One Tree Hill - 01x02 (2003) Свали субтитрите
Пробвай това.Стреляй сега.Да видим колко ще отбележиш.
- Хайде,мърдайте!
- Време е да си ходим.
Шест и половина,Люк!
Оо, стига момчета, не е нужно да идвате. Това е просто един мач.
Ясно. Белият те викна да играеш в отбора.
И Нейтън те заплаши.
Победи го тук,един срещу друг,влезе в отбора.
И сега е първият мач и да не дойдем?
Отиваме.Мачът е за всички нас.
Давай,Люк!
Карън!Готова ли си да тръгваме?
O. Няма да ходя. Реших да стоя тук. Ще печеля от бизнеса.
- Говори ли с Люк за това?
- Не. Но той ще разбере.
- Карън...
- Тя не иска да ходи.
Тя не иска да вижда люмия си от гимназията/брат ти Дан/кретенът,
който изостави Лукас/бащата на Нейтън,звездата на отбора/ще ми се скъса сърцето
ако чуя тази история отново. Хайде.
Мисля,че правиш грешка.
Белият може да вкара това хлапе в отбора, може да го вкара в мача, но не може да го вкара в твоя мач.
Така че го разбий. Разбий и противниците.
Ще играете с Broner тази вечер. Те са добри,затова бъди готов.
Добре.
Скот!
Не мога да повярвам,че копелето е в отбора ни.
За сега…
Нервен ли си?
- Малко.
- Добре. Трябва да бъдеш.
Просто прави това,което правиш цяла седмица на тренировките. Всичко ще е наред.
Люк! Нещо против ако кажеш няколко думи преди първия ти мач?
Да. Ще го пуснем в интернет. Ravenshoops.com.
Точно така. Ще имаме уеб страница и всичко.
Какво,по дяволите,е това?
- Ами,ние притежаваме този сайт.
- Да,ние сме спортни журналисти.
Не и тук,не сте. Съблекалнята е затворена. Никакви медии.
Пич,чу ли това? Ние сме медия.
Не просто медия. Банната медия.
They don’t wanna what! Or we’re gonna what!
- Или какво! Или какво!
- Добре. Да излизаме на игрището.
Ravens! Ravens! Ravens!
Искаш света ми? Имаш го.
Кийт! Хей. Най-накрая дойде да видиш племенника си как играе, а, големи братко?
Да. Може и така да се каже.
Тази вечер, Лукас Скот играе първия си мач за Tree Hill Ravens.
Точно така,Уста. Сега, Ravens са 5 и O.
Но това е първия им мач след остраняването на шестима университески играча.
Синко!
Събуди се.
Хайде, влизайте.
Бързо, бързо!
Значи това е момчето,което победи Нейтън?
Е,изглежда добре отзад.
Ravens на три. Едно! Две! Три!
Люк, успокой се. Съдбата си има начини да те намери.
Хайде,Нейтън.
- Да вървим.
- Хайде.
Хубави ръце.
Хубави крака.
Нека да видим малко игра!
Хей,на чия страна си?
Давай Ravens!
Давай Nathan.
Вън!
Добре.
Не ти е вечер синко.
Започни да си водиш бележки,смотан.
Какво? Съжалявам, съжалявам.
Хей, извинявай.
- Невероятно.
- Какво?
- Пейтън, видя ли колко лошо играеше?
- Е,и?
Беше ужасен. Никога не съм виждал някой да играе толкова зле.
И ти се наслаждаваше?
Ами, да,естествено. А,ти?
Какво има,Пейтън? Харесваш ли това момче или...?
Имаш предвид повече от гаджето ми ,с който се опитвам да го направя точно сега?
Ами разхлади го малко.
Мислила ли си,че може да искам да поговорим?
Не,не можеш. Ти искаш да празнуваш публично унижение
и съжалявам, това е малко преиграно.
О,а да бъда с теб не е ли?
О,Пейтън стига,шегувах се.
Ще влезеш ли в колата?
Моля?
Добре.
Вземи си и глупавата музика. Приятна разходка до вкъщи.
По дяволите,Нейтън! Този диск трудно се открива.
Важен е.
