All Quiet On The Western Front (1979) (All Quiet On The Western Front (1979) CD1.sub) Свали субтитрите
Тази история не е приключение,
защото смъртта не беше приключение
за онези, които се изправиха лице в лице с нея.
Тази история е просто опит да се разкаже за едно поколение,
което въпреки, че оцеля от гранатите, бе унищожено от войната.
ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
НА ЗАПАДНИЯТ ФРОНТ НИЩО НОВО
По романа "На западният фронт нищо ново" от Ерих Мария Ремарк
Викахме му Кат, но истинското му име беше Станислав Катчински.
Той беше водач на групата ни и имаше невероятният талант
винаги да намира добра храна и сухи дрехи.
Но най-вече храна Дори когато нямаше нищо.
Казвам се Паул Баумър. На 18 години съм.
Преди няколко месеца шестимата бяхме съученици
Жадни за знания и пълни с идеали и надежди.
Йозеф Бем, който искаше да следва теология.
Алберт Кроп, който искаше да следва право.
Фридрих Мюлер, който искаше да научи всичко.
Франц Кемерих, който искаше да стане лесничей.
Петер Лер, който искаше да пътува и да прави любов.
"Ние сме с нашите приятели" Тяден, ключар преди войната.
Най-големият гладник в ротата.
Вестхус, торфокопач. Добър човек и приятел.
И Детеринг, селянин, който мислеше само за конете си,
стопанството си и жена си.
От цял месец задържаме французите на около километър.
Те атакуват нашите окопи. Ние атакуваме техните окопи.
След това, за да запазят равен резултат, те отново атакуват нашите.
Какво правиш? Чакай.
Насам. Елате насам.
Бързо.
Ще се оправиш.
Добре, да тръгваме. Хайде.
По-бързо.
Леко...леко.
Ранен е в крака. Късметлия.
Той ще оздравее.
Ще оздравее.
Вие сте нашата Желязна Младеж.
Железните младежи се превръщат в Железни герои.
Мой дълг е. Не. За мен е чест,
да ви подготвя за участието Ви в тази Велика война.
Нашата родина има нужда от хора с характер и силна воля.
Мой дълг е да подготвя умовете ви,
за да обучите по-добре телата си
в служба на Кайзера, в служба на Татковината,
В служба на Бог.
На това се крепи вярата в Татковината,
а на вярата в татковината се крепи вярата в света.
Германската нация е нация на прогреса,
нация на културата...
нация на науката, нация на идеалите,...
нацията на Бетховен,
на Шилер, на Гьоте...
Баумър.
Сър.
Какво е това?
Птичка, сър.
Птичка?
- Да, сър.
Чучулига?
Да, сър.
- Много добре.
Беше на прозореца, сър.
Тази линия...
- Прозореца, сър.
Много точно.
- Благодаря, сър.
Но Вие не сте тук за да рисувате, да пишете стихове или да мечтаете.
Нали, Баумър?
Не.
Седнете.
Господа, вие взехте всичките си изпити.
А това означава, че сте завършили.
Времето за училище приключи.
Настъпва времето за изпълнение на дълга.
Свободни сте. Хер Баумър...
Останете.
Цигара?
Не, благодаря Ви, сър.
Вие не пушите.
Това е вреден навик.
Но добрите навици, оформят скучни личности.
Как казваха англичаните?
Работа без забавления правят...
- Човека скучен.
Скучен... Да, да, много добре.
Виждате ли, научили сте все пак нещо.
Има време както за работа, така и за забавления.
Вие завършихте и времето ви за игра приключи.
Вие сте мечтател, Баумър.
Рисувате скици и пишете малки поеми.
Но Вие сте мъж и имате задължения като мъж.
Вашият дълг към Отечеството.
Ще чакате ли да Ви мобилизират или ще станете доброволец?
Ами...
- Разбира се, че ще се отзовете.
Всички ще се отзовете на дълга.
Целият клас ще откликне като един на зова на Татковината.
Знам, че ще се гордея с вас, Баумър.
Днес е наистина хубав ден.
Всички получиха двойни порции и имаше поща.
Тревичките се люлеят като малки копия.
Малки бели пеперуди се носят по лекият топъл вятър.
Колко пъти през последните няколко дни,
всички ние бяхме на ръба на смъртта?
По-добре да не се замислям.
Нека просто се наслаждаваме на света.
Всичко е свежо и пълно с живот.
Червените макове, добрата храна,
цигарите и пролетният бриз.
Паул? Паул?
Отиваме да видим Кемерих.
