Hart's War (2002) Свали субтитрите
ВОЙНАТА НА ХАРТ
Декември 1944.
Бях близо до Франция с несретниците на войната, ескадрони, полеви складове, вражески части.
Неприятностите тепърва предстояха.
- Шампанско? Да не се докарваш пред някого?
- Просто се опитвам да се отпусна.
Капитанът се нуждае от помощ. Намери шофьор? Аз ще го поема, сър.
- Нещо ново?
- За днес всичко е наред.
Добре. Капитане. Сър, да не забравите, че искахте да изпратите това шампанско.
Да, благодаря, че ми напомни.
Генералът ще бъде доволен.
Ескадроните са на бойното поле на около 300 мили във Франция и Германия.
Знаете ли какво можем да използваме, сър? Нямаме енергийни източници.
Можеше да се използват тези милион и половина галона бензин,
изоставени по машините на бойното поле.
Така мисля аз. Да сър.
Вероятно ще прекараме известно време заедно.
Знам, сър.
Разбира се сигурно няма да е леко.
Полковникът каза, че баща ти е сенатор. Предполагам, че не си скъсваш задника?
Не се притеснявай, синко.
- Накъде, сър?
- Сен Вий.
Поели сте по грешен път.
Сен Вий е на запад.
Абсолютно съм сигурен, че Сен Вий е на изток.
- Сержант, напред е.
- Нека да погледна.
Вчера минах по този път, сержант.
Горе ръцете!
Горе!
Виж какво има в кутията.
Запечатана е. Може би е вино или шампанско.
Изпитваш ли ужасна болка?
Лейтенант Томас Харт.
Личен номер 1841287.
Искате ли цигара?
Влакът ви е на осем километра оттук.
Разбира се с обувки всичко щеше да е наред.
Лейтенант Томас Харт.
Личен номер 1841287.
Благодаря ви, старши лейтенант. Но предполагам, че вероятно знаете много повече от това.
Покажете ми полевите складове с боеприпаси
Просто посочете
и ние ще се погрижим за останалото.
Донесете му униформата.
Ще ви върна дрехите незабавно.
Когато се облечете, ще си поговорим пак. Да се надяваме, че ще е за последно.
Усмивка, Джо. За теб войната свърши.
Лейтенант, за да не ви е студено.
Не, благодаря, войнико. Ще се оправя.
Хайде, вземете. Само докато ви стопли. Вземете.
Дали някой е казал на близките ни, че са ни пленили?
Щом военните ни пращат тук, тогава какво им пука дали семействата ни знаят.
Нали сме дошли доброволно?
- Какво предлагате, лейтенант.
- Можем да им пишем?
Не мисля така.
Трябва да сме силни.
Силни, за да се справим.
Влак с жени.
Хей, дами! Такъв знак имаме всички, кажете на татенцата ви, че не бях аз.
За да няма после бум бум?
Капитане! Идват два B-51.
Останете долу, не ставайте!
Какво става?
- Защо стрелят по нас?
- Не мога да им видя знака.
Откачете машината.
Хайде, всички!
Давайте!
Слизайте от вагона!
По-бързо.
Помогнете на всички.
Движение!
Господи.
Добре ли си?
Стойте на място!
Можеш да му вземеш обувките, лейтенант.
Лейтенант.
Вземи му обувките.
Защото ако ти не ги вземеш, някой друг ще го направи, така че по-добре побързай.
И чорапите също. На него няма да му вършат работа.
Още веднъж. Искам да ви напомня,
този лагер не е почивна станция.
Приемете го така.
Тези руснаци
отпразнуваха новата година.
Отдавате почит на тези кучета ли?
Не си го и помисляйте.
В страната ни не правим разлика между хората, полковник.
Те не правят разлика.
Те са ни съюзници.
Вие и вашите съюзници.
Нека ви кажа, на вас и на вашите съюзници...
В тази война равносметката дори само от офанзивните ви действия е:
200 000 съюзници убити или пленени, това е цяла армия.
Това е пълен разгром.
Вермахтът е пленил достатъчно гориво,
за да превземе Париж. Може би дори и да отблъсне силите ви по море.
Май тази зима тук е доста населено.
Отведете ги да ги обезпаразитят.
Майор Клиър.
- Лейтенант Харт.
- Лейтенант.
Няма да молим германските офицери за милост.
Не ставай, стой си там.
Благодаря, сър.
Е, лейтенант, кажи ми какво стана после.
Първо оцелях след катастрофа с джип, после и без обувки?
А вадиш ли зайци от джобовете си, синко?
Чифт обувки и пълна екипировка, сър.
Между другото, по-леко с храната.
Трябва ти нещо по-леко за начало, освен ако не искаш да ти е за последно.
Знам, сър, но след този преход,
стомахът ми се е свил.
Станал е колкото монета за 17 дни.
Как така 17 дни?
6 дни на влака, още шест дни ходене.
Така ли е, Джо? Остават 5 дни за разпит?
Не, сър.
3 дни.
Както и да е, карай я по-леко.
Да, сър, благодаря.
По време на разпита спомена ли се името Шуман?
Не, сър.
Шуман беше скапаняк. Той ме набута тук.
Нищо повече от малък разговор. Да, оценявам го.
Пушите ли, лейтенант?
Искате ли цигара?
Лейтенант, трябва да ви попитам за полевите складове.
Благодаря.
Този капитан Лутц знаеше ли много за операцията?
