Devilman (2004) Свали субтитрите
А това кентавър.
Риу, обичаш ли чудовищата?
- Разбира се. И аз съм такъв.
Ти ли?
Винаги е бил малко странен.
Акира, и ти трябва да станеш като нас.
Но винаги съм обичал да прекарвам времето си с него.
През онзи ден...
имахме тренировка. Аз както винаги финиширах последен.
Няма ли да станеш, Акира?
Остави ме намира и бягай, Риу.
В училище винаги беше по-добрият. Винаги.
Признавах превъзходството му във всичко.
Акира!
Мики!
Какво е това злобно хилене?
Защо винаги си в такова лошо настроение?
Добре де, ще се видим утре в училище.
- Да, до утре.
Това ни беше навик, когато се разделяхме.
Приличате си, но него не го харесвам.
Слава Богу, че не сте роднини.
Той не може да се смее.
Защо се размотаваш с него?
МАКИМУРА
Семейството на Мики ме беше приело.
Родителите ми загинаха в катастрофа преди четири години.
Нямах други роднини и те ме взеха при тях.
Така се сдобих с ново семейство.
Торта? Защо печеш торта по това време?
Как можа да забравиш, Акира? Днес имаш рожден ден.
Трябваше да има и парти-изненада.
Той никога не се вслушва за такива работи.
Винаги е бил такъв.
- Съжалявам.
Не се притеснявайте с рожденият ми ден. Не е особено важен.
Какви ги говориш? От четири години си с нас.
Ти си част от семейството. Повече не говори така, ясно?
Добре.
Да закусим.
- Добър апетит.
Кажи на Риу Асука, че ще го убия,
ако още веднъж ме погледне, сякаш съм някакъв парцал.
Остави Риу на мира. Няма да ти позволя да го нараниш!
Когато Риу не е наоколо, е като момиченце.
В гимназията някой беше пребил Акира.
Знаете ли какво направи Риу?
- Какво?
Влезе в класната стая с едни градински ножици,
и без да каже нищо,
му отряза пръстите. Учителят се беше насрал от страх
и не направи нищо.
Престани, Риу!
Тогава го нападна този, когото всички мислеха за страхливец.
Извикайте бърза помощ!
Благодарение на него успяхме да спасим пръстите.
Акира Фудо ви каза да оставите Риу на мира,
не защото се страхува за Риу,
а защото се бои за вашата безопасност!
Риу дори би убил, за да постигне целта си.
Акира знае това.
Прекалено съм слаб.
Искам да стана силен.
Голяма си дразнителка. Идването ти тук ни ядосва.
Никога повече не идвай тук!
Какво става?
Не ми обръщай внимание, че ще нападнат и теб.
Не се бъркай!
- Това е защото никога не отвръщаш.
Трябва да се биеш, Мико.
Риу, цяла седмица отсъстваше. Къде беше?
Извинявам се.
- Би ли заел мястото си.
Докъде бяхме стигнали?
- Риу!
Кой беше, Акира?
Ти обеща. Помниш ли?
Помниш ли?
Да.
Това вече не е важно.
Акира,
баща ми е мъртъв.
Какво означаваше това за баща ти?
- Прегледай това, докато пътуваме.
Екипът ни успя
да стигне до подземно езеро на южният полюс.
В най-първобитните скални образувания открихме енергиен източник,
толкова могъщ, че може да се разтопи азот на молекулна основа.
Количеството енергия, отделена от азота е 8 милиона пъти повече
от тази, произвеждана от горивото. За нещастие сгрешихме.
Това не беше енергиен източник.
Зад всичко това има жива сила,
хранеща се с други организми.
Веднага затворихме лабораторията.
Това бяха много опасни демони.
Опитахме всичко възможно, но нямахме шанс.
Беше прекалено късно.
Риу,
хиляди от работниците ни бяха нападнати от демоните...
и телата им бяха завладени.
