An American Werewolf In London (1981) (An American Werewolf in London CD1 XviD AC3 J666RST.sub) Свали субтитрите
Благодаря за возенето, господине. Имате прекрасни овце.
Момчета, стойте настрана от тресавищата. Придържайте се към пътя и късмет.
Благодаря още веднъж! Ще ми липсваш.
Чао, момичета.
- Студено ли ти е?
- Да.
Браво.
- Джак!
- Дейвид.
- Нещо не ти е забавно, а?
- Не съм много сигурен. Я само се огледай.
Не е ли страхотно място?
- Ами, на мен ми харесва.
- Да бе.
- Първо Източна Англия, после Италия.
- Да.
- Искам да кажа, имаме три месеца.
- Точно така.
Тия овце са ми срали на раницата.
Мислиш ли, че тя ще иска да се види с мен в Рим?
Мисля, че Деби Клайн е посредствена мадама с хубаво тяло.
Нямя нищо посредствено в тялото на Деби Клайн.
Тя е смотана.
Говориш за жената, която обичам.
Говоря за жена, с която искаш да спиш. Така че не ми се прави?
Просто се налага да преспя с нея.
Наистина е съвсем просто. Тя няма избор.
Наистина ме смайва колко енергия хабиш за някой толкова тъп.
Няма нищо тъпо в това тяло.
Откога познаваме Деби? Осми клас?
Това са колко години свалки?
Тя ктвурди, че ме харесва прекалено много.
Какво ти пука толкова за Деби Клайн?
Ще има достатъчно момичета на това пътуване.
Да, ще си прекараме супер.
- Кажи "Чук, чук".
- Чук чук.
- Кой е?
- Кой?
- Не схващаш ли?
- Какво?
Не разбираш ли майтапа? ОК, ще пробвам друг.
- Кажи "Чук, чук".
- Какво?
- Кажи "Чук, чук".
- Кой е?
- Не, не. Ти кажи "Чук, чук".
- Чук, чук.
- Кой е?
- Кой?
- Не...
Прав си, наистина е кръчма.
Какво ще кажеш да влезем да хапнем, пийнем и малко почивка?
"Закланото агне"?
Малко е странно.
- Къде е агнето?
- Най-вероятно изстива вътре. Хайде.
Не, сериозно. Що за табела на кръчма?
Не знам. Да не предпочиташ Хилтън?
Добре де. Но каквото и да се случи, ти ще си виновен.
Здравейте.
Здрасти.
Как сте.
Отвън е много студено. Може ли да влезем?
- Имате ли топла супа?
- Не.
- Поне кафе тогава?
- Не.
Имате ли...топъл шоколад?
Имаме алкохол. Ако искате нещо топло, може чай.
- Значи имате чай.
- Не.
- Оо.
- Мога да ви направя, ако искате.
Да, моля.
- Страхотна тайфа.
- Поне е топло.
Я погледни.
- Е?
- Това е петолъчка.
Може собствениците да са от Тексас.
- Спомняте ли си Аламо.
- Моля?
- Той просто се шегуваше.
- Шегувал се?
Помня Аламо. Гледах го в Лондон, на площад Лечестър.
Има предвид киното... онзи филм с Джон Уейн.
А, да, вярно.
Шах-мат.
Вярно ами. С Лорънс Харви. Всички умират. Много страшен.
Страшно плосък ако питате мен.
Хей, Гладис, Том. Чухте ли за...?
- Питай го за какво са свещите.
- Ти го питай.
До-о-обре тогава, няма да разказвам. Не, не, изтървахте си шанса.
Това е пентаграма, звезда с пет лъча. Използва се за правене на магии.
Лон Чейни Младши от Юнивърсъл каза веднъж, че е това е символът на човека-вълк.
И ти искаш да ги питам дали палят свещи за да се пазят от чудовища.
- Да!
- Ама не!
Добре де! Имало един самолет...
..летял над Атлантическия океан на път за Ню Йорк,...
..пълен със служители на ООН.
- Хайде, питай го.
- Ти го питай!.
Та на средата на океана започнал да свършва керосина.