Знаеше всичко, сър.
Местоположението на полевите складове, движението на войските?
Сър, знаеше, че съм закусвал сутринта преди да ме заловят.
Посочете и ние ще се погрижим за останалото.
Само име, чин и личен номер.
Добре.
Извинете ме, лейтенант.
За съжаление тук сме много.
Ще те преместят в бунгало 27.
В 27, където са редовите ли, сър? Да, там.
Ще видиш, че микробите си вършат бързо работата.
Ще се чувстваш удобно.
Да, сър.
Лейтенант.
Мястото.
Мястото или това ще е краят на живота ти.
Добре.
Ето още един.
Изглежда цялата дивизия се е предала.
Извинете,
кой е отговорник тук? Някои биха ти казали, че е Адолф Хитлер.
Аз съм лейтенант Томас Харт.
- Сержант Вик Бедфорд, приятно ми е.
- На мен също. Идваш от "главния щаб" ли?
Да, полковникът ме изпрати тук. Бунгалото на офицерите е пълно.
В такъв случай, добре дошъл.
Ако нямаш нищо против, ето тук има едно легло.
Изглежда добре.
- Обзалагам се, че пушиш "Лъки Страйк".
- Заложи на печеливша карта.
Слушаш ли блус, лейтенант, поздрав за новата година. Благодаря.
Имаме и стафиди, но ще им трябва малко време да станат на вино.
Трябва му почивка, момчета, току-що е дошъл.
- Внимавай, ако имаш пари в брой!
- Благодаря, сержант.
Извинявай за момент. Момчета, слушайте.
Лейтенант Харт ще поостане с нас за малко. Разбира се, лейтенант.
Да го видим какво може на покер.
- Очаквам да се разбираме.
- Със сигурност.
- Сър, 10-и номер ли носите?
- Защо?
За да не избягам от бунгалото ли?
Никога не се знае.
Честита Нова година.
Ставайте!
Хайде ставайте!
Навън.
Това е най-доброто, което би могъл да направиш. Сам ще се увериш.
Добре му стоят.
Чорапите също, може да ги използва при буря.
И ти не би искал краката ти да са наранени.
Разбира се, стига да не съм познавал човека, който е носил обувките приживе.
Командвайте, майоре. Да, сър.
Вижте, там надясно.
Фабриката на север от наблюдателната кула.
Германците правят бомби точно под носовете ни.
Предполага се, че е фабрика за обувки, руснаците казаха, че се произвеждат боеприпаси.
Какво е това, по дяволите?
- Това са пилоти.
- Откога и негрите карат самолети.
332 батальон е съставен от негри.
По дяволите, как може негри да са офицери?
Явно нещо не съм наясно с нещата.
Сър.
- Изглежда, че шоуто е много добро.
- Да, така е.
Тук ще стане малко напечено.
Какво искаш да кажеш?
Дойдоха двама нови за вашето бунгало.
Защо мислиш, че ще ги вземем?
Мислех да заема тяхното място, сър.
Не можеш да направиш това.
Смятах да ги сложа в 27 с теб.
Не е ли редно да са в офицерското бунгало?
Добре, след известно време ще преместим двамата офицери в 22.
Но така не мога да ги контролирам.
Ти си в 27, наглеждай ги вместо мен.
Аз все още съм най-висш в това бунгало, ще се постарая.
Поемаш тежест на плещите си, лейтенант.
Какво има?
Има вкус на пиле.
Трябва да направим малко място, момчета. Имаме двама нови гости.
Лейтенанти Ламар Арчър и Линкълн Скот
Сигурно се шегувате, сър.
Те тук ли ще живеят?
Двама офицери току-що влязоха. Защо не отдадете чест?
Не е много добра идея, сър. Тук е претъпкано.
- Вече не. Крауч, Крезънт.
- Да, сър.
Местят ви в бунгало 28.
Полковникът иска да ви види, преди да заключат.
На какво сте летели?
- Бомбардировачи B-51.
Сигурно са били заредени с лайнени бомби.
Това смешно ли ви се струва, сержант.
Смешно е, че черните не са годни, за да сменят белите там горе.
- Бедфорд!
- Аз съм лейтенант, не забравяй!
Какъвто и да си, за мен си оставаш просто негър.
- Хей, Бедфорд!
- Сега ще ти покажа!
Добре, достатъчно! Остави го на мира.
Давай!
Насам!
Добре. Много добре.
Лейтенант, ще подадете ли топката?
Дай още хляб!
Никой да не мърда.
- Как е, сержант?
- Само драскотина, ще се оправя.
Да им го начукам!
Ти си истинска съкровищница, Вик.
Как е ръката?
Да ме попиташ ли дойде?
Не, майор Клиър ми каза, че иска да те види заради оплакване срещу теб.
- Така ли?
- От лейтенант Арчър Скот.
Мислиш ли, че той ще ми даде добър съвет?
Мястото им не е тук.
Мястото на никой не е тук.
Тук ни е сложил полковника.
Обзалагам се, че би желал полковника да те върне обратно при тях, лейтенант.
Да си тук е... тежка присъда, не мислиш ли така?
Това не те интересува, сержант.
Какво си правил преди войната...
в цивилния живот?
Следвах право, втора година.
- Харвард?
- Йейл.
- Имаш ли колеги тук?
- Малко.
Преди аз да дойда тук бях две години в полицията на Сен Луис и знам какви са чернилките.