Сестра, бихте ли ми казали къде се намира Франц Кемерих?
Да, ето там е.
Франц.
Как си?
Някой ми открадна часовника.
Копелета!
- Предупредих те, Франц.
Знам.
- Ще кажем на доктора.
Скоро ще си отидеш в къщи.
Мислиш ли?
Да, изглеждаш чудесно, Франц.
Чувствам се... добре.
Кракът ми. Толкова ме боли.
Толкова е студено.
Тази болка е билетът ти за вкъщи.
Трябва да си благодарен на болката.
След седмица ще си си у дома, ще пушиш цигара и
ще разказваш опашати лъжи на Катерине Хамершмид.
Ето ти малко цигари и парче сирене от Кат,
а гребенът ти е в една табакера.
Сложете ги под леглото ми.
Скрийте ги. Тук ми откраднаха часовника.
Франц, ще ги вземеш ли у дома с теб?
Защо не?
Ами, всъщност не ти трябват такива ботуши щом си отиваш у дома.
Може би можем да се спазарим.
Имам...
- Не! Мама ми ги подари.
Ще ми ги дадеш ли назаем?
- Не.
Ти ще си си у дома дълго преди нас.
Точно така. Ще си тръгнеш всеки момент.
Санитар. Санитар!
Не идват. Те никога не идват.
Ще доведем някого.
Ще бъде различно у дома.
- Когато се върнеш...
Ще бъдем отново заедно.
- Ще дойдем отново утре.
Аз ще дойда утре.
- Благодаря. Благодаря.
Ще се върна.
Потърсете часовника ми.
Ще го потърсим.
Мислиш, че ни ми пука за Франц.
Разбира се, че ми пука.
Знаеш, че ако можех да спася крака му или живота му,
щях да вървя бос върху бодлива тел.
Но накъдето е тръгнал, не му трябват ботуши.
Няма да му е необходимо нищо.
А моите ботуши ми стискат. Наистина много ме убиват.
Защо някакъв проклет санитар да ги вземе,
а не някой от приятелите му.
Той има право, Паул.
Знам.
Много добре, Кемерих.
Много добре, Кемерих.
Те отрязаха крака ми.
Можеше и да е по-зле.
Веглер изгуби дясната си ръка, а това е доста по-лошо.
Освен това ти си отиваш у дома.
Мислиш ли?
Разбира се.
Сигурен ли си?
Щом си преживял операцията.
Не мисля така.
Не говори глупости.
Едно време исках да стана лесничей.
Ще станеш.
В днешно...
В днешно време правят чудесни протези.
Ще можеш да станеш всичко, което поискаш.
Ако намериш часовника ми, изпрати го в къщи.
Ще отидеш на санаториум.
Може би в Клостерберг.
Помниш ли екскурзията там?
Помниш ли тополите?
И потокът пълен с риба?
Франц, Франц...
Когато се върна ще отидем отново там.
Ще можеш да ми казваш имената на всички дървета.
И да ми разкажеш всичко за тях.
Франц, нищо няма да се промени.
Отново ще бъдем заедно.
Франц.
Дай на...Мюлер...ботушите ми.
Лекар! Лекар! Къде е лекаря? Лекар!
Лекар!
Къде е лекаря?
Лекар!
Докторе! По-бързо, Франц Кемерих умира.
Кой е той?
Легло 36, ампутиран крак.
Не мога да се сетя. Днес съм отрязал 5 крака.
Да го видим.
Оперираме непрекъснато от 5 часа тази сутрин.
Днес имаме 16 починали, с този ще станат 17.
До довечера сигурно ще станат 20.
Трябва да го отнесем веднага. Имаме нужда от леглото.
Отвън лежат по подовете.
Паул.
Да, мисис Кемерих?
Искам да ми обещаеш.
- Какво, мисис Кемерих?
Грижи се за Франц.
- Разбира се...
Той те слуша. Ще направи всичко, което му кажеш.
Дръж го далеч от опасностите. Нали знаеш колко е безразсъден.
Сигурен съм, че той ще се погрижи добре за себе си.
Бог да благослови и двама ви.
Мария, Мария.
Грижи се за брат си.
Ще се видим скоро. Пази се. Довиждане майко, довиждане.
Хайде, момчета, събудете се!
Хайде. Събуждайте се.
Хайде, Хайде, Хайде!
Тук е чудесно. Събудете се.
Хайде. Събудете се. Храна.
Хайде.
О, Кат. Не знам как го правиш.
Следващият път ще дойдеш с мен,
и ще ти покажа как да намираш храна.
