All Quiet On The Western Front (1979) (All Quiet On The Western Front (1979) CD2.sub) Свали субтитрите
Няма, няма...
Няма. Искам само...
Искам...помогна... Искам само да ти помогна.
Не исках да те убия.
Но ти скочи тук внезапно.
Защо го направи?
Беше просто...
Просто никога преди не съм те виждал.
Не съм те виждал така.
Лице в лице.
Просто видях пушката ти,...
...ножа ти,...
...гранатите.
Ако го нямаше всичко това...
можехме да бъдем братя.
Но те никога няма да ни разрешат да го направим, нали?
Никога няма да ни разрешат.
И двамата имаме майки,...
бащи,...
един и същи страх от смъртта...
Еднаква болка.
Всичко е едно и също.
Всичко.
Прости ми, братко.
Мога да напиша писмо на семейството ти.
Да...
Да, ще им пиша!
Жерар Дювал, печатар.
"Аз убих Жерар Дювал - печатаря."
Батальон, Мирно!
За почест!
Глави, наля-во!
Командващ Батальон, сър.
Ваше Величество, имам честа да ви поздравя от името
на 150-ти пехотен Батальон.
Ваше Величество, редник Бернард.
Ваше Величество, редник Лангер.
Ваше Величество, ефрейтор Химелщос.
Батальон! Свободно!
Офицери, сержанти и войници.
Мъжете получили отличие днес,
се биха храбро на бойното поле.
Германия очаква това от всички вас.
От днес нататък, вашият Кайзер настоява за такава сила на духа,
такава храброст и подчинение, към Бог и вашата мила родина.
Ако го направите, войници,
аз съм убеден, че всички вие един ден ще носите медали
дадени ви лично от Кайзера.
Вие изпълнявате своя дълг като благородни Гермаски войни.
Покажете на света своята мощ.
Победете врага с безстрашие.
С Божията помощ ще извоювате блестяща победа за Татковината.
Ще минат 6 месеца докато стигнем до кожата!
Подай ми сапуна!
- Как е водата?
Прекрасна! Хайде, влизайте!
Хей! Вижте това!
Ехо! Бонжур, Бонжур! Дами! Здравейте!
Направете нещо! Не ги оставяйте да си отидат!
Ало, Мадмоазел! Ало, Мадмоазел!
Почакайте, моля!
Кажи им да дойдат при нас.
О, да.
Мадмоазел, бихте ли дошли при нас?
Искаме да си поговорим.
- Да говорим?!?
Разговаряме, Мадмоазел!
Чакай, чакай малко!
Дами, любов, да?
Елате при нас, правим любов, да?
Да, да, да.
Не си отивайте!
Момичета! Дами, хляб, да? Искате ли хляб?
Вижте! Погледнете внимателно!
Ам-ам-ам, да? Хляб!
Идвате при нас, да?
Вие!
Дойде!
Тук!
Тази нощ!
Вие дойде!
През ноща!
В нашата къща!
Искат да отидем при тях в дома им тази нощ!
Да! Носи нещо ядене, да?
С нещо за ядене!
Поздрави! Поздрави!
- Чао! Чао!
Пий, Тяден.
Лошото е, че ние сме четирма, а те са три.
М-да, лошо.
Не е честно спрямо момичетата.
Пий, Тяден. Колко често ти се случва да пиеш добро френско вино?
Не е честно спрямо момичетата...Не.
Един от нас трябва да се жертва.
На екс, Тяден. Няма да идваш с нас.
Наздраве.
Да хвърляме жребий?
Губиш.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Изглежда уцелихме в десетката, а?
Аз искам тази.
Харесва ли ти твоята, Алберт?
Да.
Паул?
Войниче, мое малко.
Ела, ела при мен.
Не, не. Тук.
На колко години си?
- А?
Години, колко?
- Не...
Възраст, години, колко, ти?
- А! На 19.
19...
19... Аха!
25 години? Наистина ли? Дали не ме лъжеш?
Внимавайте! Внимавайте! Прикрийте се!
Хайде, Алберт.
Кракът ми!
Кракът ми!
- Хайде, Алберт! Ставай! Ставай!
Давайте момчета, още малко остана.
Долу! Стойте долу!
Ей сега се връщам!
Хей!
По-леко!
Паул!
Пази се.
Кат.
Кат!
Кат, да вървим!
Така.
- Леко, леко.
Подарък от Кат.
- Какво е това?
Чака те дълъг път.
- О, хляб и сирене!
Кат може да ти намери и омари на сред пустинята!
Довиждане.
