Hart's War (2002) (Harts War CD1.sub) Свали субтитрите
Бях близо до Франция с несретниците на войната,
ескадрони, полеви складове, вражески части.
Неприятностите тепърва предстояха.
- Шампанско? Да не се докарваш пред някого?
- Просто се опитвам да се отпусна.
Капитанът се нуждае от помощ. Намери шофьор?
Аз ще го поема, сър.
- Нещо ново?
- За днес всичко е наред.
Добре. Капитане.
Сър, да не забравите, че искахте да изпратите това шампанско.
Да, благодаря, че ми напомни.
Генералът ще бъде доволен.
Ескадроните са на бойното поле на около 300 мили
във Франция и Германия.
Знаете ли какво можем да използваме, сър?
Нямаме енергийни източници.
Можеше да се използват тези милион и половина галона бензин,
изоставени по машините на бойното поле.
Така мисля аз.
Да сър.
Вероятно ще прекараме известно време заедно.
Знам, сър.
Разбира се сигурно няма да е леко.
Полковникът каза, че баща ти е сенатор.
Предполагам, че не си скъсваш задника?
Не се притеснявай, синко.
- Накъде, сър?
- Сен Вий.
Поели сте по грешен път.
Сен Вий е на запад.
Абсолютно съм сигурен, че Сен Вий е на изток.
- Сержант, напред е.
- Нека да погледна.
Вчера минах по този път, сержант.
Горе ръцете!
Горе!
Виж какво има в кутията.
Запечатана е.
Може би е вино или шампанско.
Изпитваш ли ужасна болка?
Лейтенант Томас Харт.
Личен номер 1841287.
Искате ли цигара?
Влакът ви е на осем километра оттук.
Разбира се с обувки всичко щеше да е наред.
Лейтенант Томас Харт.
Личен номер 1841287.
Благодаря ви, старши лейтенант.
Но предполагам, че вероятно знаете много повече от това.
Покажете ми полевите складове с боеприпаси
Просто посочете
и ние ще се погрижим за останалото.
Донесете му униформата.
Ще ви върна дрехите незабавно.
Когато се облечете, ще си поговорим пак.
Да се надяваме, че ще е за последно.
Усмивка, Джо. За теб войната свърши.
Лейтенант, за да не ви е студено.
Не, благодаря, войнико. Ще се оправя.
Хайде, вземете. Само докато ви стопли. Вземете.
Дали някой е казал на близките ни, че са ни пленили?
Щом военните ни пращат тук, тогава какво им пука дали семействата ни знаят.
Нали сме дошли доброволно?
- Какво предлагате, лейтенант.
- Можем да им пишем?
Не мисля така.
Трябва да сме силни.
Силни, за да се справим.
Влак с жени.
Хей, дами!
Такъв знак имаме всички, кажете на татенцата ви, че не бях аз.
За да няма после бум бум?
Капитане!
Идват два B-51.
Останете долу, не ставайте!
Какво става?
- Защо стрелят по нас?
- Не мога да им видя знака.
Откачете машината.
Хайде, всички!
Давайте!
Слизайте от вагона!
По-бързо.
Помогнете на всички.
Движение!
Господи.
Добре ли си?
Стойте на място!
Можеш да му вземеш обувките, лейтенант.
Лейтенант.
Вземи му обувките.
Защото ако ти не ги вземеш, някой друг ще го направи,
така че по-добре побързай.
И чорапите също.
На него няма да му вършат работа.
Още веднъж. Искам да ви напомня,
този лагер не е почивна станция.
Приемете го така.
Тези руснаци
отпразнуваха новата година.
Отдавате почит на тези кучета ли?
Не си го и помисляйте.
В страната ни не правим разлика между хората, полковник.
Те не правят разлика.
Те са ни съюзници.
Вие и вашите съюзници.
Нека ви кажа, на вас и на вашите съюзници...
В тази война равносметката дори само от офанзивните ви действия е:
200 000 съюзници убити или пленени, това е цяла армия.
Това е пълен разгром.
Вермахтът е пленил достатъчно гориво,
за да превземе Париж.
Може би дори и да отблъсне силите ви по море.
Май тази зима тук е доста населено.
Отведете ги да ги обезпаразитят.
Майор Клиър.
- Лейтенант Харт.
- Лейтенант.
Няма да молим германските офицери за милост.
Не ставай, стой си там.
Благодаря, сър.
Е, лейтенант, кажи ми какво стана после.
Първо оцелях след катастрофа с джип, после и без обувки?
А вадиш ли зайци от джобовете си, синко?
Чифт обувки и пълна екипировка, сър.
Между другото, по-леко с храната.
Трябва ти нещо по-леко за начало, освен ако не искаш да ти е за последно.
Знам, сър, но след този преход,
стомахът ми се е свил.
Станал е колкото монета за 17 дни.
Как така 17 дни?
6 дни на влака, още шест дни ходене.