- Не би искал да са ти съседи?
- Свършихте ли, сержант?
Не, не съм свършил.
Все още не си платил за обувките и чорапите.
Да не мислиш, че ти ги донесе дядо Коледа.
Какво искаш?
Ще взема часовника ти.
Подарък ми е от баща ми.
Обзалагам се, че баща ти може да си позволи да ти купи друг.
Това ще ми купи ли малко уважение, сержант?
Томас.
Не е нещо особено, нали?
Ами по-късно ще кажа със сигурност.
Пазачът ни каза, че навън са го давали само веднъж, преди да го пуснат тук.
Виждате ли онези мъже отпред? Внимавайте с тях.
- Да, не ни притесняват.
- Никой няма да ви закачи.
Ще се оправим, сър.
Това беше най-добрата, откакто бях на 18.
- Престани с тези глупости.
- Сега ще си подобря рекорда.
Внимание, всички! Внимание!
Кой от вас е с най-висок чин?
Лейтенант Томас Харт.
Един от вашите хора е бил навън тази вечер, лейтенант.
Бил е забелязан в източната част да маха бодливата тел.
Хората ви запознати ли са с правилата в този лагер,
отнасящи се за притежанието и употребата на оръжие или не са?
Никой не е напускал бунгалото.
- Чакайте, какво....
- Тишина!
- Това е нагласено!
- Тишина!
- Някой го е сложил...
- Тишина!
Копеле, ти си го направил.
Къде водите този човек?
Ще се погрижим за реда. За нас сигурността на хората е много важна.
Къде го водите?
Ще те убия! По дяволите, ще те убия за това!
Затваряй си устата, чернилке.
Махнете се от мен, пуснете ме!
Добре, ще те пусна.
Малко е прекалено, майоре. Този човек заслужаваше 15 дни карцер, но не и екзекуция.
Знаете правилата. Глупости.
Изкарахте го от бунгалото по бели гащи. Този човек не се опитвал да избяга.
Гледате кучето, а не състезанието.
Вие, американците, използвате тези думи, откакто се помня.
Вашата страна също не прави такава разлика.
Сигурен съм, че и вие.
Той беше офицер, лейтенант от военновъздушните сили.
Затова изгаряхте от желание да го поканите заедно с другия във вашето бунгало?
Разберете, имаме пълното право да действаме,
когато се касае за опасно оръжие. Той имаше права.
Не нарушихте ли споразумението със заповедта за екзекуция...
Запазете си го за вас. Това е не е ваша територия.
Къде отивате? Да проверя хората си.
Имате право да го направите, разбира се.
Междувременно, претърсихме във всичките ви бунгала.
Чуйте какво ще кажат по Би Би Си на сутринта.
Сега може да отидете при хората си, полковник. Лека нощ.
- Може ли за малко?
- Да, сър.
Как е Скот?
Трудно е да се каже. Не говори много.
Пита за тялото, както и за личните му вещи.
Хванаха те, копеле!
Бедфорд, това е чернилката, която толкова търсеше. Тя може да ти измъкне задника оттук.
Дръпнете го оттам!
Зад този ъгъл.
Защо ли прави така?
Кой?
- Проклетият полковник.
- Нищо лично.
- Заради това, което си направил е.
- Нищо не съм направил.
Ти си сътрудничил на немците. Онзи капитан Лутц е разпитвач от първо ниво.
Ако не искаш да говориш, преминаваш нататък.
Той е бил там цял месец, а теб са те пуснали след три дни.
Второ ниво, трето, отнема седмици.
- Всичко, което казах...
- При него няма такива работи, не е като нас.
Той е възпитаник на Уест Пойнт, 4-то поколение, израснал е с всичко това.
Гадост като тази, пленен старши офицер,
му напомня колко далече е от истинската война.
Там, където трябва да се бие.
Двама от вашите умряха за два дни, полковник. Говори се, че губите контрол над тях.
Искам да има справедлив процес.
Майор Фусел го е видял да стои над тялото. Ще се заема сам с процеса.
Всеки затворник, обвинен в престъпление срещу друг, има право на справедлив процес.
Ако човекът е вонопленник, не може да има дело.
Прав сте, може би трябва да забравим процеса, а да го изведем и да го застреляме като лейтенант Арчър.
Процес... със съдия, като във вашите американските филми, така ли?
Да, нещо такова.
Ще бъде забавно.
Добре, вие ще го ръководите.
Отведете го.
Полковник, имаме проблем.
С ваше позволение искам да направим специално помещение за процедурата.
Не, при вас е идеално, полковник.
Имате време до края на седмицата, за да проведете процеса.
Имаме работа, полковник, която ще отнеме повече от няколко дни.
Още хиляда американски затворници ще пристигнат през уикенда.
И ще ги настаня в театъра ви. Полковник, в събота театърът ви е мой.
Отнесете тялото в моргата.
Полковник,
това е убийство.
Моля.
Казах, че това е убийство! Тялото ни трябва за следи.
Не трябва нищо да се мести, докато не се направят снимки.
Разбира се. Оставете всичко на мястото му.
Искаш да докажеш че убиецът не е лейтенант Скот?
- Сър, не съм адвокат.
- Трябваше да го кажеш преди минута.
Бих могъл да съм свидетел. Лейтенантът ако иска да върви в ада.
Лейтенантът има нужда от помощта ти, можеш и да я откажеш. Разбра ли?