и трябвало да намалят товара.
Изхвърлили те багажа, ама все още били твърде тежки...
махнали седалките, обаче пак тежки.
Излязъл французинът напред, извикал "Вива ла Франс!" и скочил.
След него англичанинът, извикал "Господ да пази кралицата!" и скочил.
Но самолетът още тежък.
Накрая делегатът от САЩ, тексасец, излязъл напред, извикал:
"Помни Аламо", и бутнал мексиканеца навън!
Помни Аламо.
Извинявайте. Защо е тази звезда на стената?
Заради теб...пропуснах.
Съжалявам.
Досега никога не бях пропускал.
- Джак, по-добре да тръгваме.
- Шегуваш ли се? Умирам от глад.
Тук няма нищо за ядене.
- Не можете да ги пуснете.
- Колко ви дължим?
Нищо, момчета.
Вървете. Бог да ви пази.
Благодаря.
Чакайте! Не можете просто да ги оставите да тръгнат.
Вървете! Не се отделяйте от пътя.
Не влизайте в тресавищата.
Няма.
Пазете се от луната, момчета.
Добре.
- Какво по дяволите стана?
- Нямам представа.
Да видим дали няма да намерим някаква кръчма нагоре по пътя.
- "Пазете се от луната"?
- Ясно, Джак, ама хайде давай, че замръзвам.
- Къде по дяволите отиваме?
- Само по-далеч от "Закланото агне".
И сега накъде умнико? Към "Последното издихание на патицата"?
Наистина съжалявам. Сигурен съм, че ще намерин нещо.
Какво странно място.
Така е. Обаче бяха добри със стреличките.
Не трябваше да ги пускате.
Светът няма какво да се бърка в нашите работи.
- Но това е убийство!
- Нека да е убийство.
Съдбата им е вече в Божиите ръце.
Може би пентаграмата се отнася за нещо свръхестествено.
Ясно.
И те бяха твърде засрамени, че вярват в нещо толкова глупаво.
- Бяха смутени.
- Така е.
Моля те, недей да валиш!
Има си хас.
А, Дейвид...
Даа, напълно ми е ясно колко е приятно времето в Рим в момента.
Толкова е студено и мокро!
Може би ще са в безопасност докато вали.
Никой не ги е канил тук. Никой не ги е искал.
- Можеше да им кажеш.
- Чуваш ли се?
И какво щяха да си помислят?
Щяха да ни вземат за ненормални.
Чухте ли?
Трябва да им помогнем.
Нищо не чух.
Нито пък аз.
Чу ли?
- Да, чух.
- И какво беше?
Кой знае.
Така ли?
- Койот например.
- В Англия няма койоти.
- Тогава Баскервилското куче?
- Или Пако Бил?
- Вълкът от "Ну Погоди".
- Той не вие.
Е, не вие, ама си пада по зайци.
Пълнолуние.
- Пазете се от луната.
- И се придържайте към пътя.
Опа.
Предлагам да се връщаме в "Закланото агне".
Добре.
Я чакай, май се загубихме.
- По дяволите, Дейвид, какво е това?
- Не знам, да тръгваме.
- да тръгваме, но накъде?
Няма значение. Важното е да се движим.
Движи се.
Обикаля около нас.
Деба аз.
- Какво ще правим?
- Правим?
Давай да продалжаваме.
Точно така. Просто блатна разходка.
Тра-ла-ла
Не е ли забавно?
Точно пред нас е.
Мислиш ли, че е куче?
Дявол да го вземе, какво е това?
Овчарско куче. Обърни се бавно, да се отдалечим.
Добро кученце. Точно така.
Хайде Джак. Идвай.
Ние си тръгваме. Да... ето че си тръгваме.
- Виждаш ли нещо?
- Не.
- Струва ми се далеч.
- Не чак толкова далеч. Хайде!
Ама, Джак, каде отиваме?
- Ще ти кажа като стигнем.
- Добре, защото...аааа!
Наистина ме изплаши, шматко.
Ще ми помогнещ ли все пак??
Исусе! Помощ!
Господи! Помощ! Помощ!
Джак...
Джак...
