Slipstream (2005) Свали субтитрите
Ако от случващото се извадим времето,
остава само пространството.
Няма движение, няма промяна.
Ако махнем времето, можем да променим всичко.
Всичко, в което вярваме и което разбираме.
Представете си, че времето е спряло.
Няма да има пикови часове. Просто няма как да закъснеем.
Няма да има смърт.
Няма да има разбити сърца. Почивките няма да свършват.
Няма да изгубите работата си, както и жена си.
Няма да има страдание, нито война.
Няма да има нищо ново, както и нищо старо.
Няма да има бъдеще, нито минало,
Ще има само едно дълго и постоянно настояще.
Трудно е да си го представим, защото
всичко, което знаем, или поне така си мислим е,
че времето тече.
Свързани с ме с него от люлката до гроба.
Времето не чака никого.
Стотици години с безумни човешки изобретения
са създали невероятна връзка между всички нас.
Потоци от електричество, радио вълни,
микровълни, мобилни телефони,
електронни бележници, дистанционни управления, безжични мрежи...
Сърфирате из Световната Мрежа
или сте мухата, заплетена вътре?
Времето не съществува, както си мислим.
Дори вселената не е това, което изглежда.
Защото, за да стигне светлината от отдалечените звезди до Земята,
са нужни милиони години. Така виждаме миналото.
Гледаме галактики, които може вече да не съществуват.
Не гледаме в нощното небе.
Гледаме в сърцето...
В машина на времето.
-= 10 минути ЖИВОТ =-
В неведение ли ще ме държиш?
Стюарт Конуей, доктор по теоретична физика,
завършил в Бъркли. Преподавателят му казвал, че е брилянтен,
но досаден. Пише в няколко научни вестника,
но през 1999 изчезва от общественото пространство.
Някой е искал Конуей да потъне в дън земя.
Няма да се опитвам да произнасям името на този проект,
но е наистина възхищаващо.
Всички такива ми приличат на самотни програмисти.
Работил е за армията върху
теория за времето, но за 5 години явно не е открил нищо.
Не се харесал на хората, с които работил,
така че го заврели в миша дупка и спрели финансирането му.
Ти да видиш.
Виж ти! Изглежда самотния ти програмист
не съществува.
Какво е това?
Слипстрийм.
Зареждане...
Не разбирам защо си мислят, че той стои зад всичко.
Става дума за национална сигурност.
Ако разследваше сама, нямаше да го пренебрегнеш.
Това е пълна загуба на време.
Аз пък си мислех, че обичаш да се мотаеш с типове като мен.
Защо си мислиш така?
Може би не си прав.
И сега накъде? След като ти е безинтересно...
Трябва ми още кафе.
- Вече изпи три.
Искам да остана нащрек.
Доближава се до ограничението за скорост.
Как ти се струва това? Три спални, перална машина,
два гаража и прекрасен двор.
- Страхотно.
Местиш ли се?
- Снощи каза, че дома ми е малък.
Казах много неща снощи... Сега вече сме днес.
Хладно е.
Не стига, че не карат където трябва,
а можеха и да избухнат.
Разкарай се. Аз карам.
Тия глупаци ми прецакаха времевия план.
Слагайте коланите.
Няма да пиеш повече кафе.
- Тъпаци!
Защо просто не нападнем самия камион?
Ти тъп ли си?
Е, момчета, кога е най-добре да нападнем за парите?
Шефе?
Когато парите не са затворени.
Гениално. И кога е това?
Когато парите не са в бронирания бус.
Трудно им е.
- Още са заблудени.
Е, ще ми кажеш ли какво става?
Може ли да говорим за това по-късно, когато не сме на работа?
Грижиш се за кариерата си?
Поне един от нас трябва да се отнесе сериозно.
Добре, както кажеш.
Виж го. Личи му, че се притеснява много.
Точно след две минути парите ще са зад тезгяха
и още няма да са вкарани в сейфа.
Няма да има пазачи.
Не можем да стоим вътре повече от пет минути.
Спазваме ли плана, няма да има проблеми.
Ясно ли е, глупаци?
- На кой викаш глупак?
Глупак!
- Глупаци са, шефе.
Следващия клиент, моля.
Здравей, Маргарет.
Отново ми дадоха заплатата.