Така ли е, Джо? Остават 5 дни за разпит?
Не, сър.
3 дни.
Както и да е, карай я по-леко.
Да, сър, благодаря.
По време на разпита спомена ли се името Шуман?
Не, сър.
Шуман беше скапаняк. Той ме набута тук.
Нищо повече от малък разговор.
Да, оценявам го.
Пушите ли, лейтенант?
Искате ли цигара?
Лейтенант, трябва да ви попитам за полевите складове.
Благодаря.
Този капитан Лутц знаеше ли много за операцията?
Знаеше всичко, сър.
Местоположението на полевите складове, движението на войските?
Сър, знаеше, че съм закусвал сутринта преди да ме заловят.
Посочете и ние ще се погрижим за останалото.
Само име, чин и личен номер.
Добре.
Извинете ме, лейтенант.
За съжаление тук сме много.
Ще те преместят в бунгало 27.
В 27, където са редовите ли, сър?
Да, там.
Ще видиш, че микробите си вършат бързо работата.
Ще се чувстваш удобно.
Да, сър.
Лейтенант.
Мястото.
Мястото или това ще е краят на живота ти.
Добре.
Ето още един.
Изглежда цялата дивизия се е предала.
Извинете,
кой е отговорник тук?
Някои биха ти казали, че е Адолф Хитлер.
Аз съм лейтенант Томас Харт.
- Сержант Вик Бедфорд, приятно ми е.
- На мен също.
Идваш от "главния щаб" ли?
Да, полковникът ме изпрати тук. Бунгалото на офицерите е пълно.
В такъв случай, добре дошъл.
Ако нямаш нищо против, ето тук има едно легло.
Изглежда добре.
- Обзалагам се, че пушиш "Лъки Страйк".
- Заложи на печеливша карта.
Слушаш ли блус, лейтенант, поздрав за новата година.
Благодаря.
Имаме и стафиди, но ще им трябва малко време да станат на вино.
Трябва му почивка, момчета,
току-що е дошъл.
- Внимавай, ако имаш пари в брой!
- Благодаря, сержант.
Извинявай за момент.
Момчета, слушайте.
Лейтенант Харт ще поостане с нас за малко.
Разбира се, лейтенант.
Да го видим какво може на покер.
- Очаквам да се разбираме.
- Със сигурност.
- Сър, 10-и номер ли носите?
- Защо?
За да не избягам от бунгалото ли?
Никога не се знае.
Честита Нова година.
Ставайте!
Хайде ставайте!
Навън.
Това е най-доброто, което би могъл да направиш.
Сам ще се увериш.
Добре му стоят.
Чорапите също, може да ги използва при буря.
И ти не би искал краката ти да са наранени.
Разбира се, стига да не съм познавал човека, който е носил обувките приживе.
Командвайте, майоре.
Да, сър.
Вижте, там надясно.
Фабриката на север от наблюдателната кула.
Германците правят бомби точно под носовете ни.
Предполага се, че е фабрика за обувки, руснаците казаха, че се произвеждат боеприпаси.
Какво е това, по дяволите?
- Това са пилоти.
- Откога и негрите карат самолети.
332 батальон е съставен от негри.
По дяволите, как може негри да са офицери?
Явно нещо не съм наясно с нещата.
Сър.
- Изглежда, че шоуто е много добро.
- Да, така е.
Тук ще стане малко напечено.
Какво искаш да кажеш?
Дойдоха двама нови за вашето бунгало.
Защо мислиш, че ще ги вземем?
Мислех да заема тяхното място, сър.
Не можеш да направиш това.
Смятах да ги сложа в 27 с теб.
Не е ли редно да са в офицерското бунгало?
Добре, след известно време ще преместим двамата офицери в 22.
Но така не мога да ги контролирам.
Ти си в 27, наглеждай ги вместо мен.
Аз все още съм най-висш в това бунгало, ще се постарая.
Поемаш тежест на плещите си, лейтенант.
Какво има?
Има вкус на пиле.
Трябва да направим малко място, момчета. Имаме двама нови гости.
Лейтенанти Ламар Арчър и Линкълн Скот
Сигурно се шегувате, сър.
Те тук ли ще живеят?
Двама офицери току-що влязоха. Защо не отдадете чест?
Не е много добра идея, сър. Тук е претъпкано.
- Вече не. Крауч, Крезънт.
- Да, сър.
Местят ви в бунгало 28.
Полковникът иска да ви види, преди да заключат.
На какво сте летели?
- Бомбардировачи B-51.
Сигурно са били заредени с лайнени бомби.
Това смешно ли ви се струва, сержант.
Смешно е, че черните не са годни, за да сменят белите там горе.
- Бедфорд!
- Аз съм лейтенант, не забравяй!
Какъвто и да си, за мен си оставаш просто негър.
- Хей, Бедфорд!
- Сега ще ти покажа!
Добре, достатъчно!