Когато вече ме няма, ще ти бъде от полза.
Какво? Ти винаги ще бъдеш тук.
При нас "винаги" не е много време.
Както и да е, по-добре се научи за да не гладуваш.
Гледай внимателно учителя.
Идва. Идва.
Какво иска?
Няма значение. Ние сме свободни.
Време за служба, за дълг. Ще станете доброволци, целият клас.
Разбире се. Бем, ти също.
Може би няма да ме вземат. Очите ми.
- Ще те вземат.
Но не и тази нощ. Тази нощ ще се напием.
Желязна Младеж. Желязна Младеж.
Към Макс!
# Ще бъдем защитници на Рейн
# O, Родино любима
# Татковино прекрасна
# Преданост и вярност
# Покрай Рейн ще се разположим
# Ще пазим Рейн
# Ще защитаваме нашето отечество...
# Ще бъдем пазители на Рейн
# O, Родино любима
# O, Отечество прекрасно
# Преданост и вярност
# Покрай Рейн ще се разположим
# Ще бъдем пазители на Рейн
# Ще защитаваме нашето отечество... #
Стой!
Наля-во!
Строй се в 3 редици.
3 групи.
Свободно.
Добро утро, млади господа.
Казвам се Химелщос.
Подофицер Химелщос.
Аз съм вашият обучаващ офицер.
Ще видите, че ще бъда добър учител. Знаете ли защо?
Защото това на което ви науча няма да го забравите никога.
Никога.
Мирно!
Свободно.
Мирно!
Надяс-но.
Наля-во.
Надяс-но.
Ходом марш.
Леви, Леви, Леви, Леви, Леви.
Леви, леви, леви.
Леви, леви, леви, кръгом
надясно...марш.
Леви! Леви! Леви! Леви! Леви! Спри!
Мирно!
Надяс-но!
Очите напред!
Надяс-но!
Ходом марш!
Леви! Леви! Напред.
С ускорена стъпка.
Бегом марш!
Леви, леви, леви.
Надяс-но... Марш!
Леви, леви, леви, леви, леви, леви, леви, леви... Напред!
Надяс-но... Марш!
Леви, леви, леви, леви, леви, леви,
Залегни!
Готови.
Стани!
Напред.
Залегни.
Готови...
Стани!
Напред.
Залегни!
Готови...
Стани.
Напред.
Залегни!
Готов...
Стани!
Напред.
Залегни!
Готов...
Стани!
Напред.
Залегни!
Готов...
Стани!
Ти.
Отново.
Отново!
Баумър.
Отново.
Отново.
Ще си платиш за това, Баумър.
Напълни пушката.
Не, не, Подофицер.
Трябваше да си държиш очите отворени, подофицер.
Атака!
Залегни.
Обучението ви приключи.
Вече сте войници на Имперската Армия.
Верни и готови да водят битки за Кайзера и Отечеството.
На Фронта Вие ще разберете целите и ползата...
от всичко научено тук,
на всичко на което са ви научили вашите командири.
Методите им, понякога може би са ви се сторили сурови.
Но трябва да сте им благодарни за наученото в този лагер.
Те ви учеха да бъдете войници.
Да сте войници в служба на Всемогъщият Бог,
Кайзерът и Отечеството.
Надяс-но.
Ходом...марш.
Ходом...марш.
Отворете.
Пушки на рамо.
Надясно.
Качвайте се на влака.
Пушенето е забранено.
Пушенето забранено.
5-та рота, слизайте. Стройте се.
2-ра рота. Хайде, насам.
Е, пристигнахте.
Тук има традиция да назначават една стара пушка на всеки нов взвод.
Вие сте новият взвод.
Аз съм старата пушка.
В тренировъчният лагер са ви напълнили главите
с "полезна" информация как да бъдете войници.
Ще се наложи доста да се потрудите за да забравите всичко това.
Ще ви науча на прак... Слушай ме, момче.
Ще ви науча на практични неща.
Като например как да оцелеете на предните линии
и как да убивате франсетата.
Скоро ще получите бойното си кръщене.
Но първо ща ви нахраним и ще ви оставим да се наспите,
а после отиваме на първият ви патрул.
Тази нощ.
Добре момчета, ще има малко фоерверки.
Франсетата искат да ви поздравят с "добре дошли".
Просто стойте близо до Кат,
и се движете, когато ви кажа да се движите.
Прикрийте се!
Махнете се от пътя!
Залегнете! Махнете се от пътя!
Търсете прикритие! Махнете се от пътя!!
