Beloe Solntse Pustyni (1970) Свали субтитрите
... че ми се виждате като бял лебед,
сякаш си плавате където си искате
или на някъде, затруднявам се да кажа...
... само дъхът ми секва от радост,
сякаш някой ме е гръмнал от упор с пушка.
БЯЛОТО СЛЪНЦЕ НА ПУСТИНЯТА
Само знайте, любезна Екатерина Матвеевна, че класовите сражения
са общо взето завършени към днешния ден...
и часът на всемирното освобождение настъпва.
И ми дойде ред да се прибирам у дома, за да строя заедно с вас новия живот...
в милото сърце на родната страна.
Два часа e.
Отдавна си се намести?
Върви ми в тия работи. Още в болницата се зарекох:
получа ли уволнителното и право у дома, без никакви там истории.
Двама такива изрових - нищо... трети намерих.
Измъкнах го, а той мене - за гърлото. Оказа се бандит.
Такива ми ти работи. Неговите го заровили, едва се отървах.
Сега ще те отрия... и много ти здраве.
Слънцето клонеше към залез
Долу ръцете!
Съвсем озверя Черният Абдула. Ни своите, ни чуждите не жали.
Ако малко бяхме закъснели, всичките до една щеше да издуши.
За какво той тях така, другарю командир?
- Бандит!
Как стигнахме до тия места и Абдула реши да премине границата,
а харемът щеше да му е в тежест, така никой да не го хване.
Не, с жените няма да догоним Абдула.
Затова е искал да се раздели с тях, пречели са му.
А не биваше да ги зарязва.
Ето ти сухари, брашно за из път.
Позабавих се тук.
Половин година откак се уволних, а все се мотая по пясъците.
Колко години не съм бил вкъщи.
Е, това е. За сега стига. В Пенджент ще докопаш още нещо.
А аз и така се отклоних достатъчно.
Сега ще тръгна напряко.
До Волга да се добера, а оттам до Самара е един хвърлей.
Няма да има мир, докато Джавдет е жив. Защо ме изрови?
Разбира се, на мъртвия му е по-спокойно, но му е страшно скучно.
А ти какво имаш с този Джавдет?
Уби баща ми, мене ме зарови...
... четири овена взе, други повече нямахме.
А този... Джавдет, той с Черния Адбула ли е или с кого?
Не се обичат един друг. Джавдет е страхливец. Абдула е воин.
Е, какво, Саид. Всичко хубаво.
Другарю командир, погледнете.
В старата крепост трябваше през комина да го атакувате.
- През комина ли?
Сухов, помогни ни, с тебе ние от раз ще го довършим.
Ти сам струваш цял взвод, че и рота.
Изтокът - това е деликатна работа.
Ти как се оказа тук?
- Стреляха.
Слушай. Поне жените вземи.
Помисли, три дни проседя при старата крепост, очи не си затварял.
Мислеше, че Абдула ще се върне при харема. С вързани ръце сме, проклятие.
Аз си отивам вкъщи.
- Вземи ги, а пък ние ще хванем Абдула.
Той сега е при Сухата река.
Ти само до Пенджент ги доведи. Тъй де, по-далече от бандита.
Ще ти дам човек. Кон... брашно...
А, Сухов? Сухов!
Че сега, може би, на 300 версти няма никой от нашите.
Това е така.
- Това е добре. Значи се договорихме.
По конете!
Другарки жени! Не се страхувайте! Ще приключим с вашия мъж-експлоататор,
а за сега постъпвате в разпореждане на другаря Сухов.
Той ще ви храни и защитава. Той е добър човек.
Стой!
Пфу! Ама че!
Аз какво, цял живот ли ще се мотая из тая пустиня?
Ставайте!
Не ходи в Педжент.
Абдула ще дойде там.
Ще поживеем, ще видим.
Остави коня.
Списъкът, другарю Сухов.
Зарина...
Джамиля...
Гюзел...
Саида...
Хафиза...
Зухра...
Лейла...
Зулфия...
Гюлчатай...
Гюлчатай!
Надяс...
След мен, госпожи.
Моята душа се стреми към вас, ненагледна Катерина Матвеевна, както жерав към небето.
Но ни се получи малка отстрочка.
Предполагам към три дни, не повече.
Заповядаха ми, като съзнателен боец, да придружа група другари от братския Изток.
Нужно е да се отбележи - хората се случиха разбрани, въодушевени, с плам,
така че краката ми тичат по горещия пясък в обратната посока,
тъй като революционният дълг ни задължава.