Отворено е.
- Хей.
- Той добре ли е?
Не знам. Не го видях след това.
Трябваше да бъдеш там.
Е, ти не трябваше да ходиш при Белия.
- Мислех,че подкрепяш това.
- Подкрепям Лукас.
Нямах голяма възможност след като ти отиде и го вкара в отбора,нали?
Какво става?
Трябваше да бъда там.
Мислех,че съм го преодоляла, Кийт,наистина.
Може би просто съм се криела.
Просто не мога да се върна там.
Това място знае твърде много.
Предполагам мъката наистина обича компания.
Какво правиш тук?
Всъщност не съм тук.
Никога не съм тук.
Знаеш,че стрелям и топката влиза вътре.
Никога не питам, не мисля за това.
То просто се случва.
Или се случваше.
Да.
Лукас, това е просто мач.
Кой се интересува,че цялото училище, повечето от приятелите ти
и половината град те е видял да се излагаш.
Значи… наистина си дошла да ме развеселиш.
Искаш ли да те закарам?
Нейтън!
Виж това.
Какво правиш там?
Бях двойно блокиран, затова пткрих свободен човек.
Грешно. Пропусна възможност да отбележиш от поста.
Какво? Татко,бях двойно блокиран. Отбелязах 28 точки.
30 точки щяха да изглеждат по-добре на разузнавачите, не мислиш ли?
Отивай да спиш. Изглеждаш уморен в четвъртата част. Ще отидем да бягаме заедно сутринта.
Чудиш се защо Мама удължава тези командировки.
Виж,имаш ли нещо против ако те попитам нещо?
Давай.
Защо реши да го направиш? Да влезеш в отбора?
Защото не се вписваш много добре,нали?
Играта предполагам. Обичам играта.
Точно така. По същата причина аз съм мажоретка. Всичко е една голяма игра.
Защо просто на остана на игрището? Защо се включи в университетския?
Защото исках да знам дали съм добър.
Е, ако питаш мен, всички ние пропиляхме една наистина хубава вечер.
Аз,ти и всички други там.
Тогава защо го правиш?
Искам да кажа,наистина ли го харесваш или не?
Ако кажа че го харесва,, значи съм просто още една мажоретка.
Но ако кажа,че го мразя, тогава съм или лъжкиня или измамница.
И в двата случая губя.
Искаш ли да влезеш?
Ами Нейтън?
Какво за него?
Какво правиш?
- Ти току-що каза...
- Не съм те канила да влизаш.
Попитах искаш ли.
Благодаря за превоза.
Здрасти,скъпи.
Търсих те.
Да, бяхме заети в кафето. Което е добре,нали?
Разбира се.
Люк!
Съжалявам,че го пропуснах.
Да,аз също.
Извинявай.
Пейтън не е тук сега. Само глупавата й музика.
Виж,наистина съжалявам.
Просто… това момче е в отбора сега и баща ми само ми го натяква.
Но не трябваше да си го изкарвам на теб.
Знам.
- Нейтън,уморих се от това.
- Знам. Просто…
Виж,не бях много добър с теб напоследък и само исках да кажа…
че съжалявам,става ли?
Просто кажи,че е добре и като се видим утре ще си бъдем същите отново.
Става ли,Пейтън?
Добре.
В ранната си кариера, Хемингуей бил обезсърчен.
Той бил добър писател,който искал да е велик.
И в края на краищата, той осъзнал,че по-малкото е повече.
Пейтън.
Опиши Лукас,използвайки само една дума.
Разочароващ.
Добре,тишина моля. Благодаря.
Лукас, погрижи се да отговориш и опиши Пейтън?
Самотна.
Добре,тишина моля.
Да? Нейтън?
Мога да опиша Лукас с една дума.
Копеле.
Добре,добре,добре.
Престанете. Престанете!
Ставам и всеки път когато го направя,някой ме рита в задника
затова,че те сложих в отбора. Сядай!
Момче,най-вероятно изглупявам.
Защото си мислех,че може би си различен.
Заложих си главата за теб.
По дяволите! Вярвах ти.
- Не трябваше да го удрям. Прав сте.