Джак?
Г-н. Кеслър?
Г-н. Кеслър?
Нека ви помогна.
- Добре ли е?
- Да, струва ми се.
Току що си възвърна съзнанието.
Той е американец. Д-р. Хърш ще му осигури някой от посолството.
- Според документите е от Ню Йорк.
- Мисля че е евреин.
- и защо?
- Ами проверих.
Наистина ли, Сюзън, не мисля че е било правилно.
Да не говорим, че обрязването напоследък е много популярно.
Сестра Галахър, Сестра Прайс е права.
Др. Хърш, Г-н.Кеслър току що възвърна съзнанието си
Сестра Галахър, не се съмнявам, че имате какво да правите?
- Да, г-н доктор.
- Ами захващайте се.
Да, г-н. доктор.
Мога ли да ви помогна, сестра Прайс?
- Д-р. Хърш?
- Заемете се със задълженията си.
Да, г-н доктор.
- А, сестра Прайс.
- Да, г-н. доктор?
- Той спомена ли име?
- Каза "Джак?".
Имал е предвид Джак Гудман, убитото момче.
Какво им се е случило?
Според полицията са били нападнати от иъбзагал луд.
Трябва да е бил наистина силен.
Не мисля обаче, че ви касае, сестра Прайс.
Не, разбира се, че не.
Приятен ден.
Здравей, Дейвид.
Аз съм д-р Хърш. Това е твой съгражданин - г-н. Колинс.
- Къде съм?
- В една лондонска болница.
Лондон?
Каде е Джак?
Дейвид, искам да ти призная нещо.
Приятелят ти е мъртъв.
Какво?
Джак е мъртъв?
Здравей. казвам се Колинс и съм от Американското посолство.
Твоите родители и тези на г-н. Гудман са уведомени за случилото се...
..всичко е наред.
Кои сте вие изобщо?
Какво става тук? Къде е Джак? Махнете си ръцете от мен.
- Пуснете ме. Искам да се видя с Джак!
- Сестра!
- Искам да се видя с Джак.
- Г-н. Кеслър!
Разбирам колко е тежка тази новина за вас. Моля ви, г-н Кеслър!
Двадесет милиграма...венозно!
Разбирам че сте разстроен, но това не е причина за истерия.
Г-н. Кеслър? Г-н. Кеслър, опитайте да се успокоите.
Моята задача е да уточня вашето състояние и да уведомя родителите ви.
От полицията искат да ви разпитат.
Аз дадох съгласието си.
Благодаря Ви, г-н Колинс, той трябва да си почине.
Сигурен съм, че всичко ще бъде наред, веднага щом се възстанови.
Преживял е сериозно емоционално сътресение.
Глупави хлапета. Никога не оценяват направеното за тях.
Откога съм тук?
Бяхте в безсъзнание откакто ви докараха тук преди 3 седмици.
- Три седмици?
- Получили сте прорезни рани и натъртвания.
Изгубили сте малко кръв. Нищо сериозно. Просто бяхте в безсъзнание за известно време.
Ще ви останат белези с които да се хвалите.
Струва ми се, че този луд е бил доста силен.
Колкото десетима.
Луд?
Дадохме Ви силно успокоително. Сега трябва да си почивате.
Сестра Прайс ще се грижи за вас
- Не беше никакъв луд.
- Моля?
- Беше звяр.
- Какво?
Вълк.
Вълк ли каза?
Мисля, че да.
Абе как няма.
Щом можах да изтърпя Ромел, със сигурност мога да преживея една измъчена вечер с Матисън.
Пази се. Чао засега.
Инспектор Вилиърс и сержант Макманъс са тук.
Покани ги.
- Др. Хърш.
- Заповядайте, влезте. Моля седнете.
- Искате ли чай?
- Не, багодаря.
Аз ще пия един.
Хм, по-добре не. Може би по-късно.
- За мен не е проблем?
- Не, докторе, благодаря Ви.
Та, какво мога да направя за Скотланд ярд
Разбрахме, че младият Кеслър вече е в съзнание.
Извинявам се.
Г-н. Кеслър да е казал нещо по отношение на нападението в блатото?