Демон владее и моето тяло.
Какво е това? Какво е това?
Ти как мислиш?
Акира!
Завладян от демон? Какво означава това?
Същото се случи и с мен.
Акира,
помогни ми!
Вече не съм човек.
Бих предпочел да умра.
Убий ме.
Убий ме веднага!
Престани! Ние сме приятели. Защо бих поискал да те убия?
Безстрашният Амон се прероди!
Не, това не е Амон!
Той е човек! Трябва да умре!
Майната ти, демоне!
Акира...
Риу,
толкова си прекрасен.
Убих го... нали?
Станах демон.
Не, имаш човешко сърце. Ти си Девълман.
Девълман ли?
Само тялото ти е демонско. Сърцето ти е човешко.
Честит рожден ден, Девълман!
Акира!
Да?
Малко закъснял подарък за теб.
За мен ли е?
Имаш шофьорска книжка, но не и какво да караш. Така че, заповядай.
Не е нов, но се надяваме да ти хареса.
Чичо, лельо, Мики...
Много ви благодаря.
Супер е!
Фантастично!
До скоро.
Мики, ако аз...
- Какво?
Ако не бях човек...
- Да не си човек ли? Защо?
Нищо. До скоро.
Риу!
Не искаме да режеш ничии пръсти. Та ще ти избием тия идеи от главата.
Е... страх ли те е? Когато си без градинските ножици?
Вие сте истински глупаци.
Риу, престани!
Чакай малко!
- И ти ли искаш?
Какво беше това?
Това беше супер, Акира!
Ушику!
Акира, как така си сам.
Странно.
- Какво рисуваш?
Изглежда интересно.
Може би ще станеш художник, като пораснеш.
Би било хубаво, но ме бива да рисувам само странни рисунки.
Първо беше част от терапията заради пръстите,
но сега наистина ми харесва.
Почти всеки ден сънувам Риу. И знаеш ли...
какво ми казва?
"Всъщност аз съм Дяволът".
Всъщност аз съм Дяволът.
И после ми отрязва пръстите.
Акира,
внимавай с Риу.
Правех се на готин. Исках да съм силен.
Затова се ебавах с теб.
И въпреки това ти ми помогна.
Съжалявам за това.
- Няма значение.
Най-накрая мога да го кажа: Много съм ти благодарен.
Това са глупости!
Искам да се бия. Трябва ми враг!
Защо?
Амон!
Ти ме призова. Какво искаш?
Коя си ти?
Ще си спомниш всичко, щом се върнеш на мястото, където си роден.
Ела с мен.
Акира!
Акира!
Акира?
Въпреки метаморфозата... още ли не си спомняш коя съм?
Амон?
Амон?
Това е името ти. Харесва ли ти?
Човеците те наричат Акира.
Какво ти пречи това? Ти не си нищо повече от демон.
Така ли?
Значи си просто някакъв нисш клас човек.
Добре.
Умри тогава!
Ти ще умреш, демоне!
Силите на Девълман напуснаха тялото ми.
Няма да успея.
Сега си наистина безпомощен, Амон.
Повече не искам да гледам как духът ти е под властта на човек.
Така че, умри.
Селен!
Риу!
Добре ли си?!
Да, но какво стана с корема ми?
Раната е излекувана. Клетките ти се възстановиха.
Демонските ти клетки... се регенерират бързо.
Казва се Амон, нали?
Да.
Селен беше влюбена в Амон.
Искаше да го види отново.
Как разбра къде съм?
- Какво да кажа... Аз съм демон.
Не си демон.
Не си убил никой, нали?
Значи вече не съм човек... а демон?
Демоните не плачат, Акира.
Защо тези демони завладяват телата ни?
Защото по принцип са слаби.
За да оцелеят...
трябва да намерят приемник, в който да вложат ДНК-то си.
Ако демон завладее птица... може ли да лети като нея?
Да.
Ти ме спаси.