Но исках да те попитам... Как си днес?
Какво е това?
- Биологичен часовник.
Мислех, че искаш да се откажеш от всичко това.
Повърхностната ми памет не е била такава от гимназията.
Искате ли да ги внесете, сър?
Маргарет, след толкова време искам да знаеш поне името ми.
Добре, искате ли да ги внесете, г- н Конуей?
Стюарт.
Наричай ме Стюарт.
Нека те попитам нещо.
Мислила ли си какво би било, ако едно нещо можеше да се повтаря?
Като например да осребрявам чека си.
Просто да го осребрявам отново и отново.
Не би ли било нечувано...
Нечувано.
Г- не има хора на опашката.
Знам, просто искам да ти кажа, ако наистина е възможно.
Само теоретично.
Да, нека осребря чека си.
Ето на тази сметка.
Вътре ще остане един долар и 47 цента.
Идеално.
Това изглежда вкусно. Сигурно е без мазнини с плодов вкус?
Не. Добре ли е по стотачки?
Обичам стотачки.
Времева промяна Свързване...
Знаеш ли, Меги...
Мога ли да те наричам така? Меги...
Идвам тук по няколко пъти седмично
от няколко години насам. Бих могъл да отида до банкомата,
но не... Наречи ме старомоден, но
обичам личното обслужване. От човешко същество.
Всъщност от теб.
118, 119...
120.
- Вървете!
Не гаси колата.
- Както кажеш.
Разбий ги.
Прости ми, но винаги съм искал да те опозная истински.
Като човек. Винаги съм искал да проведем дълбок и смислен разговор.
Всеки път, когато мога...
Фиксирам вниманието си върху перфектната ти кожа,
върху очите ти с цвят на метличина, аромата ти...
Господи, Меги, сякаш току-що си излязла от банята.
Приеми го като комплимент.
Толкова си... зряла.
Като вкусен плод си.
Не издържам, искам да те изям.
Има ли нещо нередно?
- Защо не ме оставиш намира?
...един долар и 47 цента.
Господи, видя ли това?
- Какво му има?
Работи.
Работи.
- Добре ли е по стотачки?
Стотачки? Да, идеално е.
Колкото повече, толкова по добре. Нека всичко е по стотачки.
Добре ли сте, господине?
Да. Преди малко проведохме ли разговор?
За теб.
- Както кажеш.
И не си ми ядосана?
Господине, може ли да приключим с тази работа?
Да. Знам, че това, което казах преди
малко звучеше малко несвързано, но днес е нещо като...
странен ден.
- И ти ли?
И ти ли имаш лош ден?
- Ужасен.
Съжалявам, не знам какво да кажа.
- Не е голяма работа.
Винаги съм искал да говоря с теб, но никога не измислям какво да кажа.
Защо?
- Не знам.
Винаги сте с тези... Страхотни са.
Наистина грабват вниманието. Но това,
за което винаги мисля са твоите...
Виж...
Как се обърках само...
- 120. Вървете!
Наистина искам да те опозная.
Искам, но просто... не мога да спра да мисля за...
Всичко, което ми е в главата е... как изглеждаш в черно дантелено бельо.
Тихо! Всички на земята!
Искам всички на земята с лице към пода!
Веднага!
Ако никой не мърда, никой няма да пострада!
Ръцете на пода!
Не опитвайте нищо глупаво! Глупавите хора умират!
Как ти се струва това за хода на кариерата ти?
Слизай долу!
Дами и господа, по-добре не правете глупости.
Не искаме да нараним никого, но ако трябва, ще го сторим.
Това не са вашите пари и затова не си струва да умирате за тях.
Сара, няма да мърдаш.
- Така че, не се месете.
Отивай там!
Ти ли си управителката?
- Да, но нямам кода.
Добър опит, но няма да мине.
Стой далеч от алармата и да не си мръднала.
Сара, чакай.
Стига си крякала!
- Помисли си още веднъж!
ФБР, остави оръжието!
Шефе?
Какво?
- Какво да правя?
Не мога да повярвам. Какво правиш с тоя пистолет?
Повтарям, ФБР, всички сте арестувани.
Не си много умна, скъпа. Сама нищо не струваш.
Чу я! ФБР, оставете оръжията.
Нищо не променяш. Пак сме повече.