- Да, сър.
- Свободен си, лейтенант.
Значи обвинител ще е капитан Сиск.
Ти ли ще си ми адвокат?
- Да.
- Това звучи добре.
Трябва да го представим като сбиване.
Сбиване с фатален край.
Предполага се да ме попиташ първо дали съм го направил.
Дойдох тук, за да убивам нацисти.
Ако трябваше да избивам някакви смотаняци, щях да си остана и да го правя.
- Майор Фусел те е видял над тялото...
- Майор Фусел е нацист... Не, Фусел е свидетел.
И е достатъчен, за да те обесят.
Казвам ти, че ще го представим като сбиване с фатален край. Това е непредумишлено убийство.
Разбираш ли?
Мога ли да те уволня?
- Виж, Скот, опитвам се...
- Подсъдимият е чернокож.
А убитият е бял. И дума не може да става за непредумишлено убийство.
Не разбираш ли това?
Или на това те учат на третата година от следването?
Какво точно очакваш от мен? Да, шефе. Благодаря, шефе. Ти си много добър.
По такъв ли начин се държат чернокожите при вас?
Как може този, който ме обвинява, да е истински адвокат,
а аз да съм обречен с теб.
Така пожела полковникът?
Да бъда изкупителна жертва.
- Върни се в бунгалото.
-Да, сър.
- Как върви?
- Трябват ми някои неща.
Личните вещи на Бедфорд.
Трябва да ги видя.
Снимките от местопрестъплението и разбира се тялото.
Какво ти каза Скот?
Беше с него цял ден, какво ти каза?
Съжалява, сър, не мога да ви кажа. Разбира се, че можеш.
Не сте упълномощен.
Не съм упълномощен ли? Трябва да съм в течение на всичко, което Скот трябва да каже.
Сър, ще сте председател на съда, как бих могъл да разисквам делото с вас?
Предполагаш, че ще предам Скот?
И Затова искам подробности по разследването?
Не, сър.
Скот последва Бедфорд навън през нощта.
Всеки германец може да потвърди как Вик влизаше и излизаше от бунгалата след като се стъмни.
Всеки човек в този лагер правеше компромис заради това.
- Разбираш ли ме, лейтенант?
- Да.
Добре. Скот ще каже, че е бил в тъмнината около бунгалото.
- А ти ще се убедиш, че е наясно с това. Разбираме ли се, лейтенант?
- Да.
Свободно.
- Разрешете да говоря.
- Говори свободно.
Скот мисли, че това е само за шоуто.
Смята, че вече е заровен под земята.
Прав ли е?
Нещата на Бедфорд са в бунгалото ми. Искам да се уверя, че си ги взел.
Няма много за гледане.
Познавахте ли го?
Не,
не лично.
Но пазачите ми явно да.
Това е за вас.
Благодаря.
Колко добре?
Пазачите... казахте, че го познавали. Колко добре?
Трябва да попитате тях.
Мисля, че това е ваше.
Намерихме го на китката му.
Видях надписа с вашето име.
Предположих, че е ваш.
Малко ми е трудно да си представя... Пазачите... да ги извикам за разпит.
Мога да го уредя. Мога да уредя всичко, което поискате.
Не изглежда честно хората ви да се отнасят така с вас.
- Не съм сигурен, че ви разбирам.
- Наистина ли.
В Йейл нямат навик да приемат малоумници.
Поне така беше, докато аз учих там.
Първенецът на випуск '28.
Колегите ми ме избраха за най-ученолюбивия.
Но можем да оставим приказките за друг път.
Сега трябва да се подготвим за процеса.
Това е честно предложение, лейтенант.
Ще направя всичко, за да помогна.
Наистина.
Къде точно бяхте, майор Фусел, във въпросната нощ?
Обхождах периметъра между този театър и австралийското заграждение.
Приблизително по кое време? Може би около един през нощта.
Ще кажете ли на съда какво видяхте?
Чернокожият лейтенант Скот беше коленичил върху тялото.
Все едно проверяваше дали човекът е мъртъв. Надух свирката си и той побягна.
И какво направихте после?
Стрелях, стори ми се, че е черен.
Значи беше той.
Майор Фусел, колко добре познавахте сержант Бедфорд? Малко.
- Търгувахте ли редовно с него?
- Търгувал?
Размяна... цигари срещу обувки, шоколад срещу остри предмети.
Не, никога не съм го правил.
Търговия с немски войници? Не съм видял такова нещо.
- Трябва ли да повторя какво точно каза?
- Трябва, редник.
Лейтенант Скот каза, ще те убия, ще те убия, по дяволите, Бедфорд.
Ефрейтор, чувал ли сте някога войник да заплашва друг в армията?
Примерно: "стегни се или ще те убия" или: "ще те убия, ако ми пипнеш още веднъж цигарите".
Да, сър, обзалагам се, че и вие сте заплашвал така неведнъж.
Ефрейтор, някога да сте убил човека, който сте заплашвал така?
Не, сър, но аз не съм цветнокож и мога да се контролирам.
Значи чухте заплахи, отправени срещу сержант Бедфорд.
Ваша чест, това е четвъртият свидетел от страна на обвинението по този въпрос.
Защитата не е съгласна, че тази заплаха е застрашила живота на сержант Бедфорд.
Не смятаме, че това е основание...
Ваша чест, този сержант тук е пряк свидетел на самото убийството.