Значи такава е съдбата ми.
Съдба ли?
Станах Девълман за да защитавам човешката раса.
За да защитавам Мики и останалите.
Само така ще мога да понеса всичко това.
Съжалявам да го чуя.
Всичко е наред. Съдбата ми ще се изпълни.
Ето те и теб. Къде беше?
Има кръв. Какво, по дяволите, се е случило?
Недей!
Акира,
променил си се.
Как така?
- Не знам...
Не ме ли харесваш такъв?
- Харесвам те.
Наистина ли?
Харесвам те дори повече.
Полицията разследва серия убийства. Жертвите са убити и осакатени.
Откривани са крайници в парковете на Токио, Осака и други градове.
Искам да ям.
Да ям!
Слушайте всички!
Ако си вземете такава костенурка, ще станете лекари или министри.
Не трябва да убиваш живи същества,
а да ги ядеш.
Не убивай, а яж.
Не убивай...
Яж!
Помощ!
Помощ...
Ушику!
Ушику!
Помощ!
Акира!
Къде си?
Помощ...
Ушику?
Те... просто ме изядоха.
И мен.
- И мен!
Винаги съм искал да бъдем приятели.
Сега когато сме приятели... съм мъртъв.
Толкова бих искал да съм жив.
Аз съм Джинмен. Ти кой си?
Изял си мой приятел. Сега ще ти дам урок!
Ние вече сме мъртви.
Лицата ни...
са последното останало от нас. Скоро...
и те ще изчезнат.
На добър час, Акира!
Винаги ще те помня!
Храна!
Ще умреш, Джинмен!
Защо ще ме убиваш?
И ти си демон.
Демоните не убиват демони.
Не съм никакъв демон.
Аз съм Девълман!
Човек съм. Точно като тези, които си убил!
Не бих казал, че съм ги убил... Просто ги изядох.
Хората ядат животните.
Аз ям хора.
Не съм Сатаната.
Сатаната ли?
Той иска да унищожи човечеството, но аз не съм като него.
Не съм като него. Просто искам да ям.
Това е всичко.
Сатаната ли?
Бил Морисън. Световните новини!
Убийствата и осакатяванията продължават
не само в Япония, но и из целия свят.
Носят се слухове, че в САЩ хора се превръщали в чудовища
и нападали други! ФБР приема заплахата много сериозно
и продължават разследванията си.
"Всъщност, аз съм дяволът".
Така казва Риу, преди да ми отреже пръстите.
Акира, внимавай с Риу!
Не забравяйте да запазите страницата.
Това е всичко за днес.
До следващата седмица.
Здравей, Мики.
Мико, какво има?
Притесних се. Много дълго те нямаше.
- Просто не можех да идвам.
Какво искаш пък сега? Да не си напуснала училище?
Не носиш униформата си.
Кажи, ти ли си демонът, за който говорят по телевизията?
Не би ли било добре да прегледаме тялото ти?
Мико?
Да видим. Да я съблечем!
- Престанете! Оставете ме намира!
Ще съжаляваш за това!
- Престанете! Веднага престанете!
Просто се махни!
Остави ни намира!
Демон!
Мико...
Всички ученици да останат в класните стаи.
Никой да не напуска сградата.
Спрете! Стойте.
Къде си мислиш, че отиваш?
- Пуснете ме!
Сядай!
- Не искам да стоя тук!
Акира!
Всичко ли е наред?
- Добре съм, но...
Разплака се, когато я нарекоха демон. Независимо как изглеждаше,
тя не е демон.
Току-що получихме шокиращи кадри от Лос Анджелис.
Невероятно! Това е демон. Вижте!
Приближи! Снимай лицето!
По-близо... виждаш ли го?
И аз искам да се полюлея.
Добре.
Не трябва ли да се прибираш?
- Майка ми ме плаши.
Плаши ли те?
Променена е. Страхувам се, че ще ме убие.
Каза ли на баща си?