- Естествено,че съм прав.
- Не мисля,че мога да го направя.
- Точно така.
- Един лош мач и просто ще избягаш.
- Не бягам.
Точно затова съм в кабинета ви.
И какво стана след като го нападна?
Кели ни разтърва.
Още малко и щях да го унищожа.
Или щеше да ти скъса задника.
Какво знаеш за това, Джигалски?
Какво знае всеки от нас за това?
Ако трябва да предположа, бих казал,че той те нападна пръв.
И съм напълно сигурен,че си бил отдолу,когато г-н Кели ви е разтървал.
Е,грешиш. Защо не опиташ на се бориш за топката от време на време,а?
Какво,ще се гримирате ли?
Влизайте в салона и започвайте да загрявате.
Джигалски, когато откриеш обувките,които ти отиват на полата,
може да се срещнем в салона.
Хайде.
- Хей. Това тъкмо започва за теб.
- Нейтън!
Някакви странични ефекти?
- От кое?
- Амнезията ти.
За какво говориш?
Говоря за това ,че трябва да имаш амнезия,защото знам,че
щеше да споменеш ако се беше бил днес.
- Добре ли си,Люк?
- Да.
Случвало ли ти се е да се събудиш от хубав сън и да се опиташ пак да заспиш?
Или имаш настинка и си обещаваш,че ще оценяваш нормалното много повече
- ако можеш да се върнеш към него.
- Да.
Точно така се чувствам.
Просто искам нещата да са както бяха преди.
С баскетбола?
С всичко.
Знаеш ли жалко,че Лукас е беден и не може да играе,защото е готин.
Хей,мисля,че е много добре,че се скарахте с Нейтън пак.
- Наистина?
- Да.
Всеки път,когато се карате се сдобивам с нова музика.
Хей,купи ли си новия на Бийонсе?
Не.
Знаеш ли,Пейтън, знам,че си като Гуен Стефани, карирана пола, аз съм гаднярка,
но ние те обичаме въпреки всичко, и знаеш ли защо?
Защото петък вечер, когато е време за мач, ти си там.
Една от нас.
П.П. Гуен Стефани не е гаднярка.
Гледала ли си назад някога,Брук?
- Какво назад?
- Всичко.
Гимназията, баскетбола, и просто… цялата тази драма за популярността.
Да.
Искам да кажа, Понякога си мисля за бъдещето и то ме плаши.
Но тогава си мисля,че ще отида в колеж…
Ще се присъединя към правилното общество… Ще се омъжа за богат мъж.
Освен ако не надебелея.
Виж,това е просто един мач,Люк. Дори Джордан е играл ужасно на първия си професионален мач.
Майкъл Джордан отбеляза 16 точки в първия си мач.
Да.Знам това.Просто мислех,че ти не знаеш.
Това,което казвам е, знаеш, трябва да се отърсиш.
Ами ако не мога Кийт?
- Искам да кажа, може би не мога да играя на такова ниво.
- Можеш.
Е,може би не. И плюс това,то е тяхно.
Не се вписвам в техния свят.И никога няма.
Това е глупаво.
Дори Джордан е избягал от училищния отбор. И се справи добре.
Какво казва майка ти за това?
Не съм говорил с нея още.
- Ами трябва.
- Защо?
Защото го заслужава. Искам да кажа, тя преминава през това също.Ти не си единствения.
Това е правило на живота. Най-красивото момиче, най-ужасната кола.
Какъв обрат,а?
Това са моите скици!
Ъм… не ги гледах.
Това е лично. Аз не ти чета дневника!
- Нямам дневник.
- Нямаш?
Скъпо дневниче, баща ми не ме обича П.П. Стой далеч от нещата ми!
Какво става,чух за сбиване?
Нищо.
- Победи ли?
- Татко,не беше нищо.
Не,синко,било е нещо. Защото ако беше нищо,
директорът нямаше да ми се обади в работата.
Осъзнаваш ли колко бързо отстраняване или лоша репутация могат да съсипят успехите ти?
Татко,той налиташе на приятелката ми!
- Какво искаш да направя?
- Приятелката ти?
Нейтън,ако ще се биеш,бий се за нещо по-важно.