- Един момент. Да?
- Търси Ви Роджър Матисън.
- Няма ме.
По телефона.
Кажете му, че не съм тук. Кажете му, умрял съм вследствие на стара рана от войната.
Съжалявам, че не съвпада с рапорта ви, инспекторе,...
..но Джак и аз не бяхме нападнати от човек!
- Значи така?
- Може и да е прав, сър.
Две силни момчета биха могли да се защитят срещу сам мъж.
Сержант Макманъс,...
..нима мислите, че Дейвид и Джак са били нападнати от някакво животно,...
..и че властите в Източен Проктър са се наговорили да скрият истината?
Имаме резултатите от аутопсията на убиеца, застрелян на местопрестъплението от полицията.
Има и двама свидетели.
Простете ми, г-н. Кеслър, че смятам показанията Ви...
..за от човек претърпял ужасен шок.
Инспекторе, той ми изглежда напълно искрен и...
И какво, сержант?
- И не съм съвсем сигурен, сър.
- И аз това имам предвид.
Дейвид, що се отнася до нашата работа, случаят е приключен.
Няма да те безпокоим повече. Приятен ден, докторе.
- Имало е свидетели?
- Така казаха.
Как може да е имало? Беше много тъмно.
Ние бягахме и аз се препънах.
Джак се върна за да ми помогне, и това "НЕЩО" се появи изневиделица.
Наиситина не знам за какво говорят.
Сигурен съм, че ще си спомните всичко след време.
Докторе, паметта ми е добре. Притеснява ме обаче доколко съм в ред.
- Здравей, Бенджамин.
- Не.
- Какво не?
- Не.
Добре де, щом така ти харесва. Ето, глътни това.
Искаш ли вода?
- По/добре ли се чувстваш?
- Не!
Имаш чудесни комикси
- Харесваш ли ги?
- Не.
Нали.
Как е пациентът в 21-а?
- да, да, да.
- Как ти се стори?
Какво искаш да кажеш?
Депресиран ли е? Ще си изяде ли храната?
Аз съм санитар, не измислен психиатър. Работата ми е да бутам неща.
- Какво става не е моя работа.
- Благодаря ти.
- Г-н. Кеслър.
- Да?
- Не сте докоснали обяда си.
- Мерси, не съм гладен.
- Мисля, че ще ви се наложи да хапнете нещо.
- Какво?
Трябва да се храните.
Не, наистина не съм гладен.
Поставяте ме в неловка ситуация, г-н. Кеслър.
И защо?
Трябва да вземете тези след хранене.
Що за медицинска сестра ще съм, ако не мога да изпълня толкова лесна задача като даване на хапчета?
- Оставете ми ги, ще ги изпия по-късно.
- Не става.
- Хайде де, сестра.
- Може да ми викате Алекс.
Стига де, Алекс.
Ще се наложи ли да ви храня насила, г-н. Кеслър?
Можеш да ми викаш Дейвид.
Ще се наложи ли да те храня насила, Дейвид?
Това е смешно. Не съм гладен. Не искам нищо за ядене.
Така да бъде.
Опитай да се справиш?
Ще ме оставиш ли на мира?
Ще ми се наложи ли да го правя отново, Дейвид?
Никог ЛИ не си сънувал кошмари досега?
Разбира се, като бях малък. Но никога толкова истински, толкова странни.
Успя ли добре да огледаш човека, който ви нападна?
Докторе, казах Ви, не беше човек.
Беше животно. Голям вълк или нещо подобно.
- Или бясно куче.
- Може ли да погледна?
Д-р. Хърш, знам, че съм шокиран, но Джак беше разкъсан.
Видях го, никой човек не може да направи това с голи ръце.
Няма да повярваш какво е в състояние да направи човек.
- Погледнахте ли Джак?
- Не.
Всъщност, когато те докараха, раните ти вече бяха превързани.
Говорихте ли с полицията в Източен Проктър?
Ченгетата отидоха ли до "Закланото агне"?
Наистина не знам.
Тогава защо е толкова трудно да приемете, че казвам истината?
- Мислите, че съм луд.