- Той какво?
- Вярно ли е, сержант?
- Да, сър.
- Това е лъжа.
Сержантът свидетелства, че в нощта на убийството е видял през прозореца
на бунгало 27 как лейтенант Скот е хванал сержант Бедфорд пред театъра и му е счупил врата.
Ваша чест, това не е вярно.
Аз стоях точно до сержант Уебър в момента на убийството. Той не е видял нищо.
Как да не съм. Не знаете какво съм видял.
Сър, искам да обясните на този свидетел за последиците от лъжесвидетелстване...
Той се закле в библията да казва истината.
Възразявам!
Сядай долу, лейтенант.
Седнете, моля.
Уеб! Ти си лъжливо копеле и го знаеш добре.
Това не е твоя работа. Това не те засяга, Уест.
- Той си знае какво е видял и го каза.
- Връщай се в бунгалото, ефрейтор.
Какво беше това, Уеб? Това нещо днес.
Мислиш си, че си задължен на Вик?
Защо изобщо ти пука за този пилот?
- Той е войник.
- Мисли и за Бедфорд като за войник.
Той се биеше, беше смел. Ти не би могъл да знаеш за това.
Ти излъга днес.
Не си видял повече, отколкото аз.
- Не съм. Знам.
- Не постъпи правилно.
Но достатъчно правилно за полковник Макнамара.
Съжалявам за днес. Не очаквах подобно нещо да се случи.
Явно за първи път виждаш някой да лъже, след като си е поставил ръката на библията.
Пиша писмо до баща ми. Помислих си, че първо на него трябва да кажа.
Той беше част от 369 пехота.
През последната война,
той беше в първият негърски взвод, влязъл в бой във Франция.
Баща ти служил ли е?
Баща ми е бил в главната квартира. Бил е също офицер като мен и е бил на лека служба.
Така стоят нещата в семейството ми.
Срамота.
Нося показанията ти, за да ги подготвим.
Да.
Как сте, лейтенант? Май че не много добре.
Елате.
Днес ви разбиха.
Това е война.
Чел ли сте Марк Твен, прекрасен е.
- Полковник, трябва да подготвя показанията.
- Да, знам.
Затова исках да ви видя.
УЧЕБНИК ЗА ВОЕННИЯ СЪД НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ
Имаме библиотеката с всички американски военни учебници.
Помислих си, че този може да бъде използван от вас.
- Не мога да го приема, полковник...
- Лейтенант,
без това, клиентът ви ще се изправи пред наказателния отряд.
Това по-добре ли ще е?
Синът ви?
Да.
Къде се сражава?
Вече не се сражава.
На руският фронт. Новгород...
...или някъде там.
Съжалявам.
Убивам англичани и французи... още от първата война.
Те също имат бащи.
Негърски джаз.
Това е единственият екземпляр в целия Райх.
А аз съм силно привързан към него.
Добре е да го прочетете.
За да отвърнете.
Седнете.
Благодаря, че ми отделихте от времето си, полковник. Лейтенант.
Приятно четене.
Тишина, господа. обвинението ще призове следващия си свидетел.
- Моля за извинение.
- Да, лейтенант.
Преди да продължим, искам да обърна внимание на някои процедури, които нарушихме вчера.
Позовавам се на учебника за военния съд на американската армия. Член 12, алинея 57 и 58.
Конкретизирайте. Ваша чест, според тези алинеи, вчера съдът беше задължен
да попита подсъдимия дали желае да призове като свидетел някой от съдебните заседатели.
- Не е ли късно за това, лейтенант?
- Никога не е късно.
Това е законно право, дадено на защитата.
Много добре. Обвиняемият иска ли да призове някой от съдебните заседатели?
Да, ваша чест.
Вас, сър.
Молбата е отхвърлена. Продължете, капитан Сиск.
Сър, според член 12, алинея 58Д,
на защитата е позволено това призоваване и то не зависи от волята на съда.
Отхвърля се, лейтенант. Според алинея 58Е, защитата може да иска отстраняване
някой от съдебните заседатели, ако той има предубеждения към обвиняемия.
Никой не е показал предубеждения, лейтенант!
Бяха показани в разговора преди изслушванията на свидетелите
и бяха срещу подсъдимия по случая.
И срещу неговия адвокат, сър.
Явно трябва да се съгласим.
- Лейтенант Харт?
- Сър. Мога ли да поговоря с вас отвън?
Чуй ме добре, малък книжен плъх! Няма да оставя това така... не и аз.
Сър, просто се опитвам да защитя клиента си.
Клиентът ти е на път да загуби адвоката си, лейтенант.
Член 32, обвинения към съда. Член 70, умишлено забавяне.
И аз също съм чел книгата, от началото до края.
трябва да знаете, сър... Млъкни и ме слушай, лейтенант!
Няма да приемаш каквото и да било от този човек отново. Ясно ли е?
Няма да му позволяваш да взема отношение по случая.
И няма да ходиш в кабинета му без мое позволение.
Достатъчно ясен ли бях?
Влезте.
Седнете.
Искате ли питие?
Може би ще ми помогнете да разбера кода на това, което казват тази вечер по Би Би Си.
Няма да има нужда, полковник.
Достатъчно ясно се разбира какво казват.
Поне така изглежда.
Може би това е пропаганда... По-голямата част.
Странно нещо е войната.
Но знам, че се гордея, че участвам в нея.