Нарани ли се?
Не.
Добре.
А ти?
Аз? Защо?
Той не се нахвърли на мен,татко…
нахвърли се на теб.
Е,ще ми кажеш ли за боя или ще се правиш на надмене докато ти крещя?
Това телефонът ли е? Аз ще вдигна.
Чакам.
Мамо,той си го получи.
- Знаеш,че каза...
- Не.
Когато ме повикаха днес, бях сигурна,че говорят за друг Скот.
И след това ми казаха,че има двама Скот и мога да си избера.
Честно,Лукас,да се биеш в клас? Да се биеш изобщо?
- Той се държеше като идиот.
- И това изведнъж те изненадва?
- Не е ли бил идиот преди?
- Не.Той винаги е идиот.
Тогава защо падна на неговото ниво?
Това няма нищо общо с лошата игра,нали?
Откъде би могла да знаеш? Дори не беше там.
Съжалявам. Мамо…
Мамо!Съжа...
Как спа?
Не много добре.
Сънувах този ужасен сън,когато съм смотаняк с майка ми.
- Слушай.
- Слушай.
- Ооо.
- Jinx.
- Извинявай.
- Не. Ти извинявай.
Трябваше да ти кажа истината защо не бях там.
Наистина исках,Люк,но мисълта да вляза в този салон…
Там той ми каза,че отива в колежа без мен.
Там всичко се промени.
И не съжалявам за нито една секунда с теб, ясно?
Не съжалявам,но беше труден ден в този салон.
И той избра баскетбола.
Съжалявам,че трябваше да чуеш тези неща така, но не исках и да те лъжа.
Съжалявам,че трябваше да го преживееш.
Виж,искам да поговорим какво става с отбора.
Знам,че си мислиш,че съм твърде строга с теб,но това е защото виждам положението тук.
Белият няма да сложи това хлапе на скамейката само заради един лош мач.
Какво от това? Остави го да се унижи.
Не. Повече от това е.
Преди когато играех за Белия,думата му беше закон. Беше винаги прав.
Дори когато не беше. Затова го предизвиках.
И те закова на скамейката за шампионата.
Да,или така смяташе. Покри го и се правеше,че ме е наказал.
Но трябва да знаеш истината. Отказах да се върна в мача.
Бяхме напред в четвъртата част, и Белият искаше да печелим време.
Какво съм ти казвал за играта като нападател?
- Да бъда агресивен.
- Точно така .Да бъдеш агресивен.
Плюс това имаше разузнавачи,дошли да ме гледат.Той ме проверяваше.
Отиваше в някакъв голям колеж обратно в Тинкам,затова го направих.
Не се подчиних на Белия и отбелязах.
- Хубаво.
- Да.
Да, затова Белият поиска почивка и започна да ми крещи как това било неговата система,
която ни е издигнала и нито един играч не е по-голям от отбора.
Затова седнах и го разобличих.
И те загубиха.
Да,чувствах се зле заради момчетата.
Но той трябваше да знае,че аз съм този,който ни доведе до тук.Нито той,нито системата му.
Слушай,Нейтън,не искам да изнасяш на гърба си това хлапе.
Без значение колко зле играе, Белият го използва,за да ми го върне.
Евентуално ще се договоря с Белия,но засега сме само аз и ти,ясно?
- Добре.
- Добре.
Хей Лукас.
Труден мач предишната вечер.
Да.
Случва се.
- Значи четеш много,а?
- Да.
Имам нещо за теб.
Слушай, знам,че не сме имали наистина възможност да поговорим след като влезе в отбора,но...
Просто не исках да ти се пречкам,да ти дам шанс да се успокоиш.
О,аз съм Джейк.
Да,знам.
Доста се говори за играта ви един срещу друг с Нейтън.
- Човече,искаше ми се да бях там.
- Оу.Не беше нищо особено.
Знаеш Нейтън,той е…
той е адски играч,какъвто си е. Но...
той купува цялата тази безмислица.
Ти го уплаши.
Страхът променя всичко.
- Atlas Shrugged?
- Да,чел ли си го?
- Не.
- Добро е.