Идва подкрепление и след три минути тук ще гъмжи от полицаи.
Мога да й пръсна главата, шефе.
- А аз неговата.
Млъквайте и двамата.
- Никой няма да стреля.
Насилието е последното решение.
Освен това, не се отразява добре на сметките.
Свързан
- Какво е това там?
Нищо. Не се притеснявайте за това.
Стига толкова. Сега ще го направим по този начин.
Тръгвай.
Господи!
Направете една грешка и ще я убия.
Повикайте линейка!
Помогнете ми.
Не мърдай, идва линейка.
Просто ми дайте това.
Това?
- Да.
Натисни го.
...и 47 цента.
Джейк,
мисля, че полудявам.
Какво става със Стюарт?
Господине, какво желаете да направя?
Господи!
Те са тук. Точно отпред.
Какво става?
- Джейк, трябва да ги спрем.
Сара?
- Хора, слушайте, ФБР!
Трябва да евакуираме сградата
през другия вход веднага!
- Права е, Маргарет, тръгвай!
Тръгвайте веднага!
- Послушай ме, тръгвай.
През задната врата. Тръгвай!
Не искаш ли? Трябва да излезеш!
Стюарт Конуей, арестуван си.
Тихо! Всички на земята!
Искам всички на земята с лице към пода!
Веднага! Ако никой не мърда, никой
няма да пострада!
Ръцете на пода, моля.
Какво ни стори?
Не опитвайте нищо глупаво! Глупавите хора умират!
Дами и господа,
по-добре не правете глупости.
Не искаме да нараним никого, но ако трябва, ще го сторим.
Това не са вашите пари и затова не си струва да умирате за тях.
Така че, не се месете
Използвай го пак.
Чакай, какво правиш?
Млъквай, тъпа краво! Стига си пищяла!
Отиди отвън, там е бусът им.
- Какво?
Не помниш ли бусът им? Пред банката е.
Това ще ми го дадеш за сувенир.
Изглежда скъпо.
Мерси.
Не.
Ти да не си мръднал оттук.
Направо страхотно.
Нямаше какво да направя.
Дай газ.
Стой буден, чуваш ли? Просто стой буден.
Няма да издържа.
Не си отивай.
До стената, веднага! Разкрачи си краката.
Къде е?
- Кое?
Тази машинка, която ни върна обратно.
Каква машинка?
- Не си играй игрички с мен.
Не съм в настроение. Върни ме обратно!
Иска ми се, но не мога, защото онзи психопат я взе.
Тръгна си. Видя ли накъде отидоха?
Не!
- Не знаеш какъв труд положих за нея.
Какво ти става, бе?
Станала е катастрофа на източната магистрала с кафяв микробус,
който е замесен в банков обир.
Това са те.
- Да.
Арестуваш ли ме?
- Млъквай.
Обясни ми какво прави тази машинка.
Всъщност е малко трудно да се обясни.
Пробвай се.
Това е механизъм за изместване на времето.
Уред за разместване.
Добре, може да го наричаш машина на времето.
Говориш ми за връщане във времето?
Да, напред-назад.
Не сме се върнали във времето.
Напротив. При това два пъти. Какво мислиш, че стана?
Къде отиваме?
- Да го върнем.
Връщането е хубаво.
Но в случая можеше и да е по-добре.
Хубаво караш.
Ще ни качиш за малко бакшиш.
Момчета, като гледам ще останем тук за известно време.
Колко известно време?
Докато не измисля нещо.
Винаги си бил умник.
Разбира се, скъпа.
Ситуация със заложници.
Страхотно.
Да тръгваме.
И аз ли?
- Да.
Чакай, колана ми.
Затвори вратата!
Автобуса е претъпкан.
Да разкараме няколко човека. Ще спечелим време.
Няма да снимаш, момче.
Дай ми това!
Ти и баба ти се махайте. Тия две редици да се изчистят!
Веднага!
Тази имаше пръстен като в сериала ""Амалон"".
По-скоро приличаше на Феникс от ""Stand bу mе"".
Толкова си наблюдателен.
Момче, кажи им какъв съм гадняр.
Сър?
Приказливка. Какво си мислехте с Холмън?
Каквото и да измислиш, гледай да е правдоподобно,
защото след 15 минути ще трябва да отговаряш пред властите.