- Да.
Не ми повярва.
Когато татко е наблизо, мама не ме напада.
Сусуму?
Разтревожих се, като не се прибра. Да вървим.
Бих искал още да си поиграя с нея.
- Хайде, само й пречиш.
Баща ти те чака в къщи. Не го карай да чака дълго.
Наистина ли?
Добре, да вървим тогава.
Чао.
Чао чао. Да побързаме.
Татко!
- Здравей, синко...
Просто ги остави. И без това са измет.
Не можах да помогна на Ушику.
Какво като съм Девълман, щом не мога да помогна на никого?
Да вървим!
Прави каквото искаш!
Умри!
Умри, демоне, умри!
Риу?
Сусуму...
Не се ли страхуваш от мен?
Не.
Ти ме спаси.
Благодарен съм ти за това.
След като хиляди бяха превърнати в демони, правителството гласува закон
за това, че всеки демон, който окаже съпротива, ще бъде убит.
Заподозрените в превръщане ще бъдат арестувани.
Какво е станало?
Един колега...
беше арестуван от анти-демонските части.
Според член 7 от закона за демоните...
имаме право да задържим всеки заподозрян
и ако се съпротивлява...
- Не съм демон!
Ако заподозреният окаже съпротива,
по член 23 имаме право да го убием.
Не се меси! Ако му помогнеш, ще приемат и теб за демон.
Не съм демон!
Беше малко странен, но беше добър служител.
Един колега, с когото често спореха,
го беше издал.
Наистина ли е бил демон?
- Не.
В наши дни е трудно да различиш...
човек от демон.
Това означава ли, че хора са смятани за демони без проверка?
Правилно си разбрал.
Щом някой те посочи... си загубен.
Времената са опасни.
Защо ни задържаха?
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО
ЧАСОВЕТЕ СА ОТЛОЖЕНИ
СОШИ, САНАЕ и МИКО КАВАМОТО
Тук е живяла Мико.
Не може да паркираш тук!
Внимавайте! В къщата има демонска активност.
Всички се изнесоха. Никой не остана.
Вие...
Не сте приятели на някой от тях, нали?
Не ме докосвайте!
Не смейте да ме докосвате!
Здравейте, отче.
- Здравей, чадо.
Какво е това?
Можеш да си го закачиш на мобилния. Сладко е, нали?
Сладко ли? Не искам никакви грозотии.
Мислиш, че е грозно? Права си.
Акира, не искаш ли да се помолиш?
- И за какво да се моля?
Преди се молех някой ден да се омъжа за теб.
Молех се да се оженим. И да имаме много деца.
И за това някой ден да сме щастливо семейство. Надявах се на това.
Деца...
Не искаш ли някой ден да имаш?
Разбира се, че искам, но това все още е в далечното бъдеще.
Сега не мога дори да си го представя.
Да вървим.
Акира, ела.
- Къде?
Просто ела бързо. Няма време.
Днес анти-демонските части откриха главната база на демоните
и отидоха да разследват.
Демоните ще бъдат избивани...
Започнало е.
Какъв е планът ти?
Ще избия хората.
Ще ги избия всичките. Последвай ме, Акира.
Не го прави!
Можеш ли да простиш на хората?
Добре...
Моля те, помогни ми, Сатана.
Сатана ли?
Сатана!
Власт за демоните!
Власт за демоните...
ПОЛИЦИЯТА НАПАДА И ИЗБИВА ВСИЧКИ ДЕМОНИ
89 ПОЛИЦАИ ЗАГИВАТ
Това са отлични оръжия.
- Незабавно ми трябва оръжие!
Помощ!
Хайде, стани демон!
- Аз съм човек!
Хората приемат всичко като знак
и се нападат един друг.
- Демони!
Не, махни се от мен!
Напрежението нараства. Нации се изправят срещу други нации.
ЦЕНТЪР ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Чичо!
Бях забравил. Благодаря.