Както и да е ще се оправиш.
Просто помни… не му позволявай да ти го отнеме.
- Не знам какво означава това.
- Да,знам.
Но ще разбереш.
Добре,да опитаме нашия проект за Хемингуей отново.
Но в случая за да избегнем сбиване,ще го направим на хартия.
Сега,не е задължително да си пишете имената.
Просто напишете една дума,една единствена,
за да опишете какво искате в живота си най-много сега.
Ето така.
Не можеш да го направиш,нали?
Красиво е.
Чудех се за това?
Всички се чудим,нали?
Какво става,когато си отиде?
Но виж, никога не съм виждал някой да го изгуби.
Напълно...
Досега.
Давай,човече.
Докажи ми обратното.
Нищо нямам да ти доказвам.
Това е трогателно.
И е много лошо,наистина. Имам предвид, с нетърпение очаквах да те победя,
но сега? Какъв е смисълът?
Вече знаеш,че свърши.
Щях да кажа "ще се видим на тренировката",но и двамата знаем,че няма да си там.
Защо да се унижаваш,нали?
Пропусна отново.
Скот! Лукас Скот!
Още веднъж! Лукас Скот!
Няма ли да тренираш днес?
Какво,да не ме следиш?
- Мислех си,че някой може да иска да ги види.
- Е,не е твоя работа.
Знаеш ли какво? Права си. Не е моя работа.
- Не трябваше да знам нищо за това.
- Знам,че не трябва.
Виж,просто ми кажи защо не ги публикува.Добри са.
Не достатъчно добри.
Виж,Пейтън,защо не?
Искам да нарисувам нещо,което има значение за някой.
Знаеш,искам да рисувам сляпата вяра или отиващото си лято или… просто момент на яснота.
Това е както когато отидеш и видиш много добра група на живо за пръв път, знаеш,
Никой не го казва,но всички си го мислят --
"Имаме нещо,в което да вярваме отново."
Искам да нарисувам това чувство. Но не мога.
И ако не мога да съм добра в това,поне да не го разрушавам.
Прекалено важно е за мен.
Да. За мен също.
Хей,ами скиците ти?
Какво за тях? Не означават нищо за никой,нали?
Хора,които оценяват живота си,чукат първо .
О.Това обяснява всичко.
- Тук е като машина на времето.
- Какво мога да направя за теб,Дани.
Ами…
можеш да го забравиш.
Това определено е присмял се хърбел на щърбел,нали?
Ако имаш проблем с мен, Бели, не си го изкарвай на Нейтън.
Какъв проблем,Дани ?
О.Мисля,че знаеш.
Шампионата.
Сега ще унижиш и сина на Карън заради някакъв жалък опит да успееш.
Синът на Карън.
Това е доста удобен начин да го кажеш.
Явно ще ти е интересно това,че синът на Карън се отказа от отбора.
Това прави ли те щастлив,Дани?
Виждайки пропадането на детето,което направи и после изостави?
Хей, премести Нейтън отново на нападателна позиция и може най-накрая да спечелиш този шампионат.
Ти просто разрушаваш живота на децата налаво и надясно,нали?
Е,ти направи кариера от това.
Липсваше ми на тренировката.
Не мога да го направя.
Искаш ли да знаеш нещо?
Имам над 35 спечелени сезона.
Знаеш ли какво ме държи буден през нощта?
Работата в колежа,която така и не взех.
Имах много възможности да го направя.
Да.
Имаме мач утре вечер.
В отбора ми си докато кажа.
Останалото зависи от теб.
Виж,синко.
Няма нищо срамно да се страхуваш.
По дяволите,всички се страхуваме.
Това,което трябва да направиш е да разбереш от какво се страхуваш.
Защото когато се изправиш пред него можеш да го победиш.
Или по-добре - да го използваш.
Помисли си за това.
Имаш наистина грозни пръсти на краката,момиче.
- Не,нямам.
- Да,имаш. Те са почти като на ръцете.
Е,тогава се съсредоточи само на средния.
Стига де.Просто се шегувах.Обичам пръстите ти.
Мисля си да напусна отбора.
- Да,бе.
- Не,сериозно.