Пази се, Паул.
- Чао.
"С Албърт сме в една и съща Католическа болница.
Това си е чист късмет защото, католиците...
са известни с доброто си отношение и хубавата храна.
Настаниха ни снощи направо от влака.
Но, никой от нас не спа добре.
Няма до го видим вече.
- Защо?
Вземаха му дрехите.
Откараха го в "Мъртвешката Стая"!
"Мъртвешката Стая"?
Какво е "Мъртвешка стая"?
"Стая на умиращия", както и да я наричат.
Намира се в мазето.
Попадналите там се сбогуват с живота и света.
На много удобно място е.
Намира се до моргата.
От там все още никой не се е върнал.
"Хората измират бързо и нови ранени заемат местата им.
"Нещата отиват на зле за Албърт. Твърде много го боли.
"Миналата нощ един от болните се събуди с кръвоизлив.
"Целият предишен ден той беше почти в безсъзнание.
"И докторът го преглежда по-често.
Не ме отвеждайте! Не! НЕ!
Ще те заведем в превързочната.
Не искам в Смъртната Стая! Искам да остана тук!
Отиваме в превързочната.
Тогава защо му взимате куртката?
Защо отнесохте куртката му?
- Аз ще се върна. Няма да умра!
Ще се върна! Няма да умра! Ще видите!
Лъжци!
Ще се върна! Няма да умра!
Престани!
Престани! Престани веднага! Санитар!
Викнете санитар! Извикайте лекар!
Санитар! Санитар!
Опитва се да се самоубие!
Защо не го остави да се довърши?
Вече си почти здрав, Паул.
Скоро ще захвърлиш и този бастун.
Сестро.
- Да?
Тревожа се за приятелят ми.
Мясля, че... той се възстановява добре.
Не, не това. Той ме притеснява.
След операцията, той...
Той е в ужасна депресия. Вече почти не ми говори.
Винаги има такава реакция след ампутация.
Винаги!
Не се тревожи.
Алберт ще се справи.
Върви, кажи му добрите новини.
Това ще го ободри.
Алберт?
Как се чувстваш?
Алберт, дават ми 16 дни отпуск. Отивам си у дома.
Теб също ще те изпратят в къщи.
Алберт, има ли нещо, което да мога да сторя за теб?
Пистолет.
Какво?
Искаш да направиш нещо за мен? Намери ми пистолет!
Ще ми донесеш ли пистолет или не?
- Не! Не говори глупости!
Не, ти говориш глупости.
Алберт...
Съжалявам.
Паул?
Паул! Защо не ни каза, че пристигаш?
Мамо. Мамо!
Паул? Качи се горе.
Дай ми носната си кърпичка.
Как е тя?
Лежи.
Болна е, Паул.
От какво?
Не знаем.
Доктор Брандермейер мисли,...
...че ракът й отново се е върнал.
Благодаря на Бога.
О, мили Боже.
Благодаря ти, Господи.
Ранен ли си, Паул?
Не... Не, в отпуск съм.
О, Паул.
- Ти как се чувстваш?
Мисля да стана от леглото за малко днес.
Поне ще опитам.
- Това е чудесно.
Моят Паул.
Моят Паул.
Погледни.
Хляб.
И сирене и масло!
Хранят ли ви добре там?
Не винаги, но се оправяме.
Много ли е зле там?
Не.
Не е чак толкова зле.
Хайнрих Брадермейер ни идва на гости.
Каза, че там е ужасно, когато има газова атака...
...и всичко останало.
Хорски приказки.
Дрънкат какво ли не.
Погледни ме, добре съм и във форма,...
...нали?
Да.
Но тогава...
Все още не разбирам защо трябваше да сваляш униформата си.
По-удобно ми е така татко, ето защо.
Но аз...исках да покажа моят син войник
на приятелите ми в "ПРИ МАКС".
Изглеждаш добре, Паул. Войната ти се отразява добре, а?
Да, мисля, че е така.
- Вземи си пура.
Не благодаря.
Щом си достатъчно голям да убиваш фрацузи, можеш да пушиш.
Ханс, още една бира за този млад войн.
Какъв е духът на бойците на фронта? Висок, нали?
Да.
Не се и съмнявам.
Сега трябва здраво да отупате французите веднъж завинаги.
Врагът разполага с неподозирани резерви, м-р Холерщайн.
Войната може да се окаже по-трудна отколкото мислят хората.
Прав сте наполовина, Паул. Вие виждате само вашата малка част,
така губите представа за голямата картина.