Жена ми те накара да ми го донесеш, нали?
Сам ли си?
Леля се тревожи за теб.
Никой вече няма достъп до лабораторията.
Но все някой... трябва да се грижи за растенията.
А аз нямам с какво друго да се занимавам.
Обичам да се грижа за тях.
Ще ти помогна.
Мики знае ли...?
За мен няма значение. Винаги ще те подкрепям.
И Мики ще реагира така.
Татко...
Да продължим.
Чичо, внимавай!
Не стреляйте!
Не стреляй!
Не стреляй!
Риу!
Ти си жив!
Да. Аз съм Сатаната.
Нарекоха Япония "страна на демоните" и изстреляха ракети към Нигата,
Токио и Фукуока. Ракетите ударили Токио...
Току-що получихме потвърждение за ответен удар на Япония.
Дами и господа, започва война.
Кога ли ще свърши войната? Как мислиш?
Няма представа.
Какво?
Мислех си...
Можеш ли да ми отговориш честно?
Разбира се. Какво става?
Акира, вярваш ли в Бог?
Дали има Бог ли?
Да, разбира се. Той е много близо.
Акира,
мислиш ли, че ще преживеем това?
Ще те пазя.
Дори да дойде края на света... ще те пазя.
Избягал демон!
Избягал демон от зона 5, сектор 36. Да се убие незабавно!
Демоне!
Сусуму!
Къде можем да отидем, Мико?
Мико!
Съжалявам.
Няма към кой друг да се обърна.
Аз съм просто демон. Животът ми няма значение.
Но това момче е човек. Моля те, спаси го.
И ти можеш да дойдеш.
Вкусно е.
От оризовата плантация на баща ми са.
Мамо, татко, моля ви.
Може ли да остане... поне за малко!?
Всичко е наред.
- Няма да я изоставим.
Благодаря ви.
Значи си спасила момчето?
Това е похвално.
Благодаря.
Можете да останете тук.
Извини ме.
Аз...
И човек не съм.
Отвратителна съм.
Напротив, човек си.
Точно както преди.
Хубаво е...
да си харесвана, нали?
Въпреки, че всички останали го правят,
вие не се ли присъединявате към защитата?
Може би наблизо има демони. Трябва да вземем мерки
и да ги проследим.
- Това е работа на полицията.
Демоните са навлезли дълбоко в силите на реда! Не можем да им вярваме!
Да не прикривате някой демон в семейството ви?
Татко...
Може би някой ни е издал. Трябва да се махнете.
Ще намериш ключа от лабораторията. В момента там няма никой.
Използвайте я за скривалище. Аз ще ви взема оттам.
Ще съм ви вечно благодарна.
Да тръгваме, Сасуму.
- Почакай.
Моля те.
Имам нещо за вас.
Оризът беше вкусен.
Много благодаря.
Ще изляза.
Стой!
Какво искате?
- Ще умрете!
Претърсете. Трябва да са някъде тук.
Ти си демон!
- Грешите!
Къде криете демоните?
Тук няма такива.
Къде са?
Къде криете демоните?
Не разбирам за какво говорите.
Криете ги, нали?!
Разбирам.
Може би самите вие сте демони.
Към кого погледна?
Да, демон си. Ще те убия.
- Не!
Не, тя е демон, а аз...
- Не! Аз!
Назад или ще убия всички ви.
Аз съм единственият нечовек тук.
Това не е истина.
Акира е човек. Той е човешко същество!
Благодаря ти, Мики.
Ще се върна за теб.
Сега се дръпни.
Страхувам се, че никога вече няма да се видим.
Арестувайте го.
Мъртъв е.
Къщата е една голяма демонска дупка!
Демонска дупка!
- Да ги избием всички!
Унищожете всички демони. Избийте ги!
Те не разбират нищо. Какво ще правим, Уеда?
Само момчето беше демон. Мики няма нищо общо.