- Знаете защо съм тук.
- Разбира се.
А защо да не си направим нощна разходка извън лагера.
Това ще е неразумно. Не е ли така?
Предполагам може да се измисли по-умен начин да се излезе оттук.
Мислите си, че войната ще ви чака.
Това не е вашето момиче.
Няма да ви чака. Знаете.
Никога не го е правила.
Да пийнем.
Виждам нещата много ясно.
Понякога си мисля, че лейтенант Скот щеше да се чувства по-добре едно време в Алабама.
Линчуването е отживелица.
Що за справедливост е да страда тук, далече от дома?
Затова ли дадохте учебника на лейтенант Харт?
Просто се опитвах да му помогна.
Значи да не се тревожи, че ви осигурява забавление?
Да.
Но не той се тревожи, а вие. Не е ли така?
Не ми се бъркайте в работите.
Простете ми, полковник.
Но е важно, че се справите с командването на хората си, особено за мен.
Засега.
Мислите ли, че това, което се чува, е звукът на пропагандата.
Идеята ми беше да последвам Бедфорд и да го хвана при загражденията.
Исках да го вкарам под бунгалото и да му навра лицето в калта.
Когато стигнах до него, той вече беше мъртъв зад театъра.
Тогава настана суматоха, разлаяха се кучета, излязоха пазачи.
Лейтенант, взехте ли със себе си нещо, когато излязохте през тази нощ?
- Боя за обувки, четка?
- Не.
Защитата ще покаже нещо, ваша чест.
Снимки на трупа от лагерната морга.
Следите по бузата и пръстите на Бедфорд са от черна боя.
Ваша чест, каква е връзката?
За да покаже пред съда, че убиецът на Бедфорд е бял.
Искам разрешение от съда да демонстрирам, ваша чест.
А също и това да бъде прието като доказателство.
Продължете.
Характера на раните на Бедфорд и фактът, че никой не е чул
викове за помощ през онази нощ, ни карат да заключим,
че той е бил в приятелски отношения с убиеца си и убийството е извършено отзад.
Позицията е била горе-долу такава. Капитане, бихте ли ме хванали,
блъскайки лицето ми, за да ме спрете.
Разбира се, убиецът е имал предимството на изненадата.
Извил е врата...
и Бедфорд е паднал. Тогава се е изцапал.
Също и пръстите. Капитане.
А сега искам от съда това да се запише.
Който е убил Бедфорд е имал от това вещество в нощта на убийството.
Което поражда два въпроса.
Първо, защо му е на лейтенант Скот да почерня лицето си? За да е още по-черен ли?
Второ, ако го е направил, кога е махнал боята?
Ваша чест, вие стояхте лице в лице с него, след като го заловиха и лицето му беше чисто.
Можем да заключим, че който и да е убил Бедфорд, не само, че е бил бял,
но и го е причаквал зад театъра с почернено лице, за да не го открият пазачите.
Няма какво да добавя, ваша чест. Лейтенант, казахте, че сержант Бедфорд се е мотаел
около бунгалата и загражденията, нали така?
- Да, сър.
- И вие сте поели по същия път след него?
Да, така е, сър.
- Какво намерихте там, лейтенант?
- Моля, сър?
Какво имаше на земята? Кал, нали?
Изказахте намерението си да заврете лицето на жертвата в калта,
докато той ви помоли да спрете. Там имаше кал, нали. Така ли е, лейтенант?
Така мисля.
Следите може да не са от боя.
Така че е възможно сержант Бедфорд да е паднал в калта
и да се е влачил по лице на земята между бунгалата.
Може следите по лицето му да са от кал и пръст.
Няма какво да добавя, ваша чест.
Капитан Сиск... имате ли да кажете нещо лейтенант?
Лейтенант Скот.
Знаете ли колко се опитваха да ни изритат от училището за пилоти?
Нас, чернокожите пилоти. Не сте длъжен да давате показания. Може да не отговаряте.
Изпитание след изпитание,
правеха всичко възможно, за да ни превърнат в готвачи, шофьори или чистачи.
Ваша чест, това няма отношение към процеса... Аз отказвах да чистя.
С лейтенант Арчър се стремяхме да сме на върха,
затова четяхме книги, тренирахме, за да докажем, че няма да влезем във войната като скапани чернилки.
Достатъчно, лейтенант, седнете си на мястото.
С цялото ми уважение, сър, бих искал да се възползвам от правото си да се обърна към този съд.
Седя си на мястото в този съд, откакто съм влязъл в него.
Ще седя тук и ще говоря до момента, в който ме осъдите
така че се дръжте, както подобава на офицери.
Но всичко е наред.
Не се очаква от някой чернокож да премине изпитанията на армията.
Арчър го знаеше, както и всички други.
Този лагер напомня на един наш, в който служих.
Там имаше германци.
Събираха памук.
Странното е, че те се разхождаха навсякъде, гледаха филми, ядяха в ресторанти.
Ако аз исках да гледам същия филм, трябваше да сядам на балкона.
Ресторантите бяха затворени за мен, дори и в униформа.
Но на германците им беше позволено да сядат там и да ядат.
Но въпреки, че това се случваше постоянно,
ние продължавахме да си казваме, че няма значение,
че значение има само да си вършим работата.
Защото когато войната свърши, ще си отидем вкъщи
и ще бъдем свободни да ходим по която и да е улица в Америка,
с високо вдигната глава, като истински мъже.