Сър, целта ни...
Влизай в колата!
Здрасти.
Кой е това?
- Целта ни.
Видя ли как изглеждат?
Не, сър, всички бяха с маски.
Може би можем да ги спрем.
Трябва да излезем от тази каша.
Да.
Съжалявам за Холмън.
Аз също.
Страховит тип.
Слушай, трябва да върнем уреда обратно.
Ако някой разбере, че го няма, съм мъртъв.
Това е Слипстрийм, нали?
Откъде знаеш за това? Това е секретна информация.
Защо мислиш бяхме в банката, Стюарт?
Откъде мислиш, че ти знам името?
Разследвали сте ме?
- Да.
Мислят, че си риск за сигурността.
След това, което видях, бих казал, че вие сте риска за сигурността.
Как работи?
Използва мрежи и паралелни...
Знаеш ли нещо за времевата теория?
- Не.
Дупки във времето?
- Не.
В основата си...
Звучи малко нереално. Използва времеви потоци, като ги...
Можем ли да се върнем преди банковия обир?
Невъзможно е.
- Защо?
Максимума, при който сме успявали е десет минути.
При банката бяха три минути,
но пак е крайно нестабилно.
- Десет минути?
Но Джейк е мъртъв от...
25-30 минути.
Дори уредът да беше тук при мен...
Нямаше да мога да сторя нищо.
Съжалявам.
Починете си.
Кой е той?
- С маска, не можем да определим.
Какво ще правим?
- Ще започнем от нулата.
Ще се раздвижим.
Скучно ми е.
Нека попеем.
Пей, бе!
Млъквайте!
Губите си времето, както и нашето.
Нека направим сделка и всичко ще е наред.
Тъпа кука. В Англия не се отнасят така.
Какво друго да направя?
Какво?
Последната ми и окончателна оферта е тази:
Ще ми докарате хеликоптер
до 30 минути
и няма да убия чудесните хора в този автобус.
Действай.
Добре, нека се започва.
Минавайте от тази страна!
Хайде!
Не стреляйте!
Какво правиш извън колата?
Не виждаш ли, че стрелят по нас? Връщай се вътре!
Прекратете стрелбата!
Трябва да направим скок назад във времето повече от 10 минути.
Опитвали сме, казвам ти. Няма да стане.
Опитвахме с маймуни, с плъхове, с всичко, но разбрахме,
че границата е 10 минути.
- Но на теория е възможно.
Да, но на практика е абсурдно. Нищо, с което сме опитвали за повече
от 10 минути не оцеляваше.
- Не приемам ""не"" за отговор.
Моля те, нека се върнем в колата.
Да си мислил за това по-рано.
Пусни я!
Искам да ти кажа нещо.
Сигурно не си ми го казвала преди.
Обичам смъртта.
Точно твоя размер.
Помниш ли ме?
Ти да видиш. Отново ти.
Кой е приятеля ти?
- Той е част от сделката.
Можеш да пуснеш хората и да задържиш нас.
Защо си ми ти?
- Защото мога да те измъкна от това.
Интригуващо.
Ела по-близо.
Не хапя.
Съмнявам се.
Той не ми харесва. Ще дойдеш само ти.
Не може, в пакет сме.
Взимаш го или го оставяш.
Ще го оставя.
По-добре да влизаш.
По-бързо не можеш ли?
- Коя е тази?
Брюнетката от банката. Настоява да влезе.
Не обичам брюнетки.
Слушай...
Мъжа, който застреля...
У теб е електронното му устройство. Прилича на електронен тефтер.
Знаеш ли за какво говоря.
- За това.
Вътре има документи, които засягат националната сигурност.
Искам само това.
Ако ми го дадеш, ще получиш хеликоптер.
Покажи ми.
Само на теб.
Никой друг не може да чуе.
Идвам след минута.
Заповядай в кабинета ми.
В случай, че нещо стане тук,
искам да те уведомя, че дамата отвън
хич не си поплюва.
Сигурна съм, че ще се сработим.
- Внимавай какво правиш с това.
С това нещо можеш да изпразниш всяка банка.
Как?
- Това е таен проект.
Финансиран е от правителството.
Технологиите трябва се развиват.
Войните не се водят само с оръжия.