Но ще убият и нея.
- И какво? Това не ме засяга.
Въобще не ме засяга.
Не мога да се свържа с полицията.
Всичко, което исках, беше да се отърва от момчето!
Мики, скрий се горе.
Не, искам да остана с вас.
Ние сме ти родители. Бихме приели да се променим заради теб.
Акира ще дойде да те спаси.
Избийте ги!
- Избийте демоните!
Може ли да те питам нещо? Изневерявал ли си ми някога?
Що за въпрос е това?!
Не. Никога не съм го правил. За мен ти си единствената.
Благодаря ти, дори и да ме лъжеш.
Ето ги!
Акира...
Ето там. Ето ги!
Безсмислено е! Нямате шанс.
Според член 43 от закона за демоните...
демоните, маскирани като деца... са заплаха за човешкия вид.
Трябва да бъдат незабавно ликвидирани!
Горе има някой.
Тук съм.
Ако вие сте хора, то аз аз искам да съм вещица.
Сега те пипнах.
Най-добре се махай, защото съм вещица!
Огън!
Сусуму, прости ми.
Коя си ти?
- Аз съм, Мико.
Толкова си прекрасна,
Мико.
Не ние сме злото. Човешките същества са унищожителни чудовища.
Лельо, чичо!
Здравей, Акира!
- Здравей!
Чичо...
Лельо...
Аз съм вещица. Най-добре се махай!
Сега ми падна.
Не.
Не съм вещица.
Татко...
Мамо...
Много съжалявам.
Не успях.
Акира...
Мики...
Мики,
пристигнахме.
Молех се да се оженим. Исках да имаме много деца.
И някой ден да сме щастливо семейство. Надявах се на това.
Откри ли Бог?
Пука ли му за спасението на хората, Акира?
Риу!
От самото начало си Сатана. Заблуждавал си ме през цялото време!
Не. Не съм го правил.
Просто не харесвам хората.
Но теб винаги съм те харесвал.
Исках ти да живееш.
Затова беше променен.
Акира, моля те...
Ела с мен в новият свят.
Нов свят ли?
Исках да създам свят за демоните.
Хората бяха прекалено много.
Независимо колко демони съживявах
беше невъзможно да унищожа всички хора.
Тогава стана нещо непредвидено.
Хората започнаха да се избиват взаимно.
Унищожаваха собственият си вид.
Хората са невежи.
Те се унищожаваха и трябва да призная, че ми беше много забавно.
Убий ме!
Какъв е смисълът да ме оставиш жив?
Само заради...
Мики...
за чичо...
и за леля...
останах жив.
Защото бяхме заедно.
Хората не са създадени да водят самотен живот.
Не разбирам.
Така си и мислех.
Ти, Сатана, си невеж глупак!
Човечеството скоро ще изчезне.
Защо не дойдеш с мен в новия свят?!
Не!
Защото не съм демон. Аз съм Девълман!
Ще те убия.
Така значи.
Тогава, за нещастие, ще трябва аз да те убия!
Ще умреш, Сатана!
Ти ще умреш.
Няма да изгубя.
Умри, Сатана, умри!
Готово!
Ще остане ли до утре?
Ще е страхотно, ако успее.
Да. Завинаги.
Акира...
Риу.
Какво стана?
Няма да умреш, нали?
Ти си Девълман.
Трябва да живееш.
Ако ти оцелееш,
ще бъда щастлив.
Независимо къде отидеш,
аз ще бъда до теб.
Чакай ме,
Акира.
Усмихва се.
Акира се усмихва.
Мико!
Какво е това изражение?
Предприех пътуване в сърцето си...
Видях синьо небе,
прекрасен океан,
зелени гори.
Бяха безкрайни.
Такива места вече не съществуват.
Трябва да оцелеем.
Дори и да сме единствените, трябва да оцелеем.
Обещах го...
на Мики.
превод StraightEse
BULGARIA TEXT '2005