Най-важното, според мен е да се пробие
неприятелският фронт във Фландрия.
Това са французите, а това ние.
Трябва да започнем от Белгия и да пометем всичко по пътя си.
Няма друг начин.
Как да сторим това,
ако първо не ги бием на линията "Хинденбург"?
Това е важна граница.
Съжалявам, но грешите.
Добрият войник не остава в плен на някакви граници, като ряпа.
Той се стреми да напредва.
- Съгласен съм с Лудвиг.
Атаката е ключът към победата.
Така воювахме и през 1870...
- Глупости.
Говорим за модерни методи, а не за неща случили се преди 50 години.
Лъжеш, Паул.
Знам, че ме лъжеш.
Кълна се, той умря на място.
Ти ми обеща, че ще се грижиш за него.
- Г-жо Кемерих, Аз...
Защо си го оставил да умре? Защо?
Какво право имаш?
Разкажи ми отново.
Ти...видя ли го?
Да, воювахме рамо до рамо.
Умря на място. Не е страдал.
Знам, че не искаш да ме тревожиш и искаш да ме успокоиш.
Но не мислиш ли, че
ще ти е по-лесно ако ми кажеш истината.
Искам да знам...
Искам да знам истината!
Трябва да я чуя!
Мисис Кемерих, кълна се, че точно това се случи.
Той умря веднага. Нищо не е усетил.
Лицето му беше напълно спокойно.
Заклеваш ли се?
- Да.
Във всичко свято за теб?
Заклевам се във всичко свято за мен.
Той умря на място.
Дано не се върнеш, ако ме лъжеш.
Да не се завърна от фронта,...
ако съм излъгал и той не е умрял на място.
Помнете този урок на фронта за да сте добри войници.
И да служите с чест на Кайзера.
Свободни сте.
Баумър.
Паул Баумър!
Баумър!
Вземете си цигара.
- Не, благодаря.
Още не сте усвоили този лош навик. Това е хубаво.
Лош навик, но мъжете трябва да имат пороци.
Как беше? Ако само работиш и не се забавляваш...Помните ли?
Как върви, Баумър? Как е бойният дух?
Висок, нали? Висок?
Бем е мъртъв.
Бем?
Йозеф Бем.
О. Знаете ли, не мислех, че ще му стиска да се запише.
Но той го направи.
Да...
Кемерих също е мъртъв.
Казаха ми.
А Кроп изгуби единият си крак.
О, Алберт Кроп, да.
Не знам за останалите. Разделиха ни, но Лер е жив,
Мюлер е жив, аз също съм жив.
Радвам се да го чуя.
Предайте им...
Предайте им, че се гордея с тях и, че станаха добри Германци.
Горд съм, че всички Вие изпълнихте дълга си пред Татковината.
Представяте ли си колко съм горд?
Вие бяхте чудесен клас. Добри момчета.
Всички бяхте чудесни.
А този клас?
- Този?
Те не са като вас.
Те са пораженци.
Това е което им пречи.
Те нямат вашият дух, Баумър.
Не са "Желязна Младеж", а?
Какво? Съжалявам...?
Не са "Железни Герои"?
Просто момчета.
Искат да играят.
Да се смеят.
Да останат живи.
Просто момчета.
Мамо, късно е. Трябва да спиш.
Аз ли те събудих, миличък? Съжалявам.
Ще настинеш. Върви да спиш.
Ще спя достатъчно по-късно.
Много ли те е страх?
Не.
Искам да ти кажа да се пазиш от момичетата във Франция.
Те са лоши.
Майко, там където сме, няма никакви жени.
Пази се от тях.
Ще се пазя.
Ще се моля за теб всеки ден.
Знам, Майко.
Можеш ли да си намериш служба, която да не е толкова опасна?
Да, може би в кухнята. Това лесно може да стане.
Направи го тогава, и ако другите кажат нещо...
Това не ме притеснява.
Сега трябва да спиш, Майко. Хайде ела.
"Мамо, аз живеех в тази стая. Всички мои неща са тук.
"Всичките ми книги са тук. Любимите ми книги.
"Но вече не ми говорят така както някога.
"Защото вече не съм това, което бях някога.
"Аз съм войник. Работата ми е да убивам, а не да чета.
"Познанието ми за живота е ограничено до смърта.
"Сега знам, че не трябваше да се завръщам.
"Там всички мислят като мен.
"Няма доказателства за смисъла на живота.
"защото смисъл няма.
"Другарите ми на фронта са единственната ми опора.
"Сега те са моите книги, моето семейство и моят живот.
"Разчитам на тях и на никого другиго.