Застреляйте ранените коне!
Застреляйте ги!
Защо не ги застреляте?
Застреляйте ги!
Ей! Полудя ли? Искаш да застреляш някого ли?
Залегни.
Защо? Какво са виновни те? Нищо не са ви сторили.
Грешно е да се използват коне.
Грешно е да се убиват коне.
Добре момчета, обстрела свърши.
Хайде, да вървим, момчета.
Хайде, ставайте.
Хайде, тръгвайте.
Всички ли са тук?
Съберете се, момчета.
Това беше вкусът на войната. Скоро ще свикнете.
Готови ли сте?
Добре.
Добре, вече почти станахте войници.
Дръжте се за Кат и всичко ще бъде наред.
"На фронта сме вече от година. Вече сме войници.
"Познаваме добре това място.
"Тук сме си у дома.
"Само Кемерих е мъртъв, но поддържаме слуха сред нас,
"че е смъртно ранен.
"Оцеляването е въпрос на шанс.
"Започне ли стрелба, единственното, което можем да направим е да залегнем,
"защото никога не знаем къде ще падне.
"Мога да бъда разкъсан на парчета, дори в окопите,
"но мога и да остана невредим 10 часа на открито.
"Разбира се, всеки войник се уповава на късмета си.
"Но късметът не винаги е с тях.
"Плъховете тук са изключително тлъсти и изобретателни.
"Наричаме ги лешоядни плъхове.
"Имат зли муцуни и предизвикват гадене в празните ни стомаси,
"дори само когато зърнем дългите им голи им опашки.
"Примамката е хляб, който плъховете са нагризали и ние няма да ядем.
"Гризачите са страшно изгладнели. Оставиш ли нещо на земята,
"те идват и се опитват да го откраднат.
"Това също е начин за убиване на времето"
Газ. Сложи противогазите.
"Газът, най-страшното и най-гнусното оръжие изобщо.
"Виждали сме ужасяващите му резултати в болницата.
"Обгазените, които страдат и бълват
"късове от изгорените си дробове.
"По-добре да излезем на открито,
"отколкото да останем в окопите, където газът се сляга."
"Новобранците предизвикват повече неприятности отколкото полза.
"На всеки убит стар войник се падат между 5 и 10 убити новобранеца.
"Убиват ги просто защото са неопитни.
"Нищо не знаят. И за това ги изтрепват като мухи.
Не, спри се! Недей!
Извадете го от там.
Подай ми пушката.
Кат, почакай!
Дете.
Просто едно дете.
На позиция са сър.
Наблизо?
- Да, сър.
"Колко време е минало?
"Седмици, месеци, години?
Само няколко дни.
"Вчера бяхме под обстрел. Днес можем да си починем.
"Утре отново ще бъдем в траншеите."
Момчета, момчета, насам.
Леко, минете от там.
Хайде, ние от тук.
Внимателно, внимателно.
Заобиколете ги.
От тук.
Ще избяга.
Бързо, ще се измъкне. Хвани я, дръж я!
Някои ядат дроба. Аз съм на диета.
Моята майка го готвеше с много подправки.
С лешници и червен пипер,
и ястието ставаше невероятно вкусно.
Но като се замисля...
Пиршество. Чувствам се като крал.
Чудесно, чудесно.
Както казвам, хубава малка война.
Не отговори на въпроса ми, Йозеф.
Какъв въпрос?
Какво ще правиш, когато всичко това свърши.
Това което ще направим всички. Ще се напие.
Разбира се, че ще се напие.
След това ще се върне в къщи при мама и всичко останало.
И после?
Кажи им, Йозеф. Не се срамувай.
Не се срамувам.
Ще постъпи в семинарията за да стане свещенник.
Цяла година си тук и още не си променил решението си?
Вярваш ли още в Бог?
Никога не ще променя решението си.
Ами ти? Ще се върнеш при обущарската маса, а?
И при децата.
Колко деца имаш?
Не питай. Добре, че съм обущар,
иначе ще фалирам ако трябва да им купувам само обувките.
Още ковчези.
- Повече от обикновенно.
Това означава голяма офанзива.
Виждаш ли колко са загрижени в щаба.
Погрижили са се и с какво да ги напълнят.
Хайде, слизайте.
Внимателно.
На колко години си?
16.
Догодина ще ни ги карат заедно с люлките им.
Ти ли назъби този нож така?
Да, сър.
Кой ти каза да го направиш?
- В тренировъчният лагер.
Тренировъчният лагер, а?