Ето това правихме, вършихме си работата.
Служихме на страната си, сър. Арчър и аз.
Какво му се случи в действителност?
Какво позволихте да му се случи?
Беше ужасяващо.
Това тук също.
Как е, лейтенант?
Как се отнасят с теб?
Не по-лошо от хората в бунгалото ми, сър.
Ще кажа да ти намерят друго одеало. Не, всичко е наред.
Лека нощ.
НОВ ЗАВЕТ
Полковник Уилиям Макнамара.
- Тишина, господа.
- Преди да продължим, ваша чест, бих искал да призова още един свидетел.
Защитата призовава... полковник Вернер Весер.
- Това шега ли е, лейтенант?
- Той е свидетел по делото, сър.
Освен, ако полковникът откаже да даде показания.
Няма да откаже.
Полковник, бихте ли ни казал какви бяха взаимоотношенията ви с Вик Бедфорд.
С удоволствие. Нямах такива.
Ами пазачите? Например майор Фусел.
Знаехте ли, че търгува с Вик Бедфорд? През нощта, след като всичко се заключи?
Това е невъзможно в този лагер. Забранено е.
Помните ли разговора, който проведохме в лагерната морга преди 4 дни?
Бегло.
Попитах ви дали познавате Вик Бедфорд.
- Вие казахте: "не, но пазачите ми явно да".
- Може би.
Значи пазачите никога не са търгували с Бедфорд,
въпреки това той е намирал зимни обувки, чорапи, прясно мляко и радиочасти.
Това е факт.
Лейтенант, стоя тук в израз на военно уважение,
ако възнамерявате да ме изкарвате лъжец... Не, полковник.
Възнамерявам да докажа, че Вик Бедфорд се е съюзил с
майорите Вурц и Фусел, за да скроят номер на Ламар Арчър.
Заедно са уредили инцидента с оръжието, довел до смъртта на лейтенант Арчър.
Застреляли са лейтенант Арчър, докато се е опитвал да избяга?
Не, полковник. Беше екзекутиран. В замяна на информация.
Пет минути след смъртта на Арчър, полковник Весер и майор Вурц влезнаха в бунгало 22
и разбиха тайното радио, което са се опитвали да открият от месеци.
Можете ли да кажете нещо на съда за тези неща, сър?
- Паспорти, малко валута.
- Перфектно направени германски паспорти.
А тук има... 2000.
Повече от достатъчно, за да се измъкнеш от страната.
Вик Бедфорд ги държеше в скривалище зад леглото си.
Сега ще ми кажете ли какви взаимоотношения имахте с Вик Бедфорд. Нямах такива.
Имате ли някаква представа откъде е взел тези неща, сър? Щом не са от вас,
щом никога не е търгувал с вашите пазачи.
Факт е, полковник, Вик Бедфорд е търгувал редовно с вас и вашите хора.
Възразявам, ваша чест. Веднага щом е станал заплаха е умрял, вярно ли е, полковник?
Лейтенант Харт,
блестящо разкрихте, че убиецът си е почернил лицето.
Ако аз или пазачите искахме да убием затворник, в случая Вик Бедфорд,
нямаше да си почерняме лицата, за да го направим.
Дръпни се оттам.
Видя ли?
Германски униформи, експлозиви.
Да, виждам.
На процеса няма да направите нищо за лейтенант Скот? Не... това е начин да се измъкнем.
Нямаме време, Харт. Трябва да го изкопаем до утре.
И се предполага аз да им отвличам вниманието, докато се измъкнете от лагера?
Така ли е, капитане?
Или питам погрешния човек?
Току що видях тунела, полковник.
Ела тук, лейтенант.
Всичко тук е измама. Всичко.
Боже господи.
Той им е казал за радиото.
Било е въпрос на време да им каже и за тунела.
Вие сте убил Бедфорд?
Точно така.
Ако прецакаш операцията, ще убия и теб.
Ще седиш в съда, докато капитан Сиск се превъзнася с процедурите си.
Може тази задача да не ти харесва, но нямаш избор.
За да дариш свобода на един човек, 35 други ще отидат на съд.
- Линкълн Скот ще умре.
- Това е война, лейтенант.
- Войната е на фронта, а ние не сме там!
- Говори от твое име.
Онези руснаци, които виждаш всеки ден,
знаеш ли къде отиват?
- Във фабриката за муниции.
- Армията ни мисли, че това е фабрика за обувки.
Виж, аз също не искам да видя Скот мъртъв.
Един може да се пожертва за постигането на целта и така трябва да бъде.
- Напълно съм съгласен, сър.
- Добре.
Но мисля, че този човек трябва да сте вие.
Аз ще изпълня моята задача, но накрая на процеса вие ще ударите с чукчето си...
ще станете и ще се признаете за виновен за убийството. Дългът ви го изисква.
Майната ти. Какво, по дяволите, знаеш ти за дълга?
Ще се видим в съда, сър.
Полковник.
- Добре ли сте, сър?
- Добре съм.
Строй ги.
Тишина. Капитан Сиск, обвинението готово ли е?
- Да, ваша чест.
- Много добре.
Съжалявам, господа, съдът се нуждае от 5 минутно прекъсване преди заключителните речи.
Повикайте лекар.
Трябва ни отлагане. Полковникът е много болен. Споразумението беше до края на седмицата.
- Въпрос на чест е, сър.