Ако помниш Аржентинската криза, когато компютърни специалисти
проникнаха в банките и пазарите, почти разориха страната.
Парите не се откриха.
Тия неща са ми крайно непонятни.
Да, предполагам. Но това бебче може
да прехвърли всяко количество пари от всяка банка без да се проследи.
Парите просто изчезват.
Чия идея било това?
- На НАСА, ЦРУ,
национална сигурност. Когото си избереш.
Идеално за дестабилизиране на неприятелски правителства.
А ти за кого работиш?
- ФБР.
Следяхме мъртвеца отвън. Той разработи проекта.
Мислим, че искаш да направиш легален трансфер в някоя безкрайна сметка.
И ми казваш това, защото?
Защото го получаваш, а аз го искам. Нека направим сделка.
За какво си ми?
- Знам как да го ползвам,
а ти не знаеш, нали? Предлагам да делим парите.
И трябва да повярвам на агент от ФБР?
Работя по 70 часа на седмица за 46000 долара годишно.
Не го заслужавам.
Знаеш ли какво? Мисля, че може да се уреди.
В пакет сме. Взимаш го или...
Какво стана?
- Беше мъртъв.
Той те застреля.
- Пак ли?
Бихте ли престанали да ме стреляте?
Този път ще застрелям и двама ви. Качвайте се в автобуса.
Това ще го взема аз.
Хайде.
Хубава история.
Искам истината.
- Казах ти я.
Не от теб. От него.
Какво искаш да знаеш?
- Греша ли
или току-що се върнахме във времето?
С какво си се надрусал, Уинстън?
- Млъкни за малко.
Как работи тая машина на времето?
- Не е машина на времето.
Това е полиизмерно транслокационно устройство.
На английски!
Добре де, машина на времето е.
- Аз си спомням,
но тя не помни.
- Тя трябва да го докосва.
Спомня си този, който го е пипнал. Ако не го докосва, не
се засича с паралелните потоци. Така не би се върнала във времето.
Щом е машина на времето, върни ни във вчерашния ден.
Не мога.
Тогава ни върни в банката. Така ще я ограбим отново, нали?
Ако искате да вземете парите, да.
Палаво момче.
Ти направи това в банката, нали?
Върни ни обратно.
- Опитвам се да ти обясня.
Не може. Има лимит от 10 минути.
Не разбирам, обясни ми.
Ще ти кажа това, което казах и на нея.
Невъзможно е!
Тогава как да се измъкна от тази каша?
Как ти е името?
Сара.
- Е, Сара...
Ето ни двамата тук... Май и двамата нямаме късмет, нали?
Можем да си помогнем взаимно. Ти ще си върнеш приятеля,
ако се върнеш във времето.
Но трябва да ме измъкнеш оттук.
Недей да изпортваш нещата, сладурче.
Да?
- Осигурете хеликоптер и въздушно
пространство и ще освободи хората.
- Не можем, не е такава процедурата.
Слушай, шефе, процедурата е такава, че имаш 30 секунди да решиш
дали искаш хората да излязат или да ги изнесете вие в черни пликове.
Добре, ще има хеликоптер след 30 минути.
Когато видя хеликоптера да се приземява, ще освободя повечето хора.
Когато видя, че всичко е наред,
ще оставя другите заложници тук и ще се кача на птичката.
Ясно ли е?
Вижте какво трябва да прави човек, за да получи съдействие.
Ела тук.
Тялото му е мускулесто като на говедо.
Родителите му сигурно много се гордеят с него.
Това експлозиви ли са?
Да.
Стюарт, правилно ли съм разбрала?
Когато го задействаш,
който и да го пипа,
и който и да пипа тях, всички се връщат във времето?
Да, и всичко, което носиш.
Дрехи, часовник... Всичко, което докосваш.
И никой не си спомня, нали?
- Точно така.
Точно така.
Защото Джейк не помнеше нищо след първия обир на банката.
А ти не помнеше нищо, когато се върнахме преди малко.
Куршумите не са ли още в теб?
Сигурно са минали през мен.
Тези щяха да направят големи дупки.
Късметлия си.
- Лесно ти е да го кажеш.
Имаш ли рани?
- Не.
Тялото ми се връща такова, каквото е било в онзи момент.
Всичко се превърта назад. Изпробвах го върху един плъх.