На третия ден
Освен това искам да ви съобщя - нашето разполагане върви гладко, в братска обстановка
на общителност и съгласие. Вървя си по пясъка и по нищо не въздишам,
освен по вас, единствена и незабравима Катерина Матвеевна.
Така че не ви съветвам да се тръшкате. Празна работа е това.
Умолявам ви! Само не в музея! Тук има невероятни ценности!
Почакай.
Ти откъде се взе?
Аз съм пазителя на музея. Фамилията ми е Лебедев.
Ясно, а къде е населението?
- Скри се.
Ето какво, другарю пазител, тези 9 освободени жени от Изтока
също са невероятна ценност. И да не спорим.
Въпроси има ли? Няма. След мен!
Е, тук ще отдъхнете един ден.
Джамиля, Зарина, Гюзел, Саида, Хафиза,...
Зухра, Лейла, Зулфия, Гюлчатай.
Гюлчатай!
Довиждане, госпожи!
Другарю Сухов!
А може би още ден да постоите?
- Добре е когато не е много.
Не се коси, Петруха. Утре ще дойде Рахимов, ще ви прибере оттука.
Е, Саид, живи и здрави, аз само ще се топна в морето и тръгвам.
Внимавай, повече не се заривай.
Неверници! Варвари!
Ръцете!
На червеноармееца Сухов. Поименен.
Комбриг Мъ. Нъ. Ковун.
Абдула имаше 11 жени, къде си дянал другите две?
Сега като дойде Абдула ще ти изтръгне езика. Е, какво мълчиш?
Пазя си езика.
Тебе как, направо ли да те пречукаме или желаеш да се помъчиш?
По-добре е, разбира се, да се помъча.
Семьон! Иди при Абдула!
- Слушам!
Остави! 'Айде, върви.
Ти как се оказа тук?
Стреляха.
Абдула има много хора.
Така е.
Отговарям ви, любезна Екатерина Матвеевна,
тъй като остана свободна минутка.
И разкиснах се на горещото слънчице, както нашия котарак Васка на припек.
Седим сега на пясъка до самото синьо море,
не изпитваме никакво безпокойство.
Слънчицето тук е такова, че пред очите ни е бяло.
Другарю Сухов!
А ако Рахимов се забави, какво ще става тогава?
Нали Абдула, заради тях?
Здравейте, бащици!
Моля за извинение!
Откъде го взехте?
Отдавна седим тука.
Петруха!
Вземи сандъка. Ще свърши работа.
- Тъй вярно.
А на госпожите обяви, че никакъв Абдула няма да има, за да няма паника. Ясно?
Ти какво?
- Утре Абдула ще бъде тук, тръгвай!
Вече не мога. Видя ли как всичко се обърна.
Оставай, Саид.
Джавдет го няма тук.
- Е, тогава довиждане.
1-во общежитие на свободните жени от Изтока Външни хора да не влизат
Те взеха най-ценните експонати.
- Че какви ти експонати?
Казах на госпожите да вземат по- лошите килими.
- Че те са от 11-ти век!
Остави!
Не се бойте. Това е нашият господин.
Господине! Никой не трябва да вижда нашите лица.
Само ти. Ти си нашият нов мъж.
Кажи на твоя човек да не идва.
Другарки жени!
Революцията ви освободи. Вече нямате господар.
Нямате господин. Наричайте ме просто другарю Сухов!
Забравете своето проклето минало.
Вие ще се трудите свободно и всяка ще има отделен съпруг.
Въпроси има ли?
Въпроси няма.
Долу предразсъдъците! Жената - тя също е човек!
Гюлчатай, покажи си личицето, а?
Не си мисли, аз не съм такъв... Така де, аз сериозно.
Нищо, че си била нечия жена. Подхождаш ми по характер.
Обичам шалвари.
Мога да се сватосам.
Майка ми е добра. Всички я уважават. Че открий си лицето!
Остави!
Стой! Гюлчатай!
- Аз, господине!
Кажи на госпожите да стават. Стой!
От днес те назначавам старша по общежитието.
Ще отговаряш за реда. Въпроси има ли?
- Не.
Господинът ме назначи за любима жена!
Другарю Сухов, аз сериозно, искам да се оженя.
Само лицето й искам да видя...
да не излезе крокодил някакъв. Да ме е яд цял живот.
- Върви на брега.
Ще намериш бяла къщурка - бившата царска митница. Разбери кой е там сега.