- Уговорката беше до днес.
Трябва да поговорим.
Можеш ли да си държиш устата?
Готви се бягство по-късно следобед.
Бягство, как?
По тунел. Извежда навън.
Всичко е било за отвличане на вниманието.
Искаш да кажеш, че всичко е било шега? Да.
Но Арчър и Бедфорд са мъртви наистина.
И това ли е част към тази голяма шега? Сега нямаме време.
Става въпрос за още 35 души.
Макнамара също ли?
Да.
Странно, но току що написах писмо на сина си.
Написах му писмо, в което се опитах да му обясня какво означава чест.
Странна работа, нали?
Баща му ще е помогнал на 35 души да се измъкнат от такова място.
Ти също ще се измъкнеш, Линкълн.
Не мога да го направя, Том.
Представи си като се събере съдът и никой не седи на скамейката на подсъдимия...
Няма да има значение, ти вече ще си навън. Ще започне търсене.
И всички тези мъже няма да имат шанс.
Ако останеш, ще те признаят за виновен. Ако остана, все още имам шанс.
Ще те екзекутират.
Всичко е наред, Томи. Наистина всичко ще се оправи.
Те няма да знаят какво е станало,
докато някой не им каже.
Никъде няма да ходя.
Чернокож да скита из Германия.
Ще бъда мишена на практика.
Започнахме с благородна идея...
да дадем възможност на чернокожите да влязат в боя.
Но никой не се запита какво ще стане, ако някой от тях бъде арестуван.
Никой не се запита какво би станало, ако чернокож офицер бъде пленен в лагер като този.
Но Линкълн Скот беше арестуван.
Беше пратен в лагер.
И тук той се изправи пред сериозно изпитание.
Живееше с него, в лицето на сержант Бедфорд.
Бедфорд, истинският Бедфорд, беше непознат за нас.
Изпълнен с омраза, потаен, невъзпитан.
Човек, който не може да направи усилие да живее под един покрив с чернокожи офицери.
Той влизаше в пререкания със Скот.
Обиждаше го, дори не зачиташе чина му.
После уреди убийството на единствения приятел, който имаше Скот в лагера.
Ето защо Скот последва Бедфорд навън във въпросната нощ.
Сграбчи го отзад... и му пречупи врата.
Предоставиха ни удоволствието да обвиним лейтенант Скот.
За нас остана да определим честно и точно, само истината.
Дали лейтенант Скот и лицето, извършило престъплението, съвпадат.
Той е имал мотив, имал е възможност,
както и увереността, че ще остане неразкрит.
Лейтенант Скот е офицер, войник, но също така е и убиец.
Този лейтенант беше нарочен още от първия му ден тук.
Понякога един човек трябва да бъде пожертван за доброто на другите.
Някой трябва първи да излезе срещу врага и да скочи срещу куршумите.
Трябва да излезе срещу огъня, за да предпази другите.
Вик Бедфорд беше научил това. Само че го беше научил наобратно.
Според Вик, стотина трябваше да се пожертват за един.
За Вик достойнството беше непознато.
Единият ден търгува за своите, за да намери части за радиото им,
получавайки доверието на командващите.
После Вик каза на германците къде да намерят радиото.
В замяна на убийството на Ламар Арчър.
В армията има и страхливци.
И Вик Бедфорд беше един от тях. Има също и герои.
Войници като Линкълн Скот.
Линкълн Скот не иска нищо друго, освен да служи на страната си.
И й служи вярно. 9 свалени немски самолета, 30 мисии.
Докато заради една от тези мисии той не дойде тук.
Вик Бедфорд стана причина за премахването на приятеля му.
Скот трябваше да е втората му жертва тук.
Понасял е обиди, заплахи, но не е отвръщал.
Той не е убил Вик Бедфорд.
Не.
Някой друг го е направил.
Много други може да са го направили.
Пазачите, за това, че ги е лъгал.
Някой познат, който е открил съкровищата му.
Дори някой от висшите офицери, за наказание, че са унищожили радиото.
Каква е била жертвата? Негодник... предател... плъх... враг на всички в лагера.
Въпросът е, кой го е мразил толкова, че да го убие?
Аз бях.
Чакай малко. Какво каза?
Аз убих Вик Бедфорд, сър.
Искам всички да се подготвите за екзекуцията на лейтенант Харт.
Много смело.
Сега аз съм съда.
Давай, давай.
Не ни излизат хората.
Колко липсват?
По първоначално преброяване...35.
Подгответе екзекуцията.
Макнамара не е в бунгалото си.
Искам всички хора, които бяха в съда да излязат напред.
Стройте ги.
- Ти ще си първи.
- Не съм отговорен за нищо.
Ти ще си първи!
Застреляйте ги всички!
Е, значи хората ти са саботьори?
Не, полковник. Просто войници.
Следват заповедите ми.
Поемам цялата отговорност.
Това е много благородно от ваша страна.
Изглежда вие печелите, полковник.
Не, и двамата губим.
И сега искате за замените живота си за техния?
Да, искам.
Много добре.
Погребахме полковника в гроб в лагера.
Три месеца по-късно германската армия се предаде. Бяхме свободни. Войната беше свършила.
Върнахме се вкъщи, в Америка, при нашите семейства.
Линкълн Скот обясни на сина си значението на думата чест.
Чест и храброст, дълг, саможертва,
синът на Линкълн успя да разбере значението им, както и аз.