Остави го на мира.
Давай!
Насам!
Добре.
Много добре.
Лейтенант, ще подадете ли топката?
Дай още хляб!
Никой да не мърда.
- Как е, сержант?
- Само драскотина, ще се оправя.
Да им го начукам!
Ти си истинска съкровищница, Вик.
Как е ръката?
Да ме попиташ ли дойде?
Не, майор Клиър ми каза, че иска да те види заради оплакване срещу теб.
- Така ли?
- От лейтенант Арчър Скот.
Мислиш ли, че той ще ми даде добър съвет?
Мястото им не е тук.
Мястото на никой не е тук.
Тук ни е сложил полковника.
Обзалагам се, че би желал полковника да те върне обратно при тях, лейтенант.
Да си тук е... тежка присъда, не мислиш ли така?
Това не те интересува, сержант.
Какво си правил преди войната...
в цивилния живот?
Следвах право, втора година.
- Харвард?
- Йейл.
- Имаш ли колеги тук?
- Малко.
Преди аз да дойда тук бях две години в полицията на Сен Луис и знам какви са чернилките.
- Не би искал да са ти съседи?
- Свършихте ли, сержант?
Не, не съм свършил.
Все още не си платил за обувките и чорапите.
Да не мислиш, че ти ги донесе дядо Коледа.
Какво искаш?
Ще взема часовника ти.
Подарък ми е от баща ми.
Обзалагам се, че баща ти може да си позволи да ти купи друг.
Това ще ми купи ли малко уважение, сержант?
Томас.
Не е нещо особено, нали?
Ами по-късно ще кажа със сигурност.
Пазачът ни каза, че навън са го давали само веднъж, преди да го пуснат тук.
Виждате ли онези мъже отпред? Внимавайте с тях.
- Да, не ни притесняват.
- Никой няма да ви закачи.
Ще се оправим, сър.
Това беше най-добрата, откакто бях на 18.
- Престани с тези глупости.
- Сега ще си подобря рекорда.
Внимание, всички! Внимание!
Кой от вас е с най-висок чин?
Лейтенант Томас Харт.
Един от вашите хора е бил навън тази вечер, лейтенант.
Бил е забелязан в източната част да маха бодливата тел.
Хората ви запознати ли са с правилата в този лагер,
отнасящи се за притежанието и употребата на оръжие или не са?
Никой не е напускал бунгалото.
- Чакайте, какво....
- Тишина!
- Това е нагласено!
- Тишина!
- Някой го е сложил...
- Тишина!
Копеле, ти си го направил.
Къде водите този човек?
Ще се погрижим за реда. За нас сигурността на хората е много важна.
Къде го водите?
Ще те убия! По дяволите, ще те убия за това!
Затваряй си устата, чернилке.
Махнете се от мен, пуснете ме!
Добре, ще те пусна.
Малко е прекалено, майоре. Този човек заслужаваше 15 дни карцер, но не и екзекуция.
Знаете правилата.
Глупости.
Изкарахте го от бунгалото по бели гащи.
Този човек не се опитвал да избяга.
Гледате кучето, а не състезанието.
Вие, американците, използвате тези думи, откакто се помня.
Вашата страна също не прави такава разлика.
Сигурен съм, че и вие.
Той беше офицер, лейтенант от военновъздушните сили.
Затова изгаряхте от желание да го поканите заедно с другия във вашето бунгало?
Разберете, имаме пълното право да действаме,
когато се касае за опасно оръжие.
Той имаше права.
Не нарушихте ли споразумението със заповедта за екзекуция...
Запазете си го за вас. Това е не е ваша територия.
Къде отивате?
Да проверя хората си.
Имате право да го направите, разбира се.
Междувременно, претърсихме във всичките ви бунгала.
Чуйте какво ще кажат по Би Би Си на сутринта.
Сега може да отидете при хората си, полковник. Лека нощ.
- Може ли за малко?
- Да, сър.
Как е Скот?
Трудно е да се каже. Не говори много.
Пита за тялото, както и за личните му вещи.
Хванаха те, копеле!
Бедфорд, това е чернилката, която толкова търсеше.
Тя може да ти измъкне задника оттук.
Дръпнете го оттам!
Зад този ъгъл.
Защо ли прави така?
Кой?
- Проклетият полковник.
- Нищо лично.
- Заради това, което си направил е.
- Нищо не съм направил.
Ти си сътрудничил на немците. Онзи капитан Лутц е разпитвач от първо ниво.
Ако не искаш да говориш, преминаваш нататък.
Второ ниво, трето, отнема седмици.
Той е бил там цял месец, а теб са те пуснали след три дни.
- Всичко, което казах...
- При него няма такива работи, не е като нас.
Той е възпитаник на Уест Пойнт, 4-то поколение, израснал е с всичко това.
Гадост като тази, пленен старши офицер,
му напомня колко далече е от истинската война.
Там, където трябва да се бие.