Обръснах един плъх и после го върнах във времето.
Когато се върна, беше отново с козина.
Спираме осветлението.
Заложниците са отвън. Хеликоптера ви чака.
Господине?
- По-бързо, искам да се прибирам.
Успокойте се. Моля, не мърдайте.
Тихо, трябва да се концентрирам.
Моля ви, махнете това нещо.
Добре, ще го махна.
- Хеликоптера ви чака.
Жена ми щеше да прави вкусно ядене днес.
Трябва да запазите тишина, защото трябва да се концентрирам.
Махнете го!
Не! Не искам да умирам!
Не искам да умирам!
- Не!
Не искам да умирам!
Гадно копеле.
Добре ли си?
- Не мисля.
Дишай.
Какво ти е?
Помниш ли, последните кадри от ""Вutсh Сustоdу""?
Разбира се. Това беше краят им.
След банковия обир в Сан Диего.
Но им бяха подготвили засада.
Два отряда ги чакаха да излязат от банката.
Излязоха през вратата и слънцето ги освети.
Огря ги и двамата, заедно с парите.
Оръжията свистяха.
Върни я.
Какво?
Върни я!
Не!
Мърдай!
Искам движение.
Не работи. Счупено е.
Имаш 6-7 минути.
По-добре да го оправиш.
Спри!
Не работя.
Не виждате ли светлината?
- Сега ще заработиш.
Джулиан Баркър, партньорка на Уинстън Бригс.
Ето досието й. Няколко убийства.
Последният им удар е бил в една от западните банки.
Сър, открихме още един.
След минутка ще дойда.
И при теб ще дойда след минутка. Чакай ме тук.
Мамка му, билетите за самолета.
В нея са.
Егати мизерията!
Защо спря да работиш?
- Преди 7 минути изтече лимита.
Съжалявам, но нещо не чувам.
Какво правиш?
Опитах се да ти обясня, че има лимит от 10 минути.
Вече го прекрачихме.
- Мисля, че се подценяваш.
Пътувай повече, обиколи света. Нали се сещаш за какво ти говоря?
Страхотен съвет.
Ще те държа.
Какво правиш?
- Сега ще ти кажа.
Няма да ходя никъде. За последните пет часа
бях арестуван, насилван от полицията,
взиман за заложник от някакъв социопат,
застрелян два пъти и убиван веднъж.
Да не споменавам, че бях полят с плодов сок по лицето
от единствения човек, който всъщност ме интересува.
И вече ми писна! Така че, можеш да го задържиш.
Не ми обяснявай колко лошо е минал твоят ден.
Приятелката ми умря заради теб.
Сега се размърдай.
Знам, че с Холман бяхте близки, но...
Няма място за подобни неща в Бюрото.
Знам как е. Понякога наистина вършат работа.
Но не и този път.
Сара, трябва да ми предадеш пистолета и значката си.
Остави ги на бюрото ми. Утре сутринта.
Да, сър.
Агент Тенър, ФБР.
Дали тези хора са купили билет за някой полет?
Благодаря.
Извинете.
Смела сте, за да седнете до мен.
Повечето хора не сядат до плачещо дете.
Късметлия сте, че има две свободни места.
Явно днес имам късмет.
- Хубав акцент.
Откъде сте?
- От малко градче.
Ново градче близо до Лондон.
Доста е близо, наистина.
Опитайте да познаете.
Илс? Не мисля, че е имало пътници оттам.
Трябва да съжалявате. Големи са сладури.
Мислех, че познавате всички пилоти за този курс.
Аз съм втори пилот.
Калобарони има втори пилот.
Имате наистина красиви...
очи.
Вие също.
Имате ли деца?
Не.
- Трудното е да намерите мъжа.
Бях го намерила, но го изгубих.
Можете да го върнете.
Погледнете се, няма да ви е много трудно.
Не мисля така.
Но ако го обичате, не се предавайте.
Като гледам Джени и как баща й ни напусна,
ми се иска да бях опитвала повече.
Излизай оттам, посерко такъв.
След минутка.
Коланите се слагат и махат съвсем лесно.
Както можете да видите,
слагат се отляво надясно.
В случай на опасност, което едва ли ще се случи...
Виждам, че се притеснявате.
Да не ви е страх от полетите?
Да. Разтуптява ми се сърцето.