- Дейвид, моля те. Полицията не се съмнява.
Да не говорим, че ако наистина имаше чудовище из тресавищата, досега да са го дали по телевизията.
Ще те изпишем след 3 или 4 дни. Моля те, запази самообладание.
Поне докато си под наша отговорност.
Д-р Хърш.
Не искам да оставам сам.
Ще изпратя някой да ти прави компания.
Наистина си много красива.
Мислех, че спиш.
Спях.
Да ти почета ли?
Да, може.
"Един американец в двора на крал Артур".
От Самюъл Л. Клемънс.
Това е след предговора, но преди първа глава:
"Пояснение"
"Срещнах един интересен непознат в замъка Уоруик...
..и искам да ви разкажа за него."
"Привлече ме с три неща: неговата прямота,...
..дълбоките му познания на древните брони,...
..както и способността му да омайва събеседниците си."
"Сляхме се с тълпата,...
тъй като бяхме умерени хора,...
..И той започна да говори за нещо, което ме заинтересува."
Кукловодството е изкуство, Пиги.
- Наричаш "изкуство" подобно насилие?
- Ами, насилието е част от кукловодството.
Но той я бие.
Това са Пънч и Джуди. Те винаги се държат така.
- Пънч и Джуди?
- Това е професионално агресивно поведение.
Мислиш ли, че играят по-добре от мен?
Тъкмо мислех да ти размажа мутрата.
- Виж кой чука!
Отивам.
Добре де. Само по-спокойно.
- Идвам.
Спрете!
Дами и господа...
Здравей. Откога не спиш?
Току-що сънувах кошмар.
Не се притеснявай. Имам нещо подходящо.
Алекс!
По дяволите.
Вече сме будни? Добро утро и добър ден.
Има нешо вкусно за ядене> бекон с яйца,...
..овесена каша, портокалов сок, препечени филийки и конфитюр.
Никак не е зле. Сега яж, а аз ще се върна по-късно за чиниите.
Добро утро.
Може ли малко хляб?
Махай се оттук, Джак.
Много благодаря.
Няма начин да е истина.
Сигурно още сънувам.
Знам, не изглеждам особено добре, Дейвид,...
..но мислех, че ще се радваш да ме видиш.
Дейвид! Нараняваш чувствата ми.
Твоите чувства?
Да ти е хрумвало, че може би е малко смущаващо...
..да излезеш от гроба за да ме посетиш?
Извинявай, за безпокойството, Дейвид, Но трябваше да дойда.
Не те ли заровиха някъде в Ню Йорк?
Да. Твоите родители също бяха на погребението.
Направо се шашнах колко много хора бяха дошли.
И защо? Ти беше харесван човек.
- Нали?
- Да, аз също те харесвах.
Деби Клайн много плака.
Сънувам ли?
И знаеш ли какво направи тя?
Намери спасение от мъката в леглото на Марк Левин.
Марк Левин?
Задника. Животът ми се присмива дори и в смъртта.
Май полудявам.
Дейвид!
Какво?
Наистина съжалявам че те разтройвам, но трябва да те предупредя.
- Да ме предупредиш?
- Бяхме нападнати от върколак.
- Не искам да слушам.
- В блатото.
Нападна ни човек - вълк. Върколак.
Умрях. От неестествена смърт.
И сега се скитам по света немил недраг докато не се вдигне проклятието.
- Млъквай.
- Вълчата кръвна връзка трябва да бъде прекъсната.
Последния върколак трябва да бъде унищожен.
И това си ти, Дейвид.
Какво?
Повярвай ми. Ще убиваш хора.
- Сестра!
- Чуй ме!
Сестра!
Свръхестественото, силата на мрака... всичко това е вярно.
Заобиколен съм от живи мъртъвци.
Някога говорил ли си си с труп?
Много е отегчително.
Толкова съм самотен.
Самоубий се, Дейвид.
Направи го,...
..преди да си почнал да убиваш други.
Моля те не плачи.
Пази се от луната, Дейвид.
Дейвид...Дейвид!
Дейвид, какво се е случило?
Аз съм върколак.