Стой! Горе ръцете!
Ти в чий дом си се намъкнал?
Отговаряй!
- Не знам.
Ти какво, не си ли чувал за Верещагин? Доживях.
Беше време когато тука всяко куче ме знаеше. Така държах.
А сега забравиха.
Стой!
Стой! На кого говорят!
Защо уби моите хора, Саид?
Изпратих ги да ти кажат да не търсиш Джавдет в Сухата река. Не е там.
Връщай се в Пенджент. Баща ти беше приятел на моя баща.
Пътят е по-лек когато срещнеш добър побратим.
Ваше благородие, Госпожа раздяла,
Ние с тебе отдавна сме рода, ето на.
Писъмце в плика, почакай, не късай!
Не ми върви в смъртта, ще ми потръгне в любовта...
Ваше благородие, Госпожа сполука,
За някого добра, А за другиго - обратно.
Девет грама в сърцето... Поспри, не викай!
Не ми върви в смъртта, ще ми потръгне в любовта...
Ей! Стопанино! Имаш ли да запаля?
Ти какво?
- Това е другарят Сухов.
Сухов казваш? Сега ще видим какъв е тоя Сухов.
Прости мене, грешния. Дръж!
Влизай.
Видя ли пауните в двора?
- Видях ги.
Е за тях размених мундира.
Петруха!
- Аз не пия.
Правилно. Аз само да допия това... и край. Пий!
Сядай!
Мъчно ми е за твоя Петруха.
Картечница ще дадеш ли?
Абдула ли чакаш?
- Да.
Ето какво, Сухов, имах митница. Имаше контрабандисти.
Сега няма митници. Няма контрабандисти.
Общо взето с Абдула съм в мир. На мене ми е все едно,
дали са бели, дали са червени, дали е Абдула, дали си ти.
Ако бях тръгнал с тебе, това е друга работа.
Е, и в какво е работата?
Да вървим?
Да вървим.
Здравейте.
Здравейте.
Момчета!
Назад!
Ти какво говориш? Какви клетви си давал?
Оглупя на стари години ли?
- Настася!
Малко ти е, окаяният, че погуби младостта ми,
а сега искаш вдовица да ме направиш!
Паша! Пашенка! Извинявай, милостиви боже!
Не ходи! Не ходи с тях! За нищо ще те погубят!
Ето какво, момчета, картечница няма да ви дам.
Разбираме.
Пауни, казваш?
А вас кой ви е викал тука?
Отмери ли?
- Точно 5 аршина!
А ще се запали ли?
- Трябва. Като пламне - брой.
...19, 20, 21, 22... 28, 29...
30, 31, 32... 41, 42.
Четиридесет и две!
Сега ги пускай да плават на катера.
През границата се гласят. Ще запалят мотора и след 42 - БАМ!
Точно така. Прибери всичко оттук.
Гъски, лебеди, а може би от нашите места са долетели?
А ти откъде си родом?
- До Курск.
Не съм бил там.
Аз напуснах дома на твоите години,
и ме захвърли по света от Амур... ... до Туркестан.
Моят баща преди смъртта си ми каза: "Абдула, аз проживях живота си като бедняк
и бих искал Бог да ти изпрати скъп халат...
и красиви поводи за коня".
Дълго чаках, а след това Бог ми каза:
"Сядай на коня и вземи сам каквото искаш,
ако си храбър и силен".
Баща ми нищо не каза. Джавдет го уби в гърба.
Твоят баща е бил мъдър човек, но кой на тази земя знае кое е добро и лошо?
Кинжалът е добър за този, у когото е,
и лошо за този, у когото го няма в нужното време.
О, Аллах! Къде е тоя мъж?
Пак тя... Гюлчатай!
Когато бях любима жена на Абдула, вие всеки ден го виждахте.
И даже всеки ден биеше някоя.
- Нашият мъж ни забрави, без да разбере.
И как да го разберем това, нали не сте толкова лоши?
Може би Гюлчатай лошо го ласкае?
Или не му харесва как е облечена?
- А може...?
Ти какво?
На колко си години?
Остави това, дъще!
Или направо да те дам за омъжване?
Да те омъжа за Петруха със законен брак.
Той е ерген, ще те отведе при своята майка.
Аз съм твоя жена.
- Моята жена е вкъщи.
Нима не можеш да й кажеш, че Гюлчатай е твоята любима жена?
Нима ще се обиди?
Ще се обиди! Колко пъти да ти обяснявам!
На нас ни се полага само една жена. Разбрано? Една.
