.
Нещо не е наред?
Не. Всичко е наред.
[ превод lmz ]