Върколак?
Добре ли си?
Не съм сигурен. Ще ти кажа при следващото пълнолуние.
Дейвид, утре те изписват. Ще се оправиш ли?
Приятелят ми Джак беше тук.
- Мъртвият ти приятел Джак?
- Да.
Каза ми...че ще се превърна в чудовище след два дни.
Ти какво мислиш?
Аз какво мисля?
За възможността да се превурнеш в чудовище след два дни и...
..за посещенията на мъртви приятели?
Пак съм сънувал?
Според мен - да.
И на мен така ми се струва.
Имаш ли къде да отседнеш в Лондон?
Аз съм момиче, което трябва да работи, така че не очаквай нещо особено.
- Сама ли живееш?
- Да.
Чудесно.
На ъгъла има магазин. Ще напазаруваме оттам.
Доста е скъпо.
Безумно. Заплатата ми не може да се мери с инфлацията.
И как се оправяш?
Като внимавам.
Това е...ами дневната.
- Имаш ли нещо против да го сваля?
- Не разбира се.
- Това е кухнята.
- Чудесно.
Ниша.
Очарователна е.
Баня.
Прекрасно.
Спалнята.
Има само едно легло.
Ще бъда напълно откровена с теб, Дейвид.
Нямам навика да водя у дома случайни, млади американци.
И аз така се надявах.
Намирам те много привлекателен,...
..и малко тъжен.
Продължавай.
Досега съм имала 7 любовника, трима от които бяха еднодневки.
Не съм сигурна какво се опитвам да кажа.
Може би ти се гледа телевизия докато се къпя.
Ти не си истински.
Стига са лигави, Дейвид.
Ела.
Сестричка, а?
Тихо.
Хайде.
Какво правиш тук?
Исках да се видим.
- Здрасти, Дейвид.
- Остави го.
Ето, видяхме се, сега се махай.
Съжалявам, че те притеснявам, Дейвид, но ти не разбираш за какво става дума.
Напротив, разбирам.
Ти си ходещ мъртвец, а аз - върколак.
Правилно.
Махни се, Джак.
Утре е пълнолуние.
Ще започнеш да се променяш. Ще се превърнеш в...
Да, знам. В чудовище.
Трябва да се самоубиеш, Дейвид, преди да е станало прекалено късно.
Наистина ли си мъртъв, Джак?
- Ти как мислиш?
- Мился, че съм напълно луд.
Мисля, че не си истински. Просто си част от поредния кошмар.
Трябва да ми повярваш, Дейвид.
Какво да ти повярвам? Че утре вечер, по пълнолуние...
..ще ми излезе козина, нокти и ще проям хора?
- Пълни глупости!
- По дяволите, Дейвид, моля те, повярвай ми.
Ще убиваш и създаваш други като мен.
Нещо не ми е забавно.
Трябва да отнемеш собствения си живот.
Няма да го направя. Махай се.
Дейвид?
Не си измислям, Дейвид.
Няма да се оставя да ме заплашва ходеща пържола!
Дейвид...
Какво става? Чух гласове.
Това бях аз, Алекс. По време на полудяване.
Добре ли си?
Не, не мисля.
Върни се в леглото.
Мислиш ли, че сум луд?
Дайвид, какво става?
Току-що видях Джак отново.
Къде? Тук ли?
Да.
И какво ти каза?
Каза, че утре ще се превърна в чудовище.
Вярваш ли му?
Ти вярваш ли ми?
Според мен си твърде разстроен.
Мисля, че много си го харесвал и сега се обвиняваш за смъртта му.
Гледала ли си "Човекът вълк"?
- С Оливър Рийд?
- Не, старата версия.
Май не.
Бела Лугоси ухапва Лон Чейни Младши и тоз се превръща във върколак.
- Защо ми го казваш?
- Нека довърша.
Клод Рейнс е бащата на Лон Чейни, и накрая го убива.
И?
Ами, струва ми се, върколак може да бъде убит само от някой, който го обича.
Какво искаш да кажеш?
Не съм съвсем сигурен.
Разкъсвам се между съжаление...
..и силно привличане към теб.