Нима е лошо една да те обича, да ти прави подаръци, да се грижи, да те пази.
Лошо ли е?
- Хубаво е.
- Ето на.
Една жена да те обича, една да ти шие дрехи,
една да ги вари ядене, една децата да храни...
И всичко една?
- Нищо не можеш да промениш.
Тежко.
- Разбира се. Тежко.
Добре, лека нощ. Утре ще поговорим.
Вижте! Ибрахим! Неговият халат!
Бедният Ибрахим!
Докато не ги хвана, оставаш с нас.
Още искам да ви напиша, Катерина Матвеевна,
че друг път такава тъга настъпва сърцето, като клещи стяга за гърлото.
Мислиш как сте вие там? Какви грижи имате?
С коситбата справихте ли се или не?
Трябва да има голяма трева по това време.
Е, недълго ще продължи нашата раздяла. Още малко ще помогна на групата другари,
някои дреболии ще наредя и ще ви се отдам, безценна Катерина Матвеевна.
Простете великодушно, дребен проблем. Ще довърша другия път.
Ние сме ти верни, господарю!
Джамиля, нима не си ми била любима жена?
Обидил ли съм те поне един път?
Защо не умря?
Хвърли оръжието! Обърнеш ли се - стрелям. Хвърли!
Ръцете!
Кинжалът.
И пет крачки напред.
Заповядай на твоите разбойници да се махнат от двора.
Ще те пусна още щом твоите хора си тръгнат от Педжент.
Ако стане нещо, няма да пропусна.
Абдула, свали ръцете, де!
Махмуд!
Бягайте всички на брега! Товарете катера, пускайте го на вода.
Оставам на гости, ако по обед ме няма, върнете се да се разплатим
за гостоприемството. Махай се!
Петруха!
Оставаш тук.
А аз на брега. Да видя какво правят бандитите.
Окрадоха Абдула!
- Защо лъжеш?!
Не казвай на никого, не трябва.
Ще те излъжат. Ще се качат на катера. Ти ще пуснеш Абдула, те ще се върнат.
Едва ли.
Пак тоя хайвер си ми сложила!
Не мога да го ям всеки ден, проклет да е.
Поне хляб да намериш.
- И къде ще го намериш?
Яж. Нали пак не си закусвал.
Някакъв страх има в селището! Никой не си показва носа от дома.
Ревкомът и милиционерът са още в центъра. Не са се върнали.
А този рижия, дето идва у нас, самият Абдула май е хванал.
Не е на добро това.
Господи! Ти поне не се закачай, не се вълнувай!
Стига ти толкова, своето си отвоюва.
Гюлчатай!
Открий лицето! Открий.
Май се промъква някой?
Гюлчатай!
Донеси вода.
Горе ръцете! А ти ли си? Какво лазиш там?
Моля ви нито дума никому. Тук има тайник от бандитите.
Открий лицето?
Петруха!
Сега си тръгвай, по-скоро, сам не бива да оставаш.
Не мога, Абдула ще убие жените.
- Абдула ще убие тебе.
Това са неговите жени.
Прощавай.
- Аз разчитах на тебе.
Ако мене ме убият, кой ще отмъсти на Джавдет?
Разчитах на тебе, Саид.
А ако въобще не ни е писано да се видим, Катерина Матвеевна,
то знайте,
че аз съм бил до последния си дъх предан единствено на вас самата.
И понеже може да стане така, че завинаги да остана в тези пясъци,
без желание, колкото и да е тъжно,...
а може би от това, че в последно време се срещах с...
... може да се каже, деликантни хора.
На това оставам свидетел, боец за щастие на трудовия народ по цялата земя,
от Закаспийския интернационален революционен пролетарски полк
наречен на името на другаря Август Бебел, червеноармеец Фьодор Иванович Сухов.
Е, какво, пазителю, жените тръгнаха ли си?
- Задържах ги.
Вижте. Това е подземен проход. Излиза на брега на морето.
Прокопали са го през времето на самонидите.
Последните 400 години никой не го е ползвал.
Няма ги никъде!
Не могат да са отишли далече.
Пуснете ме. Пуснете ме, ви казвам. Ама че насилие!
Пусни го, Ахмед!
Ако обичате веднага прекратете грабежа. Тука няма никакви жени.
И аз нищо не з...
Трябва да има подземен проход.
Лягай!
Прилепи се!
След мен!
Няма никого!
Не са се зарили в пясъка.
И тука няма никого.