Синко, ако врагът те пипне с това, няма просто да те убият,
направо ще ти извадят очите!
Ще те набучат на кол.
Никой вече не използва такива неща.
Има взаимно споразумение.
Не знаех.
За пръв път ли си на фронта?
- Тъй вярно, сър.
Не ме съросвай. Аз съм редник.
Извинете, мислех...
Не мисли. Просто слушай.
Да, сър.
С лопатата е по-хубаво.
Удариш ли човек с нея под брадичката, ще му отсечеш главата.
Освен това с нея се удря много добре.
'Щот е тежка.
Удариш ли някого между гърлото и рамото,
направо ще го разсечеш на две.
Майчице мила!
- Освен това е по-чисто.
Байонетът се заклещва в ребрата
и трябва да го ритнеш за да го извадиш.
През това време си мъртъв.
Разбра ли ме?
Така, къде е командирът на ротата?
Ефрейтор Химелщос каза, че ще дойде направо тук.
Ефрейтор кой?
Химелщос.
От лагера Олденберг?
Да, сър.
Не мога да повярвам!
Омъщението е мое.
И как стана така, че прасето напусна кочината си?
Само не ми казвайте, че е доброволец.
Не, сър. Имаше проблеми.
Прекалил с двама войници на калното поле. Знаете ли го?
Дали знаем за калното поле?
Стигнал е прекалено далеч. Почти ги е убил.
Не знаел, че синът на местен магистрат ги наблюдава.
Значи той е тук. Заслужил си е идването тук.
Отишъл е прекалено далеч.
О, Господи. Нямам търпение.
Опа, вижте кой е тук.
Значи, срещаме се отново.
Кроп, нали? Помните ли ме, аз съм ефрейтор Химелщос.
Мюлер, и вие ли сте тук? О, аз ви помня много добре.
Лер, Бем, Баумър.
Чудесна памет, да!
Виждам, че сте последвали съвета ми.
Успели сте да останете живи.
Не и Кемерих.
Кемерих? Не си спомням Кемерих.
Но останалите явно добре сте научили урока си.
Ето един урок за вас, Химелщос.
Когато отидем на фронта не се обръщайте с гръб към нас.
Какво каза?
Значи това е великият ефрейтор Химелщос?
А вие кой сте?
Попитах те нещо, боецо.
Химелщос. Има един паянтов мост надолу по пътя.
Защо не скочите от там?
Знаете ли, аз съм командир.
Искате ли да ви изправя пред военен съд?
Застанете мирно, съберете петите,
когато командващ офицер ви говори.
Всички!
Рота, мирно!
Надяс-но.
С дясното рамо, ходом-марш.
Леви, леви, леви, леви.
Спокойно, момче, спокойно Всичко ще бъде на ред.
Видя ли как избухна? Просто ей така.
Искаш ли да убиваш Французи?
Ще ти дадем тази възможност след малко.
Ще се справиш, момче.
Ще свикнеш.
Винаги ни обстрелват така преди голяма офанзива.
Целта е да не можем да се наспим.
Когато нападнат,
няма да можем да се бием, защото ще сме твърде изморени.
2 нощи и 2 дни. Колко още?
Още малко, още малко.
Защо не престанат?
Къде тръгна?
Ще се върна...след малко.
Не, отпусни се. Скоро ще свърши. Хайде, седни и се успокой.
Пуснете ме. Трябва да изляза.
Сядайте и се успокойте.
Вървете и седнете. Вземете се в ръце. Бъдете тихи.
Казах...
Атака! Хайде, да вървим. Давайте, давайте.
"Няма повече да лежим безпомощни, чакайки унищожение.
"Можем да убиваме и унищожаваме,
"за да спасим себе си и да бъдем отмъстени.
"Когато видим лицата им, ние се превръщаме в диви зверове.
"Ставаме убийци и главорези.
"И само Господ знае в какви дяволи.
"Ако собственният ти баща е сред тях, няма да се подвуомиш да го убиеш.
Напред!
Атака!
Огън!
Какво по дяволите правите?
Хайде, Давайте. Присъединявайте се.
Хайде, мърдай. Ти също, войнико.
Хайде, мърдай. Давай, давай.
Какво става там?
Хайде.
Давайте!
Присъединявай се!
"Колко време е минало? Дни, седмици, месеци, години?
"Атака, контра-атака. А мъртвите се трупат.
"Зима, лято
"Дните стават горещи, а труповете лежат непогребани.
"Бомбите ще ги погребат.
"Но когато задуха вятър, носи миризмата на кръв,
"тежка и сладникава."