И на мен също. Опитвам се да не го показвам,
защото и тя ще се уплаши.
Господине, ще трябва да изключите видео играта.
Би трябвало да го знаете.
Някои хора никога не порастват.
До края на полета няма да го получиш.
Какво ти става, бе?
Би ли се мръднал малко? Ще умра тук.
Какво?
Трябва да отида до тоалетната.
- Вече беше.
Трябва да отида пак. Гравитацията тук причинява това.
Освен това се притеснявам, заради стреса.
Ти си стой тук.
Сложи пилето в печката.
Трябва да поговорим с някои пътници.
Разбира се.
Това остава тук.
Какво?
Какво ще правиш?
Ще уредя да ни посрещнат като кацнем.
И няма да позволя да се задържат още заложници.
Мисля, че разбрах какво й е на машинката.
Беше мъртъв. Не остана нищо от плъха.
Направо се изпари. Мисля, че знам защо.
На този етап само влачим времевите потоци
и затова се получава този лимит.
Е?
- Разбрах какво ни трябва.
Трябва ни просто повече енергия, за да удължим лимита.
Но има малък проблем.
Но може да стане всичко?
Да.
- Стюарт,
кажи ми нещо, което всъщност не знам.
Само трябва да я вземем от онази горила.
Остави това на мен.
Гранд?
Ти не си Гранд Робърт. Аз го познавам.
Гранд Р. Робърт. Знаеш ли какво значи Р-то?
Разкарай се!
- Слушай, мой човек,
не мисля, че трябва да ми говориш по този начин.
Не си капитанът на този полет.
Кевин, по-добре стой мирен.
Донеси ми уиски с лед.
И една възглавница, ако може.
Дебел тлъстак.
Господи, тя има пистолет!
Въздушен полицай, пуснете оръжието!
- Аз съм агент на ФБР и преследвам
заподозрян. Оставете оръжието.
Не мърдай!
Има агент на ФБР с пистолет.
За въздушния полицай ли говориш?
- Не, говоря за истински агент.
Поне се надявам да е такава.
Работи, нали?
Включих го, но не знам дали работи.
Покажи ми!
Трябва да го оправиш, Стюарт.
Не мога!
Не можеш или няма да го направиш?
Точно сега не искаш да го чуеш,
но това е страхотно!
Какво ти става, Стюарт?
Всички ще умрем.
Права си, трябва да измисля нещо.
Дай ми го.
Мога ли да ползвам компютъра ви?
Трябва ми кабел.
Има кабел от телефон!
Екранът се разваля, не знам дали ще стане, но ще опитам.
Добре, ще се справя.
Мисля, че работи.
Чакай, той го оправи.
На стотачки добре ли е?
Пилот ли сте?
Не бяхте ли...
Какво е това сако?
А какво носи той, по дяволите?
Мамка му!
Няма да носиш това, нали?
Ще ви кажа какво...
Няма да ограбваме банката днес.
Най-добре е да се вярва на инстинктите.
Сякаш имам кристална топка.
Чифт са.
Карай обратно, бебче.
Джейк, всичко е наред.
Сара, какво по дяволите става?
Не мога да ви кажа много, защото е секретна държавна работа в областта
на физиката, но наскоро имах нещо като командировки.
Пак от работата...
Няма начин. И аз съм специалист по физика. Това е като работа-мечта.
Със сигурност ще ми харесва повече. Също така сте и пилот?
Наистина ме впечатлихте.
Знаеш ли, Маргарет...
Още когато те видях за първи път имах чувството, че...
Колкото и пъти да се опитвам да ти го кажа, няма да стане по-добре.
Кафе? Или плодов сок?
Само ние двамата някъде? Би ли си помислила?
Ако си заинтересувана,
можеш да ми пратиш съобщение.
- Добре.
Много мило.
Наистина ли?
Това е адресът ми - stuаrtсоnwау. соm.
Благодаря.
Сара, трябва да ми обясниш всичко това.
Или полудявам, или това е сън.
Не се притеснявай, много по-хубаво от сън е.
Радвам се, че дойдохте. Тъкмо вас търсех.
Добре ли си?
Умирам от глад.
Ядохме само преди час.
- Сякаш мина цяла вечност.
Ами Конуей?
Спокойно, ще се върне.