Дори не го харесвам вече.Белият не може да ме търпи.
Никога не е достатъчно добро за баща ми.
Мисля,че трябва. Защо не,нали? Искам да кажа,ти можеш да напуснеш отбра,
а аз мажотерките и тогава… можем просто да се махнем.
Нейтън,хайде да го направим!
Да,бе. Точно това ще направя.
Трябва да вървя.Ще се видим на мача.
Някога измислял ли си си порно име?
- За какво говориш?
- Твое порно име.
Знаеш,вземаш името на първия си домашен любимец и моминското име на майка ти
И ги събираш. Как се казваше първия ти домашен любимец?
- Знаеш. Имах куче - Рокет.
- О,Рокет! Aх! Обичах Рокет.
Значи моминското име на майка ти е Роу.Рокет Роу!
- Добре.
- А твоето?
Имах зайче,което се казваше Бъни.
- Имала си зайче наречено Бъни?
- Да,имах.
И моминското име на майка ми е Бугард. Значи…
- Бъни Бугард.
- Бъни Бугард.
Dawson’s Freak. В ролите Рокет Роу и Бъни Бугард.
- Добре.
- Млъквай!
Хей,мачът довечера.
Няма да играеш повече...
Не.
Знаеш,че не съм бягал от нищо преди, Хейли?
- Да.
- Но не мога да го направя.
И по-лошо,не знам защо не мога да го направя.
Знаеш,това е, без значение кокло объркваш и прецакан става света,
играта,която винаги има смисъл. Беше моя.
И в много случаи това,което съм.
Но не мога да бъда този човек в техния салон,
или в техните екипи,или… в техния свят.
Разбирам,Люк.
Но аз те познавам.
И знам,че каквото и да се случи ти ще си бъдеш същия както преди.
Без екипи,без… каквото и да е ще провали това,нали?
Обади ми се по-късно.Ще отидем да си вземем пица.
Взех си една вечер почивка. Мислех си да отида на баскетболен мач.
Съжалявам,Мамо.
Не,Люк.Аз съжалявам.
Винаги съм обичала играта.
Дори състезанията при малките.
Помня когато ти купих първата фланелка.
И не можех да те махна от нея.Носеше това нещо със седмици.
И след това реши да се откажеш.
Помниш ли защо?
Лукас?
Не исках да виждам лицето му.
Дан.
Не исках да бъда като него. И…
се страхувах,че ще стана като него,ако играя.
В салона имах чувството,че той е част от мен.
Никога не съм се чувствал така на игрището.
Е,ще кажа,че той взе достатъчно от нас.
Освободих си вечерта,за да гледам сина си как играе.
По същия начин,както когато обичаше играта повече от всичко.
Мамо?
Благодаря ти.
Понякога е трудно да открием нещата,от които се страхуваме.Просто се нуждаем от малко помощ.
Хей! Изчакай!
Ето,можеш ли да погледнеш тези?
Няма да се разочароваш.
Да.Добре.
Време е да се съсредоточиш,Нейтън.
Изхвърли от мислите си всичко,което те притеснява.
Не искам да мислиш за Белия.Не искам да мислиш за съотборниците си.
Накарай ги те да мислят за теб,синко.
Другия отбор си мисли за теб.И те се страхуват.
Ще се видим на мача.
Започвах да си мисля,че няма да дойдеш.
Има мач тази вечер.Къде другаде да бъда?
О,синко!
Дай това на момчето ми,става ли?
Не му давай да ти го отнеме.
Таланта ти.
Той е изцяло твой.
Не позволявай на огъня да изгасне, разпален от незаменима искра
в безнадеждните замени на "не съвсем", "все още не" и "не съвсем".
Не позволявай на героя в душата ти да изчезне
в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш
и никога не си могъл да достигнеш.
Светът,който желаеш може да бъде спечелен.
Той съществува.
Той е реален.
Не се задъхвай.
Той е възможен.
Той е твой.
Рисунките ти имат значение.
Те ме доведоха тук.
Хайде,хайде! Ravens на три! Едно, две, три! Ravens!
Ще се оправиш.
Да.
Превод : ludoto_mimi