"Майко, това което ще ти кажа е ужасно,...
"...но моят истински дом е при тях."
Паул!
Е, завърна се, момчето ми.
- Да, завърнах се.
Глупак! Все пак, радвам се да те видя.
И аз се радвам да те видя, Кат.
Стават все по-млади, Паул.
Ще видим голям зор да ги опазим живи.
Хей! Старият дезертьор се върна!
Паул!
- Завърна се!
Как беше отпуската?
- Добре. Къде е Мюлер?
Кого стана?
- Преди седмица.
Бързо ли беше?
Шрапнел в стомаха. Мъчи се 2 часа.
Проклятие!
Ако се приближат, загубени сме!
Лейтенант!
Лейтенант!
Лер! Недей, остави го! Той е мъртъв! Мъртъв е!
Лер! Върни се!
Господи!
О, ГОСПОДИ! БОЖЕ!
Готови! Зареди!
- Напред!
"Носим храна на другарите ни на фронта.
"Но не е много. Гладни сме. И изтощени.
"Опустошени сме. А войната си върви."
Защо просто не престанат?
Кой знае?
Ние така или иначе сме свършени.
Умираме от глад.
Ядем боклуци.
Хлябът ни е направен от дървени стърготини.
Да знаеш някой, който да няма дезинтерия или колики?
Артилерията не става за нищо.
Проклетите дула са толкова износени,...
...че ръсят снарядите върху нас.
Не останах коне.
Но пък има достатъчно врагове.
Имат нови пушки, танкове. Сега и Америка се включи във войната.
Доставя им нови оръдия, самолети, свежи войници.
Стой мирен.
Най-накрая, а!
- Тихо!
След 4 години.
- Носилка!
Бързо носилка!
- Точно преди края.
Всичко е наред. Стой спокойно.
Не се притеснявай, раната е чиста.
Просто притискай.
Преди да се усетиш, ще си на удобно легло.
В чиста и светла болница.
Носилка!
Можеш ли да станеш?
Можеш ли да се изправиш?
Хайде. Давай! Хайде!
Ще трябва да те нося.
Готов ли си? Хайде.
Съжалявам.
- Всичко е на ред.
Всичко е наред, Паул.
Трябва да продължим. Готов ли си?
Да, да.
Хайде, давай.
Ще се справиш ли?
- Ще опитам.
Няма да стане.
- Не, ще опитам.
Няма да се справиш. Всичко е наред.
Напразно си се трудил, друже.
Той е мъртъв.
Не.
Ранен е в пищяла, просто е припаднал.
Хайде, Кат, събуди се.
Той ми говореше.
Преди 10 минути.
Разговаряхме.
"Есен е.
"Чакаме края.
"Очакваме Примирието.
"Очакваме мира."
"Скъпи, Алберт,
"Пиша ти за да ти кажа,
"че аз съм последният оцелял от нашият клас.
"Скоро след като Кат умря
"умря и Тяден. Милостива смърт.
"Получи куршум в главата.
"Химелщос бе убит същият ден.
"А сега и Детеринг си отиде.
"Мисля, че започнахме да губим Детеринг, миналата пролет,
"Когато ябълковите дръвчета бяха целите покрити с цвят.
"Нали знаеш за неговата пролетна мания?
"Преди 2 седмици липсвал на вечерната проверка.
"Никъде не могли да го открият.
"Седмица по-късно бил заловен от военната полиция.
"С теб знаем накъде е бил тръгнал.
"У дома, при реколтата.
"Повече нищо не чух за него.
"Но ти знаеш какво е наказанието за един дезертьор.
"Алберт, от нашият клас през 1916 година.
"От 20 добороволци, 13 са мъртви.
"4 са безследно изчезнали.
"1 е в лудница.
"Аз и ти оцеляхме.
"Господи, колко ми липсваш."
Превод, субтитри и Time Code: WarOfTheWorlds
ОФИЦИАЛНО ВОЕННО КОМЮНИКЕ НА ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ:
ОФИЦИАЛНО ВОЕННО КОМЮНИКЕ НА ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ:
ОФИЦИАЛНО ВОЕННО КОМЮНИКЕ НА ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ: 11 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА
ОФИЦИАЛНО ВОЕННО КОМЮНИКЕ НА ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ: 11 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА
ОФИЦИАЛНО ВОЕННО КОМЮНИКЕ НА ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ: 11 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА "НА ЗАПАДНИЯТ ФРОНТ НИЩО НОВО"
"НА ЗАПАДНИЯТ ФРОНТ НИЩО НОВО"