И как да го отворим, а?
- Ех, да можехме да го взривим.
Няма гранати.
Остави поне един патрон, Абдула, да има с какво да се застреляш.
Ваше благородие, Госпожа чужбина,
Горещо обгръщаше ти, толкова не обичаше.
В мрежата от ласки, постой, не лови,
Не ми върви в смъртта - ще ми тръгне в любовта.
Ваше благородие, Госпожа победа,
Значи моята песничка, до края не е изпята.
Все пееш, а?
Праща ме Абдула. Нямаме гранати, а знаем, че имаш запас.
Прекрати тая тъпа песен!
Не ми върви в смъртта - ще ми тръгне в любовта.
И стани когато с тебе разговаря подпоручик!
Престанете, дяволи, да се кълнете в кръвта!
Не ми върви в смъртта...
Ти к'во? Ами гранатите му не са от тая система!
Пълна е!
Ей! Абдула! Ти още с фереджето ли си или се преоблече като мъж?
Абдула, имаш мили жени, с тях ми е добре.
Подарявам ти ги. Като запаля нефта, ще ти бъде хубаво.
Съвсем хубаво.
Няма живот от тях.
Само бягай.
Тия гранати, куршуми, чума да ти отнесе.
Давай, мърдай! По-бързо, по-бързо! Ти какво, заспа ли, мутро!
Отдавна не съм те виждал, Абдула.
- Отдавна.
Все скиториш? Стреляш?
- Остарях, мързи ме.
А помниш ли какъв бях?
- Беше едно време.
А там, твоите хора, искат нещо да запалят ли?
Ами един приятел се е заврял вътре и не излиза.
Фьодор! Петруха с тебе ли е?
- Убиха го, Павел Арметич!
Абдула го закла.
Върви, върви!
Добра жена, хубав дом, какво още му трябва на човек, за да посрещне старостта?
Е, поохарчих се, затова пък намерих брашно. По-късно борш ще сготвя, питки ще изпека.
То по-скоро кифли, но все пак е хляб.
Заседяхме се. Какво е това? Ето пълномощникът ще се върне от центъра
и още с първия катер ще отидем в Астрахан. Време е да пооправим гроба на синчето.
И в черква, извинявай, вече втора година не сме били.
Ами грях си е. Ще облечеш везаната риза.
Като те видя в тая риза, веднага всички спомени се събуждат,
и как в Царицин се запознахме в лазарета, и как с германската...
Паша, а парахода "Княз Таврический" помниш ли го?
Чуй, Абдула! Не си ли взел много багаж? И всичко, без остатък?
Така е, като няма никой в митницата. Не знам на кого да платя.
Ако искаш, може да платим със злато?
Ти нали ме познаваш, аз рушвети не взимам.
На мене за държавата ми е обидно.
Аристарх! Разбери се с митницата.
Пали!
Почакай, Абдула! Казвам го аз, Саид.
Как ще заповядаш да те разбирам, Саид?
Убийте го!
Верещагин! Махай се от катера!
Дай го!
Измийте се, момчета!
Отиде си, наистина си отиде.
Паша!
Е, какво, митница, освести ли се?
Адбула! Митницата приема!
Махмуд!
- Пали!
Обходи го отзад, Махмуд!
Не му давай да се измъкне.
Не пали двигателя.
Сега ще се приближим, Фьодор Иванович.
Ще се взривиш! Спри!
Аз съм тук, Абдула.
Излизайте, госпожи.
Слънцето още не е изгряло
Слушай, може да изчакаш?
До центъра заедно ще се доберем, а оттам по железницата.
Не. Това е някакво залъгване. Аз напряко, по-бързо ще стане.
Е, поне кон вземи.
Не... само грижи с него. Трябва да го храня. Прощавай.
Е? Джамиля, Зарина, Гюзел, Саида, Хафиза, Зухра, Лейла, Зулфия...
Довиждане, госпожи, извинете, ако нещо не е било както трябва.
Благодаря!
- За нищо.
Ти какво с Джавдет? Да помогна?
Не, Джавдет е мой. Ако го срещнеш, не го закачай.
Е, тогава всичко хубаво.
Добър ден, весела минутка.
Здравейте, безценна Катерина Матвеевна.
От произтеклите превратности не се опечалявайте, видимо, такава е съдбата ми.
Обаче друго подобно повече не се предвижда...
и затова бързам да ви съобщя
че съм жив и здрав, което желая и на вас.
ПРЕВОД: BEST RIPPER